РЕШЕНИЕ
№ 815
гр. Бургас, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20232120107689 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1, ГПК; то е образувано
по повод исковата молба на Н. Г. Г., от гр. Бургас, срещу Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури, код по БУЛСТАТ ...., със седалище гр. Бургас, с която
претендира признаване за незаконно и отмяна на прекратяването на трудовото
правоотношение между страните, извършено със Заповед № 50/17.10.2023 год. на изп.
дир. на ответника, на основание чл. 328, ал. 1, т. 8, КТ; възстановяване на ищеца на
заеманата преди това работа – на длъжност „....” при ответника, както и осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от общо 7560 лева, представляващи
обезщетение по чл. 225, КТ за оставането му без работа през 6-месечния период
17.10.2023-17.04.2024 год., ведно със законната лихва за забава, начиная от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: страните са били
обвързани с трудово правоотношение, възникнало със сключване на трудов договор,
по силата на което е заемал длъжността „....” в ответната изпълнителна агенция;
трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 80/17.10.2023 год. на
изпълнителния директор, на основание чл. 328, ал. 1, т. 8, КТ; извършеното
прекратяване на правоотношението е незаконно, тъй като ищецът не е бил назначен на
мястото на уволнен преди това служител; не е налице последната от кумулативните
предпоставки на чл. 328, ал. 1, т. 8, КТ – ищецът да е назначен на същата длъжност;
към датата на процесната заповед са налице свободни щатни бройки, които
възстановеният от съда служител може да заеме; налице е злоупотреба с право от
страна на работодателя – по чл. 8, КТ.
По иска за заплащане на обезщетение по чл. 225, КТ се твърди, че след
1
прекратяване на трудовото правоотношение ответникът не е работил по друго, останал
е без работа и не е получавал доходи, поради което ответникът му дължи заплащане на
обезщетение в общ размер от 7560 лева, за период от шест месеца.
Ищецът е ангажирал доказателства, моли за присъждане на деловодните
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ГПК по делото е постъпил писмен
отговор от ответника, с който исковете са оспорени като неоснователни, изложени са
следните фактически и правни твърдения: прекратяването на трудовото
правоотношение е законосъобразно извършено; заповедта е издадена от компетентен
орган, съгл. чл. 5, ал. 1, т. 16 от устройствения правилник на ответника; налице са
всички кумулативни предпоставки на сложния фактически състав по чл. 328, ал. 1, т. 8,
КТ; не е налице злоупотреба с права от страна на работодателя. Ответникът счита, че
поради неоснователността на иска за отмяна на уволнението следва да бъдат
отхвърлени и обусловените от него други предявени искови претенции.
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правни основания
чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, КТ и чл. 86, ЗЗД.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка
на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
Видно от писмените доказателства по делото, по силата на Трудов договор №
.../16.05.2022 год. страните са били обвързани с трудово правоотношение, по силата на
което ищецът Н. Г. е бил назначен на длъжност „.....” в предприятието на ответника. На
същата длъжност е работил П..Б..П.., уволнен дисциплинарно със Заповед №
.../11.04.2022 год. на работодателя. Това уволнение е било предмет на съдебен контрол
по гр. д. № .../2022 год. на БсРС; с Решение № 553/13.03.2023 год., влязло в законна
сила на 22.07.2023 год., исковете са уважени и служителят П..П..е бил възстановен на
заеманата работа. На 05.10.2023 год. ищецът П..е бил уведомен от БсРС за правото си
да постъпи на работа – по реда на чл. 245, КТ. В изпълнение на съдебното решение,
със Заповед № 51/17.10.2023 год. ответникът е възстановил П..Б..П..на заеманата
длъжност – „.....“.
Със Заповед № РД 50/17.10.2023 год. работодателят е прекратил трудовото
правоотношение с ищеца Н. Г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 8, КТ, предвид
отмененото уволнение на служителя П..П..и последвалото му постъпване на работа на
същата длъжност.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
обуславящия иск с правно основание чл. 344, ал. 1, предл. първо, КТ за неоснователен.
Обжалваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е действителна –
неин автор е законен представител на работодателя, тя е съставена в писмена форма и
съдържа необходимите реквизити (автор, адресат, волеизявление, съгл. императива на
чл. 195, ал. 1, КТ). В тежест на ответника е провеждане на главно и пълно доказване на
2
законността на прекратяването на правоотношението възоснова избраното от
работодателя правно основание и установяване кумулативното наличие на елементите
от сложния фактически състав на чл. 328, ал. 1, т. 8, КТ – незаконно уволнен служител,
възстановен на предишната длъжност, явяването на възстановения да заеме
длъжността, която е заета от лице, с което е сключен трудов договор след уволнението
на възстановения служител от съда (вж. Определение № 4094/14.12.2023 год. по к. гр.
д. № 4259/2023 год. на IV ГО на ВКС и Решение № 729/18.04.2006 год. по гр. д. №
2535/2003 год. на III ГО на ВКС). Според настоящия съдебен състав, такова доказване
по делото е проведено – чл. 154, ал. 1, ГПК. В съдържанието на обжалваната заповед
ясно са описани фактите, обусловили прекратяването на трудовото правоотношение с
ищеца – съдебната отмяна на дисциплинарното уволнение на П..Б.. П..и постъпването
му на работа. Видно от представеното от ответника щатно разписание, към момента на
сключване на трудовия договор между страните – м. май 2022 год., от 3-те бройки за
длъжността „....“ свободна е била само една, поради което съдът приема, че при
назначаването на работа Н. Г. е заел длъжността на уволнения служител П..П... След
влизане в сила на решението по гр. д. № 3803/2022 год. на БсРС за отмяна на
дисциплинарното уволнение и възстановяването му на работа, служителят П..П..се е
явил да заеме длъжността си и е постъпил на работа на 17.10.2023 год. – съгл.
писменото удостоверяване на този факт на л. 124 по описа на делото. Явяването му на
работа, за да я заеме, е завършило сложния фактически състав на чл. 328, ал. 1, т. 8, КТ
– в тази насока е Определение № 50698/05.10.2022 год. по гр. д. № 1670/2022 год. на III
ГО на ВКС. Според актуалното щатно разписание на ответника, към м. октомври 2023
год. е липсвала незаета щатна бройка в длъжността „........“, поради което
работодателят правилно е прекратил трудовото правоотношение с Н. Г., назначен на
същата длъжност след уволнението на П..П..и заемащ същата длъжност към датата на
връщане на работа на незаконно уволнения служител. Пълното съвпадение между
длъжността на Н. Г. и на П..П..се установява от идентичната длъжностна
характеристика на двамата, поради което възражението на ищеца за различие в
длъжностите е неоснователно.
Твърдението на ищеца, че при издаване на обжалваната заповед е налице
злоупотреба с право от страна на ответника, е недоказано; липсват ясни и конкретни
фактически доводи, поради което не може да се приеме, че е налице закононарушение.
Изложеното мотивира съда да приеме, че прекратяването на трудовото
правоотношение е законно извършено от работодателя-ответник, а това налага
отхвърляне на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, КТ, вследствие от което като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени и обусловените искове за възстановяване на
ищеца на заеманата работа и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1, КТ, ведно
със законната лихва върху главницата.
3
Неоснователността на исковете налага уважаване молбата на ответника с
правно основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8, ГПК във вр. с чл. 23, т. 1, НЗПП, за присъждане
на деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение от 250 лева.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 във вр. с
чл. 225, ал. 1, КТ и чл. 86, ЗЗД на Н. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ....., против
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, код по БУЛСТАТ ..., със седалище
гр. ..№ ..., за признаване за незаконно и за отмяна на прекратяването на трудовото
правоотношение между страните, извършено със Заповед № 50/17.10.2023 год. на изп.
дир. на ответника, на основание чл. 328, ал. 1, т. 8, КТ; за възстановяване на ищеца на
заеманата преди това работа – на длъжност „.....”, както и за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от общо 7560 лева, представляващи обезщетение по чл. 225,
КТ за 6-месечния периода 17.10.2023-17.04.2024 год., ведно със законната лихва за
забава, начиная от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Н. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ....., на основание чл. 78, ал. 3
и 8, ГПК, да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, код по
БУЛСТАТ ..., със седалище гр. ..., деловодни разноски в размер от 250 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в
2-седмичен срок, считано от 25.04.2024 год., на основание чл. 315, ал. 2, ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4