№ 34194
гр. София, 26.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110148402 по описа за 2023 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Съдът намира, че производството по предявените установителни искове е допустимо –
същите са предявени в предвидения в чл. 415, ал. 4 ГПК едномесечен срок от получаване на
съобщението с указанията за предявяване на иск, което е станало на 02.08.2023г., а исковете
са предявени на 30.08.2023г.
Ищецът e представил писмени доказателства, които са относими и допустими, поради
което и следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Ищецът е поискал назначаването на съдебно-счетоводна експертиза с посочени в
исковата молба въпроси, което искане е насочено към установяване на релвантни по делото
спорни факти и следва да бъде уважено.
Следва да се приложи по делото ч.гр.д. № .г. по описа на СРС, 148 състав.
Неоснователно е искането на ответника, направено по реда на чл. 183 ГПК, за
представяне на доказателствата към исковата молба в оригинал, тъй като същото не е
свързано с оспорване на истинността им, а освен това същите са представени с заверен от
адвокат препис, поради което имат силата на официално заверени документи по чл. 32 ЗА, а
представянето на такъв препис е приравнено по значение на представяне на оригинала на
същия съгласно чл. 183 ГПК. Искането следва да се остави без уважение. Делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
1
ДОПУСКА изслушване на ССчЕ със задачи, формулирани в исковата при депозит в
размер на 500 лв., вносим от ищеца, в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ПРИЛАГА делото ч.гр.д. № .г. по описа на СРС, 148 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника, направено по реда на чл. 183 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 14.11.2024г. от 09.45 часа, за
когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
писмения отговор на ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаването за
установено, че ответникът „А.“ ЕООД дължи на ищеца „Б.“ ЕАД сумата от 12 960 лв.,
представляваща възнаграждение за предоставено телевизионно време за излъчване на
търговски съобщения и продуктово позициониране по Договор за излъчване на
телевизионно предаване от 2016г. за периода от м.03.2016г. до м.04.2016г., за което са
издадени фактури с № ********** от 31.03.2016г. и фактура с № . от 28.04.2016г. и сумата от
7702,40 лв., представляваща неустойка за забава плащането на главницата за периода от
11.03.2018г. до 01.03.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № .г. по описа на СРС, 148 състав.
Ищецът „Б.“ ЕАД твърди, че между него и ответника бил сключен Договор за
излъчване на телевизионно предаване от 2016 г. Твърди, че е изпълнил задълженията си по
Договора, като е излъчил предоставените от продуцента издания на предаването „А.“, но от
своя страна продуцентът не изпълнил насрещното си задължение за плащане на
възнаграждение по Договора за предоставеното от медията телевизионно време за излъчване
търговски съобщения и продуктово позициониране, включени във всяко издание на
предаването. Предмет на Договора е било създаването и използването на аудио-визуално
произведение - телевизионно предаване с наименование „А.“, като продуцентът следвало да
създаде и предостави за ползване на медията предаването при заплащане на суми, уговорени
в договора. Посочва, че продуцентът следвало да заплаща възнаграждение по чл. 11, ал. 1 от
Договора в размер на 1200,00 лв. без ДДС (1440,00 лв. с вкл. ДДС) за всяко едно издание на
предаването, дължимо до 10-то число на месеца, за който се отнасят. Сочи, че за излъчените
в четирите съботи на месец март 2016 г. телевизионни търговски съобщения и продуктово
позициониране е била издадена Фактура № **********, съгласно чл. 11, ал. 1 от Договора в
размер на 1440,00 лв. с вкл. ДДС за всяко от изданията на предаването или общо 5760,00 лв.
с включено ДДС за всички четири издания през месеца. За излъчените в петте съботи на
2
месец април 2016 г. телевизионни търговски съобщения и продуктово позициониране е
издадена Фактура № ., съгласно чл. 11, ал, 1 от Договора в размер на 1440,00 лв. с вкл. ДДС
за всяко от изданията на предаването или общо 7200,00 лв. с вкл. ДДС за всички пет издания
през месеца. Твърди, че между страните било уговорено, че в случай на неспазване на
сроковете за плащане, съгласно чл. 11, ал. 6 от Договора, продуцентът дължи на медията
неустойка в размер на 1/360 част от основния лихвен процент на Б., увеличен с двадесет (20)
пункта за всеки ден забава, считано от датата на падежа на дължимата сума. Твърди, че
ответникът изпаднал в забава, като не платил на уговорения падеж дължимата главница, с
оглед на което претендира обща дължима неустойка в размер на 7702,40 лв. за периода от
11.03.2018г. до 01.03.2021г. Твърди, че за процесните вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № .г. по описа на СРС, 148 състав, срещу дължимостта
на което ответникът възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, с оглед на което ищецът
предявява настоящите искове за установяване на вземанията си. Претендира законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.03.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „А.“ ЕООД, с който оспорва
предявените искове като недопустими и неоснователени. Не оспорва, че между страните е
бил сключен Договор за излъчване на телевизионно предаване от 2016г. с твърдяното
съдържание. Оспорва ищецът да е изпълнил задълженията си по договора за процесния
период за излъчване на телевизионно предаване на „А.“ ЕООД, за предоставяне на
технически услуги, свързани с него, за предоставяне на „А.“ ЕООД на телевизионно време за
излъчване на търговски съобщения (реклами) и за излъчване на съдържание, в което е било
включено продуктово позициониране. Отделно от това счита, че ответникът е бил в забава за
осчетоводяване на дължимите от ответника суми по договора за м.03.2016г. и м.04.2016г.,
доколкото в уговорения падеж в договора е бил до 10-о число, а фактурата за м.03.2016г. е
издадена на 31.03.2016г., а за м.04.2016г. – на 28.04.2016г., с оглед на което счита, че при
неиздадена фактура е нямало как да заплати сума по договора. Оспорва процесните фактури
да са връчвани и надлежно приети от него. Прави евентуално възражение за погасяване на
вземанията с кратката 3-годишна погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените
искове и присъждане на разноски за производството.
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника
по Договор за излъчване на телевизионно предаване от 2016г. с твърдяното съдържание, по
който той е изпълнил задълженията си за излъчването на телевизионното предаване,
предмет на договора, за процесния период, че в предаването е имало търговски съобщения и
продуктово позициониране, които са били излъчени, размерът на уговореното
възнаграждение за предоставеното телевизионно време за излъчване на твърдяното
съдържание.
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи наличието на уговорка за неустойка за забава в сключения между
3
страните договор, възникването на главен дълг и изпадането на ответника в забава в
хипотеза, която се покрива с уговорения вид неустойка, размер на дължимата неустойка.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил процесните вземания чрез плащане.
ОБЯВЯВА за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелството, че между тях е бил сключен Договор за излъчване на
телевизионно предаване от 2016г. с твърдяното в исковата молба съдържание.
УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
плащане на процесните вземания.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на
останалите факти, тежестта на доказването за които носят, като относно доказателствената
им стойност съдът ще вземе отношение с акта по същество на делото.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – координатор Мариана Николова или на
електронна поща: ********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна
спогодба може да се постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира
държавна такса в по-нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4