РЕШЕНИЕ
Номер: 27.07.2020 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският районен съд Шести наказателен състав
На двадесет и втори юли Година: 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател:
Златко Мазников
Съдебни заседатели:
Секретар: Светла Иванова
Прокурор:
Разгледа докладваното от съдията Златко Мазников
а.н.дело № 1334 по описа за 2019 година
и
за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е наказателно
постановление (НП) № 24-002708 от 27.05.2020 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара
Загора.
Жалбоподателят „ЛЕТИНА”
ООД гр.Стара Загора твърди, че НП е незаконосъобразно, и моли същото да бъде
отменено. Претендира за направените по делото разноски.
Въззиваемата страна Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Стара Загора счита, че жалбата е неоснователна, и моли
НП да бъде потвърдено като законосъобразно.
Съдът, като прецени
събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП,
намери за установено следното:
С обжалваното НП,
издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-002708 от 20.03.2020 год., жалбоподателят е санкциониран на основание
чл.414, ал.1 от КТ - Кодекс на труда („Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не
подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15000 лева…”) за нарушение на чл.128, т.2 от КТ („Работодателят е длъжен в установените срокове да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа”), изразяващо се в това, че в качеството си на работодател
(вж. пар.1, т.1 от ДР на КТ) не е изплатил уговореното трудово възнаграждение
за извършената работа за м. септември 2019 год. (482,83 лева) на ..Г.Ж., ЕГН **********
– сервитьор, в уговорения в трудовия й договор срок – до 25-то число на
следващия месец, т.е. до 25.10.2019 год., с което е в нарушение от 28.10.2019
год. (26 и 27 октомври са били почивни дни – събота и неделя).
В случая от трудовия
договор на ..Г.Ж. – № 10 от 03.10.2018 год. (л.12 от делото), се установява, че
тя е започнала работа при жалбоподателя като сервитьор на 03.10.2018 год. с
основно месечно трудово възнаграждение 510 лева, платимо не по-късно от 25-то
число на следващия месеца за предходния месец, а разчетно-платежната ведомост
на „ЛЕТИНА” ООД за м.септември 2019 г. (л.13-14 от делото) се установява, че
жалбоподателят е начислил на ..Г.Ж. трудово възнаграждение за извършената от
нея работа за същия месец в размер на 482,83 лева, но липсва неин подпис,
удостоверяващ получаването на трудовото възнаграждение. Същевременно от показанията
на св.В.Г.Ж. се установява, че сестра й ..Ж. е работила при жалбоподателя до 26.09.2019
год., когато е била задържана на работното си място (твърдението на
жалбоподателя, че това е станало в началото на м.юни се опровергава от
представената от него разчетно-платежна ведомост за м.септември 2019 год.), т.е.
към 25.10.2019 год., когато според уговореното в трудовия договор е изтекъл
срока за заплащане на трудовото възнаграждение за м.септември 2019 год., ..Ж. не е била на работа. Св.В.Ж. обаче
твърди, че няколко дни след задържането на сестра й е ходила на бившето й
работно и е разговаряла с представител на жалбоподателя как да получи дължимите
на сестра й към момента на задържането й трудови възнаграждения, но към този
момент не е имала пълномощно за това (изложеното в жалбата потвърждава, че
подобна среща в действителност се е състояла). С такова пълномощно, видно от
датата на нотариалната му заверка, св.В.Ж. се е снабдила на 24.10.2020 год., след
което тя твърди, че на два пъти неуспешно е ходила при жалбоподателя с
пълномощното си, за получи трудовите възнаграждения на сестра си – в края на
м.октомври и през ноември или декември, т.е. към момента на тези й посещения,
първото от които съвпада с изтичането на уговорения срок за изплащане на
трудовото възнаграждение за м.септември 2019 год. или е непосредствено след изтичането
му, за жалбоподателят не е имало обективна пречка да погаси процесното си
задължение, като изплати дължимото трудово възнаграждение на ..Ж. за
м.септември 2019 год. на сестра й. Съдът кредитира с доверие показанията на св.В.Ж.
и в тази им част, ако и жалбоподателят да отрича тя му е представила
обсъжданото пълномощно. На този извод навежда съвкупната преценка на факта, че
и според съдържанието на жалбата св.В.Ж. посещавала, макар и без пълномощно,
жалбоподателя с искане да й изплати трудовите възнаграждения на сестра й, и
факта, че непосредствено след тази им среща тя се е снабдила с необходимото й
пълномощно, т.е. действията й обективират желанието й и волята й да получи
дължимите на сестра й трудови възнаграждения, поради което житейски
неправдоподобно и лишено от логика би било да се приеме, че тя се е отказала от
тези си намерения и то когато вече е имала легитимно основание да получи
въпросните възнаграждения.
При тези данни съдът
намира за доказани описаното в НП и извършването му от жалбоподателя.
В изпълнение на
служебната си проверка за законосъобразност съдът не констатира и съществени
нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставянето на АУАН и/или
издаването на НП и опорочаващи последното до степен на незаконосъобразност,
налагаща отмяната му. В частност – административнонаказателното обвинение е формулирано
от фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и ясно, без да е налице
несъответствие между описанието на нарушението и правната му квалификация, тъй щото
жалбоподателят да може да го разбере и да организира адекватно защитата си.
Що се отнася до
наложеното наказание – имуществена санкция от 1500 лева, същото съответства на
минималното такова, предвидено в закона за извършеното нарушение, поради което
се явява безпредметно обсъждането на въпроса съобразено ли е било наказанието с
тежестта на конкретното нарушение.
По изложените
съображения съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 24-002708 от 27.05.2020 год. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Стара Загора.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: