№ 633
гр. Русе, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20214520202168 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от ИВ. СТ. СТ. до Русенския Районен съд против наказателно
постановление № 38-0002498/24.08.2021г. на Директора на РД ”Автомобилна
администрация” гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени като незаконосъобразно.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата;
вместо него се явява редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа
жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 22.07.2021г. жалбоподателят управлявал т.а. „Волво, категория N 3, с ДК№ А 63 71
МХ и прикачено към него полуремарке, категория О 4 с ДК№ А 14 35 ЕК, като извършвал
превоз на товар – въглища – от гр.Свищов за гр.Русе. В района на КПП „Хижа Приста“ бил
спрян за проверка от служители на РД „АА“ гр.Русе с оглед проверка за спазване на ЗАПр и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му. В хода на проверката било
установено, че при допустима максимална маса на състава от ППС в размер на 40 000 кг,
управляван от жалбоподателя, същата е в размер на 48 160 кг, т.е. налице е превишение от
8 160 кг. За констатираното нарушение св. А.К. съставил АУАН против жалбоподателя, а
въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му било
1
наложено административно наказание глоба в размер на 3 000 лв. за нарушение по чл.177
ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП вр.чл.139 ал.1 т.2 пр.2 вр.чл.6 ал.1 т.3 б.“а“ от Наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
производството доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, които има право на
жалба, срещу подлежащ на обжалване по съдебен ред акт и в този смисъл е допустима.
Разгледана по същество е частично основателна. В хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуални правила и правилно е приложен материалният закон. Наказателното
постановление следва да бъде изменено единствено в насока размера на наложеното
наказание, но не и към искания от защитата минимален размер от 500 лв. на санкционната
норма.
Доказателствата за извършеното нарушение са безспорни и безпротиворечиви. От
приложените към преписка писмени доказателства и разпитът на актосъставителя в съдебно
заседание безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал ППС, състоящо се от
влекач с две оси и полуремарке с три оси. Съгласно § 6 т.35 от ЗДвП допустимата
максимална маса е разрешената максимална маса на пътното превозно средство в
натоварено състояние, определена за допустима от компетентните органи. Очевидно тази
законова дефиниция във вр. с чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП препраща мълчаливо към Наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ. Съгласно чл.6 ал.1 т.3 б.“а“ от тази Наредба допустимата
максимална маса на съчленени ППС за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване за моторно превозно средство с две оси с полуремарке с три и повече оси е 40 t.
От това следва изводът, че управляваното от жалбоподателя съчленено ППС, ведно с това
не може да надвишава 40 т, за което съдът намира, че по делото има безспорно установени
доказателства. Не е основателно основното възражение на защитата, че този извод не може
да се установи единствено от кантарната бележка на л.7 от делото, видно от която
допустимата максимална маса на процесното ППС е с 8 т и 160 кг по-висока от нормативно
определената. Това е така, защото законът – нито ЗАПр , нито ЗДвП или подзаконов
нормативен акт по приложението им, вкл. Наредба № 11/03.07.2001г. не изисква
установяването на допустимата максимална маса, съответно превишаването и с нарочно
/специално средства, защото в противен случая това изрично щеше да бъде посочено, а
подобно изискване би се превърнало и в признак от обективната страна от състава на
нарушението по арг.чл.174 ал.1 от ЗДвП, чл.343б ал.1 от НК. Този извод се налага и от
сравнителното тълкуване с разпоредбата на чл.35 от Наредба № 11/03.07.2001г., където се
2
въвежда проверка (само на ГКПП и то от Агенция „Митници) със средства за измерване,
отговарящи на Закона за измерванията, но то касае влизащи и напускащи страната
извънгабаритни ППС, за които е заплатена такса и е издадено разрешително, какъвто не е
настоящият случай. Нещо повече, в цитирания от защитата текст на чл.168 ал.2 т.8 от ЗДвП
е посочено, че упълномощените от министъра на транспорта информационните технологии
и съобщенията служби имат право да ползват технически средства за измерване на
размерите, масата или натоварването на ос, т.е. използването на подобни средства е само
една възможност, а не безусловно необходимо. При това положение съдът намира, че
установяването на допустимата максимална маса на едно ППС може да се установи с всички
възможни и допустими доказателства е доказателствени средства, т.е. няма пречка
превишението да се установи от техническо средства /кантар на изпращача на товара. От
събраните по делото доказателства – представената кантарна бележка и показанията на
актосъставителя в случая се установява, че превишението над допустимата максимална маса
в случая е било 8160 кг., обстоятелство, което много добре е било известно на
жалбоподателя, доколкото той в хода на проверката сам е заявил, че знае, че е претоварен,
но отговорност следва да понесат превозвачът и товародателят. От това следва извод, че у
него е била налице и субективна страната на нарушението. Цитираната от защитата
разпоредба на чл.53 ал.1 т.7 от ЗАПр не е относима към извършеното нарушение по
никакъв начин, защото първата реквизитите на товарителницата, която не представлява
самия договор за превоз, а е превозен документ, удостоверяващ сключен договор за превоз с
цел създаване на яснота в превозните правоотношенияне представлява самия договор за
превоз, а е превозен документ, удостоверяващ сключен договор за превоз с цел създаване на
яснота в превозните правоотношенияне представлява самия договор за превоз, а е превозен
документ, удостоверяващ сключен договор за превоз с цел създаване на яснота в
превозните правоотношенияне представлява самия договор за превоз, а е превозен
документ, удостоверяващ сключен договор за превоз с цел създаване на яснота в
превозните правоотношенияне представлява самия договор за превоз, а е превозен
документ, удостоверяващ сключен договор за превоз с цел създаване на яснота в
превозните правоотношения не представлява самия договор за превоз, а е превозен
документ, удостоверяващ сключен договор за превоз с цел създаване на яснота в превозните
правоотношения, защото както бе посочено нарушението, може да се установи с всички
доказателства (в случая и кантарна бележка, като частен документ) и доказателствени
средства. Разпоредбата на чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП също както бе посочено мълчаливо
препраща към Наредба № 11/03.07.2001г., като овластява министъра на регионалното
развитие и благоустройството да издаде този нормативен акт в рамките на неговата
компетентност.не представлява самия договор за превоз, а е превозен документ,
удостоверяващ сключен договор за превоз с цел създаване на яснота в превозните
правоотношенияне представлява самия договор за превоз, а е превозен документ,
удостоверяващ сключен договор за превоз с цел създаване на яснота в превозните
правоотношенияне представлява самия договор за превоз, а е превозен документ,
удостоверяващ сключен договор за превоз с цел създаване на яснота в превозните
3
правоотношенияне представлява самия договор за превоз, а е превозен документ,
удостоверяващ сключен договор за превоз с цел създаване на яснота в превозните
правоотношенияне представлява самия договор за превоз, а е превозен документ,
удостоверяващ сключен договор за превоз с цел създаване на яснота в превозните
правоотношенияне представлява самия договор за превоз, а е превозен документ,
удостоверяващ сключен договор за превоз с цел създаване на яснота в превозните
правоотношенияне представлява самия договор за превоз, а е превозен документ,
удостоверяващ сключен договор за превоз с цел създаване на яснота в превозните
правоотношенияне представлява самия договор за превоз, а е превозен документ,
удостоверяващ сключен договор за превоз с цел създаване на яснота в превозните
правоотношения
Съдът намира, че действително наказанието следва да бъде намалено, тъй като
действително не е съобразено с критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН, но не в минималния
размер, претендиран от защитата. Съгласно чл.177 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП наказанието за
извършеното нарушение е глоба в размер от 500 лв. до 3 000 лв. В случая, като единствено
смекчаващо отговорността обстоятелство не може да не бъде отчетено липсата на
предходни наказания по ЗАПр; доколкото АНО не е представил никакви доказателства в
тази насока съдът приема, че това е първо нарушение за дееца. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство. Не може да не бъде обаче, като отегчаващо отговорността
обстоятелство сериозното претоварване на допустимата максимална маса на процесното
ППС. Претоварването е с 8160 кг, което представлява над 20 % надвишаване на максимално
допустимата маса и попада в т. 4 от Приложение № 1 "Категория на тежестта на
нарушенията от Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18 март 2016 година за
допълнение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета по
отношение на класификацията на тежките нарушения на правилата на Съюза, които могат
да доведат до загуба на добрата репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на
приложение III към Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, поради
което може да се квалифицира като възможно най-тежко нарушение. Очевидно е ,че
подобно претоварен и то особено в летния сезон много сериозно уврежда пътната
инфраструктура с всички произтичащи от това рискове за безопасността на движението.
При това положение съдът намира, че наказанието следва да бъде определено около средния
размер на санкцията, а именно в размер на 1 500лв.
При това положение съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва
да бъде изменено само в частта относно размера на наказанието.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът :
4
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 38 – 0002498/24.08.2021г. на Директора на РД
”Автомобилна администрация” гр.Русе, с което на ИВ. СТ. СТ. с ЕГН ********** му е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 3 000 лв. за нарушение по
чл.177ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП, като я намалява на 1 500 лв.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Русенския Административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5