Решение по дело №225/2021 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 118
Дата: 20 септември 2021 г. (в сила от 14 октомври 2021 г.)
Съдия: Атанас Василев Димитров
Дело: 20214510200225
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Бяла , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на четиринадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас В. Димитров
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно
наказателно дело № 20214510200225 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й. К. Й., ЕГН ********** от с.Копривец, обл.Русе,
ул.“Възраждане“ № 26, против Наказателно постановление № 21-0247-000564 от
27.11.2020г., издадено от Началник на РУ – Бяла при ОДМВР – Русе, с което за нарушение
на чл.638, ал.3 от КЗ му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400лв.
Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно и
неправилно, издадено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на
процесуалните правила. Иска се отмяна на постановлението и присъждане на разноските по
делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща в с.з. процесуален представител
и не взема становище по жалбата.
РП – Русе, ТО - Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 20.10.2020г., около 16.30ч., актосъставителят св. С., командир на отделение при
РУ – Бяла, извършил проверка на лек автомобил „Ситроен ЗХ“ с рег.№ Т5763МТ, в хода на
която установил, че същият е собственост на Неделчо С. Неделчев, ЕГН ********** от
гр.Търговище, а се управлявал от водача Й. К. Й.. От проверката на документите се
установило, че автомобилът нямал сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“. За извършеното нарушение на водача бил съставен АУАН, който го подписал
без възражения. С АУАН били иззети СУМПС на водача и СРМПС на автомобила, като
след представяне на сключена застраховка „ГО“ на 21.10.2020г., същите били върнати на
водача и отразено в АУАН. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и
обжалваното НП, връчено лично на 02.08.2021г.
1
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – НП № 20-0247-
000564/27.11.2020г.; заверено копие на договор за покупко-продажба на МПС от
30.05.2014г.; АУАН от 20.10.2020г., бл.№ 374846; справка за нарушител/водач на Й. К. Й.;
заверени копия на застрахователна полица за ЗЗ „ГО“ № BG/02/120002959950 контролен
талон и стикер; служебна промяна на регистрацията на МПС с рег.№ Т 5763 МТ; Заповед №
336з-1191/21.07.2016г.; протокол с рег.№ 1085р-1696/18.02.2020г. По делото се събраха
гласни доказателства, посредством проведения в съдебно заседание разпит на
актосъставителя С.. Съдът приема и кредитира както гласните, така и писмените
доказателства. Съдът намира, че актосъставителят е незаинтересован и непредубеден от
изхода на делото. Показанията му са в пълно съответствие с установената в АУАН и НП
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в
чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество е частично основателна.
Съдът намира, че актът за установяване на административното нарушение е съставен
от длъжностно лице по чл.189, ал.1 от ЗДвП, а наказателното постановление е издадено от
оправомощено лице по чл.189, ал.12 от ЗДвП, каквото се явява Началника на РУ – Бяла при
ОДМВР – Русе, упълномощен с Пълномощно с МЗ рег.№ 8121з-515 от 14.05.2018г.
Жалбоподателят възразява по отношение на възприетото от АНО и отразено в
наказателното постановление, че същият не е собственик на управляваното от него МПС,
като му е наложено и наказание по чл.638, ал.3 от КЗ, а не по чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, чийто
размер е по-нисък. Обосновава приложението на тази разпоредба, като представя договор за
покупко-продажба на МПС от 30.05.2014г. сключен между него и Неделчо С. Неделчев, по
силата на който последният му прехвърлил правото на собственост върху лекия автомобил
„Ситроен ЗХ“ с рег.№ Т5763МТ. Същият счита, че наказващия орган не е извършил пълна
проверка преди да наложи наказание относно собствеността на автомобила, като съгласно
разпоредбата на чл.144, ал.4 от ЗДвП, МВР и Нотариалната камара обменят по електронен
път информация за регистрираните МПС в страната и сключените договори.
Съдът намира, че така релевираното възражение е неоснователно. Макар
действително да е налице прехвърляне на собствеността на процесното МПС, съгласно
представения договор с нотариална заверка на подписите, това обстоятелство не е било
известно на АНО, именно по вина на водача, а не поради липса на пълноценна проверка
преди издаването на наказателното постановление. От представения договор се установява,
че собствеността върху МПС е прехвърлена на 30.05.2014г., а разпоредбата касаеща
електронния обмен на информация между МВР и Нотариалната камара е в сила от
27.12.2017г., обн. в ДВ бр.77 от 2017г. Дори и след влизането в сила обаче, не се дерогира
правилото, че собственикът е длъжен в едномесечен срок да регистрира придобитото
превозно средство по постоянния си адрес или адрес на регистрация на собственика, което е
следвало да бъде извършено в срок до 30.06.2014г., предвид представения договор.
Неизпълнението на това задължение, макар и да влече други санкционни последици, които
нямат отношение към предмета на делото, следва да се вземе предвид при формиране на
окончателния извод за виновността на наказаното лице, намерило израз в основния правен
принцип, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
Още повече, че при извършване на проверката жалбоподателят не се е легитимирал
пред полицейските служители като собственик, а е имал пасивно поведение по отношение
на това обстоятелство. Отразеното в жалбата, че същият е помолил полицаите да отиде до
2
домът си, за да вземе договора не отговаря на заявеното в съдебното заседание, че е
установил, че наложеното му наказание е като на водач – несобственик, едва с връчването
на наказателното постановление. Поради това не са били вписани възражения в АУАН и не
са направени такива в законоустановения тридневен срок от съставянето му.
Въпреки това, съдът следва да съобрази безспорно установеното фактическо
положение, а именно, че жалбоподателят е собственик на процесното МПС и като такъв е
извършил нарушение на КЗ, като е управлявал МПС без сключен валиден договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Предвид изложеното и в съответствие
с разрешенията дадени в Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021г. по тълк. дело №
1/2020г. на ВАС, съдът намира, че следва да бъде преквалифицирано нарушението в такова
по чл.638, ал.1, т.1 от КЗ и на жалбоподателя бъде наложено наказание предвидено в
посочената норма, което е в абсолютен размер от 250лв.
Не може да се сподели виждането на жалбоподателя, че НП следва да бъде изцяло
отменено, като съдът споделя изцяло доводите в посоченото тълкувателно решение –
„Упражняването на правомощието за прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемото нарушение от съда е не само гаранция за законосъобразност на
административнонаказателната дейност, но и инструмент за постигане на бързина в
правораздаването предвид правораздавателния характер на наказателното постановление и
липсата на правомощие на районния съд, след като отмени наказателното постановление, да
връща преписката на административнонаказващия орган със задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона. Обратното би значило нарушителят да остане
ненаказан при проведено пълно доказване на извършено административно нарушение от
фактическа страна, т.е. да остане ненаказано противоправно поведение, което изпълва
съдържанието на различна от посочената в наказателното постановление законова
разпоредба, който резултат противоречи на целите на административното наказание,
регламентирани в чл. 12 ЗАНН.“.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.144 от АПК вр.
с чл.78, ал.1 от ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят разноски съразмерно с
изменения размер на наложената глоба – или сумата от 112,50лв.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 21-0247-000564 от 27.11.2020г., издадено от Началник на РУ – Бяла
при ОДМВР – Русе, с което на Й. К. Й., ЕГН ********** от с.Копривец, обл.Русе,
ул.“Възраждане“ № 26, на основание чл.638, ал.3 от КЗ му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 400лв., като ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкцията в такава по
чл.638, ал.1, т.1 от КЗ и НАМАЛЯВА наложената глоба от 400лв. на 250лв.
ОСЪЖДА ОДМВР – Русе, с адрес гр.Русе, бул.“Ген. Скобелев“ № 49 да заплати на
Й. К. Й., ЕГН ********** сумата 112,50лв. разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – Русе.
3
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
4