№ 1229
гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507610 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение № 15073 от 17.01.2020 г. по гр.д.№ 24893 по описа за 2019 г.
на СРС, Второ ГО, 72 състав се: ОСЪЖДА Агенция „П.И.“, ДА ЗАПЛАТИ на
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, на основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД,
сумата от 8776.40 лв., представляваща регресно вземане за платено
обезщетение за имуществени вреди от ПТП настъпило на 22.11.2018 г. на
Северна скоростна тангента, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
1533.68 лв. разноски по делото.
С решение № 20063714 от 10.03.2021 г. , постановено по чл.250 и чл.24
ГПК се:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на ответника Агенция „П.И.“,
инкорпорирана в становище пред въззивната инстанция, депозирано на
15.2.2021 г., за допълването на решението по делото.
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение №
15073 от 17.01.2020 г., постановено по гр. д. № 24893/19 г. на СРС, 72 състав,
като след осъдителната част на диспозитива на решението, да се чете „Делото
1
е разгледано с участието на третото лице-помагач на страната на ответника -
„И.е.“ АД“.
Постъпила е въззивна жалба, вх.№ 5019578 от Агенция “П.И.” ,
ответник пред СРС.
Излагат се доводи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано; същото било постановено в нарушение на материалния закон и
при неизяснена фактическа обстановка и без да са налице безспорни
доказателства и конкретни факти. Изводите на СРС били неправилни.
Неправилно съдът приел за доказано наличие на „препятствие“ на пътното
платно. „Препятствието“ не било индивидуализирано – свидетелят П. говорел
за „голям тъмен предмет“, но не можел да опише размерите му. Не било
установено на кое платно се намира този предмет. Заключението на САТЕ не
можело да служи като категорично доказателство. Съставеният протокол за
ПТП бил в противоречие с чл.179, ал.2 ГПК вр. с чл.183 ГПК и следвало да
бъде изключен от доказателствата по делото защото бил непълен, неточен и
противоречив. Протоколът за ПТП нямал обвързваща доказателствена сила
защото ПТП не било реализирано в присъствието на съставителя му. Този
протокол не бил подписан от ответника и не можело да го обвърже. Съдът
също така се бил позовал на частни свидетелстващи документи, представени
от ищеца, които не се ползвали с материална доказателствена сила.
Длъжностното лице не било изготвило снимков материал. Счита, че такъв
следвало да се изготви с оглед Наредба № 1-167/24.10.2002 г. Приложените с
исковата молба снимки не били годно доказателствено средство, защото не
били съставени по предвидения от закона ред. Посочените в тях
обстоятелства не се потвърждавали от показанията на свидетеля. Твърди, че в
случая било налице „предвидимо препятствие“ по смисъла на чл.20, ал.2
ЗДвП. Още повече, че Областното пътно управление – София не било
сигнализирало за наличие на такова препятствие / чл.165 ЗДвП и чл.13 ЗДвП/.
Заключението на САТЕ не било годно доказателство, защото било изготвено
на база представени от ищеца доказателства. Затова не можело да се приеме,
че ПТП е настъпило при твърдените в исковата молба, обстоятелства. Не била
описана скоростта с която се е движело МПС с оглед т.нар. „опасна зона за
спиране“. Не било изяснено какво е ограничило реакцията на водача, за да
избегне препятствието. Счита, че водачът бил в нарушение на чл.20, ал.2
ЗДвП. В този смисъл застрахователят не бил изяснил обстоятелствата при
2
настъпването на „застрахователното събитие“. Сочи, че не били налице
предпоставките за плащане на обезщетение. Водачът не бил тестван за
алкохол, а можело да е бил под въздействието на упойващи вещества по
време на ПТП. Застрахователят не бил събрал доказателства дали водачът не е
причинил вредите умишлено, респ. дали е нарушил технологични правила. Не
били обсъдени и другите предпоставки по ОУ отказване плащането на
обезщетение. Не ставало ясно дали застрахователят е спазил собствените си
условия. Сочи, че ликвидационния акт не бил подписан от юрисконсулт,
както и от главния счетоводител. Не ставало ясно и дали представените ОУ са
актуални към датата на произшествието защото в интернет страницата на
застрахователя били публикувани няколко ОУ. Не били събраните
доказателства за извършена проверка от страна на застрахователя за наличие
на изключен риск. Самата застрахователна полица не съдържала всички
реквизити и затова следвало да бъде изключена от доказателствата по делото.
Не били налице предпоставките на чл.49 и чл.50 ЗЗД, защото от ищеца не
било доказано, че вредите се дължат единствено на „препятствието по пътя“.
Иска се въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли
изцяло предявения иск, респ. да се произнесе за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, както и да му присъди направените разноски.
Въззиваемата страна –„ОЗК Застраховане “ ЕАД, ищец пред СРС е
депозирал отговор, с който се оспорва жалбата и иска съда да я остави без
уважение, а обжалваното с нея решение –да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Сочи, че СРС правилно бил кредитирал събраните по
делото доказателства, от които се установявало, че претенциите на ищеца са
основателни и следвало да се ангажира отговорността на АПИ. Не били
допуснати сочените от въззивника нарушения на процесуалните правила и
материалния закон. Протоколът за ПТП бил съставен на място. Освен това в
същия било отразено, че не е установено водача на увреденото МПС да се
употребил алкохол. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника – „И.е.“ АД не взема
становище по въззивната жалба.
По допустимостта на жалбата:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 23.01.2020 г.
Жалбата е подадена на 05.02.2020 г., т.е. в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК.
3
С обжалваното решение е уважена претенцията на ищеца срещу
въззивника-ответник пред СРС. Следователно е налице правен интерес от
обжалване.
Налага се извод, че въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Въззивната инстанция, обаче, намира да отбележи, че правилната
правна квалификация на иска не е чл.411 КЗ, както е приел СРС, чл.410,
ал.1,т.2 КЗ доколкото последната се явява специална пред чл.411 КЗ.
С оглед указанията в т. 2 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. и постановените по реда на
чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС № № 19 от 14.07.2016 г. по гр. д. №
3604/2015 г. ІV гр. о., 94 от 13.09.2016 г. по т. д. № 3768/2014 г. ІІ т. о. /и
сочената в тях практика/, в които е прието, че когато съдът се е произнесъл
по заявените искания, но е дал неправилна правна квалификация на
иска се касае до нарушение на материалния закон, а не до недопустимост
на решението. С оглед същността на въззивното производство, ако
въззивният съд приеме различна от дадената от първоинстанционния съд
правна квалификация, при непроменени фактически твърдения и петитум,
той следва да разреши спора по същество в съответствие с действителното
правно основание.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че са
налице всички предпоставки на законовата суброгация, както и за ангажиране
отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД. Сключеният договор за застраховка
бил действителен. Установено било застрахователното събитие. Налице бил
покрит застрахователен риск- „сблъскване с физически тела“, което се
установявало от представените по делото ОУ на ищцовото дружество по
клауза „Пълно Каско“. Това означавало, че е налице основание за заплащане
на застрахователно събитие. Плащане на обезщетение от страна на
застрахователя на застрахования /трето за спора лице/ било доказано по
4
делото; платена била сумата в размер 8761,40 лв. При това положение
застрахователят бил встъпил в правата на застрахования срещу деликвента.
Въз основа на протокола за ПТП, изслушаната САТЕ и от показанията на
разпитания свидетел било доказано, че ПТП се е състояло по начина, описан
в исковата молба, а именно, че застрахованото при ищеца МПС при движение
по северната скоростна тангента с посока на движение от бул.“Ботевградско
шосе“ към бул.“Сливница“ се удря в намиращата се на пътното платно
необезопасена и несигнализирана гума от камион в резултат на което
настъпват уврежданията. Според заключението на САТЕ тези увреждания
били в причинно-следствена връзка с реализираното ПТП. Установено било,
че АПИ е „стопанин на пътя“. Съгласно пар.1,т.14 от ДР на ЗП на АПИ било
възложено задължението за управление, изграждане, ремонт и поддържане на
републиканските пътища, включително за осигуряване на необходимите
условия за безопасно ползване на пътя, за който отговаря; в този смисъл бил и
чл.3 от ЗДвП и чл.167, ал.1 ЗДвП. Затова при неизпълнение на задълженията
отговорността на ответника следвало да бъде ангажирана. Налице било
„препятствие на пътя“ по смисъла на пар.1,т.37 от ДР на ЗДвП. От
заключението на САТЕ се установило, че стойността на повредата възлиза на
8761,40 лв., т.е. съответствала на платената от ищеца сума.
С решение от 10.03.2021 г. е оставена без разглеждане молбата на АПИ по
чл.250 ГПК за допълване на диспозитива на решението от 17.01.2020 г. с
посочване на третото лице помагач на страната на ответника поради
просрочие на същата; на основание чл.247 ГПК е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението като е посочено
третото лице помагач на страната на ответника – „И.е.“ АД.
С оглед уточнението в молбата от 09.04.2021 г. озаглавената като „въззивна
жалба“, вх.№ 25053414 от 24.03.2021 г. представлява допълнение на
въззивната жалба, вх. № 5019578 от 05.02.2020 г., а не въззивна жалба срещу
решението от 10.03.2021 г.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Относно наличието на валидно застрахователно правоотношение:
Противно на соченото от въззивника, налице е валидно сключен
договор за застраховка /л.11 /; същият е сключен в писмена форма, както и е
5
подписан. Самият договор съдържа необходимите и индивидуализиращи
характера на правоотношението, реквизити.
Видно от застрахователната полица застрахованият е декларирал, че са
му връчени, запознал се е и е приел ОУ на застрахователя.
Още повече, че самият ответник сочи, че ОУ са достъпни на интернет
страницата на ищцовото дружество.
Срокът на договора е до 24.07.2019 г., а ПТП е настъпило на 22.11.2018
г., т.е. при действието на застрахователния договор.
Относно механизма на ПТП:
Неоснователно е и възражението на въззивника за недоказаност на
обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило вследствие на
необезопасено и необозначено „препятствие“ на пътното платно.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства се установява, че на 22.11.2018 г. около 19 и 15 ч.
застрахованото при ищеца МПС при движение по северната скоростна
тангента с посока на движение от бул.“Ботевградско шосе“ към
бул.“Сливница“ в района на 6 км се удря в намиращата се на пътното платно
необезопасена и несигнализирана гума от камион в резултат на което
настъпват уврежданията- броня предна, броня задна, решетка, халогенен фар,
праг ляв, течове и др.
По делото е разпитан водачът на МПС –К.Б. П., който е посочил, че
събитието се е случило към 19 ч вечерта. Било тъмно, мокро, мъгливо и
дъждовно карал със значително по –ниска от разрешената скорост.
„Препятствието“ – гума от камион излязла веднага след завоя. Направи
маневра, но не могъл да избегне гумата вследствие на което автомобилът се
ударил с лявата си част в гумата. Това го разбрал след като отбил в
аварийната лента, където имало между 7 или 9 автомобила, които били
претърпели същият инцидент. Тъй като антифризът бил изтекъл, което
означавало радиатор, колата изобщо не можела да запали. През
застрахователя изискал пътна помощ. След четири часа /свидетелят е стоял на
местопроизшествието до 23 ч/ докато Пътна полиция, служители на която
посетили автопроизшествието и съставили протоколи за ПТП на всички
пострадали МПС-та по реда на ПТП-тата, се прибрал. Свидетелят сочи, че е
6
бил тестван за алкохол.
Гумата е била на такова място- на 5 м след завоя, така че водачът не е
можел да я забележи в по-ранен момент, за да я избегне. От останалите
водачи, които са претърпели същият инцидент разбрал, че гумата е била
прехвърляна от едното на другото платно в зависимост от това кой водач се е
сблъсквал с нея, без да е била отстранена. Никой от водачите на пострадалите
МПС-та не си е позволил да премести гумата, защото няма как да излезеш и
при тази скорост на всички камиони, които преминават по скоростната
тангента, да я преместиш; било опасно за живота. Гумата останала там.
Свидетелят сочи, че става въпрос за скоростно тангента и затова според него
не може такива пътища да са необезопасени.
По делото е представен протокол за ПТП № 1714551 от 22. 11.208 г.
като мл.автоконтрольорът, който го е съставил е отбелязал, че е посетил
местопроизшествието /л.9 по делото пред СРС/. Взета е и проба за алкохол;
наличие на такъв не е отбелязано да е констатиран. Съставителят е отбелязал
също, че е гумата е необезопасена и се намира на пътното платно като е
съставил схема на ПТП.
С оглед приетото в определение № 467 от 29.07.2009 г. по т.д.№
424/2009 г. на ВКС на РБ, ТК, ІІ ТО, съдът може да основе своите изводи на
описаната в протокола схема на ПТП и на констатацията в протокола за
наличието на препятствие на пътното платно. Действително, съобразно
чл.179, ал.1 ГПК материалната доказателствена сила на протокола обхваща
лично възприетите от длъжностното лице факти, но в случая това е спазено.
Протоколът за ПТП е съставен от полицейски служител след посещение на
място в деня на инцидента, т.е. актосъставителят лично е установил фактите
на база извършен оглед и професионална преценка на ситуацията, а не се е
доверил само на разказ и твърденията на водача; съставил е и схема,
отразяваща местоположението на увреденото МПС и гумата на пътното
платно.
Обстоятелството, че Областното управление на АПИ не е заявило, че
такава гума съществува, не означава, че ПТП не е реализирано по начина,
установен по делото. Нещо повече, това само оборва тезата на въззивника, че
отговорността му не следва да се ангажира; налице е бездействие на неговите
служители при положение, че се установява, че освен процесното МПС са
7
били увредени още няколко автомобила.
Обстоятелството, че не е представен снимковия материал на
местопроизшествието не оборва доказателствената сила на останалите
събрани по делото доказателства.
От заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото
съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/ се установява, че щетите по МПС
с рег.№ СВ **** МС са в причинно-следствена връзка със състоялото се на
22.11.2018 г. ПТП. Към този момент увреденото МПС е на 3 месеца и 28 дни
от пускане в експлоатация при което вредите следва да бъдат отстранявани
във фирмени сервизи. При ликвидацията застрахователят е използвал
представените фактури от доверен фирмен сервиз. Стойността необходима за
възстановяване на процесното МПС, определена по пазарни цени към датата
на ПТП възлиза на 8 761,40 лв./с ДДС/.
Обстоятелството, че ликвидационения акт не бил подписан от
юрисконсулт и главен счетоводител не променя изхода на спора при
положение, че е налице плащане от страна на застрахователя на
застрахования.
Относно наличието на покрит застрахователен риск:
Де факто доводите на ответника /пред СРС/ касаят позоваване на
клаузите от ОУ, изключващи отговорността на застрахователя. Видно от
представените по делото ОУ /л.115 и следв./ не е налице нито едно от
предвидените там изключения /л.117-118/
Видно от отбелязаното в самата полица налице са допълнителни
договорености „Пълно Каско“ и „Официален сервиз“ и Асистанс услуги за
територията на България и чужбина.
В раздел Втори „Каско“ е посочено и „сблъскване с или удар от МПС
и/или други физически тела, в това число ПТП, съгласно ЗДвП“.
Следователно и тези доводи на въззивника се явяват неоснователни.
Относно твърдяното съпричиняване:
Не се доказа настъпилото ПТП да е съпричинено от водача на
застрахованото МПС, тъй като препятствието на пътното платно е било
необозначено, а ответникът, чиято е тежестта, не доказва, че препятствието е
било видимо за водача, както и че е било възможно същото да бъде
8
заобиколено. Последното е останало само едно твърдение на ответника.
Липсват каквито и да е данни водачът на МПС да е употребил алкохол или
упойващи вещества; точно обратното се установява от протокола за ПТП.
Относно плащането на застрахователното обезщетение:
Обхватът на суброгационното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на
застрахования.
С оглед заключението на САТЕ, размерът на щетите е 8761,40 лв. /с
ДДС/., определен по средни пазарни цени.
Плащането е удостоверено с представените с исковата молба
платежни нареждания.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение на СРС следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Доколкото СРС не се е произнесъл по предявения като евентуален
обратен иск срещу третото лице помагач на страната на ответника, тъй като
такъв не е бил приет, виж определението от 15.10.2019 г. /л.105 по делото
пред СРС/ настоящата инстанция също не се произнася.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора обжалваното решение е правилно и в частта за
разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника не следва да се присъждат разноски за производството. На
въззиваемия разноски се следват и такива се присъждат в размер на
755,40 лв./с ДДС/- адв.възнаграждение за процесуално представителство.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Същото е неоснователно- при съобразяване с чл.7, ал.2,т.3 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения, минималния
размер ведно с ДДС възлиза на 922,58 лв.
Водим от горното Софийският градски съд,
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15073 от 17.01.2020 г. по гр.д.№ 24893
по описа за 2019 г. на СРС, Второ ГО, 72 състав, поправено с решение №
20063714 от 10.03.2021 г. при правна квалификация чл.410, ал.1,т.2 КЗ.
ОСЪЖДА Агенция П.И. /АПИ/, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“**** и адрес за кореспонденция : гр.София, бул.“****, да
заплати на „ДЗИ- Общо застраховане“, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“****,
сумата в размер на 755,40 лв./с ДДС/- адв.възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника – „И.е.“ АД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, арг. от
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10