Р Е Ш
Е Н И Е
№ 18.06.2019
г. гр.Търговище
Търговищкият окръжен съд гражданска колегия
На седемнадесети юни 2019 година
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана И.
ЧЛЕНОВЕ: Милен Стойчев
Бисера
Максимова
Секретар Станка Желева
като разгледа докладваното от Б.Максимова
в. гр. д. № 163 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С
Решение № 178 от 19.03.2019 година, постановено по гр. д. 1520/2018 година по
описа на ТРС, съдът е отхвърлил
предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от Светослав Николаев Николов и Ирина
Харалампиева Георгиева, действащи чрез пълномощник юрисконсулт Р.И., против И.С.К.,
ЕГН ********** ***, представляван от назначения му особен представител адв.К.В.
***, установителен иск за съществуване на вземания за сумата от 882.04 лв., представляваща главница,
ведно със законната лихва, считано от 10.05.2018 год., до окончателното плащане, претендирана като предсрочно
изискуема по договор за потребителски кредит № **********/23.05.2017, за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл.410, ал.1,
т.1 от ГПК, № 459 от 11.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 788/18 по описа на РСТ, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН, на осн. чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1, във вр. с чл. 286 от ТЗ.
Постъпила е въззивна жалба от „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано чрез пълномощник – юрк. Р.И.И..
Във въззивната жалба се излагат следните основни съображения:
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е небанкова финансова институция по смисъла
на чл. 3, ал.1 от Закона за кредитните институции. Стопанската активност на финансовите
институции не е подчинена на Закона за кредитните институции и респективно чл.
60, ал.2 от ЗКИ се явява неприложим за тях. Въведеното с този текст изискване
демонстрира подчертана взискателно към предпоставките, при които банките
кредитори биха могли да пристъпят към принудително удовлетворяване чрез способа
на незабавно изпълнение по редна на чл. 418 от ГПК. Доколкото обаче небанкова
финансови институции не фигурират сред лимитативно предвидените в чл. 417, т.2
субекти, изведените по тълкувателен път по чл.60, ал.2 от ЗКИ предпоставки за
издаване на заповед за незабавно изпълнение, залегнали в т. 18 от Тълкувателно
решение № 4, следва да се прилагат единствено само вземания, произтичащи от
договори за банкови кредити, без да засяга заемните съглашения, по които в
позицията на кредитодател се изявява небанкови субекти от категорията на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. В случаите, в които заемът е предоставен от небанкова
финансова институция, клаузата включена в договора за заем за предсрочна
изискуемост, при настъпване на определени условия и свързана с неизпълнение на
задължението за връщане на заема, не противоречи на свободата на договаряне
(чл.9 от ЗЗД). С тази уговорка длъжникът губи преимуществото на срока и
последиците за него са аналогични на изгубването на това преимущество, съгласно
чл. 71 от ЗЗД. В този случай настъпва предсрочна изискуемост и на
непадежиралите към този момент погасителнив вноски, включително в частта им за
възнаградителна лихва и такси.
Въззивникът излага съображения, че в случая е настъпила предсрочна
изискуемост на вземането му срещу ответника. Отделно излага съображения, че ако
съдът приеме, че такава не е настъпила, то следва да установи вземането му
срещу длъжниците за падежиралите към момента на приключване на устните
състезания незаплатени вноски по договора за кредит.
Отделно излага подробни съображения, че неправилно и неоснователно се
явява заключението на първостепенния съд, че Споразумението за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги се явява нищожно, като противоречащо закона, на
основание чл. 10, ал. 2-4 от ЗПК във. вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Предвид гореизложеното, въззивникът моли съда да отмени в цялост
обжалваното решение като неоснователно и неправилно и да постанови ново решение, с което да установи съществуването
на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу длъжника И.С.К.,
възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит №
********** от 23.05.2017 година, в размер на 882.04 лв. /осемстотин осемдесет и
два лева и четири стотинки/, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от адвокат К.В. ***, особен
представител на И.С.К., ответник по гр. д. № 1520/2018г. по описа на Районен
съд гр. Търговище, съдебен адрес:***, кантора № 3, в който отговор се излага
следното:
Счита за неоснователно възражението на въззивника относно съображенията
на съда по прилагане спрямо него на нормите на ЗПК. Според въззиваемата страна,
съдът подробно е обосновал изводите си относно приложимостта на общите принципи
на ЗДДС и тези и касаещи приложението на ЗКИ. Според него, решението е правилно
и обосновано и по отношение на второто основание за Споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги към ДПК, като заобикалящи закона,
както и кога принципът на свободно договаряне по чл.9 от ЗЗД може да послужи за
незаконосъобразно прилагане на закона. Несъстоятелен е сродед адвокат В.
доводът на въззивника, че поради високия риск, който поема, предоставяйки потребителски кредит, и
ограничения си паричен ресурс, може да оскъпява кредита до какъвто размер
прецени, възползвайки се от положението на кредитополучателя. С това си
становище въззивникът само потвърждава правилността на първоинстанционното
решение, като потвърждава че подписаното Споразумение за допълнителен пакет
услуги не е нищо друго освен скрито увеличаване на лихвата по кредита.
Моли се за потвърждаване на обжалваното решение.
Доказателствени искания не са направени.
В съдебно заседание въззивникът не се представлява. Постъпило е писмено
становище, с което въззивната жалба се поддържа.
В съдебно заседание ответната
страна чрез адвокат В. оспорва въззивната жалба.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания,
обсъди представените доказателства и
констатира следното:
Предявен е иск с правно основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
По фактите съдът съобрази следното:
Видно от приложеното Ч.гр.д. № 788/2018 г. по описа на РС-Търговище,
ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД –
София, е подал на 10.05.2018 г. заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК против ответника. Съдът е издал заповед № 459
от 11.05.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, с
която разпоредил ответникът да заплати
на кредитора сумата от 922.99
лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за кредит от 23.05.2017
г., от която 882.04 лв., главница, сумата от 30 лв. такси за извънсъдебно
събиране за периода 16.09.2017 г. до 23.01.2018 г., сумата от 10.95 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 16.09.2017 г. до 23.01.2018 г. Тази заповед е връчена на длъжника - ответник
в настоящото производство, при условията на чл.47, ал.5, във вр. с чл. 47, ал.1
и ал.З от ГПК, поради което на ищеца са дадени указания да предяви иск за
установяване на вземането си, обстоятелство обуславящо правния интерес от
предявяване на иска. Ищецът е предявил иск за установяване на вземането му за
главницата от 882.04 лв., поради което заповедта е обезсилена в частта относно
таксите в размер на 30 лв. и лихва за забава в размер на 10.95 лв.
В настоящият случай не се спори от страните по делото, че между тях е
възникнало облигационно правоотношение по сключен между страните Договор за
потребителски кредит Профи Стандарт № ********** от 23.05.2017 година, по който
ищецът е кредитор, а ответникът- клиент, при подписани от страните ОУ,
неразделна част от договора за потребителски кредит. Не е спорно, че сумата по
кредита по този договор възлиза на 600 лв., като срокът на изплащане е 11
месеца, с размер на вноската от 66.40 лв., ГПР/%/ 49,88, Годишен лихвен
процент: 41,17%, лихвен процент на ден: 0,11, като общата дължима сума по
кредита е 730.40 лв. Установява се, че ответникът е избрал и „закупил“ пакет от
допълнителни услуги Бонус. По избрания и закупен пакет от допълнителни услуги „възнаграждението“
за същия е 660.55 лв., вноската за него е 60.05 лв. Така даденото общо
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е в размер на 1 390.95
лв., като общият размер на месечната вноска е 126.45 лв. Тази месечна вноска е
формирана от няколко компонента – главница, възнаградителна лихва и вноска за
закупен пакет от допълнителни услуги. От приложеното от ищеца извлечение по
сметка към договора на ответника е видно, че той е внесъл за погасяване общо
сумата от 520.70 лева. В хода на съдебното производство и по указания на съда
ищецът е конкретизирал исковата си претенция, а именно: че претендира
установяване на вземане както следва: главница в размер на 407.10 лева,
възнаградителна лихва в размер на 57.70 лева и възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги в размер на 417.24 лева.
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
Ищецът и ответниците са били в
облигационни отношения, възникнали по
силата на договор за потребителски
кредит. Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
С разпоредбата на чл.12.3. от Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД към договорите за потребителски кредит, приобщени съгласно чл.16 от ЗЗД
към договорния регламент, е прието, че при просрочие на задължението за плащане
на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично
прекратяване на договора за кредит и предсрочна изискуемост на задълженията по
него без да е необходимо кредиторът да изпраща на длъжника уведомление, покана,
предизвестие или др. под., т.е. касае се за предсрочна изискуемост по силата на
договора. Като се основава на тази разпоредба, както и на факта, че ищцовото
дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона
за кредитните институции (ЗКИ), въззивникът -
кредитодател по процесния договор за кредит счита, че спрямо него са
неприложими изискванията на чл.60, ал.2 от ЗКИ и т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, за обявяване предсрочната изискуемост.
Тези доводи на ищеца съдът намира за неоснователни.
Действително, с оглед качеството на кредитодателя и вида на сключения
договор, приложение следва да намерят разпоредбите на Закона за потребителския
кредит (ЗПК) и Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) относно договорите за
заем за потребление (чл.240 - 241 ЗЗД), но с оглед предмета на иска тази
преценка не се явява съществена за спора.
Предсрочната изискуемост следва да се разбира като изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително
и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й (в този смисъл ТР №4/18.06.2014г.
по тълк. дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК).
Трайна и последователна е съдебната практика по въпроса, че надлежното
обявяване е елемент от фактическия състав за настъпване на предсрочната изискуемост
както в случаите, когато се иска издаване на заповед за изпълнение по реда на
заповедното производство, така и в случаите, когато кредитният дълг се
претендира по общия исков ред. Независимо от обстоятелството, че ищцовото
дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ,
даденото в ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение за необходимостта преди
подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че
счита кредитът за предсрочно изискуем, е принципно и следва да намери
приложение по аналогия. Същото следва да се прилага не само за настъпване на
предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков кредит (който по
същността си е договор за заем), но и по отношение настъпването на предсрочна изискуемост
на разсрочени парични задължения по други договори, по които престацията на
кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено.
Не съществуват правно-логически аргументи, които да послужат като основание за
различно третиране на предсрочната изискуемост на кредитите (заемите),
отпускани от небанкови финансови институции, и тези, отпускани от търговските
банки. Няма основание заемодателят, който е финансова институция по смисъла на
чл.3, ал.1 от ЗКИ и по занятие предоставя заеми със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, да
бъде освободен от задължение да обявява на длъжника, че счита кредитът за
предсрочно изискуем, защото това несъмнено би го поставило в привилегировано
положение спрямо банката, която също по занятие предоставя в заем парични суми
за своя сметка и на собствен риск. Липсва и основание за поставяне на
кредитополучателите по договори, сключени с небанкови финансови институции, в
по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити.
По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че и при договор за
кредит, сключен от небанкова финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от
ЗКИ, съдържащ клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой
вноски, предсрочната изискуемост на вземанията по този договор не настъпва
автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението кредиторът да е
уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, и това волеизявление да е достигнало до длъжника. Срокът за
изпълнение на задължението е съществен елемент от съдържанието на договора за
кредит, поради което за промяната му е необходимо не само наличие на договорна
клауза, но и изявление на правоимащия (кредитора), че се възползва от това
право и обявява задълженията за предсрочно изискуеми. Постигнатата в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и кредиторът може да събере
вземането си без да уведомява длъжника, не поражда действие, ако банката,
съответно финансовата институция, изрично не е заявила, че упражнява правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника - кредитополучател.
В конкретния случай, по делото са надлежно установени обективните
предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем – забава на
длъжника в определен съгласно чл.12.3 от приложимите към договора ОУ, времеви
интервал. Не е доказано обаче наличието на надлежно изявление на кредитора,
доведено до знанието на длъжника. Действително, към исковата молба е приложено
изходящо от кредитора уведомително писмо от 26.01.2018 г., но липсват каквито и
да било доказателства за връчването му на длъжника (в т.ч. дори за изпращането
му до адресата и/или направен опит за връчване).
С оглед на това съдът намира, че в случая не се установява настъпила
предсрочна изискуемост на претендирания от ответника кредитен дълг по сключения
между страните по договор за потребителски кредит № **********/23.05.2017г.,
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В
случая обаче този факт не е от съществеуно значение за крайния изход по спора,
доколкото срокът на договора, въз основа на който ищецът претендира вземането
си, вече е изтекъл и следователно вземането по него се явява ликвидно и
изискуемо към настоящия момент.
Въпреки горния извод обаче, както в заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, така и в исковата молба, вземането, което се претендира от
длъжника - ответник, е посочено като глобална сума, на основание именно
твърдяната предсрочна изискуемост на кредита. Едва в хода на производството чрез
представяне на извлечение от сметката на първия ответник и чрез допълнително
депозирана уточняваща молба се установява, че въпросната глобална сума включва
главница, възнаградителна лихва и вноска за закупен допълнителен пакет. Липсва
изрично посочване на ликвидните и изискуеми вземания по отделните пунктове било към датата на твърдяната предсрочна
изискуемост, било към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.
Съгласно ТР № 8/2017 на ОСГТК на
ВКС от 02.04.2019 година исковият процес по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е фаза
на заповедното производство, инициирано със заявление за издаване на заповед за
изпълнение, с приложенията към което заявителят - ищец следва да установи не
само ликвидност, но и изискуемост на вземането си. Недоказаното настъпване на
предсрочна изискуемост за част от кредита не препятства уважаването на иска за
изискуемите, съобразно падежите в договора, вноски по кредита и други акцесорни
вземания, след като са включени в представеното извлечение от счетоводните
книги. Не е необходимо обаче в исковата молба, съответно в заявлението, тези
вноски да бъдат посочени самостоятелно, отделно от сумата, за която се
претендира предсрочна изискуемост, за да бъде уважен искът, в съответствие с
основанието, на което е била издадена заповедта за изпълнение. Поради това няма
пречка в заявлението, съответно в исковата молба да бъде посочено като
основание неизпълнението на сключен договор за кредит и да бъде посочен общият размер на претендираната главница,
като само възнаградителните лихви и лихвите за забава бъдат конкретизирани по
период и размер. Следва да са налице обаче общите предпоставки за
редовността на исковата молба относно индивидуализацията на процесното вземане.
Всяко от отделните вземания на кредитора, породено от сключения договор за
кредит, следва да бъде индивидуализирано със съществените му белези - главница,
възнаградителна лихва, договорено или дължимо по закон обезщетение за забава,
неустойки, такси, застраховки и други, включени в общия размер на
претендираната в заявлението сума.
Установителният иск, предявен по реда на чл.422, ал. 1 ГПК, е обусловен от издадена заповед за изпълнение, поради което предметът на
делото е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното
производство. И тъй като в случая както в заявлението, така и в издадената
заповед за изпълнение главното вземане в размер на 882.04 лв. е с посочено
основание „главница от неизпълнение по
договор за потребителски кредит № **********/23.05.2017 г., липсва възможност
за установяване в хода на исковия процес съществуването на вземания с други
основания (договорни лихви, допълнителни възнаграждения и т.н.).
Като е изложил сходни съображения и е достигнал до същия краен извод,
районният съд е постановил законосъобразно и правилно решение, което следва да
бъде потвърдено. Предявената срещу него въззивна жалба се преценява за
неоснователна и се оставя без уважение.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 178
от 19.03.2019 година, постановено по гр. д. 1520/2018 година по описа на ТРС.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.