№ 100
гр. Пловдив, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело №
20215300900328 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.
Ищецът “НЕКСТ ЛОДЖИСТИКС”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.“Рогошко шосе“ №36, представлявано от В.Й.Б., чрез
пълномощник адв.Х. М., твърди, че между страните са налице търговски отношения, по
силата на които ответникът предоставя на ищеца, а последният заплаща транспортни услуги,
за които в периода от 25.11.2019 г. до 28.11.2019 г. са издадени седем на брой фактури,
подробно описани в исковата молба, на обща стойност 8 683,90 лв. Твърди, че на 10.12.2019
г. от страна на ищеца погрешно са преведени по банкова сметка на ответника 86 383,90 лв.,
вместо сумата 8 683,90 лв., дължима по същите фактури. Така ответникът е получил 77 700
лв. повече от дължимите. От тях същият върнал на ищеца 35 000 лв. на 12.12.2019 г. с
основание, вписано в платежния документ – „надплатени средства“. Междувременно
ответникът е продължил да извършва транспортни услуги по възлагане от ищеца, в резултат
на което са възникнали допълнителни задължения по фактури, описани на стр.2 от исковата
молба, общата стойност на които е 8 319,70 лв. Ответникът прихванал вземането си в размер
8 319,70 лв. по тези фактури от задължението за връщане на надплатената от ищеца сума и
продължавал да държи без основание сумата 34 380,30 лв. След устни покани и писмена
такава, получена от ответника на 30.12.2020 г., последният не е върнал на ищеца сумата 34
380,30 лв. Поддържа се, че освен последната сума, ответникът дължи на ищеца и мораторно
обезщетение в размер на законната лихва върху нея за периода от 11.12.2019 г. (деня,
следващ този на грешния превод) до датата на исковата молба, което обезщетение е в размер
4 937,39 лв. Изпадането на ответника в забава от тази дата се обосновава с неговата
недобросъвестност – узнаването за факта на превеждане на сума със 77 700 лв. по-голяма от
1
дължимата. Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата молба е формулирано
искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 34 380,30 лв., получена без
основание, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане,
както и сумата 4 937,39 лв. – обезщетение за забава за периода от 11.12.2019 г. до 10.05.2021
г. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът “НИКОЛОВИ-ТРАНС“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Враца, ул.“Родопи“ №3, ет.2, ап.5, представлявано от И.П.К., не е подал
отговор на исковата молба в срока по чл.367 ГПК, поради което втора размяна на книжа не е
извършвана. С допълнителна молба по делото оспорва претенцията частично за сумата
10 989,63 лв., която твърди, че е възстановена на ищеца в хода на процеса. Моли за
отхвърляне на исковата претенция в тази й част. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се, че ответникът е издател на седем на брой фактури с получател
ищцовото дружество и предмет – транспортна услуга с камион, както следва: ф-ра
№**********/25.11.2019 г. на стойност 1 384,73 лв.; ф-ра №**********/28.11.2019 г. на
стойност 1 220,44 лв.; ф-ра №**********/28.11.2019 г. на стойност 1 220,44 лв.; ф-ра
№**********/28.11.2019 г. на стойност 1 267,38 лв.; ф-ра №**********/29.11.2019 г. на
стойност 1 267,38 лв.; ф-ра №**********/28.11.2019 г. на стойност 1 220,44 лв. и ф-ра
№**********/28.11.2019 г. на стойност 1 103,09 лв. Общата стойност на фактурите е
8 683,90 лв. Няма спор между страните, че услугите, предмет на горепосочените фактури, са
извършени от страна на ответника и е настъпил падежът за плащане на посоченото в тях
възнаграждение. С преводно нареждане от 10.12.2019 г. (л.12) ищецът е наредил по сметка
на ответното дружество в „Уникредит Булбанк“АД сумата 86 383,90 лв. с основание –
„плащане по ф.2773, 74, 80, 81, 79, 85, 84“. От приложеното на л.23 писмо от ответника до
ищеца се установява, че ответникът е информиран за това, че има грешка в последния
превод. С преводно нареждане от 12.12.2019 г. ответникът е наредил по сметка на ищеца в
„Първа инвестиционна банка“АД сумата 35 000 лв. с основание „надплатени средства от
Некст“.
Установява се, че ответникът е издател и на следните фактури с получател ищцовото
дружество и предмет – транспортна услуга с камион: ф-ра №**********/17.01.2020 г. на
стойност 576 лв.; ф-ра №**********/23.01.2020 г. на стойност 1 243,91 лв.; ф-ра
№**********/30.01.2020 г. на стойност 1 173,50 лв.; ф-ра №**********/30.01.2020 г. на
стойност 1 173,50 лв.; ф-ра №**********/18.10.2020 г. на стойност 168 лв.; ф-ра
№**********/01.11.2020 г. на стойност 300 лв.; ф-ра №**********/08.02.2021 г. на
стойност 2 511,29 лв.; и ф-ра №**********/15.02.2021 г. на стойност 1 173,50 лв. Общата
стойност на фактурите е 8 319,70 лв., като ищецът признава, че са извършени визираните в
тях услуги, както и, че е извършено извънсъдебно прихващане от ответника с вземането му
във връзка с надплатената на 10.12.2019 г. сума. В уверение на последното е и приложеното
2
на л.23 писмо от ответника до ищеца, отправено в отговор на „покана за доброволно
изпълнение“.
С молба от 05.05.2022 г. ищецът признава, че е получил от ответника и сумата 10 000
лв., уговорена в представеното по делото споразумение за доброволно уреждане на спора
(което не е одобрено като съдебно спогодба) на л.62 и сл.
Разпитана е като свидетел Г.М., която работи във финансовия отдел на ищцовото
дружество. От показанията й се установява, че с превода от 10.12.2019 г. вместо дължимата
сума в размер 8 635 лв. на ответника са преведени около 86 хил.лв., което свидетелката
установила на следващия ден, когато въвеждала счетоводното отразяване на операцията.
Свидетелката веднага уведомила по имейл ответника, с когото страните имали трайни
търговски отношения. Проведен бил и телефонен разговор с управителя на 11.12.2019 г.
След проведения разговор, на 12.12.2019 г. върнали сумата 35 000 лв., въпреки, че обещали
да върната цялата надвнесена сума.
Допусната е съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява,
че сумата 86 383,90 лв. е получена от „НИКОЛОВИ ТРАНС“ЕООД по банкова сметка на
11.12.2019 г. Сумата 10 989,93 лв., която ответникът твърди да е наредил на ищеца в хода на
настоящото производство, не е постъпила по сметка на ищцовото дружество, поради липса
на средства в сметката, от която сумата е наредена. От таблицата на л.172 се установява, че
от платената на 10.12.2019 г. сума в размер 86 383,90 лв. ответникът е върнал на ищеца
35 000 лв. и след приспадане стойността на приложените по делото фактури, която е общо
17 003,60 лв., се дължи възстановяване на сумата 34 380,30 лв. На 01.11.2021 г. ищецът е
получил по банковата си сметка и сумата 10 000 лв., наредена от ответното дружество, като
понастоящем остатъкът за възстановяване е 24 380,30 лв. Законната лихва върху сумата 34
380,30 лв. за периода от 11.12.2019 г. до 10.05.2021 г. е 4 937,39 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Настоящият иск е основан на разпоредбата на чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД,
според която който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Съгласно
Постановление №1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС посоченият фактически състав изисква
предаване, съответно – получаване на нещо при начална липса на основание и е изпълнима,
когато при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на
едно лице в имуществото на друго. Съгласно константната съдебна практика по въпроса, в
тежест на ищеца по този иск е да докаже пълно и главно даването, съответно –
получаването, или преминаването на благото в имуществото на ответника, а в тежест на
ответника е да установи пълно и главно наличието на валидно правно основание,
съществувало към момента на разместване на имуществените блага. В аспекта на
изложеното, ищецът в настоящото производство доказва, че е превел посочената сума пари
по банкова сметка с титуляр ответното дружество, както и, че последното е получател на
същата сума. В тежест на ответника е разпределено да докаже, че е налице правно
основание за получаването. От събраните по делото доказателства се установява, че към
3
момента на получаване на сумата между страните са съществували търговски отношения по
осъществяване на търговски услуги, по които ответникът е изпълнител, а ищецът –
възложител, като дължимо е било възнаграждение за осъществени през м.ноември 2019 г.
услуги, за което са издадени първите седем на брой фактури, което възнаграждение е в
размер 8 683,90 лв. За разликата между получената сума в размер 86 383,90 лв. и последната
сума, а именно за сумата 77 700 лв. не се установява наличие на валидно правно основание
за получаване, поради което същата подлежи на връщане на основание чл.55, ал.1, пр.І ЗЗД.
Още на 12.12.2019 г. ответникът е върнал част в размер 35 000 лв., а впоследствие е
прихванал срещу задължението си за връщане на остатъка от 42 700 лв. свои вземания по
останалите осем на брой фактури от 2020 г. и 2021 г. в общ размер 8 319,70 лв., като след
прихващането на ищеца се дължат 34 380,30 лв. В хода на процеса – на 01.11.2021 г., е
платена сумата от още 10 000 лв., следователно главният иск е доказан и основателен до
размер 24 380,30 лв. (С плащането се погасява вземането по чл.55, ал.1 ЗЗД, тъй като то е
по-обременително от това по чл.86, ал.1 ЗЗД.) До този размер същият иск следва да се
уважи, като се отхвърли за разликата до пълния предявен от 34 380,30 лв. поради погасяване
чрез плащане в хода на производството.
По отношение акцесорния иск за присъждане на мораторно обезщетение: за
вземането с правно основание чл.55, ал.1, предложение І ЗЗД се прилага разпоредбата на
чл.84, ал.2 ЗЗД – когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. Изискване за форма по отношение поканата не е въведено,
следователно устната покана е достатъчна, за да постави длъжника в забава. От писмото на
л.23 по делото, неоспорено от ответника относно представителната власт на автора, както и
от събраните по делото свидетелски показания се установява, че ответникът е поканен от
ищеца да му възстанови надвнесената част от преведената сума още на 11.12.2019 г. – ден
след превода. Съответно забавата е настъпила на 11.12.2019 г. Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. За периода от деня на забавата – 11.12.2019 г., до датата на
исковата молба – 10.05.2021 г., върху сумата 34 380,30 лв. е дължима законна лихва в размер
4 937,39 лв. според приетата по делото счетоводна експертиза, поради което този иск се
явява изцяло доказан и основателен и следва да бъде уважен, като следва да се присъди и
законна лихва върху сумата 34 380,30 лв. за периода от датата на исковата молба до
01.11.2021 г. (когато е платена част от вземането в размер 10 000 лв.), както и върху сумата
24 380,30 лв. за периода от 01.11.2021 г. до окончателното плащане.
При този изход на спора и с оглед направеното искане, на ищцовата страна следва да
се присъдят разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът е заплатил държавна такса в
размер 1 572,71 лв. Отделно от това, същият претендира и е направил разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер 300 лв. и адвокатско възнаграждение в размер
1 873,68 лв., платено изцяло по банков път според приложените по делото
разходооправдателни документи. Претендират се и разноските, сторени в обезпечителното
производство, в това число държавна такса за обезпечителна заповед в размер 5 лв. и
4
държавна такса за частна жалба по ч.т.д.№580/2021 г. на ПАС в размер 15 лв. Общият
размер на таксите и разноските е 3 766,39 лв., които следва да бъдат присъдени в тежест на
ответника. Адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, е в размер, близък до
минималния от 1 709,53 лв., установен в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакция на наредбата към датата
на договора), поради което съдът намира, че възражението по чл.78, ал.5 ГПК е
неоснователно. По аргумент от чл.78, ал.2 ГПК, въпреки че главният иск ще бъде частично
отхвърлен за платената в хода на процеса сума от 10 000 лв., ответникът следва да заплати
пълния размер на сторените от ищеца деловодни разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “НИКОЛОВИ-ТРАНС“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Враца, ул.“Родопи“ №3, ет.2, ап.5, представлявано от И.П.К., да заплати на
“НЕКСТ ЛОДЖИСТИКС”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“Рогошко шосе“ №36, представлявано от В.Й.Б., сумата 24 380,30 лв.
(двадесет и четири хиляди триста и осемдесет лева и 30 ст.), получена без основание по
сметка на “НИКОЛОВИ-ТРАНС“ЕООД на 11.12.2019 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 24 380,30 лв. до пълния заявен размер от 34 380,30 лв. като неоснователен
поради плащане на сумата 10 000 лв. в хода на настоящото производство; както и да му
заплати сумата 4 937,39 лв. (четири хиляди деветстотин тридесет и седем лева и 39 ст.),
представляваща обезщетение за забава в плащане на паричното задължение в размер
34 380,30 лв. за периода от 11.12.2019 г до 10.05.2021 г.; както и да му заплати законна лихва
върху сумата 34 380,30 лв. от датата на исковата молба – 10.05.2021 г., до датата на
плащането – 01.11.2021 г., и законна лихва върху сумата 24 380,30 лв. от 01.11.2021 г. до
окончателното плащане; както и да му заплати сумата 3 766,39 лв. (три хиляди седемстотин
шестдесет и шест лева и 39 ст.) – такси и разноски за производството по т.д.№328/2021 г. на
ОС Пловдив, ТО, ХVІ състав.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5