Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 641
02.10.2020г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело №582 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с
чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Т.Г.М. ***, против
Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0813-000488 от 01.06.2020г. на Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР - Ямбол.
Жалбоподателката счита заповедта за
незаконосъобразна, немотивирана и неправилна. Сочи, че ПАМ по чл. 171, т.2а от ЗДвП може да бъде наложена на собственик на МПС, при визираните в разпоредбата
предпоставки, ако лично той управлява автомобила, а не и когато същият е
управляван от трето лице, каквато била настоящата хипотеза. В настоящият случай
АУАН бил съставен единствено на водача М. А., но не и на жалбоподателката,
което според същата представлявало сериозно нарушение на административно
производствените правила, водещо и до материална незаконосъобразност на
процесния акт. На следващо място се акцентира върху липсата на знание у
жалбоподателката, относно това дали лицето на което е предоставила своя
автомобил за управление е правоспособен водач или не.
Твърди се, че допускането или предоставянето
от собственик на МПС, управлението на това МПС на неправоспособен водач,
следвало да бъде санкционирано с издаване на АУАН и НП за нарушение на чл.177,
ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП. До момента обаче липсвал акт, с който да била
ангажирана административнонаказателната ѝ отговорност на това основание.
Поради това се твърди, че административнонаказващият орган допуснал нарушение
на административнопроизводствените правила.
Ответникът, Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР - Ямбол, не ангажира становище по жалбата.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Акт за
установяване на административно нарушение GA №230206 от 29.05.2020г. е констатирано че на
29.05.2020г., около 09:45 часа, в общ. Я., на път II-53 на км. 138 в посока към гр. Я., М. А. А. управлява лек автомобил „Ауди А-4“ с рег.№ **********,
собственост на Т.Г.М., като при извършена справка чрез РСОД СИСТЕМА АНД се
установило, че водачът е с отнето Свидетелство за управление на МПС, с което
виновно нарушил чл.150 от ЗДвП. Със съставянето на АУАН били иззети като
доказателства СР на МПС №********* и два
броя рег. табели с номер **********.
На 01.06.2020г. Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Ямбол издал оспорената Заповед №20-0813-000488/01.06.2020г.
за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171,
т.2а, б.„а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „Ауди
А-4“ с рег.№ ********** за срок от 6 месеца.
Заповедта е
издадена на жалбоподателката, като собственик на лек автомобил „Ауди А-4“ с рег.№ **********
предвид това, че същият е управляван от М.
А. А. на 29.05.2020г., след като СУМПС му е отнето по административен ред.
При така установените факти, съдът обосновава следните
правни изводи:
Оспорената
заповед е връчена на 16.06.2020г., като жалбата е депозирана, чрез
административния орган до Административен съд – Хасково на 25.06.2020г.,
предвид което се явява подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване
индивидуален административен акт, от надлежна страна, за която е налице и
интерес от обжалването. Ето защо жалбата
е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Оспореният
индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган – Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Ямбол, на който са делегирани правомощия за
това – видно от приложената по делото Заповед № 326з-1397/23.06.2017г. (стр.44)
на Директора на ОД МВР - Ямбол.
Заповедта е
издадена в предвидената от закона форма, съгласно чл.59 АПК, като съдържа необходимите посочени в разпоредбата съществени реквизити
и същата е мотивирана, съобразно изискванията на чл.172,
ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.171,
т.2а, б.„а“ от ЗДвП /ДВ бр. 2 от
При тази законова
регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката
е установено по надлежен ред управление на МПС от неправоспособен водач или
такъв, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него МПС или
след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен
или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето
по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства.
В случая,
безспорно административният орган е приел за осъществена хипотезата, при която
лице управлява моторно превозно средство, след като е лишено от това право по
административен ред, при която по силата на изричната законодателна уредба,
принудителната административна мярка се налага на собственика на моторното
превозно средство.
В обжалваната заповед
са изложени като фактически основания за издаването ѝ, че на определена
дата и място лицето М. А. А. е управлявал индивидуализиран по марка, модел и
регистрационен номер лек автомобил, като свидетелството
му за управление е било отнето по административен ред, както и че този лек
автомобил е собственост на Т.Г.М.. От действащата редакция на чл.171, т.2а,
б.„а“ от ЗДвП става ясно, че принудителната административна мярка винаги следва
да е насочена към собственика на превозното средство – както в хипотезата,
когато собственикът лично управлява собственото си МПС, така и в тази, когато
неговото моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице
изброените обстоятелства.
В конкретния
случай на М. А. А. е бил съставен АУАН за извършеното от същия нарушение на чл.
150А, ал.1 от ЗДвП. Отнемането на Свидетелството за управление на МПС на М. А. А.
се доказва по несъмнен начин пред настоящия съд, посредством представена
Заповед на прилагане на ПАМ №20-0254-000045 от 14.02.2020г. (л.36), издадена на
основание чл.171, т.1, б. Б от ЗДвП, против М. А. А., поради отказ да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози.
Във връзка със
съставения АУАН следва да се отбележи, че на основание чл.189,
ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. С определение от 20.07.2020г. съдът е
разпределил доказателствената тежест в процеса, като е указал на жалбоподателя,
че следва да установи изложените в жалбата факти и обстоятелства. Независимо от
последното от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства за
оборване на описаните в акта факти и обстоятелства, поради което настоящият
състав намира, че не е оборена материалната доказателствена сила на приложения
към преписката АУАН.
Целта на
приложената принудителна административна мярка е да осуети възможността на
дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява
административно наказание, по аргумент от чл.13 от ЗАНН. В тази връзка не може да се приеме изложеното в жалбата, а именно, че
липсва акт, с който да е ангажирана
административнонаказателната отговорност на оспорващата на основание чл.177,
ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, опорочава производството по налагане на ПАМ от вида
на процесната. Трябва да се има предвид, че наведеният довод за неангажирана административнонаказателната
отговорност е ирелевантен за настоящия правен спор. Това е така, защото принудителните
административни мерки, макар и да са израз на административна принуда в широкия
смисъл на думата, не са наказания. ПАМ и наказанията за извършени
административни нарушения имат различна правна природа. Първите са
административни актове по прилагането на диспозицията на правната норма, а
вторите - правораздавателни актове за прилагане на санкцията на правната норма.
Първите се реализират по реда на АПК, а вторите - по реда на Закона за
административните нарушения и наказания.
Оспорената
заповед за налагане на ПАМ е издадена в съответствие и с целта на закона, която
цел е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване
на административните нарушения, т.е. принудителната административна мярка е с
превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други
подобни нарушения. Срокът на наложената ПАМ в случая е шест месеца, т.е.
минимално предвидения в закона.
Изложеното води на извод, че
административният орган е доказал обстоятелствата, попадащи в хипотезата на
чл. 171, т. 2а, б.А от ЗДвП и съставляващи
фактически основания за налагане на процесната ПАМ и обуславящи прекратяване на
регистрацията на пътното превозно средство за срок от шест месеца. Ирелевантни в процесния случай
са възраженията на жалбоподателката, че същата не е знаела, че третото лице
управлявало собствения й лек автомобил е с отнето СУМПС, доколкото за
законосъобразното издаване на ПАМ следва да са налице предвидените в закона
обективни предпоставки, което съществуване безспорно се доказва от събраните по
делото доказателства. ПАМ не е санкция и не се налага за извършено нарушение от
страна на жалбоподателката, предвид което субективното й отношение към
извършеното от третото лице деяние е ирелевантно за налагане на ПАМ от
съответния вид.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че обжалваната заповед е
законосъобразна - издадена е от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, постановена е в съответствие с материалноправните разпоредби на които се
основава, при спазване на административнопроизводствените правила и е
съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Г.М. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0813-000488 от 01.06.2020г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР
– Ямбол.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: