Присъда по дело №167/2022 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 60
Дата: 9 ноември 2022 г.
Съдия: Доротея Енчева Иванова
Дело: 20223330200167
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 60
гр. Разград, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.А
СъдебниА.И. Б.

заседатели:Т.М.С.
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
и прокурора Г. Г. Т.
като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.А Наказателно дело от
общ характер № 20223330200167 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Г. В. - роден на ***** българско
гражданство, неженен, начално образование, осъждан, безработен, ЕГН
**********, адрес: *****, за ВИНОВЕН за това, че на 21.01.2022 г. около
21.00 часа, в с. Т., обл. Разград, ул. ***** направил опит да се съвкупи с лице
от женски пол, а именно с В. С. Д., като я принуди към това със сила - след
като я съборил на леглото, опипал половия й орган и гърдите и опитал със
сила да й събуе панталоните, като изпълнителното деяние останало
недовършено поради независещи от дееца обстоятелства - Д. го ударила по
главата с ръжен, след което избягала, а деянието е извършено повторно, след
като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление -
престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 3 вр. чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 вр. чл. 18, ал. 1
от НК, поради което и във връзка с чл.58, б.а във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК
ГО ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА при първоначален строг режим.
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Г. В. за ВИНОВЕН за това, че на 21.01.2022
г. около 21.00 часа, в с. Т., обл. Разград, ул. ***** не е изпълнил Заповед за
защита от домашно насилие № 2 от 24.03.2021 г. на Районен съд гр. Разград,
издадено в изпълнение на съдебно решение № 132 / 24.03.2021 г. по гр.д.
20213330100486 по описа на Районен съд - Разград, влязло в сила на
07.04.2021 г., като приближил В. С. Д. и не се въздържал от извършване на
домашно насилие спрямо нея, като деянието е извършено повторно, след като
1
е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление -
престъпление по чл. 296, ал. 4 вр. ал. 1, пр. 2 от НК, поради което и във връзка
с чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
при първоначален строг режим.
НА ОСНОВАНИЕ чл.23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимият В. Г.
В., ЕГН ********** за двете деяния едно общо наказание в размер на по-
тежкото, а именно ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Г. В. за НЕВИНЕН за това, че на 21.01.2022
г. около 21.00 часа, в с. Т., обл. Разград, ул. ***** извършил действие -
опипал гърдите и половия орган с цел да възбуди полово желание без
съвкупление по отношение на пълнолетната В. С. Д., като употребил за това
сила, поради което и на основание чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАВА за
обвинението по чл. 150, ал. 1, пр. 1, т. 1 от НК.
НА ОСНОВАНИЕ чл.68, ал.1 от НК ПРИВЕЖДА в изпълнение
наказанието от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да бъде
изтърпяно при първоначален СТРОГ режим, наложено му по НОХД №
589/2021г. по описа на РС-Разград.
ОСЪЖДА подсъдимият В. Г. В., ЕГН ********** да заплати по сметка
на ОД на МВР Разград за разноски по досъдебното производство сумата от
440,80 /четиристотин и четиридесет лв. и 80 ст./лева, а по сметка на Районен
съд Разград сумата 1 404,48 /хиляда четиристотин и четири лв. и 48 ст./ лева,
представляваща разноски на съдебното производство.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок
от днес пред Окръжен съд гр. Разград.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 60/09.11.2022г. постановена по НОХД №
167/2022г., по описа на РС Разград.
Обвинението против подсъдимия В. Г. В. роден на *** г. в гр.
Разград е за това, че:
I. На 21.01.2022 г., около 21.00 часа, в *******, обл. Разград, ул.
*****, направил опит да се съвкупи с лице от женски пол, а именно с В. СТ.
Д., като я принуди към това със сила - след като я съборил на леглото, опипал
половия й орган и гърдите и опитал със сила да й събуе панталоните, като
изпълнителното деяние останало недовършено поради независещи от дееца
обстоятелства - Д. го ударила по главата с ръжен, след което избягала, а
деянието е извършено повторно, след като е бил осъден с влязла в сила
присъда за друго такова престъпление - престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 3 вр.
чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, и
II. На 21.01.2022 г., около 21.00 часа, в *******, обл. Разград, ул.
*****, извършил действие - опипал гърдите и половия орган с цел да възбуди
полово желание без съвкупление по отношение на пълнолетната В. СТ. Д.,
като употребил за това сила
- престъпление по чл. 150, ал. 1, пр. 1, алт. 1 от НК, и
III. На 21.01.2022 г., около 21.00 часа, в *******, обл. Разград, ул.
***** не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие № 2 от
24.03.2021 г. на Районен съд гр. Разград, издадено в изпълнение на съдебно
решение № 132 / 24.03.2021г., по гр.д. 20213330100486, по описа на Районен
съд - Разград, влязло в сила на 07.04.2021 г., като приближил В. СТ. Д. и не се
въздържал от извършване на домашно насилие спрямо нея, като деянието е
извършено повторно, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление – престъпление по чл. 296, ал. 4 вр. ал. 1, пр. 2 от НК.
Подсъдимият не се признава за виновен, дава обяснения в които
подробно опсива прелюдията на отношенията си със св. Д.. По същество
заявява, че в процесната вечер е отишъл при нея и й казал да си вземе
дрехите, които й купил. Твърди, че само я е дръпнал и целунал и „друго
нищо“, а тя го ударила с дилафа и избягала. В последната си дума споделя, че
иска да бъде освободен, тъй като има седем деца и иска да ги вижда.
Защитникът му - адв.М. счита за недоказано първото престъпление
от съвкупността - това по чл. 152 от НК. Твърди, че основния доказателствен
източник – свидетелските показания дадени в хода на ДП, респективно
протокола за разпит на св. Д., съставен от разследващите органи, не са точно
записани. Счита второто престъпление – това по чл. 296 от НК за безспорно
установено.
Представитeлят на Районна прокуратура гр.Разград поддържа
обвинението, по отношение на деянията по чл. 152, ал. 2, т. 3 вр. чл. 152, ал. 1,
т. 2, пр. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 296, ал. 4 вр. ал. 1, пр. 2 от НК. Намира,
че обвинението е доказано по несъмнен начин както от обективна, така и от
субективна страна, тъй като доказателствата са единни и непротИ.речиви и
установяват по несъмнен начин, че именно подс. В. е автор на деянията. Не
поддържа повдигнатото обвинение за престъплението по чл. 150, ал. 1, пр. 1,
алт. 1 от НК. По отношение нанаказанието, счита че за недовършения опит
за изнасилване, следва да се приложи разпоредбата на чл. 58, б.“а“ от НК и
1
съответно да се приложи чл. 55 от НК, намира, че едно наказание под 3
години лишаване от свобода ще изпълни целите на наказанието. По
отношение на института на условното осъждане счита, че е неприложим в
настоящия случай. За престъплението по чл. 296 от НК счита, че следва да
бъде определено по реда на чл. 54 от НК, като бъде наложено наказание -
глоба в размер на 2000 лв. На основание чл. 23 от НК следва да бъде
наложено най-тежкото от тях, а именно: за престъплението по чл. 152, ал. 2, т.
3 и на основание чл. 23, ал. 3 НК към така определеното наказание да бъде и
приобщено и наказанието глоба за другото престъпление. По отношение на
разноските счита, че същите следва да бъдат възложени в тежест на
подсъдимия, а веществените следва да бъдат унищожени.
Районен съд Разград, като прецени събраните и проверени по делото
доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият В. Г. В., български гражданин, с ЕГН: **********,
роден на ***** живущ в с.Я., общ.Разград, неженен, начално образование,
осъждан и безработен.
Подсъдимият В.В. и св. В.Д. живеели заедно в *******. Познавали
се от дълго време, тъй като живеели в малко населено място, дори в известен
период от време /около 4 месеца/ Д. гледала децата на подс.В., за което й
заплащал дребни суми около 20-30 лв. на ден. През 2019 г. след раздялата с
бившия си приятел М.М., св. Д. заживяла в дома на подс. В., тъй като нямало
къде да живее. При съвместното им съжителство, В. често употребявал
алкохол и осъществявал физическо насилие над Д., която след около девет
месеца го напуснала.
В резултат на това, в изпълнение на Съдебно решение №
132/24.03.2021 г. по гр.д. 20213330100486 по описа на Районен съд - Разград,
влязло в сила на 07.04.2021г., била издадена Заповед за защита от домашно
насилие № 2 от 24.03.2021г., на Районен съд – Разград, с която подсъдимият
бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д.,
забранявало му се да приближава жилището, местоработата и местата й за
социални контакти и отдих за срок от 18 месеца. Съдебното решение и
заповедта били връчени лично на В. на 30.03.2021 г.
От средата на 2021 г. св. Д. заживяла с Й.Й. в *******, ул. *****. На
21.01.2022 г., вечерта Д. била в дома на Й., на посочения адрес, който бил на
работа и съответно отсъствал. Предвид, че била сама заключила входната
врата на къщата с резе.
По същото време подсъдимият бил също в *******, който макар и да
съзнавал, че нарушава въведените му ограничения по цитираната заповед за
защита от домашно насилие, решил да отиде при Д. и да се съвкупи с нея.
Около 21.00 часа, докато Д. готвила, В. разбил вратата на къщата и проникнал
в къщата. Д. се изплашила от шума, обърнала се към входната врата и видяла,
че вътре в къщата е влязъл В.. Категорично му заявила, че желае той да
напусне къщата, при което получила отговор, че няма да си тръгне преди да
се съвкупи с нея, като й казал: „Ще си взема ***** от теб и след това ще си
отида“. Свидетелката тръгнала към спалнята за да се заключи там, но В. не
позволил вратата да се затвори, след което я избутал силно и влязъл вътре.
2
Влизайки й казал „Искам да те *****“, но Д. отново му казала, че не иска да
има интимни отношения с него, въпреки това той я приближил и направил
опит да я целуне. В. употребил сила като я изблъскал силно с двете си ръце в
областта на гърдите, при което Д. се озовала на леглото, а В. започнал да я
целува по устата, едновременно с това се опитвал да й свали панталона. Д. се
съпротивлявала като се опитвала да го избута с ръце и му казвала да се махне
от нея, да я остави. Започнала да вика за помощ. Някак си успяла да се
отскубне от подсъдимия, взела ръжена/дилафа за печката и го ударила с него
по главата. След което избягала от къщата и отишла при съседите си
свидетелите М.М. и Р.М., откъдето се обадила за помощ. На място
пристигнали свидетелите Н.Н. и М.В.. Провели беседа с пострадалата Д.,
която назовала извършителя, при което се отправили към дома на
подсъдимия, където го задържали.
Според изслушаните и приети в хода на съдебното следствие
заключения, по назначените в хода на досъдебното производство съдебно-
медицински експертизи:
По отношение на Д. са установени - кръвонасядане над вътрешната
половина на лява вежда, драскотина по гръбната страна на лява предмишница
и палпаторна болка в горновъншният квадрант на левия голям гръден мускул,
които по своята медико-биологична характеристика обуславят болка и
страдание.
По отношение на В. са установени - две разкъсно-контузни рани в
лявата страна на окосмената част на главата - зад челната линия и високо в
теменната област, мънички охлузвания във външната половина на ляво
подочие, драскотини на дясното крило на носа и над дланно-пръстовите стави
на втори и трети пръст на дясна ръка.
От заключението на извършената в хода на досъдебното
производство биологичната експертиза се установява, че иззетите с протокола
за оглед на местопроизшествие обтривки от тъмночервена материя има
присъствие на човешка кръв. Груповата принадлежност на кръвта по
изследвания обект и кръвногруповата принадлежност на подсъдимия си
съответстват, като това води до извода, че е възможно кръвта по обекта да
произхожда от подс. В..
Според назначените и приети в хода на съдебното следствие
заключения, по комплексни съдебно-психиатрични и психологически
експертизи:
По отношение на В. се установява, че не страда от психично
заболяване в тесния смисъл на думата. Регистрира се личностова патология -
Личностово разстройство-смесен тип с емоционално нестабилни и
диссоцнални черти. Отклоненията са предимно характерови - свързани с
афективността и волята и поведенчески - водещи до протИ.обществени
прояви, странност в поведението.
Осв. има съхранени спомени за инкриминираното деяние, които
възпроизвежда последователно, логически свързано и хронологично
правилно. От медицинска гледна точка В.В. е могъл правилно да възприема,
запаметява и понастоящем да възпроизвежда фактите и събитията, които имат
значение по делото, т.е. да дава достоверни показания за инкриминираното
3
деяние на 21.01.2022 г.
Не установяваме данни, нито за интелектуална непълноценност,
нито за промяна в психичното състояние на лицето, което да покрива
параметрите на “разстройство на съзнанието” в смисъла на чл.ЗЗ от НК, така
че няма медицински основания той да е бил негоден да разбира и ръководи
постъпките си по време на извършване на деянието, в което е обвинен, в
периода след това или понастоящем.
Психологичното изследване извежда данни за личностна и
характерова ориентация предимно от екстровертен тип. В случая се касае за
нестабилна, трудна, импулсивна личност, от поведението на която страдат
най-вече близките. Горепосоченото личностово разстройство се
характеризира с незачитане на моралните норми и грубо безразличие към
чувствата на другите. Налице е грубо несъответствие между поведение и
съществуващи социални норми. Има ниска поносимост към фрустрация и
нисък праг на отключване на агресивни реакции, включително и физическо
насилие.
По отношение на Д. се установява, че освидетелстваната страда от
лека умствена изостаналост /ИК - от 50 до 69/, с интелектуален квотиент в
гранични стойности, ИК е 68; /по методиката на Рейвън/. Заболяването се
определя като недоразвитие на интелекта, настъпило в резултат на ранно
увреждане на централната нервна система. Налице са нарушения в
познавателните, речевите, двигателните и социалните умения на индивида -
общото интелектуално функциониране е по-ниско от средното, нарушено е и
адаптивното поведение. При осв. е налице най-леката степен на олигофрения
- дебилността, при която има относително добре развита реч, втората
сигнална система е по правило развита, но мисленето не достига до логични
абстракции, а е предимно конкретно, образно. При осв. умственото
изоставане е съпроводено и с изразена незрялост в характеровата сфера, която
кореспондира на основните когнитивни и интелектуални дефицити и на
условията на развитие - примитивизъм и крайно ограничени общи познания
за жИ.та, ценности и личностови нагласи, зависимост, затруднение за
прогнозиране на негативните последици от собственото поведение и да
структурира решения за справяне
Леката степен на умствена изостаналост не й пречи да направи
оценка на ситуацията, правилно да възприема фактите, да реагира адекватно,
и да дава достоверни показания за тях. Трябва да се има предвид обаче, че
поради намалените критични способности и повишената й внушаемост
съпротивата й лесно може да бъде преодоляна, във връзка с което нерядко на
характера на показанията влияе начина на поставяне на въпроса.
По време на инкриминираното деяние осв. е разгърнала реакция на
стрес и е изпитвала нормалпсихологичен страх в отговор на конкретен
стимул, който е възприет като риск за здравето или жИ.та. Редно е да се
отчете, че наличието на симптомите му при осв. В.Д. е в подкрепа на извода,
че деянието с проявената физическа и психическа агресия и унижение е било
стресогенно за нея, но протектиращите фактори на средата и обкръжението
оказват позитивно влияние за възвръщането й към обичайното психично
състояние и нормално социално функциониране.
4
Касае се за примитивна, дисхармонична личност, незряла, в процес
на застой на психичните механизми. С трудности в общуването с околните,
социална изолация. С неефективна динамика на отношенията с другите,
затруднена адаптация и негативно социално функциониране. С приоритетна
пасивност в отношенията. Нуждае се от напътствия в действията и
потребност да бъде ръководена от другите. С недостиг на чувство за
реалност, слаба връзка със социума, вътрешна тревога, подозрителност към
другите. Неспокоен тип, неуверена в себе си, търси покровителство.
Тревожна, често няма способност да контролира импулсите, емоциите и
действията си. Мисленето и действията й често се определят от външни
ситуации. Интересите й също се определят съгласно настроението и
обкръжението. Процесите на идентификация са неефективни, недоразвити. С
ниска степен на социална зрелост. Съзнанието и самосъзнанието са на ниско
равнище. Незрялост на самооценката и недооценъчност на социално
негативните последици от поведението си.
Съдът намира за установена описаната по – горе фактическа
обстановка въз основа на показанията на свидетелите: В.Д., Н.Н., М.В., Р.М.,
М.М., частично от обясненията на подс. В.; протокол за оглед на
местопроизшествие, албум към огледа; справка за съдимост, характеристична
справка, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние;
протокол за вземане на образци за сравнително изследване, справка от
Районен съд - Разград и копия от Решение по гр.д., заповед за защита и
призовка с разписка, протокол за предупреждение, копие от заповед за
задържане, СМЕ на Д. и В.; биологична експертиза, назначените в хода на
съдебното следствие комплексни съдебно-психиатрични и психологически
експертизи на Д. и В. и др. писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства.
Показанията на свидетелите: В.Д., Р. и М.М.и, полицейските
служители Н.Н. и М.В. са последователни, логични и вътрешно
непротИ.речиви. Същите се подкрепят и от заключенията на назначените в
хода на досъдебното и съдебното производство експертизи. Твърденията на
пострадалата досежно механизма на извършване на деянията, периода на
тяхното осъществяване и времевия им интензитет по категоричен начин се
подкрепят и от останалите гласни доказателства по делото.
Частично и обясненията на подсъдимия са в тази насока, досежно
времето, мястото и лицето обект на посегателство. В протокола от
проведеното съдебно заседание на 09.11.2022г., подс. заявява: „Нея вечер
отидох при нея, казах й да си вземе дрехите, аз я хванах, дърпах я и целунах и
друго нищо“. След това твърди: „Не съм я дърпал. Казах й ела си вземи
дрехите“. Обясненията на подсъдимия, че в процесната вечер е отишъл в
къщата на Д. единствено и само за да й каже, че й е закупил хубави/скъпи
дрехи и да отиде да си ги вземе, а тя в отговор на това го е ударила с дилафа и
избягала са крайно нелогични и не следва да бъдат кредитирани.
Показанията на пострадалата, макар и колебливи досежно точните
наименования на някои предмети или органи, са последователни и
категорични в частите касаещи приетите за установени от фактическа страна
действия на подсъдимия, осъществяващи престъпният състав по чл. 152, ал. 2,
т. 3 вр. чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК. И в разпита си в хода на
5
досъдебното производство и в разпита си в хода на съдебното следствие,
пострадалата последователно изнася идентични факти, даващи основание да
се заключи, че твърдяното от нея пресъздава действителната фактическа
обстановка, подлежаща на установяване в производството, имаща отношение
към съставомерността на извършените от подсъдимия действия. Втората
група свидетели, тези на съседите Р. и М.М.и затвърждават казаното от Д. и
двамата твърдят, че възприели Д., като трепереща, уплашена и без връхна
дреха. Пред тях тя споделила, че едвам се измъкнала от В. който бил пиян,
разбил вратата и се опитвал да и смъкне гащите. Споделят, че видели
външната врата изкъртена. Св. В. споделя, че познава служебно подс. В. и св.
Д., като това не е първото посегателство по отношение на Д. от В.. За
процесната вечер си спомня, че посетили местопроизшествието след сигнал,
по данните изнесени от Д., по която констатирал ожулвания по ръката.
Установили подс. В. в дома му, който бил във видимо нетрезво състояние.
Подсъдимият споделил, че е бил в дома на Д., изкъртил вратата, влязъл и
извършил полов акт с нея, като през цялото време твърдял, че я обича и затова
го е направил.В тази връзка са и показанията на другият полицейски
служител св. Н.. Ето защо и при липсата на други доказателства по делото
дискредитиращи тези свидетелски показания, съдът намира, че именно на тях
следва да бъде дадена вяра.
Подсъдимият В.В. е осъждан, по НОХД 589 / 2021 г. по описа на
Районен съд - Разград за извършено престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1
във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, чл. 198, ал. 1 от НК и чл. 296, ал. 1 във вр. чл. 26,
ал. от НК, извършени отново спрямо В. СТ. Д.. Било определено едно общо
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, изпълнението на което
било отложено за срок от 5 години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Присъдата влязла в сила на 18.11.2021 г.
Престъплението по чл. 152 от НК е поместено в глава ІІ
"Престъпления против личността", раздел VIII от НК- "Разврат". Родовият
обект е същият като на престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК.
Непосредствен обект на престъплението са обществените
отношения, осигуряващи свободния избор на сексуален партньор на лицата
от женски пол, с оглед което пострадал може да бъде само лице от женски
пол. Наред с това, доколкото е невъзможно осъществяването на полов
контакт без физическо съприкосновение с жертвата, тези престъпления са
свързани и със засягане на личната свобода на пострадалата. Изпълнителното
деяние на довършеното престъпление включва съвкупление с пострадалата.
Същественото в случая е осъществяването на съвкуплението без съгласието
на пострадалата. За съставомерността на деянието не е необходимо
пострадалата да се е съпротивлявала наистина, достатъчно е да е изразила
несъгласието си с половия акт, целен от извършителя. Не е необходимо
съпротивата й да е била продължителна, нито пък жертвата да е изчерпала
всички възможности да се защити. За преодоляването на това несъгласие
деецът използва сила или заплашване. Също както при блудството, по чл. 150
НК, принудата (физическа или психическа) е средство, начин за сломяване и
преодоляване съпротивата и несъгласието на пострадалата. Ето защо, в
съдебната практика се приема, че, за да е налице престъпление по чл. 152 от
НК, насилието или заплашването трябва да са насочени към извършване на
6
съвкупление.
С деянието си подс. В. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на чл. 152, ал. 2, т. 3 вр. чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 вр. чл. 18, ал. 1
от НК, тъй като на 21.01.2022 г., около 21.00 часа, в *******, обл. Разград, ул.
***** направил опит да се съвкупи с лице от женски пол, а именно с В. СТ.
Д., като я принуди към това със сила - след като я съборил на леглото, опипал
половия й орган и гърдите и опитал със сила да й събуе панталоните, като
изпълнителното деяние останало недовършено поради независещи от дееца
обстоятелства - Д. го ударила по главата с ръжен, след което избягала.
Деянието е извършено повторно след като е осъден за същото деяние с
Присъда № 34/02.11.2021 г. на РС-Разград по НОХД № 589/2021 г. на РС -
Разград.
От обективна страна престъплението е осъществено от подс. В. чрез
употр***** на сила над св. Д.. Съборил я е на леглото, опипал половия й
орган и гърдите и опитал със сила да й събуе панталоните. В това време св. Д.
изразила изричното си несъгласие с действията на подсъдимия – тя се
съпротивлявала, дърпала се и го блъскала. Въпреки това подс. В. продължил
да я опипва и същевременно правел опити й свали панталона, като й говорел
“Дай ми *****, ще те оставя на мира“, а свидетелката от своя страна се
съпротивлявала, като в един момент хванала ръжена за печката и го ударила
по главата и избягала, поради което опита останал във фазата на
недовършеността.
Принципно изнасилването е сложно съставно престъпление,
характеризиращо се с престъпно съвкупление с лице от женски пол, което се
осъществява против волята на жертвата и едновременно с това използване на
сила с цел сломяване на несъгласието и съпротивата. Престъпното
съвкупление е резултатно престъпление, което засяга половата
неприкосновеност и личността на жертвата и поради това, от
наказателноправна гледна точка, не е необходимо половият акт да бъде
физиологически завършен. Престъпното полово сношение се счита за
завършено, при проникването на фалоса във влагалището, тъй като в този
момент се нарушава половата неприкосновеност на лицето от женски пол.
В случая всички обективни действия на подсъдимия са били
насочени към осъществяване на полов контакт с Д., против волята на
последната. Пострадалата изразила изричното си несъгласие с половия акт,
съпротивлявала се, докато не последвал и удара с ръжена, като единствено
поради оказаната от нея активна съпротива, той не можал да реализира
намеренията си докрай- като не осъществил полов контакт с нея. Тъй като
изнасилването е двуактно престъпление, в случая е налице недовършен опит
по смисъла на чл. 18, ал. 1 от НК, защото подсъдимият е осъществил
принудата спрямо жертвата с цел съвкупление. Тук следва да се посочи, че в
практиката се приема, че когато е започната принудата с цел съвкупление и
последното не е могло да бъде довършено, не може да се приеме, че се отнася
и за блудствени действия по смисъла на чл. 150 НК /в този смисъл Р 82-79-II/.
Ето защо съдът не споделя първоначалното виждане на прокуратурата, че е
налице опит за изнасилване и блудство в условията на идеална съвкупност.
Спрямо подсъдимия не може да бъде реализирана наказателната му
отговорност, а същият следва да бъде признат за невиновен и оправдан да е
7
осъществил състава на чл. 150, ал. 1, пр. 1 от НК.
Подс. В. е осъден с Присъда № 34/02.11.2021 г. на РС-Разград по
НОХД № 589/2021 г. на РС - Разград, за извършено престъпление по чл. 152,
ал. 1, т. 2, пр. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, чл. 198, ал. 1 от НК и чл. 296, ал. 1
във вр. чл. 26, ал. от НК, спрямо пострадалата В. СТ. Д.. Било определено
едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години,
изпълнението на което било отложено за срок от 5 години на основание чл.
66, ал. 1 от НК. Присъдата влязла в сила на 18.11.2021 г. Предвид изложеното,
деянието предмет на настоящото производство е извършено в условията на
повторност по смисъла на чл. 28 и чл. 30 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия с пряк
умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
общественоопасните последици и съзнателно е целял, и искал настъпването
на тези последици. Съдът извлича този извод въз основа конкретно
обективираното поведение на подсъдимия, т. е. воден от желанието да
удовлетвори нагона си, посягайки отново на половата неприкосновеност на
жертвата си, като единствено поради нейната съпротива, деянието е останало
недовършено.
По отношение на деянието по чл. 296, ал. 4 вр. ал. 1, пр. 2 от НК, на
21.01.2022 г. около 21.00 часа, в *******, обл. Разград, ул. ***** не е
изпълнил Заповед за защита от домашно насилие № 2 от 24.03.2021 г. на
Районен съд гр. Разград, издадено в изпълнение на съдебно решение № 132 /
24.03.2021 г. по гр.д. 20213330100486, по описа на Районен съд - Разград,
влязло в сила на 07.04.2021 г., като приближил В. СТ. Д. и не се въздържал от
извършване на домашно насилие спрямо нея, като деянието е извършено
повторно, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление - престъпление по чл. 296, ал. 4 вр. ал. 1, пр. 2 от НК.
Подсъдимият е действал от субективна страна с пряк умисъл,
защото е съзнавал, че нарушава забрана, наложена му по силата на съдебна
заповед.
Съдът, определяйки наказанието за престъплението по чл. 152, ал.2,
т. 3 вр. чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, с оглед разпоредбите на
НК прецени, че на подсъдимия следва да се наложи наказание при условията
на чл. 58 б.а във вр. с чл. 55, ал. 1, т.1 от НК. Съдът счита, че целите на
наказанието съгласно чл. 36, ал. 1 от НК ще се постигнат ако на подсъдимия
В. за това престъпление бъде определено наказание "лишаване от свобода" за
срок от една година и шест месеца. Наказанието е съобразено със степента на
обществена опасност на деянието и с личността на дееца, с превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, с отчитане на обстоятелството,
че деянието е останало във фазата на опита, че интензитета на принудата
упражнена спрямо пострадалата Д. не е бил значителен. Поради това съдът
намира, че наказание именно в този размер /под минималния/ би постигнало
целите както на специалната, така и на генералната превенция и би било
съответно на извършеното и на личността на извършителя. Това наказание
според настоящия състав, ще удовлетвори на първо място целта на
индивидуалната превенция на наказателната отговорност. Наложеното
наказание ще отнеме възможността да върши други престъпления и ще го
предупреди за сериозността и последиците на санкцията. Не на последно
8
място, наложеното наказание ще въздейства предупредително и върху
останалите членове на обществото, като ще ги провокира от въздържане към
подобно престъпно поведение.
При съобразяване на смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства, следва да бъде определена и следващата се санкция за
извършеното престъпление по чл. 296 ал. 4, вр. с ал.1, пр.2 от НК в границите
на законоустановеното наказание от една до пет години лишаване от
свобода. По отношение на това престъпление, съдът намира че съответно на
тежестта на деянието и дееца се явява наказание към минималния размер
предвиден в НК, а именно – една години лишаване от свобода.
Налице са предпоставките на чл. 23 от НК за определяне на едно
общо наказание за така извършените от В. престъпления, в размер на най-
тежкото от тях, а именно – една година и шест месеца лишаване от свобода.
Не са налице материалноправните предпоставките на чл. 66 от НК, поради
което и наказанието следва да бъде търпяно от подсъдимия ефективно при
първоначален строг режим.
Тъй като настоящите деяния са извършени от подс. В. в
изпитателния срок на предходното му осъждане по НОХД № 589/2021г. на
РС-Разград, са налице материално-правните предпоставки на чл.68, ал.1 от
НК за привеждане в изпълнение на отложеното му наказание лишаване от
свобода в размер на 3 /три/ години, което следва да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.
Признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатите му
обвинения и осъждането му, предпоставя и осъждането му да заплати
направените по делото разноски.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9
Съобщи за изтекли лични данни