№ 484
гр. Перник, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20221720200174 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.72 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба от С. П. СТ. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. П., ул. *** срещу Заповед за задържане на лице рег. №1920з-19,
издадена на 20.01.2022 година от П. ЕМ. П.– командир на отделение в група
„Охрана на обществения ред“ при 01 РУ – ОД МВР – Перник.
С жалбата се оспорва заповедта за задържане и се прави искане съдът
да я отмени като неправилна, незаконосъобразна и постановена при
съществени процесуални нарушения и в разрез с целта на закона.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощника си -
адв. К.Т. от САК, заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея
основания. В хода на устните прения пълномощникът пледира за отмяна на
Заповедта за задържане като акцентира на обстоятелството, че
първоначалните данни за употреба на наркотично вещество /кокаин/ от
жалбоподателя като водач МПС, установено чрез извършената му проверка с
техническо средство „Дрегер DRUG CHEK 5000“, са били оборени с
резултата от извършената химикотоксикологична /токсикохимична/
експертиза, според която в кръвта на С. не е установено наличие на
наркотични вещества или алкохол, довело до прекратяване на образуваното
по случая досъдебно производство. Излага се позицията, че жалбоподателят
не следва да търпи негативи от обстоятелството, че техническото средство
1
очевидно е било неизправно, с оглед на което издадената заповед следва да се
отмени. Претендира се присъждане на направените от С. разноски в
производството за възнаграждение на адвокат.
Ответникът по жалбата П. ЕМ. П. - командир на отделение в група
„Охрана на обществения ред“ при 01 РУ – ОД МВР – Перник, не е участвал
в съдебното производство, представляван е от пълномощник -
гл.юрисконсулт З.В.. В хода на устните прения същата излага съображения,
че издадената заповед е законосъобразна и съдържа всички необходими
реквизити. Позовавайки се на чл. 11, ал. 1 от издадената на основание чл. 72,
ал. 9 ЗМВР Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. на МВР обръща внимание,
че при наличието на данни за извършване на престъпление, каквито в случая
са били налице, предвид резултата от извършеното тестване на С. за употреба
на наркотични вещества, служителите на МВР са длъжни да предприемат
действия по задържане на лицето, респ. да издадат заповед за задържане за
времето, в което свободното му придвижване е било ограничено. Посочва, че
в конкретния случай продължителността на задържането е значително под
допустимия срок по ЗМВР, тъй като лицето е било освободено около час и
половина по-късно по здравословни причини, т.е., за него не са настъпили
тежки последици и ограничаването на свободното му придвижване не е
засегнало във висока степен правата му. Акцентира на обстоятелството, че за
прилагането на ПАМ е достатъчно наличието на данни, обосноваващи
предположение, че има вероятност лицето да е извършило престъпление или
да е съпричастно към него, каквито в конкретния случай безспорно са били
налице. Последващото им опровергаване с резултата от токсикохимическия
анализ на кръвната проба, взета от водача, е ирелевантно при преценка
законността на задържането, тъй като тя се преценява в контекста на фактите
и обстоятелствата съществуващи към издаването на заповедта.
Пълномощникът пледира за постановяване на решение, с което съдът да
отхвърли оспорването и да потвърди обжалваната заповед за задържане като
законосъобразна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
от другата страна. .
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и становищата на
страните, с преписката и обжалвания административен акт, намира от
фактическа страна следното:
На 20.01.2022 г. П. ЕМ. П. - командир на отделение в група „Охрана на
обществения ред“ при 01 РУ – ОД МВР – Перник, изпълнявал служебните си
задължения съвместно с полицай Р.Ч. на територията на посоченото
полицейско управление. В 22:10 часа спрял за извършване на проверка водач
на лек автомобил „Пежо 308“ с рег. № ********, движещ се по улица
Стримон, с посока от ул. Г. С. Раковски към улица Първи май, град Перник.
При проверката установил, че водач на автомобила е жалбоподателя С.С.. В
превозното средство с него пътувало още едно лице, установено като Б.С.. В
2
хода на проверката С. бил тестван за употреба на наркотични вещества с
техническо средство „Дрегер DRUG CHEK 5000“, което отчело
положителен резултат за кокаин. На водача бил съставен АУАН серия GA
№249068/20.01.2022г., който С. подписал без възражения и свидетелството му
за управление било иззето. Издаден му бил талон за изследване, след което
бил придружен до МБАЛ „Р. Ангелова“ АД, Перник, където дежурен лекар
извършил медицинско изследване и от лицето били взети биологични проби
/кръв/ за лабораторно изследване. За извършения преглед бил издаден и лист
за преглед на пациент, в който с оглед анамнестичните данни, че С.С. страда
от есенциална хипертония и захарен диабет и е инсулинозависим, било
обективирано становище, че лицето не може да бъде настанено в ПНЗЛ към
01 РУ – Перник.
На основание чл. 72, ал. 1, т.1 от ЗМВР П.П. издал Заповед за
задържане на лице рег. №1920зз-19/20.01.2022 г. с посочен час 22:20 часа, с
която било разпоредено задържане на лицето С. П. СТ. с ЕГН**********, с
адрес гр. П., ул. ***, за срок от 24 часа в помещение за временно задържане
на Първо РУ при ОД на МВР Перник. Като фактическо основание за издаване
на заповедта било посочено: „има данни за извършено престъпление
/управлява МПС след употреба на наркотични вещества и техните аналази/“.
Копие от заповедта била връчена на задържания срещу подпис. С. реално не
бил настанен в ПНЗЛ, а след оформяне на документите по случая в обособено
за целта помещение в 01 РУ – Перник, в 23.40 часа бил освободен, предвид
здравния му статус и становището на медицинския специалист.
Приетата фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Б.И.С., П.М. С. , както и от приетите като писмени
доказателства материали по преписката по издаване на оспорената заповед,
предоставена от административния орган с писма, рег. №№313000-2778 от
24.08.2022г. и №УРИ-115800-3905/12.04.2022г., а именно: удостоверение за
заеманата длъжност от младши експерт П. ЕМ. П. УРИ №313р-
5047/29.03.2022 г.; АУАН серия GA № 249068/20.01.2022г., извадка от
книгата за задържани лица на Първо РУ – Перник, извадка от
Централизирана автоматизирана информационна система за
документооборота, лист за преглед на пациент №001088/20.01.2022г., талон
за изследване №075219/ 20.01.2022г., протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични вещества или техни аналози, заверени ксерокопия на
материали от досъдебно производство №35/2022г. по описа на Първо РУ –
Перник (пр.пр. №211/2022 г. на РП – Перник); постановление за прекратяване
на наказателно производство от 12.05.2022г. по преписка № 211/2022г. по
описа на РП – Перник.
С оглед установената фактическа обстановка и след цялостна проверка
за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт по
реда на чл.168, ал. 1 от АПК, от правна страна съдът формира следните
изводи:
3
Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в
срока по чл.149 ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са
следните:
По правната си същност задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр.
с чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по
смисъла на чл. 22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт,
непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез
задържането да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът в настоящото
производство преценява законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146 от АПК. Необходимо е да са налице в
тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния
акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при
спазване на административно-производствените правила, да не противоречи
на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на
административния акт и е основание за отменянето му.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган - полицай при Първо
РУ гр. Перник, представляващ полицейски орган по смисъла на чл.57 ал.1 от
ЗМВР и като такъв по силата на чл.72, ал.1 от същия закон, имащ право да
постановява задържане на лице за срок от 24 часа.
Спазена е предвидената от закона писмена форма така, както предвижда
нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане,
която е подписана от издателя и от адресата след запознаване с правата му,
произтичащи от наложеното му ограничение, и е надлежно връчена,
удостоверено с подпис на задържаното лице. Заповедта съдържа всички
задължителни реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от
ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на
служителя, издал заповедта, фактическите и правни основания за
задържането, данните, индивидуализиращи задържаното лице – трите имена,
ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са
правата на задържаното лице па чл.72, ал.2, т.6 от ЗМВР, видно от положения
от страна на С. подпис и от подписаната декларация по ал.3 на с.р..
Посоченото правно основание за задържането е чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР,
съгласно която норма полицейските органи могат да задържат лице, за което
има данни, че е извършило престъпление. Изложени са, макар и лаконично, и
фактическите основания за задържането, а именно налични данни за
извършено престъпление - управлява МПС след употреба на наркотични
вещества. Това фактическо твърдение е достатъчно конкретно и е пряко
свързано с личността на задържаното лице, поради което изискуемия се
4
стандарт е изпълнен от гледна точка възможността за обоснована преценка
представлява ли задържането законно ограничаване на правото на свобода и
съвместимо ли е с принципа за защита на лицата от произвол. /В този аспект
Решение от 24.06.2014г. на Европейския съд по правата на човека по жалби
№ 50027/08 и № 50781/096 – П. и П. срещу България/.
Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл.5, §1 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи /ЕКПЧ/, ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31
юли 1992 г. – ДВ, бр. 66 от 1992 г., в сила за Република България от 7
септември 1992 г. След прогласяването на основното право - правото на
живот /чл.2/ и забраните за изтезания и нечовешко отношение /чл.3/,
в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които
ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е
изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход
съответства на целта на чл.5 – да гарантира, че никой няма да бъде
произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в
Конвенцията. Разпоредбата на чл.5, §1 изисква на първо място задържането
да е „законосъобразно“, което включва условието да бъде спазен редът,
предписан от националния закон. Така, чрез изискването за
законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното
право.
Както вече се посочи, фактическото задържане на основание чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР за срок до 24 часа, представлява принудителна
административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел да
предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да осуети
наказателно преследване или да се укрие. Като всяка ПАМ - задържането за
срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на
адресата, поради което еднозначно следва да се установи, че тези последици
са съразмерни и оправдани от гледна точка постигане на правно определен
резултат. За прилагането на мярката е необходимо да са налице данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител
на престъплението или да е съпричастен към него, като необходимо е същите
да са установени преди извършване на задържането. Понятието "данни" по
смисъла на ЗМВР не е равнозначно на понятието "достатъчно данни" по
смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК, обосноваващи основателно предположение,
че има извършено престъпление, като предпоставка за образуване на
досъдебно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. За
прилагане на процесната принудителна административна мярка не е
необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин
извършеното престъпление и вината на лицето, а е достатъчно само да са
налице данни, сочещи на вероятен извод в горната посока. При тези
обстоятелства за административния орган възниква правото при условията на
оперативна самостоятелност да наложи мярката, без да е длъжен да посочи
точна квалификация на деянието, а още по-малко престъплението да е
5
безспорно и окончателно установено. Целта на мярката е превантивна - чрез
задържането да се предотврати възможността задържаното лице да се укрие и
да попречи за провеждане на действия по разследването в насока разкриване
на престъплението. Т.е., задържането се извършва не на основание несъмнена
установеност на фактите, а с оглед тяхното изясняване, включително с цел
извършване на неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно
данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани
наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на
престъпление.
В конкретния случай доказателствата по делото сочат, че при проверка
на жалбоподателя като водач на МПС е извършено тестване с техническо
средство за употреба на наркотични вещества, което е реагирало
положително, отчитайки употреба на кокаин. Резултата от теста е
удостоверен с протокол от 20.01.2022г., приет като писмено доказателство.
Това обстоятелство е било напълно достатъчно полицейският орган да
приеме, че са налице данни за извършено престъпление и за съпричастност на
проверения водач на МПС към него. В този аспект към същата дата е било
налице законно основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл.72 от
ЗМВР. Видно е от доказателствата по делото, че на същата дата при
условията на чл.356, ал.3 от НПК е образувано бързо производство срещу
С.С. за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК и е започнало разследване. В
изпълнение на служебните си задължения и съгласно нормативното
предписание в чл.7, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, полицейските служители са
съпроводили лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно
изследване, предвид установеното с теста наличие на наркотично вещество в
кръвта му. В хода на разследването впоследствие е назначена и извършена
химикотоксикологична експретиза на дадените проби кръв от
жалбоподателя.
В този аспект задържането на жалбоподателя е било необходимо, за
да отнета възможността да продължи да управлява МПС под въздействието
на наркотично вещество /според данните към този момент/, за провеждане на
действия в насока доказване на престъплението и съпричастността му към
него /отвеждане до лечебно заведение за вземане на биологични проби/, като
и за да се предотврати осуетяване на предстоящи действия по разследването,
необходими за разкриване на обективната истина.
Спазен е и редът за осъществяването на задържането, установен в
издадената на основание чл.72, ал.9 ЗМВР Инструкция №8121з-78/24.01.2015
г. на МВР. Съгласно чл. 11, ал. 4 от инструкцията заповедта за задържане се
регистрира в Централизирана автоматизирана информационна система
"Документооборот" и издаването й е отразено в книгата за задържани лица,
видно от приложеното по делото извлечение. Законосъобразно е определен
6
и началният момент на задържането, тъй като съгласно чл. 13 от
Инструкцията срокът за задържането на лицата по реда на ЗМВР започва да
тече от момента, в който е ограничено правото на свободно придвижване,
като точният час се отбелязва в заповедта за задържане независимо от
времето на фактическото й издаване.
Ирелевантно за спора е обстоятелството, че образуваното
наказателно производство е прекратено с постановление на РП – Перник от
12.05.2022г. на основание събрани нови доказателства - извършената
токсикохимическа експертиза, според която в кръвта на С. не е установено
наличие на наркотични вещества или алкохол, тъй като се касае за
новонастъпило обстоятелство, станало известно около три месеца по-късно,
когато експертизата е извършена. То не води до отпадане на материално-
правното основание за прилагане на мярката, което се преценява към момента
на събиране на данните за извършено престъпно деяние и възможната
съпричастност на жалбоподателя към него.
Въз основа на това съдебният състав приема, че задържането на С.С.
е извършено на законово основание, както и че ограничаването на свободата
му е било обосновано и осъществено в съответствие с принципа за
съразмерност по смисъла на чл.6 от АПК. Правата и законните му интереси
не са били засегнати в по-голяма степен от необходимото за целта, за която
актът е бил издаден - да се защити обществото като се преустанови
управлението на превозно средство от лице, за което има данни, че е
употребило наркотично вещество. Този извод произтича и от гледна точка
фактическия срок на прилаганото ограничаване на правото на свобода и
свободно движение - един час и 20 минути, предвид освобождаването на
лицето в 23.40 часа, веднага след оформяне на документите по случая, поради
констатираната от лекар несъвместимост между здравословното му състояние
и задържане в ПНЗЛ.
Изложеното мотивира извод, че процесната заповед е издадена
законосъобразно, при наличие на материалноправните основания за това и
при спазване на процесуалните правила при издаването й.
При този изход на делото - отхвърляне на оспорването, съгласно
чл.143, ал.1 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на разноски
следва да се остави без уважение като неоснователно. На основание чл.143,
ал.3 от АПК съдът следва да уважи своевременно направеното искане на
ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая приложима е нормата на чл.24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, При определяне на възнаграждението на
правоимащата страна съдът взе предвид, че делото не се отличава с
фактическа и сложност, което мотивира определяне на възнаграждение в
7
минимален размер, а именно 100 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Районен съд –
Перник
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването от С. П. СТ. с ЕГН ********** на Заповед за
задържане на лице рег. №1920з-19, издадена на 20.01.2022 година от П. ЕМ.
П. – командир на отделение в група „Охрана на обществения ред“ при 01 РУ –
ОД МВР – Перник, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е наложена
принудителна административна мярка "задържане за срок до 24 часа".
ОСЪЖДА С. П. СТ. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул.
*** да заплати в полза на ОД на МВР – Перник сумата от 100 /сто/ лева,
определено юрисконсултско възнаграждение.
Оставя без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски за заплатено възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО може да бъде оспорено по реда
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Перник
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8