РЕШЕНИЕ
№ 1500
гр. Плевен, 11.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря Румяна Илк. Конова
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20254430100768 по описа за 2025 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази
следното:
Делото е образувано по искова молба на М. Г. М. ЕГН **********
против ***, c ***, и ***, с ***, с която са предявени следните искове:
- за прогласяване на нищожност на Д***, сключен с ***, на основание
чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.
- за прогласяване на нищожност на нищожността на ***, сключен с ***
на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал. 1 пр.2 вр.с
чл.19 ал.4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП;
- за осъждане на *** да й заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД,
сумата в размер на 30 лева - недължимо платени по недействителен ***, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до
окончателното изплащане на сумата;
- за осъждане на *** да й заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД,
сумата в размер на 100 лева - недължимо платено възнаграждение за
поръчител по недействителен ***, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.
1
Ищцата твърди сключване на двата посочени договора, с двамата
ответници, като сочи че договорите са във връзка един с друг. В исковата
молба са изложени параметрите на сключения договор и плащанията по тях,
изложени са аргументи за недействителност на двата договора, съгласно
императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП и твърдения, че сумите от 30.00лв. и
от 100лв. са недължимо платени. Претендират се разноски.
Ответникът *** не оспорва сключването на договора и и пълното
заплащане към него на 1181.74лв. Не оспорва, че в ГПР не е включено
възнаграждението за поръчителство към другия ответник, счита, че то не
следва да се включва. Навежда доводи, че сключването на такъв договор е
било задължително, оспорва, че е знаел за размера на възнаграждението на
поръчителя, счита, че се касае за договор за поръчка. Моли съда да отхвърли
предявените срещу него искове, претендира разноски. Прави възражение за
присъждане разноски на ищеца, при присъждане на такива, моли те да са в
справедлив размер.
Ответникът *** не оспорва сключването на процесния договор за
потребителски кредит и договор за поръчителство, сочи че определеното
възнаграждение за поръчителство е изцяло погасено в размер на 100лв.
Описва механизма на сключване на договорите, счита, че възнаграждението
не е общ разход по кредита. Счита, че исковете са неоснователни, че договорът
за предоставяне на поръчителство е действителен. Моли съда да отхвърли
предявените искове, претендира разноски. Прави възражение за присъждане
разноски на ищеца.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по
делото доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното: От представения *** се
установява, че ищецът М. Г. М. - като кредитополучател, и *** - като
кредитор, са се договорили за сключване на договор за кредит за сумата от
1038.71лв. – от които кредит от 1000.00лв. и 38.71лв. – размер на
застрахователна премия, със срок за погасяване 31.07.2021г., 7 погасителни
вноски, ГЛП 40.00%, ГПР 48.21%, общ размер на всички плащания –
1181.74лв. В чл. 4 от договора е посочено, че ако кредитополучателят е
посочил, че ще предостави обезпечение на кредита, той следва да представи
банкова гаранция до 10 дни или да сключи договор за предоставяне на
2
поръчителство с одобрено от кредитора лице до 48 часа от подаване на
заявлението, като в последния случай одобрението на заявлението е
одобрението на кредита е до 24 часа от представяне на обезпечението. В чл. 5
ал. 2 от Договора е посочено, че кредитополучателя не е длъжен да сключва
застраховка, но ако такава се сключи чрез посредничеството на ***,
застрахователната премия се превежда от кредитора директно по банковата
сметка на застрахователя. Видно от представения по делото ***., ищецът и
ответникът *** са се договорили ответникът, в качеството си на поръчител, да
сключи договор за поръчителство с кредитора *** и да отговаря пред него
солидарно за изпълнението на всички задължения по договора за
потребителски кредит от същата дата, а ищецът да заплати възнаграждение на
поръчителя. В самия договор за поръчителство няма посочена сума за
възнаграждение. В приложение № 1 към договора за предоставяне на
поръчителство е описано задължението по основния договор за кредит, като в
т. II, т. 1 е посочено, че възнаграждението на поръчителя е в размер на
95.29лв. на месец за периода на действие на съответния договор, платимо на
месечни вноски на падежите на вноските по договора за кредит. Служебно
изчислен от съда, размерът за възнаграждение за поръчителство възлиза на
667.03лв. Ответниците признават заплащане от страна на ищцата по договора
за кредит – 30лв. над главницата, и 100лв- по договора за поръчителство.
При така събраните доказателства, съдът прави следните изводи:
Предявен е иск за прогласяване на **********за недействителен, като се сочи,
че и сумата за поръчителството следва да е включена в ГПР, уговорен в
договора. По този иск в тежест на ищеца е да докаже, че договорът за кредит е
нищожен, тъй като противоречи на императивни изисквания на закона,
включително, че оспорените клаузи на договора са неравноправни клаузи,
което води до нищожност на целия договор за кредит. В тежест на ответника е
да докаже, че оспорените клаузи на договора са действителни, включително са
договорени индивидуално. При извършване преценка относно
действителността на договора за кредит, съдът не е обвързан от посочените от
ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от
императивен характер и за тях съдът следи служебно. Ето защо, следва да се
извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на
сключения договор, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК.
Съгласно посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл. 10,
3
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Ответникът – кредитор не е
представил по делото заявлението за кредит от ищеца, за да се направи извод,
че той е имал действителната възможност да избере дали да представи
обезпечение или да избере някой от двата посочени вида обезпечение в ОУ. Не
е представен и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, за да се установи каква
преддоговорна информация кредиторът е предоставил на кредитополучателя,
и какво е включил в разходите по кредита. Не се спори между страните, че
договорът е сключен отдалечено при условията на ЗПФУР, и че е изпълнена
изискуема форма за траен носител по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Сключеният договор, и по-точно Приложение № 1 съдържа посочване на
общия размер на кредита, фиксиран лихвен процент, годишния процент на
разходите, погасителен план и условията на плащане, вкл. условията за
предсрочно погасяване на задълженията, регламентирано право на отказ от
договора. Относно наведеното твърдение от ищцата, че действителният ГПР е
различен от уговорения в договора, съдът намира следното: съгласно чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В чл. 4 от договора е посочено, че
усвояването на сумата, предмет на кредита, е обусловено от предоставяне на
банкова гаранция, което е изключително трудно изпълнимо условие, или от
поръчителство от одобрено от кредитора юридическо лице, вследствие на
което между ищеца и *** е сключен договор за предоставяне на
поръчителство срещу уговорено възнаграждение. В изпълнение на договора за
предоставяне на поръчителство е сключен договор между *** и ***, по силата
на който първото дружество се е съгласило да обезпечи задълженията на
ищеца, като вноските бъдат част от тези към кредитора. Не се оспорва от
4
ответниците, че едноличен собственик на капитала на *** е именно
кредиторът ***, което, заедно с уговореното възмездно поръчителство още
към момента на сключването на договора сочи знание у кредитора за
наличието на допълнителни суми по договора под формата на възнаграждение
за поръчителя, който именно кредиторът е упълномощен да събира. Знанието
на кредитора за сключения договор се възпроизвежда и в самото съдържание
на чл. 4 ал. 1 – в зависимост от представеното обезпечение се определя и срока
на одобрение на заявлението за кредит, което означава, че кредиторът
безспорно, и в конкретния случай - още преди изготвяне на договора, е бил
запознат с допълнителната сума по кредита. Ето защо, съдът намира, че
възнаграждението за поръчителство следва да се включи към ГПР по кредита,
тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 ДР ЗПК за общ
разход, съгласно която "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Несъмнено заплащането от ищеца на възнаграждение за поемане на
поръчителство от свързаното с кредитора дружество представлява
допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и която е
задължително условие за усвояване на кредита.
Поради изводите на съда, че на кредитора е било известно задължението
на ищеца да заплаща услугата по предоставеното поръчителство, тъй като
това е било определено като условие за отпускане и усвояване на кредита по
конкретния вид сключен договор. Доколкото в процесния случай в уговорения
ГПР не са включени всички действителни разходи, то съдът намира, че е
налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 3ПК.
При добавяне в ГПР на възнаграждението за поръчителство, което надвишава
½ от заетата сума, реалният ГПР надвишава императивната забрана на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, съгласно която той не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва, и реалния процент на разходите е прикрит. В настоящия
5
казус дори не е било необходимо да се изчислява точният размер на ГПР по
договора, т.к. е явно, че в договора той не е точно посочен, а съгласно Решение
на СЕС от 21.03.2024г. по дело C‑714/22, при неправилно посочен ГПР,
договорът се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на
неговата нищожност води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница – т.е. предвидената по
националното законодателство недействителност по чл. 22 от ЗПК. По
изложените съображения, съдът намира, че предявеният главен иск е
основателен, като следва да се прогласи недействителността на сключения
Д*** Следва да бъде уважен и предявеният във връзка с този договор иск с
правно основание чл. 55 ал. 1 пр. първо от ЗЗД за осъждане на *** да заплати
на ищеца сумата в размер на 30 лева - недължимо платени по недействителен
***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда, до окончателното изплащане на сумата. Доколкото съобразно
цитираната практика на СЕС, по недействителния договор е била дължима
само главницата, то всички други суми над нея – в този случай признатите
30лв. – са заплатени без правно основание.
Предявен против втория ответник - ***, е иск за прогласяване
нищожността на договор за предоставяне на поръчителство на различни
посочени основания, като по този иск, съдът намира следното: Този договор
не е уреден в българското законодателство, а за да възникне поръчителство по
един договор е необходимо не сключване на договор между
кредитополучателя и поръчителя, а договор за поръчителство между
кредитора и поръчителя – чл. 138 от ЗЗД. Основен елемент от този
ненаименован договор – за предоставяне на поръчителство, е
възнаграждението по него, дължимо на поръчителя *** от кредитополучателя
по основния договор. В случая, съдът констатира при уговорката между
страните в този елемент, противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26
ал. 1 от ЗЗД, поради обстоятелството, че главницата – заетата сума по
основния договор, е в размер на 1038.71 лв., а стойността на поръчителството
е в размер на 667.03лв., т.е. повече от половината от стойността на самия
кредит. Този висок размер на уговореното възнаграждение по никакъв начин
не е обоснован в договора и не може да бъде преценен като еквивалентен на
предоставената услуга, като следва да се има предвид, че по договора е имало
и застрахователна премия, което значи, че кредиторът е бил обезпечен и със
6
застраховка, освен с поръчителство. При неизпълнение на договора за кредит
и евентуално реализиране на правата на кредитора не от кредитополучателя, а
от поръчителя, последния не губи права, а има възможност да се удовлетвори
от длъжника за платеното по силата на чл. 143 от ЗЗД. Поради горното, съдът
намира, че тази уговорка в договора за предоставяне на поръчителство
противоречи на добрите нрави и е нищожна. В случая недействителността на
уговорката за възнаграждение в договора за предоставяне на поръчителство
влече нищожност на целия договор, доколкото тя е толкова съществена част от
този договор – представлява цялото насрещно задължение на
кредитополучателя, че съдът намира, че договорът не би бил сключен без тази
част – арг. от чл. 26 ал. 4, предл. последно от ЗЗД. В случая не се сочат други
отношения между страните по този договор, които биха предположили, че
поръчителят би отговарял за неизпълнението на кредитополучателя без
заплащане, напротив – кредиторът е свързано лице с поръчителя, и този
поръчител се явява „одобрено“ от него лице/чл. 4 ал. 1 от Договора за кредит/.
Поради изложеното, съдът намира, че първият предявен срещу ответника ***
иск за прогласяване на нищожност на договора за предоставяне на
поръчителство, е основателен на осн. чл. 26 ал. 1 пр.трето от ЗЗД, и следва да
бъде уважен. Основателен се явява изцяло и предявеният втори иск срещу
този ответник – за връщане на признатата от него заплатена от ищеца сума от
100лв., доколкото тя е заплатено без правно основание и подлежи на връщане
на основание чл. 55 ал. 1 пр. първо от ЗЗД.
При този изход на спора, с оглед освобождаване на ищеца от такси и
разноски по делото, следва, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът ***
да бъде осъден да заплати в полза на ПлРС държавна такса за предявените
искове, която възлиза на 50лв. за първият иск и 50.00лв. – за вторият, или
общо в размер на 100 лв., а ответникът *** да бъде осъден да заплати в полза
на ПлРС държавна такса за предявените искове, която възлиза на 50лв. за
първият иск и 50.00лв. – за вторият, или общо в размер на 100лв. По
отношение на претендираните разноски за оказаната безплатна адвокатска
помощ на ищеца, с оглед изхода на делото, следва ответникът *** да бъде
осъден да заплати на адв. Д. В. М. от ***, възнаграждение, определено от
съда. По делото е представено пълномощно и договор за оказване на
безплатна правна защита на осн. чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА – оказване на помощ на
материално затруднено лице, което е изследвано и доказано пред съда при
7
освобождаване от разноски на ищеца по делото. Поради горното, и на осн. чл.
7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС /действала под това наименование
и тази й редакция към датата на подписване на договора за правна защита/,
съдът определя размер на адвокатското възнаграждение в размер на 400.00 лв.
за двата предявени срещу този ответник иска, съобразно ниската правна
сложност на делото. С оглед представеното доказателство за регистрация на
представителя по ДДС, сумата следва да бъде присъдена ведно с ДДС – в
размер на 480лв. За последната сума следва да бъдат присъдени разноските в
полза на самия процесуален представител. На същото основание, ответникът
*** също следва да бъде осъден да заплати на представителя на ищеца
адвокатско възнаграждение за двата иска, което съдът определя също в размер
на 400лв., 480лв. с ДДС, като съобразено с правната сложност на предявените
срещу този ответник искове.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на осн. чл.26, ал.1, предложение първо от ЗЗД вр. чл. 22
от ЗПК, НИЩОЖНОСТТА на *** сключен между М. Г. М. ЕГН **********, и
***, ***, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 55, ал.1 от ЗЗД, ***, ***, да заплати на М. Г. М.,
ЕГН **********, от *** сумата от 30.00 лева, представляваща недължимо
платена сума по ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба - 05.02.2025г. до окончателното изплащане на сумата.
ПРОГЛАСЯВА, на осн. чл.26, ал.1, предложение трето от ЗЗД,
НИЩОЖНОСТТА на Договор от 14.12.2020г., за предоставяне на
поръчителство по *** сключен между М. Г. М. ЕГН **********, и ***, ***,
поради противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 55, ал.1 от ЗЗД, ***, ***, да заплати на М. Г. М.,
ЕГН **********, от *** сумата от 100.00 лева, представляваща недължимо
платена сума по ***, за предоставяне на поръчителство по ***, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 05.02.2025г. до
окончателното изплащане на сумата.
8
Разноските в полза на ищцата М. Г. М., ЕГН **********, от *** могат да
бъдат заплатени чрез пощенски запис.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК, ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на ПлРС държавна такса за предявените искове, в общ размер на 100 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК, ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на ПлРС държавна такса за предявените искове, в общ размер на 100 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.38 ал.2 от ЗА, вр. чл.78, ал.1 ГПК, ***, ***,
ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. В. М. от ***, с адрес *** сумата от 480лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на ищеца М. Г.
М., безплатно процесуално представителство и правна помощ по гр.д.
768/2025г. на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание на основание чл.38 ал.2 от ЗА, вр. чл.78, ал.1
ГПК, ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. В. М. от ***, с адрес *** сумата от
480лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на ищеца
М. Г. М., безплатно процесуално представителство и правна помощ по гр.д.
768/2025г. на ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9