№ 10076
гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110153488 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Производството е образувано е по искова молба на *********, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, във вр. с чл.49 ЗЗД срещу
*********** за сумата от 378.84лв., от която: регресно вземане за изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 312.00лв., ликвидационни разноски в размер
на 15.00лв. и разходи за репатриране на автомобил в размер на 51.84лв., по
имуществена застраховка „Каско+“ с полица № ********* по ликвидационна преписка
по щета № **********, образувана по ПТП, реализирано на 09.04.2021г. в
***********, в района след болница „Вита“, с посока на движение към у*********“,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 03.10.2022г., до
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че е застраховател по застраховка „Каско+“ на лек автомобил
марка „Skoda“, модел „Citigo“, рег. № *******, обективирана в застрахователна полица
№ *********, със срок на валидност от 15.12ч. на 08.06.2020г. до 23.59ч. на
07.06.2021г., сключена с ************. Твърди, че на 09.04.2021г. в ***********, в
района след болница „Вита“, с посока на движение към у*********“, водачът на лекия
автомобил– Д. П. Т., попаднал в необезопасена и необозначена пълна с вода дупка на
пътното платно, поради което били нанесени материални щети на лекия автомобил,
изразяващи се в увредени предна дясна гума и задна дясна гума. При ищеца била
образувана щета № **********, бил извършен оглед на автомобила и било определено
обезщетение в размер на 312.00лв., което на 07.10.2021г. било изплатено на
правоимащото лице - ************, както и били извършени ликвидационни разноски
1
в размер на 15.00лв. На 02.06.2021г. ищецът заплатил на УС на СБА и разходи за
репатриране на автомобила в размер на 51.84лв. Ищецът отправил регресна покана,
получена от ответника на 18.11.2021г., като с писмо от 25.11.2021 г. ответникът
отказал да заплати предявената претенция. Ищецът предявява регресен иск срещу
***********, като имащ вменено по закон задължение за поддържане изправността на
пътищата, публична общинска собственост. Претендира се и законна лихва върху
сумата от 378.84 лв., считано от датата на подаване на исковата молба- 03.10.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането. Прави искане за присъждане на сторените
разноски по делото.
Ответникът - ***********, в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, в
който изразява становище за неоснователност на иска. Признава обстоятелството, че
процесният пътен участък е част от общинската пътна мрежа. Оспорва иска,
поддържайки, че за ищеца не е съществувало задължение да заплаща претендираното
застрахователно обезщетение, тъй като не е налице валидно към релевантния момент
застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане „Каско“, с
довод, че общите условия към договора не са представени, като не може да се
определят конкретни застрахователни рискове по договора, доколкото в договора
същите не са предвидени, поради което за ищеца не е възникнало задължение за
изплащане на застрахователно обезщетение. Оспорва механизма на ПТП с
твърдението, че от страна на водача е нарушен чл.20, ал.2 ЗДвП (възражение за
съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, като се твърди, че водачът е допринесъл за
настъпване на процесното ПТП, като не е съобразил поведението си с пътната
обстановка да се движи със съобразена скорост, според конкретните условия и
състоянието на пътя и със скорост, която би му позволила да избегне неравност на пътя
и позволяваща му да наблюдава непрекъснато пътното платно). Оспорва увреждането
да е причинено вследствие на преминаване на автомобила през неравност на пътното
платно, като сочи, че в процесния случай след настъпване на събитието се твърди, че
автомобилът не е бил в състояние да се движи на собствен ход, което налагало да бъдат
уведомени органите на КАТ, като това изискване не било изпълнено. Твърди, че към
датата на процесното ПТП е действал Договор № СОА19-ДГ55-431/24.06.2019г.,
сключен с „**********, който бил с предмет осъществяване на дейности по
поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения за райони
„***********, по който ответникът бил възложител. Въз основа на този договор
изпълнителят „********** имал задължение да извършва превантивно и текущо
поддържане на пътищата, като непосредствено преди датата на ПТП районът, където се
твърди да е настъпило процесното събитие, въз основа на възлагане с възлагателно
писмо изх. № СОА21-ТД26-2043/18.02.2021г. е извършен ремонт на процесния
участък, при качествено изпълнение на който не е следвало да има наличие на дупки
на пътното платно, с оглед на което ответникът е предприел необходимите действия за
2
осигуряване на безопасността на участниците в пътното движение. В условията на
евентуалност, поддържа, че претендираното от ищеца обезщетение е завишено по
размер и следва да бъде намалено, поради наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на автомобила, който в нарушение на разпоредбата на чл.
20, ал. 2 ЗДвП не е съобразил поведението си на пътя с атмосферните условия, релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство. Ответникът моли
предявеният иск да бъде отхвърлен и да бъдат присъдени сторените по делото
разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
С определение № 4608/02.02.2023г. съдът е привлякъл на основание чл.219, ал.1
ГПК трето лице – помагач на страната на ответника - „***********, със седалище и
адрес на управление: гр. ***********, което оспорва иска като неоснователен.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск по реда на правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, във
вр. с чл.49 ЗЗД от *********** срещу ***********..
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която
са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Предпоставките за предвидената суброгация са:
наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца
по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение във връзка с настъпването
на покрит застрахователен риск и за увредения да е възникнало деликтно вземане
срещу възложителя на причинителя на вредата.
Съдът е разпределил в тежест на ищеца да докаже: /1/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско+“ към 09.04.2021 г. между
него и застрахованото лице с обект - процесния автомобил; /2/ настъпване на покрит
застрахователен риск - твърдяното ПТП по посочения от ищеца начин; /3/ претърпени
от застрахованото лице имуществени вреди в размер на 378.84лв. (с включени
ликвидационни разноски от 15 лв. и разходи за репатриране на автомобила в размер на
51.84лв.), вследствие от попадане на собствения му автомобил в дупка в ***********,
в района след болница „Вита“, с посока на движение към у*********“; /4/ пряка и
непосредствена причинна връзка между настъпилия застрахователен риск и
претърпените вреди; /5/ изплащане от застрахователя - ищец в полза на застрахованото
3
лице ************ на застрахователно обезщетение в размер на сумата от 312.00лв.;
/6/ противоправно и виновно бездействие от страна на служители на ответника да
изпълнят нормативно вменени им задължения; /7/ пряка и непосредствена причинна
връзка между противоправното и виновно бездействие и настъпилото застрахователно
събитие.
В тежест на ответника е разпределено да докаже плащане на претендираната
сума, съответно да обори законоустановената презумпция за вина на своите служители,
да установи, че е обезопасил и обозначил процесната пътна неравност и възложил
сигнализирането, обезопасяването и отстраняването на препятствия на пътя на
*******, както и да докаже наличието на други обстоятелства, изключващи
отговорността му, вкл. да докаже въведеното възражение за съпричиняване при
условията на пълно и главно доказване - че причина за процесното ПТП е поведението
на водача на лек автомобил марка „Skoda“, модел „Citigo“, рег. № *******, който не е
съобразил движението си с пътната обстановка.
С доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че: към процесното ПТП ищецът е бил застраховател по имуществена
застраховка „Каско+“ на лек автомобил марка „Skoda“, модел „Citigo“, рег. № *******,
обективирана в застрахователна полица № ********** от 22.07.2020г., със срок на
валидност от 15.12ч. на 08.06.2020г. до 23.59ч. на 07.06.2021г., сключена с
************; При ищеца била образувана щета № **********, по която било
определено обезщетение в размер на 312.00лв. и ищецът е заплатил сумата от 51.84лв.
разноски за репатриране на автомобила, както и били извършени ликвидационни
разноски в размер на 15.00лв.; ул. „*******“, находяща се в гр. София, съставлява
общински път, част от общинската пътна мрежа.
От приетите по делото общи условия се установява, че застрахователят осигурява
покритие за рискове ПТП, т.е. по аргумент на противното, процесните вреди
представляват събитие по покрит риск.
По отношение на спорния по делото механизъм на ПТП, съдът приема, че ищецът
е доказал настъпване по описания в исковата молба начин на ПТП, съвкупно от
събраните по делото доказателства, а именно:
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел
в режим на призоваване – св. Т., от показанията на който се потвърждава, че е
участвала в инцидент, при който при управление със съобразена на пътната обстановка
скорост на л.а. „Skoda“, модел „Citigo“, при движение от „*********, завива по ул.
*******, при което попада в дупка пълна с вода, за която нямало означения, усетила
удар, след което били констатирани вреди по автомобила – спукани предна дясна и
задна дясна гума, след което били ползвани услуги по репатриране на автомобила.
От заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ, което съдът кредитира
4
като обективно и компетентно изготвено, се установява, че описаният механизъм на
ПТП (09.04.2021г. около 6:30ч. л.а. „Skoda“, модел „Citigo“, рег. № *******, при
движение по ул. *******, посока от *********, превозното средство преминава през
дупка на платното за движение, пълна с вода) и уврежданията на л.а. отразени в описа
на застрахователя се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на
процесното събитие. Вещото лице дава заключение, че стойността, необходима за
възстановяване на л.а., изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП била
в размер на 351,22лв.
Съвкупно от цитираните доказателства се установява механизма на настъпване на
вредите, неизправността на пътната настилка, така и характерът и размерът на
повредите на МПС.
Въпросният пътен участник е собственост на *********** съгласно § 7, ал. 1, т. 4
ЗМСМА, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС. Общината съгласно чл.11, ал.1 ЗОбС следва
да я управлява с грижата на добър стопанин, като е налице обективна възможност за
обезопасяване на улицата. Така и в чл.31 ЗП ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществяват от общините, а чл..167 ал.1 от ЗДвП вменява задължение за
поддръжка на пътя в изправно състояние, съответно да се сигнализират незабавно
препятствията по него. Поради което, наличието на дупка /неравност/ на пътното
платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействие на длъжностни лица, на
които Общината е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължение, поради
което Общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл.49 ЗЗД.
Доколкото се установиха фактите, че процесното ПТП е причинено в следствие на
необезопасена дупка, намираща се на общински път, от което ПТП са настъпили
процесните вреди, които са били обезщетение от застрахователя- ищец, то на
основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ застрахователят встъпва в правата застрахования срещу
*********** за вредата до размера на претендираното обезщетение и обичайните
разноски - в настоящия случай сумата от общо 378.84лв. (включваща 312лв. регресно
вземане за изплатено обезщетение, 15лв. ликвидационни разноски и разходи за
репатриране на автомобила в размер на 51.84лв., които също представляват разход, с
плащане на който се поражда регресно вземане – в този смисъл и Решение № 264236 от
25.06.2021 г. по в. гр. д. № 1203 / 2021 г. на Възз. IV-е състав на СГС).
Неоснователни са възраженията на ответника за съпричиняване от страна на
застрахования водач, тъй като не е установено по делото нарушение от страна на
последния на задължение по ЗДвП. Неоснователно е и възражението за приложение
чл.125, т. 8 ЗДвП с оглед установеното от показанията на св. Т., че след ПТП
автомобилът се е придвижвал на собствен ход, следователно посещение от органите на
МВДР не е било задължително съгласно чл. 125, т. 8 ЗДвП. Несъставянето на
констативен протокол от органите на МВР нито съставлява изключен риск, при който
5
застрахователят да може да откаже плащане на застрахователно обезщетение, нито е
процесуална пречка за установяване на настъпилото застрахователно събитие с други
доказателствени средства, вкл. с гласни такива, което в случая е сторено (така и
Решение № 261202 от 05.04.2022 г. по в. гр. д. № 13181 / 2020 г. на Възз. II-в състав на
СГС).
Неоснователно е и оспорването, че в конкретния случай дупката на пътя е
"предвидимо препятствие", което да породи задължение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
защото на свой ред ответникът е следвало да изпълни задължението си по чл. 167, ал. 1
от ЗДвП да сигнализира посочените препятствия по пътя. Не се установява и
„дупката“, като част от пътната настилка да е била обезопасена с нарочен пътен знак,
който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си (аргумент
от чл. 52, ал. 1 от ППЗДвП), а и не се доказа да е имало каквато и да е друга указателна
табела или сигнализация, т.е. ответникът не е изпълнил вменено му по закон
задължение, вследствие на което е и настъпила вреда.
Неоснователни са възраженията за липсата на вина поради това, че поддържането
на пътя било възложено на третото лице – помагач. Обстоятелството, че има договор за
възлагане на извършване на СМР не лишава процесната община от задължението,
съответно отговорността.
С оглед горното, съдът намира иска за изцяло основателен и доказан.
По разноските:
Ищецът е доказал сторени разноски в размер на 50лв. за д.т. и 250лв. депозит за
вещо лице, 30лв. депозит за свидетел, претендирал е и адвокатско възнаграждение в
размер на 168лв., поради което ответникът следва да бъде осъден за сторените
разноски в общ размер на 498лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл.49 ЗЗД ***********,
**********, представлявана от кмета Й.ка ***********, да заплати на ***********,
сумата от 378,84лв., представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по имуществена
застраховка „Каско+“ с полица № ********* по ликвидационна преписка №
**********, образувана по ПТП, реализирано на 09.04.2021г. в гр. София, на ул.
*******, посока от *********, при което л.а. „Skoda“, модел „Citigo“, рег. № *******,
преминава през необезопасена и несигнализирана неравност на платното за движение,
ведно със законната лихва от 03.10.2022г., до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ***********, **********,
6
представлявана от кмета Й.ка ***********, да заплати на ***********, разноски по
делото в размер на 498лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7