РЕШЕНИЕ
№ 1094
гр. Пловдив, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20225330110533 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, против А. К.
Г., ЕГН **********, от ......, с която са предявени обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е единственото енергийно предприятие, което разполага с лицензия по
смисъла на чл. 126 и сл. от Закона за енергетиката да доставя топлинна енергия на крайни
битови потребители на територията на гр. Пловдив. По силата на договор при общи условия
между него и ответника, доставил на последния, до жилище в ........, топлоенергия за периода
от 01.05.2020 г. до 31.09.2021 г. на стойност от 213.12 лв., която останала незаплатена в
сроковете, договорени между страните. Поддържа, че съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката, ответникът А. Г., като собственик на посочения топлоснабден имот, имал
качеството потребител на топлинна енергия и като такъв, бил длъжен да заплаща месечно
дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал
обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Предвид липсата на плащане, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 6683/2022 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, ХХ гр. с., за сумата от 213.12 лв. – главница, представляваща стойността на
доставената топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.09.2021 г.; обезщетение за
1
забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода 02.07.2020 г. –
09.05.2022 г., в размер на 23,87 лв. и законната лихва върху главницата, считано от момента
на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (10.05.2022 г.) до
окончателното изплащане на вземането. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК и на заявителя били дадени указания по чл. 415 ГПК, при което
формулираното в исковата молба искане е, вземането да се установи със сила на пресъдено
нещо по реда на чл. 422 ГПК, както и да се присъдят сторените в заповедното и в исковото
производство разноски.
Ответникът е оспорил исковете по основание и размер. Отрича да е потребител на
доставяната топлоенергия, тъй като не бил нито собственик, нито ползвател на имота.
Нямало реално използвана в имота енергия. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Вещото лице по проведената техническа експертиза дава заключение, че през процесния
период 01.05.2020 г. – 30.09.2021 г. абонатната станция, обслужваща жилищния блок, в
който се намира апартаментът на ответника, е работила като е подавала топлинна енергия
към сградата.
Вещото лице по счетоводната експертиза дава заключение, че доставените количества ТЕ са
правилно остойностени и за тях са издадени съответните фактури.
Исковете са допустими като установителни при наличие на заповед за плащане. Спазени са
и сроковете по чл. 422 ГПК, като има идентичност между вземането, заповядано за плащане
и това, предмет на иска.
Предвид казаното от страните по фактите и ангажираните от тях доказателства, съдът
съобрази:
Ищецът е единственото енергийно предприятие, което разполага с лицензия по смисъла на
чл. 126 и сл. от Закона за енергетиката да доставя топлинна енергия на крайни битови
потребители на територията на гр. Пловдив. Ответникът е краен битов потребител на
топлоенергия по смисъла на същия закон. Според чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за
енергетиката, отношенията между доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда –
етажна собственост се уреждат чрез договор при общи условия, като клиенти са
собствениците на самостоятелните обекти в сграда в етажна собственост, ползватели на
такива индивидуализирани недвижими имоти или техни наематели, последните – при
разкрита на тяхно име партида. От приложения на л. 50 от делото нотариален акт № ..., том
.., дело №.......... Пловдивския районен съд, се установява, че ответникът е собственик на
процесния апартамент по силата на покупко-продажба, обективирана в посочения
нотариален акт. Тъй като партидата за имота е разкрита само на името на ответника, то Г. е
страна – потребител на доставяна по договор при общи условия топлоенергия, след като
имотът е топлоснабден от действаща абонатна станция (вж. заключението по СТЕ). Тоест,
по отношение на ответната страна е възникнало задължението да плати доставеното в пълен
размер, тъй като има договор по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката.
При положение, че според вещите лица доставеното количество топлинна енергия е
2
правилно разпределено, при спазване на методиката и съответно – правилно остойностено,
искът се явява и доказан по размера си. От приетото по делото заключение на техническата
експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено, се установи, че през
процесния период 01.05.2020 г. – 30.09.2021 г. абонатната станция, обслужваща жилищния
блок, в който се намира апартаментът на ответника, е работила като е подавала топлинна
енергия за отопление и БГВ към сградата. Посочено е, че отопляемият обем на имота на
ответника е 159 м³, като ищцовата страна е приложила правилно методиката за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост. Отразено е, че през
процесния имот преминава 1 брой щранг лира, която не е снабдена с индивидуално
устройство за отчет. Предвид това, топлоенергията е начислявана по максимална
нормативна мощност, съобразно изискванията на т. 6.7, вр. т. 6.5 от Методика за дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, приложение към чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334/16.04.2007 г., респ. чл. 61, ал. 1 от отменилата я Наредба № Е-РД-
04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Експертът посочва, че количеството топлинна
енергия, разпределено в имота на ответника в периода 01.05.2020 г. – 30.09.2021 г., е общо
1,91356 MWh, в това число 1,75353 MWh за отдадената от сградната инсталация и 0,16003
MWh за отопление, като не е начислявана топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване. Вещото лице посочва, че няма разлика между разпределеното от топлинния
счетоводител количество топлинна енергия и начисленото от ищеца, като са спазени всички
нормативни изисквания, уреждащи разпределението и начисляването на разходите за
топлинна енергия.
Горепосочените изводи се потвърждават и от приетото заключение по счетоводната
експертиза, което съдът кредитира като обективно дадено. Вещото лице е отразило, че
доставената топлинна енергия на ответника за периода 01.05.2020 г. – 30.09.2021 г. за всеки
един от начислените компоненти на ТЕ по месеци, възлиза на сумата от общо 213,82 лв., от
която сума са приспаднати 0,70 лв. по издадено кредитно известие от 30.06.2020 г. и
остатъкът за плащане е в размер на 213,12 лв. След като вещото лице по техническата
експертиза е на мнение, че установената нормативно методика за дялово разпределение е
спазена и данните по техническата експертиза съвпадат с изчисленията на счетоводната
експертиза, исковете са доказани и по размера си. Вярно е също така, че съставените от
ищеца документи са частни такива, след като ищцовото дружество е частноправен субект,
но въпреки това съдът ги кредитира, тъй като закрепените в тях факти се потвърждават от
заключенията на вещите лица.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия между страните, които са били в сила към
началната и крайната дати на доставките, ответникът е длъжен да заплаща всички
задължения, свързани със снабдяването с топлинна енергия, в сроковете и по начините,
определени в същите – 30-дневен срок, след изтичането на периода, за който се отнасят, а
съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия, освен главницата, при неплащане в срок на
дължимите суми клиентът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за
всеки просрочен ден. Искът за присъждане на обезщетение за забава е основателен, след
3
като длъжникът е в забава да плати.
Разноските се възлагат в тежест на ответника, по списък на л. 49 от делото и възлизат на
сумата от общо 940 лева, които включват разноски по настоящото гражданско дело за
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, депозит за съдебни експертизи, хонорар
на особен представител – адвокат, както и държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство. На ищеца се определя възнаграждение за
процесуално представителство от юрисконсулт в настоящото производство в минимален
размер от 150 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на А. К. Г., ЕГН **********, че в отношенията
между страните дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, плащане на
следните суми, за които е издадена заповед за плащане № 3457 по ч. гр. д. № 6683/2022 г. по
описа на Районен съд – Пловдив: 213,12 лева /двеста и тринадесет лева и дванадесет
стотинки/ – стойност на доставена по договор при общи условия до имот в ......., топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. – 30.09.2021 г.; 23,87 лева /двадесет и три лева и
осемдесет и седем стотинки/ – обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва за периода 02.07.2020 г. – 09.05.2022 г. и законната лихва върху главницата
от датата на постъпване на заявлението в съда – 10.05.2022 г., до окончателното изплащане
на вземането.
Осъжда А. К. Г., ЕГН **********, от .............., да заплати на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов“ № 37, сумата от 940 лева /деветстотин и четиридесет лева/ – разноски по
делото, включително заповедното производство под № 6683/2022 г. по описа на Районен съд
– Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4