№ 111
гр. Оряхово, 26.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на седемнадесети
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б.М.М.
при участието на секретаря В.И.И.
като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20231460100524
по описа за 2023 година
Съдебното производство е образувано, въз основа на депозирана искова
молба от М. С. Ц., ЕГН ********** от с. Бенковски, общ. Кирково, обл.
Кърджали, ул. „Комсомолска“ № 12 срещу Община Мизия, ЕИК: *********,
гр. Мизия, ул. „Г. Димитров“ № 25-27, представлявана от В.Б. – Кмет на
Община Мизия, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС, като се иска от съда да признае за установено по
отношение на Община Мизия, че ищцата Ц. е собственик по давностно
владение на следния недвижим имот – поземлен имот в землището на с.
Крушовица, обл. Враца, находящ се в местността „Герена“, с трайно
предназначение на територията – земеделска земя – нива, категория: 4, с площ
от 5546 кв.м., идентифициран в комбинирана скица като парцел VIII от кв. 85
по стария регулационен план на с. Крушовица, при съседи парцел IX, парцел
VII и парцел без номер, разположен в северозападната част на имот с
идентификатор 40200.243.998, а към настоящия момент – представляващ част
(5546 кв.м.) от ПИ с идентификатор 40200.243.998 в с. Крушовица, общ.
Мизия, обл. Враца, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД -18-90/12.02.2019 год. на Изпълнителен директор
на АГКК, с адрес в с. Крушовица, местност „Герена”, с площ от 25 384 кв.м.
Трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно
ползване: НИВА, с категория на земята – 4, с номер по предходен план:
1
000998 при съседи 40200.243.519, 40200.243.384, 40200.243.509,
40200.243.382 и 40200.243.354.
Ищцата твърди, че е наследник на С.Ц.Г – б. ж. на с. Крушовица,
починал на 11.01.2003 г., който е нейн баща и с квитанция № 056890 от
12.12.1946 г. е закупил за 4508 лв. и е платил данък върху тази цена от 135 лв.
за имот – дворно място от 5550 кв. м. в местността „Герена” в с. Крушовица,
в което е построил жилищна сграда и други постройки, с водоснабдяване и
електрифициране на имота.
Сочи се също, че към настоящия момент имотът е извън регулацията на
селото и попада в земеделски земи в т. нар. старо село, а през 1960 – 1961 г.
живущите се изместват в т. нар. ново село в с. Крушовица, където с
отстъпено от Община Мизия право на строеж, построяват свои домове и
заживяват там, вкл. и семейството на ищцата. Имотите в старото село са
останали да се ползват за отглеждане на животни и зърнени култури. По
стария регулационен план имотът е с кад. № VIII от кв. 85, а към настоящия
момент се твърди, че е актуван заедно със съседните му имоти неправомерно
от Община Мизия като частна общинска собственост и вече представлява
част от ПИ с идентификатор 40200.243.998 и обща площ от 25 384 кв.м.
Твърди се, че бащата на ищцата е обработвал и засаждал имота със
зърнени култури за отглеждане на животни до 2000 г., а след неговата смърт
ищцата е отдавала имота под наем на частни лица от селото, които също са го
обработвали и отглеждали насаждения до 2021 г..
През 2022 г. ищцата е узнала, че имотът е вече частна общинска
собственост и не може да го отдава под аренда и да се снабди с Констативен
нотариален акт за него.
Излагат се доводи, че всички в селото знаят, че имотът от 5556 кв.м. е
нейн наследствен имот, че го стопанисва и обработва, като никой не е
оспорвал това, вкл. Община Мизия. Имотът не е одържавяван и не е включен
в ТКЗС или други организации, поради което се твърди неправомерното му
извеждане от регулацията на селото и актуването му като собствен на
Община Мизия.
При горните аргументи се иска съдът да признае за установено спрямо
ответника, че ищцата е собственик на имота по давностно владение, текло в
периода от 2003 г. до настоящия момент, изразяващо се в обработване на
2
имота лично и чрез отдаването му под наем на частни лица от селото, като
никой до момента не е оспорил или противопоставил се на това непрекъснато
владение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Община Мизия, депозиран чрез адв. Ц. С. от АК Враца, в който се
твърди недопустимост на иска, респ. неоснователност, с подробно изложени
съображения относно видовете придобивни способи и тяхното доказване,
като са приложени и писмени документи.
Твърди се още, че процесният имот е изваден от регулация с
приемането на регулационен план от 1967 г. по Заповед № 48/12.01.1967 г. на
ИК на ОНС Враца, като до приемането на план за земеразделяне през 1998 г.,
собствениците на имоти са имали възможност да заявят правото си на
собственост, което не е сторено от ищцата и нейния наследодател в 14-дневен
срок от изложения в сградата на общинската поземлена комисия Проект на
план за земеразделяне на землището на с. Крушовица.
Поради това се сочи, че на основание чл. 32, ал. 5 от ППЗСПЗЗ земите
на неявилите се собственици са предоставени за стопанисване от общината и
след влизане в сила на Плана за земеразделяне и одобрената карта на
съществуващи и възстановими стари реални граници по чл. 19 от ЗСПЗЗ,
останалата земеделска земя, след възстановяване правата на собствениците, е
станала собственост на Община Мизия. В тази връзка са представени писмени
документи за определяне на имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ по землища и
решение на общинския съвет за придобиване в собственост на земеделски
земи, вл. Акт за частна общинска собственост за поземлен имот № 20, с площ
от 30,721 дка. в землището на с. Крушовица.
Сочи се също, че имотът не е придобит по давност, предвид
мораториумът за придобиване по давност на частни и общински имоти по
пар. 1 от ЗС.
При горните аргументи е заявено искане за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски по приложен списък.
В съдебно заседание ищцата се представлява от адвокат Ц. К. от АК-
Враца, който поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Ц. С., който
3
оспорва предявения иск.
Съдът приема за установени от фактическа страна по делото
следните обстоятелства:
От приета по делото Квитанция №056889 от 12.12.1946г. се установява,
че лицето С.Ц.Г от с. Крушовица е внесъл сумата от 4508 лева за дадено му
дворно място в кв.85, парцел VIII, находящ се в местността „Герена”.
Видно от Квитанция №056890 от 12.12.1946г. лицето Стоян Цеков от с.
Крушовица е платил сумата от 135 лева, представляваща данък върху
продажната стойност от 4508 лева на закупения недвижим имот.
Установява се от Удостоверение за наследници изх. №АО/У370 от
05.12.2022г., издадено от Кметство с. Крушовица, общ. Мизия, обл. Враца на
С.Ц.Г с ЕГН:**********, починал на 11.01.2003г., че ищцата М. С. Ц. е
негова дъщеря.
Видно от Комбинирана скица за пълна или частична идентичност на
УПИ VIII, кв.85 по рег. План на с. Крушовица и КККР на неурбанизирана
територия землище на с. Крушовица e, че имот с площ 5.546 дка, парцел VIII
е част от имот с идентификатор 243.998.
Видно от Скица на поземлен имот №15-1087340 от 12.10.2023г. на
Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Враца е, че в имот, находящ
се в с.Крушовица, общ. Мизия, обл. Враца местност „Герена”, с
идентификатор 40200.243.998, представлява Нива, категория четвърта, с
площ 25384 кв. м.. В скицата е отбелязано, че номерът на имота по предходен
план е 000998, а собственик е Община Мизия, въз основа на Заповед на
Директора на ОД „Земеделие” по чл.45в, ал.7 от ППЗСПЗЗ, одобряваща
протоколно решение на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ №109 от
27.03.2012г., издаден от ОД „Земеделие” гр. Враца.
Установява се от Удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от
ДОПК изх. №**********/16.10.2023г. на Община Мизия, че данъчната
оценка на Недвижим имот – Нива с идентификатор 40200.243.998, категория
IV, с площ 25384 кв. м. е 3765.70 лева.
Видно от представено и прието по делото Протоколно решение от
26.03.2012г. на ОС „Земеделие” гр. Оряхово е, че с него са определени
имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ по землища, включително придобитите
преди влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ /ДВ,
бр.62 от 10.08.2010г./. В Приложение №1 към посоченото протоколно
решение са изброени имотите, находящи се в землищата на с. Крушовица,
които са станали собственост на Община Мизия на основание чл.19, ал.1 от
ЗСПЗЗ.
Със Заповед №109 от 27.03.2012г. на Директора на Областна дирекция
„Земеделие” гр. Враца на основание чл.45в, ал.7 от Правилника за прилагане
на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е одобрено
Протоколно решение от проведено заседание на комисията по чл.19, ал.2,
4
включващи списъци на имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ от Картата на
възстановената собственост на землищата в Община Мизия, обл. Враца, сред
които е и това на с. Крушовица.
Установява се от приет по делото Протокол №11 от 28.06.2012г. на
Общински съвет гр. Мизия, обл. Враца, че с единодушно решение,
обективирано в т. 4 на Решение №108 е дадено съгласие Община Мизия да
придобие право на собственост върху земеделски имоти /бивши земи по
чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ/ в землищата Мизия, Крушовица, Софрониево, Липница,
Войводово и Сараево в Община Мизия, описани в Протоколно Решение от
26.03.2012г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ.
Видно от Акт №1001 от 27.03.2014г. за частна общинска собственост,
вписан в Служба по вписванията в гр. Оряхово с дв. Вх. рег. №1394 от
14.05.2012г., Акт №118, Том 4 е, че на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, чл.19,
ал.1 от ЗСПЗЗ, Протоколно решение от 26.03.2012г. на комисия по чл.19, ал.2
от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед №109/27.03.2012г. на Директора на ОД
„Земеделие” гр. Враца и решение №108/28.06.2012г. на Общински съвет
Мизия - Поземлен имот №000020, НТП „Нива”, с площ 30,721 дка, IV
категория, находящ се в землището на с. Крушовица, общ. Мизия, обл. Враца
местност „Герена” е предоставен за управление на кмета на общината на
основание чл.12, ал.5 от Закона за общинската собственост.
Видно от Скица №К06791/27.02.2014г. на Общинска служба по
земеделие гр. Оряхово е, че имот №000020, находящ се в землището на с.
Крушовица, общ. Мизия, местност „Герена”, представляващ Нива, категория
четвърта е с площ 30.721 дка и е Общинска собственост.
По делото като свидетел е разпитана Н.Т.С., която има имот, съседен на
ищцата М. С. Ц.. Твърди, че в тези имоти преди години са живели нейните
родители, като и родителите на ищцата. Поради факта, че р. Скът е
„прииждала” е било взето решение хората да се изселят оттам и да заживеят в
новата, по-висока част на селото. След това в старите имоти, собствениците
започват да засяват различни култури. Сочи, че имотът на Ц. е бил около 5
дка, като не е работен от ТКЗС, а единствено от частни лица. Според
свидетеля бащата на ищцата е обработвал имота, като след неговата смърт
това са правили М., съпругът й и децата им. Твърди, че къщата е обитавана и
към настоящия момент.
Като свидетел по делото е разпитан и П.А.А. който познава ищцата.
Твърди, че знае имота, тъй като те са живели срещу семейството на М..
Имотът на ищцата е повече от три дка. След изселването на хората от
дворовете, всеки един от тях е продължил да обработва имота си, като в тях
са садени царевица и жито. Докато е бил жив бащата на М. е обработвал
имота, като тя е идвала да му помага. След неговата смърт ищцата е
продължила да се грижи за имота, като е садяла царевица, но вече от доста
години го обработват арендатори. Твърди, че ТКЗС-то никога не е
обработвало имоти там.
5
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като обективни,
логични и непротиворечиви.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-техническа
експертиза, от заключението на която се установява, че УПИ VIII от кв. 85 по
план 1909 година, находящ се в с. Крушовица, местността „Герена” попада в
северозападния ъгъл и е част от цялата площ на имот 40200.243.998 от 25.384
дка по кадастрална карта. Според вещото лице, няма точни писмени данни
/запазени протоколи или заповеди/ за изключване на УПИ VIII кв. 85 по
стария регулационен план на с. Крушовица от регулацията. Същият е бил
включен в регулацията с одобряването на регулационен план от 1909 година –
21.09.1909 година, като през годините не е бил включван в блокове на ТКЗС,
ДЗС, АПК и др. стопански организации. Достъпът до него е по полски път,
като няма съществуваща улица или улична мрежа. Посочено е, че няма данни
имотът да е отчуждаван или собствениците да са обезщетявани.
Видно от т. 6 на експертното заключение е, че имот с площ 5546 м² е
част от имот с кадастрален номер 000020, посочен в приложените от
ответника документи – Акт за частна общинска собственост
№1001/27.03.2014г., ведно със скица на имота и снимка на публична карта –
ДФЗ. Този имот попада в представеното приложение №1 на земите общинска
собственост на осн. чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, като кадастрален номер 000020,
описан в т.7 раздел А.
Отбелязано е, че имот №000020 в землището на с. Крушовица с площ
30.721 дка /по представената от ответника скица и АЧОС/ съдържа три имота
по сегашно състояние на одобрена кадастрална карта – имоти с номера
40200.243.998, 40200.243.509 и 40200.243.519 или имот №000020 по стари
планове на землището на с. Крушовица не съвпада с имот с идентификатор
40200.243.998 по кадастрална карта землище с. Крушовица с площ 25.384 дка,
а съдържа целия имот 40200.243.998, заедно с още два имота в местност
„Герена”.
Съдът кредитира заключението по изслушаната съдебно-техническа
експертиза като обективно, компетентно изготвено и непротиворечащо на
другите събрани по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС, вр. с чл. 77,
предл. 2 от ЗС.
За доказване на предявения иск ищцата следва да се установи в процеса
на доказване две материални предпоставки, при проявлението на които
възниква твърдяното от нея оригинерно придобивно основание – 1) в
продължение на определен период от време (в случая 10 години) ищцата да е
6
упражнявала постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно
фактическата власт спрямо процесния поземлен имот (обективният признак
на владението) и 2) фактическата власт следва да се упражнява с намерение
за своене, да се държи имотът като собствен, чрез извършване на фактически
и правни действия, които съответстват на вещните правомощия, част от
предметното съдържание на правото на собственост (обективният признак на
владението).
От своя страна ответникът следва да докаже своите правоизключващи
твърдения – за правомерно актуване на имота като частна общинска
собственост, при спазване на съответните законови изисквания за това.
Установи се по делото от приетите Квитанция №056889 от 12.12.1946г.
и Квитанция №056890 от 12.12.1946г., че наследодателят на ищцата –
нейният баща С.Ц.Г б.ж. на с. Крушовица, общ. Мизия, обл. Враца, на
12.12.1946г. е внесъл в Кметство с. Крушовица сумата от 4508 лева за дадено
му дворно място в кв.85, парцел VIII, находящ се в местността „Герена”, като
е заплатил и данък от 135 лева върху равностойността на платената сума.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Н.Т.С. и П.П.А. се
установи, че С.Ц.Г, а след неговата смърт през 2003г., неговата дъщеря –
ищцата М. С. Ц. са владели недвижимия имот, като са го обработвали и са
засаждали култури. Според свидетелите дори и към настоящия момент
къщата в имота се обитава, като ответникът Община Мизия „не е вземала
никакво отношение за тези имоти”.
С Акт №1001 от 27.03.2014г. за частна общинска собственост, вписан в
Служба по вписванията в гр. Оряхово с дв. Вх. рег. №1394 от 14.05.2012г.,
Акт №118, Том 4, на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ,
Протоколно решение от 26.03.2012г. на комисия по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ,
одобрено със заповед №109/27.03.2012г. на Директора на ОД „Земеделие” гр.
Враца и решение №108/28.06.2012г. на Общински съвет Мизия - Поземлен
имот №000020, НТП „Нива”, с площ 30,721 дка, IV категория, находящ се в
землището на с. Крушовица, общ. Мизия, обл. Враца местност „Герена” е
предоставен за управление на кмета на общината на основание чл.12, ал.5 от
Закона за общинската собственост. От приетата по делото съдебно-
техническа експертиза се установи, че този имот съдържа други три имота с
номера 40200.243.998, 40200.243.509 и 40200.243.519. Именно имот с
идентификатор 40200.243.998, включва УПИ VIII от кв. 85 по план от 1909
година, находящ се в с. Крушовица, местността „Герена”, с площ 5546 м²,
който е предмет на предявения установителен иск.
7
Правният интерес от предявяването на иска е обоснован от актуването
на УПИ VIII от кв. 85 по план от 1909 година, находящ се в с. Крушовица,
местността „Герена”, с площ 5546 м² като частна общинска собственост, с
посочено основание за актуване чл.19 ЗСПЗЗ.
От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се
установи, че посоченият недвижим имот е изключен от регулацията, но няма
данни кога и с какъв акт е станало това. Същият първоначално е бил включен
в регулацията с одобряването на регулационния план от 1909 г., като през
годините не е включван в ТКЗС, ДЗС, АПК и др. стопански организации.
В чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ е предвидена възможност общината да
стопанисва и управлява земеделската земя, останала, след възстановяването
на правата на собствениците, като след влизане в сила на плана за
земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари
реални граници земите стават общинска собственост.
В Решение №145/16.11.2016г. по гр. дело №2412/2016г., II г. о. на ВКС
са определени имотите, които не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ. В
посоченото решение се приема, че „По въпроса за статута на имот, находящ
се извън регулационния план на населеното място, съдебната практика
/Решение №100 от 23.07.2010г. по гр. дело №3426/2008г., IV г.о. на ВКС,
Решение №249 от 04.07.2011г. по гр. дело №621/2010г. на I г. о. на ВКС и
останалата такава, вкл. цитираната в последното/ приема, че не всички земи,
които се намират извън регулационния план на населеното място имат
земеделски характер. Такива земи могат да запазят селищния си характер, да
не бъдат включвани в ТКЗС, нито причислявани към ДПФ, както и да не
бъдат отнемани юридически и фактически от лицата, които ги владеят като
дворни места, със запазване на собствеността върху тях в стари реални
граници, в зависимост дали са били членове на ТКЗС или не. Такива земи не
подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, а оттук следва, че относно тях не се
прилага чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, нито чл.19 от ЗСПЗЗ. За тях не съществува
забраната по чл.86 от ЗС за придобиване по давност, вкл. и в редакцията
преди изменението с ДВ бр.31/90 год., доколкото върху тях не е установено
право на кооперативно земеползване и не са одържавени.”
Тази съдебна практика се споделя и от настоящия съдебен състав, който
намира, че същата е приложима и по отношение на настоящия спор.
8
Това е така, тъй като от разпитаните по делото свидетели се установи,
че в недвижимия имот има построена къща, която се обитава и към
настоящия момент от ищцата, а останалата част от него е обработвана,
първоначално от нея, а впоследствие от частни лица. Както беше посочено
по-горе, от показанията на свидетелите и приетата съдебно-техническа
експертиза, имотът не е включван в ТКЗС, ДЗС, АПК и др. стопански
организации, като по никакъв начин не е отнеман от собствениците, поради
което и собствеността върху него е запазена в реални граници. Именно
поради това в цитираната съдебна практика се приема, че имоти като този
неподлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, откъдето следва, че не се прилага и
нормата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, нито пък подлежат на включване във
фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ.
Съгласно разпределената с доклада по делото доказателствена тежест,
ответникът е този, който следва да докаже направените правоизключващи и
правопогасяващи възражения, т.е. „ако ответникът твърди, че ищецът не
може да придобие по давност правото на собственост върху един имот по
причина, че този имот попада в приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ, негова е
тежестта да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или
одържавен в някоя от хипотезите на чл.10 от ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ”/вж. Решение №21 от 04.02.2011г. по гр.
дело №1327/2009г. на II г. о. на ВКС/.
В случая по делото ответникът Община Мизия не успя да докаже, че
УПИ VIII от кв. 85 по план 1909 година, находящ се в с. Крушовица,
местността „Герена”, с площ 5546 м² е подлежал на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ.
От своя страна М. С. Ц. успя да докаже, че първоначално нейният баща
б.ж. на с. Крушовица С.Ц.Г е установил владение върху посочения недвижим
имот на основание внасяне в Кметство с. Крушовица на сумата от 4508 лева и
заплащане на данък върху нея в размер на 135 лева /видно от Квитанция
№056889 от 12.12.1946г. и Квитанция №056890 от 12.12.1946г./, а след
неговата смърт през 2003г. това е сторила ищцата, като негова дъщеря и
наследник. Установи се, че М. Ц. в период от 10 години от 01.01.2023г. до
01.01.2013г. е обработвала недвижимия имот постоянно, непрекъснато,
несъмнено, явно и спокойно, с намерение за своене, като е извършвала
9
фактически действия по обработването му лично и чрез частни лица, което
продължава и към настоящия момент.
Доколкото по делото се установи, че УПИ VIII от кв. 85 по план 1909
година, находящ се в с. Крушовица незаконосъобразно е бил актуван като
частна общинска собственост, на основание чл.19 ЗСПЗЗ, то по отношение на
ищцата не е била относима забраната, въведена в нормата на чл.86 от ЗС,
пар.1 от Закона за допълнение на закона за собствеността.
Предвид изложеното съдът намира, че ищцата М. С. Ц. е придобила по
давност - поземлен имот в землището на с. Крушовица, обл. Враца, находящ
се в местността „Герена“, с трайно предназначение на територията –
земеделска земя – нива, категория: 4, с площ от 5546 кв.м., идентифициран в
комбинирана скица като парцел VIII от кв. 85 по стария регулационен план на
с. Крушовица, при съседи парцел IX, парцел VII и парцел без номер,
разположен в северозападната част на имот с идентификатор 40200.243.998, а
към настоящия момент – представляващ част (5546 кв.м.) от ПИ с
идентификатор 40200.243.998 в с. Крушовица, общ. Мизия, обл. Враца, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД -
18-90/12.02.2019 год. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес в с.
Крушовица, местност „Герена”, с площ от 25 384 кв.м. Трайно
предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване:
НИВА, с категория на земята – 4, с номер по предходен план: 000998 при
съседи 40200.243.519, 40200.243.384, 40200.243.509, 40200.243.382 и
40200.243.354.
Поради това и предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС, вр. с чл. 77, предл. 2 от ЗС, следва да бъде
уважен като основателен и доказан.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на
разноски има ищцата. По делото са представени доказателства за направени
от ищцата разноски в общ размер на 1950 лева, от които 50 лева за държавна
такса, 1500 лева за платен адвокатски хонорар и 400 лева депозит за вещо
лице.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
10
вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС, вр. с чл. 77, предл. 2 от ЗС по отношение на ответника
Община Мизия, ЕИК: *********, гр. Мизия, ул. „Г. Димитров“ № 25-27,
представлявана от В.Б. – Кмет на Община Мизия, че ищцата М. С. Ц., ЕГН
********** от с. Бенковски, общ. Кирково, обл. Кърджали, ул.
„Комсомолска“ № 12 е собственик по давностно владение на поземлен имот в
землището на с. Крушовица, обл. Враца, находящ се в местността „Герена“, с
трайно предназначение на територията – земеделска земя – нива, категория: 4,
с площ от 5546 кв.м., идентифициран в комбинирана скица като парцел VIII
от кв. 85 по стария регулационен план на с. Крушовица, при съседи парцел
IX, парцел VII и парцел без номер, разположен в северозападната част на
имот с идентификатор 40200.243.998, а към настоящия момент –
представляващ част (5546 кв.м.) от ПИ с идентификатор 40200.243.998 в с.
Крушовица, общ. Мизия, обл. Враца, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД -18-90/12.02.2019 год. на Изпълнителен
директор на АГКК, с адрес в с. Крушовица, местност „Герена”, с площ от 25
384 кв.м. Трайно предназначение на територията: земеделска и начин на
трайно ползване: НИВА, с категория на земята – 4, с номер по предходен
план: 000998 при съседи 40200.243.519, 40200.243.384, 40200.243.509,
40200.243.382 и 40200.243.354.
ОСЪЖДА Община Мизия, ЕИК: *********, гр. Мизия, ул. „Г.
Димитров“ № 25-27, представлявана от В.Б. – Кмет на Община Мизия ДА
ЗАПЛАТИ на М. С. Ц., ЕГН ********** от с. Бенковски, общ. Кирково, обл.
Кърджали, ул. „Комсомолска“ № 12 сумата от 1950 лв. /хиляда деветстотин и
петдесет лева/, направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Враца в
двуседмичен срок от връчването на страните на
преписи.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
11