МОТИВИ към ПРИСЪДА по НОХД № 3900/ 2017г. по описа на СпНС, 6 състав
Специализираната прокуратура е внесла обвинителен акт
, с който М.А.С., ЕГН ********** е
предаден на съд за това,че За времето от
24.04.2014г. до 11.07.2014г., в ****в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
към Министерство на земеделието и храните, в условията на продължавано
престъпление когато две или повече деяния, които осъществяват по отделно един
състав на едно и също престъпление са извършени през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, като длъжностно лице - Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция
по рибарство и аквакултури към Министерство на земеделието и храните, назначен
с Трудов договор № ****.от Министъра на земеделието и храните, нарушил служебните
си задължения по чл.84, ал.4, вр.ал.2 и ал.1 от Закона за държавния служител и
по чл.5, ал.1, т.5 и т.8 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури /приет с ПМС № 95 от 18.05.2010г. обн.ДВ бр.41 от
01.06.2010г. изм.и доп.ДВ бр.14 от 17.02. 2012г., бр.91 от 18.10.2013г. в сила
от 18.10.2013г./, с цел да набави за другиго облага за М.С.Б. и от това са
настъпили значителни вредни последици за бюджета на Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури в размер на 3550лв. /три хиляди петстотин и петдесет/
лева, осчетоводени по сметка 6041 „Разходи за възнаграждения - служебно
правоотношение", както следва:
l.Ha 24.04.2014год., в ****в Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури към Министерство на земеделието и храните,
като длъжностно лице - Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури към Министерство на земеделието и храните, назначен с
Трудов договор № РД-* от 01.08.201 Зг.от Министъра на земеделието и храните,
нарушил служебните си задължения по чл.84, ал.4, вр.ал.2 и ал.1 от Закона за държавния
служител и по чл.5, ал.1, т.5 и т.8 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури /приет с ПМС № 95 от 18.05.20Юг. обн.ДВ
бр.41 от 01.06.2010г. изм.и доп.ДВ бр.14 от 17.02.2012г., бр.91
от 18.10.2013г. в сила от 18.10.2013г./ - като със Заповед № ЧР-* /
24.04.2014г. наредил на М.С.Б., на длъжност: Началник отдел „*" в *, да се
изплати допълнително възнаграждение в размер на1000лв./хиляда/
лева, със заплатата за месец април, за изпълнение на допълнителни функции на
Директор на дирекция „*" , в която посочил
за основание чл.19, т.5 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната
администрация съгласно който се определя допълнително възнаграждение за постигнати
резултати, посочил за основание и чл.5, ал.1, т.8 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, съгласно който изпълнителният
директор утвърждава документи и издава индивидуални административни актове
свързани с развитието на дейностите и организацията на работата на ИАРА и във
връзка със заявление № Z-*/22.04.2014r. и доклад от
Директора на Дирекция „*" -А.Б. /възложил
изпълнение на допълнителни функции за заместване на отсъстващ по малко от 30 р.д. титуляр А.Е.Б. без посочен срок за
изпълнение и искане от непосредствения ръководител, съгласно чл.84, ал.2 от
ЗДСл/, с цел да набави за другиго облага за М.С.Б. и от това са настъпили
значителни вредни последици за бюджета на Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури в размер на 1000лв. /хиляда/ лева.
2.На 24.04.2014год.,
в ****в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури към Министерство на
земеделието и храните, като длъжностно лице - Изпълнителен директор на Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури към Министерство на земеделието и храните,
назначен с Трудов договор № ****.от Министъра на земеделието и храните, нарушил
служебните си задължения по чл.84, ал.4, вр.ал.2 и ал.1 от Закона за държавния
служител и по чл.5, ал.1, т.5 и т.8 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури /приет с ПМС № 95 от 18.05.20Юг. обн.ДВ бр.41
от 01.06.2010г. изм.и доп.ДВ бр.14 от 17.02.2012г., бр.91
от 18.10.2013г. в сила от 18.10. 2013г./ - като със Заповед № ЧР-* /
24.04.2014г. наредил М.С.Б. - Началник отдел „*",
заедно със заплатата си за месец април да получи допълнително възнаграждение в
размер на 700лв. /седемстотин/ лева, за периода на съвместителство на
длъжността финансов контрольор от 07.04.2014г. до Ю.05.2014г. включително, като
посочил за основание чл.5, ал.1, т.8 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури, съгласно който изпълнителният директор утвърждава
документи и издава индивидуални административни актове, свързани с развитието
на дейностите и организацията на работата на Агенцията и одобрен доклад Z-* / 17.04.2014г. на Директора на Дирекция „*"А.Б. /възложил заместване на отсъстващ, по малко
от 30 р.д, титуляр М.Т.Ч., без искане от непосредствения ръководител, съгласно
чл.84, ал.2 от ЗДСл/ с цел да набави за другиго облага за М.С.Б. и от това са
настъпили значителни вредни последици за Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури в размер на 700 /седемстотин/ лева.
3. На 20.06.2014год.,
в ****в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури към Министерство на
земеделието и храните, като длъжностно лице - Изпълнителен директор на Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури към Министерство на земеделието и храните,
назначен с Трудов договор № ****.от Министъра на земеделието и храните, нарушил
служебните си задължения по чл.84, ал.4, вр.ал.2 и ал.1 от Закона за държавния
служител и по чл.5, ал.1, т.5 и т.8 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури /приет с ПМС № 95 от 18.05.2010г. обн.ДВ
бр.41 от 01.06.2010г. изм.и доп.ДВ бр.14 от 17.02.2012г., бр.91
от 18.10.2013г. в сила от 18.10.2013г./ - като със Заповед № РД-* /
20.06.2014г. наредил М.С.Б. - Началник отдел „*"
заедно със заплатата за месец юни да получи допълнително възнаграждение в
размер на 350лв./триста и петдесет/ лева, за периода на съвместителство на
длъжността финансов контрольор от 23.06.2014г. до 27.06.2014г.включително, в
която посочил за основание чл.5, ал.1, т.8 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, съгласно който изпълнителният
директор утвърждава документи и издава индивидуални административни актове,
свързани с развитието на дейностите и организацията на работата на Агенцията и
одобрен доклад Z-* / 20.06.2014г. на Директора на Дирекция „*"А.Б. /за заместване на отсъстващ по малко от
ЗОр.д. титуляр М.Т.Ч. - за 5 р.д./ с цел да набави за другиго облага за М.С.Б.
и от това са настъпили значителни вредни последици за Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури в размер на 350лв./триста и петдесет/ лева.
4. На 20.06.2014год.,
в ****в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури към Министерство на
земеделието и храните, като длъжностно лице - Изпълнителен директор на Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури към Министерство на земеделието и храните,
назначен с Трудов договор № ****.от Министъра на земеделието и храните, нарушил
служебните си задължения по чл.84, ал.4, вр.ал.2 и ал.1 от Закона за държавния
служител и по чл.5, ал.1, т.5 и т.8 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури /приет с ПМС № 95 от 18.05.20Юг. обн.ДВ
бр.41 от 01.06.2010г. изм.и доп.ДВ бр.14 от 17.02.2012г., бр.91
от 18.10.2013г. в сила от 18.10.2013г./ - като със Заповед № ЧР-* / 20.06.2014г. наредил на М.С.Б., на длъжност:
Началник отдел „*" в *, да се
изплати допълнително възнаграждение в размер на 700лв./седемстотин/ лева със
заплатата за месец юни за изпълнение на допълнителни функции на директор
дирекция „*", в която посочил за основание чл.19,
т.5 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация
съгласно който се определя допълнително възнаграждение за постигнати резултати,
чл.5, ал.1, т.8 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция по рибарство
и аквакултури, съгласно който изпълнителният директор утвърждава документи и
издава индивидуални административни актове, свързани с развитието на дейностите
и организацията на работата на Агенцията и във връзка със заявление № Z- * / 22.04.2014г. и доклад от директора на дирекция „*" А.Б. /за заместване на отсъстващ по малко от 30
р.д. титуляр А.Е.Б., непосочено време за изпълнение/ с цел да набави за другиго
облага за М.С.Б. и от това са настъпили значителни вредни последици за бюджета
на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури в размер на 700лв.
/седемстотин/ лева .
5. На 11.07.2014год.,
в ****в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури към Министерство на
земеделието и храните, като длъжностно лице - Изпълнителен директор на Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури към Министерство на земеделието и храните,
назначен с Трудов договор № ****.от Министъра на земеделието и храните, нарушил
служебните си задължения по чл.84, ал.4, вр.ал.2 и ал.1 от Закона за държавния
служител и по чл.5, ал.1, т.5 и т.8 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури /приет с ПМС № 95 от 18.05.2010г. обн.ДВ бр.41 от 01.06.2010г.изм.и доп.ДВ бр.14 от
17.02.2012г., бр.91 от 18.10.2013г. в сила от 18.10.2013г./ - като със Заповед
№ РД-* / 11.07.2014г. наредил М.С.Б. - Началник
отдел „*", заедно със заплатата си за месец юли
да получи допълнително възнаграждение в размер на 800лв./осемстотин/ лева, за периода
на съвместителство на длъжността финансов контрольор от 01.07.2014г. до
11.07.2014г. включително, в която посочил за основание чл.5, ал.1, т.8 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури,
съгласно който изпълнителният директор утвърждава документи и издава
индивидуални административни актове, свързани с развитието на дейностите и
организацията на работата на Агенцията и одобрен доклад Z-* /за заместване на отсъстващ по малко от 30 р.д.
титуляр М.Т.Ч./ с цел да набави за другиго облага за М.С.Б. и от това са настъпили
значителни вредни последици за Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
в размер на 800лв./осемстотин/ лева - престъпление
по чл. 282, ал.2, пр.1, вр.ал.1, пр.1, вр.чл.26, ал.1 от НК .
В хода на съдебните прения, прокурорът поддържа изцяло
повдигнатите обвинения спрямо подсъдимият М.А.С. . Представителят на държавното
обвинение изразява становище, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка до
голяма степен намира потвърждение от събраните и проверени в хода на досъдебното
и съдебното производство гласни и писмени доказателства. Проверените писмени и
гласни доказателства изясняват обстоятелствата от фактическа страна, които са
описани в обвинителния акт, твърди прокурор К. Според нея те кореспондират с
фактическите данни установени по случая и са вътрешно непротиворечиви. В пледоарията си
представителят на държавното обвинение твърди, че събраните и проверени
свидетелски показания са последователни и логически издържани, подкрепят от приложените по делото писмени
доказателства, които безспорно установяват и уточняват поведението, приложените
процедури при изпълнение на служебните задължения, извършените действия и
допуснатите нарушения на разпоредбите на Закона за държавния служител и на Устройствения правилник на *. Вследствие
което са настъпили вредни последици на бюджета на агенцията. Подсъдимият е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението, в което е обвинен.
Според прокурор Копчева от
субективна страна се установява, че подсъдимият е извършил инкриминираното
деяние виновно, при форма на вина „пряк умисъл“като е съзнавал обществено опасния характер на извършеното
деяние, знаел е, че с тези си действия нарушава служебните си задължения, които
са само в прерогативите на изпълнителния директор, и е целял настъпването на
вредните последици.
Обвинителят посочва
значението на заключението на
специалистите вещи лица по експертизите по делото – съдебно – почеркова,
графическа, съдебно – счетоводна, както и от останалите писмени доказателства
приложени по делото за изясняване и доказване на описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка и дадената квалификация на деянието.
В пледоарията си
представителят на държавното обвинение посочва, че между всички цитирани
доказателствени средства е налице единствено взаимна свързаност и последователност,
както и липса на противоречия.
Прокурор П. смята,че по делото по безспорен
начин е установено длъжностното качество на подсъдимият С. в инкриминирания
период, с оглед заеманата от него длъжност, е бил длъжностно лице по смисъла на
закона, че той е издал съответните заповеди за заплащане на допълнителни
възнаграждения на М.Б.. Установено според прокурора е също така, че тези
заповеди не са били изготвени от г-н С.. Представителят на държавното обвинение
изразява становище , че всеки един от разпитаните свидетели, както и от
обясненията на подсъдимия,става ясно, че те са съзнавали, че е било налице
заместване, а не изпълнение на допълнително възложена работа, каквото основание
е посочено в заповедите за заплащане на допълнително трудово възнаграждение.
Тази разлика ясно е била видяна от подсъдимия С. и въпреки това той се е
възползвал от различен ред за заплащане на допълнително трудово възнаграждение,
което не се е следвало. Според прокурора подсъдимият С. не е имал правото да
заплаща такова допълнително трудово възнаграждение, тъй като в конкретният
случай е било налице заместване, а не изпълнение на допълнително възложена
трудова дейност.
В заключение прокурорите пледират за осъдителна
присъда като наложеното наказание бъде под средния размер предвиден в разпоредбата
на чл.282,ал.2 НК и при приложението на чл.6 НК.
АДВ. Н. настоява да бъде постановена присъда, с която
на основание чл. 304 от НК , съдът да
признае подзащитния му за невиновен в извършването на деянието, за което му е
повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт по чл. 282, ал. 2 НК.Защитникът
изразява становище , че в хода на проведеното съдебно следствие прокуратурата
не е успяла да докаже извършването на престъплението нито от обективна, нито от
субективна страна.
Според защитника е изяснен механизмът и начина за
изплащане на процесните възнаграждения и че С. е подписал тези заповеди за
изплащане на възнаграждения единствено защото е бил вътрешно убеден, че с тези
парични суми ще бъде що-годе компенсиран положения труд от страна на М.Б.,
който безспорно същата е изпълнявала извън задълженията си, извън длъжностната
характеристика. Адвокат Н. посочва, че в
двата случая М.Б. е изпълнявала такива задължения, които не са нейни, а са
задължения на други лица , които са от съвсем различна длъжностна
характеристика.
Защитата акцентира на факта, че
без изпълняването на тези допълнителни функции, особено на финансовия
контрольор, на практика * не може да функционира.
Процесуалният представител на подсъдимия счита, че в
цитираните текстове както от Закона за държавния служител, така и Устройствения
правилник на * , не се съдържат конкретни служебни задължения, които да бъдат
нарушени от изпълнителния директор и не
се доказа наличие от субективна страна на двата признака на състава на престъплението
по чл. 282, а именно пряк умисъл и специална цел.
Другият упълномощен защитник на подсъдимия изразява
становище за недоказаност на обвинението и липса на осъществено деяние което от
обективна и субективна страна да
осъществява състава на престъпление по чл.282 НК.
По изложените съображения двамата защитници пледират С. да бъде признат за невиновен по повдигнатото
обвинение и да бъде оправдан изцяло.
ПОДСЪДИМИЯ М.С. заявява, че с действията си в * като изпълнителен директор не е нарушил
никакви закони и защитил права на хора, които допълнително са работили и са
получавали при допълнителна работа.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено
следното
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
М.А.С. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, неосъждан, с висше образование, женен, работи като
охранител, с адрес гр. *, ЕГН **********.
На 01.08.2013г., в гр.София бил сключен Трудов договор
№ РД-* между Министерство на земеделието и храните - представлявано от
проф.дсн Д.Ф.Г. - в качеството му на Министър, наричан работодател и подсъдимия М.А.С. с ЕГН ********** за
служител в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури при Министерство на
земеделието и храните, на длъжността Изпълнителен директор, на основание чл.67,
ал.1, т.1 от КТ, във вр.чл.19, ал.4, т.З и чл.54, ал.5 от Закона за
администрацията /ЗА/, при условията на чл.19а от ЗА.
Видно
от представените писменни доказателства на 02.08.2013г. М.А.С. започнал да изпълнява своите
задължения като изпълнителен директор на Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури при Министерство на земеделието и храните.
На 12.08.2013г. било сключено Допълнително споразумение
№ РД-* между Министъра на земеделието и храните проф.дсн Д.Ф.Г. и обвиняемия М.А.С., на основание чл.119 от КТ, чл.12, ал.1, 7 и 10 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,неразделна част
от трудовия договор№ РД-15-740/01.08.13г
Длъжността „Изпълнителен директор на Агенцията /*/" М.А.С. изпълнявал до
20.08.2014г., когато със Заповед № РД-*
Министъра на земеделието и храните – В.Г. прекратил трудовото правоотношение с М.А.С., на основание чл.19а, ал.2
и чл.54, ал.5 от Закона за администрацията, в която за причини за прекратяване
на трудовото правоотношение било записано „По преценка на органа по
назначаване".
С оглед организационно-ръководната и
стопанско-разпоредителната дейност в специфичния държавен орган, който
представлявал и ръководил - Изпълнителна Агенция по рибарство и аквакултури
/ИАРА/, както и мястото й в държавната йерархия на управление на страната -
Изпълнителния директор на Агенцията /ИАРА/ - подсъдимия М.А.С. се явява длъжностно
лице, на което е възложено да изпълнява със заплата ръководна работа в
юридическо лице към Министерство на земеделието и храните.
Изпълнителните директори на изпълнителните агенции се
считат за орган на изпълнителната власт, съгласно чл.19 , ал.4, т.З, вр.ал.1 от
ЗА.
В Агенцията Изпълнителният директор е орган по
назначаване на държавните служители, съгласно чл.54, ал.7 от ЗА.
През
2014г. длъжността Главен секретар на Агенцията - ИАРА изпълнявала свидетелката И.К..
Длъжността
Директор на Дирекция „Административно-правно обслужване, финансово-стопански
дейности, управление на собствеността и информационно обслужване"
/Д"АПОФСДУСИО"/ в Агенцията била изпълнявана от св .А.Е.Б..
Длъжността
Директор на Дирекция „АПОФСДУСИО" била подчинена на Изпълнителния директор
и на Главния секретар на Агенцията. Длъжностните
й задължения включвали ръководене, планиране, организиране, координиране и
отчитане работата на Дирекцията и на служителите в нея, оказване правна помощ
на Изпълнителния директор на Агенцията, на специализираната администрация и на
териториалните структури на Агенцията, с оглед законосъобразното осъществяване
на техните функции.
Длъжността
„Началник отдел „Правно нормативно обслужване и човешки ресурси"
/0"ПН0ЧР"/ в Агенцията била изпълнявана от св.М.С.Б..
Длъжността
„Началник отдел „ПНОЧР" в Агенцията била подчинена на Изпълнителния
директор, Главния секретар и на Директора на Дирекция „АПОФСДУСИО" в
Агенцията. Длъжностните й задължения включвали ръководене, планиране,
организиране и контролиране дейността на отдела, даване на правни становища и
консултации по въпроси свързани с правното обслужване на ИАРА, както и
организиране и участие в осъществяването на процесуалното представителство на
ИАРА пред всички институции по спорове, по които Агенцията е страна.
Длъжността
„Старши юрисконсулт" в Агенцията през 2014г. до м.октомври 2014г. е била
изпълнявана от св. А.Б.М..
Длъжността
„Финансов контрольор" в Агенцията през 2014г. била изпълнявана от М.Т.Ч..
Длъжността
„Главен счетоводител" в Агенцията през 2013-2014г. е била изпълнявана от
св.А.Т.Г., а „Оперативен счетоводител" била св. М.К.Б..
След
подаване на заявление № Z-* /
22.04.2014г. от титуляря А.Е.Б.-директор на дирекцията „Административно-правно
обслужване, финансово-стопански дейности, управление на собствеността и
информационно обслужване", за ползване на служебен отпуск, за периода от
22.04.2014г. до 23.05.2014г., бил разрешен такъв със Заповед № * от
22.04.2014г. на Изпълнителния директор на Агенцията - ИАРА. Срока на отсъствие
включва общо 21 /двадесет и един/ работни дни, в т.ч. 7 /седем/ работни дни за
месец април 2014г. и 14 /четиринадесет/ работни дни за месец май 2014г. /т.1
л.42/
В
доклада от Директора на Дирекция „АПОФСДУСИО" - А.Е.Б., е без посочена
дата на издаване, като същия е под-писан със запетая от М.Б. - началник отдел
"ПНОЧР". В доклада липсва заверка от деловодната система на Агенцията
- ИАРА, тъй като доклада не е предаван за завеждане, съгласно утвърдените
правила. В доклада е направено предложение „...М.Б. да изпълнява функциите на
директор Дирекция „АПОФСДУСИО",..„през времето на отсъствие на титуляря от
работа, поради служебен отпуск за периода 22.04.2014г. до 23.05.2014г.
включително". Предложено е „..на М.Б. да бъде изплатено допълнително
възнаграждение със заплатата през месеците април сумата от 1000 /хиляда/ лева и
през май сумата в размер общо на 700/седемстотин/лева." /т.1 л.201/
Със
Заповед № ЧР - * от 24.04.2014г. С. наредил, на М.С.Б., на длъжност Началник
отдел „ПНОЧР" в ИАРА, да се изплати допълнително възнаграждение в размер
на 1000лв. /хиляда/ лева, със заплатата за месец април, за изпълнение на допълнителни
функции на Директор на дирекция „АПОФСДУСИО".
За
получил заповедта има записана дата 24.04.2014г. и положен подпис от М. /С./ Б..
/т.1,л.149/
За
изготвил заповедта има запис за длъжността главен експерт в отдел „ПНОЧР"
със запис на име М.Г. има положен подпис и за съгласували, за длъжността Главен
секретар има запис на име И.К. и за старши юрисконсулт има запис на име А.М., с
положени подписи.
В
издадената заповед е посочено за
основание, чл.19, т.5 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната
администрация, която т.5 гласи, „за постигнати резултати " се определя
„допълнително възнаграждение".
В
цитираната заповед за изплащане на допълнително възнаграждение е посочено още и „връзка със Заявление № Z-* /
22.04.2014г. и доклад от Директора на Дирекция „АПОФСДУСИО"-А.Б.".
Със
заповедта се нарежда „да се изплати допълнително възнаграждение в размер на
1000 лв. със заплатата за месец април", „..за изпълнение на допълнителни
функции на директор на дирекция АПОФСДУСИО". В действителност,
изпълнението на допълнителните функции е за заместване на отсъстващия титуляр
на длъжността А.Е.Б., като отсъствието е за по- малко от посочените 30
/тридесет/ работни дни.
Видно
от поставената резолюция в доклада „Да" и подпис от изпълнителния директор
М.А.С., е одобрено изплащането на допълнителното възнаграждение, ведно със
заплатата й .
Начисленото
и изплатено, съгласно Фиш № 1 от м.април 2014г., възнаграждение на М.С.Б. е
осчетоводено по дебита на счетоводна сметка 6041 „Разходи за възнаграждения -
служебно правоотношение" и по кредита на счетоводна сметка 4211 „Разчети -
работници и служители", във съответствие със Сметкоплана на бюджетното
предприятие за 2014г. /т.1 л.60/
Съгласно
справка с изх.№ * от 21.07.2015г. на ИАРА, Директора на Дирекция
„АПОФСДУСИО" - А.Е.Б. има основна заплата за заеманата длъжност в размер
на 1750.00/хиляда седемстотин и петдесет/ лв .
В
периода 07.04.2014г. до 10.05.2014г. се наложило отсъствие от работа на
титуляра на длъжността „финансов контрольор“ свидетелката Ч..
Необходимостта
от заместване на титуляра и предвид особената важност за осъществяване на
нормалната дейност на Агенцията на описаната длъжност бил изготвен подробен
доклад до подсъдимия С.. В доклад № Z-* от 17.04.2014г. на Директора на
Дирекция „АПОФСДУСИО" е посочено, че във връзка със Заповед № * от
05.12.2013г., М.С.Б. изпълнява функциите на финансов контрольор във времето,
през което титуляря М.Т.Ч. отсъства от работа поради отпуск, болест и др.,
както и че съгласно заповеди с номера № *, № * и № * от 28.03.2014г., титуляря
ползва полагащ се годишен отпуск и отпуск за обучение в периода 07.04.2014г. до
10.05.2014г. включително. С доклада си Директора на Дирекция „АПОФСДУСИО"
- А.Е.Б., е отправила молба на основание чл.19, т.5 от Наредбата за заплатите
на служителите в държавната администрация, на М.С.Б.-началник на отдел
„ПНОЧР" да й бъде изплатено допълнително възнаграждение през месец април в
размер на 700 /седемстотин/ лева. /т. 1 л.204/
В
действителност, финансовият контрольор М.Т.Ч. е отсъствала от работа за периода
от 07.04.2014г. до 17.04.2014г./9 работни дни/, за периода от 22.04.2014г. до
25.04.2014г. /4 работни дни/, за периода от 28.04.2014г. до 30.04.2014г. /3
работни дни/ и за периода 01.05.2014г. до 10.05.2014г./4 работни дни/. Общо,
срока на отсъствие е 20 работни дни, от които 16 работни дни - за месец април
2014г. и 4 работни дни - за месец май 2014г., видно и от справката с изх. № *
от 21.07.2015г. на ИАРА. /т.1 л.56-57/
Със
Заповед № ЧР - * от 24.04.2014г. подсъдимия наредил, на М.С.Б., на длъжност
Началник отдел „ПНОЧР" в ИАРА, да се изплати допълнително възнаграждение в
размер на 700лв. /седемстотин/ лева, със заплатата за месец април, за съвместителство
на длъжността „финансов контрольор" за периода 07.04.2014г. до
10.05.2014г.
За
получил заповедта липсва дата и подпис, положен от М.С.Б.. /т. 1 л. 150/
В
издадената заповед, за основание е посочен чл.5, ал.1, т.8 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, съгласно
който Изпълнителния директор утвърждава документи и издава индивидуални
административни актове, свързани с развитието на дейностите и организацията на
работата на ИАРА и „одобрен доклад № Z - * от 17.04.2014г. /на Директора на
Дирекция „АПОФСДУСИО" -А.Б./.
Видно
от поставената резолюция в доклада „Да" и подпис от М.А.С., е одобрено
изплащането на допълнителното възнаграждение със заплатата й през месец април
2014г.
Начисленото
и изплатено, съгласно Фиш № 1 от м.април 2014г., възнаграждение на М.С.Б. е
осчетоводено по дебита на счетоводна сметка 6041 „Разходи за възнаграждения -
служебно правоотно¬шение" и по кредита на счетоводна сметка 4211 „Разчети
- работници и служители", във съответствие със Сметкоплана на бюджетното
предприятие за 2014г. /т.1 л.60/
В
периода от 23.06.2014г. до 27.06.2014г. включително", /срок от 5 работни
дни/се наложило отсъствие от работа на титуляра на длъжността „финансов
контрольор“ свидетелката Ч.
За
необходимостта от заместване на титуляра и предвид особената важност за
осъществяване на нормалната дейност на Агенцията на опи-саната длъжност бил
изготвен подробен доклад до подсъдимия Сака-джиев.
В
Доклада № Z-* от 20.06.2014г. на Директора на Дирекция „АПОФСДУСИО"-А.Е.Б.
е посочено, че „съгласно За-повед № 1672 от 05.12.2013г. М.С.Б. изпълнява
функ-циите на финансов контрольор във времето, през което титуляря М.Т.Ч.-финансов
контрольор, отсъства от работа, поради отпуск , болест и др. Съгласно Заповед №
* от 28.03.2014г. г-жа Ч. е в отпуск за обучение в периода от 23.06.2014г. до
27.06.2014г. включително", /срок от 5 работни дни/. С доклада Директора на
Дирекция „АПОФСДУСИО А.Е.Б., е
отправила молба „ ..на основание чл.19, т.5 от ПЗСДА г-жа М.С.Б. /началник на
отдел „ПНОЧР"/, да й бъде изплатено допълнително възнаграждение през месец
юни в размер на 350 /триста и петдесет/ лева. /т.1 л.205/
Доклада
не е утвърден от Изпълнителния директор на ИАРА.
В
действителност, финансовият контрольор Миглена Тенева Чуш-кова е отсъствала от
работа за периода от 23.06.2014г. до 27.06.2014г.включително т.е. за срок от 5
/пет/ работни дни.
Със
Заповед № ЧР - * от 20.06.2014г. наредил, на М.С.Б., на длъжност Началник отдел
„ПНОЧР" в ИАРА, да се изплати „допълнително възнаграждение в размер на
350лв. /триста и петдесет/ лева, заедно със заплатата за месец юни, за
съвместителство, на длъжността „финансов контрольор", за периода
23.06.2014г. до 27.06.2014г. включително./т.1 л.74, л.152/
За
изготвил заповедта, има запис на име и положен подпис от М.С.Б., а за
съгласувал заповедта, има запис на име и положен подпис от А.Е.Б../т.1 л.74/
В
издадената заповед, е посочено за основание - чл.5, ал.1, т.8 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, съгласно
който Изпълнителния директор утвърждава документи и издава индивидуални
административни актове, свързани с развитието на дейностите и организацията на
работата на ИАРА и „одобрен доклад № Z - * от 20.06.2014г. /на Директора на
Дирекция „АПОФСДУСИО" -А.Б././т.1 л.205/
Със
заповедта, Изпълнителният директор на ИАРА наредил „заедно със заплатата за
месец юни да получи допълнително възнаграждение в размер на 350 /триста и петдесет/
лева.", „..за периода на съвместителство на длъжността финансов контрольор
от 23.06.2014г. до 27.06.2014г. включително ."
Подаденото
Заявление № Z-4556 / 22.04.2014г. от А.Е.Б. за ползване на служебен отпуск, за
периода от 22.04.2014г. до 23.05.2014г., бил разрешен със Заповед № * от
22.04.2014г. на Изпъл-нителния директор на Агенцията - ИАРА. Срока на отсъствие
включва общо 21 /двадесет и един/ работни дни, в т.ч. 7 /седем/ работни дни за
месец април 2014г. и 14 /четиринадесет/работни дни за месец май 2014г.
Със Заповед № ЧР - * от 20.06.2014г.С. наредил, на М.С.Б., на длъжност Началник отдел
„ПНОЧР" в ИАРА, да се изплати допълнително възнаграждение в размер на
700лв. /седемстотин/ лева, със заплатата за месец юни, ...за изпълнение на допълнителни
функции на Директор на дирекция „АПОФСДУСИО".
За
получил заповедта е записана дата 20.06.2014г. и положен подпис от М.С.Б../т.1
л.151/
За
изготвил заповедта за длъжността гл.експерт в отдел „ПНОЧР" има запис на
име М.Г. и положен подпис, и за съгласували, за длъжността Главен секретар има
запис на име И.К. и за старши юрисконсулт има запис на име А.М. и са положени
подписи.
В
заповедта, за основание е посочен чл.5,
ал.1, т.8 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури, съгласно който Изпълнителният директор утвърждава документи и издава
индивидуални административни актове, свързани с развитието на дейностите и организацията
на работата на ИАРА и Заявление № Z-* / 22.04.2014г. и доклад от Директора на
Дирекция „АПОФСДУСИО"-А.Б.".
Съгласно
доклада на Директора на Дирекция „АПОФСДУСИО" - А.Е.Б., М.Б. - началник
отдел "ПНОЧР" ще изпълнява функциите на директор на Дирекция „АПОФСДУСИО",
във връзка с отсъствие на титуляря, поради ползване на служебен отпуск за
периода 22.04.2014г. до 23.05.2014г. включително, т.е за срок от 21 работни дни
в т.ч. 7 работни дни за месец април 2014г. и 14 работни дни за месец юни 2014г.
В доклада от А.Е.Б. е предложено на М.Б. да бъде изплатено допълнително
възнаграждение със заплатата през месец април 2014г. в размер на 1000 /хиляда/
лева и през месец май сумата в размер на 700 /седемстотин/ лева./т.1 л.201/
Доклада е без посочена дата на издаване и същия е подписан със запетая. В доклада
липсва заверка от деловодната система на Агенцията - ИАРА, тъй като доклада не
е предаван за завеждане, съгласно утвърдените правила.
Видно
от поставената резолюция в доклада „Да" и подпис от обв. М.А.С., е
одобрено изплащането на допълнителното възнаграж¬дение със заплатата през месец
юни2014г.
Начисленото
и съгласно Фиш № 1 от м.юни 2014г., допълнително възнаграждение на М.С.Б. е
осчетоводено по дебита на счетоводна сметка 6041 „Разходи за възнаграждения -
служебно правоотно¬шение" и по кредита на счетоводна сметка 4211 „Разчети
- работници и служители", във съответствие със Сметкоплана на бюджетното
предприятие за 2014г. Сумата в размер на 700 лв. е изплатена по дебитната карта
на М.С.Б. с групово плащане от 26.06.2014г.
Съгласно
справка с изх.№ * от 21.07.2015г. на ИАРА, Директора на Дирекция
„АПОФСДУСИО" - А.Е.Б. е с основна заплата за заеманата длъжност в размер
на 1750.00 /хиляда седемстотин и петдесет/ лева. /т.1 л.54/
Съгласно
справка с изх.№ * от 21.07.2015г. на ИАРА, Директора на Дирекция
„АПОФСДУСИО" - А.Е.Б. е била в служебен отпуск за периода 22.04.2014г. до
30.04.2014г. - 7/седем/работни дни, и от 01.05.2014г. до 23.05.2014г. - 14
/четиринадесет/ работни дни. /т.1 л.56/
Със
Заповед № РД - * от 11.07.2014г. наредил, на М.С.Б., на длъжност Началник отдел
„ПНОЧР" в ИАРА, да се изплати допълнително възнаграждение в размер на
800лв. /осемстотин/ лева, заедно със заплатата за месец юли, за
съвместителство, на длъжността „финансов контрольор" от 01.07.2014г. до
11.07.2014г. включително, /т.1 л.153/
Към
заповедта няма приложено писмено искане от непосредствения ръководител,
съгласно изискванията на разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗДСл.
В
издадената заповед, е посочено за основание - чл.5, ал.1, т.8 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, съгласно
който Изпълнителния директор утвърждава документи и издава индивидуални
административни актове, свързани с развитието на дейностите и организацията на
работата на ИАРА. Със заповедта е възложено „....съвместителство на длъжността
„финансов контрольор".
За
основание още, в заповедта на Изпълнителния директор на Агенцията - ИАРА, е
посочено и „одобрен доклад № Z - * /доклада от 11.07.2014г. на Директора на Дирекция
„АПОФСДУСИО"-А.Б./.
В
Доклада № Z-* от 11.07.2014г. на Директора на Дирекция „АПОФСДУСИО"-А.Е.Б.
е посочено, че съгласно Заповед № * от 15.12.2013г. М.С.Б. изпълнява функцийте
на финансов контрольор поради отсъствие на титуляря М.Т.Ч., съгласно болнични
листове с № * от 02.07.2014г. и с № * от 09.07.2014г., в периода от
01.07.2014г. до 11.07.2014г. включително. С доклада Директора на Дирекция
„АПОФСДУСИО" - А.Е.Б., е отправила молба на М.С.Б.-началник на отдел
„ПНОЧР", да й бъде изплатено допълнително възнаграждение през месец юли в
размер на 800 /осемстотин/ лева, за да изпълнява функциите на финансов
контрольор за периода от 01.07.2014г. до 11.07.2014г. - срок от 9 /девет/
работни дни. /т. 1 л.206/
Доклада
не е утвърден от Изпълнителния директор на ИАРА.
В
действителност, финансовият контрольор М.Т.Ч. е отсъствала от работа за периода
от 01.07.2014г.до 11.07.2014г.включително т.е. за срок от 9 работни дни.
Със
заповедта, Изпълнителният директор на ИАРА наредил „заедно със заплатата за
месец юли да получи допълнително възнаграждение в размер на 800 /осемстотин/
лева.", „..за периода на съвместителство на длъжността финансов контрольор"
за периода от 01.07.2014г.до 11.07.2014 включително
Съгласно
справка, с изх.№ * от 21.07.2015г. на ИАРА, заеманата длъжност „финансов
контрольор" от М.Т.Ч. е с основна заплата в размер на 1405.00 /хиляда
четиристотин и пет/ лева./т.1 л.56-57/
Допълнителното
възнаграждение е изплатено със заплатата през месец юни 2014г.
Начисленото
и съгласно Фиш № 1 от м.юни 2014г. за възнаграждение на М.С.Б., е изплатено по
дебитната й карта с групово плащане от 26.06.2014г. и е осчетоводено по дебита
на счетоводна сметка 6041 „Разходи за възнаграждения - служебно правоотношение"
и по кредита на счетоводна сметка 4211 „Разчети - работници и служители",
в съответствие със Сметкоплана на бюджетното предприятие за 2014г. /т.1 л.73/
През
2014г. са изплатени общо 3550.00 лв. от бюджета на ИАРА, в полза на М.С.Б. за
положения от нея допълнителен труд по цитираните по горе заповеди , издадени от
изпълнителния директор на ИАРА
подсъдимия М.А.С..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореописаната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото гласни доказателства – обяснения на подсъдимия, показанията на
свидетелите А.Е.Б., А.Б.М., М.Г.Г. – Г., И.П.К., Д.Б.И.
- П., М.К.Б., М.С.Б. и А.Т.Г. , дадени в хода на съдебното следствие, както и
тези, дадени във фазата на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност
по реда и на чл. 281 НПК .Установената фактология се подкрепя и допълва и от
писмените доказателства и доказателствени средства, приложени по делото, в това
число експертните заключения на съдебно графическата и съдебно икономическата
експертиза , доклад на АДФИ , свидетелство за съдимост, както и останалите
писмени документи, съдържащи релевантни по делото факти, прочетени и предявени
на процесните страни по реда на чл. 283 от НПК.
Основен доказателствен източник
за изясняване на обективната истина по делото са показанията на разпитаните
свидетели.Показанията на всеки от разпитаните свидетели са
обективни, логични, изключително подробни, последователни, непротиворечиви,
кореспондират с останалите доказателства и житейски правдиви и се кредитират в цялост
от настоящия съдебен състав.
Свидетелката А.Б.М.
от март 2014 г. до октомври 2014 г. работила в ИАРА, първо била назначена като
старши юрисконсулт, а след това като главен юрисконсулт. В показанията си
описва процедурата по изготвянето,съгласуването и подписването от изпълнителния
директор на една от инкриминираните заповеди за
заместване от М.Б. на А.Б. и определяне на допълнително възнаграждение
за това. По повод на допълнителното възнаграждение заявява, че:“ Когато някой е
определен със заповед да замества друго лице, по мнение заместващият има право
да получава допълнително възнаграждение. Би трябвало „Човешки ресурси“ да са
определили това допълнително възнаграждение. Тази заповед се подписва от изпълнителния
директор, след моя подпис. Не помня дали съм подписвала определеното от
„Човешки ресурси“ допълнително възнаграждение. Няма как той /С./да определи
размера на допълнителното възнаграждение, има наредба и закони, които не могат
да бъдат нарушени. Нямало е такъв случай М.С. да ми е казвал какво допълнително
възнаграждение трябва да се получи.“Тези показания са логични,последователни и
кореспондират с показанията на останалите свидетели , обясненията на подсъдимия
и приложените писмени доказателства.Това дава основание на съдебния състав да
ги кредитира в цялост.Показанията на свидетелката М.Г.Г. – Г. също допринасят
за изясняване на фактическата обстановка във връзка с релевантните факти по
издадените заповеди за заместване и определяне на допълнително възнаграждение
за това.В показанията си заявява“Когато някой замества дългосрочно
друг служител, различни са случаите, при които може да се определи допълнително
възнаграждение, зависи за какъв период от време е заместването. Зависи от това
дали човека замества е някой, който би трябвало да изпълнява тази работа.
Докато аз съм била в „Човешки ресурси“ Агенцията, е имало практика да се
определят такива трудови възнаграждения. Размерите на тези допълнителни
възнаграждения понякога са законово определени, примерно някакъв процент от
заплатата, която е получавал титуляра. Или се издава изрична заповед, или
понякога има искане чрез документи за изпълнение и на база това изпълнение… размерът
обикновено го пише в този документ. Аз категорично нямам отношение към
определяне на това възнаграждение. Не мога да кажа кой определя това възнаграждение. За това М.Б.
да замества А.Б., имам спомен, че имаше такава заповед, А.Б. отсъства
дългосрочно. Тъй като тя беше директор на дирекция, М.Б. я заместваше.“
Свидетелят М.С.Б. потвърждава, че е замествала
свидетелката А. Б. и е получавала допълнително възнаграждение за това .В
показанията си тя потвърждава,че определянето на допълнителното възнаграждение
се е извършвало по формула и се записвало в заповед.Свидетелката изяснява
причините поради които се е налагало да замества Б. и Ч., последствията при
липса на заместник за функционирането на агенцията.Нейните показания са конкретни
, последователни и кореспондират с обясненията на подсъдимия,показанията на
останалите свидетели и писмените материали.
М.К.Б.
внася яснота по начина на определяне на конкретния размер на вписаното в
инкриминираните заповеди допълнително възнаграждение.В подкрепа на тези думи са и показанията на свидетелката А.Т.Г..Тази
свидетелка е била главен счетоводител и описва начина на формиране на трудовите
възнаграждения и допълнителните бонуси и потвърждава твърдението на останалите
свидетели за наличието на специален софтуер чрез който са се определяли
възнагражденията включително и тези вписани в инкриминираните заповеди.
Съдът
цени показанията на свидетелката П. дадени в хода на съдебното следствие
относно извършената проверка и направените констатации относно изплащането на
допълнителните възнаграждения на свидетелката Б..В показанията си П. разказва
подробности от извършената проверка и посочва , че : Ние извършваме
документална проверка, така че видно от документите, които са ни били
предоставени по време инспекцията, на основание издадени 5 заповеди, издадени
от г-н С. и подписани от него, са изплатени тези допълнителни възнаграждения на
служителката незаконосъобразно, тъй като основанията на заповедите не са били
относими към изплатените суми. Те са касаели съвсем други нормативни актове, а
пък изплатените задължения са касаели друга разпоредба. Грешно посочено правно
основание за издадените заповеди. Да, това се установи, че служителката е
извършвала допълнителни замествания, но реално заповедите не са били издадени
за заместване. Говоря за заповедите, с които са възложени допълнителни работи
на М.Б.. Едната заповедта е била №ЧР, да изпълнява допълнителни функции на
директор на дирекция „АПФСДУСИО“. А реално става въпрос за заместване. А
заповедта не е издадена на основание за заместване. Когато има заместване, то
трябва да бъде за да се заплаща за него повече от 30 дни в месеца. По всички
заповеди нямаме повече от 30 дни в месеца изработени. Имаме издадени заповеди
на други основания, не за заместване. В тези 5 заповеди, които в акта за начет
се касае, са за едно и също нещо. Първата заповед е за допълнителни функции на
директор на дирекция, още една беше с подобни основания, и за другите няколко,
е да изпълнява функции на финансов контрольор. Това е друга длъжност. Отново се
касае за заместване, а не за допълнителни задължения. Основание един служител,
който изпълнява функциите на друг служител, да получи такова допълнително възнаграждение
– аз не знам да има такова основание, това което аз съм проверила за
конкретната ситуация, че за да има заплащане, трябва да е издадена заповед за
заместване, и да има заместване повече от 30 дни. За по малко от 30 дни няма
как да бъде платено. Съгласно чл. 84, ал. 4 от ЗДСл, когато отсъствието е над
30 дни, но не повече от 3 месеца се определя 50/100 от основната заплата. „По
нататък в показанията си П. посочва, че в случая става дума за заместване , а
не за постигнати допълнителни резултати.
Съдът преценя показанията на
свидетелите К. и Б. в контекста на показанията на останалите свидетели и
писменните доказателства.Изложените от тях факти относно процедурата по изготвяне,
съгласуване и подписване на инкриминираните заповеди и определяне на
допълнителното възнаграждение на свидетелката Б..
В заключение при анализа на
показанията на свидетелите съдебният състав отново подчертава, че приема същите
за годен доказателствен източник и следва да им се даде вяра, доколкото се
ползват с висока степен на конкретика и непротиворечивост, независимо от
изминалия продължителен времеви период.
На последно място в категорията
на гласните доказателства следва да се анализират и обясненията на подсъдимия,
дадени по делото.Обясненията на подсъдимия имат двойствена правна природа – те
са едновременно доказателствено средство и средство за защита, което налага във
всеки конкретен случай да бъдат подложени на внимателен, прецизен и критичен
анализ и съпоставка с останалите доказателства.След като разгледа обстойно
обясненията на подсъдимия, съдът ги намира за достоверни и съответстващи на
останалите доказателства по делото. Те кореспондират по отношение на
релевантните факти относно инкриминираните заповеди и начина на определяне на
допълнителното възнаграждение на Б. , положения от нея труд и значението на
дейността която тя извършила за нормалното функциониране на ръководената от
подсъдимия изпълнителна агенция.
Съдът кредитира и изготвеното
заключение по съдебно счетоводната експертиза с изключение на съдържащите се в
нея правни заключения относно законността на плащанията. Съдът намира така
изготвената експертиза за изчерпателна задълбочена и компетентно изготвена.Същата
е неоспорена от процесните страни, допринася за изясняване на фактическата
обстановка по делото и кореспондира с останалите доказателства, с оглед на
което, настоящият състав й се доверява изцяло.
На следващо място, съдът
кредитира приетото по реда на чл.282 ал.3 вр. ал.1 НПК експертно заключение на съдебно
графическата експертиза.Заключението потвърждава установените и с други
доказателствени източници факти, че подписите под инкриминираните заповеди са
положени от подсъдимия С..Настоящият състав на съда отново подчертава липсата
на спор от процесните страни на даденото заключение, което се преценява за
задълбочено, прецизно и компетентно изготвено, с оглед на което го приобщава
към доказателствената маса.
При така установените факти съдът приема
следното от
ПРАВНА СТРАНА:
Съдът оправда
подсъдимия С. изцяло по повдигнатото му обвинение по по чл. 282, ал.2, пр.1,
вр.ал.1, пр.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.
На първо място
следва да се отбележи категорично установеното, че в инкриминираните заповеди за
изплащане на допълнително трудово възнаграждение на свидетелката Б. е посочено
неточно от правна гледна точка основание.
Чл. 15 от Закона
за държавния служител урежда служебното правоотношение по заместване. Съгласно
посочената разпоредба държавният служител може да бъде назначаван за определен
срок за заместване на държавен служител, който отсъства от работа повече от три
месеца.
В случая
служебното правоотношение може да възникне и без провеждане на конкурс при
спазване на условията за назначаване. След като лицето е назначено на нова длъжност
е нормално да получава и възнаграждението за новата длъжност.
Според чл. 84.
от ЗДСл при отсъствие на държавен служител изпълнението на служебните
задължения се осъществява от непосредствения ръководител или от друг държавен
служител от състава на съответната администрация. Заповедта за заместване се
издава от органа по назначаването въз основа на искане от непосредствения
ръководител. Процедурата не се прилага за лица, които по длъжност са заместници
на титуляра. Когато отсъствието е над 30 работни дни, но не повече от три
месеца, със заповедта за заместване се определя допълнителна заплата в размер
50 на сто от основната заплата на замествания служител.
В случая е
налице заместване. В Закона за държавния служител (ЗДСл) са уредени две
хипотези, при които е налице заместване.
И в двата случая е налице отсъствие на титуляр на дадена длъжност, затова
работата му трябва да се осъществява от друго лице. Предназначението и на двете
хипотези е да бъде уредено изпълнението на служебните задължения на отсъстващия
държавен служител и така да бъде облекчена и гарантирана нормалната работа на
администрацията при отсъствието на съответния служител. Но между двете хипотези
има и разлики. При едната (чл. 15 ЗДСл) заместването се налага, когато
отсъствието е за повече от 3 месеца. Докато при другата (чл. 84 ЗДСл) отсъствието
следва да е до три месеца. В случая, отсъствието продължава 5 дни, т.е. до 3
месеца, поради което и заместването се урежда от чл. 84 ЗДСл. Поначало при
отсъствие на даден служител законът (чл. 84, ал. 1) възлага заместването му на
непосредствения ръководител. То настъпва автоматично при отсъствие на държавен
служител. В този смисъл заместник по силата на закона е непосредственият
ръководител. Друг заместник ще бъде потърсен и натоварен с изпълнението на
задълженията на отсъстващия само ако и доколкото непосредственият ръководител
прецени за нужно. Ако той прецени, че продължителността на отсъствието, обема
на работата и т. н. налагат заместване от друг държавен служител, той ще
отправи искане до органа по назначаване за заместване. То представлява изрично нормативно
допустимо писмено овластяване за извършване на част от правомощията. Ако няма
нормативна възможност, не е допустимо. Заместването означава, че един служител,
в качеството си на заместник, действа вместо друг орган. Основание за
заместване е служебното положение на заместника или вътрешно разпределение от
ръководителя. Ако има само един заместник е възможно пълно заместване.
Делегирането и заместването представляват средства за разпределение на
компетентността вътре в една система. Материалната компетентност означава вида
материя, в рамките на която органът може да прави валидни властнически волеизявления. Като начало ще изясним разликата между
заместването и съвместяването, уредени в отделни текстове в Закона за държавния
служител (ЗДСл).
Заместването е
уредено в чл. 15 ЗДСл и чл. 84 ЗДСл. Между тях обаче има съществена разлика.
Член 15 ЗДСл
визира възможността за възникване на т.нар. "срочно служебно правоотношение
при заместване" (напомняме, че при държавния служител няма трудов договор,
а служебно правоотношение и то по принцип е безсрочно). В случая на чл. 15 ЗДСл
е налице едно изключение - създава се срочно служебно правоотношение. Това може
да стане, при условие че титулярят отсъства повече от 30 дни. Срокът на това специфично
служебно правоотношение изтича в деня на завръщането на титуляря на работа.Същинското
заместване е описано в чл. 84 ЗДСл. Тук е също е поставено изискване за отсъствие
на титуляря. Но за разлика от горния случай титулярят трябва да отсъства до,
т.е. по-малко от 30 дни. При тези условия служебните му задължения до 30 дни
следва да се изпълняват от друго лице. Законът нарежда заместването да се
извършва от непосредствения ръководител или от друго лице от състава на администрацията,
определено със заповед от органа по назначаването по искане на непосредствения
ръководител.Това друго "лице" също трябва да е държавен служител, а
не да е на трудов договор с администрацията. Процедурата по заместването обаче
не се прилага спрямо лица, които по длъжност са заместници. Защото те по
принцип са назначени, за да заместват дълго отсъстващия титуляр.Законът не
казва нищо за заплащането, което се получава по време на заместването.Вероятно
идеята на законодателя е била и заплащането при заместване да се уреди с текста
на чл. 69 ЗДСЛ, който урежда заплащане при вътрешно съвместителство - 50 на сто
от размера на основната заплата на отсъстващия или от основната заплата за
незаетата длъжност. От анализа на законовите текстове обаче не можем да
направим извода, че заместването е равно на "вътрешно
съвместителство". Става дума за различни неща. Това е така, защото при
вътрешното съвместяване няма отсъстващ служител, а има свободна незаета длъжност.
Тази длъжност органът по назначаването може да предложи на държавен служител,
който едновременно със своята работа ще изпълнява и държавната служба по
вакантната длъжност.В конкретния случай Б. е поела вакантна длъжност по
съвместителство. И тя трябва да й се заплаща съгласно чл. 69 ЗДСл,но за период
по малък от 30 дни. Както вече беше посочено, за заместване до 30 дни законът
засега не е предвидил заплащане.Такова от гледна точка на закона е била
правната уредба и към инкриминирания период.
В хода на
съдебното следствие категорично се изясни , че претенцията на държавното
обвинение към подсъдимия се изразява в неправилното посочване на правното основание
за заплащане на допълнителното възнаграждение и практически приравнява тази грешка
на нарушаване на служебните си задължение като изпълнително деяние по чл.282от НК.
Предвид
изложеното и разглеждайки обективните и субективни признаци на съставомерното
деяние по чл.282от НК съдът не споделя тезата на държавното обвинение.
Обект на посегателство при престъпленията по
служба е правилното функциониране на държавния и обществен апарат. Субект на
тези престъпления е „длъжностното лице“. Понятието е разгледано в ТР № */1974
г. на ОСНК на ВС. Отделни въпроси, относими към понятието, респ. към лицата,
имащи такова качество са предмет на разглеждане в П № */1980 г., П № */1970 г.,
П № */1971 г. , П № */1973 г. и П № */1975 г., всички на Пленума на ВС. В
практиката на ВС/ВКС е дадено решение относно длъжностното качество на отделни
категории професии. Практиката не разширява понятието „длъжностно лице“ като
субектите са ог-раничени до тези, определени в чл. 93, т.1, б. „а“ и б. „б“,
пр. 1 НК. За шофьорът като длъжностно лице и възможността да носи отговорност
по чл. 282-285 НК да се има предвид ТР № */1947, НД № */1975 г., ОСНК на ВС.
Източник на
длъжностното качество на лицата са съответните нормативни актове за
организационната структура на държавните органи и обществените организации. В
редица съдебни актове е взето отношение относно формата и начина на възлагане
правомощията на длъжностните лица. В Решение № */1972, II НО на ВС е прието, че
това може да стане с устно или писмено разпореждане на ръководителя.
Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ е юридическо лице с ЕИК * на бюджетна
издръжка - второстепенен разпоредител с бюджетните кредити към Министъра на
земеделието и храните, /с оглед разпоредбата на чл.54, ал.1, ал.2, ал.4 и ал.5
от Закона за администрацията /ЗА/ /....изм.ДВ бр.15 от 21.02.2012г, изм. ДВ
бр.82 от 26.20.2012г., ДВ бр.15 от 15.02.2013г. в сила от 01.01.2014г. и ДВ
бр.17 от 21.02.2013г./.
ИАРА е създадена
за управление, наблюдение и контрол върху рибарството, аквакултурите и
търговията с риба и други водни организми, съгласно чл.5, ал.1 от Закона за
рибарство и аквакултури /ЗРА/ обн.ДВ бр.41/ 24.04.2001г. изм.ДВ
бр.15/15.02.2013 в сила от 01.01.2014/. Към ИАРА има и териториални звена.
Дейностите,
които осъществява Агенцията /ИАРА/ са уредени в чл.6, ал.1 от Закона за
рибарство и аквакултури /ЗРА/, а разпоредбата на ал.2 на чл.6 от ЗРА урежда
обжалването по административен ред на индивидуалните и общи административни
актове на Изпълнителния директор на Агенцията /ИАРА/ във връзка с прилагането
на Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство".
Седалището на
ИАРА е в гр.*. Адреса на местоизвършване на дейността на Агенцията и адреса за
кореспонденция е в гр.София, п.к. *.
Дейността и
структурата на Агенцията /ИАРА/ се определят с Устройствен правилник, приет от
Министерския съвет /МС/, съгласно чл.5, ал.З от ЗРА.
Устройственият
правилник на ИАРА е приет с ПМС № * от 18.05.20Юг., обн.ДВ бр.41 от
01.06.20Юг., изм. и доп. ДВ бр.14 от 17.02.2012г., ДВ, бр.91 от 18.10.201 Зг. в
сила от 18.10.2013г.
С Устройственият
правилник на Агенцията /ИАРА/ са уредени функциите, дейността, структурата,
числеността на персонала и организацията на работа.Агенцията /ИАРА/ осъществява
дейностите, свързани с прилагането на политиката в областта на рибарството в
рамките на Общата политика по рибарство на Европейския съюз, държавния надзор,
контрола върху риболовните дейности в рибностопанските води и обекти.Съгласно
ал.З на чл.2 „Агенцията е определена за Управляващ орган по отношение на средствата
от Европейския фонд по рибарство на Европейския съюз /ЕФР на ЕС/,предназначени
за прилагането на Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство"
на Р.България 2007-2013..., както и осъществява други дейности, възложени й със
закон или с акт на Министерския съвет."
Агенцията /ИАРА/ е организирана в обща и
специализирана администрация съобразно разпоредбите на Закона за
администрацията /ЗА/
Общата администрация в Агенцията е
организирана в Дирекция „Административно-правно обслужване, финансово-стопански
дейности, управление на собствеността и информационното обслужване"
/АПОФСДУСИО/, която оказва правна помощ на Изпълнителния директор и на
специализираната администрация, с оглед законосъобразното осъществяване на
техните функции.
Специализираната администрация в Агенцията
осигурява осъществяването на основните функции на Агенцията и е организирана в
Главна дирекция „Рибарство и контрол" /ГД"РК"/, която има 28
териториални звена, 27 отдела „Рибарство и контрол" и отдел „Център за
наблюдение на риболовните кораби". Към нея има и Дирекция „Управление на рибарството
и опазване на рибните ресурси" /Д"УРОРР"/, която изпълнява дейности
по прилагане политиката на ОПР на ЕС в страната и на правото на ЕС в областта
на рибарството и аквакултурите с изключение на структурните мерки на ЕС, както
и Дирекция „Европейски фонд за рибарство" /Д"ЕФР"/, която
изготвя програмните документи за прилагане на структурната политика на ЕС в
областта на рибарството и изпълнява функциите на Управляващ орган на Оперативната
програма.
Административното ръководство на Агенцията
/ИАРА/ се осъществява от Главен секретар, който ръководи, координира и
контролира функционирането на Агенцията в изпълнение на законните разпореждания
на Изпълнителния директор; осигурява организационна връзка между Изпълнителния
директор и административните звена; отговаря за планирането и отчетността при
изпълнение на ежегодните цели на администрацията; координира оперативното
изпълнение на съвместните задачи, възложени на общата и специализираната
администрация; утвърждава длъжностните характеристики на служителите;
организира пропускателния режим и охраната на сгради и помещенията в тях,
предоставени за стопанисване на Агенцията; осигурява условия за ефективна
работа на всички административни звена; осъществява общ контрол за изпълнение
на възложените административни задачи; следи за законосъобразната обработка и
защита на личните данни, съгласно Закона за защита на личните данни; изготвя
годишен доклад за състоянието на администрацията и го предава на Изпълнителния
директор на Агенцията.
Бюджетът на Агенцията се формира от
бюджетната субсидия и от собствени приходи, набрани от такси, постъпления от
дарения, спонсорство, помощи, целеви постъпления от местни и чуждестранни
физически и юридически лица или от международни организации, фондации и
програми, дейности по управление на собствеността и средства по програми и
проекти на ЕС.Агенцията /ИАРА/ се ръководи и представлява от Изпълнителен директор.Глава
втора от Устройственият правилник на Агенцията /ИАРА/ урежда правомощията на
Изпълнителния директор, където съгласно чл.4 „ договорът с Изпълнителния
директор се сключва, изменя и прекратява от Министъра на земеделието и храните,
съгласувано с Министър председателя".В дейността си Изпълнителният
директор на Агенцията /ИАРА/ се подпомага от двама заместник изпълнителни директори
и със заповед Изпълнителния директор на Агенцията делегира правомощия на всеки
от заместник изпълнителните директори и определя техните функции.
Съгласно чл.5,
ал.1,т.1 /изм.ДВ бр. 14 от 2012г., бр.91 от2013г. в сила от 18.10.2013г./ от
Устройствения правилник на Агенцията /ИАРА/ „Изпълнителният директор представлява,
ръководи, координира дейността на Агенцията при осъществяване на всички
функции, визирано в чл.2 /Изм.ДВ бр.91 от 2013г.в сила от 18.10.201 Зг./ от
ал.З до ал.6", съгласно т.З. /изм.ДВ бр.14 от 2012г./"прилага
държавната политика в изпълнение на Общата политика по рибарство на ЕС", съгласно т.5. „ планира, разпределя и
контролира използването на предоставените на Агенцията финансови и материални ресурси
", съгласно т.6. „ одобрява
проекти по програми за опазване на рибните ресурси, развитие на рибарството и
аквакултурите и подобряване работата на администрацията",.... съгласно
т.8. „утвърждава документи и издава индивидуални административни актове,
свързани с развитието на дейностите и организацията на работа на Агенцията в
рамките на своятакомпетентност",
съгласно доп.ДВ бр.91 от 2013г. в сила от 18.10.2013г./„утвърждава длъжностното
разписание на Агенцията, създава и закрива отдели и сектори", съгласно т.16. „упражнява функциите на
орган по назначаването по отношение на държавните служители и на работодател по
отношение на служителите, работещи на трудово правоотношение в Агенцията и
определя индивидуалния размер на възнагражденията в съответствие с изискванията
на нормативните актове", съгласно т.17. "сформира работни групи и
комисии за изпълнение на задачите на Агенцията", съгласно т.19. „ръководи информационната политика, като осигурява
публичност и прозрачност на дейността на Агенцията", съгласно т.25./нова ДВ бр.91 от 2013г. в
сила от 18.10.2013г./ „осъществява и други функции във връзка с
административния контрол, произтичащи от нормативните актове или възложени от
Министъра на земеделието и храните съобразно правомощията му".
При изпълнение
на своята дейност, съобразно разпоредбите на Закона за рибарство и аквакултури
/ЗРА/ и Правилника /УП на ИАРА/, Агенцията се ръководи от принципите за
законност, откритост и достъпност, ефективност, отговорност и отчетност,
субординация и координация и обективност и безпристрастност.
Прилагайки
разпоредбите на Закона за рибарство и аквакултури /ЗРА/ и на Правилника /УП на
ИАРА/, Агенцията следва да защитава и регулира особена сфера на държавен и
обществен интерес касаещ правилното, законосъобразно, обективно и
безпристрастно изпълнение на служебните задължения на лицата, от чиито действия
и решения зависи нормалното функциониране, управление и развитие на държавната
и на Общата политика по рибарство на Европейския съюз.
С оглед
организационно-ръководната и стопанско-разпоредителната дейност в специфичния
държавен орган, който представлявал и ръководил - Изпълнителна Агенция по
рибарство и аквакултури /ИАРА/, както и мястото й в държавната йерархия на
управление на страната - Изпълнителния директор на Агенцията /ИАРА/ -
подсъдимия М.А.С. се явява длъжностно лице, на което е възложено да изпълнява
със заплата ръководна работа в юридическо лице към Министерство на земеделието
и храните.
Изпълнителните
директори на изпълнителните агенции се считат за орган на изпълнителната власт,
съгласно чл.19 , ал.4, т.З, вр.ал.1 от ЗА.
В Агенцията
Изпълнителният директор е орган по назначаване на държавните служители,
съгласно чл.54, ал.7 от ЗА.Закона за държавния служител /ЗДС/ /обн.ДВ бр.67 от
27.07.1999г. в сила от 28.08.1999Г......изм.ДВ бр.15 от 15.02.2013г. в сила от
01.01.2014г., ДВ бр.68 от 02.08.2013г. в сила от 02.08.2013г./ урежда
възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения между
държавата и държавния служител при и по повод изпълнението на държавната
служба. Съгласно чл.2 от ЗДС държавния служител е лице, което по силата на
административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната
администрация и подпомага органа на дължавната власт при осъществяване на
неговите правомощия. Държавни служители са и лицата, на които специален закон
предоставя статут на държавен служител при спазване изискванията на закона.„Когато
дейността се осъществява извън отношенията на властническа субординация в
структурата на държавния апарат, а в търговски дружества и други юридически
лица, тя не може да се квалифицира по чл. 282 и следващите НК, а следва да се
разсъждава на плоскостта на общата и специална безстопанственост“. /ППВС №
2/1980 г.; Решение № 235/2003 г., III НО на ВКС; Решение № 297/2005 г., I НО на
ВКС; Решение № 49/2008 г., НД № 56/2005 г., II НО на ВКС/.В Решение № 17/2012
г., НД № 2926/2011 г., IНО на ВКС е прието, че лице, което е назначено за
управител на търговско дружество със 100 % държавно участие, заради заеманата
от него друга длъжност в системата на държавно управление, то същото може да
отговаря по чл. 282 НК за дейността си като управител.
„Престъпният
състав на чл. 282 НК защитава вътрешнослужебните отношения присъщи за всички
сфери на държавната власт и управление, гарантирайки правилното и законосъобразно
функциониране на органите в структурата на държавния апарат…“. /Решение №
367/2006 г., НД № 996/2005 г., I НО на ВКС/.
Съставът на чл.
282 НК се разглежда в съдебната практика като общ състав на длъжностно
престъпление и е приложим когато няма специален такъв / П № 2/1980 г. Пленум на
ВС, Решение № 170/1955, II НО на ВС; Решение № 263/1975,II НО на ВС/. Нормата
на чл. 282 НК е бланкетна и съдържанието на отделните форми на изпълнителното деяние
имат за източник отделни нормативни актове. Принципно становище по бланкетните
състави се съдържа в Постановление № 1/1977 г. на Пленума на ВС, съгласно което някои състави „по
необходимост се допълват от конкретни правни правила“. За допълващите
бланкетната наказател-ноправна норма правила разпоредбата на чл. 2, ал.2 НК не
се прилага /пак там/.Според ППВС № 2/1980 г., длъжностното лице „нарушава служебните
си задължения, когато в пределите на своята компетентност, в кръга на
възложените му задачи и функции извършва дейност, която не е съобразена с
установените изисквания на заеманата длъжност“. Длъжностното лице не изпълнява
служебните си задължения когато „не предприема действия, свързани с
изискванията на службата“. Третата и четвъртата форма на изпълнителното деяние
касае превишаване на власт или права. Субект на престъпление по третата форма
може да бъде само длъжностно лице, което е и орган на власт.
Съставът на престъплението по чл. 282,
ал.1 НК е осъществен, когато с извършеното деяние е създадена възможност да
настъпят немаловажни вредни последици. По въпроса за характера на вредните
последици в съдебната практика се отграничават две становища. Първото приема
както имуществени, така и неимуществени вреди, а второто – само и предимно
немуществени вреди / ППВС № 2/1980 г. Решение № 29/1972 г., ОСНК, Решение №
33/1972 г. на ОСНК, Решение № 6/1973 г. ОСНК/.
Съгласно Постановление № 2/1980 г. на
Пленума на ВС, вредните последици се изразяват „не само в посегателство на
обществени и лични имуществени права и интереси, но и в създаването на
съществени сму-щения в правилното функциониране на държавните органи и обществени
организации, в сериозно разколебаване на авторитета и доверието на трудещите се
в тях“.
Въпросът за немаловажните вредни
последици се решава в зависи-мост от тяхното естество и размер и отражението им
върху дейността на държавата, организацията и др. /вж Решение № 753/1969,II
НО/. За със-тавомерността е достатъчно само да е създадена възможност за настъпване
на вредни последици, която възможност трябва да е реална /Решение № 29/1972,
ОСНК/.
В Решение № 230/1975, II НО на ВС, е
посочено, че съдът „трябва да има предвид и да прецени както настъпилите вреди,
така и ненастъпилите, които обаче могат да настъпят, характера и същността на
допуснатото нарушение на службата, дали е засегнато и в каква степен доверието
в предприятието, кооперацията или обществената организация и тяхната дейност,
последиците от нереализирания оборот, процента на печалбата и пр.“.
При длъжностното престъпление по основния
състав, въпросът за възможността да настъпят немаловажни вредни последици може
да се постави и да намери отговор едва след като се установи наличието на останалите
признаци на състава /Решение № 50/2012 г., НД № 708/2010 г., II НО на ВКС/.
ВС/ВКС приема, че за преценката – значителни
ли са вредните последици, следва да се изхожда от абсолютната стойност на
материалните щети и от степента на увреждане нормалното функциониране на държавните
органи и обществените организации /вж. ППВС № 2/1980/.
От субективна
страна длъжностното престъпление по чл. 282 НК се характеризира с пряк умисъл и
специална цел. Пленумът на ВС в Постановление № 2/1980 г. застъпва становище,
че облагата, като специална цел на дееца, може да бъде имуществена или всяка
друга полза или изгода. Под вреда, в цитираната задължителна практика е прието
само „неблагоприятното изменение в имотното състояние на другиго или материални
вреди“.
В диспозитива на обвинителния акт
държавното обвинение посочва като форма на изпълнително деяние, че подсъдимият
е нарушил служебните си задължения и се цитират текстовете от Закона за
държавния служител и от Устройствения правилник, като е наредил на М.Б. да се
изплати възнаграждение в съответен размер за положен от нея труд. Следва да се
отбележи, че в цитираните текстове както
от Закона за държавния служител, така и Устройствения правилник, не се съдържат
конкретни служебни задължения, които да бъдат нарушени от изпълнителния
директор. Анализът на чл. 282, ал. 1 от НК сочи, че в него са предвидени две
форми на изпълнителното деяние – „наруши“ или „ не изпълни“, като и двете форми
изискват категорично и точно посочване на задълженията, които са нарушени или
не са изпълнени. Съгласно трайната съдебна практика, нормата на чл. 282
действително има бланкетен характер, защото не посочва конкретните права и
задължения, нито пък кръга на установени правомощия на длъжностното лице, които
могат да бъдат нарушени или превишени и следва да бъдат попълнени с актове
регулиращи тази дейност, като отново конкретните служебни задължения или компетентност следва да бъдат установени
в закон, каквито в случая според съдебния състав, не са налице.
Както вече бе отбелязано единствената претенция
на държавното обвинение е за неточно посочване на правното основание за
изплащане на допълнителните възнаграждения, но анализа на конкретните норми на
посочените нормативни актове водят до извод , че е налице празнина в тях за
случаи като инкриминираните и тогава практиката допуска по аналогия да се
прилагат точно правните основания които са посочени в тези заповеди.
Съдът смята, че в хода на съдебното
следствие не се установи наличие от субективна страна на двата признака на
състава на престъплението по чл. 282, а именно пряк умисъл и специална цел. При
така описаната конструкция в обвинителния акт длъжностното лице трябва да съзнава,
че нарушава определени свои задължения. За субективната страна на това
престъпление е типична и специална цел, която длъжностното лице преследва, а
именно да набави облага за другиго, в случая да набави облага за М.Б., която в
случая се изразява в получаването от М.Б. на парични суми. В хода на
наказателното производство няма събрани каквито и да било доказателства, от
които да е видно за предполагаема връзка за това, че М.С. иска да набави облага
за М.Б., откъдето да следва този пряк умисъл, че съзнавайки своето служебно
положение, съзнавайки своите служебни задължения, умишлено да ги наруши и то да
постигне тази специална цел да набави имотна облага за Б.. Напротив, от
показанията свидетелите не се установи изпълнителния директор да е определял сумите,
които да бъдат изплащани на Б.. Свидетелката М. посочва: „Няма как той да
определи размера допълнителното възнаграждение, има наредба и закони, които не
могат да бъдат нарушени“. Друг свидетел – Г., когато обяснява процеса за
изплащане на допълнително възнаграждение по принцип, казва, че тя е написала
заповедта, а после заповедта отива при юристите. На многократно задавания
въпрос на свидетелите как са определяни точно сумите в тези заповеди и общия
отговор беше, че са определяни от правен отдел, счетоводен отдел. Друг свидетел
– Бенчева посочва, че допълнителните
възнаграждения прави човек, който работи на друг софтуер. Нито по поведението
на С. може да бъде подведено под нормата на чл. 282 и нито резултатът е
престъпен. Изплаща се възнаграждение за положен труд.
Разбира се, по делото се събраха множество
доказателства за това, че М.Б. е изпълнявала задълженията както на Б., така и
на Ч., за времето през което те са отсъствали от работата си поради различни
причини. Следва да се отбележи и обстоятелството, че от разпита на Б. се
установи, че същата по време на отсъствието си е била в неплатен отпуск, т.е.
не е дори налице двойно заплащане, поради което реално за бюджета на ИАРА като
второстепенен разпоредител от държавния бюджет, не е настъпила вреда, тъй като
заместваните служители не са получавали възнаграждения за периода на
заместването. Докато по принцип облагата в наказателен смисъл е получаване на
нещо, което не се следва, то в конкретният случай не може да се приеме, че е
налице такава облага при получаване на възнаграждение за реално положен труд.
Дори основният свидетел на държавното обвинение, съставителят на акта за начет
– свидетелят П., посочва в показанията си, че е налице заместване, каквато е и
тезата на прокуратурата, но според нея редът не е бил законосъобразен, т.е. е
безспорно че Б. е извършила дейността възложена по принцип на Б. и Ч., и затова
ѝ е заплатено, а не да се преследва някаква специална цел по чл. 282 от НК. Относно тази специална цел следва да се посочи и Определение по Тълкувателно
дело № 7/2017 г., в което се казва, че установяването е единствено и само на
фактите относно действието и бездействието по служба, съответно на
превишаването на властта и на правата не е въздигнато в общо правило за доказване
на субективната страна на престъпленията по чл. 282.Нормата на чл. 282, ал. 2,
пр. 1 от НК, която е нормата по която е инкриминирано настоящото престъпление
подведено настоящото деяние изисква настъпването на значителни вредни последици.
Дори и да се приеме, че има вредни, не стана ясно защо да са значителни.
Съгласно съдебната практика, а именно Решение №406/03.11.2014 г. по Наказателно
дело 1019/2014 г. на ВКС, при решаването на този въпрос за значителните вредни
последици, следва да се изходи от абсолютната стойност на материалите щети,
нанесени в случая на ИАРА, или на стопанството като цяло, както и от степента
на увреждане на нормалното функциониране на дейността на ИАРА, сериозното
накърняване на тази агенция и решително разколебаване на доверието на
гражданите в същата. По делото са представени единствено доказателства относно
абсолютната стойност на тези щети, които са изчислени на 3559 лева.
Основен принцип
на съвременния наказателен процес е, че обвинението следва да бъде безспорно
доказано, а присъдата не може да се основава на предположения – чл. 303 НПК.
Тежестта на доказване на обвинението в наказателния процес пада изцяло върху
прокурора и разследващите органи (включително и относно субективната страна), а
в закона изрично е посочено, че обвиняемият няма задължение да доказва, че е
невинен. Като съобрази всичко изложено от правна страна, съдът прие, че са
налице предпоставките на чл. 304 НПК за оправдаване на подсъдимият С. по повдигнатите
му обвинения. За постановяването на
осъдителна присъда са необходими положителни доказателства, годни да мотивират
категоричното убеждение на членовете на съдебния състав за виновността на
подсъдимите. С Решение № 149 от
11.III.1969 г. по н. д. № 70/69 г., I н. о. , ВС сочи че: вероятността „…не
може да създаде твърдото и окончателно, изключващо всяко съмнение вътрешно
убеждение на съда за виновност на подсъдимия.
Необходими са положителни доказателства, които да правят извода на съда
единствено възможен и да изключват какъвто и да било противен извод”. Т.е.
осъдителната присъда не може да почива на вероятности и предположения, в
какъвто смисъл е и чл.303 ал.2 от НПК. За да бъде признат подсъдимият за
виновен, следва да са налице такива доказателства, които по несъмнен начин да
установяват всички елементи на състава на инкриминираното престъпление. Когато
такива доказателства липсват, за съда е налице само една правна възможност и тя
е да признае този подсъдим за невинен и да постанови оправдателна присъда. За
постановяването на осъдителна присъда са необходими положителни доказателства,
годни да мотивират категоричното убеждение на членовете на съдебния състав за
виновността на подсъдимите. Отсъствието на такива налага единствения и правилен
извод, че извършването на престъпление не е доказано по несъмнен начин, което
налага признаването на подсъдимият за
невинен и неговото оправдаване.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.190,ал.1 от НПК Съдът
постанови направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.
Мотивиран
от горните съображения съдът постанови присъдата си.
Председател: