Решение по дело №2565/2024 на Административен съд - Варна

Производствата е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

Образувано е по жалба на Ч. С. П., от гр. Варна, срещу Решение № РД18-17/14.10.2024 г. на Началник на РУО Велико Търново, с което е отказан достъп до обществена информация по подадено от П. заявление за достъп до обществена информация вх. № РД18-13/30.09.2024 г.

Жалбоподателят излага доводи в насока, че оспореното решение е незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че обективираният в решението отказ е немотивиран. Излагат се съображения, че исканата информация е обществена. Счита се, че е налице надделяващ обществен интерес за предоставяне на исканата информация, тъй като предоставянето й ще увеличи отчетността и прозрачността на РУО – Велико Търново. Допълва се, че участие на гражданите в управлението на образованието, доколкото ответникът е обществена институция, финансирана с публични средства, следова гражданите да знаят как действат тези институциите когато се избират лица, които ще ръководят училища и вземат решения, които ще повлияят върху качеството на образованието. Според жалбоподателя предоставянето на гражданите на информация за конкурса може да доведе до разкриване на корупция и злоупотреба с власт. Сочи, че при издаване на решението административният орган е допуснал нарушение на чл. 31, ал. 4 ЗДОИ. Счита, че исканата информация не попада в някое от предвидените в ЗДОИ ограничения. Иска се от съда постановеното решението да бъде отменено, а ответникът да бъде задължен да предостави достъп до исканата обществена информация.

Ответникът по жалбата – Началник на РУО Велико Търново, чрез процесуалният си представител ст. юрисконсулт Р. Д., в депозирано писмено становище и писмени бележки, оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне. Счита, че оспореното решение е издадено от компетентен орган,, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, като в подкрепа излага подробни съображения. По същество се счита, че исканата информация не представлява обществена такава.

Административен съд – Варна, след като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК във връзка с чл. 146 АПК и доводите на страните, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирано за това лице – адресат на акта, с правен интерес от неговото обжалване, в рамките на законоустановения срок и отговаряща на формалните изисквания на закона за реквизити, което я прави допустима за разглеждане по същество.

Производството по реда на ЗДОИ е образувано по Заявление за достъп до обществена информация вх. № РД18-13/30.09.2024 г. подадено от П. до Началника на Регионалното управление на образованието – Велико Търново, с искане за предоставяне на:

1. теста с резултатите, концепцията за развитие на училището и аудио-видео записа от защитата на концепцията на В. Н., класирана на първо място за ОУ „Бачо Киро“, гр. Велико Търново;

2. теста с резултатите, концепцията за развитие на училището и аудио-видео записа от защитата на концепцията на Р. С., класирана на първо място за СУ „Г. [населено място]“, гр. Велико Търново;

3. теста с резултатите, концепцията за развитие на училището и аудио-видео записа от защитата на концепцията на Й. М., класирана на първо място за СУ „Иван Н. Момчилов“, гр. Елена;

4. теста с резултатите, концепцията за развитие на училището и аудио-видео записа от защитата на концепцията на Л. Д., класирана на първо място за ПДТГ „Димитър Хадживасилев“, гр. Свищов;

5. теста с резултатите, концепцията за развитие на училището и аудио-видео записа от защитата на концепцията на А. Ч., класирана на първо място за СУ „Ангел Каралийчев“, гр. Стражица.

В заявлението изрично е посочено, че желае да получи информацията по електронен път в профила му в системата за сигурно електронно връчване, както и е посочен форматът, в който желае да получи информацията. Жалбоподателят е мотивирал заявлението си с надделяващ обществен интерес.

С оспореното Решение № РД18-17/14.10.2024 г. ответникът на основание чл. 28, ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 5 ЗДОИ отказва да предостави на Ч. С. П. достъп до поисканата със Заявление № РД18-13/30.09.2024 г. информация описана в от т. 1 до т. 5, включително.

Предвид установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 28, ал. 2 ЗДОИ, органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Следователно, законодателят е вменил на задължения по закон субект да се произнесе по подаденото заявление за достъп с изричен акт в писмена форма. В чл. 3 ЗДОИ е регламентирано, задължените субекти да предоставят информацията, която е създадена в кръга на тяхната компетентност и е налична. В случая заявление за достъп до обществена информация № РД18-17/14.10.2024 г. има за предмет информация относно осъществявания дейност от страна на РУО при провеждането на конкурсите за директори на училища на територията на област Велико Търново. Доколкото исканата информация, е създадена, в кръга на компетентност на РУО Велико Търново и се съхранява в администрацията на управлението, то Решение № РД18-17/14.10.2024 г. е постановено от Началника на РУО Велико Търново, като материално и териториално компетентен орган.

Решението по заявлението за достъп до обществена информация е в писмена форма и съдържа в достатъчна степен фактическите и правните основания за издаването си, за да позволи осъществяването на съдебен контрол.

В хода административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават отмяна на акта на самостоятелно основание.

Дефиницията на понятието „обществена информация“ е дадена в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, съгласно която „обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.“ Обществената информация съгласно чл. 9 ЗДОИ е официална и служебна. Съгласно разпоредбата на чл. 10 ЗДОИ, официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Служебна е информацията според чл. 11 от същия закон, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и техните администрации. По правило достъпът до официална и служебна обществена информация е свободен. В разпоредбата на чл. 3 ЗДОИ са определени кои са задължените субекти за предоставяне на достъп до обществена информация – държавни органи, органи на местното самоуправление, публичноправни субекти, публичноправни организации и т. н., които създават или съхраняват обществена информация.

При тълкуването и анализа на така очертаната нормативна регламентация следва извода, че във всеки един случай при извършване на преценка за съществуването на задължение за предоставяне на достъп до конкретна обществена информация, е необходимо да се установи кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. Субектът, до който е направено искането, да е сред лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 ЗДОИ и 2. Информацията, която се иска, да представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ.

В случая Началникът на РУО – Велико Търново попада в кръга задължените по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ субекти. Спорният по делото въпрос се свежда до това, налице ли е второто посочено по-горе материалноправно основание, а именно дали заявената от жалбоподателя за предоставяне информация представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ.

От съдържанието на подаденото заявление се установява, че Ч. П. е поискал достъп до обществена информация относно теста с резултатите, концепцията за развитие на училището и аудио-видео записа от защитата на концепцията по отношение на 5 лица, класирани на първо място за директори на училища. Действително обществена е не всяка информация, която се създава, обработва или съхранява от задължен субект по ЗДОИ, а само тази, която отговаря на регламентираните в чл. 2, ал. 1 ЗДОИ изисквания. В случая информацията, която е поискана от жалбоподателя по петте точки от подаденото заявление за достъп до обществена информация, касае провеждането на конкурсната процедура за определяне на директори на държавни и общински училища в системата на предучилищното и училищното образование и следователно е свързана с обществения живот в Република България. Ето защо съдът приема, че е налице и втората предпоставка за квалифицирането на исканата информация като обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ – с получаването й заявителят ще си състави мнение относно дейността на задължения субект във връзка с провеждането на конкурса. Доколкото заявената за предоставяне по реда на ЗДОИ информация, е обективирана в актове и документи, свързани с осъществяване на нормативно регламентираната дейност по Наредба № 16 от 01.07.2022 г. за провеждане на конкурси за заемане на длъжността „директор“ в държавните и общинските институции и в системата на предучилищното и училищното образование, то същата следва да бъде определена като служебна обществена информация по смисъла на легалната дефиниция по чл. 11 ЗДОИ, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Освен това с получаването на информацията жалбоподателят ще си състави мнение относно дейността на задължения субект – РУО – Велико Търново, относно изпълнението на неговите задължения и вменената му дейност по провеждане на конкурса и класиране на кандидатите.

Неправилно административният орган е приел, че тестовете с резултатите на спечелилите конкурса лица, представляват лични данни по смисъла § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ или дефиницията на чл. 2, ал. 1 вр. § 1, т. 16 от ЗР на Закона за защита на личните данни. Тестовете с резултатите на класираните участници в конкурса са израз на демонстрираните от тях знания, умения и компетентности, които в преобладаващите случаи са изискване за заемане на определена длъжност и поначало те не попадат в категорията лични данни по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ.

Незаконосъобразен е отказът да се предоставят концепциите и аудио-видео записите от защитата на същите на класираните кандидати за директори на посочените училища. Концепциите, с които са кандидатствали участниците и в които следва да се съдържат идеите им за развитие на училищата, не следва да съдържат само лични данни за лицата, които са ги изготвили. Напротив, именно от тях жалбоподателят най-точно би могъл да си създаде впечатление за дейността на органа, относно провеждането на конкурса и класирането и оценяването на кандидатите. Дори и тези концепции да съдържат личните данни на лицата, например ЕГН, то съгласно чл. 2, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ могат да се заличат при предоставянето им. Не може обаче да се приеме изводът на административния орган, че концепциите в цялост представляват лични данни. Напротив, същите представляват служебна обществена информация, именно въз основа на която е издаден крайният акт за класиране на кандидатите за директори и като такава тази информация се дължи. Освен това следва да се има предвид и нормата на чл. 31, ал. 1 от Наредба от 01.07.2022 г., която гласи, че при провеждане на етапите по чл. 3, ал. 1 се осигуряват аудио-видеонаблюдение и аудио-видеозапис като мярка в защита на дейности от обществен интерес, свързани с превенция и обективно провеждане на изпита. Следователно именно в защита на обществения интерес са създадени въпросните аудио-видео записи от защитите на концепциите на избраните директори, поради което отказът в тази част е незаконосъобразен.

Съдът не споделя извода на административния орган, че концепциите представляват индивидуален авторски труд. Според разпоредбата на чл. 4, т. 2 от Закона от закона за авторското право и сродните му права идеите и концепциите не са обект на авторско право.

Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗДОИ в случаите по ал. 1 съответният орган е длъжен да поиска изричното писмено съгласие на третото лице в 7-дневен срок от регистриране на заявлението по чл. 24. Съдът намира, че административният орган не е проявил необходимото процесуално активно поведение за установяване на отношението на третите лица, участници в конкурса към искането за предоставяне на обществена информация, като не е изпълнил задължението си по чл. 31, ал. 2 ЗДОИ. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ изрично предвижда, че основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация. Административният орган e следвало да приложи разпоредбата на чл. 31, ал. 1 и ал. 2 ЗДОИ, като поиска съгласието на третите лица, а в случай че то не бъде дадено - да предостави поисканата информация в обем и по начин, който не засяга правата на третите лица, в съответствие с разпоредбата на чл. 19 ЗДОИ, като същевременно съобрази и наличието на надделяващ обществен интерес.

Предвид изложеното оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и целта на закона, поради което жалбата срещу него се явява основателна и същият следва да се отмени.

По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд – Варна, пети състав

ОТМЕНЯ Решение № РД18-17/14.10.2024 г. на Началник на РУО - Велико Търново, с което е отказан достъп до обществена информация по подадено от Ч. С. П. заявление за достъп до обществена информация вх. № РД18-13/30.09.2024 г.

ВРЪЩА заявление за достъп до обществена информация с вх. № РД18-13/30.09.2024 г. на органа за произнасяне, съобразно задължителните указания, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение, в 14-дневен срок от съобщението.

Решението не подлежи на обжалване.