О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………../……………..2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА
мл.с. ТАНЯ КУНЕВА
като разгледа докладваното
от съдия мл.съдия Кунева
въззивно гражданско дело № 1781/2018 г. по
описа на ВОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 248 от ГПК и е образувано по молба вх. № 69807/25.10.2018 г.,
подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адв. Н.Б.,
с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 1738/24.10.2018 г. по настоящото дело.
В
молбата се излага, че неоснователно в полза на въззиваемото дружество е
присъдено адвокатско възнаграждение, доколкото страната вече при предходното
разглеждане на делото е претендирала юрисконсултско
възнаграждение, поради което счита, че в полза на насрещната страна следва да
бъде присъдено единствено последното, чийто размер да бъде съобразен с настоящата редакция на разпоредбата на чл.
78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП. Молителят оспорва
и присъдените за производството по чл. 303, ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС,
като сочи че не е станал причина за извършването на последните. Оспорват се и
присъдените с първоинстанционното решение разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като се излагат съображения, че размерът им следва да се
определи съобразно актуалната редакция на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В
срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от „КНМ Груп“ ЕООД, с който се изразява становище за
неоснователност на молбата, като се
оспорват възраженията на насрещната страна срещу присъденото адвокатско възнаграждение в
производството. Посочва, че страната е упражнила правото си след ангажиране на
адвокатска защита да претендира разноските сторени за нея. Излага се, че по
отношение на молителя не е налице основанието за освобождаване от задължението му
за заплащане на разноски, предвидено в чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото не само
не е признал искането, а същият чрез активно участие в производството по чл.
303 от ГПК го е оспорвал, като сам е претендирал присъждане на разноски. По
отношение на присъдените разноски в първоинстанционното производство
подчертава, че разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК действа занапред и поради
това са дължими в този размер.
За да се произнесе по молбата,
настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване на решението, а ако съдебният акт е
необжалваем - в едномесечен срок от постановяването
му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение /определение по същество на спора/ в частта за разноските.
В настоящия случай постановеното
по делото решение от 24.10.2018 г., което изменение се иска в частта за разноските,
е окончателно и не подлежи на обжалване, молбата е подадена на 25.10.2018 г.,
т.е. в едномесечния срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество
същата е неоснователна по следните
съображения:
Производството
е по реда на чл. 307, ал. 3 вр. чл. 308 ГПК е
образувано след постановяване на решение № 139/24.07.2018 г. постановено по
т.дело № 459/2018 г. по описа на ВКС, е отменено на основание чл.303, ал.1, т.1
от ГПК определение № 1909/01.06.2015 г., постановено по в.гр.дело № 919/2015 г.
на Варненски окръжен съд, с което след обезсилване на постановеното първоинстанционно решение № 231/14.01.2015 г. по гр.д. №
9918/2014 г. на ВРС, е прекратено производството по предявения от „КНМ Груп” ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби” АД иск и е върнато
делото на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените
действия по разглеждане на въззивната жалба.
Въззивната жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, е против решение № 231/14.01.2015г. по гр.д. № 9918/2014г. на ВРС,
с което въззивникът е осъден да заплати
на „КНМ Груп” ЕООД, сумата от 1299,08 лева, представляваща заплатена от праводателя
му ***по договор за цесия от 30.04.2014 г., при първоначална липса на основание
стойност на начислена с дебитно известие №**********/22.11.2010 г. за периода
от 10.01.2010 г. до 08.07.2010 г. електроенергия, след извършена корекция на
сметка за обект на потребление, находящ се в ***, с
абонатен номер № ********** и клиентски №**********, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
31.07.2014г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД,
както и да плати на „КНМ Груп” ЕООД, ЕИК *********, сумата от 470 лева, представляваща сторени
разноски в производството, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
С
решение 1738/24.10.2018 г. на ВОС е потвърден изцяло обжалвания първоинстанционен съдебен акт, като въззивникът е осъден да
заплати на насрещната страна сума в общ размер на сумата от 671,93лв., от които сумата от 325 лева за платен
адвокатски хонорар във въззивното производство и
сумата 346,93 лв. – разноски в производството пред ВКС, от които 25,99 лв.
платена държавна такса и 320,94 лв. адвокатски хонорар.
Съобразно
разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като
съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски
най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция.
Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да
бъдат възстановени по правилата на чл. 78 от ГПК.
В
настоящия случай „КНМ Груп“ ЕООД своевременно е релевирало
искането си за присъждане на разноски, като е представило списък по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателство за действителното им извършване, поради което, с
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззивникът дължи
репариране на извършените съдебно-деловодни разходи. Доколкото във въззивното производство страната е защитавана от адвокат и
е доказала заплащане на адвокатско възнаграждение, тя има право на
възстановяване на същото, като ирелевантно е дали е била представлявана от
юрисконсулт в предходен етап от правния спор. Предвид изложеното е неприложима
е и разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Неоснователни
са и възраженията на молителя срещу присъдените за производството по чл. 303,
ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС, тъй като съгласно задължителните постановки относно
приложимостта на чл. 78 от ГПК в
извънредното производството, обективирани в
Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. на ОСГТК
отмяната е се дефинира като извънредно средство за контрол на влезли в сила
съдебни актове, ползващи се със сила на пресъдено
нещо, на изчерпателно посочени основания,
обективиращи конкретен порок на акта. По
молбата за отмяна се произнася Върховният касационен съд, на който е възложена
изключителна компетентност, независимо от това инстанционно
кой съд е постановил решението, чиято отмяна се иска. Следователно Върховният
касационен съд в случая не действа като редовна инстанция, а извънинстанционно, независимо от функционалната подсъдност.
Решението, с което е уважена молба за отмяна и е възстановена висящността на спора с оглед връщане на делото за ново
разглеждане, не формира като правна последица сила на пресъдено
нещо. С него не се разрешава съдебния спор по същество, а само се възстановява висящността на процеса, чрез отмяна на неправилното
решение, имащо някой от пороците, визирани в изчерпателно изброените хипотези
на чл. 303 от ГПК. Основателността на молбата за отмяна води до ново
разглеждане на спора, който съдът при условията на общия исков процес ще
разреши с окончателно решение. При новото разглеждане на делото се прилагат
правилата на общия исков процес, неприложими в извънинстанционното
производство, по което е постановено отменителното
решение по чл. 303 от ГПК. Следователно и разноските при новото разглеждане на
делото ще бъдат разпределени съобразно правилото на чл. 78 от ГПК, включително
и тези извършени в извънредното производство по отмяна. В тази връзка,
ирелевантно е обстоятелството дали молителят е станал причина за образуване на
производството по чл. 303 от ГПК, доколкото ВКС е приел, че е налице един от лимитативно
изброените пороци в закона, обуславящ необходимост от извънреден контрол върху
влезлия в сила акт. Освен това, не е налице и основанието по чл. 78, ал. 2 от ГПК за изключване на отговорността за разноски по отношение на въззивника,
доколкото той не само, че не е признал искането на насрещната страна за отмяна
на влязлото в сила определение, но чрез активното си процесуално поведение е
оспорвал основателността на претенцията, поради което на общо основание дължи
репариране на извършените съдебно-деловодни разноски.
Искането
за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските е
неоснователно. Съдът съобразява размера на претендираното
юрисконсултско възнаграждение към датата на
произнасянето на атакуваното решение, а именно в редакцията на чл. 78, ал. 8 от ГПК към 06.04.2015 г. Това е така, защото приложими в темпорално отношение са
тези норми, които са в сила към момента на осъществяването на разхода за юрисконсултско представителство, тъй като на последващите изменения на нормите (законови и подзаконови),
регулиращи материята за юрисконсултско
възнаграждение, изрично не е придадено обратно действие.
По
изложените съображения не са налице основания за изменение на постановеното по
делото решение в частта му относно разноските, поради което молбата с правно
основание чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява неоснователна, и като такава следва да
бъде оставена без уважение.
Мотивиран
от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба
вх. № 69807/25.10.2018 г., подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адв. Н.Б., с искане за изменение в частта за разноските на
Решение № 1738/24.10.2018 г., постановено по в.гр.дело № 1781/2018 г. по
описа на ВОС.
Определението е окончателно и неподлежи на
обжалване, по аргумент на чл. 248, ал. 3 от ГПК вр.
чл. 280, ал. 3, т. 2, пр. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.