№ 171
гр. Разград, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Рая П. Йончева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря М. В. Н.
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно гражданско дело №
20213300500250 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №№260107/18. VІ.2021г. по гр.д.№681 по описа му за 2020г., състав на ИРС е отхвърлил
като неоснователен иска, предявен на осн.чл.108ЗС от АЛ. М.. ЕХЛ. и Ф. АЛ. ЕХЛ. против Г. М. Г., за
установяване правото им на изключителна собственост, придобита по оригинерния способ на давностното
владение върху нива с площ 7997кв.м., за която с плана на с.Ножарево, общ. Самуил в местност Айорман, е
отреден ПИ- с идентификатор 52341.21.3. и за осъждането на ответника с ревандикирането на 1/3 ид.част от така
описания имот в патримониума им.
Недоволни от решението, чрез процесуалния си представител по пълномощие-адв. Д., ищците
обжалват решението като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Молят за неговата отмяна и за
постановяване на ново такова, с което съдът по същество да уважи предявеният тях иск.
При редовност в призоваването, въззивниците и техният поверени не се явяват в насроченото по
същество на жалбата съдебно заседание. Депозират писмено становище, в което заявяват, че поддържат
релевираните с жалбата основания за отмяна на първоинстанционното решение. Молят за уважаване на иска им
като основателен и доказан като идентично на заявените в обстоятелствена част на иска факти, поддържат
твърдение за изключително право на собственост върху процесната нива, придобито по договор за гледане и
издръжка, а алтернативно - на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност преди дата на извършеното
към ответника действие на разпореждане с 1/3 ид. ч. от същия имот.
В законоустановения и предоставен й за това срок, ответната по жалбата страна не се е възползвала от
правото си на отговор и не е ангажирала становище по нейната допустимост и основателност. При редовност в
призоваването, въззиваемият не се явява и не изпраша свой представител в насроченото по същество на жалбата
съдебно заседание.
Като подадена в срок, при редовност от формална страна и от легитимиращи интерес от обжалването
страни, жабата е допустима.
Атакуваният в настоящото производство съдебен акт е валиден - постановен при наличието на всички
положителни процесуални предпоставки, респ. при липса на процесуални пречки, обосноваващи неговата
допустимост. С оглед на изложеното, въззивната инстанция намира, че са налице законовите изисквания за
1
произнасяне по същество на спора.
Разгледана по същество е неоснователна.
В своето кумулативно единство от обстоятелствена част и петитум, предявеният от жалбоподателите иск
сочи на предвидената по см. на чл.108 ЗС петиторна защита. В този смисъл, дадената от първоинстанционният
съд правна квалификация е правилна, а обжалваното решение се явява допустимо постановено на действително
предявеното от жалбоподателите основание.
В съответствие със служебно дължимото се от него, ИРС е указал на страните релевантните и
подлежащи на доказване обстоятелства, разпределяйки им доказателствената тежест в съответствие с
декларираното от тях процесуално поведение. Възведените от първоинстанционния съд фактически и правни
изводи са съответни на установените по делото факти и на приложимия процесуален, и материален закон. В
основата на атакуваното решението на ИРС, правилно е залегнал изводът, безспорен в правната теория и
съдебната практика, че искът за собственост по чл.108 ЗС , като иск на "невладеещият собственик срещу
владеещия несобственик или държател", които упражняват тази фактическа власт, без да имат основание за това,
предполага установяването по положителен начин на активната легитимация на ищеца. Успешното провеждане за
търсената на осн. чл. 108 ЗС защита изисква от една страна ищецът да докаже, че е собственик на недвижимия
имот и от друга, че същият с намира във фактическа власт на ответника без правно основание.
Доказателствата, допустимо ангажирани от страните в хода на първоинстанционното производство, от
правна страна обуславят с категоричност извод за неоснователност на иска поради недоказан от страна на
ищците фактически състав на търсената по реда на чл.108 ЗС защита. Пред тази инстанция не се ангажират,
допустими по см.на чл.26 ГПК доказателства, които да налагат извод за различна от възприетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка.
В съвкупността си, относимо към датата на предявяване на иска, доказателствата сочат въззиваемия като
легитимен собственик на претендираната до ревандикирането 1/3 ид.ч. от въведения в предмет на иска
недвижими имот, индивидуализиран като нива от 7997кв.м., за която с плана на с.Ножарево, общ. Самуил в
местност Айорман, е отреден ПИ- с идентификатор 52341.21.3. В срок за отговор същият е противопоставил
правото си на собственост върху процесната ид. част от имота като валидно придобито по договор за
дарение, сключен на 30.VIII.2018г. между него и майка му - св. Фатме Салим с приложения като доказателство
на л.15 Нот. акт №1/30.VIII.2018г. по нот. д. №697/2018 по опис на нотариус Р.Александров, с рег №254НК и р.н
на действие при ИРС. правно основание за установената върху същата фактическа власт.
В допълнение и подкрепа на изложените от ИРС изводи за неоснователност на предявения от
жалбоподателите иск искове следва да се отбележи, че по делото са налице единствено техни твърдения, но не и
доказателства досежно притезание на претендираното по отношение на имота изключително право на
собственост.
В обстоятелствена част на исковата си молба ищците са заявили като факт, релевиращ правата им върху
имота по силата на възмездно сключена по време на брака им сделка на разпореждане със собствеността на
нивата срещу поето от тях задължение за гледане и издръжка на прехвърлителката, както и на основание, изтекла
по време на брака им придобивна давност.
От приложеното като доказателство на л.8 у-ние изх.№181/17.IX.2020 е видно, че към наследяване, при
право на 1/3ид.ч. от останалото след смъртта на починалата на 1.VI.2005г. Р. Ш. имущество са призовани трите
пълнолетни деца - синове Р. и А.Е., последният-ищец и въззивник в настоящото производство, и дъщеря-
Фатме Салим, майка на ответника.
На л.7 от делото като доказателство е приложено Решение №03-Н/10.VI.1998 по преписка №71-
Н/21.I.1992г. на ОСЗГ-с.Самуил, в съдържание на което се установява, че приживе наследодателката на
въззивника е реституирала по реда и сроковете на ЗСПЗЗ собствеността си върху нива от 7997кв.м, находяща се
в землището на с. Ножарево, местност „Ясак“. В реквизит на цитираното решение е посочено, че правото на
собственост на заявеният до възстановяването му земеделски имот е реституирано в патримониума на
наследодателката на осн. чл.27 ППЗСПЗЗ - в нови граници, на основание влязъл в сила план за земеразделяне
с приложена към решението скица на имот 021003.
Понастоящем за така описания имот, видно от приложената като доказателство на л.14 Скица №15-
862717/21.IХ.2029г. на СГКК-Разград, с влязъл в сила и одобрен със заповед №РД-18-179/25.III.2019г.
кадастрален план на с. Ножарево е отреден имот с идентификатор 52341.21.3. В реквизит на скицата изрично е
2
посочено , че в кадастралния регистър процесната нива е отразена в съсобственост на въззиваемия Г.Г., с право
на 1/3ид.ч. съгл. Нот. акт за дарение №49/2018г. и на починалата на 1.VI.2005г. Р. Ш., на осн. Решение
№371/10.III.1999г. на ПК Самуил за възстановяване право на собственост въз основа на съдебно решение по
чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ.
В обобщение на изложеното до тук, доколкото в съдържание и на цитираното по горе Решение №03-
Н/10.VI.1998 е посочено, че категорията на нивата е определена с протоколно решение №331 от 10.III.1999г., в
този си състав съдът приема , че 10.III.1999г. е най-ранният момент, към който се явява постановено решението,
имащо по см. на чл.27, ал.3 ППЗСПЗЗ силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота.
В подкрепа на твърдението си, че е придобил собствеността върху процесната нива по способа на приживе
извършено от неговата майка и наследодател разпореждане, ищецът прилага като доказателство „Договор“ без
дата (вж. д/во на л.10),. В съдържание на този договор е посочено, че Р. Ш. „предоставя наследствените си 8 дка в
землището на с.Ножарево“ на сина си А.Е., която „в замяна“ поема задължението да я гледа до края на живота .
На гърба на този договор е отразено, че подписите на страните по сделката са нот. удостоверени от кмета на
селото под №66 на 5.V.1998г.
За да приеме, че ищецът не легитимира по силата на този договор право на собственост върху процесната
нива, в мотиви на решението си първоинстанционният съд е посочил, че не кредитира същия, тъй като към
твърдяната дата на сключването му не е имало акт, легитимиращ прехвърлителката като собственик на
разпоредения имот, както и че последният не е индивидуализиран в достатъчна степен, позволяваща
идентифицирането му с процесната нива.
В допълнение на така изложените мотиви, в този си състав съдът намира за необходимо да посочи от
правна страна и следното: За валидност на сделките по прехвърляне на собственост върху недвижими имот,
включително и срещу насрещно поето задължение за гледане и издръжка на прехвърлителя, законодателят е
предвидил императивно сключването им в нотариална форма.
В тази връзка съдът намира, че тълкувано по правилото на чл.20 ЗЗД, съдържанието и реквизитите на
нот. заверения на 5.V.1998г. договор предпоставят квалифицирането му като „предварителен договор за гледане
“ , с който за разлика от обикновения и дължим в нотариална форма договор за гледане и издръжка,
прехвърлянето на собствеността и вещните права върху имота се отлага до сключването на окончателен
договор. Ноторно е, че предварителния договор за продажба на недв. имот не поражда вещно правен –
транслативен ефект, тъй като между страните по същия се създава облигационно правна връзка, задължаваща ги
със сключването на окончателния договор. В тази връзка, в реквизит на предварителния договор следва да бъде
уговорен и срок за сключване на окончателния договор. В случай (какъвто е и настоящия ), че такава уговорка
липсва, законът признава в полза на изправната по предварителния договор страна да предяви иск за
обявяването му за окончателен по реда на чл. 19 от ЗЗД.
Изводимо от доказателствата по делото, в случая се следва за безспорно установено, че до смъртта на
прехвърлителката по този договор, страните по същия не са предприели действия по обявяването му за
окончателен. Налице е обективирано от собственика на имота неизпълнение на облигаторно поетото
задължение за прехвърлянето на собствеността му по нот. ред. Като към днешна дата изпълнението на така
поетото по предварителния договор задължение е и невъзможно поради смъртта на титуляра му. В съдебната
практика се приема, че предварителният договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане не може да се обяви за окончателен против волята на обещателя (вж.Решение № 146 от 12.III.1986
г. по гр. д. № 951/85 г. НА ВКС II г. о.). В класическия му алеаторен вид (с предмет бъдещи грижи и издръжка)
предварителният договор не би могъл да се обяви за окончателен, тъй като последният би бил нищожен поради
невъзможен предмет към момента на предявяване на конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Различно е
решението на проблема, когато се касае за комутативния вариант на договора. Решение № 318 от 05.05.1999 г. по
гр. д. № 109/1999 г. II г. о. на ВКС приема, че предварителният договор за прехвърляне право на собственост
срещу издръжка и гледане може да се обяви за окончателен и след смъртта на прехвърлителя, при условие че
предмет на договора са престирани до сключването на предварителния договор грижи и издръжка – в тази
хипотеза комутативният елемент би бил основание за упражняване на правото по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, с какъвто иск
обаче съдът не е сезиран в настоящото производство.
3
Освен това следва да се посочи, че в случая, приложеният като доказателство договор е в писмена
форма, но с неясно значение на извършеното от прехвърлителката волеизявление относно индивидуализираните
в предмета му права. Изразът „предоставя“ не звучи еднозначно в смисъл на възмездно разпореждане с право на
собственост. Върху същия е отразена нот.заверка на подписи. Последната е изпълнена от кмета на населеното
място по местонахождение на имота на 5.V.1998г. Следва да се отбележи, че съгласно действащата към дата на
нот. заверка нормативна уредба и по точно според чл.83 ЗННД, в редакцията му 1996г. (Обн.ДВ, бр. 104 от 1996
г., в сила от 6.01.1997 г. в правомощие на кметовете е възложено нот. удостоверяване на датата и подписите на
частни документи, които не подлежат на вписване.
С оглед изложеното до тук, в този си състав съдът приема, че относимо към дата на предявяване на настоящия
иск, ищците не доказват да са придобили право на собственост върху процесната нива на основание възмездно и
валидно сключена в тяхна полза сделка.
За недоказано съдът приема и твърдението на ищците за придобита от тях собственост върху имота по
оригинерния способ на придобивната давност. От значение за придобиването на собствеността по оригинерния
способ е моментът, към който се явява завършен фактическия състав на придобивната давност, както и
основанието, на което се твърди моментът на установената върху този имот фактическа власт.
Твърдението на ищеца, че по воля на собственика и на основание, различно от наследственото
правоприемство е във фактическа власт на процесната нива, считано от м. май 1998, от когато датира и нот.
заверка на обсъдения по горе „предварителен договор“, се явява опровергано от писмените доказателства,
установяващи, че възстановяването на нивата в собственост на прехвърлителката е настъпило през м. август на
1999г., т.е. относимо към нот. заверената в договора дата същата не е имала право да се разпорежда с нивата.
Считано от този момент до дата на смъртта на прехвърлителката, не се явява изтекла десет годишната
придобивна давност и няма безспорни доказателства за необезпокоявано осъществявано за този период владение
от страна на ищеца.
След смъртта на тяхната майка, ищецът и майката на въззиваемия легитимират право на съсобственост
по силата на наследствено правоприемство.
В отношенията между съсобственици презумпцията на чл. 69 ЗС е приложима, но следва да се счита за
оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвпадение. В този
случай установилият фактическата власт върху имота е държател на чуждите идеални части в съсобствеността и
за да ги придобие по давност, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези
действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици, като при спор той носи доказателствената тежест да установи т.нар.
преобръщане на владението.
Като прецени данните по делото и доводите на страните, в този си състав от правна страна съдът приема,
че предявеният от въззивника установителен иск за собственост на спорния зем. имот, възстановен по реда на зем.
реституция на общия на страните наследодател, е неоснователен, тъй като ищецът не доказва предпоставките за
придобиването му по давност и същият не е загубил наследствения си характер .
По релевантните за спора въпроси първоинстанционното решение е постановено в съответствие със
задължителната и последователно провеждана съдебна практика. В този смисъл са постановените по реда на
чл.290 ГПК решения Р 128 по гр. д. № 736/2009 г. на II г. о., Р 302 по гр. д. № 1168/2010 г. на I г. о.и др., в
които е прието, че съсобственикът, в т. ч. сънаследник, който упражнява фактическа власт върху имота, владее
своята част и се явява държател на частите на останалите, освен ако не е демонстрирал ясно и категорично, че е
променил държането на частите на останалите във владение за себе си.
Налице е съответствие на обжалваното решение и с разясненията в ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, с
което се прие, че презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се
счита за оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. В
този случай установилият фактическата власт върху имота е държател на чуждите идеални части в
съсобствеността и за да ги придобие по давност, следва да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва
отричане владението на останалите съсобственици, като при спор той носи доказателствената тежест да установи
4
т. н. преобръщане на владението.
При наследяването като общо правоприемство владението преминава по право към наследниците
независимо от това, че е възможно само един от тях да остане в наследствения имот. В настоящия случай
въззивникът е стопанисвал и обработвал възстановения на общия на страните наследодател земеделски имот, като
един от неговите наследници по закон, след смъртта му през 2005 г Като това основание, на което се е намирал
в имота предполага съвладение с останалите съсобственици, придобили части по наследство от общия
наследодател. Поради това и същият е упражнявал владение само върху притежаваната от него наследствена част
и държане по отношение на чуждите.
Поради което и при липса на категорични доказателства за промененото намерение за своене на
наследствените части на другите наследници от страна на въззивника, с манифестирането му пред тях чрез
действия по отблъскване или отричане на правата им, както и на изрично позоваване на последиците от това, не
може да се обоснове наличие на основание за изключителна собственост в негово лице. Възстановеният на общия
наследодател земеделски имот е запазил наследствения си характер- Доказано извършеното към въззиваемия
действие на разпореждане с притежаваната от дарителя му 1/3 ид.ч. от имота обуславя осъществяваното от него
владение на валидно правно основание-
Постановен в този смисъл обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от изложените мотиви и нв хипотеза на чл.272 ГПК, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №№260107/18. VІ.2021г. по гр.д.№681/2020 по описа на ИРС.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок, считано от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5