Решение по дело №24381/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4308
Дата: 11 март 2024 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20231110124381
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 4308
гр. София, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20231110124381 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ ... / ...

11.03.2024 г., гр.София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
първи февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:

Председател: Красимир Сотиров

при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №24381 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:

Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.150, вр.
чл.139 от ЗЕ и по чл.86 от ЗЗД.
1
В законен срок в съда е постъпила искова молба от ........., ЕИК ......, със седалище и
адрес на управление: гр......, представлявано от ...... Изп. директори, срещу Д. Г. Н., във
връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК, с която се претендира да се установи със
сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на следните суми: сума от
1 814,02 лв., представляваща изискуемо задължение за доставена топлинна енергия,/ ТЕ/, за
обект в гр......., аб. № ....., за отчетен период от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., сума от 345,78
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2020г. до 22.12.2022г., сума
от 28,17 лв., представляваща сума за дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до
30.04.2021г. и сума от 6,10 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
31.01.2020 г. до 22.12.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2405/2023г. на СРС, 165 състав. Претендират се разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
адв.Ал. А. от САК, с който се оспорват исковите претенции по основание и размер. Посочва,
че липсва акт за въвеждане в експлоатация на абонатна станция. Поддържа, че не се сочат
доказателства за собствеността върху процесния имот. Оспорва начислените суми по
съобщенията за фактури да съответстват на действително потребената ТЕ. Оспорва
наличието на облигационно отношение между страните. Твърди, че претенциите за лихви за
недоказани поради неприлагане на доказателства за надлежно връчване на фактури. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че начислените суми за ползвана
топлоенергия са извършени в нарушение на действащото законодателство.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение „.....“ .., който представя 2 бр. изравнителни сметки, за отопл. сезон
2019/2020г., с адресат: ...... и 2 бр.подписани от абоната талони за отчет.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за неоснователни. Съображенията за това са следните:
Приложен към исковата молба е препис на Нотариален акт за собственост върху
жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятие по
ЗТСУ от 01.04.1981г., с който Д. Г. Н. и ......... са признати за собственици на процесния
апартамент в ж.к. ......, видно от удостоверение за идентичност на адрес на ..........
Представено е извлечение от декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижими имоти за имот от ответната Д. Н., без дата, с посочен документ за собственост-
горния НА, с посочена дата на придобиване: 05.05.1981г.
Видно от удостоверение за наследници ....... е починала на 28.02.1996г., като е оставила
за свои законни наследници дъщерите си 1.Д. Г. Н., 2........, починала на 20.03.2018г.
оставила за свой законен наследник дъщеря си ........ и 3.........., починала на 07.08.2008г. и
оставила за свой законен наследник сина си .......
По делото е допуснато и прието заключение по съдебно- техническа експертиза, видно
от което в имота се начислява ТЕ за сградна инсталация и ТЕ за БГВ, по данни на 2 бр.
водомери, единият от които е с нулеви показания, при реален отчет, при липса на работещи
радиатори в имота.
Изготвено и прието е заключение по съдебно- счетоводна експертиза, съгласно което
не са установени плащания по партидата, като са посочени начислените от ищеца
задължения. Посочени са размерите на погасените по давност задължения, с оглед падежите
на фактурите и предвид спиране теченето на давностните срокове във връзка с въведеното
извънредно положение в страната.
Правните изводи на съда са следните:
Ползването на ТЕ се изразява в отделянето на топлина в определено пространство и
поради това ответната страна дължи заплащане само на ТЕ, използвана лично от нея. На
2
основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. В тълкувателната си практика ВКС приема, че
изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. С ТР №2/17.05.2018г.
по т. д. №2/2017г. на ОСГК на ВКС, т.1, е доразвито горното законово правило, като се
приема, че собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди съгласно
разпоредбите на ЗЕ, при липсата на договорно правоотношение между ищеца и трето лице-
ползвател. Приема се, че партидата посочва задълженото лице за съответния имот, като при
ненадлежно изпълнение на задължението на етажния собственик да посочи титуляр на
партидата се прилагат правилата на ЗЕ за определянето на задължения за ТЕ потребител. От
ангажираните доказателства по делото е видно, че ответницата е съсобственик със сестра си
........., починала на 07.08.2008г. и оставила за свой законен наследник сина си ....... Не са
налице доказателства за подадена молба- декларация от наследниците, поради което и
отговорността им следва да е съобразно наследствените им права. Видно от представения
НА Д. Г. Н. и ......... са признати за собственици на горния имот. Не се установяват квотите,
при които е налице съсобственост между тях. Недопустимо е да се правят предположения в
тази насока. Не са налице други писмени доказателства, от които да се установи обемът на
притежаваните от съсобствениците вещни права. В доказателствена тежест на ищеца е при
условията на пълно и главно доказване да установи дължимостта на вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение. В случая не може да се приеме за несъмнено доказано, че
отв. Д. Н. е едноличен собственик на горния имот. Видно от представените писмени
доказателства е налице съсобственост. Не се установяват притежавните от съсобствениците
обеми от права в общата съсобственост, както и последващо настъпили правнорелевантни
факти, от който отв. страна е придобила твърдяното право на собствено в пълен обем. С
оглед на това настоящият съдебен състав приема, че ответникът се явява задълженото лице
на договорно основание по партида за процесния имот, като не се установява квотата, при
която притежава вещни права върху имота. С оглед на това не може да се приеме за
установено качеството „потребител на ТЕ“ на ответника по делото за процесния период и
дължимостта на исковите суми. Предвид на това не следва да се обсъждат останалите
наведени от ответника възражения срещу основателността на исковете.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора не следва да се присъждат
разноски в тежест на ищеца, доколкото такива не са доказани.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ........., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление:
гр......, представлявано от ...... Изп. директори, срещу Д. Г. Н., ЕГН:**********,
установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от общо 1 814,02
/хиляда осемстотин и четиринадесет лева и две стотинки/ лв., представляваща изискуемо
задължение за доставена топлинна енергия, за обект в гр......., аб. №....., за отчетен период:
01.05.2019г.- 30.04.2021г., сума от 345,78 /триста четиридесет и пет лева и седемдесет и
осем стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2020г.-
22.12.2022г., сума от 28,17 /двадесет и осем лева и седемнадесет стотинки/ лв.,
представляваща сума за дялово разпределение, за периода: 01.12.2019г.- 30.04.2021г. и сума
от 6,10 /шест лева и десет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
31.01.2020г.- 22.12.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410
3
от ГПК по ч.гр.д. №2405/2023г. по описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
Решението е постановено при участието на „.....“ ....., като трето лице- помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните и на третото лице- помагач.


Районен съдия:


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4