№ 768
гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513787 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20103154 от 23.04.2021 г. по гр.д. № 35891/2020 г. по
описа на СРС, 154 с-в, поправено с Решение № 20188266/21.09.2021 г., е
признато за установено в отношенията между „Т.С.” ЕАД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* и „У.“ ЕООД, ЕИК
*******, с адрес: гр.София, бул. „*******, приземен етаж, ап.32, че „У.“
ЕООД дължи на „Т.С.” ЕАД на основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415 вр. с
чл. 59 ЗЗД сумата от 313,05 лв. - главница, представляваща сума, с която
ответникът неоснователно се е обогатил чрез потребена и незаплатена
топлинна енергия за периода м. 10.2017 г. - м.04.2019 г., ведно със законна
лихва за периода от 02.03.2020 г. до изплащане на вземането, като е
отхвърлена като неоснователна исковата претенция за сумата от 36,79 лв.
законна лихва за забава за периода 01.12.2017г. - 14.02.2020г., иска за дялово
разпределение в размер на 44,05 лв., и иска за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 7,33 лв., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 11882/2020 г. на СРС, 154 с-в.
Решението е постановено при участие на подпомагаща страна на
1
страната на ищеца – Н. АД.
Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от
ответника „У.“ ЕООД, в която се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на постановеното решение в частта, в която са уважени
предявените искове. Изложени са съображения, че решението в обжалвана
част е неправилно, поради необоснованост и като постановено в нарушение
на материалния закон.
Поддържа, че в производството не е установено потребление в имота,
както и че начислената сума за ТЕ отдадена от сградна инсталация е невярна
и неправилна. В производството не е представен акт за кубатурата на имота, а
посочената в съставените изравнителни сметки и съобщения към фактури 125
куб.м. не е съответна на реалната такава на обекта.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и
отхвърляне на исковете в цялост. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД е подала в срок отговор на въззивната
жалба, в който е изразила становище за неоснователност на въззивната жалба.
Третото лице помагач на страната на ищеца – Н. АД не е изразил
становище по подадената въззивна жалба.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие
с императивните правни норми – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира постановеното от СРС, 154-ти състав,
решение за валидно и допустимо.
По доводите за неправилност на постановеното решение изложени в
подадената жалба, съдът намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно и
субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При невъзможност на топлопреносното предприятие да търси
стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, то,
същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която норма законодателят е
предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
2
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага
от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена
възможност в други текстове на закона. Предвид изложеното и при липсата на
писмен договор въззивният съд приема, че между страните не е възникнало
валидно облигационно отношение и ищецът може да търси претендираните
суми с иска по чл. 59 ЗЗД.
При иск с посочената правна квалификация, спорното материално право
се обуславя от следните предпоставки: 1) наличие на обогатяване и
обедняване, 2) причина връзка между обогатяването и обедняването, 3) липса
на основание (конкретен юридически факт) и 4) правен интерес от
предявяването на иска при липса на възможност за защита с друг иск.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство
и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се
регулират от Закона за енергетиката. Нормата на чл. 149, ал.1, т. 3 ЗЕ
регламентира, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи
стопанска дейност. Нормата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ определя като
потребител на енергия или природен газ за стопански нужди всяко физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди,
както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. В случая
липсва спор, че писмен договор за продажба на топлинна енергия между
страните не е сключен при спазване указанията на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Поради това и помежду им не е възникнало валидно облигационно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови (стопански)
нужди.
По делото е безспорно, че процесният имот с адрес: гр.София, бул.
„*******, приземен етаж, ап.32 е собственост на ответника „У.“ ЕООД
/нот.акт № 53, том пети, рег.№ 12311, дело № 793/2005 г. на нотариус В.М. с
рег.№ 053 на НК на РБ и с район на действие – СРС-л.34 от делот она СРС/.
Установено е, че сградата, в която се намира имота е топлоснабдена.
3
Потреблението на топлинна енергия за БГВ и наличието на индивидуално
СТИ, обуславят извод, че в имота е имало и потребление на топлинна енергия
отдадена от сградна инсталация за отопление и горещо водоснабдяване.
Съгласно § 1, т. 3 от Наредба № 16-334/6.04.2007 г. за топлоснабдяването /
изм. - ДВ, бр. 99/2013 г. в сила от 15.11.2013 г. "инсталация в сграда" или
"сградна инсталация" е съвкупността от главните вертикални и хоризонтални
разпределителни тръбопроводи, включително до отоплителните тела, както и
съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната
станция до имотите на клиентите, като съгласно чл. 140, ал. 3 ЗЕ сградните
инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна
собственост, а отклоненията от сградната инсталация за отопление, както и
отклоненията от инсталациите за горещо водоснабдяване са собственост на
клиентите.
С оглед изложеното, въззивният съд приема за доказан факта, че до
имота на ответника е доставяна топлинна енергия за БГВ и такава, отдадена
от сградна инсталация през процесния период, т.е. последния е ползвал
топлинна енергия за небитови нужди, поради което следва да се приеме, че е
налице фактическия състав на чл. 59 ЗЗД - налице е спестяване на разходи,
респективно обогатяване от страна на ответника и обедняване на ищеца,
поради което искът е доказан по основание.
Имуществените облаги имат материално естество и са оценими в пари.
Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в
намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои
разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза
спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били
необходими и ответникът по иска за неоснователно обогатяване е трябвало да
ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за
тяхното връщане. В този смисъл е решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д. №
941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено
в процесния имот, е от значение единствено за доказване размера на иска,
като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до
отхвърлянето му съгласно чл. 162 ГПК. При съобразяване на показанията,
дадени в отчетите на уредите в имота и в издадените от третото лице-помагач
4
изравнителни сметки за отчетния период, въззивният съд определя размера на
иска за неоснователно обогатяване чрез спестяване на разходи за топлинна
енергия по реда на чл. 162 ГПК на сумата 313,05 лв. - главница,
представляваща сума, с която ответникът неоснователно се е обогатил чрез
потребена и незаплатена топлинна енергия за периода м.10.2017 г.-м.04.2019
г., до който размер искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
Изводът се обосновава с дадените пред първата инстанция констатации
на СТЕ, която настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК. От
заключението на съдебно - техническата експертиза се установява, че за
процесния период м. 10.2017 г. - м.04.2019 г. за имота е била начислена
единствено ТЕ отдадена от сградна инсталация в размер посочен и от
приетата съдебно-счетоводна експертиза - 313,10 лева. Според СТЕ същата е
изчислена по формула, съгласно приложението към чл. 61, т. 6.1.1 от Наредба
№ 16-334 и зависи от вида и топлофизичните особености на сградата и на
отоплителната инсталация. Съгласно заключението на техническата
експертиза изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите
по проект в сградата, който отопляем обем за процесния недвижим имот е 125
куб.м., съгласно списък за разпределение на кубатурата в жилищната сграда,
който е бил предоставен от домсъвета на ищцовото дружество. Заключението
не е оспорено от ответника по реда и в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК. Съгласно
легалната дефиниция в § 1, т. 38 ЗЕ, "отопляем обем на имот" включва обема
на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните
припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по
проект. Доводите на въззивника, че в производството не е установено какъв е
отопляемия обем на имота на ответника, съдът намира за неоснователни и
недоказани.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции постановеното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната част като правилно.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в полза на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените разноски пред
настоящата инстанция в размер на 50.00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
5
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20103154 от 23.04.2021 г. по гр.д. №
35891/2020 г. по описа на СРС, 154 с-в, поправено с Решение №
20188266/21.09.2021 г., В ЧАСТТА, с която е признато за установено в
отношенията между „Т.С.” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „******* и „У.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес:
гр.София, бул. „*******, приземен етаж, ап.32, че „У.“ ЕООД дължи на
„Т.С.” ЕАД на основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415 вр. с чл. 59 ЗЗД
сумата от 313,05 лв. - главница, представляваща сума, с която ответникът
неоснователно се е обогатил чрез потребена и незаплатена топлинна енергия
за периода м. 10.2017 г. - м.04.2019 г., ведно със законна лихва за периода от
02.03.2020 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „У.“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на "Т.С." ЕАД, ЕИК
*******, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК сумата 50.00 лв. –разноски за
въззивната инстанция.
Решението е постановено при участие на подпомагаща страна на
страната на ищеца – Н. АД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал. 3, пр. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6