Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 15.04.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI
– „В“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на четвърти
март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА
МАРИНОВА – ТОНЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от младши
съдия Трендафилов въззивно гражданско дело № 5265
по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 313828 от 15.01.2018 г., постановено по гр.д. № 2717/2017 г. по описа
на Софийски районен съд, ГО, 40 – ти състав, е признато за установено по
предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е.А.Х. и Д.Д.Х. дължат на „Т.С.” ЕАД при
условията на разделност по равно следните суми: 504,63 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2015 г. до м.04.2016 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, бул. „Д. *****/вътрешна къща/, с абонатен № 397107, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 25.10.2016 г. до окончателното изплащане на
вземането; 58,63 лв. – обезщетение
за забавено плащане на главницата за периода 15.09.2014 г. – 11.10.2016 г., които
суми са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена на 28.10.2016 г. по гр. д. № 59640/2016 г. по описа на СРС, ГО, 40-ти
състав.
Горепосоченото решение е постановено при участието на
привлечено от ищеца трето лице-помагач "Т." ООД.
Срещу
решението в частта му, в която предявените искове са
уважени, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответниците Е.А.Х. и Д.Д.Х., чрез адв. Д.Ш.. В жалбата се поддържа, че
обжалваното решение е неправилно, поради необоснованост на формираните от СРС
изводи и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Иска се от въззивния
съд да отмени решението на СРС и да отхвърли предявените искове. Претендират се
разноски.
Ответникът по жалбата „Т.С.” ЕАД не
е депозирал писмен отговор на въззивната жалба.
Третото
лице-помагач "Т." ООД не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени
са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но
е частично неправилно.
По
исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ,
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК:
Установено
е по делото, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата –
етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Съобразно
действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно качеството
потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с
ползването на имота.
Доказано
е също така, че ответниците Е.А.Х. и Д.Д.Х. са собственици на процесния недвижим
имот, находящ се в гр. София, бул. „Д. *****/вътрешна къща/, с абонатен №
397107 – това обстоятелство се установява от приложеното по делото /л. 31-32 от
делото на СРС/ Постановление за възлагане на недвижим имот от 20.12.2013 г.,
което е влязло в сила на 04.02.2014 г. Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 2 ГПК, от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът
придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Ето защо, както
правилно е приел и първоинстанционният съд, ответниците се явяват пасивно
легитимирани да отговарят за плащането на цената за доставената топлинна
енергия в имота за периода от м.05.2015 г. до м.04.2016 г.
Ответниците
Е.А.Х. и Д.Д.Х. се явяват потребители на топлинна енергия по договорно
правоотношение с ищеца за периода м.05.2015 г. до м.04.2016 г., без да е
необходимо сключването на договор в писмена форма /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/.
Следователно те са задължени лица за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия за битови нужди. Допълнителен източник на отношенията между
главните страни са публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на „Т.С.” ЕАД, действали през исковия период /чл. 150
ЗЕ/. В този смисъл доказано е основанието /източниците/ на вземанията, предмет
на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, както е
приел и първоинстанционният съд.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете
с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2
от закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани нито
твърдения, нито има данни, че ответниците Е.А.Х. и Д.Д.Х. са упражнили правото
си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради
изложеното, настоящият съдебен състав приема за доказано съществуването на
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди между ищеца
и ответниците Е.А.Х. и Д.Д.Х. с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Според
чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и
в действалата през процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./.
Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/,
като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите
в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са
възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на "Т."
ООД.
Ищецът
е представил счетоводна справка за ответника, издадена от негов представител, в
които са обективирани претендираните вземания за доставена топлоенергия за
исковия период. Тази счетоводна справка съдът приема, че не представлява
доказателство за удостоверените в нея правнорелевантни обстоятелства, тъй като
тя представлява частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 ГПК,
обективираща изгодни за нейния издател факти. В този смисъл тя притежава само
формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържа удостоверително
изявление, направено от субекта, сочен като неин издател. Този частен
свидетелстващ документ би притежавал доказателствена сила, в случай че бе
подписан от двете страни, тъй като той би обективирал извънсъдебно признание от
страна на потребителя, че е получил от крайния снабдител топлина енергия на
стойност, посочена в справката. Поради тези правни съображения съдът не приема
за установени обстоятелствата, удостоверени в този частен свидетелстващ
документ.
Тези факти са установени, обаче, от приетата като компетентно изготвена СТЕ.
Въз основа на
съвкупната преценка на писмените доказателства по делото – главен
отчет от 27.04.2016 г., както и на заключението на вещото лице по
допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК въззивният съд
намира, че следва да бъде кредитирано, се установява, че начисляваните суми за
топлоенергия за процесния апартамент и за исковия период са изчислени съобразно
изискванията на действащата към процесния период нормативна уредба /като са
съобразени обстоятелствата, че: през процесния период в имота на ответниците е
имало индивидуален топломер и 1 бр. водомери за топла вода; при отчета на
показанията са съставени протоколи за главен отчет с подпис на абоната, като
показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно в подробните
изравнителни сметки; през процесния период топломерът е преминал съответните
метрологични проверки. Следователно доказана е по несъмнен и категоричен начин
по делото потребената от ответниците топлоенергия в определено количество. Следва
да се изясни, че изчисленията са извършвани от трето на процесното материално
правоотношение лице – „Т.” ООД, като СТЕ е установила, че дружеството,
извършващо дяловото разпределение на доставената до абонатите топлинна енергия
в края на всеки отоплителен сезон, изчислява реално доставеното количество
топлинна енергия в съответствие с нормативните изисквания. Конкретната
методология по отчитането и изчисляването на доставената топлинна енергия е
описана в заключението на СТЕ, като съдът изцяло възприема фактическите
/доказателствените/ изводи, до които е достигнала тази съдебна експертиза.
По
отношение на дължимия размер на претендираната главница настоящият съдебен
състав приема, че правилно първоинстанционният съд е кредитирал заключението на
съдебно – техническата експертиза, съгласно което за периода от м.05.2015 г. до
м.04.2016 г. стойността на топлинната енергия възлиза малко над претендираната
от ищеца сума от 504,63 лв., поради което правилно е уважил претенцията изцяло.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че от посочената в ССчЕ общо
дължима сума от 504,63 лв. следва да бъде извадена сумата в размер на 269,11
лв., тъй като тази сума е за период, който е различен от исковия. В заключението
на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство
съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК
въззивният съд намира, че следва да бъде кредитирано, изрично е посочено, че общият
размер на неплатените от ответниците суми за консумирана топлинна енергия за исковия
период - 01.05.2015 г. – 30.04.2015 г. възлиза на 504,63 лв., която сума не е
била заплатена от ответниците.
По
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК:
По
отношение на задълженията за процесния период /м.05.2015 г. – м.04.2016 г./
приложение намират общите условия на топлопреносното дружество, приети с
решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКВР, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл. 33,
ал. 2 от тези общи условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурите по чл. 32, ал. 2 от ОУ в 30-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на продавача. С оглед оспорването на ответниците, ищецът
е следвало да докаже, че данните за процесния абонатен номер са били
публикувани в интернет страницата на дружеството и датата, на която е станало
това. По делото не са представени доказателства от „Т.С.“ ЕАД в тази насока.
Ето защо при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, СГС приема, че ищецът не се
легитимира като кредитор на вземане за лихва за забава.
Предвид
гореизложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в
която са уважени предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 58,63 лв. – обезщетение за забава върху
главницата от 504,63 лв. за периода 15.09.2014 г. – 11.10.2016 г., като за тези
суми предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Първоинстанционното
решение следва да бъде отменено и в частта за разноските на ищеца с оглед
отхвърлената част от исковете за горницата над 649,53 лева до пълния присъден
размер от 725 лева за исковото производство и за горницата над 67,19 лева до
пълния присъден размер от 75 лева за заповедното производство. В частта, в
която са уважени исковете за главница за доставена топлинна енергия в размер на
504,63 лева, както и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца
разноски за първоинстанционното производство за сумата от 649,53 лева и за
заповедното производство за сумата от 67,19 лева, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
По
отношение на разноските във въззивното производство:
Във
въззивното производство жалбоподателите са сторили разноски в общ размер на 400
лева, от които: 100 лева – държавна такса по въззивната жалба, както и
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Релевираното от ответника по
жалбата възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на авокатското
възнаграждение се явява неоснователно предвид размера на материалния интерес по
делото. С оглед отхвърлената част от исковете, на жалбоподателите следва да се
присъдят разноски в размер на 41,63 лева.
На
основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 313828 от 15.01.2018 г., постановено по гр.д. № 2717/2017 г. по описа
на Софийски районен съд, ГО, 40 – ти състав, в частта му, в която са
уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Е.А.Х. и Д.Д.Х.
искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 58,63 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от
15.09.2014 г. до 11.10.2016 г., както и в частта му, в която ответниците Е.А.Х.
и Д.Д.Х. са осъдени да заплатят на ищеца „Т.С.“ ЕАД направените разноски в
първоинстанционното производство за разликата над 649,53 лв. и направените
разноски в заповедното производство за разликата над 67.19 лв., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, срещу Е.А.Х.,
с ЕГН ********** и Д.Д.Х., с ЕГН ********** искове с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат разделно при равни
части на ищеца сумата от 58,63 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода от 15.09.2014 г. до 11.10.2016 г., за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „Д. *****/вътрешна къща/.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 313828 от 15.01.2018 г., постановено по гр.д. № 2717/2017 г. по описа
на Софийски районен съд, ГО, 40 – ти състав, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА
„Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на
Е.А.Х.,
с ЕГН ********** и Д.Д.Х., с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
направените разноски във въззивното производство за държавна такса и
възнаграждение за един адвокат в размер на 41,63 лв.
Решението
е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач "Т."
ООД.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/