№ /31.03.2022 година., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 830 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 112 от Закона за здравето (ЗЗ).
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта му. Твърди, че за периода 17.04. – 20.04.2018 година не е почивал пълноценно, в резултат на което е причинил пътно-транспортното произшествие на 20.04.2018 година. Твърди, че след пътно-транспортното произшествие, за периода 20.04 – 23.04.2018 година, е бил под силно напрежение, изпитвал е страх. Твърди, че в резултат на всичко това, на 23.04.2018 година е получил силно главоболие, световъртеж, гадене, повръщане и загуба на съзнанието. Твърди, че е бил приет в болница и е диагностициран с хеморагичен мозъчен инсулт. Твърди, че е лекуван продължително в болнични заведения във Федерална република Германия. Твърди, че при постановяване на решението административният орган не е съобразил всички тези обстоятелства, в резултат на което е направил неправилния извод, че заболяването не е във връзка с трудовата злополука. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да върне преписката на административния орган със задължителни указания. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата.
Ответникът – Национална експертна лекарска комисия – София не изпраща представител. В писмено становище от 01.06.2020 година, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че решението е постановено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. Твърди, че в хода на административното производство са събрани и обсъдени всички относими доказателства.
Заинтересованата страна – Първи състав на Териториална експертна лекарска комисия „Общи заболявания“ към МБАЛ „Света Анна“ – Варна, не изпраща представител и не изразява становище.
Заинтересованата страна – „Е. 75“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил не изпраща представител. В писмено становище от 15.12.2021 година изразява становище за недопустимост на жалбата. В условията на евентуалност изразява становище за неоснователността и. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли.
Заинтересованата страна – Национален осигурителен институт – София, не изпраща представител и не изразява становище.
Заинтересованата страна – Национална здравноосигурителна каса, не изпраща представител и не изразява становище.
Заинтересованата страна – Агенция за социално подпомагане – София, не изпраща представител и не изразява становище.
Заинтересованата страна – Агенция за хората с увреждания – София, не изпраща представител и не изразява становище.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
С Експертно решение № 2992/144/14.11.2019 година
на Първи състав на Териториална експертна лекарска
комисия „Общи заболявания“ към МБАЛ „Света Анна“ – Варна е прието, че между заболяването на П.Е.П. хеморагичен мозъчен инсулт и
трудовата злополука от 20.04.2018 година не е налице причинно-следствена
връзка. Решението е връчено на пълномощник на жалбоподателя на 14.11.2018
година. Обжалвано е пред Националната експертна лекарска комисия с жалба от
27.11.2018 година.
С Експертно решение № 218/023/03.02.2020 година Специализиран състав на Националната експертна лекарска комисия е потвърдила Експертно решение № 2992/144/14.11.2019 година на Първи състав на Териториална експертна лекарска комисия „Общи заболявания“ към МБАЛ „Света Анна“ – Варна. За да постанови този резултат горестоящият административен орган е приел, че жалбоподател е шофьор на товарен автомобил от 2015 година. Приел е, че пътно-транспортното произшествие на 20.04.2018 година е извършено от жалбоподателя 2,30 ч след използвана почивка от 12 часа. След инцидента жалбоподателят е бил в престой до 23.04.2018 година. Приел е, че на 23.04.2018 година, при управление на товарния автомобил жалбоподателят е получил главоболие, придружено с повръщане. В резултат на извършения преглед в Клиника в Ахерн във Федерална република Германия е настанен в Университетска клиника по неврохирургия във Фрайбург, където е лекуван от 23.04. до 28.05.2018 година. След стабилизиране е лекуван в Клиника Елцах за периода 29.05. – 28.08.2018 година. Приел е, че внезапното увреждане на мозъка не е в причинно-следствена връзка със злополуката от 20.04.2018 година, позовавайки се на чл. 73, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза.
Решението е връчено на жалбоподателя на 25.03.2020 година (л.7 от делото). Обжалвано е с жалба с вх. № АС-268/06.04.2020 година, поради което съдът намира, че жалбата е допустима, като подадена от адресата на акта и в срока по чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ, вр. чл. 12, ал. 1 от Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, вр. чл. 63 от КСО.
Обжалваното решение на Националната експертна лекарска комисия е издадено от компетентен орган, арг. чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето, вр. чл. 3 от Наредбата за медицинската експертиза, вр. чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройство и организация на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи - специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови болести, определен съобразно водещата диагноза „исхемичен мозъчен инсулт“.
Разпоредбата на чл. 55 от КСО, дефинира понятието „трудова злополука“ като всяко внезапно увреждане на здравето, което е причинило неработоспособност или смърт при наличието на две кумулативно предвидени обективни условия: първо, да е настъпило през време на извършваната работа и второ, да е във връзка с извършваната работа, алтернативно - по повод на тази работа, както и въобще всяка работа, извършена в интерес на предприятието.
При декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане текстът на чл. 60, ал. 2 от КСО предвижда, разпореждането за приемането или неприемането й за трудова да се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. На основание чл. 61, ал. 1, т.т. 5, 6 и 7 от Наредбата за медицинската експертиза, органите на експертизата на трайно намалената работоспособност се произнасят по наличието на причинна връзка между увреждането и настъпилата неработоспособност (смърт) по повод на трудова злополука, професионална болест, военна инвалидност, гражданска инвалидност, причинната връзка между увреждането (смъртта) и условията на труд (извършваната работа) по време на злополуката, включително при военна и гражданска инвалидност и противопоказаните условия на труд. При спазване на чл. 73, ал. 1, т. 1, изр. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, териториалните експертни лекарски комисии и националната експертна лекарска комисия при нетравматично увреждане следва да се произнесат по причинната връзка въз основа на протокола за разследване на злополуката, съставен по реда на чл. 58 от КСО.
В разглеждания случай е съставен Протокол № 3/21.08.2019 година (л.114 от административната преписка) за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала около 06,53 часа на 20.04.2018 година, в който са отразени обстоятелствата, при които е настъпило пътно-транспортно произшествие с пострадал П.Е.П. от служителите, определени със Заповед № 1015-09-54/28.03.2019 година на Ръководителя на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт (л.75 от административната преписка).
С писмо с изх. № 5101-09-7#11/18.09.2019 година протоколът е изпратен на Териториална експертна лекарска комисия за изпълнение на чл. 60, ал. 2 от КСО.
Между страните не се спори, а се и установява от Трудов договор № 76/02.10.2015 година (л.105 от административната преписка), че жалбоподателят е бил в трудово правоотношение с „Евротранс 75“ ЕООД – Кюстендил и е заемал длъжността шофьор на товарен автомобил. Видно от представената Карта за предварителен медицински преглед от 05.10.2015 година (л.101 от административната преписка) жалбоподателят не е страдал от заболявания при постъпването си на работа. Не се спори, че на 20.04.2018 година жалбоподателят, като водач на товарен автомобил м. „Ивеко“ с регистрационен № КН 0037 ВК, собственост на „Евротранс 75“ ЕООД – Кюстендил, е причинил пътно-транспортно произшествие на магистрала А5 в посока Базел, в района на гр. Бюл, Федерална Република Германия. Между страните не се спори, че на 23.04.2018 година жалбоподателят е претърпял хеморагичен мозъчен инсулт и е лекуван продължително време в клиники във Федерална република Германия.
От представените извадки от тахографа на товарния автомобил е видно, че жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство общо 44,39 часа за периода 13.04. – 20.04.2018 година, както следва : 13.04.2018 година – 4,41 часа; 14.04.2018 година – 6,06 часа, 15.04.2018 година – 0 часа, 16.04.2018 година – 7,33 часа, 17.04.2018 година – 6,14 часа, 18.04.2018 година – 10,23 часа, 19.04.2018 година – 7,45 часа, 20.04.2018 година – 1,57 часа. Отделно от това е видно, че на 18.04.2018 година, 11.04.2018 година, 09.04.2018 година и 05.04.2018 година водачът е допуснал нарушения на работното време и почивки – недостатъчно време за почивка и превишаване на времето за кормуване.
Легално определение на понятието „нетравматично
увреждане“ е дадено в § 1, т. 3 от
Допълнителните разпоредби на Наредбата за медицинската експертиза и това е
болест в резултат на различни причини извън травма (инфаркти, инсулти, душевни
болести, атеросклероза, високо кръвно налягане, диабет и други). Съобразно
разпоредбата на чл. 73, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза не се
считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 от КСО
патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е
естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички
клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет,
атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести. Съобразно разпоредбата
на чл. 61, ал. 1, т.т. 5, 6 и 7 от Наредбата за медицинската експертиза решаващият
орган трябва да се произнесе по наличието на причинна
връзка между увреждането и настъпилата неработоспособност (смърт) по повод на
трудова злополука, професионална болест, военна инвалидност, гражданска
инвалидност, причинната връзка между увреждането (смъртта) и условията на труд
(извършваната работа) по време на злополуката, включително при военна и
гражданска инвалидност и противопоказаните условия на труд.
В Регламент (ЕО) №
561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета от 15
март 2006
година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство,
свързани с автомобилния транспорт са
уредени правилата за управление, почивки по време на работа и почивки.
Видно от заключението на Съдебно-медицинската
експертиза, прието от съда, като обективно и компетентно дадено се установява,
че жалбоподателят не е спазил изискванията за организация на труд и почивка.
Вещото лице е посочило, че трудовият стаж на жалбоподателя от 2 години и 5
месеца е недостатъчна експозиция на производствените вредности за увреждане на
здравето, по конкретно върху централната и периферната нервна система. Вещото
лице е посочило, че при стаж над 6 години е възможно в резултат на
принудителната работна поза (седяща) по време на шофиране и намалена двигателна
активност, принудително заседнал живот, физическото натоварване и
нерационалното хранене могат да предизвикат хипертония, която може да има за
последица мозъчен инсулт. Вещото лице е посочило, че факторите продължително
време на работа, ограничено време за сън, безсъние, напрежение и стрес при
продължително шофиране повишават риска от възникване на пътен инцидент, но не
повлияват възникването на остри мозъчно-съдови инциденти.
Съдът намира, че позоваването на решаващият
орган на разпоредбата на чл. 73, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза
е неправилно. За да е приложимо изключението, предвидено в нея е необходимо патологичното състояние да е в резултат на заболяване от каквото и
да е естество. От данните по делото е видно, че жалбоподателят не е имал
симптоматика за хронично високо кръвно налягане или друго заболяване, в
резултат на което да е получил хеморагичен мозъчен инсулт. В обжалваното
решение не се съдържат обстоятелства за работния процес на жалбоподателя, въз
основа на данните от тахографа. Съобразно уредбата, съдържаща се в Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт в тахографа се съдържа информация, освен за
времето на управление на автомобила, но и всяка друга работа, извършена от
водача на товарния автомобил по смисъла на чл. 4, б. „д“ от Регламента, арг.
чл. 6, т. 5 от същия Регламент. Т.е. решаващият орган не е съобрази спазени ли
са изискванията на чл. 6 – 8 от Регламента на двуседмична база. Отделно от това
съдът намира, че решаващият орган не е изследвал дали преживяното в резултат на
пътно-транспортното произшествие е оказало влияние върху психичните изживявания
на жалбоподателя, респективно е довело до получаване на хеморагичен мозъчен
инсулт.
Предвид горното съдът намира, че обжалваното
решение, като постановено при непълнота на доказателствата и неправилно
приложение на материалния закон следва да се отмени и върне на решаващия орган
за ново произнасяне. При произнасянето си административният орган следва да
анализира дали данните за допуснати нарушения при управление на товарния
автомобил и почивките, като даде отговор дали тези нарушения са в
причинно-следствена връзка с полученото заболяване, както и дали
пътно-транспортното произшествие е довело до физическо, респективно психическо
увреждане, което е в пряка причинно-следствена връзка с получения на 23.04.2018
година хеморагичен мозъчен инсулт.
На жалбоподателя следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 1 256,85 лева. Жалбоподателят не е представил доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение, поради което такова не се присъжда.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Експертно решение
№ 218/023/03.02.2020 година на Националната експертна лекарска комисия – София,
с което е потвърдено Експертно решение № 2992/144/14.11.2019 година по жалбата
на П.Е.П., ЕГН ********** *** и ВРЪЩА преписката на Националната
експертна лекарска комисия – София за произнасяне, при съобразяване на дадените
задължителни указания в мотивите.
ОСЪЖДА Националната експертна лекарска комисия – София ДА ЗАПЛАТИ на П.Е.П., ЕГН ********** *** 256,85 (хиляда двеста петдесет и шест и 0,85) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14 -дневен срок от получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ :