МОТИВИ
към присъдата, постановена
на 04.11.2015 година по НДОХ № 1270/2015 година от Варненски окръжен съд -
наказателно отделение
Софийска градска
прокуратура е внесла във Варненски окръжен съд обвинителен акт по досъдебно производство № 54/2014г. по описа
на СО – СЗА - СГП срещу:
Г.Н.Г.
– за престъпления по чл. 302 т.2 и
т.4 б.”А” вр. чл.301 ал.1 вр.
чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.4 от НК и чл.210 ал.1 т.1 пр.1 вр.
чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
Й.П.Г.
– за престъпление по чл. 302 т.2 и т.4 б.”А” вр.
чл.301 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр.
чл.20 ал.2 от НК.
Н.Д.В.
– М. - за престъпление по чл. 302 т.2 и т.4 б.”А” вр.
чл.301 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр.
чл.20 ал.2 от НК.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа изцяло възведеното обвинение, като доказано по безспорен начин. Предлага
налагане на наказания на подсъдимите в размер около средния законов и прилагане
на редукцията по чл.58А от НК, както и кумулативно предвидените наказания
“Глоба” от по 10 000 лева, и лишаване от права по реда на чл.37 ал.1 т.6
от НК. Не пледира за налагане на наказание по чл.37 ал.1 т.7 от НК.
Защитата на подсъдимите в лицето на адвокатите
Б.Б., И.Т. и Б.Ж. *** желаят провеждането на
съкратено съдебно следствие при условията на чл.371, т.2 от НПК.
В пледоарията си
по същество адв.Б., в качеството на защитник на подс. Г., акцентира на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като счита, че размера на наказанието следва да се определи при
условията на чл.55 от НК, и моли за
отлагане на изпълнението му по реда на чл.66 от НК. Намира за неправилното
изложеното от прокурора за приложение на чл.24 от НК по отношение на двете наказания.
Адв. Т., като защитник на подс. Г. намира за неправилно становището на прокурора за
определяне на наказанието при отчитане на отегчаващи отговорността
обстоятелства, като отбелязва, че елементи от квалификацията на деянието не
могат да се отчитат в тежест на подсъдимата. Акцентира на тежкото здравословно съС.ие на подсъдимата и нейните
деца, за което прилага писмени доказателства. Моли за налагане на наказание при
условията на чл.55 от НК и отлагане на изпълнението му по реда на чл.66 от НК.
Адв.Ж., като защитник на подсъдимата
В. – М. обръща внимание на процесуалното поведение на подзащитната
си и оказаното от нея съдействие при разследването. Моли за налагане на
наказание с приложението на чл.55 от НК и съответно неговото отлагане по реда
на чл.66 ал.1 от НК.
Подсъдимият Г. след
запознаване с правата му по чл. 371 от НПК в съдебно заседание заявява, че
признава изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, не желае
събирането на нови доказателства, и в последната си дума изразява съжаление за
стореното, и моли съда да му даде шанс.
Подсъдимата Г. след запознаване с правата и по чл. 371 от НПК в съдебно заседание заявява, че признава изложените в обстоятелствената
част на обвинителния акт факти, не желае събирането на нови доказателства, и в
последната си дума изразява съжаление за случилото се, и моли да и се даде
възможност да се грижи за децата си.
Подсъдимата В. - М. след запознаване с правата и по чл.371 от НПК в съдебно заседание заявява, че признава изложените в обстоятелствената
част на обвинителния акт факти, не желае събирането на нови доказателства и в
последната си дума изразява съжаление за случилото се и заявява, че не би си
позволила това да се повтори.
Съдът, след като взе предвид
събраните по делото доказателства и с оглед разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК
прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Г.Н.Г. ***,
българин български гражданин, неженен, неосъждан. Работил е в Областна дирекция - Варна, отдел
„Регионален Т.И." към ДФЗ. Напуснал отдела през месец август 2013г. с
молба за освобождаване поради лични причини. В тази връзка нормативната уредба
за дейността на инспектората, както и нормативните изисквания към земеделските
стопани и предвидените санкции са му били добре известни.
Подсъдимата Й.П.Г.
е родена в гр. Добрич, живее в гр. Варна, с висше образование, омъжена с две
деца, неосъждана. Със Заповед № 691 от 31.07.2012г. на Изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие" /ДФЗ/ за държавен служител на длъжността
„Старши експерт" в Държавен фонд „Земеделие" в „Специализирана
администрация", Областна дирекция - Варна, отдел „Регионален Т.И.",
същата подписала длъжностна характеристика за длъжността „Старши експерт"
с основна цел на длъжността — извършване проверка на място на фактите, на които
се основават плащанията към бенефициентите /ползвателите/, с основно пряко
задължение - извършване проверки на място по съответните схеми съгласно
Правилника на дейността на Дирекция „Т.И.", в съответствие с инструкциите.
Подсъдимата Н.Д.В. - М. е родена в гр. Добрич и живее в гр.Варна. С
висше образование, омъжена, неосъждана.
Със Заповед № 1615 от
24.10.2012г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие" била
назначена за държавен служител на длъжността „Старши експерт" в Държавен
фонд „Земеделие" в „Специализирана администрация", Областна дирекция
- Варна, отдел „Регионален Т.И.". Същата подписала длъжностна
характеристика за длъжността „Старши експерт", с основна цел на длъжността
- извършване проверка на място на фактите, на които се основават плащанията към
бенефициентите /ползвателите/, с основно пряко задължение - извършване проверки
на място по съответните схеми съгласно Правилника на дейността на Дирекция „Т.И.",
в съответствие с инструкциите.
Дирекция «Т.И.» към Държавен фонд «Земеделие» е дирекция, която
извършва проверки на място на кандидати, участващи по различни мерки и схеми за
подпомагане на финансирането със средства от ЕС и средства от националния
бюджет. Дирекция «Т.И.» към Държавен Фонд «Земеделие» е създаден на база
регламент на Европейската комисия №885/2006г. и Закон за подпомагане на
земеделските производителите - чл.26а. Целта на тази дирекция е проверка на
фактите, върху които са основават плащанията към кандидатите.
Една от схемите, по които кандидатстват земеделските производители е
схемата «Единица плащане на площ - СЕПП». Посочената схема е обвързана със
спазване на изискванията за прилагане на «Кръстосано съответствие в Република
България» и спазването на «Национален стандарт 2.2 за Кръстосано съответствие».
Приложимите нормативни актове за спазването на
Кръстосано съответствие са: Регламент (ЕО) 73 от 2009г. на Съвета на Европа,
Регламент (ЕО) 1122/2009г. на Европейската комисия от 30.11.2009г. за
определяне на подробни правила за прилагане на Регламент 73/2009г. на Съвета
относно Кръстосано спазване, модулации и интегрирана система за административен
контрол по схемите за директно подпомагане на земеделските производители. Други
нормативни документи са: Методика за прилагане на Кръстосано съответствие в
Република България, изготвена съгласно чл.4, чл.5 и чл.6 и Приложение И, буква
А и Буква Б и Приложение III от Регламент (ЕО) 73 от 2009г. на Съвета на
Европа, утвърдена със Заповед peг. № РД - 09-520/31.07.2014г. на министъра на земеделието и храните;
Заповед peг. № РД - 09 - 616/21.07.20
Юг. за одобрени условия за поддържане на земята в добро земеделско и екологично
съС.ие - на министъра на
земеделието и храните. Нормативни документи регламентиращи дейността на
Дирекция «Т.И.» към ДФЗ са Правилник за дейността на Дирекция «Т.И.», Работни
инструкции по Кръстосано съответствие към Правилник за дейността на Дирекция „Т.И.".
При проверките извършвани от Дирекция „Т.И." към
ДФЗ за спазването на изискванията за Кръстосано съответствие се проверява и за
запалване на стърнища, което е изискване на «Национален стандарт 2.2». Този
стандарт гласи: „Задължително е стърнищата
от полски култури да се заорават в почвата за създаване на благоприятни условия
за трансформиране в органично вещество и се забранява тяхното изгаряне ".
Съгласно Работна инструкция по Кръстосано съответствие към Правилник за
дейността на Дирекция „Т.И.", Раздел I Общи условия, Точка 3. Обхват на
проверките по кръстосано съответствие - Проверките
на място обхващат цялата декларирана в ИСАК земеделска земя на стопанството и животновъдния обект на кандидата, независимо
дали с тях кандидатства за подпомагане. Извършва се проверка по всички
изисквания и стандарти, спазването на които може да бъде проверено по време на
проверка на място. Ако при проверка на място по схема/ мярка за директни
плащания се установи, че кандидата не спазва изискване или стандарт, се
уведомява директора на Дирекция „ Т.И." чрез докладна записка, за назначаване
на заявка за цялостна проверка на изискванията за стопанството на кандидат.
За да се констатира нарушение, след като вече е
уведомен Директора на Дирекция «Т.И.» към ДФЗ в гр. София трябва да се извърши
проверка на място. Тази проверка на място от своя страна е нормативно уредена в
Работна инструкция по Кръстосано съответствие към правилник за дейността на
Дирекция «Т.И.» на ДФЗ -Раздел II - «Условия за поддържане на земята в добро
земеделско и екологично съС.ие»
в частта си отнасящо се за «Национален стандарт 2.2» . За целта се пуска заявка
от ЦУ на ДФЗ гр. София за проверка на място на въпросния бенефициент. За да се
наложи санкция експертът трябва да установи размера на изгорената площ.
Тежестта на неспазването се определя от площта на изгореното стърнище. Тя може
да бъде ниска - до 10 дка. , средна - от 10 до 50 дка. и висока - когато
изгарянето е над 50 дка. Преценката се извършва като се сумират площите на
измерените запалени стърнища в цялото земеделско стопанство.
Между тримата подсъдими съществували приятелски
взаимоотношения и същите изградили доверие по между си.
Ползвайки натрупания от тях опит в дейността им като
държавни служители в Държавен фонд „Земеделие", отдел „Регионален Т.И."
Варна същите решили, злоупотребявайки със служебното положение на Г. и В.
- М. да принуждават земеделски стопани да им предоставят неследващ им се дар,
под формата на парични суми. Стратегията била, използвайки служебните
автомобили на Г. и М., и под предлог
изпълнение на рутинните си задължения, като служители към отдел „Регионален Т.И."
Варна, да извършват проверки на място на земеделски стопани, като при
констатирано запалване на полски култури в полето на съответния бенефициент да
потърсят личен контакт с него. При личния контакт със земеделския стопанин подсъдимите
му разяснявали тежестта на нарушението и предвидените за това санкции, като
убеждавали същия, че Г. и М. няма да изпълнят служебните си задължения
свързани с документиране на нарушението, и изпращане на докладна записка към
Дирекция „Т.И." на Държавен фонд „Земеделие" срещу определена сума
пари. В личния си контакт със земеделските стопани и тримата подсъдими
акцентирали вниманието на бенефициентите, или техни близки върху сериозността
на санкциите, които биха последвали за тях при изпълнение от страна на Г. и М.
на задълженията им като контролиращ орган с цел да мотивират земеделските
стопани да им дадат подкуп. Подсъдимите ясно съзнавали, че мотивирането на
земеделските стопани за предоставяне на пари, чрез заплахи за последващи сериозни санкции, свързани със значително
намаляване или напълно лишаване от субсидии съставлява злоупотреба със служебното
положение на Г. и М.. От своя страна и тримата съзнавали, че Г. към момента на извършваните от тях
проверки, установени нарушения и провеждани лични срещи със земеделски стопани
не е държавен служител към Държавен фонд „Земеделие", но разчитали на
неговия опит и знания за активното подпомагане на Г. и М.
при мотивирането на земеделските стопани.
Дейността на подсъдимите
продължила в рамките на периода от началото на месец октомври 2014г. до
18.11.2014г., като била насочена спрямо десет различни лица земеделски стопани.
Девет от случаите били на територията на област Добрич, а един на област Варна.
По не хронологичен ред
случаите са следните :
На
03.11.2014г. подсъдимите Н.Д.В. - М. и Й.П.Г. отишли на планова проверка в
стопанството на ЕТ „Давид - " в с.Карапелит, община Добричка. Дъщерята на
собственика на едноличния търговец -
свидетелката Д. Джавит М. работила, като мениджър във
фирмата на баща си. ЕТ „Давид - " ЕИК ********* имала подадено заявление
за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампанията 2014г. с
оторизирана сума в размер на 379 069.80 лева. Свидетелката Д. М. познавала
двете подсъдими от предишни техни срещи по повод извършвани от тях проверки.
При срещата на 03.11.2014г. Г. и В. - М. изискали от М. документи, които им
били нужни във връзка с извършваната проверка. Свидетелката М. им предоставила
нужните документи и същите си тръгнали. На 10.11.2014г. Й. Г.
се обадила по телефона на Антон С.ов, който работел
като агроном в ЕТ „Давид - " и му заявила, че е установила изгоряло
стърнище стопанисвано от фирмата в землището на село Гешаново. В същия момент
свидетелката М. се намирала в близост до агронома С.ов
и същия предал телефона си, за да разговарят с Г.. В разговора свидетелката М.
отрекла твърдяното от Г. и разговора приключил. В периода от 10.11.2014г. до
14.11.2014г. тримата подсъдими Г., В. - М. и Г. посетили отново стопанството на
ЕТ „Давид - " в с. Карапелит, община Добричка под предлог да продължат
проверката, която били започнали на 03.11.2014г. Тримата решили, че на тази си среща със свидетелката М.
ще поискат от същата сума в размер на 8 000 лева, за да не инициират проверка
на цялото стопанство управлявано от фирмата на баща й по повод установеното от
тях изгоряло стърнище на фирмата. За да мотивират свидетелката да им предостави
посочената сума пари тримата решили да
акцентират пред нея за големия размер субсидия, който щял да бъде загубен от
баща й при иницииране на проверка от тяхна страна, чрез поддаване на
съответната докладна записка до Директора на Дирекция „Т.И." към Държавен
фонд „Земеделие". В изпълнение на взетото си решение тримата отново повдигнали въпроса за запаленото
стърнище. За да убеди свидетелката М. в истинността на твърдението си, че
действително е изгоряло тяхно стърнище, Г.
поискала да бъде придружена от агронома на фирмата Антон С.ов
до мястото на запаленото стърнище. Двамата посетили стърнището и след като се
върнали в село Карапелит С.ов потвърдил пред М., че
действително тяхно стърнище е изгоряло. На тази среща Й.Г. поискала да
разговаря насаме със свидетелката Д. М.. М. осигурила стая, в която да разговарят
с Г. насаме. В проведения разговор Й.Г. подробно обяснила на свидетелката М. за
сериозните санкции, които ще последват за ЕТ „Давид - ", ако тя и нейната
колежка Н.В.-М. изготвят и пуснат докладна записка до Директора на Дирекция „Т.И."
към Държавен фонд „Земеделие", с което да предизвикат цялостна проверка на
стопанството на фирмата. Г. в проведения
с М. разговор й заявила, че санкцията за фирмата на баща й ще бъде съкращаване
на полагащата им се субсидия с 25% заради изгореното стърнище. Г. заявила на свидетелката М., че до
посочените по-горе санкции няма да се стигне, и тя и колежката й В. - М. няма да пуснат докладна записка за
иницииране на проверка, но М. трябва да им предаде сумата от 8 000 лева, която
следвало да се раздели между тримата. Притеснена от заплахите на Г. за
сериозните санкции, които ще понесе ЕТ „Давид - " свидетелката М. се
съгласила да даде поисканата от Г. сума
пари, за да не се задейства процедурата по иницииране на проверка срещу фирмата.
Тогава Г. заявила на свидетелка М., че
нейният колега Г.Г. ще се свърже с нея по телефона,
за да се разберат как да им даде парите, за които се разбрали. На 14.11.2014г. Г.
се обадил на свидетелката М., като се представил, че е колегата на Й.Г., с която били при тях на проверка. Г.
потърсил среща със М., която да му
предаде вече уговорената сума пари. Тя обаче му отговорила, че все още не е
готова с парите и отказала среща с него на 14.11.2014г.. На 17.11.2014г.
свидетелката Д. М. се обадила по телефона на
Й.Г., за да я попита ще идва ли към нея. Г. и отговорила, че е заета и
няма да може да се видят. На същата дата 17.11.2014г. около 15.00 часа на свидетелката
М. се обадил Г., който настоявал да се
видят. Двамата се разбрали да се видят около 17.00 часа на паркинга на фирма „Еконт експрес", находящ се в
гр. Добрич, Промишлена зона. Около 17.00 часа на 17.11.2014г. на входа на
паркинга на „Еконт експрес" в гр. Добрич,
Промишлена зона Г. и свидетелката М. се срещнали. Подсъдимият поканил
свидетелката в собствения си автомобил и там тя му предала сумата от 8 000 лева,
която била загънала в голям плик. Посочената сума била в три пачки от по сто копюра съответно по 50 лева, по 20 лева и по 10 лева.
Предаването на парите станало, като Г.
подал на свидетелката М. разтворена тъмна платнена раница и посочил на същата
да ги пусне в раницата. След предаването на парите свидетелката М. напуснала
автомобила на Г. и двамата се разделили.
През месец
октомври
2014г. подсъдимите Й.П.Г., Н.Д.В.-М. и Г.Н.Г. отишли на планова проверка на
кооперация „ПТК ЖИТНИЦА" с управител св.С. Т. Н. в село Житница, община
Добричка. „ПТК ЖИТНИЦА" ЕИК ********* имала подадено заявление за
подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампанията 2014г. с
оторизирана сума в размер на 600 558.99 лева. На неустановена дата в средата на
месец октомври тримата подсъдими - Г., В. - М. и Г. установили изгорели
стърнища на кооперацията. Решили да посетят кооперацията и в среща с нейния
председател свидетеля Н. да поискат от същия пари в размер на 9 000 лева, за да
не инициират проверка на цялото стопанство на кооперацията по повод
установените от тях изгорели стърнища. Тримата
решили също, че за да мотивират председателя да им предостави посочената
сума ще представят пред него по най-убедителен начин големият размер на
субсидията, която ще бъде загубена от кооперацията при иницииране на проверка
от тяхна страна, чрез поддаване на докладна записка до Директора на Дирекция „Т.И."
при ДФЗ. В изпълнение на взетото си решение подсъдимите посетили кооперацията в
с.Житница, община Добричка и провели среща с председателя Н.. На срещата В.-М.
заявила, че тримата са установили изгорели стърнища на кооперацията. От своя
страна Г. започнала да обяснява с
подробности за голямата сума пари, която ще загуби кооперацията, като намален
размер на субсидията и дори показвала на свидетеля Н. нормативната база, на
която ще се основава намаляването на субсидията. Г. изчислила на свидетеля Н., че субсидията на
кооперацията ще бъде намалена с 195 000 лева. Свидетелят Н. се притеснил за
голямата сума, която кооперацията ще загуби, заради запалените стърнища и
потърсил за съдействие свидетеля В. В. С., който работел като агроном в
кооперацията. Свидетелят С. дошъл на разговора с тримата подсъдими и Н., като
се опитал да ги убеди, че посочената
санкция ще бъде пагубна за кооперацията и е възможно да доведе до нейното
фалиране. Под предлог, че бързат тримата подсъдими заявили, че ще си тръгват.
На тръгване Г. поискал телефонния номер на свидетеля С. за да се чуят и да се
разберат как да помогнат на кооперацията. От проведената среща с подсъдимите и
заявеното от същите, че кооперацията ще понесе сериозни финансови загуби
свидетелят Н. се притеснил и дал устни пълномощия на свидетеля С. да разговаря
с тях и да съдейства за благоприятно развитие по случая със запалените
стърнища. От своя страна свидетелят С. развивал бизнес с торове и препарати
използвани в зърно производството. В тази връзка той имал утвърдени с години
търговски взаимоотношения с ПТК „ЖИТНИЦА" и също бил притеснен от
евентуалното фалиране на кооперацията и загубата й като негов основен клиент.
След срещата на подсъдимите със свидетелите Н. и С. те решили, че следва да се
проведе разговор със свидетеля С., на който разговор да му се поискат 9 000
лева подкуп. Същите решили подсъдимия Г. да го потърси по телефона и да си
уговорят лична среща. В изпълнение на това решение няколко дни след срещата в
кооперацията на неустановена дата през втората половина на месец октомври
2014г. Г. се обадил по телефона на С. и поискал лична среща с него, като се
уговорили да се срещнат в гр.Добрич, ресторант „Резиденция". В същия ден Г.
и свидетелят С. се срещнали в гр.Добрич, ресторант „Резиденция". На
срещата подсъдимия директно заявил на С., че за да не пуснат с колегите му
докладна до Директора на Дирекция „Т.И." при ДФЗ за установените от тях
запалени стърнища и да предизвикат цялостна проверка на кооперацията, с която
ще и бъдат намалени субсидиите, ще трябва да им се дадат на тримата общо 9 000
лева. Свидетелят С. заявил, че исканата сума е твърде голяма, но Г. му отговорил,
че те са трима по 3 000 лева на човек. Притеснен за бъдещето на кооперацията С.
се съгласил с исканата сума и се разбрали с Г., когато е готов с парите да се
чуят и да се разберат къде да се видят, за да му ги предаде. На неустановена дата в периода от 20.10.2014г. до 17.11.2014г. С. и Г. се
чули отново по телефона, като свидетеля му казал, че е готов с парите и може да
се видят, за да му ги предаде. Двамата си уговорили среща същия ден отново в
гр. Добрич на паркинга на хотел „Резиденция". На срещата Г. отишъл с една
от служебните коли на ДФЗ ползвани от Г. и В. - М.. Свидетелят С. влязъл в колата
управлявана от подсъдимия и му предал носените от него 9 000 лева. След
предаването на парите свидетелят С. напуснал автомобила и двамата се разделили.
В края на месец септември подсъдимите Й.П.Г. и Г.Н.Г. установили
изгоряло стърнище в землището на село Чернооково, обл.Добрич,
което се обработвало от фирма „А.Фл."ООД с
управител М. В. В. и съдружник Н.Др. К.. „А.Фл."
ООД с ЕИК ********* имала подадено заявление за подпомагане по схемите и
мерките за директни плащания за кампанията 2014г. с оторизирана сума в размер
на 21 457.74 лева. Двамата решили да потърсят контакт с представители на,,А.Фл." ООД и в среща с тях да поискат от същите пари в
размер на 1 500 лева, за да не инициират проверка на цялото стопанство на
фирмата по повод установеното от тях изгоряло стърнище. Двамата решили също, че за да мотивират
представителите на „А.Фл." ООД да им предоставят
посочената сума ще представят пред тях по най-убедителен начин големият размер
на субсидията, която ще бъде загубена от фирмата при иницииране на проверка от
тяхна страна чрез подаване на докладна записка до Директора на Дирекция „Т.И."
при ДФЗ. В изпълнение на взетото си решение
Г. и Г. з края на месец септември потърсили контакт с представители на
фирма„А.Фл." ООД. Г. се свързала с кметския наместник
на село Чернооково свидетелката В.а Н. Н. и поръчала на същата да се обади на
представител на фирма „А.Фл." ООД да му даде
нейния номер и да го помоли да и се обади. Свидетелката Н., в началото на месец
октомври се свързала с Н.Др. К. дала му телефонния номер на Г. и му поръчала да
се свържат с нея. Никола К. от своя страна дал телефонния номер на подсъдимата
на съдружника си М. В. В., който да разговаря с Г.. Свидетелят В. се обадил по
телефона на подсъдимата, която му се представила и му заявила, че с колегите си
са установили тяхно изгоряло стърнище в землището на село Чернооково, като му
поръчала да си проверят и след това да й се обадят, за да се разберат какво ще
правят. Свидетелят В. посетил стърнището, за което разговаряли с Г. и се уверил, че действително е изгоряло,
след което отново и се обадил. В разговора си с нея свидетелят В. й обяснил, че
те не са запалили стърнището, но тя му отговорила, че това няма значение и
подлежат на санкция, която е свързана с намаляване на субсидиите. Г. поискала среща с В., за да се разберат
какво да правят. Предложила да се срещнат в гр.Добрич, ж.к.„Балик" в
близост до околовръстното шосе. На същата неустановена дата в началото на месец
октомври свидетелят М. В. отишъл на уговорената
среща. На срещата с В. дошли Й.Г. и Г.Г. със
служебен автомобил на ДФЗ. На срещата те обяснили на свидетеля В., че са
направили снимки на изгорялото стърнище и ако пуснат документите, чрез
изготвянето на докладна записка до Директора на Дирекция „Т.И." при ДФЗ ще
последват сериозни санкции за фирмата, които са свързани със сериозно
намаляване на субсидиите. Подсъдимите заявили на свидетеля В., че може да
заличат снимките и да не пускат докладна записка за предизвикване на проверка и
намаляване на субсидиите, но трябва той да им даде сумата от 1 500 лева. Г.
написала на лист телефонния номер на Г., на когото В. да се обади, когато е
готов с парите за да се срещнат и да му ги даде. След предаването на листчето с
телефонния номер на свидетеля В. тримата
се разделили. В последствие В. обсъдил
въпроса с поисканите му пари в размер на 1 500 лева, със съдружника си Никола К.
и двамата решили да не дават тези пари, а да си понесат отговорността за
запаленото стърнище. Няколко дни по-късно Г. се обадила на свидетеля В. и го
попитала дали са решили ще дадат ли поисканата им сума, или да пуска докладна
записка по случая към Директора на Дирекция „Т.И." при ДФЗ, а свидетеля В.
и отговорил, че няма да им дават пари и да пуска докладната записка, където
трябва.
През втората половина на месец
октомври Й.П.Г. и Г.Н.Г. установили изгоряло стърнище в землището на село
Чернооково, което се обработвало от фирма „Р." АД с Изпълнителен директор В.
И. К.. „Р." АД с ЕИК ********* имала подадено заявление за подпомагане по
схемите и мерките за директни плащания за кампанията 2014г. с оторизирана сума
в размер на 168 557.89 лева. Двамата
решили да потърсят контакт с представители на „Р." АД и в среща с
тях да поискат от същите дар в размер на 9 000 лева, за да не инициират
проверка на цялото стопанство на фирмата по повод установеното от тях изгоряло
стърнище. Двамата решили също, че за да
мотивират представителите на „Р." АД да им предоставят посочената сума ще
представят пред тях по най-убедителен начин големият размер на субсидията,
която ще бъде загубена от фирмата при иницииране на проверка от тяхна страна,
чрез подаване на докладна записка до Директора на Дирекция „Т.И." при ДФЗ.
Г. и Г. в края на месец октомври потърсили контакт с представители на фирма „Р."
АД. Същите се свързали със сътрудник на изпълнителния директор В. К., а именно
с Мартин Г., като му поръчали да предаде на К. да се обади на Г.. Свидетелят В. И. К. познавал подсъдимата
от предишни проверки, които е извършвала Г. на неговата фирма. Мартин Г. предал
на К. телефонния номер на Г.. В края на месец октомври свидетелят К. се обадил
на подсъдимата и тя му заявила, че с колегите й са установили негово запалено
стърнище в землището на село Чернооково. Свидетелят К. отрекъл пред нея да са
палили стърнище, но се разбрали да го провери. След като проверил и се уверил,
че действително в землището на село Чернооково има изгоряло стърнище
стопанисвано от фирмата му, свидетелят К. се обадил на подсъдимата. В разговора
по между им Г. заявила на К., че
санкциите за запалването на полето са големи и може да се стигне до загуба на
голяма част от субсидиите, за които е подадено заявление. Г. поискала среща със свидетеля К., за да се
разберат какво може да се направи. На неустановена дата в периода от
03.11.2014г. до 13.11.2014г. Й.П.Г. и Г.Н.Г. посетили лично свидетеля К. в
базата на фирмата му, намираща се в село Кардам. В проведения между тримата
разговор те заявили на свидетеля К., че заради запаленото стърнище ще загуби
цялата си субсидия. За потвърждение на думите си двамата представили на свидетеля нормативни
документи, на които се основавали санкциите. Заявили на К., че са дошли в
базата на фирмата му за да му помогнат, да го предпазят от последващи
санкции. Двамата му казали, че за да не придвижат процедурата, чрез изготвянето
на докладна записка до Директора на Дирекция „Т.И." при ДФЗ, в която да
отразят установеното от тях изгоряло стърнище и да предизвикат цялостна
проверка на стопанството му и налагане на санкции, той трябва да им даде сумата от 9 000 лева. Свидетелят К. от своя
страна заявил на двамата, че ще провери какви са санкциите, и евентуално в
последствие ще им се обади да се разберат. Поради задържането на подсъдимите на
18.11.2014г. последваща среща между тримата нямало.
В началото на месец октомври 2014г. подсъдимите Й.П.Г.
и Г.Н.Г. установили горящо поле стопанисвано от фирма „Пл.-В.." ЕООД с
управител П. Н. ***, намиращо се в непосредствена близост до пътя Добрич - Козлудуйци. „Пл.-В.." ЕООД с ЕИК ********* имала
подадено заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за
кампанията 2014г. с оторизирана сума в размер на 236 730.30 лева. Забелязвайки
запаленото поле двамата подсъдими се приближили и заварили на мястото сина на
управителя П. В.. Не след дълго при тях дошъл и свидетеля П. В.. В проведения
разговор по между им Г. заявил на
свидетеля В., че не трябва да палят стърнищата и сега те двамата с Г. ще направят замервания и снимки, които ще
изпратят заедно с докладна записка до Директора на Дирекция „Т.И." при
ДФЗ, в следствие на което ще бъде извършена цялостна проверка на стопанството
на В. и ще загуби цялата си субсидия, за която е кандидатствал. Г. заявил на свидетеля В., че случая може и
да не се докладва за проверката, но В. трябва да им даде сумата от 1 000 лева,
за да не пускат с Г. докладна по случая. Притеснен от възможността да загуби
цялата си субсидия, за която е кандидатствал в кампанията 2014г. свидетелят В.
се съгласил да предаде на Г. и Г. сумата
от 1 000 лева. В. обаче не разполагал в себе си с посочената сума пари и
предложил на подсъдимите да го последват с тяхната служебна кола до дома му, от
където да вземе парите и да им ги предаде. Последните се съгласили и те двамата
със служебния автомобил придружили свидетеля В. до дома му в село Козлодуйци,
ул. „Осма" № 1. В. взел от дома си сумата от 1 000 лева и я предал на Г. през прозореца на служебния автомобил,
като в автомобила седяла и Г..
В края на месец септември подсъдимите Й.П.Г. и Н.Д.В.
- М. установили изгоряло стърнище в землището на село Чернооково, община Генерал
Тошево, което се обработвало от частен земеделски производител /ЧЗП/ Г.Н.Г.. Г.Н.Г.
като частен земеделски производител имал подадено заявление за подпомагане по
схемите и мерките за директни плащания за кампанията 2014г. с оторизирана сума
в размер на 21 632.54 лева. Двете решили
да потьрсят контакт с Г.Н.Г. и в среща с него да
поискат от същия дар в размер на 1 500
лева, за да не инициират проверка на цялото стопанство на лицето по повод
установеното от тях изгоряло стърнище. Двете решили също, че за да мотивират Г.Н.Г.
да им предостави посочената сума ще представят пред него по най-убедителен
начин големият размер на субсидията, която ще бъде загубена при иницииране на
проверка от тяхна страна, чрез подаване на докладна записка до Директора на
Дирекция ^Т.И." при ДФЗ. В края на месец септември двете подсъдими
потърсили контакт с Г.Н.Г.. Г. се
свързала с кметския наместник на село Чернооково свидетелката В.а Н. Н. и
поръчала на същата да се обади на Г.Н.Г. да му даде нейния номер и да го помоли
да и се обади. Свидетелката Н. се
свързала със съпругата на Г.Н.Г. - свидетелката Иванка Любенова Г., дала й
телефонния номер на Г. и й поръчала да
се свържат с нея. На 01.10.2014г. свидетелката Г. се обадила по телефона
на Г., която й се представила и й
заявила, че с колегата й от „Т.И." Варна - Н.Д.В. - М. са установили тяхно
изгоряло стърнище в землището на село Чернооково. В разговора си с подсъдимата
свидетелката Г. й обяснила, че те не са запалили стърнището, но тя й
отговорила, че това няма значение и подлежат на санкция, която е свързана с
намаляване на субсидиите. Г. поискала
среща с Г. в гр.Добрич, за да се разберат какво да правят. Свидетелката Г.
заявила на обвиняемата Г., че няма възможност да се срещне с нея и я попитала
възможно ли е нейната дъщеря М. Г. Г. - Велинова да се срещне с нея в гр.Добрич
и да разговарят. Подсъдимата се съгласила и определила среща на дъщерята на
Иванка Г. на следващия ден в 12.00 часа в гр. Добрич, заведение „Бакарди". На 02.10.2014г. свидетелката Иванка Г. преди
12.00 часа се обадила на Г. за да
потвърди за срещата. Последната обаче заявила, че е много заета и отложила
срещата за 14.00 часа, като поискала телефонния номер на М. Г. - Велинова, за
да се чуят и да се уточнят. Свидетелката Г. - Велинова и подсъдимата се чули по
телефона и се разбрали да се срещнат на паркинга на хотел „Изида"
в 14.00 часа. На срещата подсъдимата Г. дошла заедно с
В. - М., като двете пътували със служебен автомобил на ДФЗ. На срещата
двете обвиняеми обяснили на свидетелката Г. - Велинова, че са направили снимки
на изгорялото стърнище и ако пуснат документите чрез изготвянето на докладна
записка до Директора на Дирекция „Т.И." при ДФЗ ще последват сериозни
санкции за баща й, които са свързани с сериозно намаляване на субсидиите. Двете
заявили на свидетелката, че може да заличат снимките и да не пускат докладна
записка за предизвикване на проверка и намаляване на субсидиите, но трябва да
им се плати. Г. написала на лист сумата
от 1 500 лева, която трябва да се даде на трето лице. На друг лист хартия
обвиняемата Г. написала името на лицето, на което трябвало Г. - Велинова да
предаде сумата от 1 500 лева, а именно „Дамян", като написала и телефонния
номер на това лице. Последния лист с името и телефонния номер на лицето, на
което трябва да се дадат парите Г. предала на свидетелката. След предаването на
листчето тримата се разделили. До задържането на подсъдимите парите не била
предадени
На неустановена дата в периода от 01.10.2014г. до
20.10.2014г. подсъдимата Н.Д.В. - М. установила горящо поле стопанисвано от частен
земеделски производител Мария И. ***. Частен земеделски производител Мария И. Н.
имала подадено заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни
плащания за кампанията 2014г. с оторизирана сума в размер на 30 473.59 лева.
Забелязвайки запаленото поле В. - М. се
приближила със служебен автомобил на ДФЗ, и на место заварила свидетеля Мартин И.
М.. Подсъдимата се скарала на свидетеля М., че е запалил стърнището и му
казала, че ще понесат големи санкции, свързани с намаляване на субсидиите.
Свидетелят М. позвънил по телефона на баща си И. М. Г., който основно се
занимавал със стопанисването на земите на Н. и му обяснил за случилото се.
Свидетелят Г. разговарял с подсъдимата В. - М.. В проведения разговор по между
им тя заявила на свидетеля Г., че не трябва да палят стърнищата и сега тя ще
направи замервания и снимки, които ще изпрати заедно с докладна записка до
Директора на Дирекция „Т.И." при ДФЗ, в следствие на което ще бъде
извършена цялостна проверка на стопанството на Мария И. Н. и ще загуби част от
субсидията, за която е кандидатствала. След като обяснила на свидетеля
последиците от запалването на стърнището
В. - М. си тръгнала със служебния автомобил. Свидетелят Г. се обадил по
телефона на подсъдимата Й.П.Г., която му била далечна роднина и потърсил
съдействие от нея, тъй като бил наясно, че тя работи в ДФЗ - „Т.И." Варна.
Г. поела ангажимент към свидетеля Г. да му съдейства пред колегите си. В
последствие Г. споделила с В. - М. за разговора си със свидетеля Г..
Двете решили да поискат от свидетеля Г. сума в размер на 800 лева, за да не
инициират проверка на цялото стопанство на дъщеря му по повод установеното от В.
- М. изгоряло стърнище, с което да предизвикат намаляване на субсидиите им. Двете
се разбрали, че Й.Г. ще поиска сумата от 800 лева от роднината си И. М. Г.,
като заяви на същия, че парите са за колегите й, а тя за себе си няма да вземе.
В последствие при проведен разговор със свидетеля Г. подсъдимата Г. му казала,
че за да се прекрати случая със запаленото му стърнище и колегата и - Н.Д.В. - М.
да не пуска докладна записка до Директора на Дирекция „Т.И." при ДФЗ, в
следствие на което ще бъде извършена цялостна проверка на стопанството на Мария
И. Н. и ще загуби част от субсидията той трябва да и даде сумата от 800 лева,
която тя да предаде на колегата си. Във връзка с постигнатата уговорка на 22.10.2014г.
свидетелят И. М. Г. и подсъдимата Й.П.Г. ***, където свидетелят Г. и предал
сумата от 800 лева.
През втората половина на месец октомври 2014г. подсъдимата
Н.Д.В. - М. установила запалено стърнище в землището на село Черна, което се
обработвало от Частен земеделски производител И. К. И.. Частния земеделски
производител И. К. И. имал подадено заявление за подпомагане по схемите и
мерките за директни плащания за кампанията 2014г. с оторизирана сума в размер
на 134 303.49 лева. Пристигайки на запаленото стърнище В. - М. заварила там свидетеля И. К. И.. В
разговор между двамата тя попитала И., защо е запалил стърнището и не знае ли,
че това е забранено, като го уведомила, че подлежи на санкции. Изнервен от
ситуацията свидетелят И. казал на подсъдимата, че не го е запалил той
стърнището дори се притеснявал, че може да изгори и неожънатата му нива в
съседство. Подсъдимата не се съгласила с твърдението на И. и двамата се
скарали, като последния я попитал каква е тя, за да му прави забележка. В.- М. му казала, че е държавен служител от
ДФЗ, като му показала емблемата на служебния си автомобил, с който била дошла.
След разговора с И. подсъдимата направила необходимите замервания за
идентификация на имота, както и нужните снимки за установяване на запалването и
си тръгнала. В последствие тримата - Н.Д.В. - М., Й.П.Г. и Г.Н.Г. решили в последваща среща с И. К. И. да поискат от същия е дар в
размер на 3 000 лева, за да не инициират проверка на цялото му стопанство по
повод установеното от тях изгоряло стърнище. Тримата решили да потърсят отново контакт с И., за да
организират среща с него, на която да му поискат сума в размер на 3 000 лева.
Решили също така контакта с И. по телефона да бъде осъществен от Г., а срещата с И. да се проведе от Г.. В изпълнение на решенията си няколко дни
след установяване на запаленото стърнище от
В. - М. свидетеля И. К. И. бил потърсен от Г. по телефона. В проведения разговор Г. се
представила, че е от ДФЗ и поискала среща с И. във връзка с запаленото
стърнище. Г. по телефона продиктувала номера на телефона на Г., като поръчала на И. да се свърже с този
номер и да се разберат какво ще правят във връзка със запаленото стърнище и
полагащите се санкции за това. Свидетелят И. позвънил на продиктувания му от Г.
телефон и се свързал с подсъдимия Г.. В разговора Г. поискал среща с И., за да
се разберат за запаленото стърнище. Двамата се разбрали да се срещнат в
заведение намиращо се в гр.Добрич, кв.Рилци. На неустановена дата в периода от
23.10.2014г. до 31.10.2014г. Г. и
свидетелят И. се срещнали на посоченото заведение. В разговора Г. обяснил с подробности високите санкции,
които грозят И. и сериозното намаляване на субсидиите му заради запаленото
стърнище. В разговора свидетелят И. му
обяснил, че те не са запалили стърнището, но той му отговорил, че това няма
значение и подлежат на санкция, която е свързана с намаляване на субсидиите.
Накрая на водения разговор Г. заявил на свидетеля, че може да заличат снимките
и да не пускат докладна записка до Директора на Дирекция „Т.И." при ДФЗ за
предизвикване на проверка и намаляване на субсидиите, но трябва той да им даде
сумата от 3 000 лева общо на тримата колеги, които работели по неговия случай.
Свидетелят И. притеснен от възможността да загуби част от субсидиите си извадил
една пачка - 1 000 лева и ги хвърлил на масата пред подсъдимия, като му казал,
че и 1 000 лева са им много и излязъл от заведението.
През втората половина на месец октомври 2014г. подсъдимите
Й.П.Г., Н.Д.В. - М. и Г.Н.Г. установили запалено стърнище в землището на село
Камен, община Добричка, което се обработвало от кооперация ЗКПУ „Камен"
село Камен с председател М. В. Й.. ЗКПУ „Камен" село Камен с ЕИК *********
имала подадено заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни
плащания за кампанията 2014г. с оторизирана сума в размер на 174 236.28 лева.
Тримата решили в среща с председателя на
кооперацията да поискат от същия дар в
размер на 1 500 лева, за да не инициират проверка на цялото стопанство на
фирмата по повод установеното от тях изгоряло стърнище Тримата подсъдими
посетили изгорялото стърнище на ЗКПУ „Камен" и там заварили свидетеля Селями Сали Мехмедов, който бил на полето. Г. предал на
свидетеля Мехмедов листче с номер, който да предаде на председателя на
кооперацията, за да се свърже с тях. Свидетелят Мехмедов предал на председателя
на кооперацията М. Й. листчето с номера. Свидетелят Й. се обадил на номера,
който бил предаден на свидетеля Мехмедов и разговарял с Г.. Последния му се представил и заявил, че с колегите си са установили тяхно
изгоряло стърнище, като му обяснил, че не трябва да се палят стърнища и
подлежат на санкция, която е свързана с намаляване на субсидиите. Г. поискал среща с Й., за да се разберат
какво да правят. В проведения телефонен разговор между Г. и свидетелят Й. двамата се разбрали да се
срещнат на неустановена дата края на месец октомври в гр. Добрич, заведение
„Приказките". На срещата подсъдимия обяснил на свидетеля Й., че с колегите
му -Й.Г. и Н.В. - М. са направили снимки на изгорялото стърнище и ако пуснат
документите, чрез изготвянето на докладна записка до Директора на Дирекция „Т.И."
при ДФЗ ще последват сериозни санкции за кооперацията, които са свързани с
сериозно намаляване на субсидиите в рамките около 27 000 лева, като е възможно
наказание и лишаване от субсидии през следващите три години.
Подсъдимият заявил на
свидетеля Й., че може да заличат снимките и да не пускат докладна записка за
предизвикване на проверка и намаляване на субсидиите, но трябва той да им даде
10 % от 27 000 лева, като тези пари според
Г. щели да се разделят на тримата колеги, които работят по случая.
Свидетелят Й. казал на подсъдимия, че исканата от него и колегите му сума е
твърде сериозна и той няма как да я осигури. Притеснен обаче от възможността да
загуби субсидиите се за три години напред и да постави кооперацията под угроза
от фалит свидетелят Й. се съгласил да даде сумата от 1 500 лева. Г. му казал, че те са трима и тази сума от 1
500 лева е твърде малка, но се съгласил и двамата се разделили. На 04.11.2014г.
Г. се обадил на свидетеля Й. и го попитал готов ли е с парите, защото с
колегите му ще трябва да пускат докладната до Директора на Дирекция „Т.И."
при ДФЗ. Двамата се разбрали да се срещнат на бензиностанция на „Петрол",
намираща се в гр.Добрич, на ул.„Калиакра". На 04.11.2014г. свидетелят М. Й.
и обвиняемият Г.Г. се срещнали на посочената
бензиностанция в гр. Добрич. При срещата им
Г. влязъл в автомобила на свидетеля Й.. След като поговорили известно
време той поддал отворената си раница към свидетеля Й.,
който пуснал в нея носените от него пари - 1 500 лева в копюри
от по 50 лева. Г. си прибрал и закопчал
раницата и си тръгнал.
На 04.11.2014г. подсъдимите Й.П.Г., Н.Д.В. - М. и Г.Н.Г.
установили изгоряло стърнище в землището на село Генерал Киселово, обл. Варна, което се обработвало от Всестранна кооперация
„Надежда" с.Генерал Киселово с председател И. А. Д.. Всестранна кооперация
„Надежда" с.Генерал Киселово с ЕИК ********* имала подадено заявление за
подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампанията 2014г. с
оторизирана сума в размер на 464 050.29 лева. Тримата решили в среща с председателя на кооперацията
да поискат от същия дар в размер на 4
000 лева, за да не инициират проверка на цялото стопанство на фирмата по повод
установеното от тях изгоряло стърнище. Подсъдимите решили също, че за да
мотивират председателя на кооперацията да им предостави посочената сума ще
представят пред него по най-убедителен начин големият размер на субсидията,
която ще бъде загубена от кооперацията при иницииране на проверка от тяхна
страна, чрез подаване на докладна записка до Директора на Дирекция „Т.И."
при ДФЗ. Тримата посетили изгорялото стърнище на ВК „Надежда" и там заварили
свидетеля Енгин С., който бил на полето.
Г. предал на С. листче с номер, който да предаде на председателя на
кооперацията, за да се свърже с тях. Свидетелят С. веднага се обадил на
председателя на кооперацията И. Д. и му продиктувал номера. Свидетелят И. Д. се
обадил на номера, който бил предаден на свидетеля С. и разговарял с Г.. Последния му се представил и му заявил,
че с колегите си са установили тяхно изгоряло стърнище. В разговора си с подсъдимия
свидетелят Д. му обяснил, че те не са запалили стърнището, но той му отговорил,
че това няма значение и подлежат на санкция, която е свързана с намаляване на
субсидиите. Г. поискал среща с Д., за да
се разберат какво да правят. За това, че е изнудван И. Д. подал сигнал в
полицията. След разрешение на и.ф. председател на Окръжен съд – Добрич били
приложени специални разузнавателни средства и изготвено веществено доказателствено средство “звукозапис”. В последствие в
проведен телефонен разговор между Г. и свидетелят Д. двамата се разбрали да се
срещнат на 10.11.2014г. в гр.Добрич, заведение „Бакарди".
На срещата Г. обяснил на Д., че с
колегите му - Й.Г. и Н.В. - М. са направили снимки на изгорялото стърнище и ако
пуснат документите, чрез изготвянето на докладна записка до Директора на
Дирекция „Т.И." при ДФЗ ще последват сериозни санкции за кооперацията,
които са свързани с сериозно намаляване на субсидиите в рамките от 5 до 15% в
зависимост от размера на запаленото. Подсъдимият заявил на свидетеля Д., че
може да заличат снимките и да не пускат докладна записка за предизвикване на
проверка и намаляване на субсидиите, но трябва той да им даде сумата от 4 000
лева, - по 1 000 лева на човек, тъй като при проверката са били четирима
души – тримата подсъдими и колега от гр.София. Свидетелят Д. казал на подсъдимия,
че исканата от него и колегите му сума е твърде сериозна и той няма как веднага
да я осигури. Г. му отговорил, че може
да изчака известен период от време докато Д. има готовност с парите. Седмица по
късно на 17.11.2014г. Г. се обадил на свидетеля Д. и го попитал готов ли е с
парите, защото с колегите му ще трябва да пускат докладната до Директора на
Дирекция „Т.И." при ДФЗ. Двамата се разбрали на следващия ден 18.11.2014г.
след обяд Г. да се обади на Д., за да му
каже къде да се срещнат и последния да му предаде парите. Междувременно било
приложено специално разузнавателно средство “Белязване
на предмети” като били обработени 60 бр. банкноти от по 50 лева – общо
3 000 лева. На 18.11.2014г. подсъдимият Г. се обадил на свидетеля Д. и се
разбрали да се видят в заведение „Авангард" в гр. Варна в 18.00 часа. Били
приложени специални разузнавателни средства “звукозапис” и видеозапис” В
проведения разговор свидетелят Д. настоял на срещата да присъства поне още един
негов колега присъствал при извършването на проверката. Това настояване на
свидетеля Д. било обсъдено между тримата и решили на уговорената вече среща да
отиде и Й.Г., за да успее да мотивира Д.
да им предостави поисканите му вече пари. За по-голяма убедителност Г. поискала от В. - М. да й изпрати снимки от проверката, за
да ги покаже на Д.. На 18.11.2014г. в 18.00 часа свидетелят И. Д. и Г.Г. се срещнали в
заведение „Авангард" в гр. Варна. При срещата им свидетеля Д. отново
попитал защо няма поне още един от колегите на
Г., който е присъствал при извършването на проверката. Тогава Г. се обадил по телефона на Г., която дошла на срещата им и седнала да
разговаря със свидетеля Д.. След като поговорили и Г. успяла да мотивира с
присъствието си свидетеля Д. същата си тръгнала. След като останали двамата на
масата Г. поддал
отворената си раница към свидетеля Д., който пуснал вътре в раницата плика с
носените от него пари - 3 000 лева в копюри от по 50
лева. Г. си прибрал и закопчал раницата, а свидетеля Д. си тръгнал.
Съдържанието на разговора между двамата подсъдими и свидетеля Д. се установява
от изготвените веществени доказателствени средства
“звукозапис” и “видеозапис”. След излизане от заведението Г. бил задържан. При
извършения обиск и изземване, у подсъдимия бил намерен хартиен плик със 60 бр.
банкноти в копюри по 50 лева. От заключението на
назначената в хода на досъдебното производство Съдебна Физико – химична
експертиза ценено от съда като обективно и компетентно дадено се установява, че
по представените за изследване 60 бр. банкноти с номинал от 50 лева се
установява наличие на флуоресциращо вещество, идентично по химичен състав с веществото от сравнителната проба
–приложение №1 към протокол от 19.11.2014г. Банкнотите са истински парични
знаци – заключение на СТЕ – т.6 л.203.
Подсъдимият Г.Н.Г. възползвайки се от натрупания си
опит, като бивш служител на Държавен фонд „Земеделие", както и от
съвместната си дейност с Й.П.Г. и Н.Д.В.
- М., свързана с ежедневните посещения на запалени от земеделски стопани
полета, решил независимо от описаната си по-горе задружна престъпна дейност да
набави за себе си имотна облага -парична сума в различен размер, като възбужда
и поддържа заблуждение у земеделски стопани, представяйки се за длъжностно лице
- държавен служител в Държавен фонд „Земеделие" в „Специализирана
администрация", Областна дирекция - Варна, отдел „Регионален Т.И." и
убеждавайки земеделските стопани, че от него зависи налагането на санкции на
същите за запалени от тях стърнища и е в съС.ие да предотврати намаляването на полагащата им се субсидия
в следствие на констатираното от него изгаряне на стърнища срещу определена
сума пари, която следвало да му се предаде като с това причинил на земеделските
стопани имотна вреда в размер на предадената му сума пари. Общият размер на
получените от Г.Н.Г. суми е 11 500 /единадесет хиляди и петстотин/ лева.
На 16.10.2014г. подсъдимият Г.Н.Г. установил запалено стърнище в
землището на село П., община Добричка, стопанисвано от ЗК „П." село П. с
председател Г. М. Г..*** с ЕЖ ********* имала подадено заявление за подпомагане
по схемите и мерките за директни плащания за кампанията 2014г. с оторизирана
сума в размер на 540 675.61 лева. Установявайки запаленото стърнище
стопанисвано от ЗК „П." решил да изкара пари представяйки се за длъжностно
лице. На място на самото стърнище той разговарял със служител от кооперацията,
на когото предал номера на мобилния си телефон и поръчал председателя на
кооперацията да му се обади задължително. На същия ден председателя на
кооперацията свидетелят Г. М. Г. се обадил на
Г., който му се представил, че работи в Държавен фонд „Земеделие",
Областна дирекция - Варна, отдел „Регионален Т.И." и поискал среща с него,
за да разговарят по повод запаленото стърнище и санкциите, които може да понесе
кооперацията. В проведения разговор двамата се разбрали да се видят на
следващия ден в гр. Добрич, заведение „Марко Поло" в 10.00 часа. На
17.10.2014г. Г. и свидетелят Г. се
срещнали в гр. Добрич, заведение „Марко Поло" и подсъдимият обяснил на Г.,
че заради запаленото стърнище ще бъдат намалени субсидиите за които е
кандидатствала кооперацията с 33 000 лева, защото запалването било голямо
нарушение. В разговора по между им обвиняемият Г. отново изтъкнал факта, че е
държавен служител в ДФЗ и в конкретния случай изцяло от него зависело дали да
пусне докладна записка до Директора на Дирекция „Т.И." при ДФЗ за
предизвикване на проверка и налагане на санкции, или не. Г. заявил на свидетеля, че може да не пусне
докладна записка за иницииране на проверка, но Г. трябва да му даде сумата от 3
000 лева. Свидетелят Г. му казал, че сумата от 3 000 лева е солидна сума и в
случая се касае за кооперация, която следва да отпусне парите, за да му бъдат
предадени на него и ще трябва време за това. С тази уговорка двамата се
разделили. След срещата свидетелят Г. отнесъл въпроса до управителния съвет на
кооперацията и с решение на управителния съвет била отпусната сумата от 3 000
лева от касата на кооперацията. След като получил сумата от касата на
кооперацията свидетелят Г. се обадил на Г. на 20.10.2014г. да се срещнат, за да
му предостави сумата от 3 000 лева. Същия ден двамата се срещнали на паркинга
на бензиностанция „МТТ", намираща се на околовръстен път гр. Добрич. На
срещата Г. влязъл в служебния автомобил
на свидетеля Г. казал, че много бърза и поискал последният да му дава парите,
за които са се събрали. Г. извадил плика, в който бил сложил сумата от 3 000
лева и ги дал на Г., който ги взел,
отворил носеният от него голям черен сак, сложил ги там и си тръгнал.
На неустановена дата в периода 01.10.2014г. до
21.10.2014г. подсъдимият Г.Н.Г. установил запалено стърнище в землището на село
Генерал К.о, община Добричка, стопанисвано от И. М. Й.. И. М. Й. имал подадено
заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за
кампанията 2014г. с оторизирана сума в размер на 104 344.54 лева. Установявайки
запаленото стърнище стопанисвано от И. М. Й. Г. решил да набави за себе си
сумата от 3 000 лева, като възбуди заблуждение у И. М. Й., че е длъжностно лице
от ДФЗ и като такова от него зависи надлежното констатиране на нарушението,
както и придвижването на процедурата за налагане на санкции, свързани с
намаляване на субсидиите на Й. във връзка със запалените стърнища. В изпълнение
на взетото си решение за набавяне на имотна облага Г. потърсил контакт с Й., чрез кметицата на
село Генерал К.о като оставил на същата лист с написани на него телефонният му
номер и името Г.. Той обяснил на кметицата, че трябва спешно Й. да му се обади
във връзка с установени от него изгорели стърнища. Свидетелят Й. се обадил
на Г., който му се представил, че работи
в Държавен фонд „Земеделие", Областна дирекция - Варна, отдел „Регионален Т.И."
и поискал среща с него, за да разговарят по повод запаленото стърнище и
санкциите, които може да понесе Й.. В проведения разговор двамата се разбрали
да се видят в гр. Добрич, заведение „Марко Поло". На неустановена дата в
периода от 01.10.2014г. до 21.10.2014г. подсъдимият Г. и свидетелят Й. се
срещнали в гр. Добрич, заведение „Марко Поло" и той обяснил на Й., че
заради запаленото стърнище ще бъдат намалени субсидиите за които е
кандидатствал с около 25%, защото запалването било голямо нарушение. В разговора
по между им Г. отново изтъкнал факта, че
е държавен служител в ДФЗ и в конкретния случай изцяло от него зависело дали да
пусне докладна записка до Директора на Дирекция „Т.И." при ДФЗ за
предизвикване на проверка и налагане на санкции или не. Заявил на свидетеля, че
може да не пусне докладна записка за иницииране на проверка, но Й. трябва да му
даде сумата от 3 000 лева. Свидетелят Й. казал на обвиняемия, че сумата от 3
000 лева е солидна сума, която той нямал в себе си и ще му е необходимо време
да я набави. С тази уговорка двамата се разделили и се уговорили да се видят на
21.10.2014г. в гр. Добрич, заведение „Марко Поло" за да му предостави
сумата от 3 000 лева. На 21.10.2014г. около 07.00 часа Г. и свидетелят Й. се срещнали в гр. Добрич,
заведение „Марко Поло". На срещата Г. бил пристигнал преди свидетеля Й.. Й.
влязъл в заведението седнал до обвиняемия, който подал към него малка платнена
раница с отворени джобове и посочил на Й. да сложи парите там Свидетелят Й.
сложил в раницата сумата от 3 000 лева в банкноти от по 50 лева, завързани с
ластик и си тръгнал.
В периода от 30.10.2014г. до 11.11.2014г.
подсъдимият Г.Н.Г. установил запалено стърнище в землището между селата
Чернооково и Кардам, община Добричка, стопанисвано от И.Г. И. като частен
земеделски производител. И.Г. И. имал подадено заявление за подпомагане по
схемите и мерките за директни плащания за кампанията 2014г. с оторизирана сума
в размер на 68 008.53 лева. Установявайки запаленото стърнище стопанисвано от И.Г.
И. Г. решил да набави за себе си сумата
от 3 000 лева, като създаде представа у И., че е длъжностно лице от ДФЗ и като
такова от него зависи надлежното констатиране на нарушението, както и
придвижването на процедурата за налагане на санкции, свързани с намаляване на
субсидиите на И. във връзка със запалените стърнища. Същевременно обвиняемият Г.
съзнавал, че в конкретния случай той самият не е длъжностно лице и действал
самостоятелно без участието на длъжностни лица от ДФЗ и реално при тези
обстоятелства той не е в съС.ие
по никакъв начин да повлияе положително или отрицателно на очакваните от И.
субсидии. Г. потърсил контакт с И. чрез кмета на село Кардам. Обяснил на кмета,
че трябва спешно И. да му се обади във връзка с установени от него изгорели
стърнища. Свидетелят И. се обадил на Г.,
който му се представил, че работи в Държавен фонд „Земеделие", Областна
дирекция -Варна, отдел „Регионален Т.И." и поискал среща с него, за да
разговарят по повод запаленото стърнище и санкциите, които може да понесе И..
Свидетелят И. и подсъдимият провели няколко телефонни разговора по между си
като при първия разговор се представил
като И., а при последващите разговори се представял
като Г.. На един от разговорите двамата се разбрани да се видят в гр. Генерал
Тошево в заведение, намиращо се в близост до читалището. На неустановена дата в
периода от 11.11.2014г. до 17.11.2014г. Г. и свидетелят И. се срещнали в гр. Генерал
Тошево в заведение, намиращо се в близост до читалището и той обяснил на И., че
заради запаленото стърнище ще бъдат намалени субсидиите за които е
кандидатствал с около 25%, защото запалването било голямо нарушение. Г. дори сметнал размера на санкцията, която
евентуално щяла да бъде наложена на И., като според него същата възлизала на
около 17 000, или 18 000 лева. В разговора по между им Г. отново изтъкнал факта, че е държавен
служител в ДФЗ и в конкретния случай изцяло от него зависело дали да пусне
докладна записка до Директора на Дирекция „Т.И." при ДФЗ за предизвикване
на проверка и налагане на санкции или не.
Г. заявил на свидетеля, че може да не пусне докладна записка за
иницииране на проверка, но И. трябва да му даде сумата от 3 000 лева.
Свидетелят Й. казал на обвиняемия, че сумата от 3 000 лева е солидна сума,
която той нямал в себе си и ще му е необходимо време за да помисли и евентуално
да я набави. С тази уговорка двамата се разделили. Свидетелят И. и Г. продължили да подържат връзка по телефона,
като при разговорите последния продължавал да подържа заблуждението на И., че е
държавен служител и от него зависело дали да се наложи санкция, водеща до
намаляване на субсидиите му. На един от разговорите се разбрали да се видят на
17.11.2014г. в гр. Добрич, на бензиностанция „ОМВ", която се намирала в
близост до автогарата, за да може свидетеля И. да предостави сумата от 3 000
лева на обвиняемия Г.. На 17.11.2014г. около 18.30 часа Г. и свидетелят И. се срещнали в гр. Добрич,
на паркинга на бензиностанция „ОМВ", която се намирала в близост до
автогарата. На срещата Г. влязъл в
автомобила на свидетеля И.. Подсъдимият подал към свидетеля носената от него
чанта, която била отворена и посочил на И. да сложи парите там. Свидетелят И.
сложил в чантата на Г. сумата от 3 000
лева и си тръгнал.
В периода от 19.10.2014г. до
10.11.2014г. обвиняемият Г.Н.Г. установил запалено стърнище в землището на село
Равнец, община Генерал Тошево, стопанисвано от фирма „Агро
Т. 50" ЕООД с управител Х. Т. Х.в. „Агро Т.
50" ЕООД, ЕИК ********* с управител Х. Т. Х.в имал подадено заявление за
подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампанията 2014г. с
оторизирана сума в размер на 20 292.73 лева. Установявайки запаленото стърнище
стопанисвано от Х. Т. Х.в решил да
набави за себе си сумата от 3 000 лева, като заблуди Х.в, че е длъжностно лице
от ДФЗ и като такова от него зависи надлежното констатиране на нарушението,
както и придвижването на процедурата за налагане на санкции, свързани с
намаляване на субсидиите на Х.в във връзка със запалените стърнища. Г. посетил
лично запаленото стърнище, на което бил дошъл и свидетеля Х.в. Подсъдимият Г.
дошъл на стърнището с личния си автомобил марка „Фолксваген" син на цвят с
добричка регистрация. В проведения личен разговор със свидетеля Х.в той му се
представил, че работи в Държавен фонд „Земеделие", Областна дирекция -
Варна, отдел „Регионален Т.И." и го попитал защо е запалил стърнището,
като му заявил, че това е сериозно нарушение. Г. поискал телефонния номер на
свидетеля Х.в, за да се чуят и разговарят допълнително и след като го подучил
си тръгнал с автомобила. В последствие Г.
се обадил по телефона на Х.в и поискал
среща с него, за да разговарят по повод запаленото стърнище и санкциите, които
може да понесе Х.в. Свидетелят Х.в и подсъдимият Г. се разбрали да се видят в
гр. Генерал Тошево на бензиностанция „Питае", собственост на Петър Петров,
намираща се на изхода за гр. Добрич. На 10.11.2014г. около 15.00 часа Г. и
свидетелят Х.в се срещнали в гр. Генерал Тошево на бензиностанция „Питае"
и подсъдимият обяснил на Х.в, че заради запаленото стърнище ще бъдат намалени
субсидиите за които е кандидатствала неговата фирма, защото запалването било
голямо нарушение. В разговора по между им
Г. подчертал изтъкнал факта, че е държавен служител в ДФЗ и в конкретния
случай изцяло от него зависело дали да пусне докладна записка до Директора на
Дирекция „Т.И." при ДФЗ за предизвикване на проверка и налагане на санкции
или не. Обвиняемият Г. заявил на свидетеля, че може да не пусне докладна
записка за иницииране на проверка, но Х.в трябва да му даде сумата от 3 000
лева. Свидетелят Х.в казал на обвиняемия, че сумата от 3 000 лева е солидна
сума, която той нямал в себе си и трудно би ги събрал. В крайна сметка двамата
се разбрали свидетелят Х.в да му предостави сумата от 2 500 лева. С тази
уговорка двамата се разделили. Свидетелят Х.в и
Г. продължили да подържат връзка по телефона, като при разговорите Г. продължавал да подържа заблуждението на Х.в,
че е държавен служител и от него зависело дали да се наложи санкция на фирмата
му, водеща до намаляване на субсидиите му. На един от разговорите се разбрали
да се видят на 11.11.2014г. около 10.30 часа на
автоспирката на с. Равнец, намираща се на главен път Добрич- Кардам, за да може свидетеля Х.в да предостави
сумата от 2 500 лева на подсъдимият. На 11.11.2014г.
около 10.30 часа Г. и свидетелят Х.в се
срещнали на автоспирката на с. Равнец, намираща се на главен път Добрич -
Кардам. На срещата Г. влязъл в
автомобила на свидетеля Х.в. В автомобила Г. подал към свидетеля носената от
него чанта, която била отворена и посочил на Х.в да пусне парите там.
Свидетелят Х.в пуснал в чантата на подсъдимия сумата от 2 500 лева, заедно с
платежното нареждане от банката, от която ги изтеглил и си тръгнал.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства –
самопризнанията на подсъдимите депозирани в съдебно заседание при условията на чл.371
т.2 от НПК, показанията на свидетелите, протоколи за разпознаване на лица, протоколи за претърсване и
изземване, протоколи за обиск и изземване, протоколи за доброволно предаване,
протокол за оглед на веществени доказателства,
заключение на технически, физико-химична, съдебно-психиатрични и
графически експертизи, ВДС от експлоатирани СРС, писмени доказателства
представени от ДФЗ прочетени и приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.283 от НПК.
Същите са
последователни, непротиворечиви, водят до една и съща фактическа обстановка и
се кредитират безусловно от съда.
І. При
така възприетата фактическа обстановка, като прецени и аргументите на страните
в хода на пледоариите по същество съдът достигна до извода, че подсъдимия Г.Н.Г. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпления :
1. по чл. 302 т.2 и т.4 б.”А” вр. чл.301 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.4 от НК, тъй като за периода от началото на месец октомври 2014 г. до
18.11.2014 г., в областите Добрич и Варна, при условията на продължавано
престъпление, в съучастие със съизвършителите
длъжностни лица Й.П.Г. и Н.Д.В. - М., като помагач, е поискал дар в размер на 34 000 лева
и приел дар в размер на
23 500 лева от следните лица - земеделски производители
-
от Д. Д. М. –
поискани и получени 8000 лева,
-
от В. В. С. – поискани и получени 9000 лева,
-
от М. В. В. –
поискани 1500 лева,
-
от В. И. К. –
поискани 9000 лева,
-
от П. Н. В. –
поискани и получени 1000 лева,
-
от И. А. Д. –
поискани 4000 лева, но получени 3000 лева,
-
от И. К. И. -
поискани 3000 лева, но получени 1000 лева и
-
от М. В. Й. –
поискани и получени 1500 лева,
– големи размери, които не му се следват, за да не бъдат изготвени по отношение на
всеки един от тях докладни записки до Директора на Дирекция „Т.И."
към Държавен фонд „Земеделие", съгласно изискванията по Методиката за
прилагане на кръстосаното съответствие в Република България /утвърдена със
заповед № РД 09520/31.07.2014 г. на министъра на земеделието и храните/ и
Работната инструкция по Кръстосано съответствие към Правилника за дейността на
Дирекция „Т.И.", в които да се отразят констатирани нарушения - изгаряне
на запалени стърнища от полски култури, и подкупът е извършен чрез изнудване
посредством злоупотреба със служебно положение, тъй като всеки един от
земеделските производители е бил заплашен, че ако не предаде поисканата сума
ще се предприемат действия по изготвяне на докладната записка и ще се
предизвика извършване на цялостна проверка на обработваните от бенефициента
площи, с което:
- за Д. Д. М. - ще се намали с 25 %
полагащата се субсидия за 2014 г. на ЕТ „Давид -", ЕИК *********,
- за В. В. С. - ще се
намали със 195 000 лв. полагащата се субсидия за 2014 г. на ПТК
"Житница", ЕИК ********* с председател С. Т. Н.
- за М. В. В. - ще се намали със 100 % полагащата се субсидия за 2014г. за
запаления парцел находящ се в землището на село
Чернооково и със 25% полагащата се субсидия за всички останали парцели на
"А.Фл. " ООД ЕИК *********,
- за В. И. К. - ще бъде
отнета цялата полагащата се субсидия за 2014 г. на "Р. " АД ЕИК
*********,
- за П. Н. В. - ще бъде отнета
полагащата се субсидия за 2014 г. на "Пл.-В.." ЕООД ЕИК *********,
- за И. А. Д. - ще се
намали с от 5% до 25 % от полагащата се субсидия за 2014 г. на ВК
„Надежда", ЕИК *********
- за И. К. И. - ще
понесе много голяма санкция от полагащата се като частен земеделски
производител субсидия за 2014 г. и
- за М. В. Й. - ще последват много големи санкции за кооперацията,
които са свързани със сериозно намаляване на субсидиите с около 27 000 лева,
като е възможно наказание и лишаване от субсидии през следващите три години.
За да приеме диспозитив на обвинението
съществено различен от изложения в обвинителния акт на прокурора при СГП
съдебният състав счете, че в обвинението, респективно в присъдата е напълно достатъчно да бъдат посочени всички признаци на състава на престъплението и е безсмислено да се посочват
факти свързани с механизма на извършване на престъплението, разяснения що е
това продължавано престъпление, дефиниция за длъжностно лице и др.. При
четенето на обвинителния акт от прокурора при СГП по реда на чл.276 ал.1 от НПК
бе изключително трудно за състава на съда, а може би и за страните при достигане
до средата на обвинението да си спомни неговото начало и за кой от подсъдимите
се отнася.
Субект на престъплението е вменяемо,
пълнолетно, неосъждано физическо лице.
Престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимия е съзнавал обществено
опасния характер на извършеното и е предвиждал обществено опасните му
последици. Бил е наясно, че заедно с длъжностните лица Г. и В. – М. искат
дарове които не им се следват – парични суми от земеделски производители, за да
не изпълнят длъжностните лица задълженията си по служба.
Деянието е
квалифицирано по чл.302 т.2 от НК доколкото подкупа е извършен посредством
злоупотреба със служебното положение на длъжностните лица Г. и В. – М., като тъй като всеки един от земеделските
производители е бил заплашен, че ако не предаде поисканата сума ще се
предприемат действия по изготвяне на докладната записка и ще се предизвика
извършване на цялостна проверка на обработваните от бенефициента площи, с което ще се намали с процент, или ще бъде изцяло
отнета полагащата им субсидия за 2014 г.
Деянието е квалифицирано по т.4 б.”А” на
чл.302 от НК и е в големи размери доколкото подсъдимият Г. е поискал дар в
размер на 34 000 лева /в същност 37 000/, а съгласно Тълкувателно
решение N: 1 от 30.10.1998 г. , по тълк. н. д. N:
1/98 г., ОСНК при определяне
квалифициращите признаци "големи размери" и "особено големи
размери" за различните видове престъпления, ако друго не е посочено в
закона, критерият е паричната равностойност на предмета на престъплението,
която надхвърля седемдесет, съответно сто и четиридесет пъти установената в
страната минимална работна заплата. Съгласно ПМС № 249/31.10.2013г. минималната работна заплата в
страната за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г. е
била 340 лева и критерият “големи размери” е удовлетворен ако подкупа е на
стойност над 23 800 лева.
Деянието извършено от подсъдимия Г. е при условията на
продължавано престъпление доколкото са налице общо осем деяния, които
осъществяват поотделно състава на престъплението подкуп, извършени са през
непродължителен период от време – по-малко от два месеца, при една и съща фактическа обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Подсъдимия Г. е действал като помагач – улеснил е
извършването на престъплението от длъжностните лица Г. и В. – М. посредством
провеждане на срещи със земеделските
производители и получаването на сумите от тях.
Съдебния състав отчете факта, че размера на искания от
подсъдимия неследващ му се дар е в размер на 37 000 лева, а му е предявено
обвинение за сумата от 34 000 лева – вероятно поради недоглеждане от
страна на държавния обвинител, но доколкото разликата е в полза на подсъдимия
съда намери, че не са нарушени правата му и не са налице основания за връщане
на делото за допълнително разследване. Съдът отчете и факта, че е налична
разлика между поискания и приетия подкуп и на осн.
чл.304 пр.1 от НПК оправда подсъдимия в частта на обвинението да е приел дар за
разликата от 34 000 лева до 23 500 лева.
Причина за извършване на престъплението е желанието на подсъдимия Г. да
се облагодетелства по непозволен от закона начин.
Накърнени са обществените отношения свързани със законосъобразното
функциониране на държавната администрация.
При определяне
на вида и размера на наказанието на подсъдимия съдът взе предвид степента на
обществена опасност на деянието и дееца и мотивите довели до извършване на
престъплението.
Вида на
наказанието което следва да бъде наложено е “Лишаване от свобода”.
Законодателят е предвидил “Лишаване от свобода” за срок от 3 до 10 години,
“Глоба” и “Лишаване от права” по чл.37 ал.1 т.6 и т.7 от НК.
Съдът отчете, че
извършеното от подсъдимия престъпление – пасивен подкуп е със завишена степен
на обществена опасност.
Обществената
опасност на дееца е ниска.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства настоящия състав отчете :
-
чисто съдебно минало
-
разкаяние за стореното
-
добри характеристични данни
-
недобро здравословно съС.ие
в следствие на психическо заболяване – “Разстройство в адаптацията с
преобладаващо засягане на емоциите. Протрахирана
депресивна реакция на дезадаптация” получено при
задържането му в следствените арести
Като отегчаващи
такива бяха отчетени :
- интензивността
на осъществената престъпна дейност и проявената упоритост при постигане на
целите.
Изложеното води съдебния състав до извода, че не са налице
многобройни, или едно но изключително по своята същност смекчаващо отговорността
обстоятелство и размера на наказанието следва да се определи при условията на
чл.58А ал.1 от НК.
Отчетените
по-горе факти аргументират налагане на наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства в размер между минималния и средния законов. Като
подходящ такъв размер съдът отмери наказание “Лишаване от свобода” за срок от 4
години и 6 месеца.
Редуцирайки
размера на наказанието с 1/3 п реда на чл.58А от НК съдът наложи на подсъдимия Г.
наказание “Лишаване от свобода” за срок от 3 години.
Като взе
предвид, че подсъдимият не е осъждан и целите на наказанието и най-вече тези на
личната превенция могат да бъдат постигнати без изолиране на подсъдимия от
обществото съдът на осн. чл.66 ал.1 от НК отложи
изпълнението на наказанието като определи изпитателен срок от 5 години. В тази
насока съдът отчете, че подсъдимият не е опасен за обществото и за поправянето му не се налага
настаняването му в местата за лишаване от свобода.
За да определи
размера на кумулативно предвиденото наказание “Глоба” настоящият състав отчете,
че подсъдимият е престоял близо година в следствения арест и болницата при
Затвора – Ловеч, няма поС.ни доходи и затова го
отмери в размер над минималния, към
средния а именно 4 000 /четири/
хиляди лева в полза на Държавата.
На основание чл.37, ал.1, т.6 от НК съдът наложи на подсъдимия Г.
наказание “Лишаване от право да заема длъжност в сферата на държавната и
общинска администрация” за срок от три години.
На основание чл.37, ал.1, т.7 от НК наложи на подсъдимия Г. наказание
Лишаване от право да упражнява дейност свързана с материална отговорност” за
срок от три години.
2. по чл. 210 ал.1
т.1 вр. чл.209 ал.1 от НК, тъй като за периода от началото на месец октомври 2014 г. до
17.11.2014 г., в област Добрич, при условията на продължавано престъпление, с
цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и подържал заблуждение у Г. М.
Г., И. М. Й., И.Г. И. и Х. Т. Х.в, че е длъжностно лице в Държавен фонд
„Земеделие“ и може да предотврати намаляването на полагащата им се субсидия,
следващо от установено изгаряне на стърнища, в резултат на което им причинил
имотна вреда в общ размер 11 500 лева.
Деянието е квалифицирано по чл.210 ал.1
т.1 от НК доколкото подсъдимият Г. се е представял за длъжностно лице в
Държавен фонд “Земеделие”.
Деянието извършено от подсъдимия Г. е при условията на
продължавано престъпление, тъй като са налице общо четири деяния, които
осъществяват поотделно състава на престъплението измама, извършени са през
непродължителен период от време – по-малко от два месеца, при една и съща фактическа обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Изпълнителното деяние е изразено в действие –
подсъдимият е възбудил и поддържал в заблуждение у земеделските производители,
че е длъжностно лице от ДФЗ и им
причинил имотна вреда. Същото е довършено с причиняването на имотната вреда.
От субективна страна деянието е
извършено с пряк умисъл и користна цел – да набави за себе си имотна облага.
Накърнени са обществените отношения които осигуряват
нормалното упражняване на правото на собственост върху движими и недвижими
вещи.
Причина за извършеното престъпление е
желанието на подсъдимият за облагодетелстване по неправомерен начин.
За да наложи наказание на подсъдимият Г.
удовлетворяващо целите на чл.36 от НК, съдът съобрази конкретните особености на
престъпното посегателство и неговия извършител както и мотивиралите
осъществяването му подбуди.
Престъплението измама е с по-ниска степен на
обществена опасност от престъплението подкуп. Обществената опасност на деянието
е изведена в санкционната част на правната норма и в случая законодателя е
предвидил налагане на наказание “Лишаване от свобода” за срок от една до осем
години.
Отчитайки смекчаващите отговорността обстоятелства
изброени по – горе и интензивността на
престъпната дейност в месеците октомври и ноември 2014г. като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът намери, че следва да наложи наказанието в диапазона между
минималния и средния размер на предвидената в закона санкция. Като подходящ
такъв размер съдът отмери налагане на наказание “Лишаване от свобода” за срок
от три години. Редуцирайки наказанието по реда на чл.58А ал.1 от НК с 1/3 съдът
наложи на подсъдимия наказание “Лишаване от свобода” за срок от две години.
Като взе предвид, че за постигане на целите на
наказанието не е необходимо изолирането на подсъдимия от обществото съдът
отложи изпълнението на наказанието с изпитателен срок от четири години.
На основание чл.23, ал.1 от НК
групира така наложените наказания на подсъдимия Г., като определи той да изтърпи най-тежкото от тях, а именно
наказанието “Лишаване от свобода” за
срок от три години, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от пет години.
На основание чл.23, ал.2 от НК съдът присъедини към определеното
най-тежко наказание и наказанията “Лишаване от право да заема длъжност в
сферата на държавната и общинска
администрация за срок от три години и “Лишаване от право да упражнява дейност
свързана с материална отговорност” за срок от три години.
На
основание чл.23, ал.3 от НК присъедини към определеното най-тежко наказание и наказанието
“Глоба” в размер на 4000,00 лева
/четири хиляди лева/ в полза на Държавата.
Съдебния състав не намери за необходимо
приложението на чл.24 от НК. Съдът може да приложи чл.24 от НК и да увеличи
определеното най-тежко наказание само, ако направи констатация, че и с
най-тежкото наложено наказание на подсъдимия за отделните престъпления не могат
да се осъществят целите на наказанието посочени в чл.36 от НК. В случая
наказанието “Лишаване от свобода” за срок от три години, отложено с изпитателен
срок от пет години, ведно с присъединените наказания са напълно достатъчни за
постигане на целите на наказанието при човек, който за пръв път нарушава
правния порядък установен в страната.
Съдебният състав
счита, че с така определеното наказание могат да се постигнат целите, визирани
в разпоредбата на чл.36 НК и по - конкретно на индивидуалната превенция, като
на подсъдимия се покаже безспорно и ясно, че следва в бъдеще строго да
съобразява поведението си с установените законови правила в РБ.
При така възприетата фактическа обстановка,
като прецени и аргументите на страните в хода на пледоариите по същество съдът
достигна до извода, че подсъдимата Й.Г. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъпление наказуемо по чл. 302 т.2 и т.4 б.”А” вр. чл.301 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, тъй като за периода от началото на месец октомври 2014 г. до
18.11.2014 г., в областите Добрич и Варна, при условията на продължавано
престъпление, в съучастие със съизвършителя Н.Д.В. – М. и Г.Н.Г.
- помагач, е поискала дар в размер на 36 300 лева и
приела дар в размер на 24 300 лева от следните лица - земеделски
производители
-
от Д. Д. М. –
поискани и получени 8000 лева,
-
от В. В. С. - –
поискани и получени 9000 лева,
-
от М. В. В. –
поискани 1500 лева,
-
от В. И. К. –
поискани 9000 лева,
-
от П. Н. В. -–
поискани и получени 1000 лева,
-
от Г.Н.Г. –
поискани 1 500 лева
-
от И. М. Г. –
поискани и получени 800 лева
-
от И. А. Д. - –
поискани 4000 лева, но получени 3000 лева,
-
от И. К. И. -
поискани 3000 лева, но получени 1000 лева и
-
от М. В. Й. –
поискани и получени 1500 лева,
– големи размери, които не и се следват, за да не бъдат изготвени по отношение на
всеки един от тях докладни записки до Директора на Дирекция „Т.И."
към Държавен фонд „Земеделие", съгласно изискванията по Методиката за
прилагане на кръстосаното съответствие в Република България /утвърдена със
заповед № РД 09520/31.07.2014 г. на министъра на земеделието и храните/ и
Работната инструкция по Кръстосано съответствие към Правилника за дейността на
Дирекция „Т.И.", в които да се отразят констатирани нарушения - изгаряне
на запалени стърнища от полски култури, и подкупът е извършен чрез изнудване
посредством злоупотреба със служебно положение, тъй като всеки един от
земеделските производители е бил заплашен, че ако не предаде поисканата сума
ще се предприемат действия по изготвяне на докладната записка и ще се
предизвика извършване на цялостна проверка на обработваните от бенефициента
площи, с което:
- за Д. Д. М. - ще се намали с 25 %
полагащата се субсидия за 2014 г. на ЕТ „Давид -", ЕИК *********,
- за В. В. С. - ще се
намали със 195 000 лв. полагащата се субсидия за 2014 г. на ПТК
"Житница", ЕИК834019168 с председател С. Т. Н.
- за М. В. В. -
ще се намали със 100 % полагащата се субсидия за 2014г. за запаления парцел находящ се в землището на село Чернооково и със 25%
полагащата се субсидия за всички останали парцели на "А.Фл. " ООД ЕИК *********,
- за В. И. К. - ще бъде
отнета цялата полагащата се субсидия за 2014 г. на "Р. " АД ЕИК
*********,
- за П. Н. В. - ще бъде отнета
полагащата се субсидия за 2014 г. на "Пл.-В.." ЕООД ЕИК *********,
- за Г.Н.Г. -
че ще бъдат сериозно намалени субсидиите му като частен земеделски
производител
- за И. М. Г. – че ще
бъде извършена цялостна проверка на стопанството на частния земеделски
производител Мария И. Н. и тя ще изгуби част от субсидията за която е
кандидатствала
- за И. А. Д. - ще се
намали с от 5% до 25 % от полагащата се субсидия за 2014 г. на ВК
„Надежда", ЕИК *********
- за И. К. И. - ще
понесе много голяма санкция от полагащата се като частен земеделски
производител субсидия за 2014 г. и
- за М. В. Й. - ще последват много големи
санкции за кооперацията, които са свързани със сериозно намаляване на
субсидиите с около 27 000 лева, като е възможно наказание и лишаване от
субсидии през следващите три години.
Деянието е извършено от подсъдимата в
качеството и на длъжностно лице по
смисъла на чл.93 т.1 б.”А” от НК - държавен служител в Държавен фонд
“Земеделие” с длъжност “Старши експерт” в “Специализирана администрация”.
Субект на престъплението е вменяемо,
пълнолетно, неосъждано физическо лице.
Престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала
обществено опасния характер на извършеното и е предвиждала обществено опасните
му последици. Била е наясно, че заедно с длъжностното лице В. – М. и помагача Г. искат дарове, които не
им се следват – парични суми от земеделски производители, за да не изпълни
задълженията си по служба - да не
уведоми, чрез докладна записка директора на Дирекция “Т.И. при ДФ “Земеделие”
за констатирани запалени стърнища от полски култури.
Деянието е
квалифицирано по чл.302 т.2 от НК, доколкото подкупа е извършен посредством
злоупотреба със служебното положение на Г.
и В. – М., като тъй като всеки един от
земеделските производители е бил заплашен, че ако не предаде поисканата сума
ще се предприемат действия по изготвяне на докладната записка и ще се
предизвика извършване на цялостна проверка на обработваните от бенефициента
площи, с което ще се намали с процент, или ще бъде изцяло
отнета полагащата им субсидия за 2014 г.
, а св. М. Й. и с отнемане на правото на субсидия за следващите три години.
Деянието е квалифицирано по т.4 б.”А” на
чл.302 от НК и е в големи размери доколкото подсъдимата Г. е поискала дар в
размер на 36 300 лева /в същност 39 300/, а съгласно
Тълкувателно решение N: 1 от 30.10.1998 г. , по тълк.
н. д. N: 1/98 г., ОСНК при определяне
квалифициращите признаци "големи размери" и "особено големи
размери" за различните видове престъпления, ако друго не е посочено в закона,
критерият е паричната равностойност на предмета на престъплението, която
надхвърля седемдесет, съответно сто и четиридесет пъти установената в страната
минимална работна заплата. Съгласно ПМС №249/31.10.2013г. минималната работна заплата в
страната за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г. е
била 340 лева и критерият “големи размери” е удовлетворен, ако подкупа е на
стойност над 23 800 лева.
Деянието извършено от подсъдимата Г. е при условията
на продължавано престъпление, доколкото са налице общо десет деяния, които
осъществяват поотделно състава на престъплението подкуп, извършени са през
непродължителен период от време – по-малко от два месеца, при една и съща фактическа обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Подсъдимата Г. е действала като извършител по смисъла
на чл.20 ал.2 от НК доколкото е взела участие в изпълнителното деяние на
престъплението, в съучастие със съизвършителя В.М. и помагача Г..
Съдебния състав отчете факта, че размера на искания от
подсъдимата неследващ и се дар е в размер на 39 300 лева, а и е предявено
обвинение за сумата от 36 300 лева – вероятно поради недоглеждане от
страна на държавния обвинител, но доколкото разликата е в полза на подсъдимата
съдът намери, че не са нарушени правата му и не са налице основания за връщане
на делото за допълнително разследване. Съдът отчете и факта, че е налична
разлика между размера на поискания и
приетия подкуп и на осн. чл.304 пр.1 от НПК оправда
подсъдимата в частта на обвинението да е приела дар за разликата от 36 300
лева до 24 300 лева.
Причина за извършване на престъплението е желанието на подсъдимата Г.
да се възползва от служебното си положение и да се обогати нарушавайки
служебните си задължения. За извършване на престъплението е способствала и
утвърдената в България нагласа, че законите могат да не се спазват – в случая
благодарение на широкото отразяване в медиите е ноторно
известен факта на съществуваща забрана за запалване на стърнищата, но въпреки
това земеделските производители са нарушавали забраната и заловени в нарушение
са се съгласявали да дадат рушвет за да избегнат законовата санкция.. Именно от
това нихилистично отношение към закона са се възползвали подсъдимите при
извършване на престъплението подкуп, а и Г. при измамата.
Накърнени са обществените отношения свързани със изпълнение на
задълженията на държавните служители и законосъобразното функциониране на
държавната администрация.
При определяне
на вида и размера на наказанието на подсъдимата съдът взе предвид степента на
обществена опасност на деянието и дееца и мотивите довели до извършване на
престъплението.
Вида на
наказанието което следва да бъде наложено е “Лишаване от свобода”.
Законодателят е предвидил “Лишаване от свобода” за срок от 3 до 10 години,
“Глоба” и “Лишаване от права” по чл.37 ал.1 т.6 и т.7 от НК.
Съдът отчете, че
извършеното от подсъдимата престъпление – пасивен подкуп е със завишена степен
на обществена опасност.
Степента на
обществена опасност на подсъдимата е ниска.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдебния състав отчете :
-
чисто съдебно минало
-
добри характеристични данни
-
изразеното съжаление за стореното
-
недобро здравословно съС.ие
– налично психично заболяване установено със СПЕ – т.3 от д.п.
-
обстоятелството че се грижи за двете си
деца – Косара Красимирова Г. и Божидар Красимиров Г., които страдат
от тежки заболявания
Като отегчаващо
наказателната отговорност обстоятелство съдебния състав отчете факта, че Г. има
водеща роля в задружната престъпна дейност – тя единствена е участвала и в
десетте установени случая на искани подкупи.
Изложеното води
съдебния състав до извода, че не са налице многобройни, или едно, но изключително
по своята същност смекчаващо отговорността обстоятелство и размера на
наказанието следна да се определи при условията на чл.58А ал.1 от НК.
Отчетените
по-горе факти аргументират налагане на наказание при отчетлив превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства в размер малко над минималния законов.
Като подходящ такъв размер съдът отмери наказание “Лишаване от свобода” за срок
от 4 години.
Редуцирайки
размера на наказанието с 1/3 по реда на чл.58А от НК съдът наложи на
подсъдимата Г. наказание “Лишаване от свобода” за срок от две години и осем месеца.
Като взе
предвид, че подсъдимата не е осъждана и целите на наказанието и най-вече тези
на личната превенция могат да бъдат постигнати без изолиране на Г. от
обществото, съдът на осн. чл.66 ал.1 от НК отложи
изпълнението на наказанието, като определи изпитателен срок от 5 години. В тази
насока съдът отчете и обстоятелството,
че подсъдимата следва да е на свобода за да може да полага адекватни грижи
за възпитанието и най-вече за здравето децата си.
За да определи
размера на кумулативно предвиденото наказание “Глоба” настоящият състав отчете,
че подсъдимата е безработна, няма поС.ни доходи, учи
в магистърска програма на Икономически университет - Варна и затова го отмери в
размер малко над минималния, а именно
3 000 /три/ хиляди лева в полза на
Държавата.
На основание чл.37, ал.1, т.6 от НК съдът наложи на подсъдимата Г. наказание “Лишаване от право да заема длъжност
в сферата на държавната и общинска администрация” за срок от три години.
На основание чл.37, ал.1, т.7 от НК наложи на подсъдимата и наказание “Лишаване от право да упражнява
дейност свързана с материална отговорност” за срок от три години.
Съдебният състав
счита, че с така определеното наказание могат да се постигнат целите, визирани
в разпоредбата на чл.36 НК като на подсъдимата се покаже безспорно и ясно, че
следва в бъдеще строго да съобразява поведението си с установените законови
правила в РБ.
След преценка на всички
доказателства по делото съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК – поотделно и в
тяхната съвкупност съдът счита, че подсъдимата Н.Д.В. - М. е осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъпление наказуемо по чл.302 т.2
и т.4 б.”А” вр. чл.301 ал.1 пр.1 и 2, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК, тъй като за периода от
началото на месец октомври 2014 г. до 18.11.2014 г., в областите Добрич и
Варна, при условията на продължавано престъпление, в съучастие със съизвършителя Н.Д.В. – М. и Г.Н.Г. - помагач, е поискала дар в размер на 24 800 лева и приела дар в размер на
23 300 лева от следните лица - земеделски производители
-
от Д. Д. М. –
поискани и получени 8000 лева,
-
от В. В. С. - –
поискани и получени 9000 лева,
-
от Г.Н.Г. –
поискани 1 500 лева
-
от И. М. Г. –
поискани и получени 800 лева
-
от И. А. Д. - –
поискани 4000 лева, но получени 3000 лева,
-
от И. К. И. -
поискани 3000 лева, но получени 1000 лева и
-
от М. В. Й. –
поискани и получени 1500 лева,
– големи размери, които не и се следват, за да не бъдат изготвени по отношение на
всеки един от тях докладни записки до Директора на Дирекция „Т.И."
към Държавен фонд „Земеделие", съгласно изискванията по Методиката за
прилагане на кръстосаното съответствие в Република България /утвърдена със
заповед № РД 09520/31.07.2014 г. на министъра на земеделието и храните/ и
Работната инструкция по Кръстосано съответствие към Правилника за дейността на
Дирекция „Т.И.", в които да се отразят констатирани нарушения - изгаряне
на запалени стърнища от полски култури,
и подкупът е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно
положение, тъй като всеки един от земеделските производители е бил заплашен, че
ако не предаде поисканата сума ще се
предприемат действия по изготвяне на докладната записка и ще се предизвика
извършване на цялостна проверка на обработваните от бенефициента площи, с което:
- за Д. Д. М. - ще се намали с 25 %
полагащата се субсидия за 2014 г. на ЕТ „Давид -", ЕИК *********,
- за В. В. С. - ще се
намали със 195 000 лв. полагащата се субсидия за 2014 г. на ПТК
"Житница", ЕИК834019168 с председател С. Т. Н.
- за Г.Н.Г. - че ще бъдат сериозно намалени субсидиите му
като частен земеделски производител
- за И. М. Г. – че ще
бъде извършена цялостна проверка на стопанството на частния земеделски
производител Мария И. Н. и тя ще изгуби част от субсидията за която е
кандидатствала
- за И. А. Д. - ще се
намали с от 5% до 25 % от полагащата се субсидия за 2014 г. на ВК
„Надежда", ЕИК *********
- за И. К. И. - ще
понесе много голяма санкция от полагащата се като частен земеделски
производител субсидия за 2014 г. и
- за М. В. Й. - ще последват много големи
санкции за кооперацията, които са свързани със сериозно намаляване на
субсидиите с около 27 000 лева, като е възможно наказание и лишаване от
субсидии през следващите три години.
Деянието е извършено от подсъдимата в
качеството и на длъжностно лице по
смисъла на чл.93 т.1 б.”А” от НК - държавен служител в Държавен фонд
“Земеделие” с длъжност “Старши експерт” в “Специализирана администрация” отдел
“Регионален Т.И..
Субект на престъплението е вменяемо,
пълнолетно, неосъждано физическо лице.
Престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала
обществено опасния характер на извършеното и е предвиждала обществено опасните
му последици. Била е наясно, че заедно с длъжностното лице Г. и помагача Г. искат дарове които не им се
следват – парични суми от земеделски производители, за да не изпълни
задълженията си по служба - да не
уведоми, чрез докладна записка директора на Дирекция “Т.И. при ДФ “Земеделие”
за констатирани запалени стърнища от полски култури.
Деянието е
квалифицирано по чл.302 т.2 от НК доколкото подкупа е извършен посредством злоупотреба
със служебното положение на Г. и В. – М.,
като тъй като всеки един от
земеделските производители е бил заплашен, че ако не предаде поисканата сума
ще се предприемат действия по изготвяне на докладната записка и ще се
предизвика извършване на цялостна проверка на обработваните от бенефициента
площи, с което ще се намали с процент, или ще бъде изцяло
отнета полагащата им субсидия за 2014 г.
, а св. М. Й. и с отнемане на правото на субсидия за следващите три години.
Земеделските производители са били мотивирани да дадат исканите пари именно от
служебното положение на подсъдимата В. – М. и Г. и възможностите които следват от него – в
случая да не се подаде информация за констатирани нарушения.
Деянието е квалифицирано по т.4 б.”А” на
чл.302 от НК и е в големи размери, доколкото подсъдимата В. - М. е поискала дар
в размер на 24 800 лева /в същност 27 800/, а съгласно
Тълкувателно решение N: 1 от 30.10.1998 г. , по тълк.
н. д. N: 1/98 г., ОСНК при определяне
квалифициращите признаци "големи размери" и "особено големи
размери" за различните видове престъпления, ако друго не е посочено в
закона, критерият е паричната равностойност на предмета на престъплението,
която надхвърля седемдесет, съответно сто и четиридесет пъти установената в
страната минимална работна заплата. Съгласно ПМС №249/31.10.2013г. минималната работна заплата в
страната за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г. е
била 340 лева и критерият “големи размери” е удовлетворен, ако подкупа е на
стойност над 23 800 лева.
Деянието извършено от подсъдимата В. - М. е при
условията на продължавано престъпление, доколкото са налице общо седем деяния,
които осъществяват поотделно състава на престъплението подкуп, извършени са
през непродължителен период от време – по-малко от два месеца, при една и съща фактическа обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Подсъдимата В. - М. е действала като извършител по
смисъла на чл.20 ал.2 от НК в съучастие, със съизвършителя
Г. и помагача Г..
Съдебния състав отчете факта, че размера на искания от
подсъдимата неследващ и се дар е в размер на 27 800 лева, а и е предявено
обвинение за сумата от 24 800 лева, като разликата се формира от поисканите и
получени суми от свидетелите И. И. и И. Д., но доколкото грешката е в полза на
подсъдимата съда намери, че не са нарушени правата и, и не са налице основания
за връщане на делото за допълнително разследване. Съдът отчете и факта, че е
налична разлика между размера на поискания, и приетия подкуп и на осн. чл.304 пр.1 от НПК оправда подсъдимата, в частта на
обвинението да е приела дар за разликата от 24 800 лева до 23 300 лева. Съдебния
състав си обясни допуснатите технически грешки при обвинението с темпа на
работа в специализираното звено “Антикорупция” в
Софийска градска прокуратура. В тази насока прави впечатление факта, че
разследването е предявено на подсъдимия Г. на 15.07.2015г. за времето от 09,00 часа до 15,00 часа – л.85 – 86 т.9
по д.п., при който са направени искания. Водещия разследването следовател е
изготвил писмено мнение по чл.235 от НПК
на 15.07.2015г. – л.87 – 133 на т.9
от д.п. изведено същия ден с изх.№ 533.
С постановление от 15.07.2015г. наблюдаващия делото прокурор на осн.
чл.229 ал.3 вр. ал.2 от НПК е оставил без уважение доказателствените искания на Г.Г.
и неговия защитник направени в протокола за предявяване на разследване –
л.77-80 по НОХД № 991/15г. делото.
На 15.07.2015г.
наблюдаващия делото прокурор е съставил обвинителен акт и приложение към него –
л.2 – 76 от НОХД № 991/15г.
На 15.07.2015г.
материалите по делото, със съпроводително писмо изх. № ПД 239/15г. са изпратени
на ВОС, където са постъпили на 16.07.2015г. и разпределени.
При такъв темп на борба с корупцията, са обясними
недоглеждания за разликата между поискания и приет дар и общата стойност на
поисканите дарове. Съдебния състав изцяло изключва възможността, бързината в
работата на органите провеждащи, и контролиращи разследването, да е свързана с
факта, че на 18.07.2015г. е изтичал максимално допустимия срок за задържане в досъдебната фаза на
процеса съгласно чл.63, ал.4 от НПК.
Причина за извършване на престъплението е желанието на подсъдимата В. -
М. да се възползва от служебното си положение и да се обогати нарушавайки
служебните си задължения.
Накърнени са обществените отношения свързани с изпълнение на
задълженията на държавните служители и законосъобразното функциониране на
държавната администрация.
При определяне
на вида и размера на наказанието на подсъдимата съдът взе предвид степента на
обществена опасност на деянието и дееца и мотивите довели до извършване на
престъплението.
Вида на
наказанието което следва да бъде наложено е “Лишаване от свобода”.
Законодателят е предвидил “Лишаване от свобода” за срок от 3 до 10 години,
“Глоба” и “Лишаване от права” по чл.37 ал.1 т.6 и т.7 от НК.
Съдът отчете, че
извършеното от подсъдимата престъпление – пасивен подкуп е със завишена степен
на обществена опасност.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдебния състав отчете :
-
чисто съдебно минало
-
пълни самопризнания в хода на досъдебното производство и оказано
съдействие на разследването
-
изразеното съжаление и разкаяние за стореното
-
факта, че има най-малка степен на участие в задружната престъпна
дейност
Отегчаващо
отговорността обстоятелство е броя на деянията в продължаваното престъпление
водещо до извод за интензивност и на нейната престъпна деятелност
Отчетените
по-горе факти аргументират налагане на наказание при отчетлив превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства в минималния законово установен
размер, а именно налагане на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 3
години.
Редуцирайки
размера на наказанието с 1/3 по реда на чл.58А от НК, доколкото не се
установиха предпоставки за приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК, съдът наложи
на подсъдимата В. - М. наказание “Лишаване от свобода” за срок от две години.
Като взе
предвид, че подсъдимата не е осъждана и целите на наказанието и най-вече тези
на личната превенция могат да бъдат постигнати без изолиране на В. - М. от
обществото, съдът на осн. чл.66 ал.1 от НК отложи
изпълнението на наказанието като определи изпитателен срок от 4 години.
За да определи
размера на кумулативно предвиденото наказание “Глоба” настоящият състав отчете,
че подсъдимата е безработна и няма поС.ни доходи, поради което го отмери в размер малко над
минималния, а именно 2 000 /две/ хиляди
лева в полза на Държавата.
На основание чл.37, ал.1, т.6 от НК съдът наложи на подсъдимата В. - М. наказание “Лишаване от право да заема длъжност
в сферата на държавната и общинска администрация” за срок от три години.
На основание чл.37, ал.1, т.7 от НК наложи на подсъдимата и наказание “Лишаване от право да упражнява
дейност свързана с материална отговорност” за срок от три години.
Съдебният състав
счита, че с така определеното наказание могат да се постигнат целите, визирани
в разпоредбата на чл.36 НК като на подсъдимата се покаже безспорно и ясно, че
следва в бъдеще строго да съобразява поведението си с установените законови
правила в РБ.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи съдебните и деловодни
разноски в тежест на подсъдимите.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :