№ 224
гр. С., 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Мария Кр. Донева
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
като разгледа докладваното от Мария Кр. Донева Въззивно гражданско дело
№ 20252200500246 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение № 358/07.05.2025г. по
гр.д. № 5531/2024г. на С.ски районен съд, с което е отхвърлен иска с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване на установено, че община С. не е
собственик на недвижим имот НИВА, находяща се в землището на гр. С.,
район за здравни културни нужди, м. „С.М.“, състоящ се от 2000 кв.м., при
граници: Д.Р., Й.Б., мера и Държавен поземлен фонд, а по скица - ПИ с
идентификатор 67338.432.69, находящ се в гр. С., общ. С., обл. С., по КККР,
одобрени със заповед РД-18-31/19.04.2006г. на изп. директор на АК, с адрес на
ПИ – гр. С., м. Б., площ 2015 кв.м., трайно предназначение на територията-
земеделска и начин на трайно ползване-за земеделски труд и отдих (съгласно
§ 4 ПЗРЗСПЗЗ), номер по предходен план: 3273. С Решението ищците са
осъдени да заплатят в полза на Община С. разноски в размер на 1320 лв.
Въззивната жалба е подадена от ищците в първоинстанционното
производство-С. К. К., С. Д. Г., В. Д. В. и с нея се обжалва
първоинстанционното решение изцяло.
С въззивната жалба е направено искане за изслушване на вещото лице
по направената в първоинстанционното производство съдебнотехническа
експертиза, която да отговори на посочени в жалбата въпроси.
В жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при непълнота на доказателствата. Сочи се,
1
че съдът е направил пропуск като не е докладвал зададени от процесуалния
представител на ищците преди открито съдебно заседание въпроси към
вещото лице във връзка с експертизата. Същите са депозирани с молба,
изпратена на 06.04.2025г., в 17:46:36 часа чрез ССЕВ, а заседанието е
проведено на 07.04.2025г. Поддържа се, че въпросите са зададени, доколкото
експертизата е непълна и не дава ясен отговор на поставената задача. Твърди
се, че от момента на закупуване на имота ищците знаят, че нивата е тяхна. С
въззивната жалба се иска отмяна на постановеното от районния съд решение и
да се постанови друго, с което искът да бъде уважен. Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – ответника в първоинстанционното производство Община
С., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
С отговора на въззивната жалба същата се оспорва като неоснователна.
Поддържа се, че ищците нямат правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск, за което излага подробни аргументи. Оспорва се
идентичността на имота, посочен в исковата молба и този, описан в акта за
общинска собственост. Твърди се, че на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ
общината е актувала имота като общински, доколкото не е принадлежал на
граждани, юридически лица или държавата. Иска се потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
В с.з. въззивниците С. К. К., С. Д. Г., В. Д. В., редовно призовани, не се
явяват. Представляват се от процесуален представител по пълномощие - адв.
П. В. Станчева-Минкова, която поддържа подадената жалба и моли за
постановяване на решение съобразно събрания доказателствен материал.
Претендира присъждане на разноски.
В с.з. въззиваемият Община С., редовно призована, се представлява от
процесуален представител по пълномощие адв. Д. Д., който оспорва
въззивната жалба като неоснователна и поддържа подадения отговор.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
С определението по чл.267 от ГПК, въззивният съд е допуснал
изслушване на вещото лице по въпроси, свързани с изготвената в хода на
първоинстанционното производство съдебнотехническа експертиза.
Окръжен съд-С., като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и
чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ интерес от обжалването чрез постановилия
атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо.
2
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е
законосъобразно и правилно.
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване на
установено по отношение на С. К. К., С. Д. Г., В. Д. В., че община С. не е
собственик на ПИ с идентификатор 67338.432.69, находящ се в гр. С., общ. С.,
обл. С., по КККР, одобрени със заповед РД-18-31/19.04.2006г. на изп. директор
на АК, с адрес на ПИ – гр. С., м. Б., площ 2015 кв.м., трайно предназначение
на територията- земеделска и начин на трайно ползване-за земеделски труд и
отдих (съгласно § 4 ПЗРЗСПЗЗ), номер по предходен план: 3273, а по
документ за собственост - недвижим имот НИВА, находяща се в землището на
гр. С., район за здравни културни нужди, м. „С.М.“, състоящ се от 2000 кв.м.,
при граници: Д.Р., Й.Б., мера и Държавен поземлен фонд.
Пред първоинстанционния съд е представено удостоверение за
наследници, от което се установява, че въззивниците са наследници по закон
на Д.К., като С. К. К. е негова съпруга, а С. Д. Г., В. Д. В. – негови деца.
Видно от нот. акт № 11, том VIII, дело № 2604/95г. на 14.08.1995г. Д.Й.В.
продава на Димитър В. Камбурлиев недвижим имот НИВА, находяща се в
землището на гр. С., район за здравни културни нужди, м. „С.М.“, състоящ се
от 2000 кв.м., при граници: Д.Р., Й.Б., мера и Държавен поземлен фонд.
С акт за частна общинска собственост № 4935/08/08.2024г. ПИ с площ
2015 кв.м., трайно предназначение на територията-земеделска и начин на
трайно ползване-за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 ПЗРЗСПЗЗ) с
местонахождение обл. С., общ. С., гр. С., м. Б., ПИ с идентификатор
67338.432.69, находящ се в гр. С., общ. С., обл. С., по КККР, одобрени със
заповед РД-18-31/19.04.2006г. на изп. директор на АК, предишен
идентификатор няма, номер по предходен план: 3273 и граници: 67338.432.76,
67338.432.70, 67338.432.77, 67338.432.67, 67338.432.68, 67338.432.59 е
актуван като общинска собственост на основание чл. 56, ал.1 и чл. 2, ал.1, т.7
от ЗОС, вр. чл. 25, ал.1, изр. Първо ЗСПЗЗ и § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
При разпита на свидетеля Веселин Мушков и Красимира Тодорова се
установява, че са направени опити да се достигне до имота, но същият бил
обрасъл и не е имало път до него. Издаден бил акт за частна общинска
собственост след проверка за наличие на документи за собственост, но не
били установени права върху имота.
В хода на първоинстанционното производство е допусната СТЕ, която да
отговори на въпроса дали имотът по документа за собственост (нот. акт № 11,
том VIII, дело № 2604/95г. на 14.08.1995г.) е идентичен с имота, актуван като
частна общинска собственост. Съгласно заключението на вещото лице при
проучване на кадастрален план на вилна зона „Запад“ гр. С. от 1995г. ПИ с
идентификатор 67338.432.69 по КККР на гр. С. е отразен като южната част от
3
имот с пл. № 743, като по плана няма имот с номер по предходен план – 3273,
който е посочен в скицата по КККР. Самата южна част от имот с пл. № 743 е
без отразен планоснимачен номер. В разписната книга към кадастралния план
на вилна зона „Запад“ относно вид и предназначение на имотите е вписано ПИ
№ 743 (№ 68-северна част и № 69-южна част по КК)-овощна градина,
собственик-няма записване-неидентифициран; граници: ИЗТОК: ПИ № 747
(№ 67 по КК) – мера, собственик-няма записване-неидентифициран; ПИ №
851-няма записване, собственик-няма записване-неидентифициран; ЗАПАД:
ПИ № 740 (№ 67 по КК) – лозе и нива собственик-няма записване-
неидентифициран; път (№ 70 по КК). Западно от пътя и от ПИ № 740 се
намира ПИ с пл. № 736 със записвания в разписната книга: овощна градина,
лозе, нива, собственик-С.Д.Р.; СЕВЕР: ПИ № 741-овощна градина,
собственик-няма записване-неидентифициран; ПИ № 742 – нива, собственик-
няма записване-неидентифициран; ЮГ: ПИ № 744 – овощна градина,
собственик-няма записване-неидентифициран; ПИ № 746 – овощна градина,
собственик-няма записване-неидентифициран. При проучване на Плана на
новообразуваните имоти за м. „П.Б.“, одобрен със Заповед № РД-11-09-01 от
17.03.2011г. на обл. управител на обл. С., по него процесният имот
представлява ПИ № 67338.432.69 и в регистъра на новообразуваните имоти в
м. „П.Б.“ е отразен като ПИ № 67338.432.69 – стар 3273, площ 2015 кв.м.,
трайно предназначение – земеделска територия, НТП-за вилна сграда, м. „Б.“,
като са посочени и границите. При проучване в СГКК С. и измененията на
КККР по отношение на ПИ с идентификатор 67338.432.69 – с одобряване на
КККР със Заповед № РД-18-31/19.04.2006г. на ИД на АГКК НТП е бил
„Вилни зони“, на 16.06.2011г. нанасяне на данните от ПНИ за м. „П.Б.“ НТП е
за вилна сграда, 16.07.2020г.-НТП е за земеделски труд и отдих и от
14.08.2024г. – акт за частна общинска собственост.
При проучване в Служба по вписванията при РС-С. относно
съдържанието на нотариалното дело по съставяне на нот. акт за продажба на
имота е отговорено, че не се съхранява делото, тъй като документите се
съхранявалли за срок от пет години и били унищожени.
В заключението на вещото лице е посочено, че при съпоставка на
данните и характеристиката на ПИ с идентификатор 67338.432.69 по КККР,
описан в процесния акт за частна общинска собственост, и имота, описан в
приложения по делото документ за собственост, може да се направи следния
извод: Местонахождението на имотите съвпада, както и площта. По
отношение на границите на имотите е посочено в заключението, че от
описаните граници на имота по нот. акт № 11, том VIII, дело № 2604/95г. на
14.08.1995г. – Д.Р., Й.Б., мера и Държавен поземлен фонд, има съвпадение
само на една от границите по кадастралния план на вилна зона „Запад“, гр. С.
от 1995г., а именно ИЗТОК: ПИ № 747-мера. По разписната книга към
Кадастрален план от 1995г. няма имоти записани на имената на Д.Р. и Й.Б..
Вещото лице сочи, че от съпоставянето на всички данни не може да се
твърди съвпадение на границите на имотите.
4
Вещото лице заключва, че при липсата на ПИ с номер по предходен план
3273, записан в КККР и ПНИ, отразен по Кадастрален план от 1995г., при
съвпадение само на една от границите, посочена в нотариалния акт като
„мера“ и записването в разписната книга към Кадастралния план от 1995г. на
ПИ № 747-мера, който се явява източна граница, и липсващото нотариално
дело в Служба по вписванията (при съставяне на акта е отразено, че е
представена скица от 14.06.1995г., но не и евентуално посочен в тази скица пл.
номер на имота), не може да се твърди идентичност на имота, описан в нот.
акт № 11, том VIII, дело № 2604/95г. на 14.08.1995г. и този, описан в Акт №
4935/08.08.2024г. за частна общинска собственост.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че геодезическо заснемане
не би установило нищо, доколкото имотът, предмет на акта за частна
общинска собственост е заснет по кадастрална карта. Посочва, че упоменатата
в нотариалния акт скица, в която евентуално би бил отразен планоснимачен
номер на имота, не е намерена, тъй като досието не се пази след справка в
Служба по вписванията. Уточнява, че кадастралния план не се прилага, а той
установява граници, а се прилага регулационния план, а в случая има един
кадастрален план от 1995г., който отразява съществуващо към него момент
граници на имота, установени на място. Сочи още, че по площ процесният
имот се доближава и съвпада с имота, описан в нотариалния акт, като разлика
от 15 кв.м. е допустимо отклонение. Налице е съвпадение и по отношение на
местонахождението, но не и по отношение на границите, заради което не може
да се направи извод за идентичност.
На първо място настоящата инстанция намира за необходимо да разгледа
възражението на въззиваемия за липса на правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск.
Според т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК, в
производството по предявения отрицателен установителен иск ищецът е
длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва
правото на ответника, при което и доколкото правният интерес е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, при
недоказване на фактическите твърдения, които го пораждат, производството
по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване като
недопустимо. Тази постановка обаче е в сила само в случай, че ищецът
извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на
самото спорно право, което той отрича на ответника. Когато ищецът
поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното
начало в гражданския процес той е в състояние сам да определи обема и
интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничи до отричане със
сила на пресъдено нещо на правото на ответника, т. е. предявявайки
отрицателен установителен иск. В този случай доказването, че спорното право
принадлежи на ищеца, обаче е въпрос не на процесуална, а на материална
легитимация- въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето
по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права
5
на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот. При положение, че
ищецът не докаже, че е титуляр на правото, което е обусловило правния му
интерес, отрицателният установителен иск за собственост подлежи на
отхвърляне без съдът да изследва правата на ответника. Производството по
делото ще подлежи на прекратяване поради недоказване фактическите
твърдения на ищеца, обуславящи правния му интерес, само в случай, че този
интерес се обосновава с претенция ищецът да е титуляр на самостоятелно
право, различно от спорното, респ. позовава се на фактическо състояние или
на възможност да придобие процесния имот при отричане правата на
ответника. В цитирания смисъл са решение № 51 от 8.07.2022 г. на ВКС по гр.
д. № 2767/2021 г., II г. о., ГК, решение № 9 от 10.02.2017 г. на ВКС по гр. д. №
6320/2015 г., II г. о. решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/15 г. на
ВКС, II г. о., решение № 13 от 12.03.2016 г. по гр. д. № 3637/2015 г. на II г. о.
и решение № 52/19.06.2018 г. по гр. д. № 2154/2017 г. на II г. о., решение №
153 от 9.11.2017 г. по гр. д. № 4486/2017 г. и решение № 68/24.07.2018 г. по гр.
д. № 2767/2017 г., II г. о., определение № 427/12.12.2013 г. по ч. гр. д. №
3593/13 г. и определение № 105 от 18.06.2019 г. по ч. гр. д. № 1606/2019 г. на
ВКС, II г. о.
В случая ищците в първоинстанционното производство поддържат, че са
собственици на актуван като частна общинска собственост имот като с
предявения иск целят да установят, че община С. не притежава право на
собственост върху него. Обосновават правния си интерес с твърдения, че са
носители на същото право. При това положение между страните е възникнал
спор относно правото на собственост върху процесната нива, при твърдението
на ищците, че са собственици на същата по силата на наследствено
правоприемство от техния наследодател, придобил я чрез покупко-продажба.
Както е прието в мотивите на цитираното тълкувателно решение интерес от
отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато
ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на
твърдяни от двете страни права върху един и същ обект. В случая, отричайки
претендираното от ответника вещно право при установяване със сила на
пресъдено нещо, ищците ще получат правна защита на своето материално
право, засегнато от правния спор между страните, което обосновава правния
интерес от предявения отрицателен установителен иск. Наличието му се
разкрива от твърденията на ищците, че са собственици на имота, актуван като
частна общинска собственост, чието претендирано от общината право се
отрича с предявения иск. Касае се за материална легитимация на страните,
обосноваваща произнасяне по същество на спора дали ответникът притежава
или не претендираното от него и отричано от ищците вещно право,
обективирано в нот. акт № 11, том VIII, дело № 2604/95г. на 14.08.1995г.
За да се отговори на последния въпрос обаче следва да се установи дали
е налице идентичност на имота, посочен в горепосочения нотариален акт, с
който ищците се легитимират като собственици, и имотът, посочен в акта за
общинска собственост.
6
Индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното
местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички други
данни и доказателствата за тях, които могат да послужат за установяване на
това обстоятелство. За да се установи идентичност между два имота,
съществували към различни периоди от време с различна индивидуализация е
достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници, като последната
характеристика се свързва с пространствените предели на правото на
собственост върху определена част от земната повърхност, достигащи до там,
откъдето започват имотите на неговите съседи и на тяхното право на
собственост. Ако в различни периоди от време съседите /или техните
наследници/ съвпадат, може да се направи извод, че и заключеният между тях
имот не е променен. Площта на имота и сигнатурата по плана, ако има такава,
не са присъщи белези, тъй като зависят от начина на измерване или могат да
се променят при изменение на плана. За индивидуализацията на имотите и
установяване идентичността между два имота е допустимо да се използват
експертни знания чрез назначаване на вещи лица, включително и за
проследяването на съседите на имотите и тяхната съпоставка според
отразеното по различните планове, разписни листове и документи за
собственост и всичката налична документация. Относно наименованието на
местността са допустими и свидетелски показания, тъй като то няма
официален характер, а и самите й граници не са точно определени и затова е
възможно да са настъпили промени през годините, или ако местностите са
съседни е възможно да преливат една в друга или да са наричани с едно общо
наименование /Решение № 672 от 7.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1584/2009 г.,
I г. о., ГК/.
Идентичност между два имота с различна индивидуализация към
различни периоди от време съществува, когато се установи, че те съвпадат по
местонахождение и поне три граници, като последната характеристика се
свързва с пространствените предели на правото на собственост върху
определена част от земната повърхност, достигащи до там, откъдето започват
имотите на неговите съседи и на тяхното право на собственост. Сравняването
на границите в различни документи за собственост и изготвените планове
следва да се извършва към един и същ момент и при съпоставяне актовете за
собственост и движението на собствеността за съседните имоти /Решение №
146 от 25.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2443/2013 г., I г. о., ГК/.
От това следва, че за установяване идентичност на два имота не е
достатъчно местонахождението и площта да съвпадат, но е необходимо това и
за границите на имотите или поне на три от тях.
В случая съвпадение по отношение на границите не е налице.
Установено е такова единствено за една от границите, а именно мера, но не и
за други две, което предвид цитираната практика не е достатъчно за
установяване на идентичност. Съгласно заключението на вещото лице при
проучване на кадастрален план на вилна зона „Запад“ гр. С. от 1995г. ПИ с
идентификатор 67338.432.69 по КККР на гр. С. (актуваният като частна
7
общинска собственост имот) е отразен като южната част от имот с пл. № 743,
като по плана няма имот с номер по предходен план – 3273, който е посочен в
скицата по КККР. Самата южна част от имот с пл. № 743 е без отразен
планоснимачен номер. Посоченият пък в скицата по КККР номер по
предходен план 3273 не фигурира в кадастралния план от 1995г. Вещото лице
е направило проучване на кадастралния план от 1995г., разписната книга към
него, Плана на новообразуваните имоти за м. „П.Б.“, одобрен със Заповед №
РД-11-09-01 от 17.03.2011г. на обл. управител на обл. С. и регистъра на
новообразуваните имоти в м. „П.Б.“. Отразил е какви са границите на ПИ №
743, в който попада процесният имот с идентификатор 67338.432.69, като е
констатирано съвпадение на граници само с „мера“, което е посочено като
една от границите в нот. акт № 11, том VIII, дело № 2604/95г. на 14.08.1995г.
По разписната книга към Кадастрален план от 1995г. няма имоти записани на
имената на Д.Р. и Й.Б., посочени като съседи на имота в документа за
собственост, представен от въззвивниците. По този начин въпреки
направените от вещото лице проучвания на наличния картов материал за
процесния имот, съвпадение на три граници не е установено. Съща така,
геодезическо заснемане не би установило нищо, доколкото имотът, предмет на
акта за частна общинска собственост е заснет по кадастрална карта, както
уточнява вещото лиц в съдебно заседание. Направена е справка и в служба по
вписвания за установяване на посочената в нотариалния акт скица, но е
констатирано, че досието липсва, предвид което не може да се идентифицира
евентуално планоснимачен номер на имота, предмет на документа за
собственост.
Предвид изложеното, не се установява идентичност на имота, описан в
нот. акт № 11, том VIII, дело № 2604/95г. на 14.08.1995г. и този, описан в Акт
№ 4935/08.08.2024г. за частна общинска собственост, което би довело до
уважаване на предявения отрицателен установителен иск. По делото не са
ангажирани доказателства, водещи до противоположен извод. Вещото лице по
назначената експертиза след направата на възможните проучвания на база
наличния картов материал не достига до извод за съвпадение на поне три
граници. Предвид това, не се установява въззивниците да са собственици на
посочения в акта за частна общинска собственост имот, както и не се
установява същият да има други собственици, чиито права да са
противопоставими на тези на общината.
С отхвърлянето на иска, доколкото идентичност не може да бъде
установена, районният съд е постановил правилно и законосъобразно
решение.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, районният съд правилно е възложил в тежест на
ищците, сторените от ответника в първоинстанционното производство
разноски.
По отношение на разноските, направени от страните пред въззивната
8
инстанция, с оглед изхода на спора по въззивната жалба и нейната
неоснователност, въззивниците следва да понесат своите разноски, така, както
са ги сторили, като в тяхна тежест са направените от въззиваемия разноски.
Същият е доказал направата на такива в размер на 1320 лв. (с ДДС) адвокатско
възнаграждение.
От страна на процесуалния представител на въззивниците е направено
възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът
намира за основателно. Съгласно задължителното за националните
съдилища решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C-438/22, съдът не е
обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004 г. на ВАС и следва да
откаже прилагането й, тъй като същата нарушава забраната по член 101,
параграф 1 ДФЕС. Последователна е практиката на ВКС с оглед цитираното
задължително решение на СЕС, че посочените в Наредбата размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, те
не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените
услуги, като се съобразяват вида на спора, материалния интерес, количеството
извършена работа и най-вече фактическата и/или правната сложност на
делото.
В случая претендираното възнаграждение надхвърля минималния
размер с оглед разпоредбите на чл. 7, ал.5, вр. ал.2, т.1 от НМРАВ /изм. бр. 14
от 2025г./, доколкото данъчната оценка на имота е 55,60 лв. Въззивният съд,
съобразявайки вида на спора, материалния интерес, извършеното от
пълномощника на въззиваемия Община С., а именно подаване на отговор на
въззивната жалба, явяване в проведеното едно съдебно заседание, на което е
изслушано вещото лице, както и че в настоящата инстанция делото не е било
усложнено от фактическа и/или правна страна, намира за справедливо
възнаграждение, надхвърлящо минималния размер, като определя такова от
720 лв. с ДДС или 600 лв. без ДДС.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №
358/07.05.2025г., постановено по гр.д. № 5531/2024г. по описа на С.ски
районен съд.
ОСЪЖДА С. К. К. с ЕГН ********** от гр.С., ул.“П.“ №10, С. Д. Г. с
ЕГН ********** от с.Б.д., общ.Т., ул.“Д.М.“ №45 и В. Д. В. с ЕГН-**********
от гр.С., ул.“П.“ №10 да заплатят на Община С., с адрес: гр.С., бул.“Ц.О.“ №
1 сумата от 720 лева, представляваща направени във въззивното производство
разноски.
Решението може да бъде обжалвано от страните с касационна жалба
9
пред ВКС на РБ при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен
срок от връчване на препис от същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10