Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25 януари
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори януари през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
Членове: ЕВГЕНИЯ
ГЕНЕВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
при секретаря Д. и
в присъствието на прокурор от СОП Клюнкова, като разгледа докладваното от съдия
Тодорова в.н.о.х. дело № 737 по описа за
С
присъда № 8 от 24.06.2016 г. на Районен съд – гр.Е., постановена по н.о.х.д. № 128/2013
г. по описа на същия съд, подсъдимата Л.Б.И., с ЕГН **********, е призната за
невиновна в това, че на 28.04.2013 г. в гр.Е., в лек автомобил „Форд Галакси“ с
рег. № ********, е държала, в немаловажен случай, акцизни стоки без бандерол,
когато такъв се изисква по закон, съгласно чл.28 ал.1 от Закона за тютюна и
тютюневите изделия – раздробен тютюн с общо тегло
С
тази присъда подсъдимия М.И.М., с ЕГН **********, е признат за виновен в това,
че на 28.04.2013 г. в гр.Е., в лек автомобил „Форд Галакси“ с рег. № ********,
е държал, в немаловажен случай, акцизни стоки без бандерол, когато такъв се
изисква по закон, съгласно чл.28 ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия
– раздробен тютюн с общо тегло
С
посочената присъда, съдът се е разпоредил с иззетите по делото веществени доказателства,
като е отнел същите в полза на държавата.
Присъдата
е била предмет на въззивен контрол от СОС по протест на прокурор при РП – гр.Е..
С присъда от 15.05.2017 г. на СОС, постановена по ВНОХД № 832/2016 г. по описа
на същия съд, на основание чл.336 ал.1,т.3, вр. чл.334 т.2 от НПК е отменена
изцяло горната присъда на Районен съд – гр.Е. и е постановена нова такава, с
която подсъдимата Л.Б.И. е призната за виновна в извършването на престъпление
по чл.234 ал.1, пр.2 от НК, за което са й наложени наказания – лишаване от
свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66
ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на
4 000 лева. С въззивната присъда и подсъдимия М.И.М. е признат за виновен
за извършено престъпление по чл.234 ал.1, пр.2 от НК и е осъден на наказания – лишаване от
свобода за срок от две години и глоба в размер на 1 000 лева. С тази
присъда, въззивната инстанция е наложила, на основание чл.25 ал.1, вр. чл.23
ал.1 от НК на подсъдимия М.М. най-тежкото от определеното му по нея наказание и
наказанието, наложено му по НОХД № 456/2012 г. на РС – гр.Т., а именно лишаване
от свобода за срок от две години, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66
ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години, към което е присъединено и
наказанието глоба в размер на 1 884 лева.
С
решение № 246 от 17.11.2017 г. на ВКС на РБ, 1 н.о., постановено по н.д. №
904/2017 г. по описа на същия съд, е отменена така постановената нова присъда
от СОС и делото е върнато за ново разглеждане на същия въззивен съд от стадия
на съдебното заседание.
Настоящото
производство пред въззивната инстанция е образувано по въззивен протест на
прокурор при Районна прокуратура – гр.Е. срещу горепосочената присъда № 8 от 24.06.2016 г. на Районен съд – гр.Е.,
постановена по н.о.х.д. № 128/2013 г. по описа на същия съд.
В
протеста са въведени оплаквания, че първоинстанционната присъда е неправилна и
постановена в нарушение на материалния закон. Моли на основание чл.334 т.2, във
вр. с чл.336 ал.1, т.2 от НПК въззивната инстанция да отмени протестираната
присъда и да постанови нова, с която да признае за виновен всеки един от
подсъдимите М. и И. по повдигнатото им обвинение, като им наложи и съответното
наказание. Конкретни аргументи в подкрепа на това искане, в протеста не са
изложени. Според подалият протеста
прокурор, с постановения от въззивната инстанция съдебен акт, следва да бъде
отнето в полза на държавата процесното количество тютюн, приобщен като
веществено доказателство.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на С.о.п. поддържа
протеста на прокурора от РП–гр.Е. срещу оправдателната присъда на
първоинстанционния съд, като моли въззивната инстанция да уважи протеста и да
признае подсъдимите за виновни по повдигнатото им обвинение. Твърди, че единственото
спорно по делото обстоятелство – дали предмета на престъплението по чл.234 от НК, представлява тютюнево изделие, следва да се приеме за изяснено по експертен
път, доколкото процесната субстанция попада в обхвата на продуктите по чл.12
ал.1, т.2 от ЗАДС.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция защитата на подсъдимите М.И.М. и Л.Б.И.
в лицето на адв.К., моли протестът да
бъде оставен без уважение и да бъде потвърдена оправдателната присъда на първия
съд. Излага твърдения, че събраните от въззивната инстанция доказателства
категорично потвърждават решаващите изводи на първия съд, за липса на извършено
от подсъдимите съставомерно деяние по чл.234 ал.1 НК. С оглед на това, защитата
претендира атакуваната присъда да бъде потвърдена изцяло от въззивната
инстанция.
Настоящият
съдебен състав на СОС, след като обсъди доводите на страните във връзка с
данните по делото и като провери изцяло правилността на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, приема за
установено следното:
При първоинстанционното разглеждане
на делото защитата на подсъдимите е направила искане за провеждане на съкратено
съдебно следствие по реда на чл.371 т.1 от НПК, което решаващия съд е
удовлетворил, като в съдебно заседание е било изслушано и прието заключението
на изготвената физико-химична експертиза /л.22-25 от ДП/, както и е била
назначена, изслушана и приобщена нова повторна физико-химична експертиза.
Страните са дали съгласие да не се провежда разпит на посочените от обвинението
свидетели, както и на вещото лице изготвило съдебно-оценителната експертиза по
делото, което съгласие, на основание чл.372 ал.3, вр. чл.371 т.1 от НПК
първостепенния съд е одобрил, след като е направил преценка за извършването на
тези действия по разследването при условията и по реда, предвидени в НПК. На
основание чл.373 във вр. с чл.283 от НПК районния съд е инкорпорирал в
доказателствената съвкупност, чрез прочитането им, протоколите за разпит на
свидетелите П. А., С. С., М. И., Р. Р., депозирани на досъдебното производство,
заключението на съдебно-оценителната експертиза, приложените писмени
доказателствени средства.
Въз основа на посочените доказателствени материали, както и
на тези, събрани и проверени в хода на първоинстанционното и на въззивното съдебно
следствие, и след цялостния анализ на доказателствената съвкупност, решаващият
състав на въззивния съд намира за безспорно установена и съответно възприема
следната относима към предмета на делото фактическа обстановка, а
именно:
През
Около 08,45 ч., посоченият лек
автомобил пристигнал в гр.Е., като в района на Т. мост, бил спрян за проверка
от автопатрул при РУП – гр.Е.. Дежурни полицейски служители били свидетелите П.
А. /на длъжност „мл.автоконтрольор” при РУП Е./ и С. С. /на длъжност „ст.
Полицай ООР” при РУП Е./. В хода на извършената от полицейските служители
проверка, същите установили, че водач на автомобила бил подсъдимия М.М., а като
пътници в него се возели подсъдимата Л.И., свидетелите Р. Р. и М. И.. На
въпроса на свидетеля А. дали в автомобила се превозва акцизна стока, подсъдимия
М.М. отговорил, че превозва около
С протоколи за доброволно
предаване от същата дата, подсъдимия М.М.
предал на разследващия орган при РУП – гр.Е.
един бр. найлонов
плик, съдържащ седем броя найлонови пликове, ситно надробена суха тревиста маса,
с общо тегло -
На така приобщените по делото
веществени доказателства, бил извършен оглед, за който е съставен протокол от
16.05.2013 г. При огледа на ситно надробената суха тревиста маса, били иззети
представителни проби – сравнителни образци, както следва: от
найлонов плик съдържащ 7 бр. найлонови пликове, с общо тегло 0.980кг. един бр.
найлонов плик, образец № 1 с тегло 0.140кг; от полиетилинов чувал съдържащ 62
бр. найлонови пликове с общо тегло 8.500кг, един бр. найлонов плик, образец №2
с тегло 0.200кг; от полиетиленов чувал съдържащ 33 бр. найлонови пликове с общо
тегло 3.250кг, един бр. найлонов плик, образец №3 с тегло 0.100кг; от
полиетиленов чувал съдържащ 27 бр. найлонови пликове с общо тегло 3.400кг, един
бр. найлонов плик, образец №4 с тегло 0.100кг; от полиетиленов чувал съдържащ
10 бр. найлонови пликове с общо тегло
От заключението на изготвената по
делото и приета от първостепенния съд, физико-химична експертиза се установява,
че в резултат на анализа на иззетите представителни проби – сравнителни образци
от № 1 до № 5, същите се определят като тютюнево изделие „раздробен тютюн“ -
суха биомаса от малки частици, получени при процес на раздробяване на тютюневи
листа. Според вещите лица, резултатите от проведените експерименти за
пушателно-вкусови характеристики на тютюна в представените за анализ проби,
показват, че материалът, определен като раздробен тютюн, има пушателни свойства
и качества на тютюн. От него могат да бъдат изработени годни за пушене цигари,
съдържащи тютюн който може да се пуши без допълнителна индустриална обработка.
По делото е назначена, изслушана
и приета от първоинстанционния съд, повторна физико-химична експертиза,
изпълнена от вещо лице – специалист от Института по тютюна и тютюневи изделия –
с.М., област П.. От заключението по тази експертиза е видно, че
представителните проби № 1 - № 5, взети от приобщената по делото като
веществено доказателство - ситно смляна суха тревиста маса, представляват
неизползваем технологичен отпадък от обработка и преработка на тютюн - пул, не
представляват тютюнево изделие /тютюн за пушене/ и не са годни за консумация
/пушене/. Вещото лице е посочило и, че пулът попада в обхвата на чл.12 ал.4 от ЗАДС, подлежи на изхвърляне и унищожаване, като се третира по Закона за
управление на отпадъците.
При настоящото, второ по ред
разглеждане на делото от въззивната инстанция, е назначена и приета повторна
тройна съдебна физико-химична експертиза. В състава на същата са били включени
специалисти от Института по тютюна и тютюневи изделия – с.М., област П.,
съгласно дадените от касационната инстанция указания в постановеното от нея
отменително решение. Според изготвеното от тези експерти заключение, иззетата
по делото ситно смляна, суха тревиста маса, представлява негодна за консумация
тютюнева фракция – пул, респ. неизползваем технологичен отпадък. Същият не
представлява тютюнево изделие /тютюн за пушене/ и не попада в Допълнителните
разпоредби - §1, т.4 от Закон за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия.
Процесният материал представлява смес от разнородни органични примеси от
нетютюнев произход и инертни материали, опасен е за употреба и подлежи на
депониране в лицензирани сметища, производство на пелети или друга техническа
използваемост.
Така приетата от въззивната
инстанция фактическа обстановка не се различава съществено от описаната в
мотивите на атакуваната присъда. Въззивният съд споделя напълно и дадената от
първостепенния съд оценка на събрания по делото доказателствен материал, а
именно – че не се констатират съществени противоречия и несъответствия в
доказателствената съвкупност, и че събраните
гласни и писмени доказателства, в своята цялост пресъздават
непротиворечиво, логично и последователно възприетите за безспорно установени
фактически обстоятелства по делото. Също както първата инстанция, настоящият
съдебен състав няма основание да не кредитира и даде вяра изцяло
на показанията на свидетелите П. А., С. С., Р. Р. и М. И.. Между събраните
гласни доказателства чрез разпита на посочените свидетели и останалите
доказателствени източници по делото, въззивния съд не намери съществени
противоречия, които следва да бъдат обсъждани. Противоречия от такъв характер
/касаещи релевантните обстоятелства по делото/ настоящата инстанция не откри и
между отделните показания на така посочените свидетели. Показанията на тези
свидетели подробно изясняват обстоятелствата по извършената на процесната дата,
полицейска проверка на автомобила, управляван от подсъдимия М., при която в
багажника на същия били открити найлонови пликове, съдържащи суха тревиста
маса.
Правилно
при изграждане на изводите си по фактите и правото, първоинстанционния съд не
се е доверил на заключението на физико-химичната експертиза /изготвена на досъдебното
производство – л.22-25 от същото/, а е кредитирал заключението, предложено от
изготвената повторна съдебна физико-химична експертиза. Решението на първата
инстанция да използва именно това експертно заключение, за изясняване на
релевантните за предмета на доказване обстоятелства, напълно се споделя и от
настоящата инстанция. Основание за това дава действащата към инкриминирания
момент разпоредба на чл.35в ал.1 от ЗТТИ, съгласно която изследвания и анализи
на тютюневи изделия за установяване съдържанието на вредни вещества и съставки,
включително на катран, никотин и въглероден монооксид, се извършва от Института
по тютюна и тютюневите изделия към Селскостопанската академия, а тази повторна
експертиза е изпълнена именно от вещо лице – специалист от Института. Освен
това, изводите на обсъжданата експертиза относно липсата на характеристики на
„тютюнево изделие”, на процесната суха тревиста маса, категорично се
потвърждават от назначената и приета от въззивната инстанция тройна повторна
съдебна физико-химична експертиза.
При така възприетата от анализа на посочените
доказателства, безспорна и непротиворечива фактическа обстановка, аналогична на
описаната в мотивите на проверяваната присъда, този състав на СОС счете, че
правните изводи на първата инстанция за извършени от подсъдимите И. и М.
деяния, които не осъществяват от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.234 от НК, са законосъобразни и правилни. От цялостния
доказателствен материал, събран по делото, не се установи наличието на всички
обективни съставомерни обстоятелства, които от своя страна са очертани и
визирани в обективните признаци на състава на твърдяното престъпление.
Разпоредбата на чл.234 ал.1 НК е бланкетна и за да е налице
престъпление по този текст, следва да бъде установено, че е нарушено конкретно
правило или норма от съответен нормативен акт, т.е. от обективна страна, наред
с положителното установяване на едно или на двете изпълнителни деяния „продава
и/или държи”, следва да бъде установено, че продажбата и/или държането е по
отношение на стоки, които са акцизни и са без поставен на тях бандерол, когато
такъв се изисква по закон.
Законът за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ от своя
страна урежда обществените отношения, свързани с облагането с акциз, както и
контрола върху производството, употребата, складирането, движението и
обезпечаването на стоките, подлежащи на облагане с акциз. Същият закон дефинира
и кои стоки са акцизни – алкохол и алкохолни напитки, тютюн и тютюневи изделия,
енергийните продукти и ел. енергия /чл.2 от ЗАДС/. В глава втора, раздел втори
от закона, изчерпателно са изброени онези тютюневи изделия, които закона
определя като акцизни, т.е. такива, които подлежат на облагане с акциз,
внасянето на който се доказва /удостоверява/ чрез залепен върху опаковката им
бандерол /чл.10-12 от ЗАДС/. В Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях
изделия, в параграф 1 от Допълнителните разпоредби, също е дадена дефиниция на
тютюневи изделия, изброявайки в осем точки техните видове. При преценката дали
инкриминираната по делото растителна маса, представлява акцизна стока, на която
следва да бъде поставен бандерол, като доказателство за платен акциз, е
необходимо да се изхожда от нормите на раздел втори от ЗАДС. Това е така,
защото единствено този закон определя кои стоки са акцизни /само акцизните
стоки подлежат на облагане с налог/ от една страна, а от друга – ЗАДС е именно
закона, който регулира облагането на стоките с акциз. Приетата по делото от
първата инстанция повторна физико-химична експертиза /л.68-70 от
първоинстанционното дело/ и назначената и приета от въззивния съд тройна физико-химична експертиза, изследвали
представителни проби, отделени от цялото инкриминирано количество растителна
маса, са дали заключение, че процесния материал представлява негоден за
консумация технологичен тютюнев отпадък от категория „пул”, не представлява
тютюнево изделие /тютюн за пушене/ и не попада в обхвата на продуктите по §1,
т.4 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия. Посочено е още
в експертните заключения, че тази растителна маса не попада в обхвата на ал.1,
т.2, на чл.12 от ЗАДС и като категория „отпадък от тютюн” следва да се
разглежда в смисъла на чл.12 ал.4 от ЗАДС – подлежаща на унищожаване съгласно
изискванията на Закона за управление на отпадъците. Всичко това мотивира
настоящият състав на въззивната инстанция да приеме, че предмета на конкретното
престъпление по чл.234 ал.1 от НК, за което спрямо всеки един от подсъдимите Л.И.
и М.М. им е повдигнато обвинение, не представлява тютюнево изделие, което да
подлежи на облагане с акциз, съобразно чл.2 т.2 от ЗАДС и за което в закона да
е предвидено изискването за поставяне на бандерол.
По тези
съображения СОС, в настоящия състав прие, че всеки от подсъдимите Л.И. и М.М. не е извършил деяние, което от
обективна и субективна страна да осъществява състава на престъпление по чл.234
ал.1 от НК, поради което намери, че същите правилно, законосъобразно
и обосновано от първия съд са признати за невиновни и оправдани по обвиненията
им за това престъпление. Съобразно това, въззивният съд намери, че протестирания
съдебен акт на първата инстанция, следва да бъде изцяло потвърден.
С оглед
изхода на делото пред двете съдебни инстанции и на основание чл.190 ал.1 от НПК,
направените по делото разноски следва да останат за сметка на държавата.
Воден от
горните мотиви и на основание чл.338, вр. чл.334 т.6 от НПК, С. окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 8 от 24.06.2016 г. на Районен съд – гр.Е., постановена по н.о.х.д. № 128/2013 г. по описа на същия съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране по касационен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/