Решение по дело №319/2020 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 260018
Дата: 8 април 2021 г.
Съдия: Женя Тончева Иванова
Дело: 20205550100319
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р E Ш Е Н И Е

 

                                                      08.04.2021 г.                         гр.Г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - Г.                             I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на девети март                                         две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

 

Секретар: Антоанета Делчева

като разгледа докладваното от съдия Женя Иванова

гражданско дело № 319 по описа  на съда за 2020 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 234 ал. 3 т. 2 от КТ и по чл. 92 от ЗЗД във връзка с чл. 234 ал. 3 т. 2 от КТ.

Ищецът „Енергоремонт-Г.“ АД твърди в исковата молба, че е лицензиран да осъществява професионално обучение по реда и условията на Закона за професионалното образование и обучение. В това качество сключил с ответника три договора за обучение в курс за придобиване на правоспособност „Заварчик по метода ВИГ“, модули Т1 и Т2 на стойност 740 лева, модули Т3, Т4 на стойност 760 лева и модули Т5, Т6 на стойност 1000 лева. Обучението се осъществило през времетраенето на трудовото правоотношения между страните. Ищецът заплатил стойността на курсовете. Ответникът завършил успешно обучението и придобил посочените правоспособности, съответно на 24.02.2015 г., 20.03.2015 г. и 20.04.2015 г. Съгласно уговорка в договорите ответникът следвало да работи при ищеца поне 5 години след успешно завършване на обучението, на длъжност „котляр“, при изпълнението на която се използвали придобитите умения по заваряване от обучението. Трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от 19.07.2018 г. По този начин ответникът не изпълнил задължението си за работа при ищеца. В този случай, съгласно договорите, ответникът следвало да възстанови на ищеца направените разходи по обучението в размер, пропорционален на отработения 5-годишен срок, т.е. 236 лева по първия договор, 253 лева по втория договор и 349 лева по третия, както и неустойка в размер, съответно, на 1000 лева, 3000 лева и 5000 лева. Сочи, че ответникът не е заплатил сумите.

Моли съда да постанови решение, с което да ответникът бъде осъден да плати на „Енергоремонт-Г.“ АД сумата от 236 лева – обезщетение по т. IV.2. от Договор №29/04.02.2015 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 1000 лева – неустойка по т. IV.2. от Договор №29/04.02.2015 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 253 лева – обезщетение по т. IV.2. от Договор №34/27.02.2015 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 3000 лева – неустойка по т. IV.2. от Договор №34/27.02.2015 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; сумата от 349 лева – обезщетение по т. IV.2. от Договор №38/23.03.2015 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 5000 лева – неустойка по т. IV.2. от Договор №38/23.03.2015 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените в процеса разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника Я.Х.Е..

В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, заявява, че поддържа исковете по изложените в исковата молба съображения.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не взема становище по исковете.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Видно от трудов договор № 344/15.09.2006 г. Я.Х.Е. е заемал длъжност „общ работник“ в ищцовото дружество, считано от 19.09.2006г. Представено е допълнително споразумение № 300 от 16.03.2016г. към трудовия договор, в което е посочено, че Я.Х.Е. ще продължи да изпълнява длъжността „котляр“, като по делото е представена длъжностна характеристика за длъжност „котляр“ с подпис на работника, без посочена дата. Видно от тази длъжностна характеристика, изискването за заемането на тази длъжност е работникът да притежава правоспособност като електрозаварчик- Е2 и газорезчик.

Видно от договор № 29/04.02.2015 г., сключен между страните по делото, „Енергоремонт-Г.“ АД, като работодател, и Я.Х.Е., като работник, са се уговорили работодателят да приеме работника за курсист в курс за заварчици по метода ВИГ, модули Т1 и Т2 с времетраене 20 работни дни, с оглед придобиване на правоспособност „заварчик по метода ВИГ, модули Т1 и Т2“ , като са уговорили разходите по обучението в размер на 740 лева да се заплащат от работодателя. В т. II.1.3 работодателят е поел задължение да осигури работа на работника в дружеството след успешното завършване на курса. В т. II.2.5. работникът е поел задължение да работи при работодателя 5 години, броими от успешно завършване на курса, а в т. IV.2. от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението по т. II.2.5. работникът възстановява на работодателя всички разноски по обучението, ведно със законната лихва от осъществяването им, съразмерно (пропорционално) с отработения петгодишен срок и наред с това заплаща и неустойка в размер на 1000 лева, като съгласно т. IV.3. от договора работникът се освобождава от отговорност, ако трудовото му правоотношение се прекрати на основание чл. 328, ал.1, т.1,2,3,4 КТ или ако страда от заболяване, което му пречи да работи по повишената квалификация (специалност).

Видно от договор № 34/27.02.2015 г., сключен между страните по делото, ищецът, като работодател, и ответникът, като работник, са се уговорили работодателят да приеме работника за курсист в курс за заварчици по метода ВИГ модули Т3 и Т4 с времетраене 20 работни дни, с оглед придобиване на правоспособност „заварчик по метода ВИГ, модули Т3 и Т4“, като разходите по обучението в размер на 760 лева се заплащат от работодателя. В т. II.1.3 работодателят е поел задължение да осигури работа на работника в дружеството след успешното завършване на курса. В т. II.2.5. работникът е поел задължение да работи при работодателя 5 години, броими от успешно завършване на курса, а в т. IV. т. 2. от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението по т. II.2.5. работникът възстановява на работодателя всички разноски по обучението, ведно със законната лихва от осъществяването им, съразмерно (пропорционално) с отработения петгодишен срок и наред с това заплаща и неустойка в размер на 3000 лева, като съгласно т. IV.3. от договора работникът се освобождава от отговорност, ако трудовото му правоотношение се прекрати на основание чл. 328, ал.1, т.1,2,3,4 КТ или ако страда от заболяване, което му пречи да работи по повишената квалификация (специалност).

Видно от договор № 38/23.03.2015 г., сключен между страните по делото, ищецът, като работодател, и ответникът, като работник, са се уговорили работодателят да приеме работника за курсист в курс за заварчици по метода ВИГ модули Т5 и Т6 с времетраене 16 работни дни, с оглед придобиване на правоспособност „заварчик по метода ВИГ, модули Т5 и Т6“, като разходите по обучението в размер на 1000 лева се заплащат от работодателя. В т. II.1.3 работодателят е поел задължение да осигури работа на работника в дружеството след успешното завършване на курса. В т. II.2.5. работникът е поел задължение да работи при работодателя 5 години, броими от успешно завършване на курса, а в т. IV. 2. от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението по т. II.2.5. работникът възстановява на работодателя всички разноски по обучението, ведно със законната лихва от осъществяването им, съразмерно (пропорционално) с отработения петгодишен срок и наред с това заплаща и неустойка в размер на 5000 лева, като съгласно т. IV.3. от договора работникът се освобождава от отговорност, ако трудовото му правоотношение се прекрати на основание чл. 328, ал.1, т.1,2,3,4 КТ или ако страда от заболяване, което му пречи да работи по повишената квалификация (специалност).

Видно от удостоверение, издадено от ЦПО към „Е. – Г.“ АД ответникът е завършил успешно обученията по горепосочените договори и е придобил посочените правоспособности, както следва:

на 24.02.2015 г. – „заварчик на ъглови шевове“ по метода ВИГ, Модул Т1, Т2, за което са заплатени разходи от 740 лева по обучението му;

на 20.03.2015 г. - „заварчик на листов материал“ по метода ВИГ, Модул Т3, Т4, за което са заплатени разходи от 760 лева по обучението му;

и на 20.04.2015 г. - „заварчик на тръби“ по метода ВИГ, Модул Т5, Т6, за което са заплатени разходи от 1000 лева по обучението му;

Със заповед № 98/19.07.2018 г. на ищеца трудовото правоотношение с ответника е било прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от 19.07.2018 г., връчена му на 03.08.2018г (видно от известие за доставяне).

По делото е представена лицензията на ЦПО към „Е. – Г.“ АД, издадена от НАПОО, на основание чл. 42, т.2 ЗПОО.

От заключението на ССЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, ясно и съответно на писмените доказателства по делото, се установява, че разходите за обучението на ответника по договор № 29/04.02.2015 г., пропорционално на неотработената част от уговорения петгодишен срок възлизат на сумата от 236,80 лева. Изчислени на същата база разходите по обучението по договор № 34/27.02.2015 г. са определени от вещото лице на сумата от 258,40 лева, а по третия договор – договор № № 38/23.03.2015 г.- на сумата от 356 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

По исковете по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 234 ал. 3 т. 2 от КТ - работник или служител, който е сключил със своя работодател договор за повишаване на квалификацията си, като се е задължил да работи при него за определен срок от време и обучението е било за сметка на работодателя, но не е изпълнил така поетото задължение – дължи, на основание чл. 234, ал. 3, изр. 1 от КТ, заплащане само на реално направените разходи за повишаване на квалификацията му и то в размер съответен на неизпълнението. Целта на закона е, работата в определения по чл. 234, ал. 3, т. 1 от КТ срок при този работодател да компенсира направените от него разходи за обучение. Приема се, че целта на закона, обичаите в практиката и добросъвестността /забраната за неоснователно обогатяване/  е работата в определения по чл. 234, ал. 3, т. 1 от КТ срок при този работодател да компенсира направените от него разходи за обучение /действително претърпените вреди/ до реалния им размер като се прилага установения в трудовото право принцип, че на работодателя се дължи обезщетение съответно на неизпълнението /по аналогия в сходни хипотези на чл. 232, ал. 3 КТ, чл. 35, ал. 3 ЗДСл./. В този смисъл решение № 9 от 14.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 689/2012 г., III г. о., ГК, решение № 272 от 5.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1637/2010 г., III г. о., ГК,  решение № 4133 / 30. 11.2018 г. по гр. дело № 5919/2018 г. на РС – Пловдив, потвърдено с решение по възз.гр.д. 270/2019г. на ОС – Пловдив и др./.

Подвеждайки установените по делото факти под горепосочените правни норми и като съобрази разрешенията, дадени в цитираната съдебна практика, съдът намира, че ответникът, сключвайки договори за повишаване на квалификацията си с ищеца и неизпълнявайки поетите задължения с тях да работи при ищеца пет години, считано от завършване на съответния курс, дължи на ищеца направените от последния разходи за обучението съответно на неизпълнението. Доколкото вещото лице по ССЕ при изчислението на дължимите разходи за обучение по трите договора е получило суми по – високи по размер от размерите на сумите, претендирани с исковата молба, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, то съдът намира, че следва да присъди претендираните по – ниски по размер суми за платени разходи за курсовете за обучение на ответника съответно /пропорционално/ на неотработените от ответника 5 годишни периоди, а именно: сумата от 236 лева – обезщетение за неизпълнение по т. IV.2. от Договор №29/04.02.2015 г., сумата от 253 лева – обезщетение за неизпълнение по т. IV.2. от Договор №34/27.02.2015 г. и сумата от 349 лева – обезщетение за неизпълнение по т. IV.2. от Договор №38/23.03.2015 г.

По исковете по чл. 92 от ЗЗД във връзка с чл. 234 ал. 3 т. 2 от КТ, съдът намира следното:

От една страна, съдът намира, че уговорените клаузи за неустойки в твърди размери в процесните три договора за повишаване на квалификацията (IV.2. съответно от 1000 лева, от 3 000 лева и от 5000 лева), които да се заплатят от работника наред и независимо от посочените по - горе обезщетения за неизпълнение в размер на разходите на работодателя за курсовете на работника, и то за едно и също неизпълнение по договора, а именно неспазване на уговорения петгодишен срок на работа, са нищожни. Съгласно решение № 326 от 19.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 706/2009 г., IV г. о. и др. съдът следва да прави служебна преценка при уговорена клауза за неустойка дали последната е договорена в съответствие с добрите нрави и принципа за справедливостта, включително и  когато се касае за отговорността при неизпълнение по договора по чл. 234, ал. 1 КТ. Така уговорените неустойки в твърди размери противоречат на посоченото по – горе и възприето в решение № 9 от 14.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 689/2012 г., III г. о., ГК, решение № 272 от 5.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1637/2010 г., III г. о., ГК,  решение № 4133 / 30. 11.2018 г. по гр. дело № 5919/2018 г. на РС – Пловдив, потвърдено с решение по възз.гр.д. 270/2019г. на ОС – Пловдив, че при прекратяване на трудовия договор преди уговорения в договора за повишаване на квалификацията срок, работодателят има право на парична компенсация, съизмерима единствено с инвестираните в обучението на работника/служителя средства и то пропорционално на срока на неизпълнение. Тези клаузи за неустойки са уговорени и в противоречие с чл. 48, ал. 1 и ал. 3 КРБ, регламентиращи правото на труд и свободен избор на професия и дейност. Константна е практиката на ВКС, че работодателят няма право да налага забрана на работниците или служителите си да прекратяват едностранно трудовото правоотношение, след като такива възможности са изрично предвидени в КТ /така Решение № 248 от 15.11.2016 г. по гр. д. № 784 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение; решение № 656 от 25.10.2010 г. по гр. дело № 1954/2009 г., IV г. о., решение № 417 от 21.05.2010 г. по гр. дело № 1228/2009 г., III г. о, и решение № 535 от 30.06.2010 г. по гр. дело № 309/2009 г., IV г. о. /. ВКС изрично приема, че целта на закона – е работата в определения по чл. 234, ал. 3, т. 1 от КТ срок при този работодател да компенсира направените от него разходи за обучение. По този начин се компенсират вредите на двете страни до реалния им размер и се прилага установения в трудовото право принцип, че на работодателя се дължи обезщетение съответно на неизпълнението, но не и определено под формата на неустойка, нямаща отношение към размера на тези разходи. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСТК условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.

Определянето на глобални суми под формата на неустойки в случая, наред с кумулативно предвидена отговорност за заплащане на обезщетение в размер на направените от работодателя разходи за обучението, които неустойки по размер многократно надхвърлят тези разходи и не са обвързани по никакъв начин с проведеното обучение на работника, несъобразени и с периода от време, през което ответникът е изпълнявал задължението си да работи при работодателя, са примери за неустойка, която излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, води до неоснователно обогатяване на едната страна в правоотношението и съответно противоречи и на добрите нрави.

От друга страна и независимо от горното, което е основание за отхвърляне на исковете за заплащане на неустойки от 1000 лева, 3000 лева и 5000 лева като неоснователни, съдът намира за нужно да отбележи и следното: Дори да се приеме, че уговорените неустойки не са нищожни, те се явяват недължими в случая и поради следното: Съгласно чл. 92, ал.1 ЗЗД право на неустойка има само изправната страна по договора. В случая обаче съдът приема за недоказано твърдението на ищеца за това, че е изпълнил задължението си по сключените с  ответника договори да му осигури работа съобразно повишената му квалификация. Това задължение на работодателя произтича както от тълкуването по реда на чл. 20 ЗЗД на уговореното между страните в т. II.1.3 във връзка с т. IV. 3. от същите, че работодателят се задължава да осигури работа на работника, а работникът се освобождава от отговорност за неизпълнение ако страда от заболяване, което му пречи да работи по повишената квалификация (специалност), т.е. работодателят следва да осигури работа на работника съобразно повишената квалификация, но и от разпоредбата на чл. 237 КТ, съгласно която след завършване на обучението въз основа на договор по тази глава трудовите отношения между страните се уреждат с трудов договор или със съответно изменение на трудовия договор. Представеното по делото допълнително споразумение № 300 от 16.03.2016г. към трудовия договор не доказва този факт. Напротив, видно от съдържанието му в него е посочено, че Я.Х.Е. ще продължи да изпълнява длъжността „котляр“, като по делото е представена длъжностна характеристика за длъжност „котляр“ с подпис на работника, без посочена дата. Следователно не са представени доказателства кога работникът е бил назначен на тази длъжност - дали преди сключването на процесните договори за повишаване на квалификацията или след това. Нещо повече, видно от длъжностната характеристика, изискването за заемането на длъжност „котляр“ е работникът да притежава правоспособност като електрозаварчик- Е2 и газорезчик, а не правоспособност като „заварчик по метода ВИГ, модули Т1 - Т6“, за което са сключени процесните три договора за повишаване на квалификацията. Освен това придобиване на правоспособност по метода ВИГ, модули Т1- Т6, изисква и съответно предполага, че лицето преди започване на обучение в курсове по методите ВИГ, модул Т1-Т6 е имало правоспособност по заваряване по метода РЕДЗ, модули Е1 – Е8. Това следва от това, че професия „заварчик“, „специалност“ заваряване е включена в Списъка на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6 от ЗПОО и придобиването на правоспособност по заваряване е урегулирано със специална нормативна уредба. Съгласно чл. 4, ал.1  от Наредба № 7 от 11.10.2002 г. за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност по заваряване - при обучението за придобиване на правоспособност по заваряване могат да се придобиват следните степени на правоспособност по заваряване: 1. заварчик на ъглови шевове; 2. заварчик на листов материал; 3. заварчик на тръби, като съгласно чл. 2 и ал. 3 степените на правоспособност по заваряване по ал. 1 са подредени по възходящ ред в зависимост от сложността на заваръчните дейности и степените на правоспособност по заваряване по ал. 1, т. 2 или т. 3 се придобиват след притежаване на съответната предходна степен. А съгласно Единни изисквания за условията, организацията и съдържанието на професионалното обучение за придобиване на правоспособност по заваряване, модулите за обучение за придобиване на правоспособност са следните: I. Ръчноелектродъгово заваряване (РЕДЗ), модули Е1-Е8; II. Електродъгово заваряване в защитна газова среда с топящ се електрод (МИГ/МАГ), модули М1-М6; III. Електродъгово заваряване в защитна газова среда с нетопящ се електрод (ВИГ), модули T1-T6 и Газокислородно заваряване (ГК3), модули G1-G4. Видно от длъжностната характеристика за длъжност „котляр“ работникът следва да притежава правоспособност за заваряване само по модул Е2, а не и такава, каквато е придобил по силата на сключените три договора за повишаване на квалификацията, а именно заваряване по метода  Т1- Т6.

По гореизложените съображения предявените искове за заплащане на сумата от 236 лева – обезщетение за неизпълнение в размер на направените разходи от „Енергоремонт - Г.” АД за обучение на Я.Х.Е. пропорционално на неотработения от работника 5 годишен срок, съгласно т. IV. 2. от Договор №29/04.02.2015 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба в съда -12.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 253 лева – обезщетение за неизпълнение в размер на направените разходи от „Енергоремонт - Г.” АД за обучение на Я.Х.Е. пропорционално на неотработения от работника 5 годишен срок, съгласно т. IV.2. от Договор №34/27.02.2015 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба в съда -12.08.2020г.  до окончателното изплащане на сумата; сумата от 349 лева –обезщетение за неизпълнение в размер на направените разходи от „Енергоремонт - Г.” АД за обучение на Я.Х.Е. пропорционално на неотработения от работника 5 годишен срок, по т. IV. 2. от Договор №38/23.03.2015 г., ведно със законната лихва върху нея върху нея от датата на подаване на исковата молба в съда -12.08.2020г.  до окончателното изплащане на сумата, следва да бъдат уважени изцяло. А исковете за заплащане на неустойки: 1000 лева – неустойка по т. IV.2. от Договор №29/04.02.2015 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 3000 лева – неустойка по т. IV.2. от Договор №34/27.02.2015 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 5000 лева – неустойка по т. IV.2. от Договор №38/23.03.2015 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски (393,52 лева за дължима ДТ съгласно чл. 1 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК във връзка с чл. 72, ал.1 ГПК, като ищецът е надвнесъл държавна такса и 200 лева – възнаграждение за вещо лице), съразмерно с уважената част от искове, а именно сумата от 50,56 лева.

Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски и не е представил доказателства за направени такива, поради което и такива не му се присъждат съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

ОСЪЖДА Я.Х.Е., ЕГН: **********, с постоянен адрес:***. ....., да заплати на „Енергоремонт - Г.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Г., община Г., област Стара Загора, сумата от 236 лева обезщетение за неизпълнение в размер на направените разходи от „Енергоремонт - Г.” АД за обучение на Я.Х.Е. съответно (пропорционално) на неотработения от работника 5 годишен срок, съгласно т. IV. 2. от Договор №29/04.02.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда - 12.08.2020г. до окончателното й изплащане; сумата от 253 лева – обезщетение за неизпълнение в размер на направените разходи от „Енергоремонт - Г.” АД за обучение на Я.Х.Е. съответно (пропорционално) на неотработения от работника 5 годишен срок, съгласно т. IV.2. от Договор №34/27.02.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда -12.08.2020г.  до окончателното й изплащане; сумата от 349 лева –обезщетение за неизпълнение в размер на направените разходи от „Енергоремонт - Г.” АД за обучение на Я.Х.Е. съответно (пропорционално) на неотработения от работника 5 годишен срок, съгласно т. IV. 2. от Договор №38/23.03.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда -12.08.2020г.  до окончателното й изплащане.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Енергоремонт - Г.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Г., община Г., област Стара Загора, против Я.Х.Е., ЕГН: **********, с постоянен адрес:***. ....., искове за заплащане на сумата от 1000 лева – неустойка за неизпълнение по т. IV.2. от Договор №29/04.02.2015 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата; сумата от 3000 лева – неустойка за неизпълнение по т. IV.2. от Договор №34/27.02.2015 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата; сумата от 5000 лева – неустойка за неизпълнение по т. IV.2. от Договор №38/23.03.2015 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОСЪЖДА Я.Х.Е., ЕГН: **********, с постоянен адрес:***. ....., да заплати на „Енергоремонт - Г.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Г., община Г., област Стара Загора, сумата от 50,56 лева, представляваща направените в настоящото производство разноски, съразмерно с уважената част от исковете.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: