Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
07.11.2018 |
Град
|
М. |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
Съд |
|
І-ви наказателен
|
състав |
||
|
На |
Двадесет и втори октомври |
|
Година
|
2018 |
|||
В
публичното заседание в следния състав:
|
Председател |
АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА
|
|
|||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|
|||||||||
Секретар |
|
|
|||||||||
Прокурор |
|
|
|||||||||
като разгледа докладваното от |
Съдия
ДИМИТРОВА |
||||||||||
|
АНХ |
дело номер |
396 |
по
описа за |
2018 |
година |
|
||||
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0300-000305/31.05.2018
год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В., РУ гр.М., в частта по т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5, с което на
нарушителя Б.Х.Г. ***, са наложени АДМИНИСТРАТИВНИ НАКАЗАНИЯ - ГЛОБА в размер на 200 /ДВЕСТА/ ЛЕВА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО
ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА за нарушение на чл.103
от ЗДвП; ГЛОБА в размер на 2 000 /ДВЕ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА и ЛИШАВАНЕ
ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 24 /ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА
за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП; ГЛОБА в размер на 10 /ДЕСЕТ/
ЛЕВА за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП; ГЛОБА в размер на 10 /ДЕСЕТ/ ЛЕВА за
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП и ГЛОБА в размер на 10
/ДЕСЕТ/ ЛЕВА за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП като
законосъобразно на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН.
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 18-0300-000305/31.05.2018 год. на Началник
Група към ОД на МВР гр.В., РУ гр.М., в
частта по т.6, с което на нарушителя Б.Х.Г.
*** на основание чл.185 от ЗДвП е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 20 /ДВАДЕСЕТ/
ЛЕВА за нарушение на чл.70 ал.1 от ЗДвП като незаконосъобразно
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Б.Х.Г. ***, е обжалвал в срок Наказателно постановление №
18-0300-000305/31.05.2018 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В., РУ гр.М..
Жалбоподателят редовно призован,
не се явява, а се представлява от адв. Г.П. от ВАК. Последният взема становище,
че следва да бъде отменено изцяло атакуваното Наказателно постановление, като
незаконосъобразно и неправилно. Акцентува се, че са наложени 6 нарушения, които
са извършени на различни места и няма точна дефиринцияция кои от тях са се
случили в гр.М. и кои от тях са настъпили в с.Л.Д..
Ответникът редовно призован,
представител не е изпратил, нито пък е ангажирал становище по делото.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Видно
от приложеното в оригинал Наказателно постановление, същото е връчено лично на
жалбоподателя на 17.07.2018 год., а съответно жалбата е входирана пред
ответника на 19.07.2018 год., респективно е изпратена на 18.07.2018 г., видно
от приложения в оригинал пощенски плик и безспорно е в срок.
Акт за установяване на административно нарушение бланков № 163390/27.05.2018
год. е съставен на жалбоподателя затова, че на 27.05.2018 год. около 01.10 часа
в гр.М., на ул.”Х.Б.” № 72, е управлявал лек автомобил „Ш.Ф.” с рег.№ ХХХХ, като
при подаден светлинен и звуков сигнал от служебен автомобил, без да спира
продължава движението си към с. и в 01.10 часа е спрян в с.Л.Д., на ул.”Б.” №
13, където отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7410” с фабр.№ 0076. На водача е издаден Талон за
медицинско изследване № 0008507, като същият не е носил СУМПС и Контролен талон
към него, както и СРМПС – част 2-ра и не е включил светлини в тъмната част на
денонощието. С това е прието, че са нарушени разпоредбите на чл.103 от ЗДвП;
чл.174 ал.3 от ЗДвП; чл.100 ал.1 т.1 пр.1 и пр.2 от ЗДвП; чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП и чл.70 ал.1 от ЗДвП. Въз основа на
така съставения акт е издадено и атакуваното НП.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: НП № 18-0300-000305/31.05.2018 г., АУАН №
163390/27.05.2018 г., Талон за изследване № 0008507/27.05.2018 г., Докладна
записка под рег.№ 300р-6591/30.05.2018 г., пощенски плик в оригинал с клеймо от
18.07.2018 г., Заповед под рег.№ 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи, Справка за нарушител/водач от 01.08.2018 г. и Справка от Началника на
РУ гр.М. под рег.№ 300000-4227/10.10.2018 г. Съответно са разпитани свидетелите
Н.М. и Н.К., като първият от тях работи като мл.автоконтрольор към РУ гр.М. и е
актосъставител, а вторият работи като старши полицай ООР към РУ гр.М. и е
съответно свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта.
Безспорно от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че на
26/27.05.2018 г. за времето от 19.00 до 07.00 часа свидетелите М. и К. били
назначени в полицейски наряд – автопатрул на територията на гр.М.. Около 01.00
часа на 27.05.2018 г. извършвали обход в гр.М., по ул.”Х.Б.”, когато срещу
служебния автомобил тръгнал лек автомобил „Ш.Ф.” с рег.№ ХХХХ. Осветявайки
водача свидетелите видяли, че това е именно жалбоподателя, който е от с.Л.Д.
и бил известен на полицейските служители
като лице, управляващо МПС след употреба на алкохол. Поради тази причина и
късния час свидетелите решили да обърнат след него и му подали светлинен и
звуков сигнал да спре плавно вдясно, а ако имат възможност да го изпреварят и
да му подадат сигнал за спиране със „Стоп-палка”. При подаването на звуковия и светлинен сигнал жалбоподателя започнал да
ускорява скоростта и се отправил в посока главен път Е-79. Свидетелите
продължили след него в посока гр.Ботевград до границата на края на участъка,
обслужван от тях. Жалбоподателят продължил да ускорява скоростта, без да намали
и след това завил в дясно към с.Л.Д.. Малко след края на селото срещу
служебната кола на служителите на реда се задал управляваният от жалбоподателя
автомобил, който бил без включени светлини. Жалбоподателят отново не спрял,
след което служителите на реда обърнали управляваният от тях служебен автомобил
и продължили проследяването. В с.Л.Д. на ул.”Б.” № 13 пред дома на
жалбоподателя, непосредствено след неговото спиране свидетелите М. и К. спрели
служебния автомобил. Жалбоподателят не представил никакви документи, а именно
СУМПС,контролен талон към него и СРМПС 2 част. Било му разяснено, че ще бъде изпробван за
употреба но алкохол, като последният заявил, че не е управлявал автомобила и
отказал да бъде изпробван за алкохол, след което бил приведен в Районното
управление в гр.М.. На жалбоподателя бил съставен акт от служебния таблет, като
му бил издаден и Талон за медицинско изследване, но същият не дал кръв. Акта
бил съставен в присъствието на жалбоподател. Същият се запознал със съдържанието
на акта, но отказал да го подпише, както и всички документи, респективно и
Талона за изследване. Препис от акта му бил даден, като отказът на
жалбоподателя да подпише акта бил удостоверен с подписа на свидетеля А.Г.. За
разкриване на обективната истина свидетелят Г. бе разпитан в настоящето
производство и същият по категоричен и безспорен начин установи, че действително
със своя подпис е оформил отказа на жалбоподателя да подпише акта. Подписът свидетеля
Г. е положил след като жалбоподателя е отказал да подпише акта. Свидетелят
уточнява, че няколко пъти жалбоподателя
е отказал да подпише акта, държал се е арогантно и видимо е бил
употребил алкохол. Свидетелят Г. потвърждава така отразеното и от свидетелите М.
и К., че последните са се опитали да
спрат жалбоподателя в гр.М. на ул.”Х.Б.” № 72 но същият не е спрял. Не е спрял
на подаден светлинен и звуков сигнал и е продължил по главен път Е-79, където е
бил проследен до с.Л.Д.. Свидетелят потвърждава и останалите установени факти
по делото, че пред дома на жалбоподателя в с. Л.Д. последният е отказал да бъде
изпробван за употреба на алкохол и именно поради тази причина е приведен в
Районното управление в гр.М.. Следва да
се отбележи, че в процесния акт не са отбелязани трите имена на свидетеля А.Г.,
оформил отказът на жалбоподателя да подпише акта, тъй като акта е съставен през
таблет или работна станция за отдалечен достъп и към този момент жалбоподателя
не е имал възражения по така отразеното в акта. След като е бил разпечатан акта
и отново жалбоподателя запознат със съдържанието му, последният е отказал да го
подпише, но това обстоятелство не е отразено и казано от жалбоподателя по време
на съставяне на акта и затова технологично не е отразено в акта. Безспорно от
всички събрани по делото доказателства се установява, че отказът на жалбоподателя
да подпише акта е оформен, чрез подписа на свидетеля А.Г.,***. За
констатираното от служителите на РУ гр.М. е съставена Докладна записка под
рег.№ 300р-6591/30.05.2018 г., в която изцяло е отразена така възприетата и
описана фактическа обстановка от свидетелите на съдебното следствие. За
разкриване на обективната истина по делото бе изискан от Началника на РУ гр.М.
видеозапис от регистрираното нарушение със служебния автомобил, констатирано на
27.05.2018 г., въз основа на което е издадено атакуваното НП, но такъв не бе
представен, поради обстоятелството, че всички файлове с аудио и видео информация
в централната компонента се съхраняват за срок от 30 дни. Непредставянето на
посочения видеозапис по никакъв начин не попречи за разкриване на обективната
истина и в тази насока по делото са събрани безспорни и категорични
доказателства за извършените от жалбоподателя нарушения, които ще бъдат обект
на коментар в по-долните абзаци.
Съдебният състав намира, че не са допуснати нарушения на
императивните законови разпоредби при установяване на административното нарушение,
като акта и Наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57
от ЗАНН. Спазен е срокът за съставяне на акта по чл.34 ал.1 изр.второ от ЗАНН.
Извършителят е установен от контролните органи. Акта е съставен в рамките на
3-месечния срок от откриване на нарушителя и в рамките на едногодишния срок от
извършване на нарушението. Не са допуснати нарушения на разпоредбата на чл.40
от ЗАНН, както и не е накърнено правото на защита на санкционираното лице. В
акта и издаденото, въз основа на него Наказателно постановление достатъчно
ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна, са посочени предпоставките и основанията и всички необходими елементи,
които определят и индивидуализират административните нарушения, вменени във
вина на нарушителя. Приложени са и съответните законови разпоредби, които
обуславят отговорността на дееца. От приложената по делото Заповед под № 8121з-515/14.05.2018
г. год. на Министъра на вътрешните работи по безспорен начин се определя
материално-правната компетентност както на актосъставителя, така и на
наказващия орган.
В производството жалбоподателя не обори доказателствената сила
на акта, чрез представяне на доказателства, които биха навели съда на различни
констатации от тези, отразени в акта, а от там и за различни правни изводи от
тези на административнонаказващия орган. В съставеният Акт за установяване на
административно нарушение от 27.05.2018 год. са отразени действителните факти и
обстоятелства, относно така констатираните нарушения.
Правната квалификация по чл.103 от ЗДвП, чл.174 ал.3 от ЗДвП, чл.100 ал.1 т.1,
съответно пр.1 и 2 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП са прецизни и в
съответствие с текстовото описание на състава на административните нарушения.
Относно наложеното наказание Глоба в
размер на 2 000 лева и Лишаване от право да управлява МРС за срок от 24
месеца за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП, съдът счита, че в жалбата
неоснователно се твърди, че нарушението не е извършено. Съгласно чл.174 ал.3 от ЗДвП “Водач на МПС ..., който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употреба на алкохол или упойващи вещества или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява МПС,... за срок от 24 месеца и глоба
2 000 лева”. От събраните по делото доказателства се установи по безспорен
начин, че от обективна страна са налице всички елементи на нарушението по
чл.174 ал.3 от ЗДвП. Безспорно е
качеството “полицейски орган” на полицаите – актосъставител и свидетели по
делото, които към момента на проверката са били редовна работна смяна. Установи
се, че актосъставителя е мл.автоконтрольор и като такъв има правомощия да следи
за спазване правилата за движение по пътищата, в това число да извършва
проверка на водачите с техническо средство за употреба на алкохол. В случая е
ирелевантен факта жалбоподателя употребил ли е алкохол. Независимо от него, той
е длъжен при покана да съдейства и извърши необходимото да бъде проверен с
техническо средство и да изпълни предписанието за медицинско изследване.
Безспорно е установено, че жалбоподателя е управлявал МПС. В този смисъл, той
към момента на поканата да бъде проверен с техническо средство за употребен
алкохол, е притежавал качеството водач на МПС. Въпреки, че са налице
основателни съмнения, че водачът е употребил алкохол и това налага проверката
му, тези безспорно доказани обстоятелства не са част от фактическия състав на
нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Законът не поставя тези условия. Достатъчно
е към водача да бъде отправена ясна и конкретна покана от контролните органи да
бъде проверен с техническо средство за употребен алкохол и да изпълни
предписанието за медицинско изследване. Тези правомощия законът е предоставил
на контролните органи да упражняват по тяхна преценка за целесъобразност.
Установи се от свидетелските показания, че жалбоподателя ясно е бил поканен да
бъде проверен и той е отказал. Бил му е издаден и Талон за медицинско
изследван, който той е отказал да подпише и получи, което обстоятелство
надлежно е удостоверено с подписа на свидетеля Н.К.. По този начин е осъществил
изпълнителното деяние на нарушението.
При така събраните доказателства за
съда остава доказано по категоричен и несъмнен начин, че жалбоподателя е
осъществил състава на нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП. От субективна
страна деянието е извършено виновно, под
формата на пряк умисъл, тъй като от всички събрани доказателства се установява,
че жалбоподателя е съзнавал противоправния характер на поведението си и с него
е целял настъпването на противоправния
резултат – да не му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство и
чрез медицинско изследване. В конкретния случай административнонаказващия орган
правилно е установил, че описаното административно нарушение е извършено от
лицето, което е посочено за нарушител и това лице може да бъде административнонаказателно
отговорно по смисъла на чл.26 ал.1 и чл.6 ал.1 от ЗАНН. С оглед на това съдът счита, че обжалваното
Наказателно постановление е издадено в съответствие с материалния и
процесуалния закон.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН
съответстват на фактическата обстановка. От показанията на актосъставителя и
свидетелите по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП. Съдът кредитира в цялост показанията
на свидетелите Н.М. и Н.К., които са очевидци на нарушението, възприели са
движението на автомобила, управляван от жалбоподателя и събитията до и след
спирането му за проверка. Няма данни по делото, които да създават съмнения,
относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на
мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил. Дадените в
хода на съдебното следствие показания от свидетелите са конкретни, ясни и последователни, изясняват
в пълнота всички факти и обстоятелства, във връзка с възприетото от тях
поведение на жалбоподателят и са годни да обосноват описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка. Съдът намира, че в хода на съдебното следствие по
безспорен начин се установи, че с деянието си жалбоподателят виновно, при форма
на вината пряк умисъл е осъществил състава на административно нарушение,
визиран в чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, поради факта, че като водач на МПС е
отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол от компетентните контролни органи. Съдът намира, че за
извършеното административно нарушение законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. При определяне на наказанията наказващият орган е съобразил правилно
основанието за налагането им и е наложил единствените предвидени в закона
наказания за това нарушение.
Направените
с жалбата възражения, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение не
се споделят от настоящата инстанция. По делото е безспорно установено от
събраните гласни и писмени доказателства, а не се оспорва и от жалбоподателя,
че на 27.05.2018 год. същият е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи
вещества, като не е изпълнил и последващо предписание за медицинско изследване.
Предвид на това, настоящият състав намира, че жалбоподателят законосъобразно е
санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП, предвиждаща
едновременно правило за поведение и санкция за неизпълнението му. Нормата на
чл.174 ал.3 от ЗДП предписва задължително правило за поведение на водача за
съдействие за проверката с техническо средство за установяване употребата на
алкохол или упойващи вещества, което жалбоподателят не е изпълнил и за което е
законосъобразно санкциониран.
Възраженията
на жалбоподателят, че на инкриминираната дата не е управлявал процесното МПС не
се споделят от настоящата инстанция. Съдът
изцяло дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, които са
непротиворечиви, логични и убедителни и които съответстват на събраните по
делото писмени доказателства. Нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП е формално,
като основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност е
отказът на водача да му бъде извършена проверка по надлежния ред, който отказ е
безспорно установен от доказателствата по делото. Релевираните с жалбата доводи
и възражения от жалбоподателят не бяха подкрепени с каквито и да било доказателства
в хода на съдебното производство, поради
което съдът ги намира за неоснователни и голословни. Следва да се посочи, че от
приложения по делото оригинал на Талон за изпращане на медицинско изследване № 0008507
от 27.05.2018 год. е видно, че е налице валидно оформен отказ на нарушителя да
получи талона с подписа на един свидетел по смисъла на императивната норма на
чл.6 ал.8 и ал.9 от действащата към момента на деянието Наредба № 1/19.07.2017
г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози. Само при наличие на редовно оформен отказ на нарушителя да
получи талона, същият не може да бъде отговорен за неизпълнение на
предписанието за медицинско изследване и поведението му ще бъде съставомерно по
първата форма на изпълнителното деяние, т.е. ще бъде налице отказ да бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
или други упойващи вещества.
Настоящият
съдебен състав намира, че не е налице приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Управлението на МПС след употреба на алкохол като концентрацията на такъв в
кръвта на водача не е установена именно поради отказа да бъде изпробван с
техническо средство или да даде кръвна проба, е едно от често срещаните в
страната нарушения, отличаващо се с изключително висока степен на обществена
опасност. Това е причината и нормата на чл.174 ал.3 от ЗДвП да бъде изменена
като размерът на наказанието е повишен /ДВ бр.60/2012 год./. Видно от
приложената по делото Справка за нарушител/водач от Началника на РУ гр.М. се
установява по категоричен начин, че жалбоподателя е системен нарушител на ЗДвП
и неговия Правилник и е бил санкциониран нееднократно за многобройни нарушения
на този закон. Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не са
били налице предпоставки за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, поради
което и издаденото НП не е в противоречие със закона.
От обективна и субективна страна жалбоподателя е осъществил и
състава на чл.103 от ЗДвП, за което основателно е бил санкциониран по чл.175
ал.1 т.4 от ЗДвП, като му е наложена Глоба в размер на 200 лева и е Лишен от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Безспорно се установява, че
нарушителя не е спрял за проверка при подадения
светлинен и звуков сигнал от служебния автомобил на МВР. Жалбоподателят
е възприел подадения сигнал за спиране от контролните органи, като е бил длъжен
да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
служителите за контрол място и да изпълни тяните указания. Напротив,
възприемайки служебния автомобил жалбоподателя не е спрял и е продължил
движението си към с.Л.Д., като е увеличил скоростта и е бил проследяван и
преследван от служителите на реда. Настоящият съдебен състав намира, че не
следва да бъде коригиран размера на наложеното наказание, в насока да бъде
намален, тъй като видно от събраните гласни и писмени доказателства по делото
жалбоподателя има 13 влезли в сила Наказателни постановления за различни нарушения
по ЗДвП и неговия Правилник, 6 фиша, 2 броя ЗППАМ и 2 броя осъдителни акта за
извършени престъпления по чл.343б ал.1 от НК, а именно управление на МПС под
въздействието на алкохол, за което е бил санкциониран по 12 месеца Лишаване от
право да управлява МПС. Видно от събраните по делото гласни доказателства
жалбоподателя е познат на служителите на
РУ гр.М. за извършени кражби, включително и като лице, управляващо МПС след употреба
на алкохол. Индиция за това, че жалбоподателя е с висока степен на обществена
опасност е и поведението му на инкриминираната дата, довело до проследяването му от служителите на РУ гр.М.
и реалните предпоставки при това проследяване да се доведе до реализиране на
ПТП. От обективна и субективна страна жалбоподателя е осъществил съставите и на
нарушенията по чл.100 ал.1 т.1 пр.1 и 2 и т.2 от ЗДвП, като при извършената
проверка от служителите на полицията е установено, че същият не носи никакви документи,
а именно СУМПС, Контролен талон към него и СРМПС част 2-ра, за което
основателно е санкциониран на основание чл.183 ал.1 т.1, съответно пр.1,2 и 3
от ЗДвП на общо 3 броя глоби в размер на по 10 лева. В тази насока съдът
потвърди атакуваното НП в неговите т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 като
законосъобразно.
Като незаконосъобразно и неправилно
издадено се явява атакуваното НП по т.6, касателно констатирано нарушение по
чл.70 ал.1 от ЗДвП. Съдебният състав намира, че посочената
като нарушена правна норма, а именно чл.70 ал.1 от ЗДвП е правилна, но
неправилно е приложена санкционната норма. Наказанието на нарушителя е наложено
на основание чл.185 от ЗДвП, която норма се прилага само тогава, когато за
извършено нарушение по закона няма предвидено друго наказание. В конкретния
случай безспорно се касае до твърдение за извършено нарушение, поради
неспазване на правилата за използване на светлините, за което има изрично
предвидено наказание в чл.180 ал.1 т.1 от ЗДвП. Налице е неправилно приложение
на закона.Съдебният състав намира, че атакуваното НП следва да бъде отменено,
тъй като безспорно административнонаказващия орган е наложил наказание, въз
основа на обща норма, при наличие на специална такава. Ето защо, Наказателното
постановление е незаконосъобразно. Тук е мястото да се отбележи, че видно от
представената по делото Справка за нарушител/водач под рег.№
300000-3240/01.08.2018 год. се установява, че жалбоподателя има и други
нарушение на ЗДвП и неговия Правилник и че констатираното нарушение – обект на
атакуваното НП не е инцидент в неговата практика. Това обаче не дава право на
административнонаказващия орган да не прилага правилно закона, като отново
съдебния състав акцентува, че за така извършеното нарушение в разпоредбата на
чл.180 ал.1 т.1 от ЗДвП и преди нейното изменение и с изменението й,
публикувано в ДВ бр.2/2018 год. от 20.05.2018 год. е предвидено съответното
наказание и това, че нарушителя следва да бъде санкциониран именно по този член
от закона, а не по разпоредбата на чл.185 от ЗДвП, която намира приложение
единствено и само, когато не е предвидено друго наказание. Ето защо атакуваното НП бе отменено
в неговата т.6 като незаконосъобразно.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: