Р Е Ш Е Н И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.София,
….….. 2016 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 с-в в открито съдебно заседание на двадесети септември
две хиляди и шестнадесета година в състав :
Председател: Зорница Гладилова
При
секретаря Е.Г. като разгледа гр.д. № 1344
по описа за 2016
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда
на чл.365 и сл. от ГПК.
Ищецът „А.И.“ ЕООД твърди, че е
производител на електрическа енергия от възобновяеми
източници чрез фотоволтаични панели, като имало
въведена в експлоатация електроцентрала ФтЕЦ „О. 1“ с мощност
200 kWp, намираща се в община С.,
с. П., УПИ I -
376 и УПИ II-213, кв. 7. Електроцентралата била въведена в експлоатация към
мрежата на „Ч.Р.Б.“ АД с разрешение за ползване № СТ - 05 - 443/25.04.2012 г.
„А.И.“ ЕООД било и страна по договор
за присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към
електроразпределителната мрежа на „Ч.Р.Б.“ АД № ДПЕРМ **********/30.12.2011 г. SAP №
IB
-
32 - 11 - 41035, сключен на 30.12.2011 г.
През периода 18.09.2012 г. -
30.06.2013 г. между „А.И.“ ЕООД и „Ч.Р.Б.“ АД действал и договор за използване
на разпределителната мрежа от производител № ********** /10.05.2012 г. В този
договор били договорени с електроразпределителното дружество условията за
достъп и пренос на произведената електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа, като по отношение на цената по договора
страните изрично посочили, че дължимата цена по договора се утвърждава от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Съгласно чл.10, ал.2 от ЗЕ Комисията
била независим специализиран държавен
орган - юридическо лице, като
съгласно чл.13, ал.3 от ЗЕ решенията й са
индивидуални или общи административни актове, а
според чл.36а от ЗЕ решенията й за утвърждаване на цените са индивидуални административни
актове.
С Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР
били определени временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи
на производителите на електрическа енергия от възобновяеми
източници, ползващи преференциални цени. В раздел III, т.10 за ФЕЦ с
инсталирана мощност над 30 kWp до
200 kWp, въведени
в експлоатация в периода от 1.01.2012 г. - 30.06.2012 г., към които спадала фотоволтаичната централа на
ищеца, била определена цена в размер на 221.29 лв./МВтч.
без ДДС, считано от 18.09.2012 г., за продадената електрическа енергия от ищеца
на ответника.
На основание чл.13, ал.9 във вр. с чл.36а, ал. 2 от ЗЕ Решение Ц-33/14.09.2012 г. било индивидуален административен акт с
предварително изпълнение, определено от закона,
като искане за спиране на предварителното изпълнение било недопустимо въз
основа на изрична правна норма. Ответникът „Ч.Р.Б.“
АД ежемесечно фактурирал цена за достъп през процесния
период, считано от 18.09.2012 г., а ищецът съответно я
заплащал като добросъвестен адресат на индивидуален административен акт
(Решение Ц-33/14.09.2012г.) с предварително изпълнение. За процесния
период 18.09.2012 - 30.06.2013г. ищецът получавал фактури от „Ч.Р.Б.“ АД, в
които била начислявана цена за достъп до електроразпределителната мрежа в
размера, определен от ДКЕВР с Решение № Ц-33/14.09.2012 г., както следва: Фактура № **********, издадена на 30.09.2012
г. на стойност 3349,36 лева, по
която е направено плащане на 12.10.2012 г.;
Фактура № **********, издадена на 31.10.2012 г. на стойност 6467,16 лева, по която е направено плащане на
13.11.2012 г.; Фактура № **********,
издадена на 30.11.2012 г. на стойност 3465,13 лева, по която е направено плащане на
11.12.2012 г.; Фактура № **********,
издадена на 31.12.2012 г. на стойност 2777,10 лева, по която е направено плащане на
14.01.2013 г.; Фактура № **********,
издадена на 31.01.2013 г. на стойност 2467,21 лева, по която е направено плащане на
07.02.2013 г.; Фактура № **********,
издадена на 28.02.2013 г. на стойност 3044,24 лева, по която е направено плащане на
08.03.2013 г.; Фактура № **********,
издадена на 31.03.2013 г., на стойност 5482,24 лева, по която е направено плащане на
22.04.2013 г.; Фактура № **********,
издадена на 30.04.2013 г., на стойност 7014,72 лева, по която е направено плащане на
14.05.2013 г.; Фактура № **********,
издадена на 31.05.2013 г., на стойност 7884,65 лева, по която е направено плащане на
11.06.2013 г.; Фактура № **********,
издадена на 30.06.2013 г., на стойност 4104,05 лева, по която е направено плащане на
11.07.2013 г. Общата стойност на начислената и
платена на ответника цена за достъп за периода била 46 055.86
лева. Сумите по горецитираните фактури били платени надлежно и в срок.
С влизането в сила
на 17.06.2013 г. на съдебното решение на ВАС за отмяна
на Решение № Ц-33/14.09.2012
г. за ищеца възникнало вземане срещу
ответника - електроразпределителното дружество в размер на платените цени за
достъп, съгласно описаните по-горе фактури. Общият размер на вземането бил 46 055.86 лева.
„А.И.“ ЕООД подало в деловодството по
вписания в търговския регистър адрес на управление на ответника писмо - покана за доброволно плащане входирана
в „ЧЕЗ Е.Б.“ АД с вх. № **********/06.08.2014 г. В
рамките на посочения от самия ответник
25 дневен срок за отговор или плащане не постъпил
такъв и не било извършено плащане.
Изискуемостта на дължимата сума
настъпила на 17.06.2013 г. и ответникът дължал обезщетение за забава за периода от 01.09.2014
г. до 24.02.2016 г. в общ размер на 6946,36 лева.
Решение № Ц-33 от
14.09.2012 г. на ДКЕВР било отменено на 17.06.2013 г. от
ВАС по жалба на трето лице извън настоящия спор в частта касаеща
ищеца - по раздел III, т. 10 за определяне на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на
електроразпределителните дружества, измежду които и ответника "Ч.Р.Б."
АД, за фотоволтаични централи, чиито преференциални
цени са определени с решение № Ц-18/20.06.2011 г., с инсталирана мощност над 30
kWp до 200 kWp, въведени в експлоатация в периода
от 01.01.2012 г. - 30.06.2012 г. - 221, 29 лв. за МВтч. Отмяната била от 17.06.2013 г. с влизането в сила на Решение № 8733 от 17.06.2013 г., по адм. д. № 6086/2013 г. на ВАС, петчленен състав, с което е
потвърдено и оставено в сила отменителното Решение №
4659/03.04.2013 г., по адм. д. № 13239/2012 г. на
ВАС, IV отд. На основание
чл. 233 от АПК решението на петчленния състав на ВАС било окончателно и не
подлежало на обжалване и влизало в сила
незабавно на датата на постановяването му 17.06.2013 г. Това
била датата на влизане в сила и на отменителното
Решение на ВАС № 4659/03.04.2013 г., предмет на обжалване пред петчленния
състав на съда. Доколкото решението било отменително,
съгласно чл.177 от АПК имало действие не само за страните по делото, а по
отношение на всички адресати или субекти на отмененото Решение №
Ц-33/14.02.2012 г. на ДКЕВР.
Решението на ВАС за отмяна на Решение
№ Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР имало конститутивно
действие по отношение на всички, изразяващо се в
отпадане с обратна сила на разпоредените с него
правни последици (в случая определянето на цена за
достъп за ищеца от 221.29 лева на МВтч) от началния
момент на предварителното му изпълнение – 18.09.2012 г. с оглед разпоредбите на
чл. 60, чл. 177 и чл. 195, ал. 1 от АПК, доколкото се касае за отменен
индивидуален административен акт с предварително изпълнение. Съгласно чл. 36а,
ал. 2 ЗЕ решенията на ДКЕВР в областта на ценовото регулиране са индивидуални
административни актове. По арг. от чл. 177, ал. 1,
изр. 2 АПК, съобразно систематичното място на разпоредбата в глава десета
"Оспорване на административни актове пред първата инстанция", Раздел
I "Оспорване на индивидуални административни актове" следвало, че
съдебното решение, с което индивидуалният административен акт е отменен, имало
действие по отношение на всички, включително по отношение на ищеца, дори
последният да не е бил страна в съдебното производство по оспорването му. По арг. от по-силното основание от чл. 60, ал. 6 от АПК,
когато съдът отмени административен акт, съдържащ законово определено и
неоспоримо задължение за принудително изпълнение, то съществуващото положение отпреди предварителното изпълнение /в случая
преди 18.09.2012г./ следвало да бъде възстановено. Тълкувана
тази разпоредба означавала, че само законосъобразните административни актове
пораждали целените от тях правни последици, поради което отмяната на
административния акт като незаконосъобразен имала винаги обратно действие и
административният акт не можело да породи никакви правни последици. В случай,
че поради предвиденото предварително изпълнение, субектите на акта са го
изпълнили, а той впоследствие се е оказал незаконосъобразен, то положението за
тях следвало да бъде възстановено както ако този административен акт никога не
е бил издаван. Даденото от субектите на отменения административен акт трябвало
да бъде реституирано. По аргумент от противното по чл. 194 от АПК съдебното
решение, с което се отменя индивидуален административен акт има обратно
действие, доколкото действието за напред било предвидено само в случаите на
отмяна на нормативен акт.
Задължението на ищеца за заплащане на
цена за достъп възниквало в резултат на
осъществяване на смесен фактически състав, включващ гражданскоправни
елементи /сключването на договор за достъп, в
случая на 10.05.2012 г./ и административно
правни елементи /определяне на цената за достъп с
административен акт на регулаторния орган ДКЕВР с решение Ц-33/14.09.2012 г.,
приложимо от 18.09.2012 г., действащо към процесния
период въз основа на законоустановеното му
предварително изпълнение/. За да възникнело задължение за плащане на конкретен
размер на цената за достъп, било необходимо не само задължението за плащане да
е прогласено в закон или в договор между страните, но да е определен и размерът
му. Съгласно чл. 43 от договора за достъп от 10.05.2012 г., действителността на
договора се запазвала при установяване на недействителност на някоя от неговите
клаузи / в случая утвърдената от ДКЕВР цена за достъп по чл. 24 от договора за
достъп е незаконосъобразна, т.е. недействителна/. Недействителните клаузи се
замествали по право с действителни императивни законови разпоредби или с нови
след провеждане на преговори и сключване на допълнителни споразумения. Доколкото
цената за достъп по закон се определяла от регулаторния орган ДКЕВР, уговорка
между страните би била противоречаща на закона и следователно нищожна, съгласно
чл. 26 от ЗЗД. Единствената възможна„заместваща уговорка на отменената временна
цена за достъп по Решение Ц-33/ 14.09.2012 г. била друга цена за процесния период, определена от ДКЕВР.
При липса на определена от ДКЕВР действаща цена
за достъп, валидна за процесния период,
необходимият втори, административно-правен елемент от сложния фактически състав
не можело да се осъществи. Доколкото обаче Решение Ц-33/14.09.2012 г. било с
предварително изпълнение, определено от закона, възникналото към 18.09.2012 г.
задължение за ищеца за заплащане на цена за достъп в определения размер било
отпаднало с обратна сила, на основание влязлото в сила на 17.06.2013 г. съдебно
решение на ВАС за отмяна на временната цена.
Цената за достъп е била заплатена на
отпаднало правно основание, което се явява отмененото решение Ц-33 на ДКЕВР, в
резултат на което при наличие на разместване на имуществени блага на отпаднало
основание, размерът на разместването подлежи на възстановяване.
Административният акт не бил влизал в
сила и поради тази причина нямало как да бъде стабилизиран след отмяната му с
влязло в сила съдебно решение. Липсвало валидно правно основание за
задължението на ищеца да заплаща временна цена за достъп. Пленумът на Върховния
съд в Постановление № 1/28.05.1979 г. се произнесъл, че за да е налице
задължение на ответника за връщане на полученото с оглед отпаднало основание
чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД
основанието следвало да съществува при получаването на престацията,
но след това то да е отпаднало с обратна сила. Текстът намирал приложение при
унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите
поради неизпълнение, при настъпване на прекратително
условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи. Когато е извършено
изпълнение въз основа на влязло в сила решение, което впоследствие е отменено
по реда на чл. 225, или 231 ГПК, връщането на даденото също се основава на
третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, макар че не се осъществява по
общия исков ред. В конкретния случай бил налице друг подобен случай, произтичащ
от отмяната с обратна сила на елемент от смесен фактически състав.
Окончателната цена
за достъп, определена след приключване на административната процедура въз
основа на същото заявление на ответника, по което е определена и временната
цена (вх. № Е-13-31-18/13.09.2012 г.), била определена с т. III от Решение
Ц-6/13.03.2013г. на ДКЕВР и за ищеца била 0.00 лева. Дори да не било
отменено решението за определяне на временни цени, ответникът следвало да
заплати на ищеца компенсаторно обезщетение, представляващо разликата между
временната цена от 221.29 лева/МВтч и окончателната
цена за него от 0.00 лева. След отмяната на определените временни цени за
достъп с последващо Решение на ДКЕВР № Ц-
6/13.03.2014 г. е завършена процедурата по
определяне на окончателни цени за достъп до
електроразпределителната мрежа от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници /Решение № 212 от 23.12.2015 г. на
ВКС/, като е прието, че тази цена на "Ч.Р.Б." АД е 0, 00 лв. за МВтч. В Решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР било посочено,
че в хода на административното производство, обхващащо и процесния
период, ответникът не е представил икономическа обосновка на заявените разходи
по диспечирането, предоставянето на студен резерв и
допълнителни услуги, които разходи следва да се покриват от цената за достъп и
са свързани с експлоатацията и поддръжката на мрежата. При утвърждаване на
необходимите годишни приходи на електроразпределителните дружества за
съответния ценови период, били включени заявените от електроразпределителните
дружества разходи за експлоатация и поддръжка, като те били отразени в
стойността на мрежовите услуги - за достъп и пренос до електроразпределителната
мрежа. Пропорционална част от разходите за експлоатация и поддръжка била
отнесена към приходите от "допълнителни услуги", които се предоставят
на клиентите въз основа на утвърден от комисията ценоразпис. Разходите за
амортизации били включени в пълен размер и се възстановяват изцяло чрез цените
за мрежови услуги на клиентите. Поради това
окончателните цени за достъп до мрежовата услуга от производителите били
фиксирани с нулева стойност.
Решение №
Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР имало действие за в бъдеще,
но обстоятелствата, въз основа на които било взето това решение, съществували и
през процесния период. Възнаграждение по договора за
достъп би се дължало само ако е действително доказана нуждата от допълнителни
разходи на електроразпределителното дружество във връзка твърдяното нарастване
броя на производителите на енергия от възобновяеми
източници, въведени в експлоатация, при условие, че
евентуалните разходи не са възмездени и включени в приходите на
електроразпределителното дружество от други пера, които да компенсират загубите
й. Следвало да се приеме, че
релевантните за определяне на тези стойности обстоятелства са съществували и
към процесния период, поради
което дължимото възнаграждение по сключения договор за достъп между страните
също е било 0, 00 лв./МВтч.
Задължението на ответника да върне
получените по Решение Ц-33 суми произтичало и от друг индивидуален
административен акт - Решение КМ-1/13.03.2014 г. на ДКЕВР (влязло в сила).
Съгласно Решение № КМ - 1/13.03.2014 г. електроразпределителните дружества били
длъжни да възстановят сумите, получени от тях като цена за достъп от
производителите на енергия от възобновяеми енергийни
източници на основание отмененото решение Ц-33/12.09.2014 г. Решение № КМ-
1/13.03.2014 г. не било обжалвано от ответника и влязло в сила по отношение на
него.
Ищецът моли съда да осъди „Ч.Р.Б.“ АД, с ЕИК ******* да заплати на „А.И.“ ЕООД, ЕИК ******* главница 46055,86 лева (четиридесет и шест хиляди
петдесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки) и лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД в размер на 6 946,36лева (шест хиляди
деветстотин четиридесет и шест лева и тридесет и шест стотинки) за периода от
01.09.2014 г. до 24.02.2016 г., както и законната
лихва върху главницата от датата на исковата молба до пълното й заплащане от
ответника. Претендира съдебните деловодни разноски и адвокатско възнаграждение
за водене на делото.
Ответникът „Ч.Р.Б.“ АД в срок е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по съображения,
подробно изложени в писмения му отговор и допълнителния му писмен отговор.
Твърди, че претендираните от ищеца суми са начислени
по договор за достъп до мрежата, който не е развален или прекратен, поради
което не е налице отпадане на основанието за плащането им и счита, че исковете
са недопустими, тъй като те били субсидиарни и
твърденията на ищеца за наличие на договор ги изключвали. Твърди, че исковете
са недопустими, тъй като ищецът можело да претендира вреди от отмяна на
решението на ДКЕВР по реда на ЗОДОВ, но в този случай той не бил легитимиран
ответник с оглед отмяната на индивидуален административен акт /решението на ДКЕВР/.
Твърди, че основанието за заплащане на сумите е осъществяването на услугата по
договора, което не било преустановявано за целия период на действие на договора
между страните. На самостоятелно основание оспорва иска в частта относно
начисления ДДС.
Съдът като обсъди представените по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Представен е Договор за присъединяване
на обект на производител на електрическа енергия към електроразпределителната
мрежа на „Ч.Р.Б.” АД - ДПЕРМ **********, SAP №
IB-32-11-41035/30.12.2011
г., по силата на който „Ч.Р.Б.“ АД е присъединило към електроразпределителната
си мрежа ФтЕЦ „О. 1“ с мощност 200 kWp, намираща се в община С.,
с. П., УПИ I -
376 и УПИ II-213, кв. 7, собственост на „А.И.“ ЕООД срещу задължение на това
дружество да заплати цена за присъединяване / чл.24 от договора/, равностойна
на разходите по изграждане на съоръженията за присъединяване и за планираното
развитие /чл.42 от договора/.
Представен е Договор за изкупуване на
електрическа енергия № 205/10.05.2012 г., сключен между „Ч.Р.Б.“ АД в
качеството на купувач и „А.И.“ ЕООД в качеството на производител на ел.енергия,
по силата на който продавачът се е задължил да доставя на купувача
произведената от продавача ел.енергия по цени и условия, определени в договора
и в съответствие с действащите норми. Срокът на договора е до 25.04.2032 г.
Представено е Разрешение за ползване № СТ-05-443/25.04.2012
г., издадено от Дирекция за национален строителен контрол, с което е разрешено
ползването на строеж ФтЕЦ „О. 1“ с мощност
200 kWp, намираща се в община С.,
с. П., УПИ I -
376 и УПИ II-213, кв. 7 с възложител „А.И.“ ЕООД.
Представен е Договор за използване на
разпределителната мрежа от производител № **********/10.05.2012 г., сключен
между „Ч.Р.Б.“ АД в качеството на разпределително предприятие и „А.И.“ ЕООД в
качеството на производител, по силата на който „Ч.Р.Б.“ АД се е задължило да
осигурява достъп до електроразпределителната мрежа, измерването, валидирането, обработването, съхраняването и предоставяне
на данните за измереното количество произведена/потребена
ел. енергия на ползвателя и пренос през разпределителната мрежа на количествата
ел.енергия, произведени от ФтЕЦ „О. 1“ с мощност
200 kWp, намираща се в община С.,
с. П., УПИ I -
376 и УПИ II-213, кв. 7. Съгласно чл.24, т.2 от договора производителят заплаща
на разпределителното предприятие извършения пренос през разпределителната мрежа
на произведената /потребена ел.енергия по цена,
утвърдена от ДКЕВР за количествата пренесена ел.енергия, за които
производителят е сключил сделка по реда на чл.102 от ЗЕ или захранва собствени
обекти, в случаите по чл.119, ал.1, т.1 от ЗЕ – по реда на договора.
Представени са Фактура № **********,
издадена на 30.09.2012 г. на стойност 3349,36 лева;
Фактура № **********, издадена на 31.10.2012 г. на стойност 6467,16 лева;
Фактура № **********, издадена на 30.11.2012 г. на стойност 3465,13 лева;
Фактура № **********, издадена на 31.12.2012 г. на стойност 2777,10 лева;
Фактура № **********, издадена на 31.01.2013 г. на стойност 2467,21 лева;
Фактура № **********, издадена на 28.02.2013 г. на стойност 3044,24 лева;
Фактура № **********, издадена на 31.03.2013 г., на стойност 5482,24 лева;
Фактура № **********, издадена на 30.04.2013 г., на стойност 7014,72 лева;
Фактура № **********, издадена на 31.05.2013 г., на стойност 7884,65 лева;
Фактура № **********, издадена на 30.06.2013 г., на стойност 4104,05 лева. Общата стойност на начислената и
платена на ответника цена за достъп за периода била 46 055.86
лева.
Видно от представените извлечения по
сметка - Отчети по разплащателна сметка за извършени плащания сумите по
описаните фактури са заплатени от „А.И.“ ЕООД
С писмо вх.№ **********/6.08.2014 г. „А.И.“
ЕООД е поканило „Ч.Р.Б.“ АД да му възстанови сумата 38 379.88 лв. без ДДС
– цена за такса за достъп, заплатена от „А.И.“ ЕООД за периода м.септември 2012
г. до м.юни 2013 г.
С Решение № Ц-33/14.09.2012 г.,
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, считано от 18.09.2012 г.,
определила временни цени за достъп до електропреносната
и електроразпределителните мрежи на „Е.С.О.” ЕАД , „ЕВН Б.Е.” АД, „Е.-П.М.” АД
и „Ч.р.Б.” АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от
присъединяването към съответната мрежа от производителите на електрическа
енергия от възобновяеми източници, ползващи
преференциални цени, за количествата продадена електрическа енергия. Съгласно
раздел III, т.10 за ФЕЦ с инсталирана мощност над 30 kWp до
200 kWp, въведени
в експлоатация в периода от 1.01.2012 г. - 30.06.2012 г., към които спада фотоволтаичната централа на
ищеца, е определена цена в размер на 221.29 лв./МВтч.
без ДДС, считано от 18.09.2012 г.
С Решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР
са утвърдени окончателните цени за достъп до електропреносната
и електроразпределителните мрежи за електрическата енергия произвеждана от възобновяеми източници, която се изкупува по преференциални
цени. Съгласно т.III
на това решение на ДКЕВР на „Ч.Р.Б.“ АД цена за достъп до
електроразпределителната мрежа за производители на ел.енергия, произведена от възобновяеми източници, която се купува по преференциални
цени не е дължима.
С влязло в сила
Решение № 8733 от 17.06.2013 г., по адм.д. №
6086/2013 г. на ВАС, петчленен състав е потвърдено и оставено в сила Решение №
4659/3.04.2013 г., по адм. д. № 13239/2012 г. на ВАС,
IV отд., с което е отменено Решение
№ Ц-33/14.09.2012 г., Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в
частта по раздел III,
т.10 – за фотоволтаични централи, с инсталирана
мощност над 30 kWp до
200 kWp,
въведени в експлоатация в периода 1.01.2012 г. - 30.06.2012 г. – 221.29 лв. за МВтч.
С Решение № КМ-1/13.03.2014 г. на
ДКЕВР, на основание чл.32, ал.4 от Закона за енергетиката са определени
компенсаторни мерки поради
отклонението на окончателните от временните цени. Съгласно раздел I, т.2 от
решението за производителите на електрическа енергия от възобновяеми
източници, различни от вятърна и слънчева енергия, които не са оспорвали
Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, както и за тези по отношение, на които
към датата на постановяване на Решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР няма влезли
в сила съдебни решения за отмяна на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР,
операторът на мрежата, към която са присъединени производителите, им
възстановява в пълен размер събраните суми в изпълнение на Решение №
Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР. Съгласно раздел II от Решение № Ц-КМ-1/13.03.2014
г. срокът за изпълнение на посочените компесаторни
мерки е 15.04.2014 г., а съгласно раздел III крайния срок за представяне от
задължените лица на доказателствата за изпълнение на компенсаторните мерки -
22.04.2014 г.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема следното от правна страна:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание - чл.55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД и акцесорен
иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законната лихва.
Ищецът поддържа, че е налице
неоснователно обогатяване на ответника със сумите, които той е платил като цена
за достъп, като се позовава на отмененото решение на ДКЕВР, с което е определен
размера на цената. В основата на неоснователното обогатяване стои принципът на
справедливостта, който препятства разместването на имущество при липса на
признато от закона основание. Под "основание" в областта на
неоснователното обогатяване се разбира съществуването на валидно
правоотношение, което оправдава разместването на имуществени блага /съгласно
дефиницията на акад. В./.
Производителят на ел. енергия от възобновяеми енергийни източници е длъжен по силата на
закона /чл.
84, ал.2 от ЗЕ/ да сключи договор за достъп до мрежата със съответния оператор
и да заплаща цена на достъп. Цената за достъп се определя при липсата на
сключен договор с решение на ДКЕВР. В случая между страните е сключен договор, но
в него не е определена цена. Определената от ДКЕВР цена с процесното
решение е отменена и за периода, за който е била действаща не е налице друго
влязло в сила решение на регулаторния орган, с който да се определи такава. При
отмяна на акта е следвало или съдът да реши въпроса по същество или да върне
преписката на административния орган, който да постанови законосъобразен акт.
Решението на ДКЕВР от 13.03.2014 г. не е влязло в сила и отделно не касае процесния период, за който е прието отмененото решение.
Към настоящия момент е налице
нормативно установено задължение за сключване на договор за достъп до мрежата
от производители между страните, но не и точно определен размер на цената на
достъп с влязъл в сила акт на ДКЕВР. Липсва пазарен механизъм за определяне на
стойността на услугата достъп до ел.мрежа. В Правилата за търговия е
предвидено, че същата се определя съобразно направените разходи на дружеството
за поддържане и експлоатация на мрежата и следователно сумата е определяема, но
това става по специален ред.
За процесния
период, за който са платени сумите по процесните
фактури между страните е бил налице сключен договор за определяне на условията
за достъп както и на цената на достъпа, в който липсва определяне на цената на
достъп. След отмяната на решението на ДКЕВР липсва основен и съществен елемент
от това правоотношение - цената на услугата.
Действително по въпроса подлежи ли на
реституция платеното в процесния период или не има
противоречива практика на съдилищата, която в голямата си част е представена и
от страните по делото, включително и решения на въззивни
инстанции, които са влезли в сила. Спорната практика е преодоляна с
постановеното по реда на чл. 290
от ГПК от Върховния касационен съд и следователно задължително за
съдилищата решение № 212 от 23.12.2015 г. на ВКС, І т.о. по т.д.№ 2956/2014 г.,
докладчик съдия Е.М., с което е прието, че сключването със съответното
електроразпределително дружество на договор за достъп, императивно е било
поставено от законодателя като необходимо условие за осъществяване на субективни
права и задължения по сделката. Върховният касационен съд е приел и че
определянето на цените за предоставяне на услугите достъп до
електроразпределителната мрежа и пренос на произведена от възобновяеми
източници ел. енергия по същата представлява изключително правомощие на
регулаторния колективен административен орган ДКЕВР /сега КЕВР/. ВКС приема, че
цената, платена по фактури за услугата достъп до ел. мрежа за период, в който е
имало предварително действие отмененото решение на ДКЕВР подлежи на връщане,
тъй като е платена при отпаднало основание. Това решение на ВКС има
задължителен характер е настоящият съдебен състав следва да приеме, че
платените суми от ищеца подлежат на възстановяване и следва да му бъдат
заплатени от ищеца.
Неоснователни са доводите на
ответника, че по аналогия е приложима разпоредбата на чл.
326, ал. 2 от ТЗ, съгласно която, когато цената не е определена, се счита,
че се дължи следващата се такава, която обикновено се плаща при подобни
обстоятелства. Това е така, тъй като цената на достъпа не може да бъде
определена от друг, освен от регулаторния орган. В този смисъл както изрично се
посочва в решението на ВКС, въпреки принципно възмездния характер на предоставяната
обща услуга достъп до ел. разпределителната мрежа на съответния регионален
мрежов оператор, се явяват неприложими по аналогия разпоредбите на чл.
88, ал. 1, изр. 1-во, предл. 1-во ЗЗД и на чл.
326, ал. 2 ТЗ. В случая нито е имало надлежно сключен договор с
продължително изпълнение за предоставянето на тази услуга по реда на §
197, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗЕ (Обн. ДВ, бр. 54/2012
г. и в сила от 17 юли с.г.), който да подлежи на разваляне за в бъдеще, нито
той по естеството си е търговска
продажба, за да е въобще възможно да се смята, че страните са се съгласили с
цената, която обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за
същия вид стока и при подобни обстоятелства. Налице е задължителна практика на
ВКС по реда на чл.
290 от ГПК, обективирана в решение №
157/11.01.2016 г. по т.д.№ 3018/2014 на ВКС, ІІ т.о., решение № 155/11.01.2016
по т.д.№ 2611/2014 г., ІІ т.о., в които съдът е приел, че при отмяна на
решението на ДКЕВР с оглед действието на съдебния акт във времето следва да се
счита, че временни цени за достъп не са били определяни, а плащането им - за
лишено от основание, което изключва законовата възможност за енергийния регулатор
да приема компенсаторни мерки по чл.
32, ал.4 ЗЕ. В тези два акта ВКС е постановил, че задължението на
производителите на електрическа енергия за заплащане на цена за достъп на оператора
на електроразпределителна мрежа възниква от смесен фактически състав, включващ
частноправен елемент - сключен договор за достъп /такъв е налице и при липса на
писмен договор, ако съответният обект е бил фактически присъединен към мрежата
на оператора/ и административноправен - решение на
ДКЕВР за определяне на цена за достъп, временна или окончателна, като липсата
на административноправния елемент означава и липса на
основание за начисляване на ищеца на цена за достъп, тъй като само чрез административния
елемент подлежи на определяне и съдържанието на договорната клауза за цената,
дължима на ответника, като по отношение на
процесната цена за достъп са неприложими
критериите по чл.
326, ал. 2 ТЗ, тъй като на територията, на която ответникът осъществява
дейността си, липсва друг оператор на разпределителна мрежа, за да се определи
обичайната цена за тази услуга.
По изложените съображения искът за
главницата е основателен и следва да бъде уважен.
Задължението за възстановяване на
недължимо заплатени суми поради отпадане основанието за плащане не е с
определен падеж, поради което на основание чл.84, ал.2 от ЗЗД длъжникът изпада
в забава след покана от страна на кредитора да заплати дължимото. Такава
покана е получена на 6.08.2014 г., от
когато ответникът е в забава и дължи обезщетение за това в размер на законната
лихва. Видно от представената справка-изчисления нейния размер за периода от
1.09.2014 г. до 25.02.2016 г. е 6946.36 лв.
При този изход на делото и поради
уважаване на исковите претенции, ответникът следва да заплати направените от
ищеца разноски в производството.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.” АД със седалище и
адрес на управление:***, ЕИК ******* да заплати на „А.И.“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление:***, ЕИК ******* на основание чл.55, ал.1, пр.З от ЗЗД
сумата 46055.86 лв. (четиридесет и шест хиляди петдесет и пет лева и осемдесет
и шест стотинки), представляваща цена за достъп до електроразпределителната
мрежа, платена по фактури с дата на издаване от 18.09.2012 г. до 30.06.2013 г.
въз основа на отпаднало основание - отменено Решение № Ц- 33/14.09.2012 г. на
ДКЕВР в частта по раздел III, т.10 ведно със законната лихва на основание чл.
86 от ЗЗД върху тази сума, считано от 25.02.2016 г. до окончателното плащане на
задължението; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД лихва за забава върху главницата
за периода от 1.09.2014 г. до 25.02.2016 г. в размер 6946.36 лв. /шест хиляди
деветстотин четиридесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/ и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК сумата 4431.76 лв. /четири хиляди четиристотин тридесет и
един лева и седемдесет и шест стотинки/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
Ответникът „ЧЕЗ Е.Б.“ АД оспорва иска по
съображения, подробно изложени в писмен отговор. Твърди, че сумите са начислени
по договор за достъп до мрежата, който не е развален или прекратен, поради
което не е налице отпадане на основанието и счита искът за недопустим, тъй като
бил субсидиарен и се изключвал от твърденията на
ищеца, че към момента на плащане на сумите имало действащ договор. Счита иска
недопустим и защото ищецът можел да търси обезщетение за вреди от отмяна на
решението на ДКЕВР по реда на ЗОДОВ, но той не е легитимиран ответник по такъв
иск с оглед отмяната на индивидуален административен акт, какъвто твърди, че
представлява решението на ДКЕВР. Твърди, че основанието за заплащане на цена за
достъп е самото осъществяване на услугата, което той е извършвал през процесния период, както и законовите разпоредби, а с
решението бил определен само размера на същата. Твърди, че е недопустимо преуреждането с обратна сила на договорно правоотношетние между частноправни субекти, с което се
засягат имуществените права на всяка страна. Твърди, че в случая следва да се
приложи по аналогия правилото на чл.326, ал.2 от ТЗ и че страните са се
съгласили с посочената във фактурите цена за услугата достъп до електропреносната мрежа. Счита, че искането противоречи на
чл.81 и чл.82 от ЗЗД, които изисквали за ангажиране на имуществената
отговорност на страна по граждански договор да е налице виновно поведение.
Поддържа, че Решение Ц-6/2014 г. на ДКЕВР и
Решение КМ-1/13.03.2014 г. са незаконосъобразни и не са влезли в сила.
Оспорва на самостоятелно основание иска в частта на начисления ДДС. Прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на фактури с номера: №
3300019/30.09.2012 г.; № 330565/31.10.2012 г.; № 3300919/30.11.2012 г.; №
3301412/31.12.2012 г.; 3301627/31.01.2013 г. и № *********/28.02.2013 г. доголкото договорът бил с периодично и продължително
изпълнение и претенциите се погасявали в 3-годишен срок.
Ответникът „Ч.Р. Б.“ АД в срок е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по съображения,
подробно изложени в писмения му отговор и допълнителния му писмен отговор.
Твърди, че претендираните от ищеца суми са начислени
по договор за достъп до мрежата, който не е развален или прекратен, поради
което не е налице отпадане на основанието за плащането им и счита, че исковете
са недопустими, тъй като те били субсидиарни и
твърденията на ищеца за наличие на договор ги изключвали. Твърди, че исковете
са недопустими, тъй като ищецът можело да претендира вреди от отмяна на решението
на ДКЕВР по реда на ЗОДОВ, но в този случай той не бил легитимиран ответник с
оглед отмяната на индивидуален административен акт /решението на ДКЕВР/.
Твърди, че основанието за заплащане на сумите е осъществяването на услугата по
договора, което не било преустановявано за целия период на действие на договора
между страните. На самостоятелно основание оспорва иска в частта относно
начисления ДДС.
При заявените от страните твърдения и
искания, съдът намира че е сезиран с обективно съединени искове с правно
основание - чл.55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законната
лихва.
Ищецът носи доказателствена
тежест относно заплащането на сумите на
ответника; размер на заплатените суми; основанието за заплащане на сумата
53002.22 лв. с ДДС, представляваща цена за достъп до електроразпределителната
мрежа; отпадането на основанието за плащане на сумите; падеж на задължението за
връщане на заплатените без основание суми; размер на лихвата за забава.
Ответникът носи доказателствена
тежест за наличието на основание за заплащането на сумата.