Решение по дело №119/2017 на Районен съд - Карлово

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                               Година 01.07.2020                            Град  К.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                                    втори граждански състав

На първи юни                                                                   две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

 

Секретар: Цветана Чакърова

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №119  по описа за 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид:

                       

Производството е по иск предявен от Л.Д.П., ЕГН: **********, с адрес ***, Р.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес гр. С., кв. „Д.“, ул. „М. С.“ (****-ва) № ***, Р.Г.П., ЕГН: **********, с адрес: *** и Г.Л.П., ЕГН: **********,***, с адрес за призоваване гр. К., ул. „В.” № ***, представлявана от Р.Г.П., ЕГН: **********, с адрес ***, всички чрез пълномощника си адв. Н.В. срещу „С.“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление ***, ет. ***, представлявано от управителя Д. В. В., „И.“ ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И.Г. П., Н.Х.Я., ЕГН: **********,*** и П.Д.Я., ЕГН: **********, с адрес ***.

ИЩЦИТЕ твърдят, че с Решение № 01247/27.06.2016 г., издадено по заявление вх. № 2018 от 10.09.1991 г., О. с. по з. К. възстановила правото на собственост на наследниците на Л.Д.П., в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху площ с размер от 6 000 кв. м., находяща се в югозападния край на поземлен имот 2470 в незастроената        му част, между точки 1,72,87,95,96,97,88,89,20,19,18,17,16,15,90,91,92,93,94,5,4,3,2 и 1, с координатен регистър на всяка една точка, представляваща бивша нива от 6.000 дка, шеста категория, находяща се в землището на гр. К., местност „Б. р.“, попадаща в поземлени имоти 2470 и 2471 по кадастралния план на гр. К. от 1966 г.

Твърдят, че при издаване на решението си О. с. по з. К. се съобразила с влезлите в законна сила Решение № 395/07.10.2014 г. по гр. д № 279/2014 г. по описа на К. р. с., съдебно-техническата експертиза и скицата, изготвени от вещото лице Й. Б. Й. по гр. д №279/2014 г. по описа на К. р. с., представляващи неразделна част от реституционното Решение № 01247/27.06.2016 г. на О. с. по з. К.; Решение от 23.03.2015 г. на А. с. П., постановено по касационно административно дело № 3160/2014 г. и Решение № 1/19.02.2016 г. по гр. д. № 1/2015 г. по описа на К. р. с..

Реституционното решение на О. с. по з. К. имало конститутивно действие. Не било обжалвано и влязло в законна сила.

Л.Д.П., бивш жител ***, починал на 06.04.1986 г., като оставил наследници по закон съпругата си Р. Е. Д. и децата си Д. Л. П. и Г.Л.Д.. Всеки един от тях наследил по 1/3 идеална част от правото на собственост от наследството му. Р. Е. Д. починала на 22.12.1997 г. и оставила наследници. Д. Л. П. починал на 24.09.2004 г. и оставил наследници по закон съпругата си Р.Г.П., и децата си Р.Д.Д. и Л.Д.П.. В качеството си на правоимащ Л.Д.П. подал заявление до СГКК – П. с вх. № 1-285947/17.09.2016 г., с което поискал да се измени на КККР на гр. К., засягащо поземлен имот с идентификатор 36498.504.2509 и прилежащите му сгради въз основа на реституционното решение на О. с. по з. К.. В кадастралната карта на гр. К., одобрена със заповед № РД-18-52 от 16.11.2011 г., бившите имоти с пл. № 2470 и 2471 нямали графично изображение и съставлявали част от поземлен имот с идентификатор 36498.504.2509 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД- 18-52 от 16.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК. Реституираната нива от 6 дка по точка 1 от Решение № 01247/27.06.2016 год. на о.с.з.К. попадала в бившите имоти с пл. № 2470 и 2471 от кадастрален план на гр. К. от 1966 г. и представлявала площта от 6000 кв.м., част от поземлен имот с идентификатор 36498.504.2509 по КККР на гр. К., заключена между точките 1, 72, 87, 95, 96, 97, 88, 89, 20, 19, 18, 17, 16, 15, 90, 91, 92, 93, 94, 5, 4, 3, 2 и 1 с координатен регистър на всяка една точка, съгласно съдебно-техническата експертиза и скицата, изготвени от вещото лице Й. Б.Й. по гр.д № 279/2014 г. по описа на К. р. с.. Реституираният на ищците в стари реални граници поземлен имот не бил нанесен в кадастралната карта на гр. К. и те не били вписани в кадастралния регистър като собственици. По тази причина на 17.09.2016 г. Л.Д.П. *** заявление на основание чл.58 ал.1, т.1 от Наредба №3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, с което поискал да се измени поземлен имот с идентификатор 36498.504.2509 и прилежащите му сгради по КККР на гр. К. и да се нанесе нов поземлен имот, като приложил писмени доказателства за възстановеното право на собственост на ищците и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. По този повод ответниците подали възражения до СГКК-П., в които се обявили против исканото изменение на поземлен имот с идентификатор 36498.504.2509 по КККР на гр. К., и оспорили правото на собственост на ищците. Това обуславяло правния интерес на последните от предявяване на настоящия установителен иск.

Ищците молят съда да постанови съдебното решение, придружено от скица - проект, основание за изменение на кадастралната карта на гр. К. и за записване в кадастралния регистър на действителните собственици по реда на чл.54, ал.4 ЗКИР, с което да бъде признато за установено по отношение на „С.“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление ***, ет. ***, „И.“ ООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление ***, Н.Х.Я., ЕГН: **********,*** и П.Д.Я., ЕГН: **********, с адрес ***, че Л.Д.П. притежава 1/9 идеална част, Р.Д.Д. притежава 1/9 идеална част, Р.Г.П. притежава 1/9 идеална част и Г.Л.П. притежава 1/3 идеална част от правото на собственост върху площта с размер 6000 кв. м., част от поземлен имот с идентификатор 36498.504.2509 по КККР на гр. К., заключена между точките 1, 72, 87, 95, 96, 97, 88, 89, 20, 19, 18, 17, 16, 15, 90, 91, 92, 93, 94, 5, 4, 3, 2 и 1 с координатен регистър на всяка една точка, определени в съдебно-техническата експертиза и скицата, изготвени от вещото лице Й. Б. Й. по гр. д. №279/ 2014 г. по описа на К. р. с.. Претендират и направените по делото разноски.

С отговора на исковата молба Н.Х.Я. и П.Д.Я., чрез пълномощника си адв. Г.Б. оспорват изцяло предявения иск. Оспорват проведената реституционна процедура на ищците, като заявяват, че същата била незаконосъобразна. Заявяват, че те били собственици на реално обособена част от процесния имот, която в минимална част се припокривала по границата с претендираната от ищците част, като считат, че те били собственици на припокриващата се част, като придобили същата по давностно владение продължило вече 17 години.

Твърдят, че през 2000 г. по силата на нотариален акт № 1, т. II, дело 248/ 2000 г., по описа на Нотариус Н. Н., вписан в СВ К. - акт. № 19, т. II, дело № 248/ 2000 г., са закупили от лицата Н. П. К. и Х. и Д. С. реално обособена част от имот, с площ па частта от 2250 кв. м., представляващи част от възстановената на продавачите по реда на чл. 18ж, ал. 1 и чл. 27 от ППЗСПЗЗ в стари реални граници нива, представляваща имот с пл. № 2469 по кадастралния план на гр. К.. Понеже имотът бил с предназначение нива и нямало как да се отдели парче от 2250 кв. м., защото минималните площи на нивите по закон са 3000 кв. м., страните по сделката описали в нотариалния акт, че се купуват 2250/15000 идеални части от нивата. Уговорката с продавачите била да се извърши процедура за промяна на предназначението, след което да се извърши реална делба и ответниците Н.Х.Я. и П.Д.Я. да придобият собствеността върху новообразуван имот, с площ, припокриваща се с реално обособената част от имота, предоставена им за реално ползване. В същото време обаче, тези 2250 кв.м. били изрично материализирани и индивидуализирани на место, като в нотариалния акт изрично било записано, че купувачите ще ползват реална част от имота, попадаща в УПИ III - ОТПК  „Г.Д.“. Тоест на практика била продадена реално обособена част от имот с пл. № 2469 по кадастралния план на гр. К., попадаща в УПИ III - ОТПК  „Г.Д.“. Така Н.Х.Я. и П.Д.Я. се нанесли в тези 2250 кв.м. и установили владение върху тях в деня на сделката. Впоследствие, по тяхна инициатива била започната процедура пред О.К. с която владяната от тях реално обособена част от имот била нанесена в кадастралния план на гр. К., като за същата, по силата на Заповед № 169 от 02.04.2002 г. на Кмета на О.К. въз основа на Протокол № 15 от 21.03.2002 г. на ЕСУТ, бил отреден нов имот с пл. № 3222. Именно този имот, в тези му граници Н.Х.Я. и П.Д.Я. твърдят, че владеели и до днес, като през годините нямало никакви изменения на фактическите му граници, а имотът бил ограден с трайна ограда. Тъй като владението продължило повече от 10 години, Н.Х.Я. и П.Д.Я. придобили тази реално обособена част по давност. Когато през 2011 г. била изготвена кадастралната карта на гр. К., имотът не бил нанесен като самостоятелен имот, а попаднал в процесния имот идентификатор 36498.504.2509. Така Н.Х.Я. и П.Д.Я. в момента на практика владеели и били собственици на реално обособена част от имот с идентификатор 36498.504.2509, в чиито граници се претендирало да е възстановено парче земя на ищците. Владяната от Н.Х.Я. и П.Д.Я. реално обособена част била трайно оградена и попадала в северозападната част на имот с идентификатор 36498.504.2509, като видно от представената от ищците комбинирана скица към заключение на вещото лице Й. Й., било налице частично застъпване на собствения на Н.Х.Я. и П.Д.Я. имот и „възстановения“ на ишците от ОСЗ К. имот по продължението на общата граница на двата имота.

От друга страна, ответниците Н.Х.Я. и П.Д.Я. оспорват, че ищците са собственици на посочената в исковата молба реално обособена част от имота, с размер от 6000 кв. м. Независимо, от факта, че била налице проведена процедура и били налице влезли в сила съдебни решения, същите не можели да им бъдат противопоставени, тъй като те не били страна в проведените дела и не можели да бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо на решенията. Поради това съдът следвало отново да изследва собствеността и реституционните права на ищците върху процесния имот. Считат, че съвсем незаконосъобразно част от процесния имот била реституирана на ищците. Според чл. 10 б, ал. 1 ЗСПЗЗ се възстановявали правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации и включени в границите на урбанизираните територии (населени места), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон, освен ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал. Според ал. 12 на същия член се възстановявали и правата на собствениците върху земите във и извън границите на урбанизираните територии (населени места), включени в стопански дворове на трудовокооперативни земеделски стопанска, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, които не са застроени или не представляват прилежащи площи към сгради. Тоест и от двата текста било видно, че, за да се проведе успешно реституционно мероприятие, трябвало върху собствената на реститутите земя да няма извършено строителство. В противен случай следвало да се приложи разпоредбата на чл. 10 б от ЗСПЗЗ и тези собственици да бъдат обезщетени по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Релевантната дата за определяне на правото на възстановяване на собственост в зависимост от наличието на постройки била 01.03.1991 г. Тоест преценката дали даден имот е възстановен или не на предишните му собственици, следвало да се направи към 01.03.1991 г. Ако към тази дата е имало построени сгради или е започнало строителство, имотите не можело да бъдат възстановени. Ако към тази дата не е имало сгради, имотите се считали възстановени по силата на закона. В случая към дата 01.03.1991 г. върху процесния имот имало построени сгради, поради което първоначално поземлената комисия правилно отказала възстановяването на ищците на имота в стари реални граници. След като имотът не бил възстановен, същият бил внесен в предприятието на дружеството с общинско участие „Б.-К.“ ЕООД, откъдето попаднал а патримониума на другите две ответни дружества. Последните съборили част от сградите, находящи се в имота, но това не можело да бъде основание за удовлетворяване на реституционната претенция на ищците. За бъдела удовлетворена реституционната претенция, следвало към 01.03.1991 г. в имота да няма постройки, а не към настоящия момент. Ето защо ответниците Н.Х.Я. и П.Д.Я. считат, че представените към исковата молба решения неправилно и в противоречие със закона са възстановили собствеността върху процесната реално обособена част от процесния имот и същите можели да бъдат собственици на същото.

Категорично заявяват и твърдят, че те били собственици на реално обособена част от поземлен имот с идентификатор 36498.504.2509, с площ от 2250 кв.м.. която се намира в северозападната част на имота и представлява бивш поземлен имот с пл. № 3222 по кадастралния план на гр. К. към 2002 г. В същото време, ищците претендирали да са собственици на друга реално обособена част от имота, която видимо, частично се припокривала с притежаваната от тях част по тяхната обща граница, а освен това, според кадастралната карта Н.Х.Я. и П.Д.Я. водели съсобственици с останалите ответници в процесния имот с идентификатор 36498.504.2509. Съсобствеността обаче не определяла собственост върху реално определени части, а върху идеални такива, които не можели да бъдат определени с точно местоположение.

Н.Х.Я. и П.Д.Я. молят съда да отхвърли изцяло предявения иск и да им присъди разноските по делото.

С отговора на исковата молба „С.“ ЕООД чрез пълномощника си адв. И.Г., оспорва иска. Твърди, че по силата на нотариален акт № 74, т.II, peг. № 3992, дело № 250 от 18.07.2012г. на Нотариус С. Р. с peг. № 099 в Нотариалната камара с район на действие PC-К., дружество „С.“ ЕООД било собственик на 7114/17045 идеални части от дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 17045 кв.м., находящо се в град К., който имот по одобрения устройствен план на града със Заповед 398/1966 г. съставлява УПИ III - ОТПК „Г.Д.”*** по кадастралния план на града, одобрен със заповед 300-4-21 от 2004 г., с кадастрален номер 2509, при граници и съседи на имота: от север - улица, от юг - дере, от запад - имот на Д., на изток - УПИ, който имот е с идентификатор 36498.504.2509, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, няма издадена заповед за изменение на КККР, е с вписан административен адрес гр. К., ул. „Т. Р.”, целият с площ от 16322 кв.м., с трайно предназначение урбанизирана територия, начин на трайно ползване: друг вид производствен, складов обект, без стар идентификатор, с номер по предходния план 2509, кв. 15а парцел 1 - ОТПК Г. Д.”, при съседи: 36498.504.9560, 36498.504.2615, 36498.341.1, 36498.504.2616, 36498.341.72, 36498.341.71 и 36498.504.2538. Закупените идеални части били определени къде точно в имота ще се ползват съгласно скицата към тръжната документация.

Ищците били предявили искове с правно основание чл.124, ал.1 от , във вр. с чл.54, ал.2 от ЗКИР. Правата си на собственост черпели от Решение №01247/27.06 2016г. на ОСЗГ – К. като наследници на Л.Д.П.. Съгласно описаното решение била възстановена собствеността в съществуващи стари реални граници върху площ с размер от 6000 кв. м., находяща се в югозападния край на ПИ 2470 в незастроената му част, между точки, описани в исковата молба, представляваща бивша нива от 6.000 дка, шеста категория, находяща се в землището на гр. К., местност „Б. р.“, попадаща в ПИ 2470 и 2471 по кадастралния план на гр. К. от 1966г. Искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР целял да установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта. Правилността на реституционното решение съдът имал правото и задължението по реда на косвения съдебен контрол да провери в условията на състезателност, тъй като това решение имало преюдициално значение за гражданския спор, а било постановено като административен акт, в условията на безспорно производство, без участието на ответниците. Ето защо и в рамките на исковото производство по настоящия спор съдът бил длъжен да провери правото на собственост на страната позоваваща се на земеделска реституция с решение на ПК, тъй като при противоречие на административния акт с разпоредбите на закона, съдът не бил обвързан от него. Безспорно съдебната практика приемала, че чрез иска по чл.54, ал.2 ЗКИР се разрешава спор за собственост. При постановяване на Тълкувателно решение № 8/23.02.2016 г. по т.д. № 8/2014 г., т.4 ОСГК на ВКС бил изходил от виждането, че принцип в гражданския процес е спорното право да се установява към момента на предявяване на иска, респ. към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество при условията на чл.235, ал.З . Определението, дадено в § 1, т.16 ДР ЗКИР, следвало да се тълкува не изолирано, а във връзка с чл.2, ал.5 и чл.51 ЗКИР, в смисъл, че установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право, по принцип е към момента на предявяване на иска, респ. – на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото, и само по изключение правото на собственост се установявало към минал момент /напр. в хипотезата на чл.16, ал.1 ЗУТ – предвид прякото отчуждително действие на заповедта за одобряване на първия подробен устройствен план и с оглед правилното имотно обезщетяване на бившия собственик/. Следователно в случаите, в които ищецът се легитимирал като собственик към момента на предявяване на иска, правото на собственост се установявало към този момент и само в случаите, в които поради отчуждително действие на влязъл в сила административен акт за одобряване на подробен устройствен план по чл.16 ЗУТ или за отчуждаване на имот – частна собственост за държавни или общински нужди по реда на ЗДС или ЗОбС, когато ищецът не може да се легитимира като собственик към настоящия момент, но при установяване на правата му към момента, в който е настъпило отчуждаването ще има възможност да получи обезщетение /имотно или парично/, правото на собственост се установявало към минал момент. Дали предявеният положителен установителен иск ще бъде квалифициран по чл.54, ал.2 ЗКИР или по чл.124, ал.1 зависело единствено от твърденията, с които бил обоснован правния интерес – ако същите били свързани с липсата или наличието на неточно отразяване на границите на правото на собственост в кадастралната карта, искът бил по чл.54, ал.2 ЗКИР, а ако правния интерес се извеждал от други твърдения – по чл. 124, ал.1 . Същите съображения важали и в случаите, когато правото на собственост се легитимирало с реституция по ЗВСНОИ по 3., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС./ Решение № 70 от 20.06.2016 г. по гр. д. № 6305 /2015 г. на ВКС, 2-ро ГО/. Съгласно чл.77 ЗС вещните права се придобивали чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закона. „С.” ЕООД придобило собствеността върху описания по-горе имот чрез търг с явно наддаване и след заплащане на цена в размер на 250 050 лв. Имотът бил закупен от „Б.-К.“ ЕООД – в ликвидация. Дружеството продавач по тази сделка се легитимирало като собственик на основание нотариален акт за собственост на недвижим имот № 1, том 6, дело 1024 от 20.06.2011г. по описа на СлВп - КРС. За съставянето на констативния нотариален акт пред нотариуса били представени Акт № 901 за частна общинска собственост, вписан на 23.07.2003 г., том 6, акт № 54, д. 1143, вх. рeг. №1398 по описа на СВп-КРС и съпътстващи решения на ОбС К. за прехвърляне на активите и пасивите от ОПСУ „Р. д.“ на ОФ „Б.“ впоследствие ,Б.-К.“ ЕООД. Тези документи по безспорен начин легитимирали дружеството продавач „Б.-К.“ ЕООД – в ликвидация, като собственик и лице, което има право да се разпорежда с имота.

Актът за ЧОС бил съставен на на осн. чл.2, ал.1, т.9 от ЗОС и по-точно в редакцията му от ДВ, бр. 34 от 06.04.2001 г„ а именно: „Чл. 2. (1) Общинска собственост са:………………9. (нова - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) обектите на инфраструктурата с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване на населението на съответната община…“. Освен покупката на недвижимия имот като придобивен способ, „С;“ ЕООД било владелец, който упражнявал непрекъснато и необезпокоявано владение вече около 5 години. Към собственото си владение дружеството било присъединило владението на праводателя си „БКС-К;“ ЕООД, което продължило много повече от 10 години. Съгласно разпоредбата на чл. 82 от ЗС владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си. При частното правоприемство имало присъединяване на владението. То се осъществявало при прехвърляне на владяната вещ от досегашния владелец върху новия чрез юридически актове, водещи до сингуларна сукцесия – продажба, замяна, дарение, завет и т. н. Необходимо било обаче и предаване на владението от досегашния владелец на новия владелец. В конкретния случай този факт се бил случил в деня на изповядване на сделката пред нотариус С. Р.. Единствено едностранното завземане на вещта от страна на приобретателя, без или против волята на прехвърлителя, изключвало възможността той да присъедини предходно владение към това, което сам е установил.

Съгласно чл.5, ал.2 от 3 от ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон и по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизане на тази разпоредба в сила. Установена била задължителна практика на ВКС по прилагането на този текст, съгласно която придобивна давност върху земеделски имот, който подлежи на възстановяване на ЗСПЗЗ, започвала да тече най-рано от влизане в сила на чл.5, ал.2 от закона, т. е. от 22 11.1997 г.. Възстановяването на собствеността на ищците било извършено още с Решение №31 от 13.01.1992 г. на ПК-К.. О.К. чрез ОПСУ „Р. д.“ владяла и ползвала описания по-горе имот, който се явявал част от претендирания за реституция от ищците имот, повече от 10 години до съставянето на Акт № 901 за частна общинска собственост, вписан на 23.07.2003г., том 6, акт № 54, д. 1143, вх. рeг. №1398 по описа на СВп-КРС. Ако се приемело, че давностният срок започва да тече от 21.11.1997 г. и изтича на 21.11.2002 г. на основание добросъвестното владение, то през 2003 г. безспорно О.К. била станала собственик на актувания имот. Ето защо за „С.“ ЕООД била налице изтекла 10 годишна давност, тъй като те присъединявали давността на праводателите си, която считано от 21.11.1997 г. изтичала на 21.11.2007г.

Пълномощникът на „С.“ ЕООД заявява, че реституционната процедура, касаеща възстановяването на собствеността върху нива от 6 дка, в местността „Б. р.“ в стари възстановими реални граници била извършена неправилно. Действително, по делото били представени съдебни решения, от които можело да се заключи, че в имот с идентификатор 36498.504.2509, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К. е налице незастроена площ, върху която може да се извърши реституцията. Тези факти не отговаряли на истината. В съдебните процедури, по които били постановени тези решения, били изслушани СТЕ, които давали заключения, че към 2010 г. в западната и централна част на ПИ 2470 са съществували сгради, но към 01.03.2013 г. част от съществуващия сграден фонд бил съборен. На тази база експертизите давали заключение, че може да се извърши възстановяване в стари реални граници нивата на ищците. Фактът, че определени сгради са се срутили или са премахнати от техните собственици не следвало да се тълкува, че те изобщо не са съществували и че не са били проведени строителни мероприятия, които препятстват реституцията. В производствата, по които били констатирани тези факти, не участвали като страни, който и да било от ответниците по настоящото дело, т. е. тези решения нямали сила на присъдено нещо по отношение на тях и само на база на възражения от тяхна страна следвало този спор да бъде разгледан отново. Решение № 01247 от 27.06.2016 г. на О. с. по з. и г. К. било неправилно, защото с него било извършено възстановяване на имот в стари възстановими реални граници, но върху площ, върху която имало проведени строителни мероприятия. Нарушен бил законът – чл. 10 б от ЗСПЗЗ, тъй като не били налице предпоставките за възстановяване на имота. Според чл. 10 б, ал. 1 ЗСПЗЗ собствениците на земеделски земи, респективно техните наследници, не могат да възстановят собствеността си в реални граници, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях, са застроени, или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, а имат право на обезщетение по тяхно искане със земя или поименни компенсационни бонове. Приложното поле на чл. 10 б, ал. 1 ЗСПЗЗ не било обусловено от това дали е била налице промяна на предназначението на земеделската земя и отреждането й за неземеделски нужди е било извършено съобразно действащото към този момент законодателство, нито от вида на осъщественото върху нея мероприятие, нито от законността на строителството. Достатъчно било имотът да е бил застроен или върху него да са проведени мероприятия от вида на посочените в параграф 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, към датата на влизане в сила на разпоредбата на закона, за да се направи извод, че е налице пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл. 10 б, ал. 1 ЗСПЗЗ, за разлика от чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, където изискването за законност било част от фактическия състав. Законът, в параграф 1в от ДР на ППЗСПЗЗ дал определение за понятието мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността, което изброяване било примерно и неизчерпателно. Съдът следвало да направи извод дали е налице такова застрояване или мероприятие, което пречи да бъде възстановена собствеността, с оглед конкретните обстоятелства и доказателства по делото. Построеното върху процесния терен било в съответствие и с визираното в параграф 1 от ДР на ППЗСПЗЗ, в който били посочени строителните дейности, непозволяващи възстановяването на собствеността върху земята. При това положение се налагал изводът, че издадения административен акт противоречи на закона, поради което бил материално незаконосъобразен и реституцията не била надлежна.

Моли съда да отхвърли предявения иск и да присъди на „С.“ ЕООД – гр. К. разноските по делото.

С отговора на исковата молба „С.“ ЕООД чрез пълномощника си адв. Е.П., оспорва иска. Ищците претендирали право на собственост върху процесния имот, легитимирайки се с Решение № 01247/27.06.2016 г. , издадено по заявление вх. № 2018/10.09.1991 г. на О. с. „З.“, гр. К.. Това Решение било издадено въз основа на влязлото в законна сила Решение № 395/07.10.2014 год. по гр. дело № 279/2014 год. на Карловски районен съд и заключението на в. л. Й. Й. по назначената от съда съдебно-техническа експертиза по същото дело; Решение от 23.03.2015 г. по к. адм. дело № 3160/2014 г. на А. с. – П. и Решение № 1/19.02.2016 г. по гр. дело № 1/2015 г. на К. р. с.. В исковата молба било заявено , че реституционното решение на О. с. „З.“ гр.К. имало конститутивно действие, не било обжалвано и влязло в законна сила. Това по принцип било вярно, но съгласно трайната съдебна практика, постановена по реда на чл.290 от , административните актове за възстановяване на собствеността и съдебните решения, постановени по обжалването им, били непротивопоставими на трети лица, които не са били страни или правоприемници на страни в административното производство, в съдебното производство по оспорване на административния акт /Решение № 194 от 04.11.2016 г. по гр. дело № 2072/2016 г. на I ГО на ВКС/.

В исковото производство по спор за собственост, основан на земеделска реституция, каквото било настоящото производство, съдът можел да упражни косвен съдебен контрол върху решението на поземлената комисия по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху земеделския имот в стари реални граници, както и върху съдебното решение по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, с което по същество се признава правото на възстановяване на собствеността.  В случай, че тези решения са незаконосъобразни, съдът, който разглежда спора за собственост, можел да не ги зачете и да приеме, че собствеността не е възстановена / Решение № 199 от 12.05.2011 г. по гр. дело № 345/2010 г. на I ГО на ВКС /. С Решение № 407 от 13.07.2010 г. по гр. дело № 289/2009 г. Върховен касационен съд, I ГО, дори бил приел, че в исковото производство по спор за собственост, основан на земеделска реституция, решаващият спора съд следва да упражни косвен контрол за законосъобразност на реституционната процедура, ако ответната страна възрази за липсата на предпоставки за възстановяване на собствеността.

Позовавайки се на горецитираната задължителна практика на ВКС от името на „С.“ ЕООД адв. П. оспорва законосъобразността на реституционната процедура, въз основа на която е издадено Решение № 01247/27.06.2016 г. по заявление вх. № 2018/10.09.1991 г. на О.с. „З.“ К.

С нотариален акт № 74, том II , рег.№ 3992, дело № 250/2012 г. на Нотариус Ст. Р.с рег. № 099 на Нотариалната камара и район на действие - района на К. р. с. , акт № 193 том VII дело № 1333/2012 г. на СлВп при К. р. с. ответното дружество „C. ООД“ закупило само 7114/17045 идеални части от дворно място с обща площ от 17045 кв.м., находящо се в гр. К., за което дворно място по УП на гр. К., одобрен със Заповед № 938/1966 г. е отреден УПИ III – ОТПК „Г.Д.“***, като по кадастралния план на гр.К., одобрен със Заповед № 300-4-21/2004 г. същото дворно място съставлява ПИ 2509, а по все още невлезлите в сила КККР на гр. К., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на ИД на АГКК - имот с идентификатор 36498.504.2509. Имотът бил закупен от общинско дружество в ликвидация „БКС- К.“ ЕООД. Това дружество било правоприемник на ОПСУ „Р. д.“ – К. съгласно Решение №135 взето с Протокол №14 от 21.09.1995 г. от заседание на Общински съвет К.. Гореописаният имот , УПИ III –ОТПК „Г.Д.“ по УП на гр. К., одобрен със Заповед № 938/1966 г., представлявало производствена база на общинско дружество „БКС- К.“ ЕООД. Съгласно Акт за частна общинска собственост 901/14.07.2003 г. на О.К. имотът съставлява: дворно място с площ от 15 000 кв. м., а по скица № 946/04.10.2006 г. – с площ от 17 045 кв. м., ВЕДНО с построените в него: метално хале със ЗП от 894кв.м.; дърводелна със ЗП от 1094 кв.м.; гатер банциг - лакозаливно със ЗП от 46 кв.м.; бункер циклон със ЗП от 40 кв.м.; административна сграда със ЗП от 114 кв.м.; столова със ЗП от 130 кв. м.; сграда юргани, дюшеци със ЗП от 52 кв.м.; ТП (трафопост) със ЗП от 52 кв. м.; воден басейн с площ от 9 кв. м.; автомивка – 20 кв. м.; навес за материали със ЗП от 80 кв. м. Освен това в имота била създадена необходимата инфраструктура – вътрешни пътища за автомобили и алеи за пешеходци, както и техническа инфраструктура, осигуряваща функционирането на предприятието като цяло. Описанието на имота показвало, че в него е реализирано мероприятие – строителство на предприятие за производство и услуги, като един цял комплекс от производствени сгради, административна сграда, сграда със социално-битово предназначение и съпътстващата ги инфраструктура. На един по-късен етап част от тези сгради били разрушени и била унищожена част от съществуващата в имота инфраструктура. Безспорен факт било, че към 14.07.2003 г. – датата на съставяне на АЧОС №901 на О.К. всички тези сгради и съоръжения са съществували в имота. Доказателство за това бил и нотариален акт №69, том II, рег. № 3678, дело № 259/2011 г. на Нотариус Ст. Р. с рег. № 099 на НК и с район на действие - района на К. р. с., акт №1, том VI, дело № 1024/2011 г. на СлВп при К. р. с. – сградите и съоръженията, описани в АЧОС № 901/14.07.2003 г. на О.К. били описани и в цитирания нотариален акт, което била още една индиция, че са съществували към датата на неговото издаване – 20.06.2011 г.

Реституционната процедура, касаеща възстановяването на собствеността на ищците по настоящото дело върху процесния имот, била проведена неправилно и незаконосъобразно. В рамките на водените от тях съдебни дела, назначените СТЕ били обследвали състоянието на имота и възможността за обособяване на незастроена част от същия към момента на изготвяне на експертизите и в контекста на разпоредбата на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ. Нормата на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ се явявала специална по отношение на разпоредбата на чл.10б от същия Закон. Чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ се отнасял до имотите в строителните граници на населените места, бивша земеделска земя, които са застроени с единични сгради от физически лица. Разпоредбата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ имала предвид не строеж на единични сгради, а осъществяване на мероприятие или застрояване на терена като комплекс от строителни дейности.

В настоящия случай трябвало да бъде обследван въпросът дали процесният имот, като цяло е зает от реализираното комплексно мероприятие, свързано с дейността на производствено предприятие – застрояване на терена и благоустрояване на същия, като комплекс от строителни дейности с определено предназначение по смисъла на §1в, ал.1 и ал.2 от ППЗСПЗЗ, по отношение на което незастроеният терен е имал обслужващо действие, и дали вследствие на реализираното комплексно застрояване имотът е запазил характера си на земеделска земя. В рамките на проведената реституционна процедура, съответно и на водените съдебни дела, следвало да бъде направена преценка дали съществува възможност за възстановяване на собствеността върху процесния имот с оглед на критериите, установени в чл.10б от ЗСПЗЗ , а именно: доколко в следствие на проведеното мероприятие имотът е запазил характера си на земеделска земя, продължава ли да се ползва като такъв или предназначението му е променено, изградените в имота сгради и съоръжения представляват ли част от производствената структура на дадено предприятие /в случая на „БКС-К.“ ЕООД/ и обслужват ли производствения процес по начин, че тяхното премахване би нарушило нормалното му протичане. При това тази преценка следвало да се направи не към датата на изготвяне на допуснатите от съда СТЕ, а към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ – 01.03.1991 г. В този смисъл били Решение № 552 от 15.12.2010 год. по гр. дело № 1226/2009 год. на I ГО на ВКС, Решение № 226 от 19.11.2013 год. по гр. дело № 3136/2013 год. на II ГО на ВКС, Решение № 137 от 04.11.2013 год. по гр. дело № 2383/2013 год. на II ГО на ВКС, Решение № 277 от 12.01.2012 год. по гр. дело № 1140/2010 год. на II ГО на ВКС, Решение № 219 от 20.05.2011 год. по гр. дело № 807/2010 год. на I ГО на ВКС, Решение № 57 от 04.06.2012 год. по гр. дело № 692/2011 год. на I ГО на ВКС.

От представените с исковата молба съдебни решения и заключения на назначените СТЕ било видно, че всички тези въпроси не са били обследвани и реституцията била проведена по реда на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, без да било отчетено обстоятелството, че имотът е бил застроен не с отделна сграда от физическо лице, а със сгради и съоръжения, включени в предприятието на „БКС-К.“ ЕООД. Това правело проведената реституция абсолютно незаконосъобразна.

Адв. П. моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен, а на „С.“ ЕООД да се присъдят разноските по делото.

Ответното дружество „И.“ ООД – гр. С., чрез пълномощника си адв. С.Г. оспорва иска. Ищците основавали правото си на Решение 01247/27.06.2016 г. по преписка № 2018/10.09.1991 г. на ОСЗ – К.. Липсвала довършеност на административната процедура и бил налице негоден административен акт, поради неспазване на изискването, когато се постановява решение за възстановяване на право на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии да се приложи и удостоверение и скица по чл.13, ал 4, 5            и 6 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ – изискване на чл. 11, ал. 1 от същия правилник.

Удостоверението, което се издавало от техническата служба на общината, когато се иска възстановяване на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии и съдържало: сведение, че имотът е нанесен или не е нанесен в кадастралния план; номера и размера на имота според кадастралния план; размера на застроената част по чл. 11, ал. 3 и 4, за които се дължи обезщетение по чл. 10 б, ал. 1 ЗСПЗЗ, както и размера на свободните площи, подлежащи на възстановяване; информация, учредено ли е право на строеж и дали строежът на законно разрешената сграда е започнал в срока по чл. 10. ал. 7 ЗСПЗЗ; ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях.

Скицата, издадена от техническата служба на общината, когато се иска възстановяване на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии, съдържала: границите и номера на имота съгласно кадастралния план; регулационното отреждане на територията, в която попада имотът; границите и площите за възстановяване на правото на собственост, включително и с ограниченията, върху имотите.

В представеното Решение на ОСЗ – К. от 27.06.2016 г. липсвали посочените скица и удостоверение издадени от компетентния орган – О.К. Тяхната липса не можела да бъде заменена с други документи, каквито и да се те. Ако О.К. не издавала посочените документи, то имало административни механизми за принуждаването  да изпълни задълженията си.

В посоченото Решение на ОСЗ – гр. К. освен липсата на скица и удостоверение, липсвали и посочени граници на претендираните 6 декара земеделска земя, който атрибут бил задължителен за решенията на ОСЗ, ОСЗГ, ОПК или ПК (различни наименования през годините).

От изложеното следвало извод за недовършеност на административната процедура, а оттам и недопустимост на предявения иск.

Ищците провели редица съдебни и административни процеси без участието на „И.“ ООД, като резултатите по тези процеси нямали обвързваща сила за дружеството. Липсата на състезателност и равнопоставеност на сегашните страни в тези процеси довела до липса на обективност и пълнота в развилите се процеси пред съдилища, общини и служби. В този смисъл било Решение № 194 от 04.11.2016            г. по гр. д. № 2072/2016 г., I Г. О. на ВКС. Затова  „И.“ ООД оспорва представените от ищците съдебни и административни решения и като заявява собствени права върху процесния имот, непроизтичащи от земеделска реституция. Моли съдът да проведе компетентен инцидентен съдебен контрол за законосъобразността на акта на реституция, така както било указано с Решение № 227 от 25.01.2016 г. по гр. д. № 3007/2015 г., I Г. О. на ВКС. В този смисъл имало и още много решения по чл. 290 от на ВКС /Решение № 365 от 15.10.2010 г. по гр. д. № 1493/2009 г. II Г. О. на ВКС; Решение № 199 от 12.05.2011 г. по гр. д. № 345/2010 г.I Г. О. на ВКС/, като в случай на незаконосъобразност на реституцията, решаващият съд може да не ги зачете и да приеме, че собствеността не е възстановена.

В Решение № 237 от 15.06.2010 г. по гр. д. № 578/2009 г., I Г. О. на ВКС се казвало, че дори и при завършен състав на реституция, дори и решението да се ползва със сила на пресъдено нещо, то неговите субективни предели „не обвързват със законна сила неучаствалите лица”.

Във фактологичната мотивна част на представеното от ищците Решение 395/07.10.2014 г. по гр. д. 279/14 г. на КРС, стр. 3, горе се твърдяло, че правата си наследодателят им черпи от протокол за съдебна спогодба за делба съгласно която на Л.Д.П. е даден в дял следния недвижим имот: „от нива, цялата с площ от 14.6        дка, находяща се в местността „Б. р.” до съседи: река, В. М. А., мера, път, и П. Н. К. САМО 6 (шест) декара от средата ѝ, до съседи: П. Д. П., път, река и П.Д.П.”. Това се повтаряло и във фактологията на Решение 1/19.02.2016 г. по адм. д. 1/2015 г. на КРС, стр. 5, посредата.

И двете твърдения в съдебните решения се позовавали на представената преписка образувана пред ПК, сега ОСЗ К. на името на наследодателя на ищците.

Ако това било така, поставял се реторичния въпрос: в една нива от 14.6 декара как, въз основа на какви реални граници – съществуващи или възстановими, са били определени тези 6 декара? Т. е., когато ПК /сега ОСЗ/ казвали „реституираме в стари реални граници“, за тези 6 декара тези граници трябвало или да съществуват, или да могат да бъдат възстановени. Обективно, реално на сегашния терен. И преди да се постанови окончателно конкретно решение за земеделска реституция, да се знае точния терен в рамките на тези 14.6 декара.

Очевидно подобно нещо не съществувало и причината се нагаждала според следствието, което било недопустимо. Целта на многобройните дела и преписки, водени от ищците била именно тази – да се нагодят уж реалните им съществуващи 6 декара към последвалите промени, а не обратно – точно, ясно, еднозначно посочване и убедително доказване на терена къде са параметрите – граници, форма, белези, следи за въпросните 6 декара и едва тогава – съобразяване кой какво е строил, законно или не или какви мероприятия има или няма. Това не било сторено и само на това основание следвало проведената реституция като неоснователна, необоснована и незаконосъобразна да бъде отхвърлена изцяло.

Всички проведени съдебни и административни процедури, страдайки от липсата на обективност и всестранност, поради липсата на състезателност в делата, допуснали съществен порок, а именно – търсене на приложение на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, но не и на чл. 10б от същия закон. Върху процесния терен било осъществено комплексно мероприятие за извършване на комунални услуги на населението на град К., включващо: административна сграда; сграда-столова, сграда-дърводелна за ковчези; сграда-склад за юргани и дюшеци; сграда-дърводелна за налъми и хамути; сграда- работилница за юргани и дюшеци; сграда-склад за материали метални - 2 броя; сграда-метален навес, сграда-трафопост, сграда-парно помещение, сграда-бункер циклон, автомивка, сграда-склад ГСМ, сграда-гараж, сграда-навес метален пред гаража, сграда - дърводелна, сграда-….. сграда-склад за гипсови отливки, битова сграда, сграда-портал, воден басейн, ограда със съответна инфраструктура. Това било върху посочения в АЧОС 901/14.07.2003 г. на Община - К. терен с площ от 15000 кв. метра (а по сегашна кадастрална скица – 16319 кв. метра), представляващ УПИ III в кв. 15-а на ул. „Т.Р.” в града. Целият този имот застроен и незастроен бил включен в капитала на общинското дружество „БКС - К.” ЕООД с едноличен собственик на капитала – О.К. Всички административни и съдебни органи били длъжни да изследват към момента на влизане в сила на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи – 04.03.1991 г., бил ли е въпросният терен предназначен за земеделски нужди, бил ли е теренът в строителните граници на населеното място, какви сгради е имало в този терен, имало ли е мероприятие непозволяващо реституция, къде са реалните граници на претендираните 6000 кв. метра от ищците, по какъв начин е следвало да бъдат обезщетени претендиращите – с друг равностоен терен, с компенсаторни книжа или с дялове от общинското търговско дружество.

Моментът на изследване на мероприятието бил посочен от законодателя и от ВКС в решение № 310 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 494/2009 г., I Г. О. НА ВКС се казвало: „В хипотезата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ законодателят не е постановил изискване за законност на строителството, а е уредил само завареното фактическо състояние към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, е налице, когато имотът е застроен с единична сграда, най-често жилище. От установеното състояние на имота като комплекс за почивна дейност следва, че е налице проведено мероприятие по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, при което имотът не се възстановява“. Т. е. в посоченото решение на ВКС се установявали няколко важни за настоящото дело обстоятелства на изследване – състояние на мероприятието към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ (а не сега), наличие на единична сграда (чл. 10, ал. 7) или на комплекс от сгради (чл. 10 б) и това, че при проведено комплексно мероприятие имотът не се възстановява.

Съгласно действащия Закон за приватизация и следприватизационен контрол, приет през 2002 г. - чл. 1, ал. 2, т. 3 и 6 приватизацията представлявала прехвърляне чрез продажба на български лица с под 50 на сто държавно или общинска участие в капитала на обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или на общински нежилищни имоти, невключени в имуществото на общински търговски дружество, използвани за стопански цели (магазини, ателието, складове, сервизи, цехове и др.). По смисъла на § 1 от ДР на ЗПСК обособена част била структура в търговското дружество, която може самостоятелно да осъществява стопанска дейност (магазин, ателие, кораб, цех, ресторант, хотел и други подобни) собственост на търговското дружество.

Точно в тази хипотеза на приватизация била по отношение на „И.” ООД, както и по отношение на „С.” ЕООД. Покупка на обособена част от капитала/имуществото на общинското ЕООД „БКС – К.“. И тогава относно претендиращите ищци, ако се докажела основателност на притежаван някога от техен наследодател земеделски терен с точни реални граници щял да се приложи § 11 от ДР на ЗПСК, а именно – обезщетяване с дялове съобразно ЗОСОИ, респ. компенсаторни записи. В този смисъл било и Решение № 78 от 08.07.2010 г. по гр. д. № 4543/2008 г., I Г. О. НА ВКС, което давало няколко много важни указания от значение по делото: предимство на приватизационната сделка пред реституционната претенция; непротивопоставимост на реституционното решение на купувача по приватизационната сделка, особено, когато приватизацията предхожда реституцията; липса на правомощие на органа по възстановяване на собствеността – ОСЗ К. да издава решение за реално възстановяване на собственост в полза на ищците. Това били обстоятелства, несъобразени, неизследвани в процесите водени от сегашните ищци. Осъществяването на комунален комплекс върху процесния терен преди приемането на ЗСПЗЗ представлявало пречка за земеделска реституция – В Решение № 183 от 01.11.2016 г. по гр. д. № 702/2016 г., I Г. О., ВКС извършвал ясно разграничение между хипотезите на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ и чл. 10 б от ЗСПЗЗ, обяснявайки какво следва да се разбира под мероприятие, непозволяващо земеделска реституция, вкл. и по критериите на § 1 в от ДР на ППЗСПЗЗ.

С оглед изложеното моли съда да отхвърли иска и да присъди на „И.“ ООД разноските по делото.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са приети и приложени преписка, образувана по заявление вх. № 2018/1991 г., по която е издадено Решение №01247/27.06.2016 г. на ОСЗ К.; гр. д. № 493/2006 г. по описа на РС К.; гр. дело № 458/2006 г. по описа на РС К.; адм. д. № 2235/2009 г. на А. с. П.; адм. д. № 11332/2010 г. на ВАС; адм. д. № 372/2007 г. на О. с. П.; адм.д. № 13172/2008 г. на ВАС; адм.д. № 451/2006 г. на О. с. П., адм.д. № 3296/2007 г. на ВАС, делбено гр. д. №264/1953 г. по описа на Л. н. с..

От тези писмени доказателства е видно, че със заявление вх. № 2018 от 10.09.1991 г., подадено пред ОСЗ К. (тогава – П. к. К.) Д. Л. П., в качеството му на наследник по закон на Л.Д.П., заявил за възстановяване земеделски земи, находящи се в землището на град К.. С пореден номер 1 от заявлението е заявен земеделски имот – нива с площ от 6 декара в местността Б.Р. Л.Д.П. е починал на 04.06.1986 г. като е оставил наследници по закон:  съпруга Р. Е. Д. – починала на 22.12.1997 г., дъщеря си – ицщата Г.Л.Д. и Д. Л.П. – починал на 24.09.2004 г. Последният е оставил наследници по закон другите трима ищци – съпругата си Р.П., и децата си Р.Д.Д. и Л.Д.П..

За доказване правото на собственост на наследодателя върху процесния имот, заявителят е представил пред административния орган протокол от съдебна спогодба за делба на земеделски земи по гр. дело № 264/1953 г. на по описа на Л. н. с. (л.497, т. I по настоящото дело), от който се установява, че на Л.Д.П. е даден в дял следния недвижим имот: от нива, цялата с площ от 14.6 декара, находяща се в местността „Б. р.“ до съседи: река, В. М. А., мера, път и П.Н. К., САМО  6 (шест) декара от средата ѝ, до съседи: П. Д. П., път, река и П. Д.П..

С решение № 31 от 13.01.1992г., взето по преписка вх. № 2018/1991г., ПК К. е възстановила правото на собственост в съществуващи (възстановими) реални граници на наследници на Л.Д.П. върху недвижим имот: нива с площ от 6 (шест) декара, находяща се в землището на град К. в местността „Б. р.“, съставляваща имот № 2470 и имот № 2471 от кадастрален план, изработен през 1966 г., заявена с пореден номер 1 от заявлението и установен с други ограничения на ползването: по ЗТСУ. В решението на ПК К. не са посочени граници и съседи на имота.

С нотариален акт № 84, том І, рег. № 1079, дело 233/1998г. на Нотариус Р., Д. Л. П. и Г.Л.П. са признати за собственици с равни права на процесния имот, на основание чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ. В нотариалния акт, като документи, установяващи собствеността на имота са посочени: решение № 31 от 13.01.1992г., взето по преписка вх. № 2018/1991г., ПК К., скица № 463/10.12.1998г. на О.К. скица № 558/03.06.1998г. на О.К. удостоверение № АБ-94-Н-692/28.09.1998г. на О.К. удостоверение за наследници.

С Решение № 881 от 16.06.2010г. по АХД № 2235/2009г. на А. с. П., влязло в законна сила на 01.12.2011г. е изменена Заповед № 1131 от 10.11.2009г. на Кмета на О.К. с която на основание чл. 21 ал.1 от АПК, чл. 11 ал.4 от ППЗСПЗЗ е одобрено Решението на комисията при О.К. взето с Протокол от 15.10.2009г. относно застроената част, включваща застроената площ на сгради и съоръжения и прилежащ терен за имот пл. № 2470 и пл. № 2471 в кв. 15а по устройствения план на гр. К. от 1966 г. както следва: свободна незастроена площ от имот № 2470 в УПИ  ІІІ-ОТПК „Г.Д.“ по букви и цифри: а, 1, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, о, н, м, л, к, и, з, ж, д, г, 38, 37, 36, 35, 34, 33, 32, 31, 30, 29, 28, 27, 26, 25, 24, 23, 22, б, а. В УПИ ІV-„Д.“ попада част от имот № 2470 по букви: д, е, ж,  площ от 75 кв. м и същата е прилежаща площ към сградите. В УПИ ХХ-„С. б.“ попада част от имот № 2470, означено с цифри 5, 6, с, 7, 5,  с площ 750 кв.м. В УПИ ІІ-„Н.“ попадат части от имот № 2470 и № 2471 както следва: част от ПИ № 2470 по букви и цифри 39, 40, 41, с, т, 8, 39 – площ 740 кв.м, попада върху застроена част: сгради и прилежаща площ. Част от ПИ № 2471 по букви и цифри 8, т, 9 - застроена и прилежаща площ към сгради с квадратура 130 кв.м. Част от ПИ № 2471 по букви и цифри 8, 9, У, Ф, 41, 43, 8 – площ 280 кв.м е незастроена; част от ПИ № 2470 по цифри 39, 40, 41, 7, 5, 44, 39 – площ 308 кв.м е включена в улица по осови точки 402А-402Б и обръщало; част от ПИ 2470 по цифри и букви а, 1, 45 – площ 33 кв.м е включена в улица по осови точки 409-402А по Скица № 3 изготвена от вещото лице към допълнителната съдебно-техническа експертиза. Посочената скица № 3 към допълнителното  заключение на вещото лице, прието в съдебно заседание на 21.05.2010 г. по а. х. дело № 2235/2009 г. на А. с. П. е постановено да се счита за неразделна част от съдебното решение. Същата, подписана от съдебния състав е приложена в препис към административната преписка.

Със заявление вх. № СБ-04-149 от 24.01.2012 г., наследниците на Гена Л.П. – майка на наследодателя Л.Д.П., са поискали от ОСЗ К. да постанови решение, с което да възстанови правото на собственост върху процесния имот.

Въз основа на документите по преписката ОСЗ К. е постановила Решение № 01247 от 17.10.2012г., с което е признато правото на наследниците на Л.Д.П. да им бъде възстановена собствеността в съществуващи (възстановими) реални граници върху нива с площ от 6 (шест) декара, находяща се в землището на град К. в местността „Б. р.“, съставляваща имот № 2470 и имот № 2471 от кадастрален план, изработен през 1966г., заявена с пореден номер 1 от заявлението, като в пункт ІІІ от решението ОСЗ К. е отказала да възстанови правото на собственост върху този имот с мотив, че имотът е застроен, съгласно удостоверение по чл. 13, ал.5 от ППЗСПЗЗ с номер № 94-00-964 от 02.03.2012г. и скица № 32/22.02.2012г.

Решение № 01247 от 17.10.2012г. по преписка  № 2018/10.09.1991 година е оспорено от Л.Д.П., като с влязло в законна сила Решение № 395/07.10.2014 г. по гр. дело №279/2014 г. съдът го е прогласил за нищожно в частта по пункт ІІІ, с която е постановен отказ да се възстанови правото на собственост на наследниците на Л.Д.П., бивш жител *** върху нива от 6.000 дка, VI категория, находяща се в землището на град К., местността „Б.Р“, съставляваща поземлен имот № 2470, парцел № 2471 от кадастралния план на град К. от 1966 година, заявена с пореден № 1 от заявлението и в частта по пункт ІV от него, с което е постановен отказ да се възстанови правото на собственост на наследниците на Л.Д.П., бивш жител *** върху нива с площ от 0,600 дка, VI категория, находяща се в землището на град К., местността „ЮНУС БАХЧА“, заявена с пореден номер 3 от заявлението, като преписката по Заявление вх. № 2018/10.09.1991 г., е върната на О.с.З.К. за постановяване на решение съобразно мотивите на съдебния акт. В мотивите си, Районен съд К. е дал на административния орган задължителни указания по прилагането на закона.

След влизане в законна сила на Решение № 395/07.10.2014 по гр. дело №279/2014г., потвърдено с Решение № 609 от 23.03.2015г. по КАХД № 3160/2014г. на А. с. П., Л.Д.П. заявил желанието си за своевременно изпълнение на влязлото в сила съдебно решение № 395/07.10.2014 по гр. дело № 279/2014 по описа на РС К.. ОСЗ е постановила Решение № 01274 от 20.07.2015г., взето по преписка вх. № 2018 от 10.09.1991г. като е посочила, че същото изменя Решение № 01247 от 17.10.2012г. на основание посоченото по-горе съдебно решение на Р. с. К..

Л.Д.П. е оспорил решението на ОСЗ с оплаквания за нищожност и незаконосъобразност. С Решение № 1/19.02.2016г. по адм. д. № 1/2015г. по описа на Р.с. К. е прогласено за нищожно Решение № 01247 от 20.07.2015 г. на О. с. по з. – К., постановено по преписка № 2018 от 10.09.1991 г. Преписката е върната на О. с. З.– К. за постановяване на решение съобразно мотивите на настоящия съдебен акт.

С Решение № 01247/27.06.2016 г., Общинска служба по земеделие – К. е възстановила правото на собственост на наследниците на Л.Д.П., в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху площ с размер от 6 000 кв. м., находяща се в югозападния край на поземлен имот 2470 в незастроената          му част, между точки 1,72,87,95,96,97,88,89,20,19,18,17,16,15,90,91,92,93,94,5,4,3,2 и 1, с координатен регистър на всяка една точка, представляваща бивша нива от 6.000 дка, шеста категория, находяща се в землището на гр. К., местност Б.Р, попадаща в поземлени имоти 2470 и 2471 по кадастралния план на гр. К. от 1966 г.

По настоящото дело е назначена съдебно-техническа експертиза, която съдът е приел като обективна и компетентно изготвена. Вещото лице В.Г., след запознаване с представените по делото доказателства, плановете в О.К. *** и след извършен оглед на място е установил следното:

Имотът от 2250 кв. м. на Н. и П. Я., закупен с нот. акт №1, дело №248/2000 г., е попълнен в КП със заповед № 169/02.04.2002 г. като нов имот № 3222 в граници показани в приложение № 1 към експертизата.

Закупеният имот е част от стар имот №2469, заснет в плана от 1966 г. –приложение № 1. Имот 2470 от който черпят права наследниците Л.П. е съседен на имот № 2469. Закупеният имот заема северозападния ъгъл на УПИ III -ОТПК Г.Д. по РП на К. от 1966 г.

В одобрения 2004 г. КП на гр. К. имотът на Я.не е нанесен /нанесен е целият имот 2509/.

Първоначално в КК одобрена 2011 г. имотът на Я. също не е нанесен и попада в границите на имот ИД 504.2509 – приложение №3.

Със     заповед № 18-422/18.01.2016 г. е одобрено изменение на КК, като поправката касае само границите на имот 2509. С това изменение също не се нанася имотът на Я..

След   изготвяне на ПУП-ПРЗ за разделяне на УПИ III - ОТПК „Г.Д.“ е направено изменение и на КК, като са попълнени граници на нови имоти ИД 504.40, ИД 504.41 и ИД 504.69. Съответен на имота на Я. е имот ИД 504.41 с площ 2129 кв. м. В приложение № 5 същия е означен с точки по цифри 24,25,26.27,28.29,24.

В приложение № 5 към експертизата –  комбинирана скица, се съдържат данни за графиката на имота към момента на попълването му в КП през 2002 г. с нов имот 3222 – по точки означени с цифри 2,24,25,6,5,4,3,2 и трансформираните му граници съгласно последното изменение на КК по точки означени с цифри 24,25,26,27,28,29,24.

Налице е застъпване на имот ИД 504.41 по действащата КК на К. на Я. и възстановения имот от 6 дка на наследниците на Л.П., видно от приложение №5 и то е по точки означени с цифри 28,29,4,30,28 и е с площ 437 кв. м.

При     огледа на място вещото лице е констатирало, че ограда е изградена по първоначално попълнените граници на имота през 2002 г. Налице е промяна в границите на имота определени при попълването им 2002 г. и сега действащата КК и тази промяна е вследствие одобрения със заповед № 759/2016 г ПУП- ПРЗ .

В ПИ ИД 504.2509 има извършени строителни мероприятия: построени са сгради, вътрешни пътища, комуникации.

В приложение №2 към експертизата – цветна скица, вещото лице е отразило сградите съществували 2004 г. /заснети в плана 2004 г./ и в КК 2011 г. Видно от приложение №1 първите сгради са заснети още в КП от 1966 г. Към настоящия момент почти всички тези сгради не съществуват или каквото е останало от тях е в много лошо техническо състояние /полуразрушено/, видно и от приложените фотоснимки. фотоснимки. Към 1991 г. са ситуирани сградите, показани в плана 1966 и 2004 г., и те са построени по изработен за площадката на ТПК Г.Д. Генерален план, който представлява по своята същност застроителен план. В тази насока може да се ползват и данните от АОС №901/14.07.2003 г на О.К. за общинска собственост на УПИ III-ОТПК „Г.Д.“ представляващ дворно място от 15000 кв. м. с построено в имота метално хале с площ  от 894 кв. м. , дърводелна – 1094 кв. м. ,гатер банциг – лакозаливно – 465 кв. м., бункер - циклон – 40 кв. м. и допълнително включени в графа 12 административна сграда от 114 кв. м. , столова – 130 кв. м., сграда юргани и дюшеци – 52 кв. м. трафопост /ТП/ – 52 кв. м. навес ГСМ –50 кв. м.

При проверка в G. E. вещото лице е установило налична информация за заснемане след 2010 г., след премахване /самосрутване на почти всички сгради в имота,

Възстановеният на наследниците на Л.П. имот от ОСЗ К. с площ 6.00 дка е означен в приложение №5 към експертизата с граници по зелените линии и точки, означени с цифри 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10, 11, 12,13,14,15,16,17,18,19,20,21,22,23.

Към настоящия момент върху тази площ от 6 дка е останала само малка част от сградата – дърводелския цех; около сградите са били изградени вътрешни бетонови пътища които съществуват и сега, видно от приложените фотоснимки

УПИ III - ОТПК Г.Д. е обособен по РП от 1966 г. с придаваеми части от имоти № 2469, 2470 и 2471, заснети в кадастъра към същия план.

Проведени са отчуждителни процедури по отношение на новия собственик на имотите-ТКЗС. Вещото лице не е открил данни по делото за изплатено обезщетение на наследниците на Л.П. по отчуждително производство за имот 2470.

Сградите и съоръженията в имот № 2509 по КП от 2004 г. и КК от 2011 г. са показани в приложение № 2 към експертизата.  Всички тези сгради и съоръжения са фукционирали в един парцел, във взаимна връзка помежду си, което е доказано с представения по делото генерален план на площадката на ТПК Г. Д., представляващ застроителен план на УПИ III - ОТПК Г.Д..

С отреждането и застрояването на УПИ III - ОТПК Г.Д. старият имот 2470 – нива, е променил предназначението си на земеделска земя и е включен в строителни граници на гр. К..

В приложение № 5 към експертизата е представена комбинирана графика на имотите от действащата кадастрална карта и границите на възстановения имот от 6 дка на наследниците на Л.П.. Тази комбинирана графика съдържа:

- граници на възстановения имот от 6 дка по зелените линии и точки означени с цифри 1,2,3,4.5,6,7,8,9,10,11,12,13,14,15,16,17,18,19,20,21,22,23,1;

- граници на имот ИД 504.40 по черните линии и точки означени с цифри 27,28,29,24,2,1,48,47,46,44,45,27;

- граници на имот ИД 504.41 по черните линии и точки означени с цифри 24,25,26,27,30,29,24;

- граници на имот ИД 504.69 по черните линии и точки означени с цифри 45,33,7,8,9,10,34,35,36,37,38,39,40,43,44,45;

Части от имота на наследниците на Л.П. попадат в ПИ по действащата кадастрална карта както следва :

- част от имота на наследниците на Л.П. попада в ПИ ИД 504.41 по действащата кадастрална карта и заема площта означена с цифри 30,4,29,28,30 с квадратура 437 кв. м. в приложение № 5;

- част от имота на наследниците на Л.П. попада в ПИ ИД 504.40 по действащата кадастрална карта и заема площта означена с цифри 2,3,29,28,30,5,31,32,20,21,22,23,1,2 с квадратура 1727 кв. м. в приложение № 5;

- част от имота на наследниците на Л.П. попада в ПИ ИД 504.69 по действащата кадастрална карта и заема площта означена с цифри 31,6,7,8,9,10,11,12,13,14,15,16 с квадратура 3836 кв. м. в приложение № 5.

Вещото лице е достигнал до извод, че е налице застъпване на имотите от действащата към настоящия момент кадастрална карта на гр. К. и възстановения имот от 6 дка на наследниците на Л.П..

С оглед отразеното в приложения № 1 и № 2, вещото лице приема, че има само кадастрални данни за границите на целия имот № 2470 с площ около 14.6 дка. Границите на ПИ 2470 по КП от 1966 г. са възстановими граници по смисъла на ЗСПЗЗ. Вещото лице посочва, че не е открил данни по приложените доказателства за точно разположение на частта от имот № 2470 претендирана от наследниците на Л.П., която част е в размер на 6.00 дка от имот 2470.

По делото е изготвена и приета допълнителна съдебно – техническа експертиза, като в изпълнение на поставената задача вещото лице Г. е изготвил скици както следва:

В приложение № 6 към експертизата е представена извадка от КП на гр К. от 1966 г. с граници на имоти 2470 и 2471 изчертани с черни линии, с обща площ 15.2 дка по графични данни от плана. Съседи на този общ имот са: от север – път, от запад – имот на К., от юг – р. Б. р.. Съгласно делбен протокол от 27.02.1953 г. на Л. н. с. по гр. дело № 264/1953 г. нивата от 14.6 дка е разделена на три дяла: западен, среден и източен с площи съответно 4.6 дка, 6 дка и 4 дка. По данни от площта за дяловете общо 14.6 дка по протокол /а по графични данни от плана 1966 г 15.2 дка/ и след като вещото лице е ориентирал разделителните линии в посока север – юг, изчертани с червен цвят в приложение №6, посочва приблизително разположение на дяловете описани в прокола от 27.02.1953 г. както следва:

дял IV – П. Д.П. – 4.8 дка /западен дял/ по т.А,Б,П,Р,С,Т,А;

дял I – Л.Д.П. – 6.2 дка /среден дял/ по т.Б,В,Л,М,Н,О,П,Б;

дял VI – П. и Г. П. – 4.2 дка /източен дял / по т.В,Г,Д,Е,Ж,З,И,К,Л,В.

Площите на дяловете са завишени с 0.2 дка поради посочената по-горе разлика в площите между плана и протокола, която разлика е 4 % и е в границите на допустимите грешки.

В приложение № 7 върху копие от скица №5 представена към първоначалната СТЕ са нанесени границите на обособените дялове по протокола за делба описани в т.1 от настоящата експертиза.

По делото е допусната още една допълнителна СТЕ, като в изпълнение на поставената задача вещото лице е изготвило две нови скици както следва:

В приложение № 8 е представена комбинирана скица изготвена върху копие от приложение № 7 представено в допълнителното заключение прието по настоящото дело в с.з. от 08.06.2019 г.

Допълнително в приложение № 8 са изчертани:

- с бледо червен цвят са изчертани граници на вътрешни пътища предвидени в Генплан на площадката на ТПК Г. Д. от м. декември 1974 г. приложен на лист 177, 178 по дело 458/2006 на КРС. Сравнението на сградите предвидени в Генплана с тези в плана от 2004 г. показва съответствие, но има известни разлики по местоположение и конфигурация;

- с лилав цвят са изчертани граници на сгради по кадастралния план одобрен 2004 г. В плана от 2004 г. са заснети и сградите означени с номера 1,2,3 в действащата кадастрална карта, изчертани с черни линии в приложение № 8. Сградите по плана от 2004 г. са най-близки до съществуващите сгради към 1991 г., каквото сравнение е поставено като задача;

- с жълт фон е оцветена сграда съществуваща на място, но ненанесена в плана от 2004 г . Видимо сградата е стара;

В приложение № 9 е представена комбинирана скица изготвена върху копие от приложение № 2, представено в СТЕ приета по настоящото дело в с.з. от 01.04.2019 г.

Допълнително в приложение № 9 са изчертани:

- с червен цвят – граници на вътрешни пътища предвидени в Генплан на площадката на ТПК Г. Д. от м. декември 1974 г приложен на лист 177, 178 по дело 458/2006 на КРС;

- с червен цвят – граници на административна сграда по Генплана от 1974 г., която не е заснета в плана 2004 г., както и граници на съществуваща на място сграда, която също не е нанесена в плана 2004 г.;

- с лилав цвят – граници на сгради по кадастралния план одобрен 2004 г. В плана от 2004 г. са заснети и сградите означени с номера 1,2,3 в действащата кадастрална карта, изчертани с черни линии в приложение № 8.

След извършен оглед на процесния имот, вещото лице е установило, че съществуващи стари реални граници не съществуват. Тези граници са заличени при застрояването на имота. Като възстановими на място стари реални граници може да се посочат само границите на имот №2470, заснети с кадастралния план на гр. К. от 1966 г.

По делото е разпитан в качеството на свидетел И.Д.Г.. Същият посочва, че познава ответниците Н. и П. Я. от много години, бил приятел с тях. Знаел, че през 2000 г. те си закупили имот на ул. „Т. Р.“ в гр. К. и оттогава го ползвали. Оградили го от всички страни и никой освен хора от тяхното семейство не бил влизал в него. На свидетеля му било известно, че се водели някакви дела за този имот, които били спечелени от Я.. Не знаел повече подробности в тази връзка.

От показанията на свидетеля П. А. Б.  се установява, че в периода от 27.06.1985 г. до 30.09.2012 г. работила като домакин на предприятието „БКС - К.“ ЕООД. Имотът в кв.15 се намирал на ул. „Т. Р.“ в гр. К. и бил собственост на РП „Г.Д.“, на който от 1995 г. правоприемник било „БКС“. През 1969 г. земята, която представлявала нива, била закупена от ТКЗС. Св. Б. в качеството си на домакин разполагала с документите за закупуването и била запозната. Закупени били около 15 – 17 дка от РП „Г.Д.“. През 1973 г. – 1974 г. предприятието съществувало и функционирало. На територията му имало кабинка за пазачи, малка административна сграда, шадраван и стол за работниците. Имало дърводелна, в която се правели ковчези, налъми и хамути. Това св. Б. го заварила, когато постъпила на работа и било вече построено. Имало сгради за юргани, дюшеци и дарак. Идвали хора и си пълнели възглавници, юргани се правели по поръчка. Според св. Б. имало достатъчно отстояние между сградите. В източната част имало и трафопост, собственост на предприятието, който и сега бил действащ. Имало дърводелна, правели се дограми и мебели, имало жени които лакирали мебелите. Отзад била построена сграда за централно парно. Халето стояло още, имало врати и прозорци, поставили радиатори, но не го пуснали. От долната страна към „К.“, южно, имало метален цех – леярна и гараж, в който гараж се помещавали колите на предприятието. Всичко това било построено в стопанския двор в периода 1973-1975 година – виждало се от документите, до които св. Б. имала достъп. Ставало въпрос за цял стопански двор, в който били построени тези сгради, които били захранени с вода и ток. Този целият имот бил заграден с масивна ограда, с дувар и представлявал един цял общ двор. Дуварът бил висок, отдолу имал фундамент и над него метална конструкция. Предприятието в това си състояние работило до 1995 година. След това минали към „БКС“ и тогава било отдадено под наем на фирма за 10 години. През годините имало дела срещу предприятието – от Л., П., К.. Св. Б. работила в предприятието до 2012 година. През 1991 година всички тези изброени сгради съществували. През 2011 година предприятието било продадено на И. и на С.. РП „Г.Д.“ и след това БКС владеели имота като техен собствен. Когато минали към БКС през 1995-1996 година, започнали проблемите с имота.  Дотогава си работили, нямали никакви проблеми.

От показанията на свидетеля В.Н.С. се установява, че от месец февруари 1986 година до месец септември 1988 година работил в РПК „Г.Д.“. Впоследствие негов правоприемник станало „БКС“. Работил там първо в производството, а след това бил организатор производство в металния цех. Имотът се намирал в края на града, където сега се намира „К.“, водел се стопански двор. Отдолу граничел с „Д.“, там имало арматурен цех на по-ниско ниво. Там, където бил централният портал, граничел с големият булевард. От южната страна бил разположен металния цех, където и той самият бил работил. В края на металния цех имало работилница за автомонтьори и там оправяли колите. Отгоре успоредно на него била разположена сградата на дърводелския цех, ориентирана изток – запад. В северната част на имота били разположени и други сгради, в които се правели юргани, дюшеци, ковчези, имало и дарак. При портала имало нещо като шадраванче или басейнче. Малко по - отгоре била административна сграда и там се намирал началника на дърводелският цех. Между сградите имало разстояние и пътища, особено между металния цех и дърводелския цех. Отгоре над дърводелския цех също имало път. Това били черни пътища, по които се транспортирали тонове ламарина и минавали големи камиони, защото се правели големи доставки. Между дърводелския и металния цех имало площадка, заградена с мрежа, имало и друг склад до самата сграда. Имало и портиер, който се намирал в една дървена барака в началото на портала, откъм улицата на главния вход. Имало голяма портална врата, от която влизали камионите. В задния край си спирали колите, мястото там го ползвали като паркинг.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от , вр. чл.54, ал.2 от ЗКИР.

Ищците черпят права и твърдят, че се легитимират като собственици с представеното по делото Решение № 01247/27.06.2016 г. на О. с.  „З.“ – гр. К., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Л.Д.П., в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху земеделски имот с площ от 6 000 кв. м., находящ се в югозападния край на поземлен имот 2470 в незастроената      му част, между точки 1, 72, 87, 95, 96, 97, 88, 89, 20, 19, 18, 17, 16, 15, 90, 91, 92, 93, 94, 5, 4, 3, 2  и 1, с координатен регистър на всяка една точка, представляващ бивша нива от 6.000 дка, шеста категория, находяща се в землището на гр. К., местност Б.Р, попадаща в поземлени имоти 2470 и 2471 по кадастралния план на гр. К. от 1966 г.

Налице е правен интерес от водене на настоящото дело, тъй като поради постъпили възражения от ответниците, СГКК – гр. П. е отказала изменение на имот с идентификатор 36498.504.2509 и прилежащите му сгради по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК и нанасяне на процесния имот.

Реституционното Решение № 01247/27.06.2016 г. на О. с. „З.“ – гр. К. е издадено въз основа на Решение № 395/07.10.2014 г. по гр. дело № 279/2014 год. на К. р. с. и заключението на в. л. Й. Й. по назначената от съда съдебно-техническа експертиза по същото дело, Решение от 23.03.2015 г. по к. адм. дело № 3160/2014 г. на А. с. – П. и Решение № 1/19.02.2016 г. по гр. дело № 1/2015 г. на К. р. с.. Ответниците не са участвали в посочените дела, а съгласно константната съдебна практика „както административните актове за възстановяване на собствеността, така и съдебните решения постановени по обжалването им, в което производство е осъществен пряк съдебен контрол за валидност и материална законосъобразност на административния акт, а също и съдебните решения, постановени в искови производства по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, са непротивопоставими на трети лица, които не са били страни или правоприемници на страни в административното производство, в съдебното производство по оспорване на административния акт или в исковото производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. По предявени срещу тях искове, основани на земеделска реституция, същите биха могли да противопоставят на ищците възражения, свързани с възстановяване на собствеността, включително и такива изключващи реституцията“ – Решение № 194 от 04.11.2016 г. по гр. дело № 2072/2016 г. на I ГО на ВКС.

Трайната съдебна практика на В. к. с. и на съдилищата приема, че по влезлия в сила административен акт, респективно по заместващото го съдебно решение, издадено по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, в исковото производство за собственост решаващият спора съд следва да упражни косвен контрол за законосъобразност, ако страната, която не е взела участие в административното производство, възразява за липса на предпоставки за възстановяване на собствеността. Провеждането му в исковия процес е единствената защита на тази страна да релевира възраженията си за материална незаконосъобразност на акта за възстановяване – например, защото имотът е застроен или са проведени други мероприятия, които съставляват пречка за възстановяване на собствеността /така Решение № 289/06.03.2001 г. по дело № 30/2000 г. на ВКС, ІV г.о., Решение №407/13.07.2010 по дело №289/2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., Решение №365/15.10.2010 по дело №1493/2009 на ВКС, ГК, II г.о. Решение № 250 от 08.05.2014 г. по дело 3215/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 451/2012г. по дело 3/2012 г. на ВКС, ІV г. о. и др. /. В този смисъл са и принципните съображения в ТР 6/2005г. на ВКС, ОСГК за защита правата на третите лица, засегнати от административен реституционен акт .

Тъй като в случая е налице спор за собственост между лица с възстановени права по реда на ЗСПЗЗ и лица, които заявяват собствени права върху процесния имот, които не произтичат от земеделска реституция, в настоящото производство съдът е длъжен да проведе инцидентен съдебен контрол за законосъобразност на акта на реституция. Настоящият съдебен състав, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства намира, че реституционната процедура, касаеща възстановяването на собствеността на ищците по настоящото дело върху процесния имот е проведена неправилно и незаконосъобразно.

Правилата за земеделска реституция, касаеща възстановяване на бивша земеделска земя , намираща се в строителните граници на населено място са уредени с чл. 10 ал. 7 ЗСПЗЗ, чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ и чл.10б ЗСПЗЗ. С тези правила законодателят е отстъпил от принципа за пълна реституция на бившата земеделска земя, ако при провеждане на процедурата по възстановяване на собствеността в стари реални граници, процесните земи попадат в строителните граници на населено място и имат статут на урбанизирана територия. Съществува разлика в основанията за възстановяване на собствеността по чл. 10, ал. 7 и чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ има предвид строителство на отделна сграда от физическо лице и в този случай се следи дали сградата е била започната или е била законно построена до 31.03.1991 г. от физическо лице. Разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ има предвид не строеж на единични сгради, а осъществяване на мероприятие или застрояване на терена, които представляват комплекс от строителни дейности и е насочена към земеделски земи, намиращи се както в строителните граници на населените места, така и извън тях. За разлика от чл. 10 ал. 7 ЗСПЗЗ, за нормата на чл. 10б ал. 1 ЗСПЗЗ не съществува нормативно изискване за законност на извършеното строителство. В този смисъл са Решение №219/20.05.2011 по дело №807/2010 на ВКС, ГК, I г.о., Решение № 496 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 1011/09 г. на ВКС, І ГО и др.

Възстановяването на собствеността в урбанизирана територия, по отношение на която е осъществено мероприятие на държавата по см. на § 1в, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е ограничено от обективният факт на извършено строителство или осъществено друго мероприятие на държавата. Когато върху бивша земеделска земя е проведено благоустройствено мероприятие, което касае застрояване на терена като комплекс от строителни дейности с определено предназначение /Решение 565/15.10.2010 г., гр. д. № 4522/2008 г. на ВКС, III г. о./, възстановяването на собствеността не може да реализира в стари реални граници, като земята заедно с построеното остава държавна собственост.

В настоящия казус възстановената земеделска земя се намира в урбанизирана територия и е част от терен, на който е реализирано благоустройствено мероприятие, което предполага преценка на съда относно земеделската реституцията в контекста на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ. Дали е налице пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ се преценява към момента на влизане в сила на реституционния закон, като преценката проведено ли е мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността, се извършва въз основа на легалните определения в §1в, ал. 1 и 2 ДР ППЗСПЗЗ /в този смисъл са Решение №70/22.06.2010 г., постановено по гр.д. №674/2009г. по описа на ВКС, I г.о., Решение №108/25.07.2012г., постановено по гр.д. №1291/2010г. по описа на ВКС, I г.о., Решение №147/19.07.2010г., постановено по гр.д.№7/2009г. по описа на ВКС, I г.о., Решение №226/19.11.2013г., постановено по гр.д.№3136/2013г. по описа на ВКС, II г.о., Решение №329/11.10.2011г., постановено по гр.д.№1277/2010г. по описа на ВКС, I г.о., Решение №77/09.03.2010г., постановено по гр.д. №4209/2008г. по описа на ВКС, I г.о., Решение № 301/24.06.2010г., постановено по гр.д.№494/2009г. по описа на ВКС, I г.о., Решение № 183 / 1.11.2016 г. по гр. д. № 702 / 2016 г., I г.о. и др./.

Съгласно чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ не се възстановява правото на собственост в случаите, когато върху имотите, притежавани преди образуването на ТКЗС и ДЗС, независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността. В тези случаи собствениците или техните наследници имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове.

От събраните писмени и гласни доказателства по делото и заключенията по приетите СТЕ, се установи по категоричен начин, че към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ – 01.03.1991 г., в процесния имот, представляващ УПИ III в кв. *** на ул. „Т.Р.” в гр. К., впоследствие включен в капитала на общинското дружество „БКС – К.“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала – О.К. е било реализирано комплексно мероприятие за извършване на комунални услуги на населението на град К., включващо: административна сграда, столова, дърводелна, сграда за производство на за юргани и дюшеци, дарак, леярна, гараж, сграда за производство на ковчези, налъми и хамути, метален цех, трафопост, парно помещение, сграда - ГСМ, портал, воден басейн, ограда със съответна инфраструктура и др. Освен това в имота е била създадена необходимата инфраструктура – вътрешни пътища за автомобили и алеи за пешеходци, както и техническа инфраструктура, осигуряваща функционирането на предприятието като цяло. Тези сгради са упоменати и в съставения Акт за частна общинска собственост 901/14.07.2003 г. на О.К. и Нотариален акт №69, том II, рег. № 3678, дело № 259/2011 г. на Нотариус Ст. Р.. Извършените мероприятия попадат в обхвата на § 1в, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и не позволяват възстановяването на собствеността по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ.

  На следващо място, съдебната практика приема, че преобразуването и последващата приватизация на едно предприятие с държавно имущество, в чиито активи е включен имот, за който по реда на ЗСПЗЗ е заявена претенция за възстановяване на собствеността, по естеството си е правно действие, което ако е извършено при спазване на установените в закона правила, представлява самостоятелна пречка за възстановяване правото на собственост на имота в реални граници (така – решение № 217/06.11.2013 г., постановено по гр.д. № 627 по описа за 2012 г. на ВКС, I г.о., решение № 22/11.02.2011 г., постановено по гр.д. № 1339 по описа за 2009 г. на ВКС, II г.о.).

Включването на един имот в активите на предприятие с държавно имущество изисква наличието на описаните в т.2г от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставки, а именно: държавата да е собственик на конкретното имущество, това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавното предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имущество да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество.

В случая е безспорно, че ответните дружества „И.“ ООД и „С.“ ЕООД са закупили обособена част от капитала/имуществото на общинското ЕООД „БКС – К.“, в патримониума на което се намира и процесния имот. Това обстоятелство представлява самостоятелна пречка за реституирането му, която не е била съобразена от административния орган при издаването на решението за възстановяване, което ищците твърдят да ги легитимира като собственици.

Изложеното навежда извод за неоснователност на предявения иск по чл.124, ал.1 , вр. с чл.54, ал.2 ЗКИР, поради което същият следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от на ответниците следва да бъдат присъдени разноските по делото: общо 2150 лева за Н. и П. Я., включващи 1800 лева за адвокатски хонорар и общо 350 лева за СТЕ; общо 2200 лева за „С.“ ЕООД, включващи 2000 лева за адвокатски хонорар на един адвокат и 200 лева за СТЕ и общо 3690 лева за „И.“ ООД, включващи 3120 лева за адвокатски хонорар, 550 лева за СТЕ и 20 лева депозит за призоваване на свидетел. Следва да се има предвид, че ищцата Г.Л.П. е починала в хода на делото, поради което разноски в нейна тежест не следва да се присъждат.

Съдът не приема направените от пълномощника на ищците адв. В. възражения за адвокатските хонорари на ответниците. Като взе предвид, че по делото са проведени 15 открити съдебни заседания, отчитайки обема на писмените материали и фактическата и правната сложност на делото, която намира за относително висока,  съдът счита, че адвокатските възнаграждения са справедливи и в съответствие с общия разум на закона, основните начала на правото, обичая и морала.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

             

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от Л.Д.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, Р.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., кв. „Д.“, ул. „М. С.“ (*****-ва) № ****, Р.Г.П., ЕГН: **********, с адрес: *** и Г.Л.П., ЕГН: ********** (починала в хода на делото), всички чрез пълномощника си адв. Н.В. срещу „С.“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, ет. ****, представлявано от управителя Д. В. В., „И.“ ООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя И.Г. П., Н.Х.Я., ЕГН: **********, с адрес: *** и П.Д.Я., ЕГН: **********, с адрес *** за признаване за установено по отношение на ответниците, че Л.Д.П. притежава 1/9 идеална част, Р.Д.Д. притежава 1/9 идеална част, Р.Г.П. притежава 1/9 идеална част и Г.Л.П. притежава 1/3 идеална част от правото на собственост върху площта с размер 6000 кв. м., част от поземлен имот с идентификатор 36498.504.2509 по КККР на гр. К., заключена между точките 1, 72, 87, 95, 96, 97, 88, 89, 20, 19, 18, 17, 16, 15, 90, 91, 92, 93, 94, 5, 4, 3, 2 и 1 с координатен регистър на всяка една точка, определени в съдебно-техническата експертиза и скицата, изготвени от вещото лице Й. Б. Й. по гр. д. №279/ 2014 г. по описа на К. р. с..

ОСЪЖДА  Л.Д.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, Р.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., кв. „Д.“, ул. „М. С.“ (****-ва) № **** и Р.Г.П., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплатят на „С.“ ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, ет. **** сумата от общо 2200.00 лв. (две хиляди и двеста лева), представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА  Л.Д.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, Р.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., кв. „Д.“, ул. „М. С.“ (*****-ва) № ***** и Р.Г.П., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплатят на „И.“ ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя И.Г. П. сумата от общо 3690.00 лв. (три хиляди шестстотин и деветдесет лева), представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА  Л.Д.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, Р.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., кв. „Д.“, ул. „М. С.“ (******-ва) № ***** и Р.Г.П., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплатят на Н.Х.Я., ЕГН: **********, с адрес: *** и П.Д.Я., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от общо 2150.00 лв. (две хиляди сто и петдесет лева), представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П. о. с. в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Ц.Ч.