Решение по дело №180/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на П. П. Б., [ЕГН] подадена чрез адв. Т. П. – АК Перник, против Решение № 8 от 16.01.2024 г. на Районен съд – [община], постановено по АНД № 329 по описа на съда за 2023 г.

С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 328-06 от 14.11.2023 г., издадено от началника на РУ - Р. към ОД на МВР – Перник, с което на П. П. Б., [ЕГН] от [населено място], [жк], ****, на основание чл. 218б, ал. 1 от Наказателния кодекс НК/, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Наведени са доводи, че наказателното постановление не съдържа описание на нарушението, датата и мястото на извършването му. Не е съставен АУАН, предшестващ издаденото наказателно постановление, въз основа на чийто констатации следва същото да бъде издадено. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не депозира отговор.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище, процесуалният му представител поддържа жалбата на сочените в нея основания. Моли за отмяна на решението, както и на потвърденото с него наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски

В съдебно заседание ответникът по жалбата, редовно призован не се явява за представител изпраща юрисконсулт З. В., която оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултко възнаграждение в минимален размер.

В проведеното съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура - Перник предлага на съда да остави в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.

А. съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба. Същото е постановено при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон, а основанията за това са следните:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 19.09.2023 г. в [населено място], Й. Б. посетил аптека за да си купи лекарства, но известно време след като излязъл от аптеката установил, че е забравил сумата от 170 лв. на рафта пред касата на аптеката. След извършена проверка от служители на РУ – Р. се установило, че сумата е взета от касатора П. П. Б., който е пазарувал в аптеката след Б. Б. след като е установен от органите на полицията е възстановил сумата и с разписка от 28.09.2023 г. сумата е предадена на пострадалия Б.. Наблюдаващия прокурор е приел, че настоящият касатор е извършил съставомерно деяние по чл. 194, ал. 3, във вр. ал. 1 от НК и предвид обстоятелството, че в хода на проверката отнетата сума пари е върната на правоимащото лице – Й. Б., материалите по преписката са изпратени на АНО за прилагане на чл. 218б, ал. 1 от НК. Административно наказващия орган на основание чл. 218б от НК, е наложил на Б. административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева.

При постановяване на решението си районният съд е приел, че констатираното от органите на полицията деяние, послужило като основание за налагане на административното наказание не се оспорва от лицето и се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства. Изложил е мотиви, че при провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото НП е издадено от компетентен орган, в законоустановения срок и съдържа изискуемите по закон реквизити. Обсъдил е възраженията на лицето, като е приел същите за неоснователни. Приел е, че административното наказание наложено в предвидения среден размер от 200 лева, се явява съответстващо на тежестта на нарушението и на другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.

Решението е правилно.

Пред настоящата съдебна инстанция не са представени писмени доказателства. Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Настоящата касационна инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от Районен съд - Р. фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Настоящият касационен състав намира атакуваното решение на РС - Р. за валидно, допустимо и законосъобразно. В хода на първоинстанционното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. За установяване на фактите, относими към предмета на делото, са събрани достатъчно доказателства, като същите са анализирани правилно от решаващия съдебен състав. С оглед на което наведените в тази връзка възражения от касатора са неоснователни.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят. Правилно РС - Р. е преценил, че от събраните по делото доказателства се установява извършването на административното нарушение, за което Б. е санкциониран с издаденото НП. В хода на проведената проверка, материалите по която са приети и приложени от първоистанционния съд като доказателства по делото, касационният жалбоподател е дал обяснения и е признал осъществяването от обективна и субективна страна на фактическия състав на визираното в чл. 218б ал.1 от НК деяние, за което се предвижда налагане на глоба по регламентирания в ЗАНН административен ред.

Възраженията, които касаторът навежда са били предмет и на въззивната жалба. Същите са подробно обсъдени от първоистанционният съд и изложените в тази връзка мотиви напълно се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне. Допълнително във връзка със същите, намира за необходимо да посочи следното:

Безспорно в случая е приложима нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Доколкото цитираната разпоредба предвижда отклонение от общото правило - образуване на административно-наказателна преписка без съставен акт /АУАН/ в случаите когато производството е прекратено от съда или прокурора, по аргумент на по-силното основание, следва да се приеме, че тази хипотеза ще е налице и при отказ за образуване на досъдебно производство, още повече, че предпоставките и за двете са идентични – чл. 24 НПК. Безспорно е също така, че в случая с постановлението на районния прокурор също изрично е постановено, че се прекратява производството по преписката, с което кумулативно дадените в чл. 36, ал. 2 от ЗАНН предпоставки са налице.

Неоснователно е и оплакването, че НП не отговаря на изискванията на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В атакуваното решение са изложени подробни съображения в тази връзка, които този съд споделя изцяло. Следва да се има предвид, че в обстоятелствената част на НП освен позоваване на постановлението на прокурора при РП – Перник, Териториално отделение - [община], с което е прекратена преписката и същата е изпратена на началника на РУ [община], са описани съставомерните признаци на престъплението по чл. 194, ал.3, вр.ал.1 от НК, както и обстоятелствата, обосноваващи приложението на чл. 218б, ал.1 от НК.

Пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателят не сочи нови доказателства, които да не са представени пред районния съд и съответно обсъдени при постановяване на решението, и които да водят до нови изводи, различни от тези на първоинстанционния съд. Състава на РС - Р. мотивирано е приел, че е налице извършено от Б. деяние, за което същият правилно е санкциониран. Правилно и обосновано е преценен размера на наложеното наказание.

Предвид горното, като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци. При извършената съдебна проверка на обжалваното решение не се установиха пороци и във връзка с неговите валидност и допустимост. Съдебният акт е постановен и при правилно приложение на материалния закон, предвид на което същият следва да бъде оставен в сила.

Относно разноските:

При този изход на спора е основателно направеното от пълномощника на ответната по делото страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. На основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, същото следва да се определи в минимално предвидения размер от 80 лв., съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правата помощ вр. чл. 63д ал. 5 от ЗАНН, поради което и претенцията за прекомерност на същото се явява неоснователна.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, настоящия касационен състав на А. съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 8 от 16.01.2024 г. на Районен съд – [община], постановено по АНД № 329 по описа на съда за 2023 г.

ОСЪЖДА П. П. Б., [ЕГН] от [населено място], [жк], ****, да заплати на ОД на МВР – Перник, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 /осемдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.