Определение по дело №410/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.413, ал.2 вр.274 и сл. от ГПК и е образувано е по частна жалба от "ТИ БИ АЙ К." Е., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул."Д. Х." № 5., представлявано от изпълнителния директор В. А. Г., чрез пълномощника на дружеството Д. М. Г., насочена срещу Разпореждане № 8221/16.11.2010 г., постановено по ч.гр.д.№ 3506/2010 г. по описа на РС гр.Б., с което е оставено без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за присъждане разноските по заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.

В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и неправилност на атакувания съдебен акт поради постановяването му при съществени нарушеиня на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Поддържа се, че РС неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, като е приел, че за да се присъди търсената сума, тя трябва реално да е изплатена на юрисконсулта, защитавал дружеството пред съда.

Поддържа се още, че тези разноски се присъжат и в заповедното производство, тъй като независимо, че разпоредбите от глава "Заповедно производство" не препращат към чл.78, ал.8 от ГПК, счената норма се намира в глава "Такси и разноски" и засяга цялото гражданско съдопроизводство.

Ето защо жалбоподателят счита, че с оглед представените от него трудов договор и пълномощно, искането за разноски се явява основателно и в тази връзка като правен резултат се иска от въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане на районния съд и да върне делото за издаване на заповед за изпълнение и за претендираната сума за юрисконсултско възнаграждение от 100.00 лв.

Към частната жалба е приложено пълномощно № 223/05.11.2008 г.

Ответникът по частната жалба не е взел становище по нея в законоустановения седмичен срок.

Благоевградският окръжен съд в решаващяи състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело и доводите на жалбоподателя намира следното:

Частната жалба, инициирала настоящето производство е процесулно допустима като подадена в срок, от лице с представителна власт по отношение на страна с право и интерес от обжалване и насочена срещу акт, подлежащ на въззивен контрол.

Разгледана по същество, тя се явява и основателна по следните съображения:

Районен съд Б. е бил сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от жалбоподателя по настоящето дело срещу длъжника А. А. Б. от гр.Б..

В заявлението е направено искане и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като с оглед на това искане е представно отариално заверено пълномощно № 52/14.06.2007 г., с което представителят на дружеството-жалбоподател е упълномощил Д. Ст. Р., юрисконсулт в Дирекция «Съдебни вземания» на дружеството, съгласно трудов договор от 02.05.2006 г., да представлява дружеството пред всички съдилища в страната. Представен е бил и самият трудов договор с № 398.

Заявлението е било наслежно придружено и със списък на разпоските на осн.чл.80 ГПК, в който е посочено и адвокатско /юрисконсултско/ възнаграждение/ в размер на 100 лв.

При тези данни настоящият състав намира искането за основателно, тъй като заявителят е установил наличието на релевантните факти за уважаване на това искане, а именно съществуването на трудово правоотношение между търговското дружество - страна в производството и неговия пълномощник, указал защита по делото, по силата на което, последният изпълнява длъжността юрискосулт.

В този смисъл неоснователни са изводите на районния съд, мотивирали възприетото в обжалвания съдебен акт, свързани с липсата на доказателства за реалното заплащане на възнаграждението.

В случая ГПК - чл.78, ал.8, е предвидил възможността в полза на юридическите лица и едноличните търговци да се присъжда адвокатско възнаграждение ако са били защитавани от юрисконсулт, но не поставя условие това възнаграждение да е действително изплатено.

Единственото изискване на закона е указана от юрисконсулта защита по делото, каквато в случая се установява от факта на подаване на заявлението от лице с такова качество.

При запозване с материалите по делото настоящият състав констатира, че към частната жалба е приложен списък на разноските пред въззивната инстанция, но липсва искане от страна на жалбоподателя за присъждането им /искането е за допълване на заповедта за изпълнение/. С оглед на това и изложеното по-горе, атакуваното разпореждане на РС Р. следва да бъде отменено като неправилно, а делото върнато на същия съд за издаване на заповед за изпълнение за разноските за адвокатски хонорар в производството пред РС в размер определен при спазване изискванията на чл. 7, ал. 5, във вр. с ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Разпореждане Разпореждане № 8221/16.11.2010 г., постановено по ч.гр.д.№ 3506/2010 г. по описа на РС гр.Б..

ВРЪЩА делото на същия съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за разноските на заявителя "ТИ БИ АЙ К." Е. за юрисконсултско възнаграждение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: