Р Е Ш Е Н И Е
№ 39
гр. Русе, 01.11.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Съдия: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА
административно дело № 274 по
описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопорцесуалния кодекс (АПК), във
връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители
(ЗПЗП).
Образувано е по жалба на В.С. *** против Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за кампания 2018 г. изх.№ 02-180-6500/2443/31.03.2021 г., издадено от
Зам.изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което от поисканото финансово подпомагане в общ размер
на 33 491,94 лв. по четири схеми и мерки за подпомагане е оторизирана и
изплатена сума в общ размер на 2 519,03 лв. и е наложена санкция за бъдещ
период в размер на 20 063,77 лв.
В жалбата се твърди, че оспореният акт в обжалваната част
е неправилен и незаконосъобразен, постановен при нарушения както на
процедурните правила, така и на материалния закон. Наведени са доводи и за
неспазване на установената форма при издаване на уведомителното писмо, тъй като
от съдържанието му не става ясно на
какво основание е определена сумата, с която се прихващат оторизираните суми в
Таблица 1 от писмото. Посочва се, че в оспорваното писмо не се съдържа каквато
и да било информация за действията на административния орган, от които да са възникнали
задължения за жалбоподателя, в качеството му на земеделски стопанин. Липсата на
мотиви, според жалбоподателя възпрепятства възможността му да изложи конкретни
фактически и прани съображения относно тръвдяната незаконосъобразност на обжалваното
писмо.
Иска се съдът да отмени административния акт изцяло. Не
се претендира присъждане на разноски.
Ответникът – зам.изпълнителен директор на ДФ "Земеделие"
– София, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира разноски за депозит за
възнаграждение на вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лв. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от жалбоподателя.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа следното:
По делото не е спорно, че жалбоподателят В.С. *** е
регистриран като земеделски производител с Уникален регистрационен номер (УРН) 568948
в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).
На 20.04.2018 г. е подал заявление за подпомагане за кампания 2018 г. с УИН 18/040518/82851 по няколко
схеми, в т.ч. Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително
плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики, които са
благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП), Схема
за обвързано подпомагане за плодове (основна група) (СП (основна)) - л.13-15 от
преписката. В
заявлението са посочени общо 4 броя земеделски парцели, в землищата на с. Просена, с. Помен и гр. Бяла, с обща декларирана площ от 29,44
ха и конкретно заявени култури за всеки един от тях, като по СЕПП, по СПП и по
ЗДП е заявена за подпомагане цялата площ, а по СП (основна) само един парцел с
площ 11,4 ха. Към заявлението са приложени
изискуемите от нормативните актове документи.
При подаване на заявлението са извършени административни
проверки на въведените данни, с резултатите от които жалбоподателят е запознат
(л. 29 от преписката). При тези проверки е установено, че БЗС 58637-1263-1 излиза
извън площите подходящи за подпомагане за ДПП с площ от 11,39858 ха.
На 01.03.2019 г., със заповед № РД 09-229, министърът на
земеделието и храните, на основание чл. 33а, ал. 2 от Закона за подпомагане на
земеделските производители, е одобрил окончателния специализиран слой „Площи,
допустими за подпомагане“ за кампания 2018 г. (л.23-24 от делото). Не са налице
данни, а не се и твърди от страните, жалбоподателят да е оспорвал тази заповед
по отношение на заявените от ннего площи за подпомагане.
На 31.03.2021 г. е издадено уведомително писмо от зам.изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ (л. 1-4 от преписката), по силата на което е
оторизирана сума по първата схема, по която е кандидатствал жалбоподателя –
СЕПП в размер на 178,36 лв., по втората схема – СПП в размер на 125,86 лв., по
третата схема – ЗДП – в размер на 2 214,81 лв., а по схема СП (основна) няма
оторизирана сума или общо оторизирана сума в размер на 2 519,03 лв. Оторизираните
суми са получени след като административният орган е извършил намаление на
поисканите суми по схеми, както следва: по СЕПП – намаление от 5 583,93
лв., по СПП – намаление от 3 923,61 лв., по СП (основна) – намаление
20 063,77 лв. и по ЗДП – намаление от 1 401,60 лв. или обща сума на
намалението в размер на 30 972,91 лв.
В оспорения акт е посочено, че общата оторизирана сума е
изчислена чрез ИСАК след извършеване на задължителни административни проверки
и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните по
подаденото заявление за подпомагане, като тези данни са сравнени със
съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК,
поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. Посочените по-горе суми са описани в
Таблица 1 от уведомителното писмо. В нея са структурирани детайлно по схеми и
мерки както исканата сума, наложените намаления, редукции, така и оторизираната
сума. Под таблицата е направено кратко разяснение за съдържанието на всяка една
от колоните. В колона 3 „Намаления“ са посочени пет основания за наложените
намаления. Липсва конкретизация кое основание за намаление за коя схема се
отнася или дали някое от намаленията е на две или повече основания. На първо
място е посочено намаление на субсидията след извършени административни
проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в
съответното заявление – проверки за площи, заявени от повече от един кандидат,
проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими
площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ. На второ място е посочено
намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване
и/или редакция на заявлението съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г.
за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания. Третото основание за намаление е свързано с наложена ставка за
корекция (финасова дисциплина), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) №
1306/2013 и чл. 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013. Четвъртото и
петото основание за намаление са линейни намаления съгласно чл. 51, параграф 2
от Регламент (ЕС) № 1307/2013, във връзка с чл. 6, параграф 2, б. е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията
и съгласно чл. 65, параграф 2, б.в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, във връзка с
чл. 6, параграф 2, б. е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на
Комисията. Отбелязани са и съответните ставки за всяка една от четирите схеми.
В Таблица 2, по заявените от кандидата схеми и мерки,
детайлно са посочени датите на оторизация, оторизираните суми, изплатените
суми. Под таблицата – по колони, отново следват кратки обяснения на отделните
понятия и начина на формиране на отделните суми, ведно с основанията за
наложените санкции и удръжки. От тази таблица е видно, че по СЕПП оторизираната
сума е изплатена на два пъти – съответно на 18.12.2018 г. – 176,60 лв. и на
22.05.2019 г. – 1,76 лв., по СПП оторизираната сума от 125,86 лв. е изплатена
на 04.04.2019 г. и по ЗДП сумата от 2 214,81 лв. е изплатена на 24.04.2019
г.
На последно място в уведомителното писмо е посочено, че
по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19 от Делегиран
Регламент № 640/2014 на Комисията за кампания 2018 са наложени санкции за бъдещ
период в размер на 20 063,77 лв. по СП (основна). В забележка към тази
част от уведомителното писмо е вписано, че посочените суми се прихващат в
съответствие с чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията,
а ако сумите не могат да бъдат изцяло прихванати в съответствие с посочения
член в течение на три календарни години след годината на констатацията,
оставащата неиздължена сума се анулира.
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза,
която установява, че при извършване на автоматизираните административни
проверки в системта ИСАК на заявените от жалбоподателя площи, парцел с
идентификатор 59637-1263-1 с площ 11,40 ха, с цялата си площ попада извън
окончателния слой „Площи, допустими за подпомагане“ (ПДП) за кампания 2018 г.,
одобрен със Заповед № РД 09-229/01.03.2019 г. Също така част от парцел с
идентификатор 07603-1124-1-3 с площ 0,72 ха, с минимална част от площта си в
размер на 0,01 ха попада извън окончателния специализиран слой ПДП. Или общо
площта, която е заявена от жалбоподателя за подпомагане, но попада извън слоя
ПДП е 11,41 ха като БЗС 59637-1263-1 е с цялата си площ (11,40 ха) извън слоя
ПДП, а БЗС 07603-1124-1-3 – само частично с 0,01 ха.
Вещото лице е установило, че одобреният окончателен
специализиран слой ПДП е приложен правилно спряма заявените за подпомагане от
жалбоподателя площи, при което по СЕПП и СПП недопустимата площ е 11,41 ха,
установената площ е 18,03 ха, а санкционираната площ е 17, 115 ха ПРоцентът на
наддеклариране (отношението мужди недопустимата и установената площ) е 63,28 %.
По делото са приети и приложени документи – извлечения от
система ИСАК с информация за бенефициера В.С.С., съдържаща калкулации и
изчислителни резултати по отделните схеми.
При
така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен
акт съобразно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, но само по отношение на тази част от уведомителното
писмо, с която са извършени намаления на посканите суми за подпомагане и
досежно наложената санкция за бъдещ период. В тази част жалбата е
подадена от надлежна страна – адресат на оспорения акт, с правен интерес от
обжалването и в нормативно определения срок за
реализиране правото на оспорване. В частта от уведомителното писмо, с която са оторизирани
и изплатени суми по четирите схеми и мерки в общ размер на 2 519,03 лв.
жалбата е недопустима поради липса на правен интерес от оспорване. Доколкото с
жалбата е оспорва уведомителното писмо в цялост и в хода на делото
процесуалният представител на жалбоподателя е заявил, че поддържа жалбата, така
както е подадена, то производството по нея в частта на оторизираните суми
следва да бъде прекратено като недопустимо. В останалата си част,
съдът намира, че подадената жалба подлежи на разглеждане.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Предмет на оспорване пред Административен съд - Русе е
уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 год. с
изх. № 02-180-6500/2443 от 31.03.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие” - гр. София. С акта е оторизирана сума за изплащане по три от
четирите включени в писмото схеми, по които е кандидатствал земеделският
производител, като исканата сума за подпомагане е намалена и по четирите схеми.
Съгласно чл. 168
от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК съдът проверява законосъобразността на
оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.
На първо място
съдът намира, че оспореното уведомително писмо е издадено
от компетентен орган. Според
чл.
11а ал. 1, т. 1 от ЗПЗП Разплащателната агенция приема, проверява
и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване,
искания и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата
селскостопанска политика и приема, проверява и взема решение по заявки за
плащане по схеми и мерки на Общата политика по рибарство. Съответно, според чл.
11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, Държавен фонд
"Земеделие" изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на
издаване на акта за акредитация. Акредитацията в случая е налице, което не е спорно по
делото.
Съгласно
разпоредбата на чл.
20а от ЗПЗП, Изпълнителният директор
на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция (РА), като организира, ръководи
нейната дейност и я представлява, а едно от правомощията му, изброени в чл. 10
от Устройствения правилник на ДФЗ, е вземането на решения за одобряване или
отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска
политика, прилагани от Разплащателната агенция (чл. 10, т. 7 от Правилника). Съгласно ал.
4 на чл. 20а пък от ЗПЗП, Изпълнителният
директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото
на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане
на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите
на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност.
В
случая, видно от представената Заповед № 03-РД/2891/23.07.2019 г. (л. 8-10 от преписката) на
Зам. изпълнителния директор на
ДФ "Земеделие" Петя Димитрова Славчева са делегирани правомощия да
издава и подписва всички уведомителни
писма по схемите и мерките за директни плащания във връзка с подадени заявления
за подпомагане. Следователно, административният акт е издаден от компетентен
орган, действал в кръга на предоставените му правомощия.
Актът е постановен в изискуемата писмена форма, при
спазване на процедурата, визирана в закона. Уведомителното писмо обаче не
отговаря в пълнота за изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК относно формата на
тази категория актове. Съгласно цитираната
разпоредба административният акт следва да съдържа фактически и правни
основания за издаването му, т.е. да е мотивиран. Мотивите на административния
акт представляват единство от фактически и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на административния
орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено
значение и за съда при осъществяване на контрол за законосъобразност и липсата
им възпрепятства кози контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт. Съгласно
разрешението,
дадено в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите
към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му
издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на
него административен орган, но следва да е на лице изрично препращане и
позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения
административен акт.
В настоящият случай в уведомителното писмо точно в две
изречения се съдържат мотиви за издаването му, в които е посочено най-общо, че
общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни
административни проверки и/или проверки на място на данните по подаденото
заявление за подпомагане, както и че тези данни са сравнени с информацията във
външните регистри на ИСАК. Никъде в акта обаче не е посочено какви факти от
установените от административния орган при извършените задължителни
административни проверки, са обосновали намалението на исканите от заявителя
суми по всяка една от схемите. По делото липсват данни за извършени проверки на
място, а и за такива не се твърди нито от жалбоподателя, нито от ответника,
следователно административният орган визира само и единствено административни
проверки в ИСАК, като се е позовал на разпоредбата на чл. 37 ЗПЗП. Съгласно
нормата на чл.37 ал. 1 ЗПЗП Интегрираната система за
контрол включва административни проверки на подадените заявления за подпомагане
и проверки на място, а ал. 2 уточнява, че
РА извършва административни проверки на подадените
заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от
заявленията с данните в регистрите. Административните проверки се извършват
автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в административния
акт, с който се взема решение по чл.
11а, ал. 1, т. 1 по заявленията за
подпомагане. Следователно в уведомителното
писмо, което именно е акта по чл. 11а ал. 1 т. 1 ЗПЗП, е необходимо да намерят
отражение именно резултатите, до които е стигнал административния орган в
следствие на проверките. В случая, в оспореното писмо в двете таблици - Таблица
1: Оторизирани суми и Таблица 2: Извършени плащания - по схеми са посочени
исканите суми, намаленията, оторизираните суми, датите на извършеното плащане,
както и размера на изплатената сума. Тези таблици съдържат само суми, без да е
посочено фактическото и правно основание за извършените намаления. В
разясненията под Таблица 1, конкретно в тези за колона 3, е направен опит да се
посочат случаите, в които се отчитат намаления, като за част от тях са посочени
и правни основания. Но от начина на описание не става ясно кой от изброените 5
случая на намаления за коя от четирите схеми се отнася, нито пък дали всяко ото
намаленията се основава на едно или на няколко от изброените основания. Само
може да се предполага, че административният орган е имал предвид установените
при автоматчните административни проверки недопустими за подпомагане площи,
които са извън слоя ПДП, но кои са тези площи и какъв е техния размер не става
ясно от уведомителното писмо, още повече, че в резултатите от автоматичните
проверки е отразена като площи попадащи извън ДПП само площта на БЗС 59637-1263-1
– 11,40 ха и то спрямо утвърдения допустим слой за кампанията от предходната
2017 г.
Едва в първото по делото съдебно заседание процесуалният
представител на ответника предоставя докладна записка от директора на Дирекция
ДП на ДФ „Земедели“ (л. 25-27 от делото), в която се съдържат подробни
разяснения относно приетите за допустими, респективно недопустими площи от
заявените от жалбоподателя парцели. Заключението на вещото лице по назначената
СТЕ от своя страна също допринася за изясняване на въпроса каква част от
заявените първоначално от жалбоподателя парцели попадат извън одобрения от МЗХГ
специализиран слой ПДП за кампания 2018 г. В докладната записка се посочва, че
правните основания за наложените намаления, съответните ставки, така също и
начина на получаване на оторизираната сума, в съответствие с приложимите
методики, са описани под Таблица 1. Съдът намира, че цитираните по-горе в
настоящото решение разяснетия под Таблица 1 не дават сочената в докладната
записка яснота.
Съдът намира за нужно изрично да наблегне на
обстоятелството, че коментираната докладна записка, която единствена дава
някаква насока за основанията за извършените от административния орган намаления,
е документ, който не е част от административната преписка, а е създаден едво
след оспорване на процесното уведомително писмо и видно от адресата на самата
докладна записка (до директора на ОД-ДФЗ Русе – на вниманието на гравен
юрисконсулт Л.Ж.), същата е предназначена да даде разяснения на процесуалния
представител на ответника отсносно съдържанието на уведомителното писмо. Фактът,
че дори и на процесуалния представител на административния орган е необходимо
да са дадат такива пояснения сочи, че административният акт не съдържа
достатъчна яснота относно фактическите и правните основания за издаването му.
Това е и причината и жалбоподателят в жалбата си изрично да посочи, че не може
да изложи конкретни фактически и правни възражения поради това, че не открива в
административният акт фатическите и правни основания слещу които да се защити.
В уведомителното писмо липсва посочване на такива
фактически основания, които да обосновават издаването на акта в оспорената му
част. Такива се установиха едва в хода на съдебното дирене, което е
недопустимо. Не може волята на административния орган да бъде мотивирана за
първи път след издаване на административния акт, в съдебно производство по
повод оспорване на този акт. Действително няма пречка мотивите да се съдържат и
в друг документ, към който актът препраща и който е изготвен в хода на
административното производство и е приложен към преписката, но случаят не е
такъв. Административният орган се е позовал на извършени административни
проверки чрез системата ИСАК, но това не го освобождава от задължението да
отрази резултатите от тези проверки в уведомителното писмо, като именно по този
начин мотивира и акта си. Още повече, че в приложената административна преписка
се съдържат резултати от такива проверки, които обаче не съответстват напълно
на взетите под внимание факти при издаване на административния акт (липсват данни
относно площта от 0,01 ха от БЗС 07603-1124-1-3).
Налице
е пълно отсъствие на фактическото основание за постановения административен акт
в процесната му част, обективираща частичен отказ за финансово подпомагане по четирите схеми – СЕПП, СПП, СП (основна) и ЗДП,
което е абсолютно основание за неговата отмяна, по аргумент от чл. 146, т. 2 АПК. Освен това, не може да бъде осъществен и съдебен контрол на тази част от
оспореното УП, поради липса на фактическо основание за неговото постановяване,
а последното не може да бъде разгадавано през посочените правни норми, нито
допълвано от съда. В този смисъл и не следва да се обсъжда заключението по СТЕ,
което би имало значение за разрешаване на
въпроса относно материалната законосъобразност на административния акт.
По идентичен начин стои въпросът и с наложената санкция
за бъдещ период, доколкото същата се обвързва със същите констатации да
евентуално налични недопустими площи, данни за каквито не се съдържан в
административния акт, макар и частично да са налице по преписката. В случая съдът
е възпрепятстван въобще да прецени дали е налице основание за налагане на
такава санкция, а едва след отговор на този въпрос може да се коментира
поставеният от жалбоподателя въпрос дали такава санкция не е погасена по
правилото на чл. 28 от Регламент (ЕО) № 908/2014.
Крайният
извод при това положение е, че административният акт в оспорената му и
коментирана част във връзка с извършеното "намаление" по четирите схеми, е постановен при неспазване на установената форма,
поради което следва да бъде отметен, като преписката се върне за ново
произнасяне от административния орган при излагане на конкретни мотиви от
фактическа и правна страна, съобразно изискванията на закона, въз основа на
редовно проведено административно производство по установяване на фактите от
обективната действителност от значение за случая и гарантиране правото на защита на
бенефициера, при съобразяване мотивната част на настоящия съдебен акт.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 173 ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба
на В.С. ***, Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за кампания 2018 г. изх.№ 02-180-6500/2443/31.03.2021 г., издадено от
Зам.изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта му за
извършено намаление на финансовото подпомагане в общ размер на 30 972,91 лв., която сума съставлява сбора на посочените в Таблица
1: Оторизирани суми (в лева), колона "намаления" суми както и в
частта на наложената санкция за бъдещ период в размер на 20 063,77 лева.
ИЗПРАЩА
преписката, в тази й част, на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие", за ново произнасяне по същество, съобразно дадените
указания в мотивите на настоящото решение.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.С.
***, Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г. изх.№ 02-180-6500/2443/31.03.2021
г., издадено от Зам.изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в
частта му за оторизираните и изплатени на жалбоподателя суми в общ
размер на 2 519,03 лева и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 274/2021
г. по описа на АдмС – Русе в тази част.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
получаването му пред Върховния административен съд на Република България а в
частта за прекратяването – с частна жалба, подадена в 7-дневен срок.
СЪДИЯ: