Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1774 06.11.2017 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд петнадесети граждански състав
На четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Светлана Янева
при секретар: Илияна Гальова
като изслуша докладваното от съдия: Светлана Янева гражданско дело № 2787/ 2012 г. по описа на БРС и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по исковата молба на Х.В.Б., ЕГН **********,*** против Г.Й.А., ЕГН **********,***. Ищецът твърди, че се легитимира като собственик на недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 07079.610.284.1.2 с адрес на имота в гр.Бургас, ул.’Славянска” № 26, ет.1, ап. 4, разположен в сграда с идентификатор № 07079.610.284 и представляващ жилище с площ от 101.38 кв.м. и на прилежащите към жилището складово помещение № 1 с площ от 4.20 кв.м и таванско помещение „И” с площ от 25.47 кв.м. и съответните идеални части от сградата със спогодба, обективирана в протокол от съдебно заседание от 12.11.1998г. Твърди се, че ответникът владее и ползва прилежащото таванско помещение ‘И” без основание въпреки сключената съдебна спогодба по приключилото с нея делбено дело. Това оспорване правата на собственост върху недвижимия имот чрез осъществяване на фактическа власт върху тавана обуславя интерес от предявяване на иск за установяване правото на собственост върху таванското помещение като прилежащо такова към имот с идентификатор № 07079.610.284.1.2 и осъждане на ответната страна на предаде владението върху вещта – прилежащото таванско помещение. Претендира се решение в този смисъл като се ангажират доказателства и се претендират разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран такъв от ответната страна, с
който искът се оспорва изцяло. Навежда се, че извършената делба по гр.дело №
1356/ 1997г. е нищожна поради неучастието на всички съсобственици на вещта към
онзи момент. Сочи се, че делбата на построените по силата на договор за групов
строеж обекти в сградата е следвало да се осъществи с участието на всички
собственици на земята, върху която е построена сградата, тъй като тази сграда е
построена на основание сключен договор за групов строеж, правата по който са
били прехвърлени от трети по делото лице като страна по договора за групов
строеж. Излага се, че въпреки че са били носители на права върху терена,
родителите на ответника, които са станали собственици и на построената и
поделена чрез съдебната делба сграда по приращение, не са участвали в
извършената делба, което я прави нищожна и като такава не легитимира ищеца като
собственик на процесното таванско помещение. В условията на евентуалност се
навежда придобивна давност в полза на ответника за периода от 15 години от
2002. В подкрепа на изложеното ангажират доказателства като претендират решение
в този смисъл вкл. и разноски.
Искът е с правно основание по чл.108 от ЗС.
От договор за групов строеж от 1990г. с нот.
заверка на подписите за строеж на триетажна жилищна сграда с партерен етаж и
подпокривно пространство на ул.’.......I в гр.Бургас и протокол към договора на
Приемателна Комисия за установяване годността на строежа, е видно, че ищецът Х.Б.
и трето по делото лице – С. Н. К. и като настойник на Н. К., са страни по
договор за строеж на сградата, съгласно който Х.Б. получава апартамент № 4,
мезонетен тип на първи и втори жилищен етаж със застроена площ в двата етажа по
50.69 кв.м., ведно с гараж № 4 с площ от 19.50 кв.м., складово помещение № 1 в
гаражния етаж със светла площ от 420 кв.м., складово помещение „И” на тавански
етаж със светла площ от 25.47 кв.м. при
граници – стълбище, двор, северен калкан, складово помещение З на Х. П., както
и проценти от идеалните части от общите части на сградата, а С. и И. К. са
получили по разпределение апартамент III, намиращ се на трети жилищен етаж с площ от
135.39 кв.м., гараж 2 със застроена площ от 17.74 кв.м., складово помещение № 3
в гаражния етаж със светла площ от 3.85 кв.м., складово помещение „Е” на
тавански етаж със светла площ от 30.14 кв.м., при граници
на тавана; калкан, двор, стълбище,
предверие, складово помещение Ж на М. П., както и 31.53 %
идеални части от сградата.
Според нотариален акт 1 по дело 2353/1990г. на нот. Д. Й. Д., ЕГН ********** и Д. Р. Д. – негова съпруга са придобили чрез замяна от С. К. и на И. К.участието си в договора за групов строеж - гореописания и правото да получат разпределения по договора за построяване апартамент на К. ведно с гаража и прилежащо таванско помещение „Е” на тавански етаж.
От удостоверение за наследници на страната по гореописаната сделка – Д. Р. Д., се установява, че след смъртта си през 1991г. тя е оставила като наследници съпруга си Й. Д. и ответника Г.Й.А..
Със съдебна спогодба, одобрена в съдебно заседание на БРС от 12.11.1998г. по гр.дело № 1356/1997г. по описа на БРС при участие на съделителите М. и Г. П., Х. П. и ищеца Х.Б. и С. К., съдът е поставил в изключителен дял на всеки един от участниците в договора за групов строеж и с разпределени обекти от построената към датата на делбата сграда, изградените обекти в нея като така ищецът Х.Б. е станал изключителен собственик на апартамент с таванско помещение И, а К. са станали изключителни собственици на апартамент и таванско помещение Е към него.
Съдът е събрал и гласни доказателства – показанията на свидетелите П. П., Х. П., С. С. и И. С., който ще кредитира и ще обсъди във връзка с направените възражения за давност, изтекла в полза на ответника.
По правото и след като взе в предвид изложените, установени на база на събраните доказателства факти, съдът намира следното:
Правният режим на договора за групов строеж е уреден в чл.192 от ЗТСУ(отм.), законът, който е действал към годината на сключване на процесния договор. По силата на посочената разпоредба, групов строеж могат да извършат две или повече лица в съсобствен парцел или по силата на отстъпено им право на строеж, на надстрояване или пристрояване на заварена сграда, или страни по договора могат да бъдат лица, които притежават съсобственически права върху поземлен имот, или по съответния ред им е учредена суперфиция. Текстът още предвижда, че права по договора могат да се прехвърлят със съгласието на останалите участници в договора - ал. 5 на чл. 192. Предвид изискванията спрямо участниците в договора за групов строеж, прехвърлянето не включва само преразпределяне на обекти в сградата, а прехвърляне на съответното вещно право върху имота или правото на строеж, което означава, че страните по договора за групов строеж са тези, които са придобили права по посочения начин до момента на завършването на сградата в груб вид. Затова тези лица имат правото да участват в разпределението на жилищните и другите обекти след построяването на сградата така, както определя и нормата на чл.192, ал.4 от ЗТСУ. Задълженията на страните по договора за групов строеж са само облигационни, като вещноправните последици настъпват едва след доброволното разпределяне на построените и предварително разпределени по ДГС обекти. В конкретния случай това разпределяне на новопостроените обекти в изградената и приета с протокола на Общинската приемателна комисия сграда, се е случило със съдебната делба, в която са участвали всички страните по ДГС и чрез която е извършено разпределението на индивидуалните обекти, предвидени по ДГС за всеки един участник в него. Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът не се легитимира като собственик на жилището си и на таванското помещение към него тъй като съдебната делба, чрез която е извършено разпределението на обектите е извършена без участието на ответника т.е на неговия праводател – Д. Р. Д., а само с първоначалните страни по ДГС, което автоматично прави делбата нищожна. И това е така, защото по смисъла на чл. 192, ал.5 от ЗТСУ отм. участник в груповия строеж може да прехвърля правата си по договора със съгласие на останалите участници в групата и такова качеството - на участник в договора за групов строеж – би могъл да придобие лице, извън първоначалните участници, само със съгласието на всички страни по договора. А такова съгласие видно от приложения нот. акт на нот. Ст.Д. не е дадено от останалите страни по ДГС от 1990г., което прави съдебната делба, с която са разпределени обектите в сградата, действителна и пораждаща всички вещноправни последици на разпределението по чл.192, ал.4 от ЗТСУ.
Това са доводите на съда да приеме при стореното от страна на ответника оспорване, че ищецът Х.Б. се легитимира като собственик на недвижим имот – апартамент с идентификатор № 07079.610.284.1.2, построен в сграда с идентификатор № 07079.610.284.1 на основание договор за групов строеж от 1990г. и съдебна делба от 12.11.1998г. по гр.дело № 1997 по описа на БРС.
Досежно второто погасяващо правото на собственост на ищеца възражение спрямо ответника – изтекла в полза на Г.А. в течение на петнадесет години давност, съдът намира, че и това твърдение остава недоказано.
От събраните показания на свидетелите П. Н. П. и Х. П. П.,
които съдът кредитира като дадени от лица с преки впечатления от живота в
сградата на ул......... още от самото начало на нейното построяване – виж показанията
на свидетеля Х. П., който е страна по ДГС и собственик на части от терена, се
установява, че между Х. и Г., а преди това между бащата на Х. и ответника Г., е
имало спорове по ползването на собствения на Х. таван. Свидетелят П. споделя,
че по силата на замяна ответникът Г. е дошъл да строи в сградата с останалите страни
по ДГС, след което Г. е придобил два апартамента и таван. Въпреки това обаче
според свидетеля П. Г. живее в тавана на Х., който е имот негов като прилежаща
площ към апартамента му. Свидетелят сочи още, че ищецът не може да ползва
тавана си, защото това помещение е окупирано от ответника Г.. Споделя спомени
от преди две, три години, когато бащата на ищеца – В. – ходил да се оплаква на
Петков за това, че направил добро като отстъпил на ответника тавана, за да си остави
там някакви вещи, но след това не му връщал ключа и не отказвал да го допусне
до помещението. Знае, че се карат и че Х. си иска тавана, който си е на бай Васил
– бащата на ищеца, и до който от около пет – шест години, нито В., нито Х. имат
достъп.
В подобна светлина са и показанията на свидетеля П.,
от чийто показания се установява, че поне от 2010г. В., а в последствие и Х.
имат проблеми с Г. по повод ползването на тяхното таванско помещение, което е
заключено от Г., който не допускал първоначално В., после и Х. да си ползват
помещението.
Давността като способ за придобиване на вещни
права върху чужда вещ е период, през който чрез фактическо упражняване на
съдържанието на правото на собственост чрез действия върху определена вещ,
упражняващият ги манифестира своето намерение да свои вещта и то по начин,
такъв че да отблъсква правата на всеки друг, който твърди че е собственик на
вещта. Периодът е законовоопределен като в хипотезата на недобросъвестно
владение върху вещта този период е десет години, през които владелецът следва
да е упражнявал трайно, непрекъснато, несъмнен, спокойно и явно фактическите
действия на пълноправния собственик върху вещта – таванското помещение, а това
не се установи по делото. Доказа се, че още от 2011г. страните в лицето на
бащата на ищеца, самият ищец Б. и ответника са в лоши отношения и постоянни
крамоли по повод на узурпирания от него таван – в който смисъл са показанията
на кредитирания от съда свидетел. А това е достатъчен мотив на съдебния състав
да приеме, че в полза на Г. не е изтекла предвидената десетгодишна давност,
която да го легитимира като собственик и чрез която да отблъсне правата на Х.
като такъв върху процесното таванско помещение.
Искът като доказан и основателен следва да бъде
уважен тъй като няма спор по делото, че таванското помещение е във фактическата
власт на Г., което всъщност е и втория елемент, подлежащ на доказване в
хипотезата на предявен ревандикационен иск.
Съдът е сезиран с искане за разноски в полза на ищеца, които по
правилото на чл.78, ал.1 от ГПК му се дължат и то в размер от 650 лева – 70
лева за държавна такса и 580 лева за възнаграждение на адвокат.
При гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК Бургаски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС
спрямо Г.Й.А.,
ЕГН **********,***, че Х.В.Б., ЕГН **********,*** е
носител на правно на собственост върху недвижим имот – таванско помещение „И” с площ от 25.47 кв.м.
(двадесет и пет точка четиридесет и седем кв.м.) като прилежаща част към апартамент с две нива с идентификатор №
07079.610.284.1.2, построен в сграда с идентификатор 07079.610.284.1, находяща
се в имот с идентификатор № 07079.610.284 в гр.Бургас, съгласно кадастралната
карта и регистри за гр.Бургас, и който апартамент е с площ от 101.38 кв.м. и
граници на ниво първо – на същия етаж 07079.610.284.1.1, под обекта - №
07079.610.284.1.6 и над обекта – няма, и на второ ниво – на същия етаж имот с №
07079.610.284.1.3 , под обекта няма и над обекта – 07079.610.284.1.4 на
основание Договор за групов строеж от 1990г. и съдебна спогодба, обективирана в
протокол от с.з. от 12.11.1998г. по гр.дело № 1356/ 1997г. по описа на БРС и ОСЪЖДА
Г.Й.А., ЕГН **********,*** да предаде на Х.В.Б., ЕГН
**********,*** владението върху
таванско помещение „И” с площ от 25.47 кв.м. (двадесет и пет точка четиридесет и седем кв.м.) като прилежаща част към апартамент с
две нива с идентификатор № 07079.610.284.1.2, построен в сграда с идентификатор
07079.610.284.1, находяща се в имот с идентификатор № 07079.610.284 в
гр.Бургас, съгласно кадастралната карта и регистри за гр.Бургас, и който
апартамент е с площ от 101.38 кв.м. и граници на ниво първо – на същия етаж
07079.610.284.1.1, под обекта - № 07079.610.284.1.6 и над обекта – няма, и на
второ ниво – на същия етаж имот с № 07079.610.284.1.3 , под обекта няма и над
обекта – 07079.610.284.1.4.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г.Й.А., ЕГН **********,*** да заплати на Х.В.Б., ЕГН
**********,*** съдебни разноски от
650 (шестстотин и петдесет лева).
Решението подлежи на обжалване пред БОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Светлана Янева
Вярно с оригинала:
И.Г.