№ 578
гр. Стара Загора, 27.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501649 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба на „Т.Б.“ ЕАД, ***
против определение № 261280 от 12.05.2021г., постановено по гр.д. №
196/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което се връща исковата
молба на „Т.Б.“ ЕАД, *** от 08.01.2018г. в частта й по предявените с нея
кумулативно съединени искове за осъждането на ответника Й. Т. Й. да му
заплати сумата от 248.06 лева за договорна неустойка по договор с абонатен
номер *********, сумата от 170.81 лева за дължими лизингови вноски по
договор за лизинг с абонатен номер ********* и сумата от 144.39 лева за
неустойка по договор с абонатен номер *********, поради неотстраняване в
срок на нередовностите й по тези искове и недопустимостта им, и прекратява
поради това образуваното за разглеждането им производство по настоящото
гражданско дело № 196 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд, в
частта му по същите искове.
Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното
определение, поради което ги обжалва в срока, като неправилно. Счита, че
Районен съд Стара Загора дал указания, които не са изрични и
конкретизирани, посочени били множество дати и различни по своето
естество данни, които останали неразбрани от ищцовото дружество. С
уточнителната молба бил направен опит да се отговори на всички поставени
въпроси от първоинстанционния съд. Поради дадените указания, които
останали неразбрани от ищцовото дружество, не следвало да се връща
исковата молба, тъй като съдът имал възможността да даде повторни
указания, а това не било сторено от състава разглеждащ гражданското дело.
Ищецът не бил в обективна възможност за изпълняване на дадените указания,
въпреки това било направено всичко възможно за конкретизиране на
1
вземането, уточнена била съществената част на исковата молба, като съдът
сам сочи периодите и договорите за мобилни услуги, по които се търси
вземането. Ищецът имал интерес да конкретизира вземането си, в случай, че
му бъде дадена такава възможност, с конкретни указания, разбираеми по
отношение на търсеното вземане на дружеството.
На следващо място, частният жалбоподетел, счита, че съдът погрешно
приел, че въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, или
предявяването на иск за вземане, по-малко по размер от това, въз основа, на
което е издадена заповед за изпълнение, прави недопустима претенцията на
ищеца. Твърди, че в случая осъдителните искове за неустойка и за лизингови
вноски не били предявени в условията на евентуалност, а в условията на
комулативност, а установителният иск бил предявен частично, за по-малко по
размер вземане, но на същото основание - незаплатени далекосъобщителни
услуги. Счита, че в настоящия случай не се касаело за изменение на иска по
чл. 422 от ГПК по реда на чл. 214 от ГПК, а за обективно съединени
осъдителни искове с установителния иск, при условията на кумулативност,
предявени с исковата молба на различно основание и различен размер.
Съвместното разглеждане на тези искове било допустимо на общо основание
- чл. 210, ал. 1 от ГПК, при положение, че исковата молба е редовна и е
внесена следващата се държавна такса, както и предвид обстоятелството, че
за осъдителните претенции не е предявен иск по чл. 422 от ГПК, а издадената
заповед за изпълнение за размера над 76.41лв., подлежала на обезсилване на
основание чл. 415, ал. 5 от ГПК.
Моли съда, да постанови съдебен акт, с който да отмени Разпореждане
№ 261280/12.05.2021г., постановено по гр.д. № 196/2018г., по описа на PC
Стара Загора, като вместо това, постанови да се дадат конкретни указания на
ищцовото дружество, като след тяхното изпълнение да се даде ход по
разглеждане на делото.
Съдът след като обсъди становището на частния жалбоподател и се
запозна с материалите по приложеното гражданско дело № 196/2018г. по
описа на Старозагорския районен съд, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу
подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
частно производство.
От приложеното гр.д.№ № 196/2018г. по описа на Старозагорския
районен съд е видно, че е образувано по искова молба на „Т.Б." ЕАД, с която
е предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника Й. Т. Й., че му дължи 76.41 лева, част от присъдената
му с издадената по ч.гр.д. № 6084/2017 г. на СтРС заповед по чл. 410 ГПК -
главница от 495.28 лева за неплатени далекосъобщителни услуги от
10.07.2015г. г. до 09.11.2015 г. по договор за далекосъобщителни услуги от
07.04.2015 г., кумулативно съединен с три осъдителни иска, първите два от
2
които за осъждането на ответника да заплати на ищеца останалата част от
същата главница по същата заповед, но на друго основание, а именно - 248.06
лева - договорна неустойка по договор за мобилни услуги, 170.81 лева -
дължими лизингови вноски по договор за лизинг, присъдената му с
издадената по ч.гр.д. № 6085/2017 г. на СтРС заповед по чл. 410 ГПК -
главница от 144.39 лева за потребени и неплатени далекосъобщителни услуги
по договор за далекосъобщителни услуги от 07.04.2015 г., с друго основание -
начислена неустойка по договор.
На 13.04.2021 г. съдът е оставил без движение исковата молба, като е
дал възможност на ищеца, в едноседмичен срок, да отстрани констатираните
нередовности на исковата си молба, а именно:
- да уточни обстоятелствата, на които е основал предявените искове, тъй
като са объркани и неясни, като посочи отделно по всяко от двете заповедни
производства по ч.гр.д. № 6084/2017 г. на СтРС и по № 6085/2017 г. на СтРС -
какво точно по основание (по кой точно договор, фактура и период),
съдържание (главница, неустойка или лизингови вноски) и размер вземане е
било заявено и присъдено със заповедите за изпълнение по всяко от тези дела,
като има предвид, че по ч.гр.д. № 6084/2017 г. на СтРС е заявено и присъдено
със заповедта само вземане за 495.28 лева главница от потребени от
10.07.2015 г. до 09.11.2015 г. далекосъобщителни услуги по договор за
далекосъобщителни услуги от 07.04.2015 г., за които е издадена крайна
фактура № **********/10.11.2015 г., с 94.08 лева мораторна лихва от
26.11.2015 г. до 09.10.2017 г., а по ч.гр.д. № 6085/2017 г. на СтРС е заявено и
присъдено със заповедта само вземане за 144.39 лева главница от потребени
от 15.10.2015 г. до 14.11.2015 г. далекосъобщителни услуги по същия договор
от 07.04.2015 г., за които е издадена крайна фактура № **********/15.11.2015
г., а е недопустимо, поради липса на правен интерес, да се предявява на друго
основание и с друго съдържание и иск по чл. 422, ал. 1 ГПК и осъдителен иск
за присъдено с необезсилена заповед за изпълнение вземане;
- да уточни и искането си към съда, като в петитума на поправената си
искова молба посочи всяко вземане по основание (договор), съдържание
(главница, неустойка или лизингови вноски) и размер (чл. 127, ал. 1, т. 5
ГПК);
- да посочи и правния си интерес от предявените в обективно
кумулативно съединени осъдителни искове за 248.06 лева - неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги от
07.04.2015г. и за 170,81 лева - лизингови вноски по договор за лизинг от
18.05.2015 г., при положение, че тези суми са му вече присъдени (но като
части от главницата от 495.28 лв.) със заповедта за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 6084/2017 г. (а не по 6085/2017), но на друго заявено от него
в заявлението му основание (по договор за далекосъобщителни услуги от
07.04.2015 г.) и с друго съдържание (главница от неплатени по същия договор
далекосъобщителни услуги от 10.07.2015 г. до 09.11.2015 г.), а е недопустимо,
3
поради липса на правен интерес, да се предявява на друго основание и с друго
съдържание обективно кумулативно съединен осъдителен иск за присъдено с
необезсилена заповед за изпълнение вземане;
- да посочи и правния си интерес от предявения в обективно
кумулативно съединен осъдителен иск за 144.39 лева - неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги от
07.04.2015г., при положение, че тази сума му е вече присъдена със заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, но на друго заявено от него в заявлението му
основание и съдържание (като главница от предоставени в периода от
15.10.2015 г. до 14.11.2015 г. далекосъобщителни услуги по договор за
далекосъобщителни услуги от 07.04.2015 г., за които е издадена крайна
фактура № **********/15.11.2015 г.), а е недопустимо, поради липса на
правен интерес, да се предявява на друго основание и с друго съдържание
обективно кумулативно съединен осъдителен иск за присъдено с
необезсилена заповед за изпълнение вземане.
Указано е на ищеца, че ако в дадения срок не отстрани посочените
нередовности на исковата си молба, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, същата
ще бъде върната.
На 29.04.2021 г. по делото е постъпила уточняващата молба. Съдът е
счел, че със уточняващата молба не са отстранени в срока, изтекъл на
28.04.2021 г. нередовностите на исковата молба. Приел е, че в уточняващата
молба се сочи, че заповедното производство по ч.гр.д. № 6084/2017 г. било за
сумата от общо 495.28 лева, от която 76.41 лева - неплатени
далекосъобщителни услуги (без да сочи по кой договор, фактура и период),
170.81 лева - неплатени лизингови вноски (също без да сочи по кой договор,
фактура и период), а 248.06 лева .- неустойка по договорите за мобилни
услуги (без да сочи кои), а ч.гр.д. № 6085/2017 г. било за сумата от 144.39
лева, за която твърди, че представлявала неустойка по договора за мобилни
услуги, и то при положение, че по ч.гр.д. № 6084/2017 г. на СтРС е заявено и
присъдено със заповедта само вземане за 495.28 лв. главница от потребени от
10.07.2015 г. до 09.11.2015 г. далекосъобщителни услуги по договор от
07.04.2015 г., за които е издадена крайна фактура № **********/10.11.2015 г.,
с 94.08 лева мораторна лихва от 26.11.2015 г. до 09.10.2017 г., а по ч.гр.д. №
6085/2017 г. на СтРС е заявено и присъдено със заповедта само вземане за
144.39 лева главница от потребени от 15.10.2015 г. до 14.11.2015 г.
далекосъобщителни услуги по същия договор от 07.04.2015 г., за които е
издадена крайна фактура № **********/15.11.2015 г., а е недопустимо,
поради липса на правен интерес, да се предявява на друго основание и/или с
друго съдържание, както иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, така и осъдителен иск за
присъдено с необезсилена заповед за изпълнение вземане. Съдът е приел, че с
уточняващата молба ищецът продължава да поддържа, че има правен интерес
от предявените против ответника кумулативно съединени осъдителни искове:
за 170.81 лева - неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
4
18.05.2015 г. и 248.06 лева - неустойка по договор за мобилни услуги от
07.04.2015 г., при положение, че тези суми вече му били присъдени като част
от главницата от 495.28 лева, с необезсилената до момента заповед по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 6084/2017 г. на СтРС, но на друго основание за първата (по
договор за далекосъобщителни услуги от 07.04.2015 г.) и с друго съдържание
за двете суми (неплатени по същия договор далекосъобщителни услуги от
10.07.2015 г. до 09.11.2015 г.), и за 144.39 лева - неустойка по договор за
мобилни услуги от 07.04.2015 г., която била вече присъдена с необезсилената
до момента заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 6085/2017 г. на СтРС, но с
друго съдържание (главница от потребени и неплетени по същия договор
далекосъобщителни услуги). Счел е, че ВКС приема за недопустимо, поради
липса на правен интерес, да се предявяват на друго основание и/или с друго
съдържание кумулативно съединени осъдителни искове за присъдено с
необезсилена заповед за изпълнение вземане или част от него. Въвеждането
на друго основание и/или съдържание, от което произтича присъдено с
необезсилена заповед вземане/част от него, според районният съд можело да
се заяви с осъдителен иск само при условията на евентуалност, ако съдът
отхвърли предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на същото
вземане/част от него. Не при условията на евентуалност обаче били
предявени в случая за разглеждане и според уточняващата молба,
кумулативно съединените горепосочени осъдителни искове на ищеца.
При това положение, съдът е счел, че доколкото при съединяване на
искове, ако недопустимостта и/или неотстранената нередовност засяга един
от тях, делото следва да се прекрати по отношение на този иск, поради което
исковата молба следва да се върне на ищеца в частта й, по отношение на
недопустимо предявените с нея кумулативно съединени осъдителни искове,
поради неотстраняване в срок на посочените им нередовности и
недопустимостта им, поради липса на правен интерес за ищеца от
предявяването им, като в тази му част, по същите искове прекрати и
производство по делото.
Приел е също, че не следва да се обезсилват в същите части и
заповедите за изпълнение по чл. 410 ГПК, защото тези осъдителни искове не
са за съществуване на предявените с тях вземания по смисъла на чл. 422 ГПК,
а прекратяването на делото по такива осъдителни искове, няма за последица
обезсилване от исковия съд и на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК в
същата й част . В останалата й част, по отношение на предявения с нея иск по
чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземането за предявената част от 76.41
лева от присъдената със заповедта по ч.гр.д. № 6084/2017 г. на СтРС -
главница за неплатени далекосъобщителни услуги от 10.07.2015 г. до
09.11.2015 г. по договора от 07.04.2015 г., делото следва да продължи своя
ход, защото в дадения му срок ищецът е отстранил нередовността му и поради
това исковата молба в тази й част, с която е предявен този иск, се счита
редовна в същата й част от деня на подаването й.
5
Въззивният съд намира определението на районния съд за неправилно.
Това е така, защото с исковата си молба „Т.Б." ЕАД е предявен иск по чл. 422,
ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Й. Т. Й., че
му дължи 76.41 лева, част от присъдената му с издадената по ч.гр.д. №
6084/2017 г. на СтРС заповед по чл. 410 ГПК - главница от 495.28 лева за
неплатени далекосъобщителни услуги от 10.07.2015г. г. до 09.11.2015 г. по
договор за далекосъобщителни услуги от 07.04.2015 г., кумулативно съединен
с осъдителни искове: за осъждането на ответника да заплати на ищеца
останалата част от същата главница по същата заповед, на друго основание-
248.06 лева - договорна неустойка по договор за мобилни услуги, 170.81 лева
- дължими лизингови вноски по договор за лизинг, и присъдената му с
издадената по ч.гр.д. № 6085/2017 г. на СтРС заповед по чл. 410 ГПК
главница от 144.39 лева като потребени и неплатени далекосъобщителни
услуги по договор за далекосъобщителни услуги от 07.04.2015 г., с друго
основание - начислена неустойка по договор.
С указанията си от 13.04.2021г. районният съд е дал възможност на
ищеца да уточни претенциите си и правния си интерес от предявяване на
кумулативно съединени осъдителни искове, тъй като за тези суми са издадени
заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК по две дела на РС – Стара Загора –
6084 и 6085/2017г. по описа на РС – Стара Загора, които не са обезсилени към
момента.
С молба от 29.04.2021г. ищецът е уточнил претенциите си като е
посочил правно основание на предявените осъдителни искове - различно от
посоченото в заповедното производство. Ищецът единствено не е посочил в
петитума на исковата молба, претендираните суми по предявените
кумулативно съединени установителен и осъдителен иск, за кой договор на
ответника се отнасят и по коя фактура са начислени.
Указанията на районният съд в разпореждането му от 13.04.2021г. са
конкретни, ясни и изрични, но видно от исковата молба и уточнителната
молба, тези указания не могат да бъдат изпълнени от ищеца, тъй като
основанието на претендираните суми в настоящото производството, е
различно от посоченото в заявленията му за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, в производствата по ч.гр.д.№№ 6084 и
6085/2017г. по описа на Старозагорския районен съд. Налице е хипотезата на
чл. 415, ал.5 от ГПК, по отношение на издадените заповеди за изпълнение по
чл. 410 ГПК, за сумите над 76.41 лв., за която сума единствено е налице
доказателство, че е предявен установителен иск, като издадените заповеди по
посочените по – горе две частни гр. дела за останалите суми следва да бъдат
обезсилени от заповедния съд, издал заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК,
поради непредставяне на доказателства за предявяване на иск в тези части.
Обективното кумулативно съединяване на установителен иск за сумата
76.41 лв., за която е налице издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
6084/2017г. по описа на СтРС, с осъдителни искове за 248.06 лева - договорна
6
неустойка по договор за мобилни услуги, 170.81 лева - дължими лизингови
вноски по договор за лизинг и 144.39 лева - начислена неустойка по договор е
допустимо, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.1 ГПК на общо основание.
Като е върнал исковата молба по предявените осъдителни искове и е
прекратил производството РС – Стара Загора е постановил неправилно
определение, което следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на
Старозагорския районен съд за продължаване на процесуалните действия.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278 от ГПК, Окръжният
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 261280 от 12.05.2021г., постановено по гр.д.
№ 196/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора като неправилно.
ВРЪЩА делото на Старозагорския районен съд за продължаване на
процесуалните действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7