РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Девня, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20243120101239 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от К. П. Й., ЕГН **********, чрез
проц. представители адв. Хр. Г. и адв. М. М. положителен установителен иск с правно
основание чл. 124 ал.1 от ГПК, с който се иска да бъде установено по отношение на Община
Вълчи дол, че ищцата е собственик на следния имот – ПИ с идентификатор **************
по КККР, одобР. със Заповед №РД -18-34/31.05.2021г. 2016г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в с. Г. К., общ. В. д., обл. В., площ от 956 кв м., трайно предназначение на
територията урбанизирана, начин на трайно ползване : ниско застрояване (до 10 м.),
предишен идентификатор няма, номер по предходен план кв.**, парцел XIV, при съседи:
*************, **************, ************ , по силата на давностно владение,
осъществено в периода от 1994г до настоящия момент
В исковата си молба излага, че ищцата е владяла и ползвала имота
необезпокоявано повече от 30 години – от 25.01.1959г. до момента, поради което и е
придобила процесния имот по давност. Твърди се, че имотът се води като частна
собственост и освен семейството на ищцата никога не е бил чужда или общинска
собственост. Излага се, че никой не е оспорвал собствеността на имота, от дядо си ищцата
знае, че този имот е на семейството. Твърди се, че дядото на ищцата П. И. Ч. бил земеделец
и се занимавал с обработването му, като поддържал овощна градина, която била част от
тяхното дворно място, тъй като са оградени с обща ограда още от детството на ищцата.
Излага се още, че дядото на ищцата след това го оставил на ищцата и до настоящия момент
непосредствени грижи за имота като негов собественик полага ищцата. За периода от над 30
години ищцата е поддържала мястото, събирала плодовете, отглеждала зеленчуци,
1
извършвала всички необходими действия за развитие на овошките, като в последните години
дори засадила нови. Излага се, че към настоящия момент в имота няма сгради, същият е част
от едно по –голямо пространство, оградено с обща ограда, като всички в селото знаят, че
ищцата стопанисва имота и е негов собственик. Твърди се, че за имота Община Вълчи дол е
издала Акт за частна общинска собственост /АЧОС/ и имотът според администрацията бил
зписан в актовите книги като общинска собственост, но не било посочено от кога и на какво
основание .
В депозираният от ответника отговор се излага, че процесният имот е бил
общинска собственост още от 1930 г. Съгласно кадастралния и регулационен план на с. Г. К.
от 1930г. процесният имот бил общински. Също съгласно кадастралния и регулационен план
на с. Г. К. от 1970г., одобрен със Заповед №4422/04.09.1970г. процесният имот бил
общински. Съгласно Заповед №93/29.05.1996г. на Кмета на Община Вълчи дол, по силата на
която е одобрено попълването на кадастралната карта на имот №23 в кв. 27 по плана на с. Г.
К. чрез пренасяне от предходен план парцел XIV -235 бил общински и се преотрежда отново
за общински. Съгласно писмо на Областна администрация Варна процесният имот не е
държавна собственост. Съгласно пар.42 ЗИД към ЗОС, чл.2, ал.1, т.2 и чл.3, ал.3 ЗОС е
съставен АЧОС. Съгласно чл. 86 ЗС не може да се придобие по давност вещ, която е
публична държавна или общинска собственост, поради което ищцата няма как да
претендира давностно владение от 1994 г, откогато нормата на чл.86 ЗС действа и до
настоящия момент. Оспорва като голословни всички твърдения на ищцата , че имота е бил
частна собственост и че нейният дядо й бил предал владението на имота.
По делото са приети приложени следните писмени доказателства : скица на
поземлен имот на ПИ с идентификатор **************, издадена от СГКК – гр. Варна,
удостовеР.е за данъчна оценка по чл.264 ДОПК с изх. №. №**********/17.09.2024 г., копие
на удостовеР.е с изх. №РД 08-01-1415/10.09.2024 г. на Общинска администрация Вълчи дол,
копие на заявление за издаване на удостовеР.е за факти и обстоятелства по териториално и
селищно устройство с вх.№ РД9400-К-87/26.08.2024 г., копие на заявление за заверяване на
молба декларация за снабдяване с документ за собственост с №РД 9400-К -87/1/26.08.2024 г.,
копие на молба декларация от К. П. Й. за придобиване право на собственост върху
недвижим имот по давност чрез извършване на обстоятелствена проверка от 26.08.2024 г.,
копие на удостовеР.е на Дирекция УТОС при Община Вълчи дол от 10.09.2024 г., че имота е
общинска собственост, заверено „ВО“ извадка от кадастрален и регулационен план на с. Г.
К., одобрен през 1930 г., заверено „ВО“ копие на извадка от кадастрален и регулационен
план на с. Г. К., одобрен със Заповед №4422/04.09.1970 г., заверено „ВО“ копие на извадка от
разписен лист към кадастрален и регулацинен план на с. Г. К., одобрен със Заповед
№4422/04.09.1970 г., заверено „ВО копие на заповед на Общинска администрация Вълчи дол
с №93/29.05.1996 г., заверено „ВО копие на Акт на Общинска администрация Вълчи дол
относно проучване на регулационно изменение в кв. ** по плана на с. Г. К. на основание
чл.69 и 70 от ППЗТСУ, заверено „ВО“ копие на извадка от разписен лист към проекта за
дворищна регулация на кварталите №** в с. Г. К., заверено „ВО“ копие на на обявление РД
2
08.019(130) от 14.01.1996 г., заверено „ВО копие на Акт на Общинска администрация Вълчи
дол относно проучване на регулационно изменение в кв.27 по плана на с. Г. К. на основание
чл.138 от ЗТСУ от 11.06.1996г., заверено „ВО“ копие на разписен лист към проекта за
дворнищна регулация на кварталите №№27 в с. Г. К., заверено „ВО“ копие на два броя
обявление от 29.05.1996 г. за обявяване, че със заповед №93 от 29.05.1996г. е одобрено
изменението на дворищната регулация в кв. 27 по плана на с. Генерал Киселово, ,заверено
„ВО“ копие на скица №235 по плана на Г. К. , одобрено със заповед от 26.04.1996 г. на
парцел XII -235, XIII -235 ,XIV -235 в кв. 27 по плана на с. Г. К., заверено „ВО“ копие на
писмо №ДИ-24-0806-13(1) от 02.09.2024 г. на Областен управител Варна, заверено „ВО“
копие на акт №4650 за частна общинска собственост, заверено „ВО“ копие на скица на ПИ с
идентификатор ***************, издадена от СГКК – гр. Варна.
Съгласно приетото по делото експертно заключение на вещото лице Р. П. за
процесния имот - ПИ с идентификатор ***********, действащи във времето са : 1.
Кадастрален и регулационен план на с. Г. К. 1930г. Съгласно същия, процесният поземлен
имот с идентификатор ********** попада и е част от парцел I- общински в кв. 39. Изготвена
е комбинирана скица № 1, на която върху сканираната основа от кадастралния и
регулационен план на с. Г. К. изготвен 1930г. е нанесен с черни линии и черен надпис
процесният имот с идентификатор ***********. В разписния лист към плана не се открива
запис за парцел I- общински в кв. 39.Имотът попада в урбанизирана територия, ниско
застрояване. ; 2. Кадастрален и регулационен план на с. Г. К., одобрен със Заповед №
4422/04.09.1970г. Съгласно същия процесният поземлен имот с идентификатор
***************** съответства с УПИ XIV- общ. от кв. 27. Изготвена е комбинирана скица
№ 2, на която върху сканираната основа от кадастралния и регулационен план на с. Г. К.
одобрен със Заповед № 4422/04.09.1970 г., е нанесен с черни линии и черен надпис
процесният имот с идентификатор **************. В разписния лист към плана, за УПИ
XIV-общ. от кв. 27 е записан АОС№ 4650/2024г. Имотът попада в урбанизирана територия,
ниско застрояване. Със заповед № 93/29.05.1996г. на Кмета на община Вълчи дол е одобрено
попълването на кадастралната граница на имот № 235 в кв. 27 и преотреждането на парцел
XIV-общ. от кв. 27, записан в разписния лист - АОС № 4650/2024г. Съгласно същия
процесният поземлен имот с идентификатор *********** е напълно идентичен с УПИ XIV-
общ. от кв. 27. Имотът попада в урбанизирана територия, ниско застрояване ; 3. Кадастрална
карта, одобрена със Зап. № № РД-18-35/31.05.2021 г. на Изп. директор на АК. Съгласно
същата ПИ ************* област Варна, община Вълчи дол,вид собств. Общинска частна,
вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т), площ 956 кв. м, квартал 27,
парцел XIV, с основна заповед Заповед за одобР.е на КККР РД-18-34/31.05.2021 г., издадена
от ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НААГКК, при съседи: ******************,
******************, ****************. Собственик ОБЩИНА ГР.ВЪЛЧИ ДОЛ *********
Право на собственост Няма данни за идеалните части Акт за частна общинска собственост
№ ***, том *, per.****, дело **** от 03.09.2024г., вписан в Служба по вписванията гр.Девня.
В о.с.з. вещото лице на въпроси на процесуалния представител на ищеца адв. М. отговаря,
че има две отреждания, като става въпрос за парцел XIII на П. П. Г., а парцел XIV е
3
общински. Има и друга подробност, че впоследствие към този план има допълнителна
заповед, която е приложена в досието и която заповед е с №93/1996 г. на Кмета на Вълчи
дол, с което е одобрено попълването на кадастралната граница на имот №235 и
преотреждане на парцел XIV и за това попълване на кадастрална граница има приложен
списък с разписни листи, като заинтересованите лица са уведомени. И вече имаме за
безспорно един парцел XIV, което е общински. Урегулираният имот е било едно голямо
дворище по първия план 1930 г. за този общински парцел за него в разписния лист няма
никакви отбелязвания, нито като парцел, нито като имот, но се вижда, че имот 10 е
собственост на физическо лице, като общинската собственост хваща съвсем малко от това.
На скица №1 от заключението процесния имот 258 попада и е част от УПИ I Общинско. Ако
се погледне комбинирана скица 1, което е между 1930 г. и действащата КК се вижда, че имот
10 е собственост на физическо лице и останалата част около имота е общинска мера и
пътища. Имотът е общинска собственост, същият взема част от имот №10. Спорният 258
не обхваща част от 10, а само площта от УПИ I, която е общинска. На комбинираната скица
големия имот 235 по плана от 1970 г. на изток е каменна ограда, на североизток и запад е с
ограда, като върху него е нанесена 10-ката и тогава мерата продължава да си е общинска,
като тя става парцел XIV. Имот 235 съдържа част от бившия 10 и част от Общинската мера.
Фактически спорния имот е общинска мера по всички планове. На въпрос на съда вещото
лице отговаря, че в по-старите регулационни планове от 1930 г. и последващия върху самите
планове отреждането се надписва върху плана с червено, ако е за общински нужди-за
магазини, за училище и т.н. Този имот по всички планове е за жилищни нужди. На въпрос
на процесуалния представител на ищица адв. Хр. Г. вещото лице отговаря, че единственият
акт за общинска собственост, не за държавна такава, е този от 2024 г. УПИ II е и на
физическо лице УПИ I взема от имот 10, а останалата част е Общинска мера.
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на двама души
свидетели на страната на ищцата. В своите изявления пред съда свидетеля Н. Т. Д., без
родство и дела със страните, излага, че имотът е ограден с пътища от всички страни, намира
се в с. Г. К. и е около 3-4 декара. Имотът се обработва, има дръвчета и се сеят зеленчуци.
Имотът е на К., М. и П.. Свидетелят е виждал К. в имота, но кой го обработва, лично не е
виждал. В имота има плодни дръвчета. Има засадени зеленчуци, но свидетелят не знае, кой
ги е засадил, нито кой ги обира. На вратата на имота свидетелят бил посрещан от майката
на К.. Когато баба Я. му е отваряла вратата на имота, свидетелят е влизал там, но не се е
разхождал, плодните дръвчета се виждат от оградата. Семейството на трите сестри
стопанисва имота. Свидетелят е виждал К. и сестрите й в имота. Имотът на сестрите е
наследствен от дядо им и е около 3-4 дка и е триъгълен. Имотът е ограден с каменна
ограда.Свидетелят е говорил с други хора от селото, че имота им е наследствен от дядот на
ищцата , но с член от семейството не е говорил на тази тема. По искане на адв. М. съдът
предяви на свидетеля скица на поземлен имот на ПИ с идентификатор **************,
издадена от СГКК – гр. Варна и свидетелят Д. посочи имот 257 и 258 като имот на К..
В своите изявления пред съда свидетелят И. Д. К., без дела и родство със
4
страните, излага, че имотът се намира до моста на реката в с. Г. К.. Свидетелят е отраснал
там. Имотът е 3-4 дка. и е ограден по всички страни. Имотът се обработва, има и плодни
дръвчета. Свидетелят е виждал К. и съпруга й да садят зеленчуци от около 30 години.
Парцелът е 3-4 дка във формата на трапец. Целият имот се стопанисва от време оно от трите
сестри и леля Я. К. обработва имота в скосената част. Свидетелят е виждал дядо П., П. баща
им и сестрите винаги са владяли този имот и да го обработват. Виждал е ищцата да
обработва земята, когато фургона бил там.
С оглед така установеното от фактическа страна съдът намира така предявения
иск за допустим. Установителният иск по чл.124 от ГПК цели да разреши със сила на
пресъдено нещо възникнал спор за собственост. Целта на производството е да се установи
действителното правно отношение между страните. Съдът намира, че в конкретния случай е
налице извънсъдебно оспорване на правата на ищцата предвид факта, че за процесния имот
е съставен акт за частна общинска собственост. Придобивната давност е способ за
придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез
фактическа власт върху имота като свой в продължение на определен от закона период от
време - 10 години за недобросъвестно владение на недвижим имот, непрекъснато и
необезпокоявано, като за придобиването на правото следва да има изявление/позоваване от
владелеца за същото. За казуса ответницата се позовава на осъществения фактически състав
на горния придобивен способ за собственост на процесния имот, като е посочила исковата
молба, че в периода от 1994г. е установила давностно владение. Съдът намира, че ищцата
доказа в настоящето производство осъществяване на фактическа власт върху процесния
имот чрез показанията на разпитаните по делото свидетели. Последните познават имота от
дълго време и са категорични, че се е ползвал от семейството на ищцата, категорични са, че
и към настоящия момент имота се ползва от ищцата, която го обработва, като сее зеленчуци
в него и го поддържа. За да обори твърдението на ищцата, че владее имота и осъществява
фактическа власт върху него, ответната община твърди, че същият е бил общинска
собственост още от 1930 г. Доколкото по делото не бяха ангажирани данни относно
публичния характер на собствеността, следва че към влизане в сила на ЗДС и ЗОС към
месец Май 1996 г. процесния имот е бил със статут на общинска частна собственост.
Съгласно АЧОС ответната община е придобила право на собственост върху имота на
основание пар.42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. Така и съгласно заключението на вещото лице по
всички планове имота е бил за жилищни нужди. Съгласно чл.5, ал.2 ЗОС актът за общинска
собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма,
определени от закона и като такъв има обвързваща за съда доказателствена сила относно
изложеното в него, т. е. има качеството на официален свидетелстващ документ.
Същевременно той констатира собствеността на общината, но само когато удостоверява
осъществяването на конкретно придобивно основание, при наличие на което на акта следва
да се признае легитимиращо действие, по силата на което актуваният имот се счита за
общинска собственост до доказване на противното. Затова при спор за собственост оспоР.ят
АЧОС не е годно доказателство за установяване правото на собственост и ответната община
следва да установи, че са настъпили конкретните факти, реализиращи състава на
5
предвидения в закона придобивен способ. Съгласно Определение №444/08.10.2019г. на ВКС
по гр. д. №1318/2019г. I гр. отд. и Решение №51/25.03.2019г. по гр. д. №1895/2018г. на I гр.
отд. общината може да придобие право на собственост при осъществяване на фактическия
състав на пар.42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, само ако преди това имотът е бил държавна
собственост. Видно обаче от представеното с отговора на исковата молба писмо с изх. № от
02.09.2024г. на Областен управител на област Варна за процесния имот не е имало никога
съставен акт за държавна собственост, няма и други доказателства имотът някога да е бил
държавна собственост. При липса на доказателства, че процесния имот е бил придобит от
ответника чрез настъпване на конкретните факти, реализиращи състава на предвидения в
закона придобивен способ на пар.42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС , представеният акт за частна
държавна собственост не е в състояние да легитимира Община Вълчи дол като собственик
на процесния имот. Данни общината да е била оспорила правото на собственост на ищцата
преди издаване на АЧОС е при издаването на Заповед на Кмета на общината с
№93/29.05.1996г., с която е одобрено попълването на кадастралната граница на имот пл.
№235 в кв.27 по плана на селото чрез пренасяне от предходен план. От представените
писмени доказателства с отговора на исковата молба е видно, че за проекта за изменение са
били уведомени заинтересованите лица, които не са възразили в законовоустановения срок и
заповедта е влязла в сила. Следователно периода от време, от който е могла да тече
придобивна давност в полза на ищцата по делото, е след влизане в сила на горната заповед
от 11.06.1996г. Следва да се отбележи и че според законодателството давностен срок за
имотите частна държавна и общинска собственост е било възможно да тече не от 1994
година както се сочи в исковата молба, а едва от 01.06.1996 г., след изменението на чл. 86
ЗС /ДВ бр. 33/1996 г./. До тази дата редакцията на чл. 86 от ЗС е предвиждала, че не може да
се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. Разграничението
на собствеността на държавна и общинска, публична и частна, е направено с изменение на
чл.86 от ЗС с последващата редакция, приета с ДВ, бр.33 от 1996г. в сила от 01.06.1996г.
Същата е в смисъл, че не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна
или общинска собственост. Т.е. едва от 01.06.1996г редакцията на чл. 86 ЗС вече е
позволявала придобиване по давност на имот държавна или общинска частна собственост.
Последният ден на срока на десетгодишната давност по отношение на имоти частна
държавна и общинска собственост, започнала да тече на 01.06.1996г., е 01.06.2006г. От
31.05.2006г., обаче давността е спряна, т.е пълният срок на десетгодишната давност по чл.
79 ЗС не е могъл да изтече към датата на спиране на давността, като мораториумът е
продължен с последващи изменения на ЗС до 31.12.2022г. С решение № 3 от 24.02.2022 г. по
к. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република България (обн. ДВ, бр.
18/04.03.2022 г.) са обявени за противоконституционни разпоредбите на пар. 1, ал. 1 от
Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр.
18/2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за
собствеността (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.). Съгласно първата разпоредба давността за
придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече до
31.12.2022 г. (считано от 31.05.2006 г.), С разпоредбата на пар. 2 ЗР на ЗИЗС е придадено
6
обратно действие на последното по време удължаване на срока на спиране на давността за
придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост, прието с пар. 1 ЗИЗС
(обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.). Разпоредбата на пар. 1 ЗИЗС е обнародвана в ДВ, бр. 7 от
19.01.2018 г., но влизането в сила е от 31.12.2017 г. – пар. 2 ЗР на ЗИЗС, като по този
начин с обратна сила е отнет вещноправният ефект на давностното владение, осъществявано
в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. Съгласно чл. 151, ал. 2 КРБ последиците от
преустановяване на мораториума настъпват от момента на влизане на решението на КС в
сила (три дни след обнародването му). Следователно за периода 31.05.2006 г. – 30.12.2017 г.
и 20.01.2018 г. – 07.03.2022 г. придобивната давност за имоти частна държавна или общинска
собственост не е текла по силата на мораториума, същата започва да тече с влизане в сила
на решението на Конституционния съд на 08.03.2022 г. Следователно и за времето от
31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. давностният срок следва да бъде зачетен от настоящия съд,
поради което щом ищцата е осъществявала непрекъснато и явно владение върху имота в
периода от 11.06.1996 г. и до сега, следва да се приеме, че към датата на издаване на АЧОС
на 03.09.2024г.. десетгодишният срок по чл. 79, ал. 1 ЗС е изтекъл и същата е придобила
имота частна общинска собственост по давност.
С оглед изхода на делото ответната община следва да заплати на ищцата стоР.те
от нея разноски по делото, които съгласно представения списък възлизат на сумата от
1971,45 лева
Съгласно изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения иск
с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от К. П. Й. , ЕГН **********, гр. В., ЖК “ В.В. “ бл.**
вх.*, ет.*, ап. ** , против Община Вълчи дол, БУЛСТАТ *********, гр. Вълчи дол, пл. “ Х.
Ботев “ №1, че К. П* Й. , ЕГН **********, е собственик на основание давностно владение,
осъществявано от 1996г. до настоящия момент на следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор ********** / четиринадасет хиляди шестстотин шестдесет и седем точка
петстотин и едно точка двеста петдесет и осем / по КККР, одобР. със Заповед №РД -18-
34/31.05.2021г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. Г. К., общ. В. д., обл.
В., площ от 956 / деветстотин петдесет и шест /кв м., трайно предназначение на територията
урбанизирана, начин на трайно ползване : ниско застрояване (до 10 м.), предишен
идентификатор няма, номер по предходен план кв.**, парцел XIV, при съседи: ***********,
***********, ****************;
ОСЪЖДА Община Вълчи дол, БУЛСТАТ *********, гр. Вълчи дол, пл. “ Х.
Ботев “ №1, да заплати на К. П. Й. , ЕГН **********, гр. В., ЖК “ В. В. “ бл.**, вх.*, ет.*,
ап. ** , сумата от 1971,45 лева / хиляда деветстотин седемдесет и един лева и 45 стотинки /за
7
разноски по делото
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
8