№ 15117
гр. София, 18.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА Частно
гражданско дело № 20221110104609 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на /ФИРМА/ за издаване на заповед за изпълнение срещу
АЛ. СЛ. С. за вземане в размер на сумата от 423,42 лева - главница, ведно със законна лихва
за период от 28.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 40,60 лева - договорна лихва за
период от 07.12.2020 г. до 07.04.2021 г., сумата 37,00 лева - мораторна лихва за период от
08.12.2020 г. до 21.01.2022 г., 216,90 лева - сума за пакет допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги за период от 07.12.2020 г. до 07.04.2021 г., както и разноски по делото.
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна
лихва, както и за разноските.
По отношение на претендираното възнаграждение.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато искането
за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави.
В случая твърденията на заявителя са свързани с това, че вземанията му произтичат
от договор за паричен заем, поради което при преценката по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК следва
да бъде отчетена изричната императивна уредба на ЗПК, според която кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит (чл. 10а ЗПК).
В конкретния случай, претендираното от заявителя вземане за „пакет допълнителни
услуги по договор за допълнителни услуги“ не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК,
тъй като срещу заплащането на възнаграждението кредиторът не дължи никакво конкретно
поведение. Описанието на услугите не е ясно и точно определено, като не става ясно за
конкретната услуга какво възнаграждение се дължи, а това изискване е задължително
съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Отделно от това, същите услуги съставляват по същество такива
свързани с усвояването и управлението на кредита, за което законът императивно забранява
заплащането на такси и комисионни (чл. 10а, ал. 2 ЗПК). От изложеното следва, че се касае
за претенция, която по същество прикрива истинската цел на клаузата, която е свързана с
увеличение на възнаграждението на заемодателя, в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което
обуславя нейната нищожност (чл. 19, ал. 5 ЗПК).
Ето защо съдът приема, че процесната клауза преследва забранена от закона цел да се
присъди още едно обезщетение за забава. По тази причина тя също е в колизия с
1
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази
наказателна клауза е и в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване,
като в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите й от закона
функции, което също влече нищожността й.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши
преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е
изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение №
974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о./ Ето защо заявлението в посочената част
следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. на СРС 16093/28.01.2022г. подадено от /ФИРМА/
срещу АЛ. СЛ. С. в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 216,90 лева, представляваща пакет допълнителни
услуги по договор за допълнителни услуги за период от 07.12.2020 г. до 07.04.2021 г.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2