№ 909
гр. П., 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20214430104791 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на „Т.П. ЕАД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.П., ИИЗ ***, представлявано от
изпълнителния директор Й.В.В.“ против В. Т. Г. с ЕГН **********, адрес:
гр.П., ул.“И.Б.“ ***. Посочва се в исковата молба, че дружеството има
вземане към ответника за следните суми: сумата от *** лв. за отопление с
индивидуален разпределителен уред (**); сумата от *** лв. за отопление без
** за периода ***г.; сумата от *** лв. за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация за периода ***г., сумата от *** лв.- за битово горещо
водоснабдяване за периода ***г.,сумата от *** лв. за услугата дялово
разпределение. Твърди се, че по сметката на абоната са постановени корекции
в общ размер *** сочи се още, че в имота, ползван от ответника са
монтирани измерващи уреди, а именно *** водомер за битово горещо
водоснабдяване и *** индивидуални разпределителни уреди, отопление в
баня без ** с щранг лира. Посочва се в исковата молба, че задълженията на
ответника произтичат от ползване на услугите на дружеството за доставка на
топлинна енергия до недвижим имот, регистриран под абонатен номер ***
на името на ответника. Иска се от съда да признае за установено, че в полза
1
на „Т.П. ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.П., ИИЗ ***,
представлявано от изпълнителния директор Й.В.В.“ против В. Т. Г. с ЕГН
**********, адрес: гр.П., ул.“И.Б.“ *** съществува вземане за следните суми:
сумата от *** лв.-главница за периода от ***г., сумата от *** лв.- лихва за
периода ***г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
(***) до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед №*** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр. д. № ***г. по описа на РС П..
С определение № ***г. на основание чл.47, ал.6 ГПК на ответника е назначен
особен представител – адв. П.Й., който в законоустановения месечен срок е
депозиран отговор с вх.№ ***г.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт С..
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Особеният
представител адв. П.Й. взема становище в молба с вх.№ ***г.
От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени
доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в
процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен
пред Районен съд гр. П. като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
Съдът, след като повторна проверка за редовност на исковата молба и с оглед
приобщените доказателства по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно по делото е и се установява от материалите по ч.гр.д.№***г. описа
на РС-П., че на *** „Т.П. ЕАД подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против В. Т. Г., както
и че в хода на производството била издадена Заповед №*** за сумата от ***
лв.-главница за периода от ***г., сумата от *** лв.- лихва за периода ***г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (***) до
окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни
разноски в размер на ***.-държавна такса и ***.-юрисконсултско
възнаграждение.".
2
Безспорно е по делото и обстоятелството, че заповедта за изпълнение била
връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, както и че с разпореждане ***г.
заявителят бил уведомен за възможността в едномесечен срок да предяви иск
за установяване на правото си. Съобщението за разпореждането било
получено на ***г. С искова молба вх.***г. в законовия месечен срок е
инициирано настоящото гражданско дело №*** по описа на ПлРС.
Не се оспорва обстоятелството, че ответника е собственик на недвижим имот-
апартамент, находящ се на административен адрес: гр.П., ул.“И.Б.“ ***.
Безспорно по делото е че на ***г. етажната собственост на адрес: гр.П.,
ул.“И.Б.“ ***, сключила договор с „Н.И.“ с ЕИК ***, по силата на който
последното дружество се задължавало да извършва разпределение на
топлинната енергия между абонатите в сградата вкл. индивидуално отчитане
на разходите за отопление по показанията на индивидуалните
разпределетели/монтирани на всеки радиатор/ и разходите за топла вода.В
тази насока са представените заверени копия на договор №***г., заверено
копие на споразумителен протокол ***г., заверено копие на споразумителен
протокол от ***.,
Безспорно е по делото и е служебно известно на съда от гр.д.№ ***г. и
други, по които е съдия докладчик, че Общите условия на „Т.П. ЕАД са в
един централен („Нощен труд“ бр. от ***г.) и един местен („Посоки“ в бр.239
от 2007г) ежедневник и са одобрени от ДКЕВР.
Спори се между страните съществувало ли е облигацонно правотношение
между страните през периода ***г. и на какво основание, както и доставило
ли е ищцовото дружество топлинна енергия в процесното жилище в
посочения в исковата молба период от време, какво количество е доставило;
количеството на евентуално доставената топлинна енергия съответства ли
като обем на размера на исковата претенция; правилно и в съответствие с
необходимата проектна документация или изчисления ли са определени
общия отопляем обем на сградата — етажна собственост и на процесния
имот; определена ли е правилно топлинната енергия за отопление без
индивидуални разпределителни уреди в процесния имот; дължи ли ответника
и в какъв размер сумите по издадената заповед за изпълнение.
Съдът, като съобрази наведените в исковата молба твърдения приема, че е
сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.
чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на
3
вземания в полза на ищеца против ответника, а именно: сумата от *** лв.-
главница за периода от ***г., сумата от *** лв.- лихва за периода ***г. ,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (***) до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
№*** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. №
***г. по описа на РС П..
За установяване на спорните по делото обстоятелства са назначени съдебно
техническа и съдебно счетоводна експертиза.
Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна
експертиза, незаплатените суми за топлинна енергия в периода ***г. възлизат
общо на сумата от *** лв., от които сумата от ***. топлинна енергия за
отопление, сумата от ***. сума за отдадена енергия от сградната инсталация,
сумата от ***-топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и *** лв.-
услуга разпределение. Размерът на мораторната лихва възлиза на сумата от
***
Назначена е в хода на производството и съдебно-техническа експертиза.
Видно от заключението на вещото лице по нея, сградата, в която се намира
процесния имот, е присъединена към топлопреносната мрежа, посредством
абонатна станция. До имота на ответника е доставяна топлинна енергия, тъй
като абонатната станция е работила във времето през процесния период.
Извършеното дялово разпределение е направено съгласно Методика за
разпределение на топлинна енергия в сгради, етажна собственост, която е
Приложение №1 към чл.61 от Наредбата за топлоснабдяването. Банята в
процесния имот се отоплява от лира, като приведените единици са показани в
таблица *** към заключението. Разпределението на топлинна енергия за
процесния имот е извършено в съответствие с действащата нормативна
уредба в областта на енергетиката. Видно от заключението, при изготвянето
на индивидуалните сметки от топлинния счетоводител са спазени
изискванията на Методика за разпределение на топлинна енергия към чл.61
от Наредба за топлоснабдяването № ***г. Начислените суми, отразени
коректно в индивидуалния мейлинг за всеки месец от процесния период са в
съответствие с Наредба за топлоснабдяването № ***г. Отчитането на общата
топлинна енергия в абонатната станция става чрез търговски уред-топломер.
Същият е преминал изискващите се държавни проверки. Монтажът на уреда е
4
извършен съгласно изискванията на производителя. Вещото лице не е
констатирало разминаване/разлики в изчисленията от фирмата за дялово
разпределение.
Съдът кредитира изцяло с доверие заключенията на вещите лица като
обективни и безпристрастни, компетентно изготвени, съответстващи на
наличните доказателства по делото.
При установената по-горе фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Съдът приема, че ищецът доказа при условията на пълно и главно доказване,
че ответника има качеството потребител на топлинна енергия в качеството на
собственик на жилищен имот в топлофицирана сграда – етажна собственост,
на посочения в исковата молба административен адрес в гр.П., ул.“И.Б.“ ***.
В този смисъл е представеното писмено доказателство – удостоверение изх.
№ ***г., издадено от Община П., дерикция „местни данъци и такси“, заверено
копие на договор №***г., заверено копие на споразумителен протокол ***г.,
заверено копие на споразумителен протокол от ***.
Общоизвестен факт е, че Общите условия на „Т.П. ЕАД са в един централен
(„Нощен труд“ бр. от ***г.) и един местен ( „Посоки“ в бр.239 от 2007г.)
ежедневник и са одобрени от ДКЕВР. По делото няма доказателства
ответницата да е упражнила правата си по чл. 150, ал.3 ЗЕ, поради което
съдът приема, че между ищцовото дружество и ответника съществуват
валидни облигационни правотношения, които се уреждат от Общите условия
на „Т.П. ЕАД за продажба на топлинна енергия на потребители за битови
нужди в град П., в сила от 2007г. Ето защо съдът приема, че ответницка е
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на Глава Десета,
Раздел VІІ от Закона за енергетиката (ЗЕ) и между нея и ищцовото дружество
съществува валидно облигационно правоотношение по доставка и продажба
на топлинна енергия, което се регламентира от действащите в тази област
нормативни актове – Закон за енергетиката и от приетите въз основа на него
Общи условия, които са приложени по частно гражданско дело №***г. по
описа на РС-П..
Топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост се
извършва само след отправено искане от потребителите на топлинна енергия,
но субектът, който трябва да отправи искането, е различен. Чл.133, ал.2 от ЗЕ
(в редакция след измененията ДВ бр. 30/2006 г.) изисква решение на общото
5
събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към
топлопреносната мрежа, каквото е налице и в конкретния случай. С
приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна
енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се
ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е
персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда
като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата
"доставка на централно отопление". Действително Закона за защита на
потребителя изрично забранява доставката на централно отопление без
искане на потребителя. Непоискана е тази доставка, при която доставчикът
предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да
е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че
непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за
потребителя задължение за плащане (чл.62, ал.2 от ЗЕ). Законодателното
решение обаче не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в
топлоенергетиката, защото и двата нормативни акта изискват искане
(съгласие) от потребителя на топлинна енергия да му бъде доставяна такава,
за да възникне за него задължение за плащането й. Различен е само субектът,
който прави искането при доставката на централно отопление в сгради под
режим на етажна собственост, като това е обективно обусловено от
естеството на отношенията, които възникват между титулярите на право на
собственост или вещно право на ползване върху отделни обекти в такива
сгради. Както е посочено в решение на КС №5/2010г. по к.д.
№15/2009г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост
неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на
сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява
вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й
топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите.
Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да
задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права.
Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни
интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена.
Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина
на избягване на конфликти между етажните собственици, е "решава
мнозинството". Затова при доставката на централно отопление в сградите под
6
режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки
отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да
ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни
собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да
бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна
собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези
обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на
Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната инсталация
или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на
централно отопление в сградата.
Същевременно по делото няма данни решението на Общото събрание на
етажната собственост да е било оспорено респ. отменено. Именно въз основа
на предоставените му правомощия топлинния счетоводител е извършвал
отчитането и дяловото разпределение на потребената топлинна енергия за
процесния период. Затова не е било необходимо подписването на
индивидуален договор между всеки от етажните собственици и ищцовото
дружество.
Видно от представените фактури и заключението на вещото лице по
назначената съдебно счетоводна и съдебно техническа експертизи, са
начислени суми за сградна инсталация, за отопление и горещо битово
водоснабдяване през процесния период. Сумите за сградна инсталация се
начисляват през месеците в отоплителния сезон на основание чл.143 от
Закона за енергетиката. А съгласно чл. 153 от ЗЕ потребителите в сграда
етажна собственост , които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Сумите за отопление в конкретния случай са начислени съгласно правилата и
методиката, определени в Наредбата за топлоснабдяването.
По делото се възразява от особения представите, като се сочи, че в
процесния период ответника не е потребявал топлинна енергия и не е искал
предоставяната от ищеца топлинна енергия. Лицето не е загубило и
понастоящем качеството си на потребител на топлинна енергия по смисъла и
на Директива 2011/83, ето защо съдът приема за доказано, че дължи сумите
претендирани от ищцовото дружество. В тази насока са и решенията по дело
7
*** и *** на Съда на ЕС по отправено преюдициално запитване на
основание чл.267 ДФЕС от РС Асеновград, в които съдът постановява, че не
е в нарушение чл.27 от Директива *** националната правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда на етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части и за сградната инсталация,
въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и дори да
не я използват в своя апартамент.
От изложеното дотук се налага извода, че ответникът е собственик на
процесния топлоснабден имот, който е част от етажна собственост на
посочения по-горе административен адрес и който поради съществуващото
валидно облигационно правоотношение с „Т.П. ЕАД относно жилищния имот
в топлофицирана сграда – етажна собственост, дължи заплащане на
доставената и консумирана в имота му топлинна енергия.
Доказан е и размера на вземанията на ищцовото дружество към ответника.За
потребената топлинна енергия дружеството доставчик е издавало фактури и
подавало информация за забавените плащания. Самите суми по фактурите не
са оспорени. Представените доказателства по делото, макар и да изхождат от
ищцовата страна, не са оспорени и тяхното съдържание не е надлежно
опровергано, поради което представляват годно писмено доказателство. В
тази насока е и Решение от *** по в.гр.д.№ *** по описа на ОС-П..
Същевременно видно от заключението на вещото лице неизплатената сума за
периода от ***г. възлиза общо на сумата от *** лв., а мораторната лихва
върху всяко от вземанията, подробно описани в т.3 на заключението,
изслушано в съдебно заседание, възлиза общо на сумата от ***
Ето защо и предвид диспозитивното начало в ГПК исковете на „Т.П. АД
следва да бъдат уважени за сумата от *** лв.- главница и сумата от ***лв.
лихва за забава за периода ***г., като за разликата до *** лв. главница следва
иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца направените по делото разноски по списъка по чл.80 ГПК, а именно
- в исковото производство - сумата от *** лв. платена държавна такса, сумата
от ***. юрисконсултско възнаграждение, ***. за възнаграждение на особен
представител и сумата от ***. за вещи лица, както и деловодни разноски в
заповедното производство – сумата от ***. платена държавна такса и ***.
8
юрисконсултско възнаграждение или общо ***.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, че в полза на „Т.П. АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.П., ИИЗ ***, представлявано от изпълнителния директор
Й.В.В., съществуват вземания против В. Т. Г. с ЕГН **********, адрес: гр.П.,
ул.“И.Б.“ ***, и последният дължи сумата от *** лв.-главница за периода от
***г., сумата от *** лв.- лихва за периода ***г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК (***) до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед №*** за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. № ***г. по описа на РС П., като
отхвърля иска за разликата до ***. главница като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. Т. Г. с ЕГН **********, адрес:
гр.П., ул.“И.Б.“ *** да заплати на „Т.П. АД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр.П., ИИЗ ***, представлявано от изпълнителния директор
Й.В.В., сумата от *** общо направени деловодни разноски производството по
ч.гр.д.№*** и по гр.д.***., и двете по описа на РС-П..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд- гр.П..
Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати по ч.гр.д.№***г.
описа на РС-П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9