№ 11577
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20221110167983 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
35970/09.02.2023 г./ на „****“ ЕАД срещу П. Г. П., с която са предявени установителни
искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за следните суми, представляващи
1/2 от задълженията за топлоснабден имот, находящ се в *****, с абон. № ****, а именно: 1
144.41 лв. – главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 25.11.2021 г. до изплащане на
вземането; 165.03 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 16.11.2021 г.; 10.34
лв. – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.10.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от 25.11.2021 г. до изплащане на
вземането; 2.25 лв. – мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 16.11.2021 г., за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
67308/2021 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че през исковия период е било налице облигационно отношение за
продажба на топлинна енергия за битови нужди в процесния имот с ответника в качеството
му на собственик, към което са приложими Общите условия на ищцовото дружество, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през исковия период
топлинна енергия за имота, като той не е заплащал дължимата от него 1/2 от цената,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „****“
ЕООД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.
Претенцията си за стойността на услугата дялово разпределение основава на клауза от
приложимите Общи условия.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че
1
имотът, в който е доставяна топлинната енергия, е бил собственост на баща му Г.Т. П.,
починал на 13.03.1986 г., като негови законни наследници са ответникът и още седем лица.
Излага, че е извършил отказ от наследство, вписан в особената книга на СРС под №
880/20.04.2023 г. Поради това счита, че няма качеството на клиент на топлинна енергия,
както и че не отговаря за 1/2 от задълженията за имота. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски за заповедното и исковото производства.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „****“ ЕООД изразява становище за
основателност на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за
установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 67308/2021 г. по описа на СРС, 85 състав.
Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на
подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на
заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.
С оглед очертаното в исковата молба основание на предявените искове съдът намира,
че те са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на исковата претенция за цената на доставената топлинна енергия
е необходимо ищецът да докаже пълно и главно следните обстоятелства: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между
страните; количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния
период и нейната стойност; изискуемост на вземането.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно,
когато се касае за топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти
на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153,
ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
В случая ищецът твърди, че ответникът е бил клиент на топлинна енергия през
исковия период в качеството си собственик на 1/2 ид. ч. от процесния имот.
С Определение № 16707/09.05.2023 г. е обявено за безспорно придобиването на
процесния имот от Г.Т. П. през 1978 г., както и че ответникът е негов син и законен
наследник. От Удостоверение за наследници с изх. № РИЛ23-УГ01-1722/13.04.2023 г.,
2
издадено от ****, се установява, че след смъртта си на 13.03.1986 г. Г.Т. П. е оставил като
законни наследници Л. Г.а М. – дъщеря, А. Г. П. – син, ответника П. Г. П. – син, и Ц.Д.М. –
съпруга, като последната е починала на 30.11.1997 г. и е оставила законни наследници, сред
които ответникът не е. От Съдебно удостоверение с изх. № 33886/21.04.2023 г., издадено по
гр. д. № 20487/2023 г. по описа на СРС, 37 състав, се изяснява, че ответникът е подал молба
с вх. № 108676/20.04.2023 г., с която се отказал от наследството на наследодателя Г.Т. П. и
която е вписана в специалната книга на съда под № 880/20.04.2023 г.
Съдът намира, че с вписване на валидно направения пред районния съдия отказ от
наследство, доколкото в случая не се твърди и не се доказва същото да е било прието преди
това, настъпват правните последици, изразяващи се в заличаване на наследственото
правоприемство. С отказа от наследство ответникът се лишава от включените в
наследството права и не приема включените в него задължения, с което той не само
престава да бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказът от наследство
произвежда действие от откриване на наследството /в този смисъл т. 1 от ТР №
148/10.12.1986 г. на ОСГК на ВС/.
Предвид изложеното твърдението на ищеца, че ответникът е бил собственик на 1/2
ид. ч. от процесния имот през исковия период, е недоказано, поради което не може да се
обоснове качеството му на клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.
153, ал. 1 ЗЕ. Нещо повече дори – в случая се установява, че трето лице е имало такова
качество – А. Г. П., който на 13.02.2001 г. е подал молба-декларация за откриване на
партида за процесния имот, имаща характер на предложение за сключване на договор, което
очевидно е прието от ищеца, като липсват доказателства така възникналото договорно
правоотношение между тях да е прекратено в момент, предхождащ началото на процесния
период.
След като ищецът не е доказал качеството на ответника на клиент на топлинна
енергия за битови нужди през исковия период и съответно наличието на облигационна
връзка с него, предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ за
1/2 от цената на доставената в имота топлинна енергия през този период е неоснователен,
респ. неоснователни са и исковете срещу него за 1/2 от мораторната лихва върху стойността
на доставената топлинна енергия, за 1/2 от стойността на услугата дялово разпределение и за
1/2 от мораторна лихва върху нея.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК възниква
за ответника. На същия се дължи сумата от 433 лв. – адвокатско възнаграждение за исковото
производство, което не надвишава нормативно установения минимум, поради което
възражението на ищеца с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
Относно претенцията на ответника за разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за заповедното производство съдът намира следното:
В случая поради подаденото възражение от П. /като длъжник по заповедното
3
производство/ срещу вземанията по заповедта са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК, като така образуваното исково производство е продължение на заповедното
производство. Следователно възражението няма самостоятелен характер и е само формална
предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не
израз на материалноправната защита на длъжника. Ето защо съдът намира, че по
заповедното производство не е налице акт по смисъла на чл. 81 ГПК, приключващ делото, и
не е налице основание за присъждане на разноски в полза на подалия възражение длъжник.
Освен това възмездяването за дублираща се адвокатска защита – по подаване на възражение
по чл. 414 ГПК и по защита срещу исковете по чл. 422 ГПК, е в разрез с принципа за
добросъвестност /чл. 3 ГПК/. При тези съображения съдът счита, че на ответника не се
дължат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „****“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: ****, срещу П. Г. П., ЕГН **********, с адрес: *****, по реда на чл. 422, ал. 1
вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми,
представляващи 1/2 от задълженията за топлоснабден имот, находящ се в *****, с абон. №
****, а именно: 1 144.41 лв. – главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 25.11.2021
г. до изплащане на вземането; 165.03 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до
16.11.2021 г.; 10.34 лв. – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.10.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от 25.11.2021 г. до
изплащане на вземането; 2.25 лв. – мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до
16.11.2021 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 67308/2021 г. по описа на СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА „****“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ****, да
заплати на П. Г. П., ЕГН **********, с адрес: *****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 433 лв. – разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца „****“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4