РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Русе, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, II - ри състав, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА административно дело № 478 по описа за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), във връзка с
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на „Диагностично-консултативен център 2 – Русе“ (ДКЦ 2 - Русе) ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Рига“ № 35, представлявано от
управителя д-р И. Ц. Й., против Заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-224 от
08.07.2021 г. на Управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) -
София, с която на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и чл. 412, ал. 1, т. 1, чл.
412, ал. 2, чл. 413, чл. 422, ал. 1, чл. 414, ал. 1, и съответно чл. 416, ал. 1
от НРД № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между
Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020-2022 за общо 14 установени нарушения по
т.1 до т. 14 от заповедта са наложени 14 на брой санкции „Финансова неустойка“
в размер всяка от по 150 (сто и петдесет) лева или в общ размер на 2 100
лева.
Жалбоподателят не
оспорва по същество констатациите в заповедта за допуснати пропуски в
медицинската документация, но навежда довод, че същите се дължат на технически
грешки, в резултат на увеличения пациенто-поток в условията на извънредните
епидемични мерки в страната и натрупаните преумора и стрес в лекарите. На следващо
място възразява срещу размера на наложените санкции и по 14-те описани случая,
като посочва, че в нито един от случаите размерът на наложената санкция не е
определен съобразно вида на нарушението, неговата тежест и съответно
настъпилите от него вредни последици, а именно в случая се касае до формални
нарушения на изискванията за водене на медицинска документация, от които не са
произлезли вредни последици нито за пациентите, нито за възложителя по договора
– НЗОК.
По тези съображения
жалбоподателят счита, че се касае за маловажен случай на нарушения и моли на
това основание да бъде отменена оспорената заповед.
В условията на
алтернативност моли да се измени заповедта, като се намали размерът на всяка
една от 14-те санкции на определения в нормите на чл. 414, ал. 1 и чл. 416, ал.
1 от НРД № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между
Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020-2022 минимум от 50 лева.
Претендира се и
присъждане на направените в производството разноски, съгласно представен списък
на разноските с приложени към него писмени доказателства за реалното им
извършване (л. л. 57 – 61 от делото).
Ответникът по делото
– Управителят на НЗОК - София, чрез процесуалния си представител ст.
юрисконсулт А. Станчев в писмен отговор вх. № 3907 от 01.10.2021 г. по описа на
съда (л. л. 25 – 29 от делото) и допълнение на отговор № 3968 от 07.10.2021 г,
по описа на съда (л. л. 52 и 53 от делото), и в съдебно заседание в хода по
същество оспорва жалбата като неоснователна. Изразява становище, че предвид безспорността
на допуснатите нарушения и техния брой (общо 14), заповедта се явява правилна и
законосъобразна, включително относно размера на наложените санкции. Претендира
за отхвърляне на жалбата и за присъждане на разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение, като е представен и списък на разноските (л. л.
55 от делото).
След цялостна преценка
на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, както и
след обсъждане становищата на страните, съдът приема за установено следното:
По фактите
По силата на Договор
№ 180351 от 11.02.2020 г., сключен с НЗОК – София, „Диагностично-консултативен
център 2 – Русе“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Рига“
№ 35, представлявано от управителя д-р И. Ц. Й., е поело задължението да оказва
на здравноосигурените лица специализирана извънболнична медицинска помощ в
посочения обхват срещу заплащане от възложителя (л. л. 30 – 51 от делото).
Със Заповед №
РД-25-327 от 03.06.2021 г., Управителят на НЗОК - София е наредил от 07.06.2021
г. до 11.06.2021 г. да бъде извършена проверка на изпълнителя на специализирана
извънболнична медицинска помощ „Диагностично-консултативен център 2 – Русе“ ЕООД
по Договор № 180351 от 11.02.2020 г., с вид и обхват на проверката – първична,
пълна и със задача - проверка по изпълнение на Договор № 180351 от 11.02.2020
г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ, както и
контрол по изпълнението на Допълнителни споразумения №№ 9 от 03.12.2020 г., 13
от 01.02.2021 г. и 15 от 20.04.2021 г. за работа в неблагоприятни условия (л. 8
от преписката).
Резултатите от
извършената проверка са отразени в изготвения Протокол № РД-25-327-1 от
10.06.2021 г., като с направените констатации д-р Ивелин Цанков Йоцов е бил
запознат на 10.06.2021 г., когато му е връчен и препис от протокола (л. л. 8,
гръб – 19 от преписката).
В протокола се
съдържа подробно описание на общо 14 констатирани нарушения на договора с ОМП,
като същите могат да бъдат обобщени в следните групи:
-
едно
нарушение /по т. I.26.4.1/ на изискванията на чл. 158,
ал. 1 от НРД № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между
Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020-2022 и Приложение № 13 към него и чл.
55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, изразяващо се в това, че видно от посочен в
протокола конкретен амбулаторен лист на определено ЗОЛ, в който е документиран
извършен на лицето диспансерен преглед, в обективното състояние на лицето не е
описан общ клиничен статус;
-
две
нарушения /по т. I.32.4.1 и по т. I.39.4.1/ на изискванията на чл. 218, ал. 2, X от НРД № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските
дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз
за 2020-2022 и чл. 55,
ал. 2, т. 5 от ЗЗО, изразяващи се в това, че не се съхранява екземпляр от
издадено „Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“ (бл.
МЗ – НЗОК);
-
единадесет
нарушения /останалите точки/ на изискванията на чл.218, ал. 2, IБ, т. 1 и чл. 219, ал. 1 от НРД № РД-НС-01-4 от
23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна
каса и Българския лекарски съюз за
2020-2022
и Приложение № 2 към него и чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, изразяващи се в това,
че в подробно описани в протокола амбулаторни листа (общо 11 бр.) липсва подпис
на ЗОЛ (или на родител, настойник/приемен родител).
Към протокола са приложени
и съответните писмени доказателства (л. л.24 – 34 от преписката).
Със Заповед за
налагане на санкции № РД-25ЗС-224 от 08.07.2021 г. на Управителя на
Националната здравноосигурителна каса - София, на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и чл. 412, ал. 1, т. 1, чл. 412, ал. 2, чл. 413, чл. 422, ал. 1, чл. 414,
ал. 1, съответно и чл. 416, ал. 1от НРД № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за
медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския
лекарски съюз за 2020-2022 за общо 14
установени при извършената проверка нарушения са наложени по т. 1 до т. 14 от
заповедта 14 на брой санкции „Финансова неустойка“ в размер всяка от по 150 (сто
и петдесет) лева или в общ размер на 2 100 лева (л. л. 1 – 7 от
преписката).
В заповедта се
съдържа подробно описание на констатираните при проверката нарушения; дадена е
правна квалификация на същите; констатирано е, че всяко едно от тях е извършено
за първи път. Посочено е, че установените от длъжностни лица – служители на ЦУ
на НЗОК нарушения са обективирани в съставения при проверката протокол и се
доказват от събраните в рамките на проверката доказателства, приложени към
протокола.
За констатираните
нарушения управителят на НЗОК – София е определил общо 14 на брой санкции „Финансова
неустойка“, като всяка една от тях е наложена в предвидения от приложимите
норми на чл. 414, ал. 1 /за нарушението по т. 1 от заповедта/ и на чл. 416, ал.
1 /за останалите нарушения/ от НРД № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за
медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския
лекарски съюз за 2020-2022 максимален
размер от 150 лева. Органът е обосновал така определения максимален размер единствено
с довода, че размерът на санкцията е съобразен с тежестта на деянието,
представляващо нарушение, което от своя страна обуславя и налагането на
по-голяма санкция. Едва в депозирания по делото писмен отговор на жалбата се
сочи, че обстоятелството, че са констатирани 14 бр. нарушения също е обусловило
налагането на финансова неустойка в по-голям размер /но не и в максимален
такъв/.
Заповедта е получена
лично от представляващия „ДКЦ 2 – Русе“ ЕООД на 19.07.2021 г., видно от
вписания от самия него ръкописен текст с дата и подпис на лицето (л. 7 от
преписката).
Жалба срещу
заповедта за налагане на санкции е депозирана пред АдмС – Русе на 28.07.2021
г., видно от поставения в деловодството на съда щемпел с входящ номер и дата
(л. 2 от делото).
По правото
При така изяснената и
изложена по-горе в мотивите на настоящото решение фактическа обстановка и след
проверка на оспорвания административен акт, съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена
от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.
149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по
същество, жалбата се явява частично основателна,
само досежно искането да се измени заповедта за налагане на санкции, като се
намали размерът на същите на предвидения от съответните разпоредби минимален
размер.
Предмет на оспорване
пред Административен съд - Русе е Заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-224
от 08.07.2021 г. на Управителя на Националната здравноосигурителна каса - София,
с която на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и чл. 412, ал. 1, т. 1, чл. 412, ал.
2, чл. 413, чл. 422, ал. 1, чл. 414, ал. 1, съответно и чл. 416, ал. 1 от НРД №
РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната
здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020-2022 за общо 14 установени нарушения са
наложени в т. 1 до т. 14 от заповедта 14 на брой санкции „Финансова неустойка“
в размер всяка от по 150 (сто и петдесет) лева или в общ размер на 2 100
лева.
Съгласно чл. 168,
във вр. с чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт
към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се
ограничава само с тези, посочени от оспорващия.
Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, съгласно текста на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и чл.
422, ал. 1 от НРД № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между
Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020-2022. Същата се явява санкциониращият акт,
който е издаден от оправомощения за това орган след установени нарушения при
извършена по реда чл. 74 от ЗЗО и на Глава двадесета от НРД № РД-НС-01-4 от
23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна
каса и Българския лекарски съюз за
2020-2022
проверка по изпълнение на договор, сключен с ИМП. В тази връзка изцяло е
спазена разписаната в закона и НРД 2020-2022 процедура – издадена е заповед от
управителя на НЗОК, с която е наредено извършването на проверка на ИМП, която
отговаря на изискванията на чл. 397, ал. 1 от НРД 2020-2022; за извършената
проверка и установените нарушения, контролните органи са съставили протокол,
който отговаря на изискванията на чл. 401, ал. 1 от НРД 2020-2021, като
екземпляр от него е връчен на проверяваното лице, с което е спазено и
изискването на ал. 2 на чл. 401 от НРД 2020-2021. В 7-дневен срок от връчването
му, проверяваното лице не е дало становище по направените с протокола
констатации, каквото право му е дадено с разпоредбите на чл. 74, ал. 4 от ЗЗО и
чл. 402 от НРД 2020-2021.
По същество съдът
намира, че подробно описаните в заповедта нарушения са правилно установени и
безспорно доказани. Процесните санкции за тях са наложени по реда на Глава
двадесет и първа от НРД 2020-2021. И в настоящото производство по оспорване на
заповедта за налагане на санкции, ИМП не възразява, че формално е допуснало
констатираните нарушения, но навежда довод за това, че същите са резултат от
увеличения пациенто-поток в условията на извънредните епидемични мерки в
страната и натрупаните преумора и стрес в лекарите. На следващо място счита, че
процесните нарушения могат да бъдат квалифицирани като маловажен случай на
нарушение, като на това основание се прави искане оспорената заповед да бъде
отменена. Този довод на жалбоподателя се явява неоснователен, предвид текста на
разпоредбата на § 1, т. 4.1 от ДР на НРД № РД-НС-01-4 от 23.12.2019г. за
медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския
лекарски съюз за 2020-2022.
Последната разпоредба изрично изброява кои са маловажните случаи на нарушения
по смисъла на чл. 408, ал. 4 от НРД 2020-2021 за извънболничната медицинска
помощ, като констатираните нарушения не попадат в обхвата на изброените
хипотези.
В заповедта за
налагане на санкции са изложени подробни мотиви по отношение на констатираните
от проверяващите нарушения, но както основателно сочи и жалбоподателят, такива
липсват относно размера на наложената санкция „Финансова неустойка“ по
отношение на всяко едно от нарушенията, а за всички нарушения тя е определена в
максимално предвидения размер.
Съгласно приложимата
разпоредба по отношение на нарушението по т. 1 от заповедта - чл. 414, ал. 1 от
НРД № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната
здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020-2022, когато
изпълнител на извънболнична медицинска помощ наруши условията и реда за
оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2
от ЗЗО,
определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК,
налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 50 до 150 лв.
Съгласно приложимата
разпоредба по отношение на нарушенията по т. 2 до т. 14 от заповедта - чл. 416,
ал. 1 от НРД № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между
Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020-2022, когато
изпълнител на извънболнична медицинска помощ наруши установените изисквания за
работа с медицинска или финансова документация, с изключение на случаите на
явна фактическа грешка, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК,
налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 50 до 150 лв.
Обстоятелството, че
размерът на санкцията е в предвиден диапазон от долна до горна граница, не
изключва съдебния контрол за законосъобразност. Изборът, който
административният орган следва да направи в рамките на предоставената му
възможност за оперативна самостоятелност при санкциониране, също следва да бъде
мотивиран съобразно законоустановените правила. Задължение на прилагащия санкцията
орган е да съобрази вида и размера на санкцията с вида и тежестта на
констатираното нарушение, неговата поредност, броя на случаите по това
нарушение, както и с решението на арбитражната комисия, ако спорът е отнесен
към нея (чл. 413 от НРД № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности
между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020-2022). В този смисъл е и Решение № 14066 от 13.11.2020 г. на ВАС по адм. д. №
8108/2020 г., VI о.
Следва да се има
предвид, че в заповедта за налагане на санкции е записано единствено, че „размерът
на наложената санкция „Финансова неустойка“ по т. 1 до т. 14 е съобразен с
тежестта на деянието, представляващо нарушение, което от своя страна обуславя и
налагането на по-голяма санкция“. Посоченото обаче, според съда, не обосновава
извод за наличие на конкретна мотивировка, иначе дължима от административния
орган, досежно приложения размер на санкцията по отношение на всяко от
констатираните нарушения. И това е така, доколкото, както се посочи, на
практика е налице известно различие по отношение на констатираните факти, като
при по-голяма част от описаните като проверени случаи (единадесет случая) е
налице установяване на нарушение при водене на документацията, свързано с липса
на подпис на ЗОЛ (или на родител, настойник/приемен родител) в издадения
амбулаторен лист, в два от случаите е констатирано, че не се съхранява
екземпляр от издадено „Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни
процедури“ (бл. МЗ – НЗОК), а в един от случаите – че в издаден амбулаторен
лист на определено ЗОЛ, в който е документиран извършен на лицето диспансерен
преглед, в обективното състояние на лицето не е описан общ клиничен статус. В
тази връзка и не става ясно дали санкциониращият административен орган е отчел
посоченото различие в констатациите или не, като се има предвид, че е определил
една и съща по размер финансова неустойка по отношение на всяка от обсъжданите
точки от № 1 до № 14 в оспорената заповед. Безпротиворечива е практиката на ВАС
касателно това, че когато определя размера на санкцията органът следва да
изложи самостоятелни мотиви защо налага именно този размер на санкцията и при
наличие на наложена санкция в размер по-голям от минималния и липса на относими
мотиви за това, санкцията се явява необоснована, като това е основание за
изменението й от съда. В този смисъл са и Решение № 14066/2020 г. по адм. д. №
8108/2020 г., Решение № 16710/2019 г. по адм. дело № 4473/2019 г., Решение №
1651/2019 г. по адм. дело № 3536/2018 г.
Предвид изложеното и
с оглед факта, че се касае за санкционна дейност и размерът на санкциите е
даден в диапазон от долна до горна граница – от 50 до 150 лв., налагането на
санкции над минимума, в случая дори на максимума, следва да бъде задължително
мотивирано от издателя на заповедта. Едва в производството по оспорване на
заповедта, в депозирания по делото писмен отговор, процесуалният представител
на ответника посочва, че налагането на финансова неустойка в по-голям размер е
обусловено и от броя на нарушенията – 14 на брой. На първо място недопустимо е
след издаване на акта да се допълват неговите мотиви, а освен това следва да
бъде съобразено и че става въпрос за три отделни по вид нарушения, като едно от
тях касае само един случай, друго – само два, а броят на случаите по третото
нарушение е единадесет, не толкова значителен, в сравнение например с други
казуси от съдебната практика.
Съдебната проверка
относно правилното определяне на размера на наложената санкция „финансова
неустойка“ представлява проверка на съответствието на административния акт с
целта на закона - едно от изискванията за законосъобразност на акта. С оглед на
дефинираната в чл. 72, ал. 1 от ЗЗО цел и предвид предписанието на чл. 6, ал. 1 и ал. 2
от АПК, съгласно който административните органи следва да упражняват своите
правомощия по разумен начин и справедливо, а издаваните от тях административни
актове не трябва да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, която преследват, наложените санкции, посочени по т.
1 до т. 14 от процесната заповед, на основание чл.172, ал. 2 от АПК следва да бъдат намалени от настоящия
съдебен състав на предвидения от съответната приложима норма минимален размер
от 50 лева. В този смисъл е и Решение № 15288
от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6670/2020 г., VI о.
Предвид
гореизложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че санкциите по т. 1 до т.
14 от оспорената заповед следва да бъдат намалени на минимума от по 50 лева за
всяко от 14-те нарушения или общият размер на санкцията следва да бъде намален
от 2 100 лева на 700 лева.
По разноските
Във връзка със своевременно заявените претенции и на
двете страни за присъждане на разноски съдът намира, че и двете искания следва
да се уважат съразмерно на уважената част от жалбата, т. е. за жалбоподателя –
334.94 лева (2/3 от общ размер 502.40 лв., от които 50 лв. – държавна такса на
л. 6 от делото и 452.40 лв. с вкл. ДДС – възнаграждение за адвокат, съгласно
договор за правна помощ и съдействие, фактура и авизо за издадено преводно
нареждане на л. л. 58 - 61 от делото) и 33.34 лв. (1/3 от 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение по чл. 24 от Наредбата на заплащане на правната
помощ) за ответника. По компенсация ответникът следва да бъде осъден да заплати
на жалбоподателя 301.60 лева разноски.
По изложените мотиви
и на основание чл. 172 ал. 2 АПК съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-224
от 08.07.2021г. на Управителя на Националната здравноосигурителна каса - София,
с която на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и чл. 412, ал. 1, т. 1, чл. 412, ал.
2, чл. 413, чл.422, ал. 1, чл. 414, ал. 1, и съответно чл. 416, ал. 1 от НРД №
РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната
здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020-2022 за общо 14
установени нарушения по т. 1 до т. 14 от заповедта са наложени 14 на брой
санкции „Финансова неустойка“ в размер всяка от по 150 (сто и петдесет) лева
или в общ размер на 2 100 лева, като НАМАЛЯВА
санкцията „Финансова неустойка“ от 150 (сто и петдесет) лева за всяко
нарушение на 50 (петдесет) лева за
всяко едно от нарушенията по т. 1 до т. 14 от заповедта и НАМАЛЯВА общият размер на санкцията от 2 100 лева на 700 (седемстотин) лева.
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна
каса - София да заплати на „Диагностично-консултативен център 2 – Русе“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Рига“ № 35,
представлявано от управителя д-р Ивелин Цанков Йоцов, сумата от 301.60 (триста и един лева и шестдесет
стотинки) лева, съставляваща размера на направените по делото разноски,
определен по компенсация.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
Съдия: