Определение по дело №75/2019 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 165                                     29.01.2019 година                             град   Бургас

Бургаски Окръжен съд                                                                            Трети  състав

На двадесет и девети януари                                                                   година 2019

В закрито съдебно заседание в следния състав:

                                        

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов               

                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1. Калина Пенева

                                                                         2. Кремена Лазарова

              Съдебни заседатели:  

         

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

въззивно гражданско дело номер 75 по описа за 2019 година, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 6657/26.11.2018г. на АРС от П.Д.Д., с ЕГН: ********** и А.Ю.Д., с ЕГН: **********, двамата с постоянен адрес: ***, чрез адв. Г.М. ***, против  решение № 198/08.11.18г. по гр.д.№ 273/17г. на АРС, в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от двамата срещу Х.А.Х., с ЕГН: ********** и А.С.Х., с ЕГН: ********** *** отрицателен установителен иск за собственост на 230кв.м., равняващи се на 230/1014кв.м. идеални части от дворно място, представляващо УПИ № X-297 в кв.30 по плана на с.Трънак, общ. Руен, обл. Бургас, с площ от 1014 кв.м, при граници на УПИ: от североизток УПИ IX-536 и улица, от югоизток – улици, от северозапад – УПИ IX-536 и УПИ XIII-293, от югозапад - УПИ XI-296 и ги е осъдил да заплатят на въззиваемите съответна част от направените пред АРС разноски. Твърдят, че постановеното решение не е правилно по изложените във въззивната жалба мотиви. Считат, че въпреки установената фактическа обстановка, са възприети неправилни крайни изводи и неправилно  съдът е преценил събраните доказателства. Молят в обжалваната част решението да бъде отменено  и искът – изцяло уважен, като им бъдат присъдени  всички направени пред двете инстанции разноски. Нямат доказателствени искания. Излагат подробни аргументи в подкрепа на жалбата.

Въззиваемите - Х.А.Х. и А.С.Х. оспорват жалбата, нямат искания по доказателствата. Молят за потвърждаване на решението в обжалваната от П. и А.Д. част.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.

От своя страна Х.А.Х. и А.С.Х. също са депозирали въззивна жалба вх.№ 6819/04.12.2018г. на АРС против решение № 198/08.11.18г. по гр.д.№ 273/17г. на АРС, но в частта, с която съдът е уважил предявения срещу тях отрицателен установителен иск за собственост по отношение на 171 кв.м., равняващи се на 171/1014кв.м. ид.ч. от дворно място, представляващо УПИ № X-297 в кв.30 по плана на с.Трънак, общ. Руен, обл. Бургас, с площ от 1014кв.м, при граници на УПИ: от североизток УПИ IX-536 и улица, от югоизток – улици, от северозапад – УПИ IX-536 и УПИ XIII-293, от югозапад - УПИ XI-296, като ги е осъдил да заплатят на П. и А.Д. съответна част от направените по делото разноски. Твърдят, че постановеното решение не е правилно по изложените във въззивната жалба мотиви. Молят в обжалваната част решението да бъде отменено  и искът – изцяло отхвърлен, като им бъдат присъдени  всички направени пред двете инстанции разноски. Имат доказателствени искания. Излагат подробни аргументи в подкрепа на жалбата.

Предявеният иск пред районния съд е с правно основание чл.124 ал.1, ГПК.

По отношение на направеното доказателствено искане от въззивниците-ответници съдът приема следното: то е заявено с въззивната жалба в срока по чл.260 ГПК и се позовава на т.1 ТР № 1/2013г. от 9 декември 2013г. ОСГТК относно действието на преклузията на чл.266 ГПК по отношение на доказателствата, събирани във връзка с приложението на императивни правни норми. Заявява, че нормата на чл.200, ал.1 ЗУТ е императивна, затова съдът следва да не се съобрази с преклузията на чл.266 ГПК. Молят за назначаване на СТЕ.

Относно доказателственото искане съдът приема, че същото не обосновава приложението на т.1 от ТР № 1/2013г. от 9 декември 2013г. ОСГТК, защото спорът по настоящото дело не налага съдът служебно да следи за опазване на интереса на някоя от страните. По тази причина въведеното доказателствено искане се явява неоснователно.

Водим от изложеното и на основание чл. 267 ГПК БОС

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОКЛАДВА въззивно гражданско дело № 75/2019г. на БОС съобразно настоящото определение.

ОТХВЪРЛЯ искането на въззивниците-ответници за назначаване на СТЕ.

Препис от определението да се връчи на страните за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: