№ 281
гр. Стара Загора, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело №
20225501000064 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение №168/20.10.2021г., постановено по гр.д.
№1488/2021 г. по описа на Районен съд – К., с което е признато за установено
по отношение на П. Д. Т. и Д. Д. Д., че дължат на „П.” АД по Заповед за
изпълнение № 586/15.06.2020 г. по ч.гр.д. № 1113/2020 г. по описа на РС-К.
следните суми: 1 269,25 евро главница; 948,68 евро - договорна лихва от
19.10.2012 г. до 19.04.2020 г.; 1 145,18 евро наказателна лихва от 19.10.2012 г.
до 12.03.2020 г. вкл.; 39,24 евро - лихва от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. вкл.;
1,44 евро - лихва от 20.04.2020 г. до 13.05.2020 г.; 27,19 евро - лихва от
14.05.2020 г. до 11.06.2020 г. вкл.; законна лихва върху главницата от
12.06.2020 г. до изплащане на вземането. Присъдени са и разноските по
делото.
Въззивниците П. Д. Т. и Д. Д. Д. обжалват изцяло първоинстанционното
решение, като в жалбите им, депозирани по отделно за всеки от тях, са
изложени съображения за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на съдебния акт. Твърди се, че процесната сума е изцяло
погасена по давност и поради тази причина исковата претенция се явява
напълно неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са подробни
1
съображения и е посочена съдебна практика от въззивниците.
Направено е искане да се отмени обжалваното решение и да се
отхвърлят предявените искове. Претендират се разноските в настоящото
въззивно производство.
В законния срок са постъпили отделни отговори на въззивната жалба на
П. Д. Т. и на въззивната жалба на Д. Д. Д. от „П.“ АД. И в двата отговора са
изложени съображения за неоснователност и недоказаност на съответната
жалба и е взето становище, че обжалваното решение като правилно,
мотивирано и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. И в двата
отговора на въззивните жалби са изложени идентични съображения от страна
на въззиваемия. Претендират се разноските по делото.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание
чл. 422 от ГПК.
Ищецът „П.” АД моли съда да постанови решение, с което да установи по
отношение на П. Д. Т. и Д. Д. Д., в качеството им на солидарно отговорни
длъжници, съществуването на изискуемо парично вземане в полза на ищеца
„П.“ АД, произтичащо от Договор №008LD-R-000690 от 19.04.2012г за
банков кредит и удостоверено в извлечение от счетоводните книги на „П.“
АД и за които са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от 15.06.2020г. на
Районен съд - К., по ч.гр.д 1113/2020 г. за следните суми: 1269,25 евро
главница; 948,68 евро - договорна лихва от 19.10.2012 г. до 19.04.2020 г.; 1
145,18 евро наказателна лихва от 19.10.2012 г. до 12.03.2020 г. вкл.; 39,24 евро
- лихва от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. вкл.; 1,44 евро - лихва от 20.04.2020 г.
до 13.05.2020 г.; 27,19 евро - лихва от 14.05.2020 г. до 11.06.2020 вкл.; законна
лихва върху главницата от 12.06.2020 г. до изплащане на вземането.
Претендира за разноските в производството.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника Д. Д. Д., чрез процесуалния му представител адв. Н. И., с който
оспорва предявените искове като неоснователни, като излага подробни
съображения. Претендира разноските по делото.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника П. Д. Т., чрез процесуалния му представител адв. М. Л., с който
оспорва предявените искове като неоснователни, като излага подробни
съображения. Претендира разноските по делото.
Окръжен съд приема за безспорно установено по делото, че между П. Д.
Т. и Д. Д. Д., от една страна, като кредитополучатели и „П.” АД, от друга, е
сключен Договор за банков кредит № 008LD-R- 000690/19.04.2012 г., по
силата на който банката е предоставила банков кредит в размер на 1 300 евро
по разплащателна сметка за погасяване на съществуващи задължения по
договор за кредитна карта с № 008-CC-R-000184, с краен срок за погасяване
на кредита - 19.04.2020 г. За ползвания кредит кредитополучателите заплащат
годишна лихва в размер на Базовия лихвен процент на Банката за евро,
увеличен с надбавка от 10,01 пункта. Годишният процент на разходите е
20,64 %, като общата сума, дължима от Кредитополучателите е в размер на
2507,38 евро.
Тъй като кредитополучателите не са погасили кредита в договорения
срок, „П.” АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК против двамата длъжници Д. Д. Д., ЕГН ********** и П. Д. Т.,
ЕГН **********, като е образувано ч.гр.д. № 1113/2020г. по описа на Районен
съд – К.. Видно от посоченото дело, приложено към настоящото, заповедният
съд е издал заповед № 586/15.06.2020 г. по чл. 417 от ГПК, с която съдът
разпоредил П. Д. Т. и Д. Д. Д. солидарно да заплатят на „П.” АД следните
суми: 1 269, 25 евро главница; 948,68 евро - договорна лихва от 19.10.2012 г.
до 19.04.2020 г.; 1 145,18 евро наказателна лихва от 19.10.2012 г. до
12.03.2020 г. вкл.; 39,24 евро - лихва от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. вкл.; 1,44
евро - лихва от 20.04.2020 г. до 13.05.2020 г.; 27,19 евро - лихва от 14.05.2020
г. до 11.06.2020 вкл.; законна лихва върху главницата от 12.06.2020 г. до
изплащане на вземането, както и разноски по делото: 134,21 лв. държавна
такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, произтичащо от
извлечение от счетоводни книги на ПИБ, съгласно чл. 417 т. 2 ГПК и Договор
№ 008LD-R-000690/19.04.2012 г. за банков кредит, ведно с погасителен план
и Приложение № 1. Издаден бил и изпълнителен лист на 15.06.2020г. В срока
по чл.414, ал.2 от ГПК са постъпили възражения по чл. 414 ГПК от Д. Д. Д. и
П. Д. Т.. Съдът е указал на заявителя, че може да предяви установителен иск
по чл. 422 ГПК в едномесечен срок, като в указания срок е подадена
3
настоящата искова молба.
По делото пред РС е била назначена съдебно- счетоводна експертиза,
която е депозирала първоначално и допълнително заключение във връзка със
спорните обстоятелства по делото. Експертизата не е оспорена от страните по
делото и съдът я възприема.
От заключението на съдебно- счетоводна експертиза се установява, че
на 19.04.2012 г. между „П." АД, в качеството й на кредитор - от една страна и
П. Д. Т. и Д. Д. Д., в качеството им на кредитополучатели, е сключен Договор
за банков кредит № 008LD-R-000690/19.04.2012 г. в размер на 1300,00 евро,
за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредитна карта №
0008-СС-К.-000184, при лихва и други условия, съгласно клаузите на
договора.
От движението от банкова сметка BG12FINV91501015409878 е видно,
че на дата 19.04.2012 г. е усвоен кредит 008LD-R-000690 в размер на 1300,00
евро.
Банката е предоставила на кредитополучателите банков кредит в размер
на 1300 евро по разплащателна сметка BG12FINV91501015409878 за
погасяване на съществуващи задължения по договор за кредитна карта №008-
СС - R-000184. От предоставено движение от банкова сметка
BG12FINV91501015409878 е видно, че на 19.04.2012 г. е погасено задължение
по кредит 008СС R-000184 в размер на 1026,17 евро.
Общият размер на извършените плащания е 134,25 евро с
равностойност в лева 262,92 лева.
Размерът на дължимата от ответниците просрочена договорна лихва,
начислена съгласно Раздел II, т.4.1 по процесния договор за банков кредит е в
размер на 1079,99 евро за периода от 19.10.2012г. до 19.04.2020г.
Размерът на дължимата от ответниците просрочена наказателна лихва,
начислена съгласно Раздел II, т. 10 по процесния договор за банков кредит е в
размер на 613,05 евро за периода от 19.10.2012г. до 19.04.2020г.
Размерът на дължимата от ответниците просрочена договорна лихва,
начислена съгласно Раздел II, т.4 по процесния договор за банков кредит е в
размер на 39,24 евро за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г.
Размерът на дължимата от ответниците просрочена договорна лихва,
4
начислена съгласно Раздел II, т.4.1 по процесния договор за банков кредит е в
размер на 1,44 евро за периода от 20.04 2020г до 13.05.2020г.
Размерът на дължимата от ответниците просрочена наказателна лихва,
начислена съгласно Раздел II, т. 10 по процесния договор за банков кредит е в
размер на 27,19 евро за периода от 14.05.2020г. до 11.06.2020г.
Размерът на дължимата от ответниците просрочена главница по
процесния договор за банков кредит е в размер на 1269,25евро.
Размерът на дължимата от ответниците просрочена договорна лихва,
начислена съгласно Раздел II, т.4.1 по процесния договор за банков кредит е в
размер на 1079,99 евро за периода от 19.10.2012г. до 19.04.2020г.
Размерът на дължимата от ответниците просрочена наказателна лихва,
начислена съгласно Раздел II, т. 10 по процесния договор за банков кредит е в
размер на 613,05 евро, за периода от 19.10.2012г. до 12.03.2020г.
Размерът на дължимата от ответниците просрочена договорна лихва,
начислена съгласно Раздел II, т.4 по процесния договор за банков кредит е в
размер на 39,24 евро за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г.
Размерът на дължимата от ответниците просрочена договорна лихва,
начислена съгласно Раздел II, т.4.1 по процесния договор за банков кредит е в
размер на 1,44 евро за периода от 20.04.2020г. до 13.05.2020г.
Размерът на дължимата от ответниците просрочена наказателна лихва,
начислена съгласно Раздел II, т. 10 по процесния договор за банков кредит е в
размер на 27,19 евро за периода от 14.05.2020г. до 11.06.2020г.
Размерът на дължимите от ответниците несъбрани такси за обслужване
на банкова сметка е в размер на 33,12 евро.
От заключението на допълнителна съдебно- счетоводна експертиза, се
установява, че размерът на дължимата от ответниците просрочена и
непогасена главница по процесния договор за банков кредит 008LD-R-
000690/19.04.2012 г. е в размер на 1001,04 евро, за периода от 12.06.2015г. до
12.06.2020г.
Размерът на дължимата от ответниците просрочена и неплатена
договорна лихва по процесния договор за банков кредит, начислена за
периода от 12.06.2017г. до 12.06.2020г. е в размер на 207,35 евро.
Размерът на дължимата от ответниците просрочена и неплатена
5
наказателна лихва по процесния договор за банков кредит 008LD-R-
000690/19.04.2012 г., начислена за периода от 12.06.2017г. до 12.03.2020г.,
при условие, че се приложи годишен процент на наказателната лихва, равен
на законната лихва е в размер на 163,99 евро, изчислена върху главница в
размер на 587,41 евро. Размерът на дължимата от ответниците просрочена и
неплатена наказателна лихва по процесния договор за банков кредит 008LD-
R-000690/19.04.2012 г., начислена за периодите от 14.05.2020г. до
12.06.2020г., при условие, че се приложи годишен процент на наказателната
лихва, равен на законната лихва е в размер на 4,90 евро, изчислена върху
главница в размер на 587,41 евро.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за опредЕ. цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата,
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Нормата на
чл.430, ал. 2 от ТЗ предвижда, че заемателят плаща лихва по кредита,
уговорена с банката.
По делото е безспорно установено, че „П.“ АД е изпълнила
задълженията си по сключения договор за банков кредит 008LD-R-
000690/19.04.2012 г., по силата на който Банката предоставила на
кредитополучателите П. Д. Т. и Д. Д. Д. сумата от 1 300 евро. В чл. 4 от
договора, страните са договорили възнаградителна лихва в размер на Базовия
лихвен процент на банката за евро, увеличен с надбавка от 10, 01 пункта, като
се посочва, че към датата на сключване на договора БЛП е 7, 99 % годишно.
Съгласно т. 10 от раздел ІІ на договора за кредит плащания, дължими, но
неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателна сметка на
кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочие и олихвяват с
договорения по раздел ІІ, т. 4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в
размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на
съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден.
Крайният срок за издължаване на кредита е 19.04.2020 г. (т. 3 от договор за
банков кредит 008LD-R-000690/19.04.2012 г.).
По делото е безспорно установено, че кредитополучателите П. Д. Т. и Д.
Д. Д. са в забава от падежната вноска № 31 с падеж на 19.10.2012 г.
С оглед изложеното се установява по безспорен начин не само
възникването на облигационното правоотношение между страните, породено
6
от сключения между тях договор за банков кредит, но и изпълнението на
задължението на Банката да предостави отпуснатата по договора сума.
Поради това за длъжниците П. Д. Т. и Д. Д. Д. е възникнало задължението да
върнат предоставената сума от 1 300 евро в срок до 19.04.2020 г., ведно с
уговорената договорна лихва, за което не са представени доказателства по
делото.
Първият спорен въпрос между страните е налице ли са
неравноправни клаузи в сключения договор, по който
първоинстанционият съд не е изложил никакви мотиви.
Процесният договор е потребителски, с оглед предмета и качеството на
страните по него, съгласно чл. 9, ал. 3 ЗПК. Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът
следи служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори, като в
случая ищците са направила възражение за наличието на неравноправни
клаузи.
Съдът намира, че договор за банков кредит 008LD-R-000690/19.04.2012
г. отговаря на изискванията на всички точки от чл. 11, ал. 1 от ЗПК.
Договорът е в писмен вид, посочени са страните, срока на договора за кредит,
общия размер на кредита и условията за усвояването му; лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент
доколкото се прилагат различни лихвени проценти, методиката за
изчисляване на референтния лихвен процент; ГПР; условията за издължаване
на кредита от потребителя, уговорени в самия договор и в погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми; информация за правото на потребителя
при погасяване на главницата, лихвения процент, който се прилага при
просрочени плащания, предупреждение за последиците за потребителя при
просрочие на вноските; право на отказ на потребителя от договора, срока, в
който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, като и правото на предсрочно погасяване на кредита, реда за
неговото осъществяване и реда за прекратяване на договора за кредит.
Информацията е дадена по ясен и разбираем начин.
7
Договорът отговаря и на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като е
сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин,
всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12, като е подписан в два екземпляра - по
един за всяка от страните.
В процесния договор за потребителски кредит е опредЕ. договорна
лихва, видно от съдържанието на оспорената клауза страните са договорили
възнаградителна лихва в размер на Базовия лихвен процент на банката за
евро, увеличен с надбавка от 10, 01 пункта, като се посочва, че към датата на
сключване на договора БЛП е 7, 99 % годишно, от което следва, че размерът
на възнаградителната лихва е 18 % годишно. Доколкото се касае за
необезпечен кредит, то уговорената възнаградителна лихва в размер на 18 %
годишно не надвишава два пъти законната лихва. В този смисъл е формирана
съдебна практика Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. №
315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. №
1106/2003 г., II г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. гр. дело №
6295 по описа за 2014 г на ВКС, в която е трайно се възприема, че
противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва /а за обезпечени
кредити – двукратния размер на законната лихва/. Поради това, въззивният
съд намира, че претендираната възнаградителна лихва не се явява
прекомерно голяма и накърняваща добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1
ЗЗД. Действително общата сума за възнаградителна лихва /948, 68 евро/ е
близка до размера на предоставената главница, но това се дължи на дългия
период за връщане на заемната сума, а не на размера на възнаградителната
лихва.
С оглед изложеното, съдът намира, че сключеният между страните по
делото договор е действителен, тъй като отговаря на изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, поради
което следва да се приеме, че ответниците дължат сумите за главница и
договорна лихва.
Поради това въззивният съд следва да разгледа направеното
правопогасяващо възражение от ответниците, че вземането на „П." АД за
главницата и възнаградителна лихва е посасено по давност.
По отношение вземането за главница в размер на 1 269, 25 евро съдът
8
счита, че е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД,
доколкото е налице неделимо задължение. Разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от
ЗЗД предвижда, че давността започва да тече от датата на изискуемостта на
вземането.
Въззивният съд намира, че началният момент, от който започва да тече
давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор
за банков кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска /в този
смисъл Решение № 45/17.06.2020 г. по т. д. № 237/2019 г. на ВКС, ІІ т. о. и
Решение № 147 от 10.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 2356/2019 г., II т. о., ТК /, а
не крайният падеж - 19.04.2020 г. Поради изложеното, искът по чл. 422 ГПК
на ищеца за вземанията му за погасителните вноски за главницата за периода
от 19.10.2012 г./първата просрочена вноска/ до 12.06.2015 г., т. е. пет години
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - на
12.06.2020 г., следва да се считат погасени по давност, на основание чл. 110
ЗЗД. Поради това „П.“ АД може да претендира единствено вноските по
главницата за периода от 12.06.2015 г. до 19.04.2020 г./крайният падеж/.
Съдът по реда на чл. 162 ГПК, използвайки погасителния план сключен
по процесния договор за кредит /стр. 7 - 8 от първоинстанционно дело/
изчисли погасената по давност главница за периода от 19.10.2012 г. до
19.06.2015 г., която е в размер на 268, 21 евро. Поради това, искът по чл. 422
ГПК за главницата е основателен за сумата от 1 001, 04 евро, като над
сумата от 1 001, 04 евро до претендирания размер от 1 269,25 евро искът
следва да се отхвърли като погасен по давност.
По отношение на вземанията за лихви е приложима кратката
тригодишна давност, съгласно разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
В случая договорната лихва се претендира за периода от 19.10.2012 г.
до 12.03.2020 г. Искът е предявен на 12.06.2020 г. - денят, в който е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с оглед фикцията на
чл.422, ал. 1 ГПК. Поради това, погасени по давност са единствено
вземанията на кредитора, попадащи в периода три години назад от датата на
заявлението. Следователно, всички претенции за вземания за лихви, чийто
падеж е настъпил преди 12.06.2017 г. са погасени по давност, тоест за
периода от 19.10.2012 г. до 11.06.2017 г. искът на банката за заплащане на
възнаградителна лихва е погасен по давност.
Изчислено по реда на чл. 162 ГПК въз основа на погасителния план,
сключен по процесния договор за кредит /стр. 7 - 8 от първоинстанционно
дело/ погасено по давност е вземането за възнаградителна лихва за периода
19.10.2012 г. до 11.06.2017 г., което е в размер на 741, 33 евро.
Предвид изложеното, искът по чл. 422 ГПК за възнаградителна лихва е
основателен за сумата от 207, 35 евро, за периода 12.06.2017 г. до 19.04.2020
г. /крайният падеж на договора/ като над сумата от 207, 35 евро до
претендирания размер от 948,68 евро и за периода 19.10.2012 г. до
9
11.06.2017 г. искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
По предявения иск за 39,24 евро – договорна лихва от 13.03.2020 г.
до 13.05.2020 г. вкл. и 1,44 евро – договорна лихва от 20.04.2020 г. до
13.05.2020 г., въззивният съд намира, че по делото не е ясно претендираната
сума за договорна лихва от 39, 24 евро за периода от 13.03.2020 г. до
13.05.2020 г. на какво основание и върху каква сума е начислена, за да може
да се извърши преценка за нейната основателност. Поради това, настоящата
съдебна инстанция счита, че следва да отхвърли предявеният иск за 39,24
евро - лихва от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. като неоснователен и
недоказан.
По отношение на иска за 1,44 евро – договорна лихва от 20.04.2020 г.
до 13.05.2020 г., съдът намира, че „П." АД има право да начислява и
съответно да претендира договорна лихва до датата, на която вземането е
изцяло изискуемо 19.04.2020 г. /крайният срок за погасяване на кредита/.
След този момент, кредиторът няма основание да начислява договорна лихва,
а единствено обезщетение за забава. Поради това предявеният иск за сумата
от 1,44 евро – договорна лихва от 20.04.2020 г. до 13.05.2020 г. е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претендираната просрочена наказателна лихва,
начислена съгласно т. 10 от договор за банков кредит 008LD-R-
000690/19.04.2012 г. в размер на 1 145,18 евро наказателна лихва от
19.10.2012 г. до 12.03.2020 г. и в размер на 27,19 евро от 14.05.2020 г. до
11.06.2020 г., въззивният съд намира следното:
Съгласно т. 10 от раздел ІІ на договора за кредит, плащания, дължими,
но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателна сметка на
кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочие и олихвяват с
договорения по раздел ІІ, т. 4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в
размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на
съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден. Това
означава, че наказателната лихва е в размер от 28 %.
Съдът приема, че уговорката за наказателна лихва в настоящия случай
изцяло притежава характеристиките на неустойка за забава по смисъла на чл.
92 ЗЗД.
В рамките на извършената служебна проверка относно валидността на
посочената неустоечна клауза, съдът намира, че същата е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД – поради противоречие с добрите
нрави по следните съображения:
10
Съгласно практиката на СЕС /решение от 14.03.2013 г. по дело С-
415/2011 г. - пар.74/ при преценка на прекомерността съдът "следва да
изследва националните правни норми, които следва да се приложат за
правоотношенията между страните при липса на уговорка в това отношение в
съответния договор или в различните сключени с потребители договори от
този вид, и от друга страна, размера на опредЕ.та лихва за забава спрямо този
на законната лихва, за да провери дали с опредЕ.та лихва за забава може да се
гарантира осъществяването на целите, преследвани с нея в съответната
държава членка, и дали тя не надхвърля необходимото за постигането на тези
цели".
Националното законодателство не съдържа норми, които да ограничават
размера на мораторната неустойка при договори за кредит, сключени преди
приемането на новия ЗПК. Регламентираната с подзаконови нормативни
актове законна лихва върху просрочени парични задължения по смисъла на
чл. 86 ЗЗД и чл. 309а, ал. 1 ТЗ възлиза на 10 пункта над основния лихвен
процент. Поради това следва да се приеме, че с клаузата на раздел ІІ, т. 10 от
договора потребителят се е задължил при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение в размер на
възнаградителната лихва плюс надбавка от законната лихва, тоест общо 28 %
върху дължимите вноски. Ето защо, неустоечната клауза в процесния случай
съставлява обременяващо потребителя обезщетение с прекомерен характер.
Клаузата на т. 10 от процесния Договор за банков кредит е в несъответствие с
изискването за добросъвестност, присъщо на нормалните договорни
правоотношения и равнопоставеността между търговеца и потребителя и това
води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните
по договора, в ущърб на потребителя, който е задължен при неизпълнение на
задълженията си да заплати необосновано висока неустойка. Предвиденото в
т.10 от договора задължение за кредитополучателите да заплащат наказателна
лихва с лихвен процент, равен на сбора на договорения лихвен процент, плюс
наказателна надбавка от десет пункта в случай на неизвършени плащания по
кредита, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните. Освен това клаузата
на т. 10 от договора не е установено по делото да е договорена индивидуално.
С оглед на изложеното, клаузата на т. 10 от договора за кредит е
неравноправна и като такава е нищожна- чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Следва да бъде посочено, че не би могло да се замести нищожната
клауза на т. 10 от договора за кредит с повелителните правила на закона-
наказателната лихва. Уговорената наказателна лихва не е част от
същественото съдържание на договора, поради което съдът не разполага с
правомощието да редуцира размера на уговорената мораторна неустойка.
Неравноправната договорна клауза на т.10 е нищожна, поради което няма
задължителна сила за ответниците, имащи качеството потребители, поради
което същата не следва да се прилага в отношенията между страните / в този
11
смисъл Решение № 76 от 22.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1011/2019 г., I т. о.,
ТК/.
Поради изложеното, въззивният съд намира, че предявените искове за
просрочена наказателна лихва, начислена съгласно т. 10 от договор за
банков кредит 008LD-R-000690/19.04.2012 г. в размер на 1 145,18 евро
наказателна лихва от 19.10.2012 г. до 12.03.2020 г. и в размер на 27,19 евро
от 14.05.2020 г. до 11.06.2020 г. са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
С оглед неоснователността на предявените искове за наказателна лихва,
въззивният съд не следва да се произнася по възражението за погасителна
давност.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, с която е признато за установено
по отношение на П. Д. Т. и Д. Д. Д., че дължат солидарно на „П.” АД по
Заповед за изпълнение № 586/15.06.2020 г. по ч.гр.д. № 1113/2020 г. по описа
на Районен съд - К. следните суми по договор за банков кредит 008LD-R-
000690/19.04.2012 г.: за главница над сумата от 1 001, 04 евро до
претендирания размер от 1 269,25 евро; за посрочена договорна сумата
над сумата от 207, 35 евро до претендирания размер от 948,68 евро; за
наказателна лихва в размер на 1 145,18 евро за периода от 19.10.2012 г. до
12.03.2020 г. вкл.; договорна лихва в размер на 39,24 евро – за периода от
13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. вкл.; договорна лихва в размер на 1,44 евро за
периода от 20.04.2020 г. до 13.05.2020 г.; наказателна лихва в размер на 27,19
евро за периода от 14.05.2020 г. до 11.06.2020 г. вкл. и вместо него
постановено друго, с което да бъдат ОТХВЪРЛЕНИ предявените искове от
„П.“ АД против П. Д. Т. и Д. Д. Д., че дължат солидарно на „П.” АД по
Заповед за изпълнение № 586/15.06.2020 г. по ч.гр.д. № 1113/2020 г. по описа
на Районен съд - К. за следните суми: главница в размер на 268, 21 евро за
периода от 19.10.2012 г. до 12.06.2015 г., ведно със законната лихва от
12.06.2020 г. – датата на подаване на заявлението до окончателното плащане;
договорна лихва в размер на 741, 33 евро за периода от 19.10.2012 г. до
11.06.2017 г. като погасени по давност.
Следва да бъдат ОТХВЪРЛЕНИ предявените искове за наказателна
лихва в размер на 1 145,18 евро за периода от 19.10.2012 г. до 12.03.2020 г.
вкл.; договорна лихва в размер на 39,24 евро – за периода от 13.03.2020 г. до
13.05.2020 г. вкл.; договорна лихва в размер на 1,44 евро за периода от
20.04.2020 г. до 13.05.2020 г.; наказателна лихва в размер на 27,19 евро за
периода от 14.05.2020 г. до 11.06.2020 г. вкл. като неоснователни.
В останалата част, обжалваното решение, като краен резултат е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноските:
12
В производството по ч. гр. д. № 1113/2020 г. по описа на Районен съд –
К., „П.“ АД е направила разноски в размер на държавна такса в размер на
134, 21 лв., като съдът е определил юрисконсулско възнаграждение в размер
на 50 лв. или в общ размер на 184, 21лв.
С оглед изхода на делото П. Д. Т. и Д. Д. Д. следва да заплатят на „П.“
АД направените по ч. гр. д. № 1113/2020 г. по описа на Районен съд – К.
разноски в размер на 64, 87 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Видно от приложеното ч.гр.дело №1113/2020г. по описа на Районен съд
- К. длъжникът П. Д. Т. е подал възражение по чл.414 от ГПК против
издадената заповед за изпълнение, в което е поискал присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв., за което е приложен договор
за правна защита и съдействие.
Длъжникът П. Д. Т. също е подал възражение по чл. 414 от ГПК против
издадената заповед за изпълнение, в което е поискал присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв., за което е приложен договор
за правна защита и съдействие.
В исковото производство, ответникът е направил възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Въззивният съд намира, че действията на процесуалния представител се
изразяват само в депозиране на възражение по чл. 414 ГПК. В Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не
е определен минимален размер на адвокатско възнаграждение за подаване на
възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу издадена заповед за
изпълнение. Поради това, съдът счита, в случая следва да намери приложение
§ 1 от ДР на Наредбата, а именно възнаграждението се определя по аналогия.
Процесуалното действие на адв. Трифонов се изразява в попълване на
утвърден образец от министъра на правосъдието с Наредба №6/20.02.2008 г.,
който се връчва на длъжника и съдържа указания за попълването му. Това
действие може да се приравни по сложност на посоченото в чл. 6, т. 5 от
Наредба № 1/9.07.2004г –изготвяне на книжа и молби, за което е предвидено
минимално възнаграждение в размер на 50 лв. Неприложима е разпоредбата
на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, тъй като същата може да се отнесе само към
заявителя, а не и към защитата на длъжника срещу заповедта. По тези
съображения съдът приема, че следва да се намали адвокатското
възнаграждение за депозиране на възражение в заповедното производство до
сумата от по 50 лв. за всеки от длъжниците.
С оглед изхода на делото „П.“ АД следва да заплати на П. Д. Т. и Д. Д.
Д. на направените по ч. гр. д. № 1113/2020 г. по описа на Районен съд – К.
разноски в размер на 32,39 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
С оглед изхода на делото „П.“ АД следва да заплати на Д. Д. Д.
направените по ч. гр. д. №1113/2020 г. по описа на Районен съд – К. разноски
в размер на 32,39 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
По разноските в първоинстанционното производство
13
В първоинстанционното производство, ищецът „П.“ АД е направил
разноски за държавна такса в размер на 134, 21 лв., възнаграждение за
съдебно – счетоводна експертиза в размер на 430 лв., като съдът е определил
юрисконсулско възнаграждение в размер на 150 лв. или в общ размер на
714, 21 лв.
С оглед изхода на делото П. Д. Т. и Д. Д. Д. следва да заплатят на „П.“
АД направените в първоинстанционното производство разноски в размер на
251, 54 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Видно от представените пред първоинстанционния съд доказателства
ответниците П. Д. Т. и Д. Д. Д. са материално затруднени лица, поради което
адвокатската защита е осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 5 000 до 10 000 – 580
лв. +5 % за горницата над 5 000 лв. При спазване на посочените правила в
настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ на всеки от ответниците е в размер на 665,52 лв.
С оглед изхода на делото „П.“ АД следва да заплати на адв. Н. И. от
САК адвокатско възнаграждение в размер на 431, 12 лв. за осъществена
безплатна адвокатска помощ на ответника Д. Д. Д., съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
С оглед изхода на делото „П.“ АД следва да заплати на адв. М. Л. Л. от
САК адвокатско възнаграждение в размер на 431, 12 лв. за осъществена
безплатна адвокатска помощ на ответника П. Д. Т., съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
По разноските във въззивното производство.
Видно от представените доказателства във въззивното производство П.
Д. Т. е заплатил държавна такса в размер на 134, 20 лв.
14
С оглед изхода на делото „П.“ АД следва да заплати на П. Д. Т.
направените във въззивното производство разноски в размер на 86, 93 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Видно от представените доказателства във въззивното производство Д.
Д. Д. е заплатил държавна такса в размер на 134, 20 лв.
С оглед изхода на делото „П.“ АД следва да заплати на Д. Д. Д.
направените във въззивното производство разноски в размер на 86, 93 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Видно от представените пред въззивния съд доказателства ответниците
П. Д. Т. и Д. Д. Д. са материални затруднени лица, поради което адвокатската
защита е осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 5 000 до 10 000 – 580
лв. +5 % за горницата над 5 000 лв. При спазване на посочените правила в
настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ на всеки от ищците е в размер на 665, 52 лв.
С оглед изхода на делото „П.“ АД следва да заплати на адв. К. Б. от
САК адвокатско възнаграждение в размер на 431, 12 лв. за осъществена
безплатна адвокатска помощ на ответника Д. Д. Д., съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
С оглед изхода на делото „П.“ АД следва да заплати на адв. С. Й. Д. от
САК адвокатско възнаграждение в размер на 431, 12 лв. за осъществена
безплатна адвокатска помощ на ответника П. Д. Т., съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Въззимаемият „П.“ АД е направил искане за разноски, но не е
представил доказателства, че е направил такива, поради което такива не
следва да му се присъждат.
15
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №168/20.10.2021г., постановено по гр.д.
№1488/2021 г. по описа на Районен съд – К., В ЧАСТТА с която е признато за
установено по отношение на П. Д. Т. и Д. Д. Д., че дължат солидарно на „П.”
АД по Заповед за изпълнение № 586/15.06.2020 г. по ч.гр.д. № 1113/2020 г. по
описа на Районен съд - К. следните суми по договор за банков кредит 008LD-
R-000690/19.04.2012 г.: за главница над сумата от 1 001, 04 евро до
претендирания размер от 1 269,25 евро; за посрочена договорна лихва
сумата над сумата от 207, 35 евро до претендирания размер от 948,68
евро; за наказателна лихва в размер на 1 145,18 евро за периода от
19.10.2012 г. до 12.03.2020 г. вкл.; договорна лихва в размер на 39,24 евро –
за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. вкл.; договорна лихва в размер на
1,44 евро за периода от 20.04.2020 г. до 13.05.2020 г.; наказателна лихва в
размер на 27,19 евро за периода от 14.05.2020 г. до 11.06.2020 г. вкл. като
вместо ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „П.“ АД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление град С., булевард *** против П. Д. Т., ЕГН ********** с
настоящ и постоянен адрес: с. А., общ. П., ул. *** и Д. Д. Д., ЕГН **********
с адрес: с. А., общ. П., ул. *** за признаване на установено, че П. Д. Т. и Д. Д.
Д. дължат солидарно на „П.” АД по Заповед за изпълнение № 586/15.06.2020
г. по ч.гр.д. №1113/2020 г. по описа на Районен съд - К. следните суми:
главница в размер на 268, 21 евро за периода от 19.10.2012 г. до 12.06.2015
г., ведно със законната лихва от 12.06.2020 г. – датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане и договорна лихва в размер на 741,
33 евро за периода от 19.10.2012 г. до 11.06.2017 г. като ПОГАСЕНИ ПО
ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „П.“ АД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление град С., булевард *** против П. Д. Т., ЕГН ********** с
настоящ и постоянен адрес: с. А., общ. П., ул. *** и Д. Д. Д., ЕГН **********
с адрес: с. А., общ. П., ул. *** за признаване на установено, че П. Д. Т. и Д. Д.
Д. дължат солидарно на „П.” АД по Заповед за изпълнение № 586/15.06.2020
г. по ч.гр.д. № 1113/2020 г. по описа на Районен съд - К. следните суми за
наказателна лихва в размер на 1 145,18 евро за периода от 19.10.2012 г. до
12.03.2020 г. вкл.; договорна лихва в размер на 39,24 евро – за периода от
13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. вкл.; договорна лихва в размер на 1,44 евро за
16
периода от 20.04.2020 г. до 13.05.2020 г.; наказателна лихва в размер на 27,19
евро за периода от 14.05.2020 г. до 11.06.2020 г. вкл. като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА П. Д. Т., ЕГН ********** с настоящ и постоянен адрес: с. А.,
общ. П., ул. *** и Д. Д. Д., ЕГН ********** с адрес: с. А., общ. П., ул. *** да
заплатят на „П.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С.,
булевард *** направените по ч. гр. д. № 1113/2020 г. по описа на Районен съд
– К. разноски в размер на 64, 87 лв., съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „П.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град
С., булевард *** да заплати на П. Д. Т., ЕГН ********** с настоящ и
постоянен адрес: с. А., общ. П., ул. *** направените по ч. гр. д. № 1113/2020
г. по описа на Районен съд – К. разноски в размер на 32,39 лв. съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „П.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град
С., булевард *** да заплати на Д. Д. Д., ЕГН ********** с адрес: с. А., общ.
П., ул. *** направените по ч. гр. д. № 1113/2020 г. по описа на Районен съд –
К. разноски в размер на 32,39 лв. съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА П. Д. Т., ЕГН ********** с настоящ и постоянен адрес: с. А.,
общ. П., ул. *** и Д. Д. Д., ЕГН ********** с адрес: с. А., общ. П., ул. *** да
заплатят на „П.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С.,
булевард *** направените в първоинстанционното производство разноски в
размер на 251, 54 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „П.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
град С., булевард *** да заплати на адв. Н. И. от САК с адрес : гр. С., ул.
„Гургулят“ № 1 ет. 1 адвокатско възнаграждение в размер на 431, 12 лв. за
осъществена безплатна адвокатска помощ на ответника Д. Д. Д. съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „П.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
град С., булевард *** да заплати на адв. М. Л. Л. от САК с адрес : гр. С., ул.
„Гургулят“ № 1 ет. 1 адвокатско възнаграждение в размер на 431, 12 лв. за
17
осъществена безплатна адвокатска помощ на ответника П. Д. Т. съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „П.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
град С., булевард *** да заплати на П. Д. Т., ЕГН ********** с настоящ и
постоянен адрес: с. А., общ. П., ул. *** направените във въззивното
производство разноски за държавна такса в размер на 86, 93 лв. съразмерно с
отхвърлената част.
ОСЪЖДА „П.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
град С., булевард *** да заплати на Д. Д. Д., ЕГН ********** с адрес: с. А.,
общ. П., ул. *** направените във въззивното производство разноски за
държавна такса в размер на 86, 93 лв. съразмерно с отхвърлената част.
ОСЪЖДА „П.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
град С., булевард *** да заплати на адв. К. Б. от САК с адрес : гр. С., ул.
„Гургулят“ № 1 ет. 1 адвокатско възнаграждение в размер на 431, 12 лв. за
осъществена безплатна адвокатска помощ на ответника Д. Д. Д. съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „П.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
град С., булевард *** да заплати на адв. С. Й. Д. от САК с адрес : гр. С., ул.
„Гургулят“ № 1 ет. 1 адвокатско възнаграждение в размер на 431, 12 лв. за
осъществена безплатна адвокатска помощ на ответника П. Д. Т., съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
18
2._______________________
19