№ 2780
гр. София, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100510434 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20123826 от 25.05.2021г., постановено по гр.дело №10229/2015г. по описа
на СРС, ГО, 178 с-в, жалбоподателят и ответник Агенция „П.И.“ е осъден да заплати на
ищеца „ЗК У.“АД, на основание чл.213, ал.1 от КЗ(отм.) вр.чл.49 и чл.45 от ЗЗД сумата от
600,19 лева- регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета
№12110100092 по имуществена застраховка „Каско”, полица №12010170119, ведно със
законната лихва от 25.02.2015г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата от 425 лв. разноски по делото.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника Агенция „П.И.“. Жалбоподателят поддържа, че не са представени
актуални общи условия на застрахователното дружество, а протоколът за ПТП е непълен,
неточен и противоречив. Твърди, че в случая е било налице предвидимо препятствие по
смисъла на ЗДвП, липсвало и противоправно поведение на служители на ответника. Твърди
също така, че не са установени безспорно механизмът на настъпване на процесното ПТП и
настъпилите вреди, както и причинно- следствената връзка между тях. Не било установено
дали се касае за покрит риск съгласно застрахователната полица. Твърди също така
съпричиняване на вредоносния резултат. Моли решението на СРС да бъде отменено, а
искът– отхвърлен. Евентуално претендира намаляване на обезщетението поради
съпричиняване на вредоносния резултат. Претендира разноски.
1
Ответникът по жалбата „ЗК У.“АД не е подал в срок отговор на въззивната жалба. Със
становище от 15.04.2022г. оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че решението на СРС
следва да бъде потвърдено като правилно, като излага подробни съображения в тази насока.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ(отм.) вр.чл.49 и
чл.45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1 КЗ(отм.) с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Следователно, за да бъде уважен
предявения регресен иск, е необходимо да се установят следните факти и обстоятелства:
валиден договор за имуществено застраховане, в срока на действието на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
Протоколът за ПТП е официален документ (съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения) и като такъв се ползва с формална доказателствена сила
относно отразените в него факти и обстоятелства. В тежест на ответника е да установи
наличието на факти и обстоятелства, различни от посочените в представения по делото
протокол за ПТП, което не е сторено. В случая отразените в протокола за ПТП факти и
обстоятелства се потвърждават и от останалите представени по делото писмени и гласни
доказателства, както и от заключението на изслушаната АТЕ, поради което
първоинстанционният съд правилно е приел, че процесното ПТП е настъпило по описания
от ищеца механизъм. Установено е от писмените и гласните доказателства, че на посоченото
от ищеца място е било налице необезопасено препятствие на пътното платно, необозначено
по начин, позволяващ избягването му, като вследствие на удар на увредения автомобил в
2
това препятствие са причинени описаните в заведената при застрахователя преписка, щети.
Безспорно между страните е обстоятелството, мястото на настъпване на процесното
ПТП е републикански път по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за пътищата, поради което
съгласно чл.19, ал.1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 от същия закон именно ответникът длъжен да
осъществява поддържането му, включително осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение, чрез своите служители или евентуално
подизпълнители.
Не се установява съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
увредения автомобил. При управление на МПС не се изисква от водачите да знаят или
предполагат наличието на неравности, дупки или каквито и да било други препятствия по
пътя. Необозначено и несигнализирано препятствие на пътя не представлява предвидимо
препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира
скоростта така, че да може да спре.
От представената застрахователна полица със срок на действие, в който попада датата
на процесното ПТП се установява, че за лекия автомобил има валидно сключен договор за
имуществено застраховане по застраховка "Каско" при ищеца. При доказателствена тежест
на ответника, по делото не са представени каквито и да било доказателства, подкрепящи
възражението че рискът от увреждане на гуми и джанти не е покрит такъв по процесната
застрахователна полица. Индиция за обратното е извършеното плащане по процесната щета.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е заплатил на собственика на
увредения автомобил посоченото в исковата молба застрахователно обезщетение, преди
завеждането на иска.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не
повече от извършеното застрахователно плащане. Ето защо в полза на ищеца е възникнало
вземане в размер на 600,19 лева (съгласно заключението на АТЕ стойността на вредите е по-
висока), поради което искът с правно основание чл.213, ал.1 КЗ(отм.) вр.чл.49, ал.1 вр.чл.45
ЗЗД правилно е уважен в този размер.
Предвид гореизложеното въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
решението на СРС – потвърдено като правилно.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по
жалбата е направил разноски в размер на 360 лева за възнаграждение на един адвокат. Като
взе предвид фактическата и правна сложност на спора, както и минимално възможното
адвокатско възнаграждение съгласно Наредба №1 на ВАдвС съдът намира възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно.
На основание чл.280, ал.3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение №20123826 от 25.05.2021г., постановено по гр.дело
№10229/2015г. по описа на СРС, ГО, 178 с-в.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.“ да заплати на „ЗК У.“АД сумата от 360 лева (триста и
шестдесет лева)- разноски в производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4