Решение по дело №8919/2018 на Районен съд - Бургас

                                                Р Е Ш Е Н И Е

№ 260060                                    15.04.2022 година                         град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                                  ХХI–ви граждански състав

На петнадесети март                                 две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в състав

                                                               Председател: Моника Яханаджиян

 

при секретаря Радостина Тавитян,

като разгледа докладваното от съдията М.Яханаджиян

гражданско дело №8919 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от „НЕК“ ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на управление в *, представлявано от П.И. , против М.Т.С., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***И., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3215,07 лева, представляваща незаплатено обезщетение по чл.221 от КТ и сумата от 41,16 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава за периода 16.10.2018 г. – 29.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на иска на 30.11.2018 г. до окончателното й изплащане.

Твърди се в исковата молба, че на 30.04.2018 г. между страните е бил сключен трудов договор за длъжността „*“ на Почивна станция „Енерго-Приморско“, собственост на НЕК ЕАД, както и че след приключване на летния сезон през м.октомври 2018 г., при извършена инвентаризация е установена липса в размер на 1259,06 лева без ДДС. Твърди се, че по длъжностна характеристика ответникът е материално отговорното лице, поради което на основание чл.210, ал.1 от КТ му е била наложена ограничена имуществена отговорност със Заповед №ЗАП-920-(1)/09.10.2018 г. на ИД на НЕК ЕАД, връчена му на 11.10.2018 г. Твърди се, че ответникът не е оспорил заповедта, поради което и на основание чл.201, ал.4 от КТ от работната му заплата за м.октомври е била направена удръжка до разрешения размер от 301,76 лева, вследствие на което липсата е намалена до сумата от 1209,11 лева с включено ДДС. Твърди се, че в периода 17.09.2018 г. – 19.09.2018 г. ответникът спрял да идва на работа, без да уведоми прекия си ръководител и без да представи оправдателен документ за това, в резултат на което са му били поискани писмени обяснения. Такива постъпили на 08.10.2018 г., в които ответникът потвърждавал отсъствието си, но го аргументирал с това, че има да ползва компенсации за положен извънреден труд. Ищецът твърди, че не е приел обясненията за основателни, поради което и със Заповед №2/15.10.2018 г. му наложил наказание „уволнение“ и считано от 16.10.2018 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено.

В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа исковете и моли за уважаването им, представя писмена защита.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът се е възползвал от правото си да депозира писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск по основание и размер с твърдението, че уволнението му не е довело до увреждане на ищеца-работодател, който дори и след уволнението му, не е наел друго лице, което да заема изпълняваната длъжност. На подробно изложени в отговора аргументи се търси отхвърлянето на иска. Ангажират се доказателства, претендират се разноски.

В съдебно заседание ответникът се представлява от пълномощник – адв.М.И., която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете, представя писмена защита.

Предявеният иск е с правно основание чл.221, ал.2 от КТ.

Бургаският районен съд, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че ответникът М.Т.С. е бил в трудово правоотношение с ищцовото дружество по договор от 30.04.2018 г., по силата на който е изпълнявал длъжността „*“ в ПС „Енерго-Приморско“, както и че трудовото му правоотношение е било прекратено едностранно от работодателя, който със своя Заповед №2/15.10.2018 г., връчена на ответника на 16.10.2018 г., представена и приета като доказателство по делото, му е наложил дисциплинарно наказание „Уволнение” за неявяване на работа без уважителна причина в периода 17.09.2018 г. до 19.09.2018 г.

Между страните не се спори, че с влязло в законна сила Решение №261077/31.10.2019 г., постановено по гр.д.№22702/2019 г. по описа на РС-София, потвърдено с Решение от 12.03.2021 г., постановено по в.гр.д.№2649/2020 г. по описа на СГС, уволнението на ответника, извършено с цитираната по-горе заповед, е било отменено.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.2 от КТ, при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.

Следователно, за да възникне отговорността по чл. 221, ал.2 от КТ, при която работникът дължи на работодателя обезщетение, следва да се налице няколко кумулативно предвидени от закона предпоставки, а именно: наличието на трудово правоотношение, прекратено с дисциплинарно уволнение. При тези предпоставки и в случай, че трудовото правоотношение е безспорно, за работодателя възниква правото на обезщетение за обезвреда на вредите, които при безсрочно трудово правоотношение са в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за срока на предизвестието, а при срочно трудово правоотношение – в размер на действителните вреди.

Анализът на цитираната по-горе разпоредба води до извод, че в случаите, при които трудовото правоотношение не е надлежно прекратено, какъвто е и настоящият, то в полза на работодателя не може да възникне правото на обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ.

Доколкото фактичестият състав на чл.221, ал.2 от КТ не е изпълнен, то искът за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3215,07 лева, представляваща незаплатено обезщетение по чл.221 от КТ, се явява неоснователен и следва да се отхвърли като такъв, ведно с претенцията за законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска.

Като неоснователна следва да се отхвърли и акцесорната претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за забава за периода 16.10.2018 г. – 29.11.2018 г. в размер на 41,16 лева.

При този изход от делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 360,00 лева за платен адвокатски хонорар.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на „НЕК“ ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на управление в *, представлявано от П.И. , против М.Т.С., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***И., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3215,07 лева, представляваща незаплатено обезщетение по чл.221 от КТ и сумата от 41,16 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава за периода 16.10.2018 г. – 29.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на иска на 30.11.2018 г. до окончателното й изплащане, като неоснователни.

ОСЪЖДА „НЕК“ ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на управление в *, представлявано от П.И. , да заплати на М.Т.С., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***И., сумата от 360,00 лева, представляваща направените по делото разноски за адвокат.

Решението може да се обжалва от страните пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

              РАЙОНЕН СЪДИЯ: М.Я.