№………./…..09.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V-ти въззивен
състав, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Петров
в. търговско дело
№ 1448 по описа за 2019
год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №33921/13.05.2019г., подадена от
„МИГ-МАРКЕТ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Страхил войвода" №15, чрез
адв. М.Р. от ВАК, срещу решение №1798/25.04.2019 год., постановено по гр.дело №
11953/2018 год. на РС – Варна, поправено с решение №2180/17.05.2019 год.,
постановено по гр.дело № 11953/2018 год. на РС – Варна, с което е прогласен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД от ЗЗД, по
предявения иск от А.Г.Ч., гражданин на Руска Федерация, роден на *** г., с
адрес *** срещу „МИГ-МАРКЕТ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул. „Страхил
войвода" №15, за нищожен поради противоречие със
закона индивидуален договор от 06.12.2012г., за поддръжка и управление на общи
части на сграда в режим на етажна собственост -
на Апартаментен /студиен/ хотел, наречен в договора Силвър бийч - Корпус
„А“ и още като „комплекса", в който се намира
собствения на ищеца ап.67, с идентификатор *****, находящ се в сграда с
идентификатор ****в град Б., област Варна, на ул. Ц.И.**, в поземлен имот с
идентификатор *****, със застроена площ
на апартамента от 81.80кв.м., находящ се на втория етаж на сградата, ведно с принадлежащите му 0,6746 % идеални
части от общите части на сградата, равняващи се на 25.01 кв.м., според
записаното в нотариален акт № 119 том XXIII дело 4915/16.05.2009 г. по описа на
Служба по вписванията – Варна, осъден е на основание чл.34 от ЗЗД, „МИГ-МАРКЕТ“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Страхил войвода” № 15, да върне на ищеца А.Г.Ч., гражданин на Руска Федерация, роден на *** г.,
с адрес: ***, сумата от 6267.60 лева, равняваща се на 3204.30 евро, представляващи платени за 2015г., 2016г. и
2017г. /по 1068.10евро на година/ абонаментни такси по
нищожния договор от 06.12.2012г., за поддръжка и управление на общи части на сграда в режим на етажна
собственост - на Апартаментен /студиен/
хотел, наречен в договора Силвър бийч - Корпус „А" и още като
„комплекса", в който се намира собствения на ищеца ап.67, с идентификатор *****,
находящ се в сграда с идентификатор ****в град Б., област Варна, на ул. Ц.И.**,
в поземлен имот с идентификатор *****,
със застроена площ на апартамента от 81.80 кв.м., находящ се на втория
етаж на сградата, ведно с принадлежащите
му 0,6746 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 25.01
кв.м., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 03.08.2018г. до окончателното й изплащане.
Подадена е и частна жалба вх. №45766/24.06.2019г. от „МИГ-МАРКЕТ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул. „Страхил войвода" №15, чрез адв. С.Т.от ВАК,
против определение №7446/10.06.2019 год., постановено по гр.дело № 11953/2018
год. на РС – Варна, с което е оставена без уважение молбата на „МИГ-МАРКЕТ“
ООД, ЕИК ********* за изменение на решение №1798/25.04.2019 год. в частта
относно разноските, чрез редуциране на присъдените разноски за заплатено адв.
възнаграждение на ищеца от 2000 лева на 943.38 лева.
Във въззивната жалба се излага, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно, несъобразено с нормите на материалния закон, постановено при
нарушаване на процесуалните права и е необосновано. Твърди се, че единственото съображение на първоинстанционния съд да уважи иска
е неправилното му разбиране, че за да е налице „жилищен комплекс от затворен
тип“ по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на ЗУЕС е необходимо в поземления имот да
са построени поне 4 сгради в режим на етажна собственост, което изискване в
конкретния случай не е налице и това обуславя нищожността на процесния договор,
поради противоречието му с императивни правни норми. На следващо място се
твърди, че решението е постановено при нарушаване на процесуалните права и е
необосновано. Необсъдени са доводите и възраженията на „МИГ-МАРКЕТ“ ООД, съдът
не е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, а се е занимал
единствено с доказателствата и доказателствените средства, установяващи
обстоятелството колко сгради в режим на етажна собственост са построени в
процесния УПИ. Моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените
искове, ведно с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В частната жалба се излага, че определението, с което е оставена без
уважение молбата на „МИГ-МАРКЕТ“ ООД, ЕИК ********* за изменение на решение
№1798/25.04.2019 год. в частта относно разноските, чрез редуциране на
присъдените разноски за заплатено адв. възнаграждение, е неправилно. Излага, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, която да обуслови
присъждането на адв. хонорар 2000 лева.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна от А.Г.Ч., чрез адв. К.М.,
в писмен отговор оспорва въззивната жалба и от своя страна излага коментар на
изложените в нея оплаквания. Твърди, че не може да се пререшава въпроса за
липсата на затворен комплекс, установен с Решение № 4453/28.11.2016 г. по гр.д.
№ 10952/2015 г. на ВРС и Решение от 01.06.2017 г. по въззивното му гр.д.№
780/2017 г. на ВОС. Като се позовава на чл.299, ал.1 и чл.223, ал.1 ГПК,
излага, че решения с влязло в сила решение спор не може да бъде пререшаван.
Сочи, че в диспозитивите и на двете визирани решения процесната сграда /сграда
А/ и съседната сграда /сграда Б/ са определени като отделна етажна собственост.
Сочи, че съгласно чл.3 ЗУЕС, когато в един имот са налични до три сгради, то
управлението им не е по реда на чл.2 ЗУЕС, а по реда на чл.30, ал.3, чл.31,
ал.1 и чл.32 ЗС. По отношение възможността на отделните собственици на обекти в
сградата да ползват изградената в общото дворно място инфраструктура и
съоръжения, сочи, че по делото е установено, че достъпът и възможността за
ползване са свободни за външни за сградата хотелски гости. На следващо място
излага, че 52 апартамента и студиа са регистрирани от „МИГ – МАРКЕТ“ ООД като
апартаменти за гости – хотел от трета категория, твърди осъществяване на
професионална хотелиерска дейност по см. на пар. 1, т. 17, 19, 29, вр. т. 1 от
ДР на Закона за туризма. Оспорва качеството „обитатели“ по см. на пар. 1, т.1
ЗУЕС на хотелските гости. Аргументи за неприложимост на специалния режим по чл.
2 ЗУЕС са изложени и във връзка с необходимостта всички обекти, а не само
някои, да имат сключен договор за поддръжка и управление.
Като се позовава на Решение № 87/09.03.2012 г. по гр.д.№ 1115/2011 г. на
ВКС, II-ро ГО, Определение № 165/05.03.2014 г. по гр.д.№ 47/2014 г. на ВКС,
IV-то ГО, Определение № 570/15.11.2013 г. по гр.д.№ 5517/2013 г. на ВКС, I-во
ГО, въззиваемата страна обосновава, че „жилищен комплекс от затворен тип
изисква наличие на поне четири сгради в режим на етажна собственост и други
обекти, обслужващи собствениците и обитателите, всички изградени в комплекс,
обособен в самостоятелен поземлен имот, при спазване изискванията за
контролиран достъп на външни лица“. Сочи, че видно от представените по делото
документи, процесната сграда не е проектирана, разрешена за строителство и
построена като част от затворен жилищен комплекс. Изложено в тази връзка е, че
разрешението за строеж № 115 е от 21.12.2004 г., т.е. преди приемането на чл. 2 ЗУЕС в сегашната редакция. Намира за неприложим режима по чл.2 ЗУЕС, както
поради липсата на предпоставките за определяне на един комплекс като жилищен от
затворен тип, така и поради липса на сключени договори за поддръжка и
управление на общите части за всички апартаменти в сградата. От изложеното
обуславя извод за наличие на обикновена ЕС, която следва да се управлява от
Общо събрание съгласно чл. 11 ЗУЕС, а сключеният индивидуален договор за
възлагане на „МИГ – МАРКЕТ“ ООД на дейностите по поддръжка, охрана и управление
на общите части на сградата, при липса на съответните фактически предпоставки,
следва да се обяви за нищожен, поради противоречие със закона.
Счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно, поради което
отправя искане за потвърждаването му и претендира присъждане на разноски. С
отговора на въззивната жалба е направено искане за приемане на писмено
доказателство – уведомление за отнемане възможността за ползване на
асансьорите, както и за допускане на един свидетел за установяване на това
обстоятелство.
В отговора на частната жалба се излага, че определението, с което е
оставена без уважение молбата на „МИГ-МАРКЕТ“ ООД, ЕИК ********* за изменение
на решение №1798/25.04.2019 год. в частта относно разноските, е правилно и се
моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно
легитимирано лице, чрез процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни
изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Въззиваемата страна не се позовава на процесуални нарушения допуснати от
пъвоинстанционния съд, поради което направеното с отговора на въззивната жалба
искане за приемане на писмено доказателство – уведомление за отнемане
възможността за ползване на асансьорите, както и искането за допускане на един
свидетел за установяване на това обстоятелство, следва да се оставят без
уважение.
Препис от молба вх. №26427/09.09.2019г. следва да се връчи на другата
страна, с указание, че може да изрази становище по молбата и представените с
нея доказателства в о.с.з.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на
ВОС,
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане,
като допустима и редовна, въззивна жалба вх. №33921/13.05.2019г., подадена от
„МИГ-МАРКЕТ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Страхил войвода" №15, чрез
адв. М.Р. от ВАК, срещу решение №1798/25.04.2019 год., постановено по гр.дело №
11953/2018 год. на РС – Варна, поправено с решение №2180/17.05.2019 год.,
постановено по гр.дело № 11953/2018 год. на РС – Варна, с което е прогласен на
основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД от ЗЗД, по предявения иск от А.Г.Ч., гражданин
на Руска Федерация, роден на *** г., с адрес *** срещу „МИГ-МАРКЕТ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул. „Страхил войвода" №15, за нищожен поради
противоречие със закона индивидуален договор от 06.12.2012г., за поддръжка и управление
на общи части на сграда в режим на етажна собственост - на Апартаментен /студиен/ хотел, наречен в
договора Силвър бийч - Корпус „А“ и още като „комплекса", в който се
намира собствения на ищеца ап.67, с идентификатор *****, находящ се в сграда с
идентификатор ****в град Б., област Варна, на ул. Ц.И.**, в поземлен имот с
идентификатор *****, със застроена площ на апартамента от 81.80кв.м., находящ
се на втория етаж на сградата, ведно с
принадлежащите му 0,6746 % идеални части от общите части на сградата, равняващи
се на 25.01 кв.м., според записаното в нотариален акт № 119 том XXIII дело
4915/16.05.2009 г. по описа на Служба по вписванията – Варна, осъден е на
основание чл.34 от ЗЗД, „МИГ-МАРКЕТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул. „Страхил войвода” № 15, да върне на ищеца А.Г.Ч., гражданин на Руска
Федерация, роден на *** г., с адрес: ***, сумата от 6267.60 лева, равняваща се
на 3204.30 евро, представляващи платени за 2015г., 2016г. и 2017г. /по
1068.10евро на година/ абонаментни такси по нищожния договор от 06.12.2012г.,
за поддръжка и управление на общи части
на сграда в режим на етажна собственост -
на Апартаментен /студиен/ хотел, наречен в договора Силвър бийч - Корпус
„А" и още като „комплекса", в който се намира собствения на ищеца
ап.67, с идентификатор *****, находящ се в сграда с идентификатор ****в град Б.,
област Варна, на ул. Ц.И.**, в поземлен имот с идентификатор *****, със застроена площ на апартамента от 81.80
кв.м., находящ се на втория етаж на сградата,
ведно с принадлежащите му 0,6746 % идеални части от общите части на
сградата, равняващи се на 25.01 кв.м., ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.08.2018г.
до окончателното й изплащане.
ПРИЕМА за разглеждане,
като допустима и редовна, частна жалба вх. №45766/24.06.2019г., подадена от
„МИГ-МАРКЕТ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Страхил войвода" №15, чрез
адв. С.Т.от ВАК, против определение №7446/10.06.2019 год., постановено по
гр.дело № 11953/2018 год. на РС – Варна, с което е оставена без уважение
молбата на „МИГ-МАРКЕТ“ ООД, ЕИК ********* за изменение на решение
№1798/25.04.2019 год. в частта относно разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ направеното с отговора на въззивната жалба искане от А.Г.Ч. за приемане
на писмено доказателство – уведомление за отнемане възможността за ползване на
асансьорите, както и искането за допускане на един свидетел за установяване на
това обстоятелство.
Съдът приканва страните към спогодба и на основание чл. 11, ал. 3 от Закона за медиацията ги НАСОЧВА към разрешаване
на спора чрез медиация.
Препис от молба вх. №26427/09.09.2019г. да се връчи на „МИГ-МАРКЕТ“ ООД,
ЕИК *********, с указание, че може да изрази становище по молбата и
представените с нея доказателства в о.с.з.
НАСРОЧВА в о. с. з. на 19.11.2019 г. от 14.30 ч.,
за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото определение, а на въззивника „МИГ-МАРКЕТ“ ООД, ЕИК ********* и
преписи от отговора на въззивната жалба и отговора на частната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.