№ 187
гр. Габрово, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО, ., в публично заседание на двадесет и
шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
при участието на секретаря Росица М. Ненова
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно
наказателно дело № 20214210201084 по описа за 2021 година
Жалбоподателя Р. Д. Д. от град Габрово е обжалвал Наказателно постановление
№ 20-0892-000793, издадено на 17.11.2021 г. от Началник на Сектор „ПП” при ОД на
МВР Габрово, с което за нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП същият е санкциониран с
„Глоба” в размер на сумата от 100 лева, наложена на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от
ЗДвП. Въз основа на съображения, изложени в подадената жалба, жалбоподателя е
счел издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като
такова с искания за неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни последици,
които произтичат от това.
Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, който е
упълномощен по надлежния ред, оспорва подадената жалба, като застъпва становище
за оставянето на същата без уважение и потвърждаване на атакуваното чрез нея
постановление като правилно и законосъобразно. От тази страна е направено искане за
присъждане на разноски във връзка с осъществено процесуално представителство от
него, които се претендират въз основа на предвиденото в ЗАНН.
След като съпостави събраните при производството писмени и гласни
доказателствени материали, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателя е правоспособен водач от категориите „А”, „В”, „С”, „DE”, „М”,
„СЕ”, „D”, „АМ”, „ТкТ” и „ВЕ”, воден на отчет в Сектор „ПП” при ОД на МВР
Габрово, който до описаната в акта и НП дата е бил санкциониран чрез едно влязло в
сила постановление за нарушение на норма от ЗДвП, извършено при управление на
МПС.
1
На 16.10.2021 г. жалбоподателя управлявал лек автомобил марка „Фолксваген”,
модел „Голф” с Рег. № ЕВ 62-87 ВК в гр. Габрово. Докато се движел по ул.
„Свищовска” в посока на бул. „Могильов” в гр. Габрово в същото населено място, той
не пропуснал пешеходец, който бил стъпил върху пешеходна пътека и пресичал
отдясно наляво за водача. Извършеното нарушение било забелязано от свид. И. Д. и М.
М. – служители на РУ Габрово, които спрели управлявания от жалбоподателя
автомобил. С оглед на изложеното против водача е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на него и останалите
приложени материали по административно-наказателната преписка Началника на
Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово е издал цитираното наказателно
постановление, което е предмет на обжалване по настоящото дело.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Данните в разписката към приложения на л. 15 от делото екземпляр на
наказателното постановление сочат, че той е получен от жалбоподателя на 20.12.2021
г. Жалбата против същото е постъпила при наказващия орган на 29.12.2021 г., или
преди края на предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН четиринадесет дневен срок за
обжалване, започнал (съобразно правилата на чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК)
да тече от деня, следващ датата за неговото получаване. С оглед на това и поради
обстоятелството, че е била подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за
процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на
искането за отмяна на обжалваното постановление.
Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя
преди всичко от тази на акта за установяване на съответното нарушение, което се
санкционира чрез него. Последния трябва да отговаря на определени изисквания и
следва да бъде съставен преди изтичането на конкретни срокове, посочени в нормата
на чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН. В настоящия случай едно изискванията във връзка с
тези срокове са спазени, тъй като актът е съставен на 16.10.2021 година, т.е. в деня за
извършване и установяване на самото нарушение. Визирания от ЗАНН срок за
издаване на наказателното постановление също е спазен, тъй като то е издадено преди
края на шестмесечния период, започнал да тече от датата за издаване на акта.
Последния е бил съставен от компетентно по смисъла на указаното с чл. 189, ал. 1 от
ЗДвП лице, като той и обжалваното постановление съдържат всички реквизити,
предвидени като задължителни в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Действията във
връзка със съставянето на този акт са били извършени в личното присъствие на
жалбоподателя, който е имал възможност да се запознае с отразените в акта
констатации и е получил препис от него. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, тъй като изрично направеното позоваване в него и т. 2.12 от
2
вписаната в последното Заповед с Рег. № 8121з-515 от 14.05.2018 г., издадена от
Министъра на вътрешните работи и приложена на л. 16-17 от НАХД № 1084/2021 г.,
водят до заключение, че Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
Габрово очевидно се е явявал компетентно по смисъла на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП лице,
разполагащо с права да издава такива постановления за нарушения на разпоредби от
посочения закон.
Обществените отношения, които се явяват засегнати от съответното нарушение
в конкретния казус, са уредени чрез норма (чл. 119, ал. 1) от Раздел XXII-ри на ЗДвП,
която предписва, че При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. След като това е така,
а от събраните по делото доказателства е видно, че на 16.10.2021 година
жалбоподателя не се е съобразил с това задължително предписание, следва да се
приеме, че нарушението е налице от обективна страна. Поради вече преминатото
обучение преди момента за придобиване на съответното свидетелство за управление на
МПС от категорията, към която е спадал и визирания в НП автомобил, жалбоподателя
положително е бил запознат с посоченото задължение. С оглед на това и доколкото на
тази дата не е съобразил поведението си с него, той очевидно е осъществил състава на
вмененото му във вина нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и от субективна страна,
при наличие на изискващия се пряк умисъл за неговата съставомерност.
Въпреки че прие нарушението не само за извършено, но и за установено според
предвидения за това ред, съдът намери, че искането за отмяна на постановлението
следва да се уважи. Данните в събраните по делото доказателствени материали не
водят до заключение, че в резултат на нарушението е била създадена опасност за
възникване на ПТП между автомобила и пресичащия по пътеката пешеходец. Щом
това е така, а по делото няма доказателства, които да установяват, че след 2003 г.
жалбоподателя е бил санкциониран за други нарушения по ЗСч, може да се приеме, че
осъщественото от него такова не се е характеризирало с по-висока степен на
обществена опасност в сравнение с тази при други такива от неговия вид. Посоченото
обстоятелство, както и значителния период от време, изминал от датата за влизане в
сила на последното издаденото постановление и тази за извършване на нарушението,
не са били подложени на обсъждане от наказващия орган, който поради това не е и
изпълнил в необходимия обем задължението си да прецени дали дали описаните в акта
действия са довели до маловажен случай на административно нарушение по смисъла
на закона. А основанията за това са били налице, тъй като те установяват една по-
ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в
сравнение с тази при други такива от неговия вид, която се допълва и от факта, че
(дори в нейния минимален размер) определената за нарушението глоба от 100 лева се
явява завишена с оглед на тях. При тези обстоятелства, които са водели до заключение
3
за маловажен случай на административно нарушение, наказващия орган е следвало да
приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН и да предупреди нарушителя, че при повторен
случай на такова ще го накаже. След като не го е сторил, още повече и без да е
извършил задължителната за него (съобразно приложимото ТР № 1 от 12.12.2007г по
т.н.д. № 1/2005г. на ВКС на РБ, НК) проверка за наличие или липса на маловажност по
същество, той е издал един незаконосъобразен акт, който подлежи на отмяна именно
поради това.
Воден от изложеното по-горе, и на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 20-0892-000793, издадено на
17.11.2021 година от Началник на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово, с което за
нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, на Р. Д. Д., ЕГН **********, с адрес с.
**********, община Габрово, е наложена ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 100 (сто)
лева – на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
На основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН ОТПРАВЯ предупреждение към
посоченото физическо лице, че ако в едногодишен срок от влизане в сила на
настоящото решение извърши друго маловажно нарушение от същия вид, описан в
отмененото Наказателно постановление № 20-0892-000793, издадено на 17.11.2021
година от Началник на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово, същото ще бъде
санкционирано за него.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – гр.
Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за
получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
4