Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 34 16.03.2021 г.
Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на девети март две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА
РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА- СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Ива Рангелова разгледа докладваното от
съдията Марин Маринов
КАН дело № 23 по описа за 2021 год. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХII от Административнопроцесуалния кодекс във чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на А. В. М. от гр. Б., чрез адв. Т. У. от АК – Варна,
срещу решение № 434 от 18.12.2020 год., постановено по АНД № 447/2020 год. по
описа на Районен съд Разград. С него е потвърден електронен фиш серия К, №
2671659 на ОДМВР Разград, с който на жалбоподателя е наложена глоба от 100 лв.
на основание чл. 182, ал.1, т. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия
закон. Жалбоподателят твърди, че въззивното решение е постановено в нарушение
на материалния закон и при допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. Излагат се доводи, че М. не е управлявал
процесното МПС на посочените в
електронния фиш време и място.
Районният съд не е допуснал събиране на гласни доказателства, с цел
доказване на това обстоятелство. Твърди
се, че съдът не е обсъдил всички доказателства във връзка с извършеното
нарушение и автора на деянието. Жалбоподателят иска от съда да отмени решението на районния съд и върне
делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, а в условията на
алтернативност да постанови ново решение, с което да отмени електронен фиш.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР - Разград, чрез процесуалния си
представител – главен юрисконсулт С. М., оспорва жалбата като неоснователна.
Излага становище, че жалбоподателят е наказан като собственик на МПС, с което е
извършено нарушение и който не е
изпълнил разпоредбата на чл. 189, ал. 5, изречение второ от ЗДвП.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава
становище, че жалбата е основателна и предлага на съда да отмени въззивното
решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и
доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл.
218 ал. 2 от АПК, прие за установено
следното:
Касационната жалба, като подадена от активно
легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и
насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е
процесуално допустима.
За да постанови решението си, районният съд е приел от
фактическа страна, че на 22.03.2019 г. в 14:42 ч., в гр. Цар Калоян по ул.”Дунав”
№ 40 в посока гр. Разград., с автоматизирано техническо средство било установено
и заснето движение със скорост от 74 км/ч, при разрешена 50 км/ч, на МПС – Рено
Еспейс с рег. № ********. Посочено е, че са
приспаднати - 3км./ч. грешка на техническото средство. Нарушението е заснето с
автоматизирано техническо средство СПУКС ARH CAM S1. Прието е, че е нарушен чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП
е наложена глоба в размер на 100 лв. с електронен фиш. Към преписката са
приложени снимка № 11743D2/0024801,
заснета от техническото средство, справка за регистрацията на МПС, протокол от
проверка № 15-С-ИСИ/13.06.2018г., удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, протокол за използване на АТСС за дата 22.03.2019 г., писма,
декларация от А. М. от 04.06.2020 г., разписка за връчване, молба до ЗК
Олимпик България /без дата и входящ номер/, уведомление от ЗК Олимпик изх.№
362369/10.04.2019 г., писмо Рег. № 330600/14501/09.06.2020 г. по
регистъра на ОДМВР – Разград, адресирано до М., с което му е отказано анулиране на четири електронни
фиша, включително и процесният. В хода на въззивното производство съдът е приел
като доказателства по делото и предварителен договор за покупко-продажба
на процесния автомобил от 28.01.2019
год., сключен между М. и М. Х. М. с ЕГН ********** от с. П. и справка от
сектор Пътна полиция при ОДМВР- Добрич, че върху процесния автомобил е наложена
забрана за продажба и регистрацията му е прекратена служебно но 20.04.2018 г.
При
така установените факти, районният съд приел от правна страна, че ЕФ отговаря
на изискванията на чл. 189, ал.4 и ал.8
от ЗДвП, като са посочени всички съставомерни признаци на описаното в него
административно нарушение, санкционната норма и размера на наложената санкция. Техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението на жалбоподателя отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП и
на тези в специалната Наредба № 8121з- 532/12.05.2015г. на Министъра на
вътрешните работи. Същото е технически изправно и годно, поради което
нарушението е установено по несъмнен начин от обективна страна. Жалбоподателят не е представил към
декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП, копие от свидетелството за управление на
МПС на лицето, на което е предоставил
автомобила си.
Районният съд приел твърденията на
жалбоподателя, че е предоставил владението на автомобила на лице М. Х. М., с когото е
сключил предварителен договор за продажба, за неоснователни и неотносими към
административно наказателното производство. Счел е, че представеният
предварителен договор за покупко-продажба, не може да породи правно действие,
тъй като много преди него регистрацията на автомобила е прекратена служебно, за
което е бил уведомен жалбоподателят. Процесният предварителен договор не е представен при подаване на декларацията
и същият се представя с цел избягване на отговорност. Ето защо следва да се
приеме, че на инкриминираната дата автомобилът е управляван от неговия
собственик- жалбоподателя М.
Разградският административен съд
намира въззивното решение за правилно, като краен резултат. Изводът на районния
съд, че ЕФ серия К, № 2671659 на ОДМВР
Разград, издаден срещу касатора, е правилен, но
не на посочените от него основания.
Съгласно
разпоредбата на чл. 188, ал. 1, от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
Тази норма е специална спрямо общата норма на чл.
24, ал. 1 от ЗАНН,
която регламентира строго личния характер на отговорността. Според чл. 189, ал.
5 от ЗДвП електронният фиш по ал. 4, какъвто е процесният, се връчва на лицето
по чл.
188, ал. 1
или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на
определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол. В 14-дневен
срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за
извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
От доказателствата по делото
безспорно се установява, че обжалваният пред Разградския районен съд ЕФ е
издаден на А.
М. в качеството му
на собственик на процесния автомобил към 22.03.2020 год., когато е установено
автомобилът да се движи с по-висока от
разрешената скорост в населено място. ЕФ
е връчен на М.
на 29.04.2020 год. На 04.05.2020 год. М. е подал декларация, че на 28.01.2019
год. след като се е убедил, че е
правоспособен водач е предоставил посочения в ЕФ автомобил на лицето М. Х. М., с постоянен адрес *****, и че на
22.03.2019 год. автомобилът е бил в негово владение, но не е приложил копие на свидетелството за управление на МПС
на лицето-извършител на
нарушението, съгласно изискването чл. 189, ал. 5 от ЗДвП
С писмо с рег. №
330600-14501/09.06.2020 г. на началникът
на Отдел „Охранителна полиция” при ОДМВР Разград, ответникът М. е уведомен, че четири електронни
фиша, сред които и процесният, няма да бъдат анулирани, тъй като М. е собственик на автомобила – няма
представен договор с нотариална заверка на подписа за продажба на автомобила и
че не е представена писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението и копие на СУМПС. Установява се, че в ЕФ
изрично е указана и ясно изписана възможността да се подаде на основание чл. 189, ал. 5 от ЗДвП писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на МПС.
В случая в подадената от М. декларация, той посочва, че на 22.03.2019
год. собственият му автомобил е управляван от друго лице, на което е предало
автомобила на 28.01.2019 год., но не е представил и копие от СУМПС на посоченото в декларацията лице, както
изисква чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, която от своя страна е специална по отношение
на чл. 188, ал. 1 от същия закон, която изисква само собственикът да посочи на
кого е предоставил автомобила.
След като М. не е изпълнил точно разпоредбата на
чл. 189, ал. 5 изречение второ от ЗДвП, законът е предвидил той лично да понесе
отговорността, заради обстоятелството, че е собственик на автомобила, с който е
извършено нарушението, а не, защото лично той е управлявал автомобила по
времето, когато е констатирано нарушението.
Както правилно е приел
районния съд нарушението е установено с годно техническо средство, което е
използвано съобразно изискванията на Наредба № 8121з- 532/12.05.2015г. на
Министъра на вътрешните работи. Липсата на снимка към протокола за използване
не е съществено нарушение, доколкото нарушението е извършено в населено място с
въведен от закона ограничение на скоростта. ЕФ съдържа предвидените в закона
реквизити. Същият е издаден срещу собственика на автомобила, с който е
извършено нарушението и правилно директорът на ОД на МВР Разград е приел, че не
са налице основанията за неговото анулирани, по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Не са
били налице и основанията по чл. 189,
ал. 6, т. 1 и т. 2 от ЗДвП за анулиране на ЕФ.
Ето защо издаденият срещу А. В. М. от гр. Б. електронен фиш серия К, № 2671659 на
ОДМВР Разград е законосъобразен.
Неоснователно е възражението
на касационния жалбоподател, че не било
доказано по несъмнен начин, че той е управлявал МПС на инкриминираната дата и
че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила,
като не е допуснал гласни доказателства за установяване на факта, че още на
28.01.2019 год. е предоставил автомобила си на друго лице.
Специалната норма на чл.
189, ал. 5 от ЗДвП е установила начина, по който собственикът доказва факта на
предоставяне на МПС, с което е извършено нарушението, на друго лице – чрез
декларация, в което се посочва лицето, извършило нарушението и копие от свидетелството му за управление на
МПС. По този начин се обезпечава изпълнението на забраната собствениците
на МПС да предоставят за
управление МПС на водач, който не е правоспособен или не притежава съответното
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася
моторното превозно средство, регламентирана в чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
наред с предвиденото в чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗДвП наказание. Както беше
посочено по-горе, М. е наказан като собственик на МПС, с
което е извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и който не се е освободил
от отговорност, като посочи автора на нарушението в декларация и представи
копие от СУМПС, а не за това, че той е извършил описаното в ЕФ нарушение,
поради което без значение за правния спор е кой е управлявал процесното МПС на
инкриминираната дата и място.
Предвид изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо и е в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в
жалбата касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да
бъде оставено в сила като правилно.
Водим от горното, Разградският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 434 от 18.12.2020 год., постановено
по АНД № 447/2020 год. по описа на Районен съд Разград.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/