Р Е Ш Е Н И Е № …
гр.Козлодуй, 22 юни 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, трети състав
в открито съдебно заседание на 18.06.2020 г. /осемнадесети юни две хиляди и двадесета
година/ в състав:
Районен съдия: Борислав М.
при секретаря Стела Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Б.М.
административно наказателно дело № 1 по описа на РС-Козлодуй за 2020
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
e по
чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Производството по делото е
образувано по повод жалба на А.С.Б. с ЕГН:********** ***, чрез процесуалният му
представител адв.М.С. *** срещу Наказателно
постановление № 19-0288-000586/17.12.2019г. на Началника на РУ-К. към ОД на МВР гр.Враца, с което за нарушение на чл.150А,
ал.1 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП /, на основание чл.177, ал.1, т.1
от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 300 лева.
Жалбоподателят оспорва наказателното
постановление, като моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно. Излага
доводи, че към датата на съставяне на акта, въз основа на който е издадено
обжалваното наказателно постановление е бил редовен водач, тъй като
свидетелството му за управление на МПС не е било отнето.Твърди, че с НП №18-0996-002590
от 23.07.2018г. на ОДМВР-Монтана и с НП №18-0967-001937 от 17.12.2018г. на
ОДМВР-Враца са му наложни наказания лишаване от право да управлява МПС, но
същите са му били връчени на 28.11.2019г.. Поради това към датата на проверката
– 23.11.2019г. той е бил правоспособен водач, тъй като наказателните
постановления не са му били връчени и не са били влезли в сила. Претендира
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответната страна – административно-наказващият орган
не изпраща представител, не оспорва жалбата, не сочи доказателства.
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1
от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран
субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 22.11.2019г., полицейските служители на
РУ-К. св.Ж.М., св. Н.Ц. и св. Й.Й. били на работа нощна смяна, за времето от 20.00ч. до
08.00 часа на 23.11.2019г.. Св. Й. бил в екип със своя колега П. П.,
който бил дежурен по криминална, когато в 01:00 часа на 23.11.2019г. в гр.К. на ул.“Т.“ спират за проверка лек автомобил марка „В. ***“ с рег. №********, собственост на А. А. К., а управляван от А.С.Б. с ЕГН:********** ***.
Двамата извикали за съдействие колегите си св.Ж.М. и св.Н.Ц.. При извършена
проверка в масивите на МВР, чрез техническо средство таблет и чрез справка в
ОДЧ е установено, че свидетелството за управление на МПС на водача Б. е било
обявено за отнемане/изземване. А.Б. не представил на служетилите на полицията
своето свидетелство за управление на МПС. След дадени указания от ОДЧ при
РУ-Козлодуй св.Ж.М. на длъжност „мл. автоконтрольор“ съставил на жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение за това, че на 23.11.2019г., около 01.00 часа, в гр.К. ул.“Т.“ срещу дом
номер **, с посока на движение - север управлява лек автомобил
марка „В. ***“, с рег.
№********, собственост на А. А. К. с ЕГН:**********
от гр.К., без да притежава валидно свидетелство за управление
на МПС. При извършена проверка е установено, че СУМПС е обявено за
отнемане/изземване на 17.07.2018г., с което виновно е нарушил чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
Административно-наказващият орган е приел
нарушението за установено от фактическа страна и е издал обжалваното
постановление, с което за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.177,
ал.1, т.1 от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“
в размер на 300 лева.
Наказателното постановление е връчено
лично на жалбоподателя на 19.12.2019г..
Горната фактическа обстановка се потвърждава от
разпитаните по делото като свидетели актосъставителят
Ж.М. и вписаните в акта като свидетели Н.Ц. и Й.Й..
Показанията на разпитаните по делото
свидетели са едностранни и взаимно допълващи се, поради което съдът ги
кредитира като достоверни.
Разпитан по делото като свидетел е и И. Б. К. – братовчед на жалбоподателя, който
заявява, че не е присъствал при спирането и извършването на проверката. От своя
роднина разбрал, че му съставили акт, тъй като СУМПС му било обявено за
отнемане, но в действителност не било отнето.
Описаната фактическа обстановка се
установява от приложената администартивно-наказателна преписка, представените
от жалбоподателя писмени доказателства НП №17-0967-001570 от 30.11.2017г. на
ОДМВР-Враца; Заповед за прилагане на ПАМ №14-0288-000197 от 17.12.2014г. на
ОДМВР-Враца; НП №18-0967-001937 от 17.12.2018г. на ОДМВР-Враца; Заповед за
прилагане на ПАМ №18-0996-000340 от 09.07.2018г. на ОДМВР-Монтана и НП
№18-0996-002590 от 23.07.2018г. на ОДМВР-Монтана и разпитите на свидетелите Ж.М.,
Н.Ц. и Й.Й. и И. К..
При
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достигна до
следните правни изводи:
Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление съдържат изискуемото съдържание и необходимите
реквизити, съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като не са допуснати процесуални нарушения
при съставянето им. Спазени са правилата за съставянето на акта за установяване
на административно нарушение, като същият е съставен в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали – Н.Ц. и Й.Й.,
съгласно изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН.
Впоследствие, наказателното постановление
е издадено от компетентното за това лице – Началник РУ-К. към ОДМВР-Враца, упълномощен със Заповед
№8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи в съответния
6-месечен срок от съставянето на акта, съгласно чл.34 от ЗАНН.
Според издаденото Наказателно
постановление № 19-0288-000586/17.12.2019г. на Началник РУ-К. към ОД на МВР гр.Враца, жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл.150А, ал.1 от ЗДвП. Тази норма гласи, че за да
управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за
управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да
не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Нарушаването
на тези забрани се санкционира по чл.177, ал.1 от ЗДвП с глоба от 100 до 300
лева.
В конкретния случай,
административно-наказващият орган е санкционирал жалбоподателя на основание
чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно за това, че е управлявал моторно превозно
средство, след като е бил лишен от това право по съдебен или административен
ред.
От справка за нарушител/водач, приложена
по административната преписка, в която се съдържа информация за всички
извършени от жалбоподателя А.С.Б. с ЕГН:********** *** нарушения по Закона за
движение по пътищата и от представените от процесуалния представител на
последния наказателни постановления и заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки се установява следното:
На А.С.Б. са издадени НП №18-0996-002590
от 23.07.2018г. на ОДМВР-Монтана и НП №18-0967-001937 от 17.12.2018г. на
ОДМВР-Враца, с всяко от които му е наложено наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца. И двете наказателни постановления са връчени
на жалбоподателя на 28.11.2019г. и са влезли в сила на 06.12.2018г.. Издадена е
и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0996-000340 от
09.07.2018г. на ОДМВР-Монтана, връчена на 28.11.2019г., с която на основание
чл171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетеството му
за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от
18 месеца.
От тези писмени доказателства се
установява, че на водача А.Б. на 28.11.2019г. са му връчени всички актове, с
които е постановено отнемане на свидетелството му за управление на МПС. Проверката, на последния е извършена от
полицейските служители на 23.11.2019г., на която дата му е съставен и АУАН
№37773, за това че управлява МПС без валидно свидетелство за управление, тъй
като същото било обявено за отнемане/изземване. От горното съдът достигна до
извода, че към момента на проверката и на съставянето на акта за установяване
на административно нарушение – 23.11.2019г. жалбоподателят е бил с валидно
свидетество за управление на МПС, доколкото не са му били връчени и не са били
влезли в сила НП №18-0996-002590 от 23.07.2018г. на ОДМВР-Монтана, НП
№18-0967-001937 от 17.12.2018г. на ОДМВР-Враца и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№18-0996-000340 от 09.07.2018г. на ОДМВР-Монтана, с които е постановено същото
да бъде отнето/иззето. За да се приеме, че А.С.Б. е управлявал МПС, след като е
лишен от това право по съдебен или административен ред, то трябва да има влязли
в сила наказателно постановление или съдебно решение. Тъй като, от събраните по делото
доказателства липсват данни да е бил налице влязъл в сила някой от тези актове,
то жалбоподателят е бил с валидно свидетелство за управление на МПС и същият не
е бил лишен от право да управлява МПС.
Предвид горното, съдът следва да приеме,
че извършеното деяние от жалбоподателя не съставлява нарушение и Наказателно
постановление № 19-0288-000586/17.12.2019г. на Началник РУ-К. към ОД на МВР гр.Враца, с което за
нарушение на чл.150А, ал.1 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП /, на
основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, следва да бъде отменено
от настоящата въззивна инстанция, като незаконосъобразно и неправилно издадено.
По
разноските:
Съобразно чл.63, ал.3 от ЗАНН страните
имат право на разноски по реда на АПК. В настоящия случай при този изход на
делото право на разноски има жалбоподателят А.С.Б.. По делото са представени
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, които следва да
бъдат присъдени в тежест на адниминстративнонаказващия орган ОДМВР-Враца.
Мотивиран от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, Козлодуйският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-0288-000586/17.12.2019г. на Началник РУ-К. към ОД на МВР, с което за нарушение на
чл.150А, ал.1 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП /, на основание чл.177,
ал.1, т.1 от ЗДвП, на А.С.Б. с ЕГН:********** *** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА на ОДМВР-Враца да заплати на А.С.Б. с
ЕГН:********** *** сумата от 300 лева, направени по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд- гр.Враца в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: