Решение по дело №2039/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството по делото е по реда на Г. Е. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Делото е образувано по искова молба, предявена от Г. Н. Д., с [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Пазарджик, чрез адв. Д. Х., със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 1, офис 4 срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.

Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 3 000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство на малоценност в резултат на поставянемо му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в периода от 17.05.2024г. до 15.07.2024г. в Затвора [населено място], ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Според ищеца, нанесените му неимуществени вреди се изразяват: в липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“); липса на санитарен възел на определените и задължителни места; наличие на хлебарки, дървеници и гризачи; липса на адекватно лечение и липса на ежедневно присъствие на лекар в затвора; на коридора няма баня и тоалетна, общата баня се намира отвън на двора и през зимата е много студено и неприятно; когато лишените от свобода /лиш.св./ правят каре не могат да ползват тоалетна, защото на мястото на карето няма нито тоалетна, нито мивка; в килиите хигиената е лоша; в затвора няма пералня, поради което дрехите се перат на ръка, простират се в килиите, поради което се образуват влага и мухъл.

Ищецът твърди, че с горното са му нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Претендира се присъждане на 10 лв. ДТ и на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения представител адв. Х., съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуалния му представител, който поддържа исковата молба и моли съдът да уважи същата.

Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител юрк.Ч., оспорва предявената искова претенция по основание и размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата претенция.

По данни от писмо рег. № 6357 от 22.10.2024 г. на Началник Затвора – [населено място], се установява, че Г. Н. Д. постъпва в пенитенциарното заведение на 17.05.2024 г. и пребивава там до 20.06.2024 г. вкл. /на 21.06.2024 г. е преведен на територията на Затвора – [населено място]/.

В становища /л.30-31 и л. 33-34/ е посочена информация за спалните помещения, в които е бил настанен ищецът, тяхната квадратура, размерите на прозорците в помещението, квадратурата на санитарния възел и размерът на прозорците, както и броя настанени в спалните помещения лица. Съобразно представените доказателства, се установява, че за целия исков период, при съотношението квадратура на стаята към брой пребиваващи лишени от свобода, не се установява „пренаселеност на килиите“, като са се падали 4 и повече кв. метра нетна площ на човек.

В представените от ответника и неоспорени становища, по отношение на периода на пребиваване на ищеца в Затвор Пловдив, се посочва, че всяко спално помещение е обзаведено стандартно с легло и шкаф за всеки от настанените лиш.св. Във всички помещения е осигурен постоянен достъп до санитерен възел и течаща вода. Затвора-Пловдив се отоплява посредством централно-локално парно отопление. Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването е по желание на лишените от свобода. Спално бельо и постелъчен инвентар се получава от лиш.св. в деня на постъпване. При желание от страна на лиш.св., домакинът осигурява комплекти, колкото са необходими, такива могат да получат и от своите близки. Прането е по усмотрение на лишения от свобода в пералнята на затвора/съгласно представен седмичен график за ползване на служентата пералня – л.43/, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. Когато дрехите се перат в пералнята се сушат в сушилна машини, а когато се перат от лиш.св се сушат на пригодени простори в общото помещение на поста или на карето. Къпането на лиш.св. се осъществява в обща баня по предварително изготвен график, най-малко два пъти седмично, а на работещите е осигурен ежедневен достъп до баня. Хигиената в спалните помещения е задължение на лиш. св., настанени там, като за целта им се осигуряват съответните прибори, както и ежемесечно им се раздават по 2 бр. сапуни и 400гр. прах за пране, за което е приложена таблица №6 за полагащите се перилни и миещи препарати на един лиш.св. за един месец. Посочва се още, че същите мога да бъдат закупени от лавката на затвора или да бъдат донасяни от близките им съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителнио продукти, които лишените от свобода могат да получат, ползват и държат при себе си, с оглед Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 г. на министъра на правосъдието.

Изрично е посочочено, че ГДИН организира и контролира ДДД обработките на всички помещения в затворите и общежитията към тях. От месец май 2023 г., обработките се извършват от обучени служители на съответната териториална структура на ГДИН. Периода на обработване е на два месеца. При необходимост, извънредно се третират отделни сектори на МЛС. За извършените обработки се съставят протоколи по образец. Към справка към рег. № ИЗ 5255/17.10.2024 г. са приложени два броя протоколи относими към процесния период.

Към преписката са приложени таблица №6 за полагащите се перилни и миещи препарати на един лиш.св. за един месец; график за разпределение на времето на лишените от свобосда от пост № 6; седмичен график на служебната пералня в Затвор-Пловдив. и копие на работното време на медицински център при Затвор-Пловдив по дни.

По делото чрез видеконферентна връзка е разпитан като свидетел М. В. М., чиито показания съдът приема като логични и почиващи на непосредствените му впечатления. Като при необходимост същите ще бъдат обсъдени по-долу в решението.

Административен съд – гр. Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба, прие за установено следното:

Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуалноправно легитимирана страна по заявените главни искови претенции за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.

Каза се, главните искови претенции на ищеца са за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора [населено място] към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение задържане под стража, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по своето естество.

Следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

При това положение, установяването на който и да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Това разбира се очевидно налага, преди всичко да се установи, че ищецът действително, фактически е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в някое от специализираните за това места и по-точно в тези, изрично посочени от него.

Тук е мястото да се посочи, че от приетите по делото доказателства, се установява, че Д. не е пребивавал в Затвора Пловдив през целия исков период, а именно от 21.06.2024 г. до 15.07.2024 г. вкл. Само това е достатъчно да се приеме, че в тази част исковата претенция е неоснователна.

При това положение, възведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, ще бъдат разгледани само за престоя на ищеца в Затвора Пловдив от 17.05.2024 г. до 20.06.2024 г. вкл.

За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразена относимата в случая нормативна уредба.

Според чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В случаите по чл. 3, ал. 2 от с.з. съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора (чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС), а в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното (ал. 5 на чл. 284 от закона).

В чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС е предвидено, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми, налагат да се приеме следното:

За периода от 17.05.2024 г. до 20.06.2024 г. вкл. в Затвора Пловдив не се установява нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, а именно ищецът да е обитавал помещения, в които минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода (в т.ч. и за него) да е по-малка от 4 кв. м. Конкретните данни в тази насока, предоставени от Затвора Пловдив. В този смисъл, по отношение на така посочения период на престой на ищеца в Затовор Пловдив, съдът намира претенцията му за неоснователна.

Помещенията, които е обитавал И. при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в периода от 17.05.2024 г. до 20.06.2024 г. вкл. в Затвора Пловдив, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща студена вода, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци. Съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от Шести пост, Д. е имал достъп до баня два пъти седмично – във понеделник и петък от 14,00 до 15,00 часа, а съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от Пети пост, където е уредено и разпределението на времето на лишените от свобода от Приемно отделение – в сряда и петък от 09,00 до 10,00 часа, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Отделно, от показанията на свидетелите става ясно, че лишените от свобода реално са можели да ползват банята именно по предназначение и не се установява да не е имало вода в банята, или тя да не е била годна за ползване именно с оглед хигиенните нужди на лишените от свобода – за къпане, което предполага и наличие на смесителни батерии на душовете, което е стандарт за страната.

По отношение на твърдението, че за да използват баня лишените от свобода преминават през открито пространство (карето), което особено през зимния период създавало неприятно усещане, то твърдяната последица изобщо не е доказана. Действително, от свидетелските показания става ясно, че това е така, но това обстоятелство по никакъв начин не сочи на нарушение на изискването по чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС и на налична невъзможност за ползване на банята. Не са констатирани и заболявания на ищеца, които да са в пряка причинна връзка с моментното преминаване след баня през открито пространство, а доказателствената тежест за това е била на ищеца.

Съдът намира за неоснователно и оплакванието, че когато лиш.св. правят каре не могат да ползват тоалетна, защото на мястото на карето няма нито тоалетна, нито мивка. Видно от доказателствата, представени от ответника, действително карето, на което ищецът е провеждал престой на открито, няма тоалетна и течаща вода, но при нужда е можело да бъде използвана тоалетната и водата в коридора или в спалното помещение.

Настоящият съдебен състав не приема за доказани и твърденията за претърпени вреди от наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в обсъждания период в Затвора Пловдив, тъй като от страна на ответника, както вече бе казано, са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекции и дератизации против хлебарки, дървеници и гризачи въз основа на сключен договор от страна на ответника, а именно протоколи за извършени дейности по ДДД в Затвора Пловдив, които съдържат информация за размера на третираната площ, препарата, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената на лицето, извършило описаните в протокола дейности и имената на лицето заявило/приело обработката. Този извод не се променя и от показанията на разпитания по делото свидетел, доколкото от страна на администрацията на ответника са предприети необходимите действия по ДДД, което изключва незаконосъобразното й бездействие.

Що се отнася до хигиената в Затвора - Пловдив, от приетите по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях. Действително от твърденията на свидетеля М. се установява, че в помещенията в Затвора Пловдив, в които е бил настанен ищецът, са с лоши битови условия и че таванът е черен и има мухъл, но неговият произход, според ищеца, се дължи на ползването на спалните помещения за място за сушене на изпраните дрехи на лишените от свобода, макар в затвора да е налично обособено перално помещение и места за простиране на дрехи. Освен това, установява се, че лишените от свобода имат по всяко време възможност за проветряване на помещенията, с оглед незадържането на влага в тях чрез отваряне на прозорците. При това положение няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищецът.

Както вече се посочи по-горе, прането в пералнята става с молба от лишения от свобода и по утвърден график (представен по делото). В хода на настоящото производство не се твърди и не се установява, ищецът да е поискал и да му е отказано използването на пералнята в затвора. Такива данни не могат да бъдат извлечени и от показанията на разпитаните по делото свидетели.

По отношение на наведените твърдения за липса на адекватно лечение, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и в специализирани болници, разкрити в местата за лишаване от свобода. При изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода (чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС). В тази връзка от страна на ответника е представено Работно време на Медицински център – Затвор Пловдив и АИППМП „д-р Ж.Д.“, видно от което за лишените от свобода получават амбулаторни прегледи по график. Не се установява и ищецът да е имал конкретен здравословен проблем през обсъждания период и да не му е оказана медицинска помощ и/или да не е лекуван. При липса на здравословни проблеми, не е имал нужда и от спазване на определен хранителен режим. Или, не се установяват твърденията, че на ищеца не се оказват необходимите медицински грижи. До извод в обратната насока не водят и показанията на разпитания свидетел, доколкото същият не посочва конкретен здравословен проблем у ищеца, на който да не са оказани необходимите медицински грижи.

По оплакването на ищеца, свързано с това, че претърпял неимуществени вреди във връзка с обстоятелството, че в Затвора Пловдив бил пребивавал с лица, които са с диагноза ХИВ и липсата на провеждани изследвания за това, респ. на провеждано лечение на тези лица, респ. настаняването им в болнично заведение, както и оставянето им на произвола, съдът намира същото за напълно неоснователно. В тази насока от показанията на свидетелите не се установява, да е налице подобно отношение към лишените от свобода, които са диагностицирани с ХИВ, или СПИН. Относно твърдението, че лишените от свобода с ХИВ/СПИН не били настанявани в болнично заведение, то не става ясно изобщо от формулировката по исковата молба по какъв начин посоченото обстоятелство уврежда ищеца, като се има предвид и факта, че не винаги подобно състояние налага изобщо лечение в болнично заведение. Следва да се има предвид, че медицинската наука е приела, че в никой случай не се налага изолация на носителите на вируса ХИВ и те биха могли да общуват и съжителстват с околните в ежедневието, без опасност последните да бъдат заразени, освен по трите основни пътя – кръвен, сексуален, от майка – на дете.

Непротиворечива в горния смисъл е изисканата от органите по изпълнение на наказанията информация, обективирана в цитираните по-горе становища. Доказателства, които да подложат на съмнение обсъжданата информация, не се ангажираха от страна на ищеца.

С оглед изложеното, следва да се подчертае, че възведената в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца), поради което следва да се приеме, че условията, обсъдени до тук, в които ищецът е изтърпявал наказанието лишаване от свобода през исковия период, не могат да се квалифицират като неблагоприятни по смисъла на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат да се приемат като такива, подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката на Европейския съд по правата на човека, разликата между понятието „изтезание“ и понятието „нечовешко или унизително отнасяне или наказание“ се състои в „различната интензивност на причиненото страдание“ (в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v. the United Kingdom). Приема се, че не всяко действие, което има определени емоционални последици, съставлява „нечовешко или унизително отнасяне“, а само действията, които причиняват „тежко физическо или душевно страдание на едно лице“, каквито не се доказаха в настоящото съдебно производство. Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на страдание или унижение, който е свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките, лишаващи определено лице от свободата му, често могат да съдържат такъв елемент. При все това не може да се каже, че лишаването от свобода само по себе си поставя въпроси, свързани с нечовешко или унизително отнасяне.

С оглед неоснователността на иска за обезщетение, неоснователен се явява и иска за присъждане на лихва върху сумата от датата на предявяване на иска и същия също следва да се отхвърли.

Въпреки изхода от спора, ответникът няма право на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение, т. к. нормата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС не ги предвижда. Правилата на исковото производство по ЗИНЗС са специални спрямо общите такива по чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК, поради което последните са неприложими.

Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., Десети състав:

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. Н. Д., с [ЕГН], иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за присъждане на обезщетение в размер на 3 000 лв. за периода от 17.05.2024 г. до 15.07.2024 г за претърпени неимуществени вреди, причинени от нарушения на чл. 3 ЗИНЗС от затворническата администрация при Затвора – Пловдив, ведно със законната лихва от 16.09.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата, като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.