№ 33
гр. Трън, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221740100171 по описа за 2022 година
Съдът намира, че е сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание чл.410,
ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), вр. с чл.45 от ЗЗД за регресно вземане на ищеца
„ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, със седалище и адрес на управление:
гр.София, пл.“Позитано“ №5, с ЕИК: *********, представлявано от изпълнителните
директори Н. Ч. и К. Р., чрез адв.Б. В. Б. от АК-Видин, преупълномощен от адв.Г. С. Я. от
АК-Благоевград, срещу П. Г. В. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *************, за
сумата в размер на 108.57 лв., представляващо дължимото от ответника обезщетение,
платено от ищеца като застраховател по имуществена застраховка "Каско", ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и за присъждане направените разноски.
Дружеството-ищец твърди, че на 06.06.2022г. в гр.София, на паркинг на магазин
«Кауфланд», намиращ се на ул.»Хан Кубрат» №61, настъпва ПТП с участието на лек
автомобил марка «Фолксваген» модел «Пасат» с рег.№ СВ ***** КТ и П. Г. В., който
изпуснал контрола на използвана от него количка за пазаруване, при което същата се
ударила в автомобила. Вследствие на удара на лекия автомобил били нанесени щети
(одрасквания и вдлъбнатини по предна дясна врата), които били описани в заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение и декларация от ответника, съставена на място
непосредствено след инцидента. МПС марка „Фолксваген", модел „Пасат" с рег. № СВ
***** КТ е застраховано в ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД на основание
застрахователна полица по застраховка „Каско Избор" № S4727072280, с валидност от
29.01.2022 г. до 28.01.2023 г. Стойността на щетите била определена на база цени и
методика, прилагани от застрахователя. За възстановяване на щетите е определена сума в
размер на 108,57 лв. С Доклад по щета от 08.06.2022 г. ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп" АД е одобрило да се изплати на собственика на увредения автомобил сума в размер на
108,57 лв. Видно от представеното авизо за издадено преводно нареждане за кредитен
превод тази сума е изплатена на застрахования на 09.06.2022 г.
1
След изплащане на застрахователното обезщетение за застрахователя по
имуществена застраховка по силата на закона възниква правото регламентирано в КЗ: «Чл.
410. (1) С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата
на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, срещу: 1. причинителя на вредата, в това число в случаите вреди,
произтичащи от неизпълнение на договорно задължение;“
До П. Г. В. на 07.07.2022 г. дружеството-ищец изпратили регресна покана за
заплащане на сумата от 108,57 лева, в която му било съобщено за възникналото в негова
тежест парично задължение и отправена покана да го уреди извънсъдебно. Видно от
приложената обратна разписка пратката е била получена от адресата на 16.08.2022г. и от
изтичането на 7-дневния срок насетне ответникът е в забава, а за дружеството на основание
чл. 86, ал.1, вр. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД възниква правото за вземане за забавено плащане на
главницата, смятано 3 години назад от датата на завеждане на исковата молба в
деловодството на PC - Трън (арг. от чл. 111, б. „в" ЗЗД) в размер на 108,57 лв.. Тъй като до
завеждането на настоящата искова молба не е постъпило плащане, за ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп" АД, ЕИК ********* възниква правният интерес да търси вземанията си по
съдебен ред.
Искането към съда е да осъди П. Г. В. да изплати на ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп" АД, ЕИК ********* сумата от 108.57 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Избор" във връзка с щета
№472722222201397 ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата, както и сторените по
делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение.
Исковата молба е връчена на 03.01.2023г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Последният е оспорил
иска. Твърди, че оспорва исковата претенция по основание и размер, като счита че същата е
недопустима и неоснователна, тъй като не е причинител на вредата, следователно исковата
молба е базирана на несъществуващо правно основание. Основанията за регресен иск следва
да са базирани върху
наличието на ПТП и виновност на единият водач. В случая няма описано ПТП, няма
заведени протоколи, няма съобщение на тел. 112 за ПТП. Изложените по така нереченото
ПТП твърдения и факти са непълни и не
отговарят на фактическата обстановка. Няма основание за прилагане на чл.45 от ЗЗД, тъй
като той не е осъществил виновно увреждане на чуждо имущество, а именно на
автомобилът с per. №СВ*****КТ, марка„Фолксваген" модел „Пасат". Ответникът бил с
гръб към споменатата количка за стоки, собственост на магазин Кауфланд, нейното
придвижване се е осъществило без негово участие под каквато и да било форма, в момент, в
който поставял две торби с продукти в багажника на автомобила си.
Обяснява си случая с внезапен порив на вятъра, който е причинил придвижването на
количката към въпросният автомобил. Спомогнал е вероятно и лек наклон на настилката в
негова посока. Той бил с гръб и не видял самото произшествие. Не видял нанасянето на
самата щета върху автомобила. Собственииът на автомобила реагирал много емоциоанално.
Поради това ответникът бил подложен на силен стрес, объркване бил притеснен, че ще
закъснее за пътуване същата вечер към с.Врабча, и по тази причина не преценил правилно
действията си, затова написал декларацията, без да обясни подробно причините за
произшествието. Това било вследствие на притеснение и объркване и след като
собственикът А. С. който говорил с някого от ЗЕАД„Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД,
след това изявил желание да му подпише някакъв документ като свидетел. Казал на
ответника, че автомобилът е застрахован със застраховка „Каско'', но ответникът не
съобразил, че щом има такава застраховка, застрахователната компания е длъжна да плати
2
щетите, независимо кой е виновен или дали въобще има виновен. Самият А. С. бил
съгласен, че произшествието е по причина на природно явление - вятърът, който придвижил
количката към неговия автомобил. По тази причина ответникът намира, че липсва правно
основание за такъв регресен иск срещу него по чл. 45 от ЗЗД и чл. 410, ал. 1 т.1 от Кодекса
за застраховане, тъй като щетата е причинена от природно явление и се явява случайно
събитие. Във всеки случай щетата не е причинена от него, нито волно, нито неволно. Моли
съдът да изиска записите от камерите за външно наблюдение на
хипермаркет „Кауфланд" с адрес ул. „Хан Кубрат" № 61 от 06.06.2022 г. В часовете от 16.00
до 20.00 ч. и същите да се приемат като доказателство по делото. Моли съдът да приеме като
доказателство справка от интернет сайт https:Wfreemeteo.bg от дата 06.06.2022 г. За скорост
на вятъра от 6-7 км/ч в района на София във вечерните часове 17-18.00 ч. Моли също така
съдът да изиска от Националния институт по метрология и хидрология информация за
метеорологичните условия в гр.София на 06.06.2022 г., в т.ч. скоростта на вятъра, и да го
приеме като доказателство. Няма възражения да бъде призован и разпитан като свидетел
водачът на увредения автомобил. Ако каже истината в съда, ще потвърди неговата теза.
Възразява срещу исканата от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД съдебно-
автотехническа експертиза, тъй като механизмът на възникването й е вътрешен проблем
между застраховател и застрахован и не касае ответника. Застрахователят е длъжен да
изплати поправянето на щета по застрахован автомобил в описаните от закона случаи,
независимо дали е причинена виновно от трето лице, от природно явление, природно
бедствие или от самия собственик на автомобила. Не се споменава като факт, дали щетата
към настоящия момент е поправена или не. Тук възникват две хипотези. Първата е при
положение, че към настоящия момент щетата е поправена, и в този случай не е възможно да
се направи никаква експертиза, тъй като щетата вече не съществува. Втората хипотеза е
щетата да не е поправена, в този случай ответникът смята, че не е възможно достоверно да
се определи точна дата на причиняването на такава дребна повреда в боята на автомобил,
след като са минали повече от 6 месеца. Даже експерт не може да твърди със сигурност дали
едно петънце или драскотина по боята на автомобил е възникнало на 01.06.2022 г, или на 30
май 2022 г, или пък на 06.06.2022 г, тъй като това противоречи на здравия разум. Отбелязва,
че в доказателствата по исковата молба не са приложени снимки на щетата, за да може съдът
да прецени характера й. Така формулираните „задачи" на
исканата съдебно-автотехническа експертиза направо задават отговори, а искането вещото
лице да бъде с определена специалност направо задава кое да бъде конкретното вещолице.
Смята, че вещо лице със специалност „технология и организация на автомобилния
транспорт" няма нищо общо с необходимата в случая екпертиза, а тя е свързана с „ремонти
бояджийски работи по автомобилни каросерии". Счита за
абсурдно вещо лице да прави оценка на щета по писмени документи, а
даже и по снимка. Така или иначе, каквато и да е щетата, тя няма нищо
общо с ответника, освен, че бил близо до мястото на настъпването й. Възразява срещу
исканата съдебно-икономическа екпертиза, тъй като за доказване на изпратени, съответно
получени пари не са необходими специални знания, а нормални когнитивни познания при
завършено поне средно образование. Искането го тълкува като подценяване от страна на
ищеца на интелектуалното състяние на съда и на ответника. Доказателство за изпратена
сума може да бъде изпратено по банков път преводно
нареждане, а за получаването им - свидетелски показания на получателя
или писмена декларация от него. Досега не е намерил доказателства в
съдебната практика да се прави съдебноикономическа експертиза на платежен документ,
освен ако няма основание да се смята, че е фалшив. Възразява срещу искането на ищеца да
бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Това го тълкува като неуважение към
собственият им иск – в такъв случай означава, че парите не им трябват. Тълкува го и като
проява на неуважение към съда. Затова моли в случай, че ищецът не се яви лично на
3
насрочено съдебно заседание, на което е редовно призован, да не се дава ход на делото.
Моли в такъв случай да се даде ход на неговия насрещен иск за неимуществени вреди.
Смята, че с писмото или поканата, която получил да им плати пари, ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп" АД си присвояват права, които нямат, а именно - да решават, че той е
виновен и им дължи пари. Никой не му се е обаждал да пита какво точно се е случило, дали
точно така се е случило;
няма в писмото оставена обратна връзка, за да се установи някаква комуникация. Искането
към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира и за присъждане н направени
разноски по водене на делото.
Предявява и насрещен иск с правно основание чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД. Твърди, че
при получаването на регресния иск на 21 декември 2022 г. при положение, че намира
същият за неоснователен и основан върху невярност на изложените в него твърдения, се
почувствал силно стресиран. Бил подложен на много силно нервно напрежение и
безпокойство. Преди Коледните и новогодишните празници започнал да страда от безсъние.
Не можел да заспи до 5-6 ч. сутринта. Кръвното му налягане се повишило до 160/95.
Дотогава вземал редовно лекарство Трипликсам по лекарско предписание, последно от 2020
г., по половин таблетка на ден. След 21декември увеличил приема на 1 цяла таблетка на ден,
но кръвното му налягане останало високо. Преди лягане всяка вечер имал нарушения на
пулса, сърдечната дейност, изразени като аритмия, прескачане, забавяне и ускоряване на
пулса. Апетитът му се влошил, затворил се в себе си, почти спрял да общува с близките си и
въобще не празнувал нито Рождество Христово, нито Нова година. Прекарал ужасни
празници, психическо напрежение, и страдания по вина на този неоснователен регресен иск.
Освен това през октомври-декември завършил курс по „Софтуерно тестване" в
образователен център „Прогрес бг" София. За него платил 750 лв. Искал да използва
почивните дни около Коледните и Новогодишните празници да си подготви и подаде
документи за кандидатстване за подходящи позиции за работа. По причина обаче на
безпокойството и нервното напрежение, причинени от несправедливия регресен иск, не
могъл да се съсредоточи, да преглежда и анализира адекватно обяви и не можел да пише
адекватни писма за кандидатстване до потенциални работодатели. По този начин искът на
ЗЕАД „Булстрад" му причинил безвъзвратна загуба на време и невъзможност да си търси
работа, загубено време, социален и психологически дискомфорт, негативни емоционални
изживявания, физически страдания и дискомфорт от повишено кръвно налягане и
недоспиване. По причина, че се чувствал все по-зле, психически изтормозен, отпаднал и
недоспал, на 16.01.2023 г. посетил личния си лекар, помолил за някакво средство за
въстановяване на съня, при което му била изписана зелена рецепта за препарат „Зопиклон".
Получил насока и направление за преглед и консултация с кардиолог, какъвто посетил на
17.01.2023 г. При прегледа се констатирала аритмия на сърдечната дейност с
електрокардиограма и кръвно налягане 140/90. Освен да продължи лечението с
„Трипликсам" ответникът получил рецепта за успокоителен препарат „Деанксит". Получил
насоки и препоръки за допълни изследвания и вторичен преглед в рамките на 1 месец, за
резултатите от които ще внесе допълнително доказателства в съда. Моли съда да бъде
назначена съдебно-медицинска експертиза за обективно характеризиране на физическото,
емоционалното и психическото му състояние.
Ответникът по главния иск и ищец по насрещния иск моли съда да осъди ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД да му изплати сумата от 1200.00 (хиляда и двеста)
лева, за причинените му страдания, разстройство на съня и негативни емоции в периода
21.12.2022 г. - 20.01.2023 г. заедно с разходите, които прави за лекарства, медицински
прегледи и изследвания, които ще растат във времето, и за които ще представи
допълнителни доказателства, плюс законната лихва, считано от датата на подаване на
настоящия насрещен иск, до окончателното им изплащане.
4
Трънският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
По делото са приложени заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по
застраховки „КАСКО“ и „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ“ от 07.06.2022г.;
Застрахователна полица „Каско Избор“ от 15.01.2022г.; Декларация от П. Г. В. от
06.06.2022г.; опис на претенция № 51-01300-6459/22/07.06.2022г. по щета №
472722222201397; опис-заключение по претенция №51-01300-6459/22/07.06.2022г.; доклад
по щета 472722222201397 от 08.06.2022г.; авизо за издадено преводно нареждане от
09.06.2022г. за сумата от 108,57 лева; регресна покана от 07.07.2022г. получена с известие за
доставяне на 16.08.2022г.; регистрационен талон част втора № ************* и част първа
на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ СВ ***** КТ, собственост на А. Л. С.; у-ние
за техническа изправност на ППС с рег.№ СВ ***** КТ; общи условия застраховка
„Булстрад каско избор“; рецептурна бланка № *********; справка от интернет за скоростта
на вятъра по часове на 06.06.2022г.; амбулаторен лист № 230177047807/16.01.2023г.
сертификат № 3346/21.12.2022г. ; писмо от НИМХ с рег.№ 851/08.06.2023г.; съдебно-
техническа геодезическа експертиза с рег.№ 1486/13.10.2023г.; съдебно-оценителна
автотехническа експертиза с рег.№ 750/17.05.2024г.
От събраните по делото писмени доказателства, в това число изслушаната съдебна
авто-техническа експертиза се установява, че на 06.06.2022г. в гр.София, на паркинг на
магазин «Кауфланд» находящ се на ул.»Хан Кубрат» №61 ответникът по главния иск и
ищец по насрещния иск П. В. е оставил за кратък период от време без надзор пазарска
количка на колела, в момент на претоварване на продуктите от количката в багажника на
паркирания в близост лек автомобил марка «Фолксваген», модел «Пасат», с рег.№
СВ*****КТ, собственост на св.Андриян С., при което количката се е придвижила
неконтролируемо до гореописания автомобил и се е ударила в предната дясна врата.
Автомобила на св.С. бил застрахован в ищцовото дружество по застраховка Каско Избор №
S4727072280, респективно била заведена щета под №47272222221397. Материалната щета
била оценена на 108,57 лв. Същата на 09.06.2022г. била изплатена на св.С.. От дружеството
– ищец по главния иск преценили, че е възникнало право на регресно вземане от отв.П. Г.
В., след като ответникът по главния иск бил поканен доброволно да изплати процесната
сума, но същият отказал. Ударът е страничен отдясно на предна врата и според описаните
щети на МПС леко кос-между предната предимно част на количката и дясната предна врата
на Фолксвагена. От приложените към делото документи, описаното в заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение се налага извода, че щетите по л.а.
«Фолксваген» отговарят по начин на получаване на удар с механизъм на възникване, описан
по-горе. Причинените материални щети са в причинно-следствена връзка с настъпилия
инцидент. Сумата, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил, застрахован
при ищеца, възлиза на 108,57 лв., а размерът на обичайните ликвидационни разходи за
извършени огледи и определяне на размера на застрахователното обезщетение по щетата
5
възлизат на 10 лв.
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните,
че процесната сума от 108,57 лева е изплатена от дружеството ищец по главния иск.
От извършената по делото съдебно техническа геодезическа експертиза е видно, че
терена на паркинга е с лек наклон от 1,23%, с посока от югоизток на северозапад като
денивелацията на терена по тази линия е 1,4м.
От извършената по делото съдебно - оценителна автотехническа експертиза е видно, че
„ при така възникналото събитие е достоверно да възникнат щети по предната дясна врата
на МПС, каквито са описани в описа на претенция (л.11 от делото), а именно: предна дясна
врата за боя. Общата сума, необходима за пълното възстановяване на автомобила е 109,00
лева. На отговор 3 от задачата може ли количката да е била задвижена от инерция,
вследствие наклона на паркинга вещото лице е отговорило отрицателно. Що се касае до
въпроса може ли количката да е била задвижена от вятър със скорост 2/3 м.с. вещото лице е
отговорило утвърдително като подробно е посочило условията, при които това би могло да
се случи.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит А. Л. С.. Св.С. обяснява, че
си спомня за инцидент на 06.06.2022г. с неговият автомобил. Същия ден бил паркирал
личният си лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № СВ ***** КТ на паркинга на
магазин „Кауфланд“ в гр.София на ул. „Хан Кубрат“ № 61. Паркинга е доста голям. Св.С.
паркирал в по-долната част на паркинга, в далечината от самата сграда на магазина.
Намирал се от към шофьорската страна, бил извън колата, застанал прав до нея. В един
момент чул удар от другата страна, тоест откъм предна дясна пасажерска врата. Това, което
направил в този момент е да се ориентира към пасажерската предна дясна врата, за да видя
какво се е случило. В този момент видял количката на ответника по главния иск забита с
предната си част във вратата на автомобила на свидетеля. Възприел, че в този момент
ответника се намира на известно разстояние от количката, при неговия автомобил и
багажник. Разстоянието било в рамките на три клетки разстояние поне. Автомобилите били
паркирани на значително разстояние една от друга. Паркинга е правоъгълен. Сградата се
намира в дъното, паркинга е пред нея. Автомобила на св.С. бил паркиран към крайните
клетки на паркинга, хоризонтално, с пасажерската врата към магазина. Автомобила на
ответника бил паркиран успоредно на този на свидетеля. На неговия автомобил била
отворена вратата на задния багажник и той се намирал до багажника на автомобила.
Пазарската количката била празна. Св.С. обърнал глава и ответникът казал: „Прощавайте,
извинявайте“. В този момент свидетеля се придвижил към предната част на неговия
автомобил, за да снима регистрационният му номер. Знае, че е със застраховка „Каско“.
Свидетеля С. искал двамата да се разберат как да процедират и ситуацията да бъде изяснена
по нормален и цивилизован начин. Обадил се на неговия застраховател, обяснил му
ситуацията. Свидетеля е длъжен да го уведоми в случай на такова събитие. Съобщил на
неговия застраховател и в следващия момент останали с ответника да изяснят как ще
процедират. Това, което си спомня е, че обяснил на застрахователя, че пазарска количка на
колега е ударила неговата врата и иска да бъде заведено като щета в тяхната система. Доста
време минало от инцидента, за да си спомня точно какво му било казано от застрахователя.
На място отв.П. В. се обадил и се посъветвал с негов приятел. И двамата разбрали, че няма
как да бъде разрешена ситуацията като ПТП, защото автомобилите им не са били в контакт
и в дадената ситуация. Тогава двамата се съгласили на една бележка написана от ответника
и дадена на свидетеля. В офиса на Застрахователната компания св.С. подпълнил заявление
6
за изплащане на обезщетение, след като била заведена щетата. Схемата в заявлението е
чертана от свидетеля. Описанието е с неговия почерк, той го попълнил собственоръчно. В
бележката ответникът по главния иск написал, че е изпуснал количката от контрол. Това
описал в бележката, това обяснил и на свидетеля. Не си спомня в дадения момент дали е
духало вятър. Тогава на място не си спомня да са говорили с ответника, че вятъра е
причината за движението на количката. Не може да си спомни дали е имало наклон на
паркинга. И да е имало, свидетеля не може да го изчисли. Той видял количката забита в
самата врата, не е видял движението й, респективно, каква сила е породила това нейно
движение. Към момента на удара с пазарската количка автомобила му бил в спряно
положение, свидетеля бил отвън и се намирал до предна лява врата. По неговия автомобил
имало щета на предна дясна врата – три одрасквания с вдлъбнатини в самата врата. В
последствие му била изплатена въпросната сума от 108.00 лева от застрахователя. „Каско“-
то, което ползва му дава възможност да заяви щетата върху автомобила, да се произнесат
дадените институции, да се вземе решение от дадената институция и след това той да реши
къде да закара автомобила на ремонт. Щетата още не е ремонтирана, поради негови лични
проблеми. В протокола на самия застраховател няма посочен срок, в който да бъде
ремонтиран автомобила. Клетките за паркиране са успоредни на фасадата на сградата на
магазин „Кауфланд“. Има и клетки за паркиране, които са под ъгъл. Тези клетки под ъгъл са
от към по-далечния край на паркинга, в срещуположния край на сградата. Не знае коя улица
е „Хан Кубрат“. Зад сградата на магазина не знае какво има. Отстрани на магазина мисли, че
има две улици, които са вътрешни платна на самия паркинг. Зад сградата на магазина
минава ЖП линия, но на доста по-далечно разстояние. Когато видял количката забита във
вратата, свидетелят извърнал глава и видял ответника надвесен над багажника на неговия
автомобил, прибирайки дадени продукти в него. Вниманието му било насочено в багажника
на автомобила му. Това, което коментирали на място било, че в дадения случай е станала
щета по неговата кола. Коментирали как да разрешат дадената ситуация. Не може да си
спомни какво са коментирали относно причината за движението на пазарската количка.
Ответникът на място споменал дадена сума, която да компенсира щетата, но тя нямало да
покрие поправката на вратата на автомобила му. Той му предложил 50 лева, но те нямало
как да покрият щетата и свидетеля затова се обадил на застрахователя за последващи
процедури. Не се е пазарил за пари. Ответникът му предложил тази сума, свидетеля отказал
и се обадил на застрахователя, не е сигнализирал на телефон 112. Обадил се на представител
на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД. Знае си правата като застрахован. Не
поискал двустранен констативен протокол, защото не се било случило ПТП между
автомобили.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1, предложение първо от Кодекса за
застраховането (КЗ), вр.с чл.45 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1, предложение първо от Кодекса за
застраховането (обн. ДВ, бр. 102/ 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), с плащането на
застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне срещу причинителя на вредата.
Основателността на претенцията по предявения иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.1
от КЗ е обусловена от установяване при условията на пълно и главно доказване на следните
елементи от фактическия състав на регресната отговорност: наличието на валиден
застрахователен договор, сключен между застрахователното дружество и третото лице -
7
собственик на автомобила, по който са настъпили щети; възникнало застрахователно
събитие, причинено от трето за застрахователното правоотношение лице, което отговаря
пред застрахования въз основа на правилата на деликтната отговорност; вида и стойността
на претърпените от него вреди в резултат на ПТП; наличие на причинно-следствена връзка
между застрахователното събитие и причинения резултат – вредите, както и размера на
изплатеното обезщетение за претърпени в резултат на ПТП имуществени вреди на
моторното превозно средство. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Съдът намира, че ищеца доказа съществуването на валидно застрахователно
правоотношение към датата на настъпването на застрахователното събитие между него, в
качеството му на застраховател по имуществена застраховка „БУЛСТРАД КАСКО ИЗБОР“
и св.А. Л. С. - собственик на увреденото МПС- лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№
СВ ***** КТ. В тази насока по делото е представена застрахователна полица, сключена в
изискуемата писмена форма, която позволява да бъде възприето, че към процесния период
ищецът е застраховател по застраховка Каско. Договорът за застраховка Каско задължава
застрахователя да поддържа застрахователно обезпечение по време на действие на договора
за застраховка, а при настъпване на застрахователно събитие задължението му се
трансформира в задължение за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение.
Установи се, че застрахователното обезщетение по застраховка „БУЛСТРАД КАСКО
ИЗБОР“ е изплатено на св.С. на 09.06.2022г. и е в размер на 108.57 лв. - сумата, която се
претендира и в настоящето производство. Не се спори и относно размера на обезщетението,
както и че същото е изплатено от ищеца на собственика на автомобила застрахован по
„Каско“, а именно св.А. Л. С..
Съгласно, РАЗДЕЛ КАСКО глава ПЪРВА I, ДЕФИНИЦИИ, т.3 „Застрахователно
събитие на Общи условия за застраховка „БУЛСТРАД КАСКО ИЗБОР“ е осъществен
покрит риск по условията на застрахователния договор, проявлението на който причинява
щета и поражда задължение за ЗАСТРАХОВАТЕЛЯ да изплати застрахователно
обезщетение.“ Според т.4 от Общите условия „щета е вредата върху МПС възникнала като
пряко следствие от едно покрито застрахователно събитие“. В глава втора на раздел
„КАСКО“ на Общите условия на дружеството-ищец в осем точки са описани хипотези на
покрит риск. Между тях е и т.6 Злоумишлени действия на трети лица, в която са изброени
следните действия: „6.1. надраскване, пробиване, поливане на МПС с бои или други
химикали; 6.2. счупване на заключващи устройства, антена, стъкла (челно, задно,
странични), вътрешно оборудване (включително и на застрахованото допълнително
монтирано стационарно оборудване), огледала за обратно виждане, оригинално монтирани
от завода производител емблеми и лайсни; 6.3. срязване или пробиване на гуми.“
Съгласно т. 30 от параграф 6 от ДР на ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
8
товар или други материални щети.“
Съгласно т.10 от параграф 6 от ДР на ЗДвП "Пътно превозно средство е
съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или
товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и
самоходните машини, когато се придвижват по пътищата.“ Настоящия съдебен състав
намира, че въпреки, че една от работните характеристики на количката за пазаруване е
пренос на товари, същата има ограничена функция за улеснение на пазаруващите
потребители в рамките на съответния магазин и прилежащите им зони, определени за
паркиране на автомобили, а не за придвижване по пътя, и не отговаря на легалното
определение за ППС.
Предвид горецитираното определение за ПТП съдът намира, че в случая не се касае за
настъпило ПТП, а причинената вреда на застрахования с КАСКО автомобил Фолксваген
Пасат“ с рег.№ СВ ***** КТ вследствие на изпусната от контрол количка от страна на
ответника П. В. не е покрит риск по смисъла на Общите условия за застраховка
„БУЛСТРАД КАСКО ИЗБОР“, които се явяват относима нормативна база в отношенията
между страните по делото. Следователно инцидента на 06.06.2022г. в гр.София, на паркинг
на магазин «Кауфланд», намиращ се на ул.»Хан Кубрат» №61, за който ищцовото дружество
твърди, че е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка «Фолксваген» модел
«Пасат» с рег.№ СВ ***** КТ и пешеходеца П. Г. В., който изпуснал контрола на
използвана от него количка за пазаруване, при което същата се ударила в автомобила не е
ПТП респективно няма настъпило застрахователно събитие, което е покрит застрахователен
риск по смисъла на Общи условия за застраховка „БУЛСТРАД КАСКО ИЗБОР“.
В този случай без значение се явява неоспорения факт, че вследствие на удара на
лекия автомобил били нанесени щети (одрасквания и вдлъбнатини по предна дясна врата ),
които били описани в заявление за изплащане на застрахователно обезщетение и декларация
от ответника, съставена на място непосредствено след инцидента. Както и, че ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД на основание застрахователна полица по застраховка
„Каско Избор" № ************* с валидност от 29.01.2022 г. до 28.01.2023 г. изплатили
стойността на щетите в размер на 108,57 лв. и встъпили в правата на застрахования.
Съгласно глава първа раздел „КАСКО“ от общите условия на дружеството ищец
процесния инцидент не представлява пътнотранспортното произшествие, респективно не
представлява покрит застрахователен риск, както и не представлява осъществяването на
застрахователно събитие. Следователно ищецът в изпълнение на своите договорни
задължения неправилно е образувал преписка по щета, определил е стойността и, като
впоследствие е изплатил застрахователно обезщетение. В конкретния случай от
доказателствата по делото се установява, че въпреки, че дружеството - ищец е заплатило
стойността на ремонта на автомобила, съдът счита, че не са настъпили изискуемите
предпоставки по смисъла на чл. 410 ал.1 т.1 от КЗ.
Следователно главния иск по чл.410, ал.1, т.1 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД, ведно с
акцесорния за лихва за забава, не е доказан по основание и следва да бъде отхвърлен.
По насрещния иск по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът по насрещният иск и ответник по главния иск твърди, че с получаването на
регресния иск на 21 декември 2022 г. ищцовото дружество му е нанесло неимуществени
вреди, тъй като се почувствал силно стресиран, това действие му донесло много силно
9
нервно напрежение и безпокойство, вследствие на което преди коледните и новогодишните
празници започнал да страда от безсъние.
Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп" АД да му изплати сумата от 1200 лв. (хиляда и двеста лв.), за причинените
му страдания, разстройство на съня и негативни емоции в периода 21.12.2022 г. - 20.01.2023
г. заедно с разходите, които прави за лекарства, медицински прегледи и изследвания, които
ще растат във времето, и за които ще представи допълнителни доказателства, плюс
законната лихва, считано от датата на подаване на настоящия насрещен иск, до
окончателното им изплащане.
Ангажирането на деликтна отговорност предполага няколко предпоставки: да е налице
деяние, изразяващо се в действие или бездействие, същото да е противоправно, да е
извършено виновно, да са настъпили вреди и да е налице причинно-следствена връзка
между деянието и вредите. В хипотезата на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД вината се предполага.
Противоправно е това деяние, което нарушава изрично формулирана в правна норма
забрана, в неизвършване на задължение, което съобразно правна норма е трябвало да бъде
извършено, неосъществяване на поведение, което правна норма изисква непременно да бъде
осъществено при дадена ситуация. Действително, разпоредбата на чл. 45 ЗЗД съдържа едно
общо правило да не се вреди другиму. Под "да не се вреди" се разбира да не се причиняват
другиму вреди чрез действие или бездействие. За да е налице бездействие обаче, даденият
субект, чиято отговорност следва да се ангажира, трябва да е имал задължение да действа.
Съгласно практиката на ВС и ВКС, която е константна „Отговорност за непозволено
увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез
свои виновни действия или бездействия. Юридическите лица отговарят за непозволено
увреждане на основание чл. 49 и 50 ЗЗД. Отговорността за непозволено увреждане по чл. 45
ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във
всеки конкретен случай. Вината се предполага до доказване на противното. Настоящия
съдебен състав намира, че депозирането на искова молба предвид конкретния случай не се
явява противоправно деяние, което нарушава изрично формулирана в правна норма забрана,
поради което насрещният иск по чл.49 вр.с чл.45 от ЗЗД се явява неоснователен.
Не може да бъде квалифицирано като противоправно поведение търсенето на защита пред
съд. Чл.2 от ГПК вменява в задължение на съдилищата да предоставят търсената пред тях
защита. Обстоятелството, че според настоящият съдебен състав, съдът достига до извод, че
предявеният главен иск е неоснователен, при липса на влязло в сила решение едва на първа
инстанция, не води до извода, че предприетата защита е противоправна. Евентуално една
неуважена искова претенция би могла да доведе до понасянето на съдебните разноски,
сторени от противната страна. Други негативни последици за търсещия от съд защита на
оспорвани права не може да има. Като настоящия съдебен състав намира, че липсва елемент
от деликтното поведение, то и не следва да анализира наличието на вреди, техния размер и
причинната връзка между заявените вреди и поведението на ищеца по насрещния иск.
10
Действително в хипотезата на злоупотреба с право предявяване на иск може да е
съставомерно за търсене на деликтна отговорност по чл.45 от ЗЗД. Злоупотребата с право е
противоправна. Тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат
увредени права и законни интереси на други/чл. 57, ал.2 от Конституцията/, но също и в
противоречие с интересите на обществото/чл. 8, ал.2 от ЗЗД/.
Забраната за злоупотреба с процесуални права е предвидена с чл. 3 от ГПК. Съгласно чл. 3
от ГПК участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от
отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права
добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само
истината. Видно е от цитираната разпоредба, че задължението за добросъвестно
упражняване на процесуалните права има за свои адресати участващите в делото лица /
страните / и техните представители-законни или по пълномощие.
В случая не е налице злоупотреба с процесуално право, тъй като представител на ответното
дружество по пълномощие и намиращ се договорни взаимоотношения с дружеството като
адвокат, е предявил регресен иск по щета, изплатена от застрахователното за сума, която е
била заплатена на застрахованото лице, и са предявили претенция на встъпилия в правата
кредитор спрямо ответника по главния иск. Представителят на ответното дружество по
насрещния иск по пълномощие е длъжен да изпълнява възложените му действия с
дължимата грижа /чл. 28133Д/ , т.е. да извърши проверка какви суми се дължат от длъжника
преди предприемане на действията по предявяване на иск, което е било сторено.
Действието по предявяване на иск срещу ищеца с искане за заплащане на сума по
щета, която е била платена от застрахователното дружество по застрахователно
правоотношение не нарушава правна норма и е допустимо само по себе си. В конкретния
случай с оглед данните по делото, това действие, което е предприето за заплатена сума по
застраховка автокаско е извършено по начин съответен на целта - да се събере действително
дължимата на дружеството сума. Следователно извършеното действие – предявяване на
регресен иск пред граждански съд, след като е заплатена сума по щета по сключен
застрахователен договор, е такова действие за което носителят на процесуалното право има
оправдан интерес. Не е налице недобросъвестно потърсена защита на материално право
чрез иницииране на исково производство за вземане, което не е погасено чрез плащане.
В случая поведението на представителя по пълномощие на ответното дружество-
адвокат с договорни отношения за правна помощ по отношение на дружеството, не
представлява злоупотреба с процесуално право, и предявяването на иск не е противоправно.
Ответното дружество на основание чл. 49 от ЗЗД като възложител на работата на адвоката,
негов процесуален представител по пълномощие, не следва да носи отговорност за
причинени вреди от противоправното и виновно действие на своя представител, изразяващи
се в злоупотреба с процесуално право-недобросъвестно упражняване на процесуално право-
образуване на исково производство.
Съдът намира, и че ищеца по насрещният иск и ответник по главния иск не успя да
докаже в условията на пълно и главно доказване как съобщението за предявен спрямо него
11
иск за сумата от 109 лева е причинило на същия неимуществени вреди-негативни
преживявания, тревожност и притеснения, затваряне в себе си, почти не празнувал
Рождество Христово и Нова година. Както и да се е отразило негативно на психиката му: не
можел да спи, безвъзвратна загуба на време, социален и психологически дискомфорт от
повишено кръвно налягане, довело е до влошаване на здравословното му състояние.
Представените писмени доказателства - амбулаторен лист за извършен първичен преглед от
специалист с резултат от измерено кръвно налягане 140/90 от 16.01.2023г., с
електрокардиограма, копие на рецепта за отпускане на лекарствени средства, съдържащи
наркотични вещества, както и копие на касова бележка за закупен препарат „Зопиклон“,
рецепта за предписани лекарствени средства не установяват пряка причинно-следствена
връзка с твърдяната негативна психическа и физическа реакция вследствие на съобщението
за депозирана искова молба от дружеството ищец по главния иск и ответник по насрещния
иск. Не беше и доказан размера на исковата претенция – 1200 лева за претърпени
неимуществени вреди за причинените страдания, разстройство на съня на ищеца и
негативни емоции в периода от 21.12.2022г. до 20.01.2023г.
Насрещният иск е връчен на дружеството-ищец на 01.02.2023г. В срока за отговор
ищеца и ответник по насрещният иск оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Твърдят, че ответникът и ищец по насрещния иск основава своята претенция на твърдения,
че при получаването на иска на дружеството-ищец по настоящото дело се е почувствал
стресиран. На първо място, насрещният иск е неоснователен предвид обстоятелството, че
така посоченото от ищеца деяние не е противоправно. Един от основните елементи на
фактическия състав на непозволеното увреждане е деянието да е противоправно. Поначало
подаването на искова молба не е противоправно деяние, а представлява напълно правомерно
действие предвидено в закона за защита на законни права и интереси на лицето подало
молбата. Подаването на искова молба не е противоправно действие включително и в
случайте, когато се установи, че същата е неоснователна поради това, че изложените в нея
факти не се подкрепят от доказателствата по делото или не обосновават възникването,
съществуването или погасяването на определени права по начина твърдян в молбата от
ищеца. Подаването на искова молба би било противоправно поведение, от което могат да
настъпят вреди, единствено в случай на злоупотреба с право, а именно когато молбата е
подадена с цел да навреди другиму или да накърни друг обществен интерес, когато
молителят знае, че заявените от него обстоятелства са неверии. Настоящият случай не е
такъв. На второ място, в случая не е налице и причинна връзка между деянието и
твърдените от ищеца по насрещния иск вреди. Твърдените от ищеца вреди свързани с
нервно напрежение и безпокойство са твърде общо описани и по никакъв начин не могат да
бъдат отнесени конкретно към факта на получаването на препис от исковата молба. В
насрещния иск г-н В. сочи, че до този момент е взимал редовно лекарство Трипликсам по
лекарско предписание, последно от 2020 г по половин таблетка на ден. Посоченото
лекарство е антихипертоничен лекарствен продукт, който се използва за лечение на високо
кръвно налягане, тоест г-н В. вече е имал оплаквания в тази насока. По делото не са
представени каквито и да било доказателства за твърдяното от ищеца по насрещния иск
увеличаване на дневния прием на посочения лекарски продукт от половин на една таблетка
на ден. Дори това увеличаване на дневния прием да се приеме, че действително се е
случило, това само по себе си отново не обуславя, че е свързано именно с конкретно
получения препис на исковата молба. Същото се отнася и за останалите 2 лекарски продукта
посочени от ищеца - „Зопиклон" и „Деанксит", чието предписание и прием не могат да
бъдат отнесени конкретно към твърдяното от ищеца по насрещния иск деяние. Следва да
12
бъде отбелязано и обстоятелството, че в случая претенцията на дружеството- ищец и
ответник по насрещния иск от ответника и ищец по насрещния иск е за сравнително ниска
сума и няма как да обоснове твърдения силен стрес и негативни емоции. На трето място,
въпреки че гореизложеното обуславя отхвърлянето на насрещните искове, намира
претендирания размер на вредите за прекомерен и необоснован. Съобразно дадените в т. II
от Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС разяснения, понятието „справедливост" по
смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне на размера на обезщетението. По въпроса за критериите при определяне на
конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе
предвид при постановяването на решението си, е формирана константна, в това число и
задължителна съдебна практика /обобщена в ППВС №4/1968 г., доразвита в множество
решения постановено по реда на чл.290 от ГПК. В случая следва да бъдат взети предвид
възрастта на ищеца по насрещния иск, продължителността на твърдените страдания,
характера на твърдените страдания, ниската степен на стреса, физическото състояние на
ищеца, социално-икономическите условия в страната към момента на причиняване на
твърдените вреди и други фактори. Във връзка с гореизложеното, считат, че претендираният
от ищеца размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е прекомерен и не
съответства на приетите с ППВС №4/1968 г. на Пленума на ВС и трайната съдебна практика
на ВКС критерии за определяне на справедливо обезщетение. С оглед на гореизложеното,
молят да съда да отхвърли изцяло претенцията на ищеца по насрещния иск като
неоснователен и недоказан. Молят на ответника по насрещния иск да му бъдат присъдени и
направените разноски по повод насрещния иск. По искането за допускане на съдебно –
медицинска експертиза, молят същото да не бъде уважено. Намират, че със заключението
няма да бъдат установени факти и обстоятелства от значение за правния спор. Отделно
ищецът по насрещния иск не е поставил каквито и да било конкретни въпроси, на които да
отговори вещото лице. Молят след становището на ищеца по насрещния иск да им бъде
предоставена възможност да сочат и други доказателства.
По разноските:
С оглед изхода от спора ищецът по главният иск и ответник по насрещния иск има право на
разноски в размер на 754.00 (седемстотин петдесет и четири) лева, от които внесен депозит
за вещо лице в размер на 250.00 (двеста и петдесет) лева, и заплатен адвокатски хонорар за
защита по насрещен иск в размер на 504.00 (петстотин и четири) лева.
Ответникът по главния иск и ищец по насрещният иск има право на разноски в общ размер
на 700.00 (седемстотин) лева, представляващи внесен депозит за вещо лице.
Водим от горното, Трънски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, със
седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Позитано“ №5, с ЕИК: *********, с който се
иска да бъде осъден П. Г. В., с ЕГН: **********, от ************* да заплати на ищеца
ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД, ЕИК *********, сумата от 108.57 (сто и осем
лева и петдесет и седем стотинки) лева, представляващо дължимо от ответника обезщетение
в качеството му на причинител на вреда по застраховка "Каско" за л. а. марка "Фолксваген“
модел „Пасат", с рег.№ СВ ***** КТ, платено от ищеца като застраховател по имуществена
13
застраховка "Каско" на л. а. . Фолксваген“ модел „Пасат", с рег.№ СВ ***** КТ, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба на
23.09.2022г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Позитано“ №5,
с ЕИК: ********* да заплати на П. Г. В., с ЕГН: **********, от ************* сумата от
700.00 (седемстотин) лева представляващи разноски, сторени по водене на делото.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. Г. В., с ЕГН: **********, от ************* срещу
ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, със седалище и адрес на управление:
гр.София, пл.“Позитано“ №5, с ЕИК: *********, насрещен иск за осъждане на ответника по
насрещния иск и ищец по главния иск ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД,
със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Позитано“ №5, с ЕИК: ********* за
претърпени неимуществени вреди вследствие предявения регресен иск за сумата от 1500.00
лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК П. Г. В., с ЕГН: **********, от
************* да заплати на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, със
седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Позитано“ № 5, с ЕИК: ********* сумата от
754.00 (седемстотин петдесет и четири) лева представляващи сторени разноски по водене
на делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пернишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Трън: _______________________
14